The Fan (1996) (The.Fan.1996.DVDRip.DivX.AC3.5CH.CD2-MrAD.srt) Свали субтитрите
- Както обикновено.
Бива.
- Здравей, Боби.
Ще играете ли билярд?
Загуба на място.
- Ще рече?
Уцели лошо място. Всички уцелихме лошо място.
Никога ли не уцелваш лошо място?
- Не, това е мечтата ми.
Ще говоря с него.
- Моля те.
Дошли са да отпуснат. Ако ги тормозиш, ще си отидат.
Познавам го, говорили сме по телефона.
Здрасти, Боби.
Може ли да поговорим?
Разбира се.
- Да отидем някъде?
Да си довърша играта.
- Добре.
Късно е, човече.
Какво искаш?
- Нищо.
Не разбираш как действат нещата.
Защото има значение откъде си.
Какво значение има?
Когато играч като мен влезе в такъв отбор,
работата яко се омазва.
Нали не искаш да... Какъв е проблемът?
Що за униформи носите там?
Просто униформи.
- Като тези смешни гащи?
Какъв е този цвят?
- Син.
Какъв е номерът на гърба ти?
- 11.
Каква е цената ти?
Нямам цена. Вече ти се даде възможност.
Кажи си шибаната цена.
- Начукай си го.
Не си тръгвай така.
- Майната ти.
Скапаняк. Какво?
Спрете ги.
- Пусни го.
Искам си номера.
- По- кротко.
За чий ни е да обсъждаме Примо,
като се свързахме с Боби Рейбърн! Наживо!
Готов ли си за слушател?
Да пуснем обаждане.
- Боби.
Кефите се, а?
- Не те разбирам.
Този сезон ми е като грозна катастрофа.
А вие само гледате и потривате ръце.
Мислех, че ще ми хареса, но ти съчувствам.
Не очаквах да загрубее.
С кого говорим? Това е Гил от колата си.
Познайникът ни Гил, г-н "подреждане на планетите"?
Джуъл, ти ли си?
- В ефир си.
Л инията се разпада.
Чух те за Примо...
- Какъв е въпросът ти към Боби?
Боби чува ли ме? Хей, Боби?
Тук съм, Гил. Как я караш?
Искам да ти кажа, че знам точно какво преживяваш.
Дори не знаеш колко съм наясно. Това с 11 -ката е шибана работа.
Ти си най-страхотният играч на града ни.
А сега някакви си младоци, като тоя Примо,
ти разказват играта с този номер, а ти си играчът за 40 млн.!
Собствениците не си вършат работата.
Трябва да застанат зад теб.
Плати му колкото ти поиска.
Милион да поиска, дай му го.
Ако пък откаже да си даде номера, майната му.
Разкарай го, какво значение има? Само пак удряй!
Щом такава е цената...
- А феновете не разбирали!
Много добре казано. Зрители и собственици трябва да чуят.
Защо Гил не е сред служителите ти?
Може би ти трябва да говориш с Примо, да го вразумиш.
Нужна ми е много помощ.
А феновете не разбирали...
Зрители и собственици трябва да чуят.
Защо Гил не е сред служителите ти?
Може би ти трябва да говориш с Примо, да го вразумиш.
... трябва да те чуят. Защо не е твой служител...
Може би трябва да говориш с Примо, да го вразумиш.
Може би трябва да говориш с Примо, да го вразумиш.
Нужна ми е много помощ.
Примо, успех и късмет!
Примо.
Г-н Примо?
Може ли да кажа нещо?
Питал ли си се как някой, когото си го бива,
може да прецака целия отбор?
Аз мисля кое е най-добро за отбора.
Може да се наложи да се жертваш.
Говоря ти за номера на Рейбърн.
Не знам проумяваш ли колко му е нужен този номер.
Номер 11.
- Аз съм номер 11.
Той има по- голяма нужда от това.
Ти от пресата ли си?
От хотела ли?
Тогава си разкарай задника.
Върви.
Разкарай се оттук!
Тъжна вечер. "Джаянтс" се появяват на игрището
за пръв път след смъртта на звездата на сезона Х уан Примо.
На негово място ще играе Рейнбърн.
Това повдига доста въпроси, Джуъл.
Днес всички ще носим номера.
В памет на Хуан Примо 1968 - 1996 г.
Да играем бейзбол!
Четвърти с бухалката ще е номер 33, Рейбърн.
Хайде, ти си, Боби!
Майната му.
Хайде, Боб.
Това е.
Боби - в Атланта да си ходи!
Давай, Боб!
Като в доброто старо време!
Боби, кой уби Примо?
По дяволите.
Няма да търся другаде, отказвам се.
Разбирам, но съм уморен. Няма го тук.
Ето го, намерих го. Ще говорим по- късно.
Така ли празнуваш? Като ходим да обикаляме?
Къде отиде къпането с шампанско?
Къде е купонът, музиката?
Боби, не ми мълчи.
Не се тревожи за ченгетата, не търсят теб.
Нормално е, върви следствие.
Не съм искал това.
За Примо ли говориш? Знам, че това е тъпо.
Много мислех по въпроса, но не съм искал това!
Знаеш ли...
Всеки ден ми се иска да убия някого.
И не един. Но желанието не ги убива.
Не си Господ, помислите не се сбъдват.
Така ли...
Защо тогава се чувствам гадно?
Не знам.
Не знам.
Това ще попромени теорията ми,
но мисля, че изпитваш вина.
Боже мили...
Грешал съм за теб.
Не си пълен боклук. Изумен съм!
Да се прибираме, утре имам мач.
Номер 33, Боби Рейбърн.
Савай, Боби!
Пази се.
Боби Рейбърн.
Излизаш от най-голямата си дупка.
Най-неочаквано правиш 400 точки, 11 хоумръна, коефициент 30...
Как ще обясниш?
Де да знаех...
Това ли само ще кажеш?!
"Благодаря" е думата.
Шон!
Внимавай.
Не се отдалечавай.
Шон, не влизай навътре, скъпи.
Брадли.
Брадли, върни се.
Върни се.
Махай се, Брадли.
Шон!
Шон!
Г-н Рейбърн!
По дяволите.
Г-н Рейнбърн!
Шон!
Добре, че Спиц е наблизо.
Спокойно, ще мине. Изплюй всичко.
Ще се оправи.
Добре ли си?
У спокой се.
- Нагълтал е вода.
Ужасно ме изплаши.
Ти откъде се взе?
Разхождах се по брега. Видях го във водата и влязох.
Благодаря. Ти как си?
Искам да ми обещаеш, каквото и да става,
да не казваш на майка си!
Следващия път привличай вниманието по- драматично.
Да се подсушим.
- Играй на улицата, като другите.
Твърдоглаво дете.
- По дяволите.
Как ти беше името?
- Приятелите ми викат Кърли.
Добре, Кърли, да влезем вътре.
Елвайра ще ти даде сухи дрехи.
Благодаря ти.
Нямам думи.
- Просто бях там.
Би постъпил по същия начин.
Бих луднал, ако му се случи нещо.
Добре ти стои.
Не знам за панталоните...
Твои са.
Да ти сипя нещо?
- Бира.
Бих се заклел, че сме се виждали и преди.
Постоянно ми го казват, лицето ми е обикновено.
Обичаш ли бейзбол?
Не съм някакъв маниак... Да не би да играеш?
Да.
Така ли?
- Да.
Бари Бондс?
Не, аз съм Боби Рейбърн.
Вярно.
- Да.
Пошегувах се.
- Няма нищо.
Не си от онези побъркани фенове на бейзбола...
Това пък защо?
Те са губещи.
Не играете ли заради тях?
Да, бе. Я да те светна нещо.
Феновете са като жените. Когато удряш, те обичат.
Спреш ли, биха се изплюли в лицето ти.
Това пък защо?
Не разбират, че дали удряш, или не, ти си си същият човек.
Знаеш ли...
Трябва да играеш само за себе си.
Да дръннем едно билярдче?
Разбира се.
Става, вземи си биричката.
- Готово.
Кърли...
Кърли Отис?
Баща ми
- Стига, бе!
И аз бях малко в лигата, но травмирах ръка.
Гадновато.
Както старият кечър Куп казваше:
"Радвай се, докато го има, после продължи."
Да.
Добра философия. Бива си я.
Всичките шапки ли са твои?
- Да, моята гордост.
Може ли да пробвам една?
- Разбира се.
Става ми.
Добре ти стои.
Боби.
Наистина ли би направил нещо за мен?
Разбира се, ей така.
Не мислех нищо конкретно.
Нека ти подавам.
- Моля?!
Да ти покажа какво мога. Все нещо е останало.
Хайде, нека ти покажа.
Брадли ще лови.
Хубаво чувство е пак да удряш.
Не можеш да си представиш!
Как се измъкна от дупката?
- Не те разбрах.
Какво те изкара от дупката?
Знаеш ли...
Просто спря да ми пука.
Моля?
- Спря да ми пука.
Станало ти е все едно ли?
Какво значи това?
Цял живот се бъхтя, да съм най-добрият.
Да се опитвам да бъда съвършен.
Премислих. Точно в това съм грешал.
След смъртта на Примо видях нещата по нов начин.
Искам да кажа...
Така де, нека сме реалисти.
Какво толкова? Все пак не се борим с рака.
Играем една игра.
Това е всичко - просто игра.
Спрях да се връзвам, отпуснах се.
И започнах да удрям.
Спря да ти пука...
Значи това те е озарило в този живот?
Да спреш да се връзваш.
Сега си напълно отпуснат, нали?
- Да.
Струва си да се живее не само за бейзбола.
За каво още? Къщата ти?
За лъскавата ти кола? За 40 млн.?
За какво все пак ти пука?
За сина ми, ето, това е важното.
Извинявай, но не понасям такова отношение, да не ти пука...
Имаш ли по- приемлива теория?
Имам.
Защото си върна номера.
Номерът ми няма нищо общо с това.
Добре ти стои.
Благодаря.
Страхотно.
- Не съм ти показал най-доброто.
Напротив.
- Не съм още.
Добре.
Наистина съм ти благодарен за сторенето за сина ми.
Не мислиш ли, че стига за тази нощ?
Добре...
Хайде, признай си. Само двамата сме.
Какво да призная?
У дряш, защото Примо го няма.
Стига, това са приказки.
По- добре е без него, някакси...
Бъди мил с мен.
Покажи добро отношение.
Та аз спасих детето ти. Няма ли да ми се отплатиш?
Бъди честен, че мъничко се радваш, задето е мъртъв.
Не се радвам, че е мъртъв.
Хайде, кажи си.
Вече ти казах - не се радвам.
Изобщо не се радвам, че той е мъртъв.
Може ли да ми пуснеш ръката?
Благодаря.
Много съм уморен. Ще си лягам. Всичко добро.
Можеше просто да благодариш
на съотборника, пожертвал себе си.
Ако искаш, мога да те откарам.
С кола съм, благодаря ти.
Чудесно. Хайде, Брадли.
Ако имаш нужда от нещо, само звънни.
И ще ти се обадя. Довиждане.
Всичко добро. Хайде, Брадли.
Боби.
Ами ръкавицата?
Задръж я.
Помня този запис на Мик, декември 77-ма.
Прибирахме се по съмнало.
Кой Мик?
Голям приятел.
Къде отиваме?
- За риба.
Защо не дойде татко?
- Можеше.
Но утре има важен мач и трябва да вземем Куп.
Ще ловим риба нощем?
Най-добре се хваща. Няма лодки да я плашат.
Подмамваме ги с фенерчето и ги изкормваме с това.
Вземи го, за теб е.
Сигурен ли си?
- Да, подарък.
Благодаря.
- Само да не се порежеш.
Здрасти.
- Привет, Кърли.
Здрасти, Боби.
Поздрави баща си. На телефона е.
Татко, отиваме за риба.
Чудесно, Шон.
Би ли вдигнал, да поговорим спокойно, Кърли?
Разбира се.
При вас там вали ли?
Не, далече съм от брега.
- Взел си колата.
Помислих, че на малкия ще му е приятно да се разходи.
Да не направиш някоя глупост. Идеята не ми харесва.
Така ли? Имаш късмет, кретен.
Говоря ти сериозно.
Ясно?
- Не ми се сърди, Боби.
Кърли?
- Да.
Искам да върнеш сина ми.
Боб!
- Кажи.
Кажи!
Внимавай във всяка дума, която ще ти кажа. Важно е.
Кажи ми какво искаш от мене?
Не ми говори така, покажи уважение.
Без хора като мен си кръгла нула!
Ние ти докарваме тези 40 млн.
Какво точно искаш?
- Какво искам ли?
Като мислят за теб, да се сещат за мен.
Не знам какво ти направих, че те вбесих.
Но синът ми няма нищо общо.
Става дума за това какво аз направих за теб, за номер 11 говоря.
Длъжник си ми.
- За какво?
Погледни във фризера.
Ще те изчакам.
Има изненада.
- По дяволите! Кърли!
Надникни във фризера де.
- Добре, отивам.
Не затваряй.
Чуваш ли ме?
Боже!
Госпожи и господа, най-сетне - прозрението!
Вярно казват за тези с бухалките -
наистина са доста тъпи.
А аз съм питчър. Питчърите използват мозъка си.
Хайде, Брадли.
Ще си направим шега. Просто играй с мен.
Добре.
Здрасти, Куп.
Гил.
Гил съм!
Гил Ренар.
- Същият.
Гил Ренар.
Отдавна не сме се виждали.
Това е синът ми.
- Здрасти.
Влизайте, момчета.
Влизайте.
Страхотна кола. Явно си пробил в живота.
Такова нещо няма да видиш в Бронкс.
Мислех, че вече си мениджър.
Мениджър?
- В голямата лига.
Вече никой не ме нарича Куп, откачалко.
Как изобщо ме откри?
Търсих те.
Чие изобщо е това дете?
Наистина ли искаш да знаеш?
- Да.
На Боби Рейбърн.
- По дяволите.
Старият откачен Гил.
Наистина ли?
След малко ще се появи.
Ще познаеш гласа му.
Отбележи входящ разговор. Изключи всички радиостанции.
Това е.
Боб.
Боби, още ли не спиш?
В лош момент ли се обаждам?
- Не спя.
Дано не се обаждам в лошо време. Сигурно има хора край теб.
Не те чувам. Намали музиката.
Извинявай, биячо.
Искам да говоря с Шон.
Вече спи, но е добре, не се притеснявай за него.
Какво искаш?
- Доста мислих по въпроса.
Целият живот всъщност е...
Животът се свежда до едно действие.
Какво искаш?
Да направиш хоумрън за мен.
Сериозно ли говориш?
Помниш ли детето на химиотерапия?
Животът не бе справедлив с него.
Така се чувствах. Животът не бе честен с мен.
Разликата ще е, че ще видя твоя хоумрън утре.
Имам една снимка.
Искам утре да я пуснеш на светлинното табло.
Искам да се изправиш там,
пред 50 млн. Зрители,
и да кажеш, че посвещаваш хоумръна на Гил, истинския фен.
Как ти се струва?
- Не вярвам на ушите си.
Напълно сериозен съм.
Положението е сериозно, нали?
В живота на всекиго идва момент да отстои нещо.
Иначе просто продължаваш...
Така че ще те гледам внимателно.
Ако пускаш на питчъра, ще убия хлапето ти.
Изненадка!
Ехо, Боби!
Тук съм.
Сега пука ли ти?
Ще загазиш яко за това.
Ченгетата ще ни погнат.
Как внезапно загуби чувството си за хумор.
Хвана ли го?
- Не го засякох.
Звъни от колата на Рейбърн. Трябва да засечем района.
Няма да повярваш, малчо. Като едно време, а, Куп?
Той не ми е истински баща.
- Всичко е наред, малчо.
Хайде, чакам те.
Чакам. Сигналите.
Стига, всичко ли забрави? Давай.
Дръж, хлапе.
Вдигни бухалката.
Хайде, заеми позиция и вдигни.
Вдигни бухалката. Хайде.
Хайде, бейзболисте, вдигни бухалката.
Давай.
Това е момчето ми.
Всичко е наред, хлапе. Вдигай. Дръж се.
Куп, празноглавецо.
Хайде, хлапе, хайде!
Давай, през оградата.
Хайде, давай.
Давай, живо.
Какво правиш, Куп?
Защо? Можехме да сме съотборници.
Нали бяхме! Можехме да направим чудеса.
Бяхме в юношеска лига, на по 12 г.
Стига де.
Ето го момчето ми.
На Гил, истински я фен
Госпожи и господа, втори ининг повежда
централният защитник, номер 33, Рейбърн.
Прозгнозата е за дъжд довечера.
Рейбърн пристъпя. Спуска се мъгла.
Миналия сезон той беше по- настъпателен.
Кой е на втора линия?
Един фен.
- Как сте, г-н Фен?
Щастливци сте, че сте там тази вечер.
И защо?
Часовник "Джаянтс" ли чух?
- Така е.
Приятелят ми Гил ли е?
- Може би.
Ще е най-страхотната вечер в историята на играта.
Щ е бъде невероятно.
- Защо ще е така?
Хоумърът Кърк Гибсън,
рекордът на Рипкен, бил Гериг, ще са нищо!
Бляскави моменти в историята на бейзбола.
Какво би ги превъзхождало?
Това е най-важната нощ
в живота на Боби.
- Защо?
Някои хора са неблагодарни. Трябва да им дадем урок.
Страйк!
От стадиона ли се обаждаш?
Ти пък защо питаш?
На добро място ли си? Зад първа база? Виждаш ли ме?
Аз виждам ли те?
Махаш право към мен. Приятна вечер.
Не затваряй още, искам да те питам нещо.
Проследяваш разговора.
- Какво говориш?
Няма да ме намерите.
Страйк!
- Приятна вечер.
По дяволите.
Моят човек е.
Играй!
Да!
По дяволите.
С бухалката е Брад Тйедър.
У сети ли, че закапа?
- Какво?
Капна ми.
Няма да е толкова откачен...
- Той е тук.
Може да е слушал по радиото.
- На стадиона е.
Виж ти. Наистина добра изработка.
Какво?
- Ножът.
Първа серия е. Пише "прототип".
Значи, че е колекционерски.
"Ренар и Герити", местна фирма. Гилбърт Ренар.
Това е улика. Покана ли чакате?
Ако не го откриете за 9 ининга, ще убие момчето на Боби.
Започваме края на ининг 8,
с Боби Рейбърн.
Боби е в безопасност колкото Кенеди в Далас.
Играй!
Първа топка.
Ще ми пуснеш ли?
- Сметни го за комплимент.
Не знаеш какво ми причиняваш!
Дават му първа база.
- Хвърляй яко!
По дяволите.
По дяволите.
Съдиите ще отменят срещата.
Моля те, Господи, не прави това.
Не! Хвърляй!
За Бога, чуй ме - стреляй яко.
Хвърляй скапаната топка.
Знаеш ли какво значи това за мен!
Съдиите прекратяват играта.
Ще отложат срещата заради дъжда.
Поискано е отлагане заради дъжда.
Засега "Педрейс" водят с 2:1.
С татко ти имате ли любимо място?
Откритият стадион "Небесен".
Като дете татко е играел там.
Татко в беда ли е?
Госпожи и господа,
играта продължава с удар за "Джаянтс" от осмия ининг.
Към юношеския стадион "Небесен", на ул. "Санчес" и 24-та.
Включваме се в осми ининг.
Може да е последният удар на Боби.
Ще играят на мокрия терен.
Студенана вечер действа на всички. Виж Рейбърн.
Ще има разпра с Мартинес.
По дяволите.
- Не ми дреме какво ти казва.
Хвърли над мястото, или ти пръсвам мозъка!
Майната ти.
- Разбра ли?!
Припомняме си Мартинес като питчър в Питсбърг.
У дари Рейбърн в гръб с бърза топка.
Виждаме го и тази вечер.
Хайде, господа.
- Първото хвърляне е към главата ти.
Хайде, пич, направи го.
Важен момент за Рейбърн, оценения на 40 млн. Играч.
Последен шанс да изведе отбора си.
Преди осмият ининг съперникът им води с 2:1.
Замах. Първи страйк!
- Страйк!
Хайде, давай, Боби.
Пропусна. Втори страйк. Рейбърн е в дупката.
Остава само още един удар за Боби.
Господи.
До седми. Отиваме към стадиона.
Ще спрат играта.
Ще спрат шибаната игра.
Страйк 2
Две топки, два страйка.
Последен удар за Рейбърн.
Боби е наясно, че изпусна два пъти.
При 2 на 2 няма да има повече добри топки.
В тази влага сигурно трудно държи топката.
Всеки миг ще спрат играта.
Играй!
Остава един удар за Сан Диего.
Мартинес е готов. Замах и... У дар!
Рейбърн забива дълбоко към центъра.
Браво!
- Да!
Бягай!
- Хоумрън!
Зад стената е. Ще получи 3, ако е бърз.
Робинсън се затруднява да хване топката.
Рейнбърн заобикаля втори пост, наближава трети.
Спира на стоп. Това ще е парков хоумрън.
Щафетата предадена на Паркър. Рейбърн се хлъзва, напред...
Той е...
У спя!
Това е.
Неуспешно!
Какво е това?
Това са глупости.
Извън си, сядай си.
- Не, не.
Бях преди топката.
Да не оспорваш решението? Изкарвам те, сядай.
Тъп педал, това си ти!
Съдията!
Какво става?
Отвори, разчисти пътя.
Какво става?!
Добре. Искам си само детето.
Вдигни бухалката. Отдавна чакам този момент.
Не, чакай, чакай.
Къде е Шон?
- Къде мислиш, че е?
Казвай къде е синът ми!
Къде е моят хоумрън, Боби?
За Бога, Кърли, къде е синът ми?
Къде е той ли? Не знам.
Сигурно на големия небесен стадион.
Само ако посегнеш на детето ми...
Кълна се, ще те убия!
- Боби, дръж се прилично.
Какво искаш от мен?
Нищо не искам, само да...
Не съм ти показвал най-доброто си хвърляне.
Кърли!
На място!
Не стреляй. Той държи сина ми.
Сега пука ли ти?
Сега все едно ли ти е?
Поне мъничко?
Недей, Кърли!
Къде е синъ ми?
Къде е Шон? Къде е синът ми?
А можеше просто да благодариш.
Къде е момчето ми?
Къде е синът ми?!
Тук е, край стария стадион.
НЕБЕСЕН СТАДИОН
Шон!
Шон!
Шон!
Добре ли си?
- Да.
Обичам те.
- И аз те обичам, татко.
Намерих го.
Видяхте трагичния обрат на събитията.
Ренар, уволнен продавач на ножове,
бе прострелян от полицията по време на мача.
Ето какво се случи: Боби Рейбърн...
Юношески шампионат Гил Ренар спасява играта
Домакините печелят благодарение на Гил Ренар
Субтитри: SDI Media Group