National Treasure (2004) (National.Treasure.TELECINE.5.1.AC3.XviD-DiAMOND.CD1.sub) Свали субтитрите
Дядо!
- Не трябва да си тук горе.
Това ли гледаш?
- Просто исках да знам.
Значи няма проблеми.
Трябва да знаеш историята.
Добре, започваме.
Било е 1832 година.
В една нощ като тази...
Дий!
Чарълс Карол бил последният оцелял
подписал декларацията за независимост.
Той бил и член на тайно общество, известно като масоните. И...
знаел, че умира.
Събудил конярят посред нощ
и му наредил да го закара в Белия дом,
за да се види с Андрю Джаксън.
Защото било спешно и трябвало да говори с президента.
Говорил ли е с него?
- Не. Нямал възможност.
Президентът не бил там онази нощ.
Но Чарълс Карол имал тайна.
Затова я доверил на единствения човек, на когото можел.
Дядото на дядо ми.
Томас Гейтс.
- Каква била тайната?
Съкровище.
Съкровище отвъд всички представи.
Съкровище, за което хората са се били векове наред.
Пирати, крале, императори, войни...
И всеки път, когато то сменяло притежателя си, ставало по-голямо.
И изведнъж...
изчезнало.
Изчезнало за повече от 1000 години,
когато рицарите от първия кръстоносен поход
открили тайни скривалища под храма на Соломон.
Рицарите, които открили скривалищата,
вярвали, че съкровището е твърде голямо
за всеки жив човек, дори и за краля.
Те пренесли съкровището обратно в Европа
и приели името Тамплиери.
През следващия век те го изнесли от Европа
и формирали ново братство, наречено Свободните Масони
в чест на строителите на великия храм.
Последвала нова война. По време на американската революция
съкровището отново било скрито. По това време масони са били
Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин,
Пол Ревиър...
Те знаели, че съкровището не трябва да попадне в ръцете на англичаните.
Те изработили много указания и карти водещи до местоположението му.
През годините указанията били загубени или забравени,
докато останала само една следа.
И това била тайната, която Чарълс Карол
поверил на младия Томас Гейтс.
"Тайната лежи в "Шарлот".
"Шарлот".
- "Тайната лежи...
в "Шарлот".
Коя е Шарлот?
Дори г-н Карол не знаел това.
Виж, Бен. Свободните масони са сред основателите на тази страна.
Оставили са ни следи като тази.
Недовършената пирамида, всевиждащото око.
Символи на Тамплиерите,
пазителите на съкровището.
Те ни говорят чрез тези неща.
Искаш да кажеш, че ни се смеят.
Знаеш ли какво представлява този долар?
Цялото богатство на семейство Гейтс.
Шест поколения глупаци,
преследващи златото на глупците.
- Не става въпрос за парите, Патрик.
Никога не е било заради парите.
- Хайде, синко, време е да си ходим.
Можете да се сбогувате.
Дядо?
Ние рицари ли сме?
Искаш ли да си рицар?
Добре...
Коленичи.
Бенджамин Франклин Гейтс, поемаш върху себе си дълга на
Тамплиерите, на Свободните масони и на семейство Гейтс.
Заклеваш ли се в това?
- Заклевам се!
С Ъ К Р О В И Щ Е Т О
Мислех си за Хенсън и Пери.
Прекосявали са подобни местности само с кучета и шейни.
Представяш ли си?
- Невероятно.
АРКТИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ НАШИ ДНИ
Приближаваме ли се?
Ако предположим, че теорията на Бен е вярна и моите уреди не лъжат,
трябва вече да сме много близо.
Не ме заобикаляйте, тази сутрин си вързах връзката на възел.
Това е на лошо.
- Тогава да се връщаме обратно.
Можем да отбием встрани и да го хвърлим някъде.
Райли, нали не ти липсва онова малко иглу, в което те открихме?
Не, определено не.
ЦЕЛТА ДОСТИГНАТА
Защо спираме? Мислех, че търсим кораб.
Тук няма кораб.
- Тя е някъде там.
Това е загуба на време. Какво ще търси кораб тук?
Е, не съм експерт, но...
Може би заради хидро-термичните особености на региона
са се образували ледени бури, които са предизвикали
замръзване на океана, после да се разтопи и да замръзне отново.
Като резултат се е получила полу-солидна подвижна земя,
която би позволила корабът да хвърли котва някъде тук.
Здравей, красавице.
Трябва да проверим горивото в генератора.
Преди 2 години изскочи първата следа.
Ако не вярвах, че съкровището е истинско,
не знам дали изобщо щяха да намерят "Шарлот".
Щеше да я намериш. Не се съмнявам в това.
Затова работя с теб. Всички казваха, че това е най-лудата инвестиция.
Радвам се, че не съм толкова луд, колкото всички казват.
Казваха го и за баща ми.
И за дядо ми. И за прадядо ми.
Добре. Да вървим.
Да вървим да намерим съкровището.
- Да, донесете ни нещо.
Господи!
На този определено не му е провървяло.
Това е.
Това е товарното помещение.
Мислите ли, че е в бъчвите?
Барут.
Защо капитанът е пазил тази бъчва?
Открих нещо.
Какво е това?
Знаете ли какво е това, момчета?
Да не е лула за един милион долара?
Това е мюсюлманска лула.
Красива е.
- Има нещо като свитък на дръжката.
Това лула за милион долара ли е?
Не. Това е следа.
- Дай да я видя.
Не. Не я чупи.
Вече сме със стъпка по-близо до съкровището.
Така ли? Нали каза, че съкровището ще е на "Шарлот"?
Не. Тайната е скрита в "Шарлот".
Казах, че може да е тук.
Това са символи на Тамплиерите.
"Легендата е прочетена, багрилото е повредено,
ключът в Тишина стои непокътнат.
55 в желязна мастилница,
която Матлак не може да наруши".
Това е гатанка.
Трябва да помисля.
"Легендата е прочетена, багрилото е повредено..."
Каква легенда?
Легендата за съкровището. Багрилото поврежда съкровището.
Как?
"Ключът в Тишина стои, непокътнат".
Чакайте.
Легендата, ключът...
Има нещо. Карта.
Картата има легенда. Съдържа ключове.
Това е карта. Невидима карта. Така че...
Чакай малко. Как така невидима?
Невидима карта?
- Ефекта на багрилото
може да се отнася за боя, използвана, за да се постигне определен резултат.
Комбинирано с ключа, непокътнат в тишината
става въпрос за това, че трябва невидимото да стане видимо.
Освен...
Ключът в тишината може да е...
- Затвор.
Албакърки.
Шнорхели...
- Там е картата.
Каза "55 в желязната мастилница". "Желязната мастилница" е затвор.
А може да се отнася и за мастилото,
намиращо се в мастилницата, а мастилницата е...
Просто мастилница. Но защо тогава не се казва просто мастилница?
Защо казват "желязна мастилница"?
Защото е затвор.
- Чакайте. "Желязна мастилница".
Желязото не описва мастилото в мастилницата.
Описва какво е било изписано.
Било е желязо, било е твърдо,
било е минерал... Не, не, не...
Било е твърдо, било е елемент,
било е разтворено.
Било е разтворено.
"Г-н Матлак не може да я отвори".
Тимъти Матлак е бил писарят на конгреса.
Калиграф, не писател. И за да е сигурно,
че не може да засегне картата, тя е била сложена на гърба на документ
който той е писал. Документ,
подписан от 55 мъже.
Декларацията за независимост.
Стига, няма невидима карта на гърба на декларацията за независимост.
Хитро. Документ с такава важност би осигурил оцеляването на картата.
А каза, че са я подписали и няколко масони, нали?
Да. Поне девет.
Трябва да намерим начин да я проучим.
Това е най-важният документ в историята ни.
Няма просто да ни пуснат да влезем и да й направим химически анализи.
Тогава какво предлагаш да правим?
- Не знам.
Можем да я вземем на заем.
Да я откраднем?
Не мисля.
- Бен...
Съкровището на Тамплиерите е най-великото съкровище на света.
О, не знаех това.
Виж, Бен,
разбирам твоите опасения. Наистина.
През целия си живот си търсил това съкровище,
само за да получиш уважението на историците,
за себе си и семейството си, търпейки присмеха и презрението им.
Трябва да навреш това съкровище право в арогантните им лица.
Аз искам да получиш възможността да го направиш.
Всички си имаме области, в които сме експерти.
Нали не мислиш, че иначе бих могъл да ти пиша толкова чекове?
Друг живот.
Уредил съм доста операции за...
смяна на собствеността.
Бих го послушал, ако бях на твое място.
Не се безпокой. Аз ще уредя всичко.
Не.
Наистина се нуждая от помощта ти.
Иън,
няма да ти позволя да откраднеш декларацията на независимостта.
Добре.
Оттук нататък ще си ни само в тежест.
Хей!
- Какво, ще ме застреляш ли?
Няма да го направиш. Има още от гатанката.
Информация, която вие нямате, а аз имам.
Само аз мога да разгадая това.
Той блъфира.
Играхме покер заедно. Знаете, че не мога да блъфирам.
Кажи ми какво трябва да знам, Бен. Или ще застрелям приятеля ти.
Млъкни, Райли! Твоята работа приключи.
Виждаш ли къде стоиш? Върху всичкия този барут.
Ако ме застреляш, изпускам това
и всички се взривяваме.
Бен...
Какво ще стане като догори?
Кажи ми какво трябва да знам, Бен.
Трябва да знаете...
Как да хващате.
Добър опит все пак.
Не стреляй!
Глупак!
Райли, ела тук!
Какво е това?
- Трюм за контрабандисти. Влизай!
Да се махаме оттук!
Следвай ме!
Корабът ще експлодира!
Залегни!
Добре. Да тръгваме, преди някой да е видял пушека.
Има едно село на около 15 км на изток.
Вероятно има пилоти за доставки.
Добре.
А сега какво ще правим?
- Ще потърсим начин да се приберем.
Добре, ами Иън? Той ще открадне декларацията на независимостта.
Ще го спрем.
СГРАДАТА НА ФБР ДЖ. ЕДГАР ХУВЪР
Защо да се повярват, че някой ще опита да открадне декларацията?
ФБР получават по 10000 заплахи на седмица.
Няма да се притесняват за нещо, за което мислят, че е в безопасност.
Но всеки би ни помислил за луди.
А всеки, който е достатъчно луд да ни повярва, няма да ни помогне.
Не ни трябват луди. Трябват ни почти луди хора.
Какви предлагаш?
Обсебени.
- Страстни.
НАЦИОНАЛЕН АРХИВ
"Годишнина на националния архив"
Извинявай.
Д-р Чейс ще ви приеме, г-н Браун.
Благодаря.
- Г-н Браун?
В научните среди не уважават много името ми.
Ще лъжеш човека, а?
Много... сладък човек...
Благодаря. Добър ден, господа.
Здравейте.
- Абигейл Чейс.
Пол Браун.
- Приятно ми е.
Бил.
- Приятно ми е, Бил.
С какво мога да ви помогна?
- Акцентът ви.
Да не сте пенсилванска датчанка?
- Саксонска германка.
Не сте ли американка?
- О, американка съм.
Просто не съм родена тук.
Моля, не пипайте това.
- Съжалявам. Уникална колекция.
Значките от кампанията на Джордж Вашингтон.
Но ви липсва тази от 1789 г.
Веднъж открих една от тях.
- Имали сте голям късмет.
Казали сте на асистентката ми, че въпросът е спешен.
Да, госпожо. Ще мина направо на въпроса.
Някой ще открадне декларацията на независимостта.
Истина е.
Може би е по-добре да ви свържа с ФБР...
Бяхме при ФБР.
- И?
Казаха ни, че няма начин да се открадне декларацията.
Прави са.
- С приятеля ми не сме сигурни.
Ако получим привилегията да проучим документа,
ще можем да ви кажем със сигурност дали е в опасност.
Какво мислите, че ще откриете?
Вярваме, че има...
нещо записано на гърба.
Нещо като код ли?
- Да, госпожо.
На какво?
Картографски.
- Карта?
Да, госпожо.
- Карта на какво?
Местоположението на...
скрити предмети...
с историческа и съществена стойност.
Карта на съкровище?
- Тук ФБР спряха да ни слушат.
Вие сте търсачи на съкровища, нали?
По-скоро сме защитници на съкровища.
Г-н Браун, лично съм виждала
гърба на декларацията за независимост и ви уверявам, че там пише единствено
Оригиналната декларация за независимост. Подписана...
...на 4-ти юли, 1776 г. Да, г-жо.
Но няма карта.
Тя е невидима.
Така ли?
- Тук загубихме отдела за сигурност.
Какво ви доведе до извода за тази невидима карта?
Открихме гравиран надпис на дръжката на лула на 200 години.
Притежание на Свободните масони.
Може ли да видя лулата?
Не е у нас.
Голямата стъпка ли я взе?
- Беше ми приятно.
На мен също.
Това наистина е хубава колекция.
Сигурно ви е отнело доста време да съберете всичко това.
Ще те успокои ли, ако кажа, че мен ме убеди?
Не.
Мислех си дали да не оповестим публично всичко в интернет...
Нямаме репутации, за които да се тревожим.
Въпреки че това едва ли ще уплаши Иън.
180 години търсене и сега съм на метър от целта.
От всички идеи, залегнали при основаването на Съединените щати,
тук има една идея, която е над всички останали.
"Когато дългият влак от обиди и оскърбления,
преследващ една и съща цел,
достигне форма на абсолютно отчаяние,
е тяхно право и задължение да отхвърлят такова правителство
и да осигурят нови стражи за бъдещата си сигурност".
Хората вече не говорят така.
- Красиво е, нали?
Нямам представа какво се казва.
- Означава, че ако нещо се обърка,
тези, които могат да предприемат нещо, са длъжни да го направят.
Ще я открадна.
Какво?
Ще открадна декларацията за независимостта.
Бен...
Това е... огромно.
Затворнически... огромно.
Знаеш, че ще отидеш в затвора, нали?
Да, вероятно.
Това обикновено притеснява хората.
Иън ще се опита да я открадне и ако успее, ще унищожи декларацията.
На практика, единственият начин да защитим декларацията,
е да я откраднем. Всичко е наопаки.
Не мисля, че имаме избор.
Бен, за Бога...
Това е все едно да откраднеш националния монумент.
Все едно да откраднеш него. Не може да се направи.
Не, че не трябва... Не може да се направи.
Нека ти го докажа.
Добре, Бен, внимавай.
Доведох те в библиотеката на конгреса.
Защо ли? Защото е най-голямата библиотека на света.
Над 20 милиона книги.
И всички те казват едно и също нещо.
"Слушай Райли". Какво имаме, приятелю?
Това е пълната карта на архивите.
Строителни чертежи...
Конструктивна документация, телефонни линии.
Водоснабдяване. Всичко е тук.
Когато декларацията е изложена,
е заобиколена от пазачи, видео камери,
малки семейства от Айова, малки деца на училищни екскурзии.
Тя е под 2 сантиметра бронирано стъкло.
Има армия от сензори и топлинни детектори,
които ще се включат, ако някой с висока температура се приближи.
Когато не е изложена,
е свалена в 1,2-метрова шахта,
в бетонен, облицован със стомана, подземен склад.
Който случайно е оборудван с електронна ключалка
и биометрична система за достъп.
Знаеш ли, че Томас Едисон се провалил близо 2000 пъти,
докато открие точната карбонова сплав за електрическата крушка.
После си казал: "Не съм се провалил.
Открих 2000 начина как не се прави електрическа крушка.
Сега трябва да открия един начин, по който да я направя".
Стаята за съхранение. Наслади се. Хайде.
Знаеш ли за какво е стаята за съхранение?
За вкусни конфитюри и мармалади?
Не. Там почистват, поправят и поддържат
всички документи, които не са изложени или в склада.
В този случай, документа се изважда от склада,
и се носи директно през залата в стаята за съхранение.
Най-доброто време за нас и за Иън, да я откраднем,
ще е по време на празника този уикенд.
Пазачите ще са разсеяни от важните гости горе.
Тогава ще стигнем до стаята за съхранение
при много по-малка охрана.
Е, ако Иън...
Стаята за съхранение... Празникът...
Може и да стане.
Може.
Вътре сме.
Ето те и теб. Здравей.
Коридорът.
Това искам.
Играта започва.
Ето така.
Хайде.
Това току-що пристигна за теб.
Надявам се, че не е от Стан.
"За жената, която има всичко останало...
Благодаря, че ме изслушахте. Пол Браун".
Абигейл Чейс.
Здрасти, Майк.
Пренасяне на документ. Коридорът е обезопасен.
Дръжте документа на едно ниво.
- Няма проблем.
Какво има?
- Топлинният сензор се задейства.
Направете диагностика и после го сменете.
Злият ни план работи.
Сграда на националния архив.
Добър вечер, сър.
Бен, сигурен ли си, че...
Райли, чуваш ли ме?
За нещастие да. Всичко е готово.
Трябва да заобиколите, да покажете поканата си и документите си...
Влизай.
Здрасти, приятел.
- Здравей.
Дайте ми поканата и документите си.
Как изглеждаш?
Не е зле.
- Представям си...
Това е.
За вас.
О, г-н Браун.
- Д-р Чейс.
Какво правите тук?
Това готината мацка ли е? Как изглежда?
Направих дарение в последния момент.
Доста голямо.
- Благодаря ви за чудесния подарък.
Получихте ли го?
- Да, благодаря.
Обикновено не бих приела нещо такова, но...
Наистина го исках.
Е, трябваше ви.
- Хайде, Ромео, изчезвай оттам.
Все пак се чудех какво имаше на гравюрата на онази лула,
която голямата стъпка е взела?
- Здравейте.
Заповядай.
- Д-р Хърбърт, това е г-н Браун.
Здравейте.
- Кой е тоя?
Аз ще взема това, за да можете да вземете другата чаша.
Благодаря.
Тост. За наказанията.
Това са имали предвид, когато са подписвали декларацията.
Всеки предател е щял да бъде обесен,
обезглавен, удавен и... моето любимо нещо...
Да му отрежат ръцете и да ги изгорят.
Е, да пием за хората, които са направили нещо, считано за лошо,
за да постигнат нещо, което са смятали за добро.
Което са смятали за добро.
Е, приятна вечер.
- Приятна вечер.
Готово.
Тръгвайте.
Дано да стане.
Чисто е.
Започваме.
- 30 секунди.
Как върви?
Действа. Действа.
Невероятно.
Втората врата. 90 секунди.
Давайте, момчета.
- Да вървим.
В асансьора съм.
- Добре.
Записът за наблюдателните камери е готов.
След 5, 4...
3... Сега.
Бен Гейтс. Вече си невидимият човек.
Тук съм.
- Ще ми трябват буквите за паролата.
Какво имаш за мен?
Казвай.
- Д, Л, И, А
Н, О, Г, Ъ, Я.
Възможните комбинации се изписват...
Добре. Най-вероятните са...
Дълг. Ягода.
Дъно. Гноя.
Гола. Нали.
Гоня.
Долина на огъня.
- Долина на огъня ли?
Няма го като вариант.
- Това е.
Натиснала е някои букви повече от веднъж.
Вътре сме.
Здравей.
Бен, справяш се чудесно.
Бен, вдигни го.
Имаш около една...
Имаме картина.
Изгубих една камера.
- Какво?
Изгубих една камера, Бен. Не знам какво става. Нямам нищо, Бен.
Изчезвай оттам. Изчезвай веднага.
Взимам го цялото. Ще го изнеса с асансьора.
Какви ги говориш... Тежко ли е?
Готови. Врата три. Една минута.
Гейтс.
Какво беше това?
Кой стреля?
Мамка му. Открадна проклетата карта.
- Още ли си там?
Бен?
- В асансьора съм.
Иън е тук. Той стреляше.
Мразя го тоя тип.
Здравей, Ребека. Има ли Пол Браун в списъка?
Пол Браун... Не. Няма го.
Приятна вечер.
Да не се опитвате да откраднете това?
Струва 35 долара.
За това ли?
- Да.
Доста е.
- Аз не определям цените.
Ето...
32...
и 37 цента.
- Приемаме и кредитни карти.
Тук е Майк. Тревога на трето ниво.
Къде си, Бен?
Къде си?
- Стига си говорил. Пали колата.
Бен...
Дамата с декларацията е зад теб.
Хей.
О, това сте вие. Здравейте.
Г-н Браун, какво става? Какво е това?
Сувенир.
- Така ли?
Престани да говориш и се качвай.
Тревога. Тревога. Имаме пробив. Заключете. Никой да не излиза.
Свържете се с ФБР.
Партито харесва ли ви?
- Да.
О, Господи.
- О, Господи! Не сте...
Охрана! Насам! Дай ми това!
- Ваше е. Вземете го.
Охрана! Насам! Охрана!
Супер.
- Тръгвай.
Виктор. Движи се.
- Не можем да тръгнем...
Можем! Тръгвай!
- Охрана, насам!
Чакай! Чакай!
Това е лошо! Лошо!
- Дай ми документа!
Доведете я!
- Не!
Божичко!
- Тръгвай!
И коя си ти?
Какво ще правим като ги настигнем?
- В момента мисля.
Мисли, мисли.
Защо не ми дадеш документа? После можеш да си ходиш.
О, не!
Неприятно. Неприятно.
О, не!
- Мили, Боже!
Не! В нея е документа!
Приближи ме до нея!
Благодаря.
- Не!
В мен е. Хайде.
Абигейл.
Държа те! Скачай!
Изпуснах ги.
- Няма проблеми.
Имаме, каквото ни трябва.
Браво, Гейтс. Браво.
Добре ли си?
- Не... Онези ненормалници...
Не си ранена, нали?
- Всички сте луди!
Гладна ли си?
- Какво?
Добре ли си?
- Още съм малко замаян,
но ще се оправя. Благодаря, че попита.
Не съм добре! Онези типове взеха декларацията на независимостта!
Загубихте ли я?
Не са я взели.
Виждаш ли? Сега би ли спряла да викаш?
Дай ми я!
- Още викаш. И това е дразнещо.
Ще е хубаво, д-р Чейс, да станете малко по-цивилизована още сега.
Ако тази е истинската, какво взеха те?
Сувенир.
Помислих, че ще е добре да имам копие и се оказах прав.
Всъщност трябваше да платя и за сувенира, и за истинската,
така че ми дължите 35 долара и данъка върху тях.
Гениално.
- Кои бяха тези хора?
Хората, за които ви предупредихме, че ще откраднат декларацията.
А вие не ни повярвахте.
Направихме единственото, което можехме, за да я запазим.
По дяволите, дайте ми я!
- Знаете ли...
Пак крещите.
- И псувате.
Е, може би си го заслужих.
Дами и господа.
Дами и господа, казвам се Питър Садъски и съм агент.
Уверявам ви, че не сте в опасност.
Ако сътрудничите, това ще приключи с възможно най-малко неприятности.
Благодаря.
Проверете документите и претърсете всички.
Включително и охраната. Ако не сътрудничат, ще ги обвиним.
Да, агент Хендрикс? Открихте ли нещо?
Ами...
- Не е време за "ами... "
Преди няколко дни ни предупредиха, че някой ще открадне декларацията.
Знаем ли кой ни е предупредил?
- Не сме правили доклад.
Не сметнахме информацията за надеждна.
А сега как мислите?
Няма карта на съкровище на гърба на декларацията.
И това нямаше как някой да я открадне.
Също.
Бях откровен с вас. 100 процента. Всичко, което казах, беше истина.
Искам този документ, г-н Браун.
Добре. Не се казвам Браун, а Гейтс.
Бях откровен 98 процента.
- Чакайте малко. Гейтс ли казахте?
Гейтс? Вие сте от онова семейство
с теорията за конспирация на бащите на нацията?
Не е теория на конспирацията.
Щом казваш.
- Взимам си думите назад.
Вие не сте лъжци. Вие сте луди.
Значи сега е изложено копие от декларацията?
Да, решихме...
- Оставете го.
Гостите знаят, че нещо е станало, но не знаят какво.
Открили са го на входа на сервизното помещение. Не помни нищо.
Открихме и гилзи от патрони.
- Разпитахте ли другите пазачи?
Какви пазачи?
- Пазачите, по които са стреляли.
Тук долу нямаше други пазачи.
Е...
Кой е стрелял и по кого е стрелял?
И защо не са се разбрали?
Не можете да правите химически тестове на гърба на декларацията
в движещ се микробус.
- Имаме напълно подготвена среда.
Филтрираща система е прочистила цялото помещение.
Наистина?
- Не можем да се върнем.
Какво? Защо не?
- Това е човекът.
Д-р Хърбърт каза, че д-р Чейс го представила като г-н Браун.
Няма го в списъка с гостите.
- Продавачката в магазина каза,
че изглеждал притеснен.
Опитал се да излезе с копие от декларацията, без да го плати.
Платил е с "Виза". На името на Бенджамин Гейтс.
Платил си с кредитна карта?
Сега ще те хванат.
Ще те открият веднага. Ще открият и мен веднага...
Знам. Само въпрос на време е преди ФБР да почукат на вратата ми.
Какво ще правим?
Трябват ни онези писма.
- Какви писма?
Махни се от пътя. Свий вдясно.
- Какви писма?
Имаш оригиналните писма на Тихия Дукард?
И тях ли ги открадна?
- Сканирани са от оригиналите.
Тишина, моля.
- Как си ги сканирал?
Познавам човека, който притежава оригиналите. Сега тихо.
Защо ти трябват?
- Тя не може да млъкне, нали?
Виж. Ще ти дам да я държиш,
ако обещаеш да млъкнеш. Моля те.
Благодаря.
Бен, знаеш какво трябва да направиш.
- Знам какво да направя.
Опитвам се да измисля нещо друго, което можем да направим.
Не искам да нахалствам,
но знаеш колко хора ни преследват.
Вече сигурно са ни отделили цял сателит.
Отне ти само 2 секунди да решиш да откраднеш
декларацията на независимостта.
Да, но не смятах, че лично ще го кажа на баща си.
Хей! Не така! Не така!
Пусни ме!
Добре! Пуснах те. Върви си.
Няма да си тръгна. Не и без декларацията.
Няма да си отидеш с декларацията.
Напротив. Няма да я изпускам от поглед, така че си отивам.
Чакай. Няма да дойдеш с нас и с декларацията.
Ще го направя.
- Не, няма.
Виж, ако искаше да ме оставиш,
не трябваше да ми казваш къде отиваш.
Проверяваме заподозрения.
Чисто е.
Какво...
Сега ще открием нещо.
Това са дигитално сканирани писма до основателя на Нова Англия.
Писани са през 1722 г.
Всички са от един човек. "Покорният ви слуга Тихият Дукард".
"Тишина", "Матлак"
Господа,
защо тази дума е с главна буква?
Защото е важна?
Защото е име.
Добре, открих го. Когато Бен Франклин е бил на 15 години,
тайно е написал 14 писма на вестника на брат си,
представящ се за вдовец на средна възраст на име Тихият Дукард.
Тези писма са писани от Бенджамин Франклин?
Изглежда добре.
Паркирай през няколко пресечки.
- Колко време мислиш, че имаме?
Ще им отнеме поне два часа.
Надявам се.
- Какво ще правим с нея?
Имам лепенки отзад.
Няма да е нужно. Тя няма да създава проблеми.
Обещай да създаваш проблеми?
- Обещавам.
Видя ли? Любопитна е.
Ето какво открих за Гейтс.
Диплома по американска история от Джорджтаун.
Диплома като инженер по механика.
Флотски познания и гмуркане.
Какъв ли ще стане този, когато порасне?
Ще се съсредоточим върху Гейтс.
Открийте всичко. Съставете списък
на семейството и приятелите. Първо най-близките роднини.
Татко.
Къде е купонът?
Имам малък проблем.
Тя бременна ли е?
Ако е, да не искаш майката на внука ти да стои на студа?
Изглеждам ли бременна?
Дано не е заради проклетото съкровище.
Е, сядайте. Настанявайте се.
Там има пица. Мисля, че още е топла.
Татко.
Трябват ми писмата на Тихия Дукард.
Да, заради съкровището е.
- И е въвлякъл и вас в тази глупост?
Буквално.
- Аз съм доброволец.
Тогава се откажи, преди да си си пропилял живота.
Стига, татко.
- Знам, знам.
Аз съм издънката в семейството. Имам работа, къща,
здравна осигуровка. Поне имах майка ти.
Макар и за кратко. Поне имах теб.
А ти какво имаш? Него ли?
Ако просто ни дадеш писмата, ще си тръгнем.
Разочароваш ме, Бен.
Може би пък това е истинският завет на семейството.
Синове, разочароващи бащите си.
Махай се. И си вземи проблемите с теб.
Намерих "Шарлот".
"Шарлот" ли?
Искаш да кажеш, че е било кораб?
- Да, и беше прекрасен.
Беше невероятно, татко.
- А съкровището?
Не, но открихме нова следа, която ни доведе тук...
А тя ще те заведе до друга следа.
Само това ще намериш. Още една следа. Не разбираш ли, Бен?
Аз го разгадах. Според легендата
съкровището е заровено, за да не го намерят англичаните.
Но всъщност легендата е била измислена,
за да занимава англичаните с търсенето на заровено съкровище.
Съкровището е мит.
Отказвам да повярвам в това.
Можеш да вярваш в каквото искаш. Ти си голям човек. Какво правя?
Прави каквото искаш, Бен. Прави каквото искаш.
Вероятно е прав. Дори не знаеш дали ще има друга следа.
Знам как можем да разберем. Можем да разберем веднага.
Прилича на животинска кожа.
Колко е стара?
- Поне на 200 години.
Така ли? Сигурен ли си?
- Така мисля.
Ако това е невидимо мастило, как ще го видим?
Хвърли я в печката.
- Не...
Някои мастила могат да се видят само ако се нагорещят.
Да, но това...
- Това е много старо.
Не можем да рискуваме да повредим картата.
Измислете нещо.
- Татко, късно е.
Защо не си починеш?
- Добре съм.
Лимони.
Не можеш да го направиш.
- Трябва да се направи.
Нека го направи някой, който знае как да третира антични документи.
Добре.
Добре.
Сега... Ако има тайно послание,
вероятно ще е маркирано със символ
в горния десен ъгъл.
- Точно така.
Направо ще ме уволнят заради това.
Казах ти. Трябва да се загрее.
Виждате ли?
Трябва ни още сок.
- И още топлина.
Това не е карта.
Нали?
- Още следи. Каква изненада.
Това географски координати ли са?
- За това ни трябват писмата.
Това ли е ключът?
- "Ключът в Тишината е, неоткрит".
Татко, ще ни дадеш ли писмата?
Някой ще ми обясни ли какви са тези магически числа?
Това е цифров шифър.
- Точно така.
Какъв е този цифров шифър?
- Просто код.
Всяко от тези 3 числа отговаря на дума в ключа.
Обикновено става дума за фолклор.
В този случай са писмата на Тихия Дукард.
Трябва да са номерът на страницата,
редът на тази страница и буквата в този ред.
Е, татко. Къде са писмата?
Беше си чиста случайност,
че дядо му изобщо ги откри. Бяха в антично бюро,
в кабинета на един новоанглийски печатар.
Татко, къде са писмата?
- Не са у мен, синко.
Какво?
- Не са у мен.
Къде са?
- Дарих ги
на института "Франклин" във Филаделфия.
Време е да тръгваме.
Все още не мога да повярвам.
През цялото време никой не е знаел какво има на гърба.
На гърба на какво?
- Не!
О, Господи! О, Господи!
- Знам.
О, Господи! Какво си направил?
- Знам.
Това е декларацията за независимост.
Да. И е много деликатна.
- Откраднал си я.
Татко, мога да обясня, но нямам време. Налагаше се.
А и видя шифъра.
- Който те отведе до нова следа.
А тя ще те отведе до нова следа. Няма съкровище.
Пропилях 20 години от живота си. А сега ти унищожаваш своя.
И въвлече и мен в това.
Не можем да имаме всичко.
Влезте.
Тук съм.
ФБР, нали?
Ще ме развържете ли?
И нямате представа къде е отишъл?
Нямаше ли да ви кажа, ако знаех?
Бихте ли казали?
- Той ме завърза за стол.
Гаражът е празен, но има "Кадилак Девил", регистриран на Патрик Гейтс.
И ми открадна колата.
Не се тревожете, г-н Гейтс. Ще намерим колата ви. И сина ви.
Баща ти има страхотна кола.
Мисля, че трябва да си сменим дрехите.
Изглеждаме подозрителни, не мислиш ли?
Бих отишъл на пазар, но нямаме пари.
Взех това от къщата му.
Обикновено държи пари между книгите си.
"Здравият разум". Много подходящо.
Като пристигнем, да знаете, че съм гладен.
Тази кола мирише странно.
ФИЛАДЕЛФИЯ
ИНСТИТУТ "БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН"
Извинете. Извинете.
Съжалявам, г-не. Извинете.
- Няма нищо.
Л, Я, Н, Е, Т, О, И.
- Добре.
Сигурен ли си, че са тези?
Добре.
Не, "Н".
- Това е "Н".
Не прилича много.
Виж. Това е последното.
Още един долар.
- Благодаря.
Върви да запишеш последните 9 букви. Давай.
Добре. "Начинът, да видиш съкровището на миналото,
идва, когато сянката на времето
мине през мястото на свалянето и..."
Свалянето и какво?
Свалянето и...