The Notebook (2004) (The NotebookCD2.srt) Свали субтитрите
Какво искаш да кажеш с това?
От мен?
Понякога ми говориш без изобщо да ме забелязваш.
Поглеждаш в очите ми и виждаш някоя друга.
Знаеш, че искам да ти дам всичко.
Нали?
Но не мога.
Защото нямам сърце.
То е разбито.
Разбираш ли?
Дантелата не е ли в повече?
- Шегуваш ли се! Идеална е!
Много си красива!
- Когато Лон те види в тази рокля,
направо ще полудее!
Няма да може да откъсне очи от теб!
Виж какво пише в днешния вестник - ще бъдете събитието на годината.
На годината! Не - това ще бъде нещо невиждано!
Добре го е планирала, нали?
Мамо - губернатора ще присъства!
- Дай да видя!
О, боже!
Така, Савана колко имаме?
Мемфис, колко имаме? - 89.
- Чудесно, ние сме на 85.
Имате посетител г-не.
Здравей!
Толкова съжалявам, трябваше да се обадя.
Какво говориш, не е нужно да се обаждаш.
Момчета, бихте ли ни извинили за минутка.
Е, какво има?
Вече не рисувам.
Преди рисувах непрекъснато. Обожавах да рисувам.
Не знаех.
- Да...
Ами рисувай...
- Ще рисувам.
Ще започна отново.
Чудесно.
Всичко наред ли е?
Искам да се махна от тук.
- Добре...
Трябва да се погрижа за някои неща. Да ми се изпразни главата...
Добре. Трябва ли да се притеснявам?
- Не. Не мисля.
Доста успокоително...
Виж, наистина ли си добре?
Да.
- Добре. Тогава върви.
Направи каквото трябва. Нормално е да си нервна...
Да се притесняваш преди сватбата...
- Не...
Не се притеснявам.
Обичам те.
Ще се върна от Сийбрук след няколко дни.
Сийбрук?
- Аха, Сийбрук.
Здравей!
Видях снимката ти във вестника, застанал пред къщата...
и реших да видя дали си добре.
Минавах от тук и реших...
Как си? Добре ли си?
Е, добре...
Много съм глупава! Не трябваше да идвам!
Искаш ли да влезеш?
- Да...
Историята е хубава.
- Радвам се, че ти харесва.
Имам чувството, че съм я чувала и преди.
Да.
- Може би, повече от веднъж?
Доктора иска да ви види.
- Мен?
Не. Него.
- Но той не е свършил с историята!
Като приключа с доктора ще продължа. Няма да се бавя много.
Не си отивай! Веднага се връщам.
Защо не посвириш на пиано, докато чакаш? Ти обичаш да свириш.
Обичам ли?
- Аха.
Не знам нито една мелодия.
- Можеш да четеш ноти.
Шегуваш се!
Кой сте вие?
- Д-р Бонуел, новия лекар.
Не сме се срещали, затова реших, че е добре да ви прегледам.
Така, виждам че сте прекарали 2 инфаркта през последните 18 месеца.
Микроинфаркти. Единия на крак.
Някакви усложнения?
- Не, чувствам се добре.
Добре, поемете дъх...
Още веднъж...
Хайде пак...
И още веднъж...
Прекрасно. Пиете ли си лекарствата?
Два пъти на ден.
Можете да си облечете ризата.
Казаха ми, че четете на г-жа Хамилтън.
- Да.
Помага и да си върне спомените.
Не мислите ли, че и помага?
- Не, не мисля.
Тя си спомня, докторе, аз и чета и тя си спомня.
Не всичко, но си спомня.
- Вижте деменцията е необратима,
дегенерира след определен момент.
Няма връщане назад.
- Всички ми казват това.
Не искам да таите напразни надежди.
- Няма проблем докторе,
не е нужно да ме убеждавате. Науката стига само до някъде,
другото е в ръцете на Бог.
Проклятие! Забравих да обърна страницата. Свършихме ли?
Имате предвид нотите ли?
Не. Тя свири по памет.
Казва се Лон Хамънд - младши.
- Хамънд?
Като "Памук Хамънд"?
- Да като "Памук Хамънд".
Родителите ти сигурно го обожават.
Той е добър човек, Ноа. Би го харесал.
Обичаш ли го?
- Да.
Обичам го. Много го обичам.
Е, тогава ожени се за Лон, а ние ще си бъдем приятели.
Става ли?
- Става.
Гладна ли си? Ще останеш ли за вечеря?
Наливам се като пияница! Още едно и ще ме изнасяш на гръб.
Карай по-полека, че да не ми се налага да се възползвам от случая.
Не би посмял. Аз съм омъжена жена.
Все още не си.
Какво?
Защо ме гледаш така?
Спомени.
Тази стая.
Тази стая?
Това ли е стаята?
Преядох.
- И аз.
"Усещам нежното докосване на пръстите ти,
дъхът ти нежно ме обгръща.
Долавям ускорения ти пулс,
топлината на тялото ти,
вкусът на устните ти."
Беше много истинско, нали?
Ти и аз...
беше толкова отдавна. Бяхме почти деца.
Обичахме се, нали?
Трябва да тръгвам.
Довиждане.
Защо утре не дойдеш пак?
Искам да ти покажа едно място.
Става ли?
- Добре.
Тя се бе появила отново в живота му като избухнал пламък.
Пламък, който прогаряше сърцето му.
Цяла нощ Ноа размишлявал за мъката, която го очаквала,
ако я загуби повторно.
Как искам да узная края на тази история!
Децата ви са тук.
- Деца?
Не вашите, неговите.
Ще ме извиниш ли?
- Ще се радвам да се запозная с тях.
Елате тук!
- Здравей татко.
Приятно ми е аз съм Али.
- Мери-Алис.
Радвам се да се запознаем.
- Здравейте, аз съм Меги.
Меги. Приятно ми е.
Ти как се казваш?
- Аз съм Девъни.
Какво хубаво име.
О, благодаря, благодаря!
А кой е това?
- Едмънд.
Приятно ми е Едмънд.
Е, време е за следобедната ми дрямка.
Ела мила.
По-късно ще ти почета още.
- Добре, благодаря.
Толкова се радвам, че се запознах с вас.
Довиждане.
- Довиждане.
Днес изглежда добре.
- Тя е добре.
Имам предчувствие за днешния ден.
Може би е ден за чудеса.
Тате, ела си в къщи.
Мама не ни позна. Тя не познава и теб. Никога няма да разбере.
Липсваш ни. Това е лудост - да живееш тук.
Да. Ние всички ще помагаме на мама. Ще идваме на смени да я посещаваме.
Вижте...
тя е моята любима. Няма да я изоставя.
Сега това е моят дом.
Майка ви е моя дом.
Ало. - Здравей.
- Здравейте.
Кой се обажда?
- Лон. А ти кого очакваш?
Никого... Просто съм изненадана...
Как ме намери?
- В Сийбрук има само един хотел...
Не се обади и взех да се притеснявам. Къде беше?
Добре ли си? Чувствам се като идиот. Звънях в хотела стотина пъти.
Добре съм. Искаш ли да ми кажеш нещо?
Не.
- Не?
Не.
Добре.
Обичам те. Ще ти звънна утре.
- Добре.
Ноа. Ноа!
Здрасти.
Да тръгваме преди да е заваляло.
Като в сънищата!
Искаш ли да ги нахраниш?
- Да.
Какво правят тук?
Не знам, мисля че мигрират на юг.
Не остават ли тук?
- Не.
Отиват там, откъдето са дошли.
Променил си се.
- Какво имаш предвид?
Как изглеждаш... всичко.
И ти си променена... по-хубава си.
Същия си си.
Наистина?
- Да.
Наистина си го направил.
- Кое?
Всичко. Къщата...
Много е красиво - това, което си направил.
Обещах ти да го направя.
Страхотно! Трябва да тръгваме.
Защо не ми писа? Защо?
Нищо не беше свършило за мен.
Чаках цели 7 години.
Сега вече е твърде късно.
- Написах ти 365 писма.
Пишех ти всеки ден в продължение на година.
Писал си ми?
- Да.
Нищо не бе свършило.
И все още не е свършило!
Шегуваш ли се?
През цялото време ми липсваше точно това.
Да го направим отново.
Ноа. Събуди се.
Да не се опитваш да ме убиеш?
Имам нужда от почивка и храна.
Трябва да се съвзема.
Добре.
Искаш ли палачинки.
- Искам.
Има и бекон.
Това е тя, нали?
Може ли да се запозная с нея?
Много бих искала да се запозная с нея.
- Не мисля, че е добра идея Марта.
Това Марта ли е? Здравейте.
Аз съм Али. Слушала съм много за Вас.
И аз съм слушала много за Вас.
Искате ли да влезете?
Сигурна ли сте?
- Да. Ноа тъкмо разправяше колко е гладен.
Мога да приготвя чай.
Заповядайте, влезте.
Хайде, влизай.
Радвам се, че се запознахме Марта.
- И аз. Всичко добро.
Тя е невероятна. Наистина.
Много се радвам, че се запознахме.
Бях забравила какво е...
За пръв път, откакто загубих Ричард,
чувствам, че има защо да продължа напред.
"Толкова спокойно спеше, че не исках да те будя.
Отивам да взема нещо за закуска. Няма да се бавя.
П.С. Следвай стрелките. Имам изненада за теб."
Лон пътува насам.
Снощи баща ти се изтърва за Ноа
и той реши да намине насам.
- Прекрасно. Направо чудесно.
Аз, ти, Ноа и Лон - голямо щастливо семейство.
Кажи ми за писмата, майко. Вярно ли е?
Да.
Гледаше ме всяка вечер как плача в продължение на месеци,
и не ми каза нищо?
Как можа да го направиш?
- Съжалявам.
Съжаляваш, а?
- Да, съжалявам!
Съсипа целия ми живот!
- Да, откраднах писмата ти,
но недей разиграва мелодрами, а поеми някаква отговорност.
Сама дойде тук. Знаеше какво правиш. Знаеше, че това ще се случи.
Значи аз съм мръсницата.
Невероятно. Направо невероятно!
Хайде, облечи си нещо. Трябва да тръгваме.
"Трябва да тръгваме!" Никъде не отивам с теб!
Познавам те по-добре, отколкото си мислиш.
И не си мисли, че ако знаеше всичко
щеше да промениш нещата.
Какво правим тук, майко?
Виждаш ли онзи човек там?
Не изглежда кой знае как, но преди 25 години,
божичко, беше невероятен!
Не бях на себе си от любов.
Дядо ти побесня и ние решихме да избягаме.
Не успяхме да стигнем и до съседния град, преди да ни залови полицията.
Но това беше някога...
Когато съм наблизо понякога,
спирам тук и го гледам.
Опитвам се да си представя колко различен би бил живота ми.
Искам да знаеш, че обичам баща ти!
- Но мамо...
По дяволите, това е важно, искам да го чуеш!
Обичам го! Той е чудесен човек.
Той е добър с мен. Аз не го заслужавам.
Обичам го Али, наистина го обичам!
Знам.
Толкова ми е неудобно. Голяма глупачка съм.
Ще ми излязат торбички под очите.
Това е лудост.
Сега дори не знам кой е този човек.
О, Боже.
Али!
Надявам се да направиш правилния избор.
Интересна сутрин, а?
- Да.
Лон е в града.
Той е тук?
Да, видяхме колата му в града.
Виждам, че си получила писмата ми.
Най-накрая.
Какво ще правиш Али?
Не знам.
Ще се върнеш при него.
Ще се върнеш ли при него?
Ами последните няколко дни? Всичко, което се случи?
Бяха истински и прекрасни. Но също така безотговорни.
Годеникът ми ме чака в хотела и ще бъде смазан,
като разбере какво съм направила...
- Правиш любов с мен,
а после се връщаш при съпруга си? Това ли е планът ти?
Това някакъв тест ли е?
- Дала съм обет на този човек,
той ми даде пръстен, аз му дадох дума...
- Думите ти не струват пукната пара...
Ще говоря с него и ще видим...
- Не става дума за спазване на обещанието,
не става дума дори да следваш сърцето си...
Става въпрос за сигурност.
- Това пък какво значи?
Пари!
- Какви ги говориш?
Той има много пари!
- Мразя те! Копеле такова!
Ако си тръгнеш ще те мразя цял живот!
- Нищо ли не си разбрал какво става...
Явно съм пропуснал всичко!
- Именно!
Ти си отегчена! Иначе нямаше да си тук!
Ако нещо не ти лисваше!
- Арогантен кучи син!
Затова ли дойде при мен?
- Притрябвал си ми!
Погледни, вече се караме!
- Ние това правим! Караме се!
Ти ми казваш, че съм арогантен кучи син, аз пък ти казвам, че си трън в гащите!
И си точно това в 99% от времето.
Не ме е страх да нараня чувствата ти.
Мируваш 2 секунди и отново си трън в гащите.
Е и какво?
- Няма да е лесно! Ще бъде много трудно!
Работех ден след ден, но исках да го направя, защото исках теб.
Искам те цялата! За винаги! Ти и аз!
Всеки божи ден! Ще направиш ли нещо за мен?
Моля те. Опиши ми живота си.
След 30, след 40 години.
Какъв ще бъде тогава? Ако ще е с този човек - върви!
Върви! Загубих те веднъж, мога да те загубя отново!
Ако това е, което истински искаш.
Но недей избира лесния път!
- Какъв лесен път?
Няма лесен път! Каквото и да направя, някой ще бъде наранен!
Престани да мислиш какво искат всички!
Какво искам аз! Какво искат родителите ти!
Какво искаш ти?
Какво искаш ти?
- Не е толкова просто!
Какво искаш ти?
По дяволите! Какво искаш?
Трябва да тръгвам.
"Скъпа моя Али,
Снощи не можах да заспя, защото между нас всичко свърши.
Гадно ми е, защото беше нещо истинско.
И ако някога се срещнем в бъдещия ни живот,
ще ти се усмихна радостно и ще си спомня лятото, прекарано под дърветата.
Как се учехме един от друг и израствахме в любовта.
Най-хубавата любов, която изгаря душата ти,
и те кара да искаш още и още.
Която възпламенява сърцата и дава покой на ума.
Това ми даде ти.
Винаги ще се надявам да мога да ти отвърна със същото.
Обичам те! Надявам се да те видя. Ноа."
Красиво е.
Красива история.
- Да, така е.
Не знам защо ме натъжава.
Знам, че сега си объркана, но не се тревожи,
нищо не е загубено и не може да бъде загубено.
"В отслабналото тяло, остаряло и студено
мъждукат въглените на предишен огън.
Там пламък някога се е издигал."
Ти ли си написал това?
- Не.
Написал го е Уолт Уитман.
Мисля че го познавам.
- Познаваш го.
Да влезем вътре. Стана ми хладно.
Добре.
Благодаря.
О, кой е направил всичко това?
- Аз.
С помощта на приятелите от персонала.
Никога не съм виждала по-красиво нещо.
Нито пък аз.
Да седнем.
Гроздов сок?
- С удоволствие
Колко много хапчета! Много ли си болен?
Болестта е нещо относително за мен.
По скоро е част от процеса на общо изтощение на тялото.
За теб!
И така, какво се случило? В историята?
Кого от двамата избрала тя?
Добре.
Според мен, имам три възможности:
Първо - мога да го застрелям.
Второ - мога да го пребия от бой.
И трето - мога да те напусна.
Не, не става така.
Виждаш ли...
В нито една от възможностите няма да съм с теб.
И въпреки всичко,
аз те обичам.
И аз те обичам!
- Бях напълно сериозен,
когато т дадох пръстена.
- Аз също, аз също.
Просто, когато съм с Ноа се чувствам по един начин,
а когато съм с теб съм съвсем различен човек.
Нормално е да не забравиш първата си любов.
Обичам те Али,
и те искам за себе си.
Не знам как да убедя годеницата си да остане при мен.
Няма нужда да ме убеждаваш.
Вече знам, че ще бъда с теб.
И заживели щастливо до края на дните си.
Кого? Кого избрала?
О, да...
разбира се...
Спомням си...
Това сме ние! Ние сме!
О, скъпа! Толкова те обичам!
Ноа, Ноа...
Обичам те.
Какво е станало с мен?
- Нищо. Просто не беше тук известно време.
Колко време имаме?
- Не съм сигурен.
Последният път имахме не повече от 5 минути.
Добре.
Доведох един стар приятел.
Как са децата?
- О, те са прекрасно.
Всички бяха тук днес. Малкия Ноа, Бенито...
Толкова са пораснали
О Боже, как лети времето!
Отлита покрай теб!
- Отлита...
Ще им кажеш ли, че ги обичам.
Разбира се.
Ще им кажа скъпа.
Щастлива история...
- Да.
Мислиш ли че мога да постъпя като нея тази вечер.
С твоя помощ.
Знаеш ли какво? Можем да намерим кола,
и да се разходим някъде.
Да се махнем от тук. Да отидем далеч. Искаш ли?
Не мисля. Не тази вечер, скъпа!
- Хайде де, защо не...
Защо ме наричате скъпа? Аз не ви познавам!
Какво става тук? Трябва ли да ви познавам?
Али!
- Не! Не!
Али, обичам те! Остани с мен!
- Не! Не!
Кой сте вие?
- Аз съм Ноа, а ти си Али.
Какво искате? Какво правите тук?
- Моля те мила...
Не ме наричайте "мила"!
- Али! Али.
Помощ! Помогнете!
- Спокойно! Успокой се!
Не! Пуснете ме!
Оставете ме на мира!
Помогнете ми! Помощ! Докторе!
- Ето ме.
Спокойно! Спокойно!
- Ще и сложа 4 см3.
Хайде на три. Едно, две, три.
Всичко е наред. Добре е.
Дишай. Спокойно. Отпусни се.
"Историята на нашия живот" от Алисън Хамилтън Кълхун
"На моята любов - Ноа. Прочети ми това и аз ще се върна при теб."
Добро утро г-н Кълхун. Г-н Кълхун!
Обадете се в спешното!
- Не намирам пулс!
Няма кръвно налягане! Сърцето му е спряло!
Всичко е наред. Хайде мила. Ела.
Няма страшно. Ела.
А, г-н Кълхун. Добре дошли. Как се чувствате?
Добре. По-добре.
- Къде отивате?
Искам малко да се поразходя. Не мога да заспя.
Знаете, че правилника не позволява.
- Знам.
Не отивате на разходка, нали?
Отивате при г-жа Али.
Току-що излязох от болницата, липсва ми.
Г-н Кълхун,
съжалявам, но не мога да ви разреша да я видите тази вечер.
Трябва да се върнете в стаята си.
А аз ще сляза долу да си взема чаша кафе
и няма да мога да ви наглеждам известно време.
Затова - не вършете глупости.
Али...
Ноа.
Любов моя!
Здравей скъпа. Съжалявам, че не можах да ти почета.
Не прави повече така. Помислих, че няма да се върнеш.
Винаги се връщам.
Какво ще стане?
Когато няма да си спомням нищо.
Какво ще правиш?
- Ще бъда тук...
Никога няма да те изоставя.
Искам да те попитам нещо.
- Кажи мила моя.
Мислиш ли,
че нашата любов може да прави чудеса?
Да, така мисля.
Нали те връща всеки път при мен.
Мислиш ли, че нашата любов...
може да ни отведе от тук заедно?
Нашата любов може всичко, което пожелаем.
Обичам те.
И аз те обичам, Али.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Ще се видим отново.