The Kid (2000) (The Kid 2000 DVDRip.XviD.AC3.5.1CH.CD2-WAF.srt) Свали субтитрите
- Хей!
- О, боже.
Кажи ми, моляте, че това не е пица.
Хей, ти си на пет седмици от защитаването на титлата ти.
- Какво правиш като ядеш ...
- Ям от нерви.
- Преодолей го!
- И ти щеше да си нервен ако се женеше утре.
Да, щях да бъде нервен, че булката ще ме зареже ...
защото съм голяма, дебела бъчва с мас.
- Здрасти, Жизел.
- Здрасти, Ръс.
- Какво е това? Да не са 9 излищни килограма?
- Не.
- Хей! Сложи ...
- По дяволите, той дори не иска да ти позволи да ядеш, ха?
- Изглежда ли сякаш се нуждае от пица?
- Кой е той?
Това е племеника на Ръс. Ръсти.
Не знаех, че имаш 2 племеника.
- Как изглеждам, скъпа? Виж.
- Ммм, като Адонис.
Хей, хей, Адонис. Адонис!
- Какво?
- Може ли да използвам боксовия ти ринг?
Искам да дам на дундьо няколко урока.
- Може да влезнеш, да му покажеш някои движения?
- Ще се радвам.
Така ще може да види звезди посред бял ден ...
следващия път като се опита да те нарече дундьо.
- Супер!
- Първото нещо е.
Опитваш се да нокаутираш някого? Тогава си вдигни ръцете!
Трябва да защитаваш тази брадичка. Ще ти спукам брадичката. Това е.
Запомни, това е номер едно, това е номер две. Удряш едно, две.
Едно, две. Продължавай. Опитай.
- Точно така, точно така. Хайде. Пази се.
Хайде.
Хайде. Добре. Давай, давай.
- Удари ме.
- Да, за съжаление наистина те ударих.
Но няма за се самонаказвам за това.
Или може би ... ще!
Хайде, бий се! Да, хайде! Давай.
Давай, хлапе! Бийсе, хайде. Давай!
- Едно-две! Едно-две!
- Давай, Ръсти! Искарай му звездите!
Хей, на чия страна си?
Повали го, повали го!
По-леко, малкият Тайсън!
Какво ще направиш след това? Ще му искараш окото? Не бием паднали долу хора.
- Те ме биеха, когато съм паднал.
- Кой?
- Децата в училище.
- Децата си имат неприятности в училище.
Добре, защо не го каза това, Ръс?
Учиш детето да се боксира. То не се нуждае от това. То се нуждае от уличен бой.
- Защо не му покажеш задържането "ножица"?
- Ето. Готови?
Това ще мога да го използвам!
Забеляза ли колко си приличат?
Има смисъл. Те са близки, нали?
Предполага.
Офисът на Ръс Дуриц. С какво мога да ви помогна?
- Аз съм. Какво става?
- О, това си ти.
Нямах вест от теб цели 4 часа.
Осъмних се, че си мъртъв. Хей, как е мини-ти?
Това е смешно, Джанет. Какво ново?
- Имаш 19 съобщения. Искаш ли да ги чуеш?
- Давай.
Да видим ...
Боб Райли. Боб Райли.
Не е от Боб Райли. Не е от Боб Райли. Боб Райли.
Боб Райли. Сигурна съм, че има още едно. Само секунда. Ето, Боб Райли ..
Хей ...
Хей, Ейми! Къде отиваш?
До нас за малко сладолед. Ще се видим там.
- Сладолед?
- Чао!
Може ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се.
- Ти ли си нашата приятелка?
Това е забавен начин да го кажеш.
По скоро ... не.
- Може ли аз да ти задам въпрос?
- Разбира се.
Ти ли си нашия племеник?
По скоро ...
не.
Но ти си близък роднина, така ли?
Аха.
- Колко близък?
- Доста.
Колко е доста близко?
Доста близко.
О, боже.
- Здрасти.
- Той ти е син!
- Какво?
- Той ти е син! Ти имаш син!
Хей!
И през цялото това време не си споменал нито дума!
И ти си някакъв скапан баща...
който има право на свиждане днес или нещо подобно.
- Ейми, знаеш ли как ...
- Коя е майката, между другото?
Не искам да знам. Знам. Онова Шведско пиленце, така ли е?
Да, това Ингесборт или Смаргесборт или както е там името и.
Не че ме е грижа, разбира се, за това с кого или къде или какво правиш!
- Ейми, той не е швед.
- И аз не съм му син.
Чесно.
Тогава кой си ти?
Ръс?
Защото ви наблудавах двамата един до друг и се кълна в бога ...
че има нещо много...
странно.
Трябва да и кажем.
- Няма да и казваме.
- Да ми казвате какво?
- Хайде. Направи го.
- Хей. Закопчай го! Няма да и казваме, окей?
Освен това, тя така или иначе няма да ни повярва. Тя просто ще си помисли, че ми подражаваш.
- Тогава направи онова с кокалчетата.
- Това няма да я убеди.
Тогава и кажи нещо, което само ти може да знаеш и тя ще ме пита за същото нещо.
- Като леля Спази.
- Как ще стане това? Помисли си.
- Тогава и покажи белега.
- Всеки може да има белег.
- Какво ще кажеш за рожденното петно?
- Добре, това също може да е съвпадение.
- Знам, четя ще ни повярва.
- Тя няма да ни повярва.
- Знам, четя ще ни повярва.
- Тя няма да ни повярва.
- Ще ни повярва! - Няма!
- Да! - Не! - ДА!
- Хей!
- Иска ми се да бях седнала на килима.
- Казах ти.
- Ейми?
- ... напускайки този кораб ...
... процесът на обработка на картофи при разнообразните продукти.
Престани да гризеш.
Остави ме намира.
Аз афиширам терор и обърканост.
Мили боже. Деветдесет и девет канала и нищо за гледане.
Как ... може да стане така?
Нямам никаква идея.
Погледни го. Той е толкова ...
обезпокоителен.
Ти не си обезпокоителен.
Ти си възхитителен.
Тогава. Ти си възхитителен тогава.
Престани да чоплиш!
Погледни прическата. Приличам на Хърман Хермиц.
Говоря, като чели устата ми е пълна като на хамстер.
Добре, наистина е така.
Фактът че съм непоправим ревльо не те ли кара да ме съжаляваш?
Не.
Защо?
Ти съжаляваш ли се?
Когато гледам него - всичко което виждам са ужасни спомени
спомени, които през цялото време съм се опитвал да забравя.
Съжалявам.
Здравей. Кени.
Нещо лошо за свадбата утре?
Боже мой, свадбата утре. Задръж за момент.
Свадбата утре. Какво ще правя с него?
- Вземи го с нас.
- Какво?
На важно събитие? Да не си полудяла?
Да го вземем с нас?
Това е важно събитие, с участието на хора, които ме уважават. Той ще ме унижи.
- Хей!
Хей! Забранявам ти да базикаш с това, момче.
Какво, Кени? Кой се е разболял?
Слава на бога, че твоя племеник замести малкия Джейми.
Нито едно от другите деца не е достатъчно дебело да изпълни костюма.
Няма нищо. Няма нищо.
Не се притеснявай за това.
Не се притеснявай. Само го свали и го напъхай под масата, докато никой не те гледа.
- Наистина?
- Да.
- Здравей.
Мили боже.
Ръс, Ръс!
Извиниме за момент, Клариса. Безпокоиш ни. Танцува ме.
- Наистина е важно!
- Не сега, хлапе.
Но е наистина много, много, мммм...
- Подлудява те, а.
- Да.
Различно е като са твои.
Говорейки за това, кога ще захвърлиш твоят лош път и се задомиш?
В момента, в който останеш свободна отново, Клариса.
- Говоря сериозно.
- И аз.
Ейми, има един въпрос.
- Голям.
- Окей.
Какво ще кажеш за красивата дама, с която дойде днес?
Имаш предвид Ейми? Не, ние работиме заедно.
Познавам я наистина от доста време.
Знам, че не се познаваме от много време ...
Не се притеснявай за мен.
Когато срещна вярния човек съм сигурен, че ще му предложа.
В случай, че никога не ти предложа ...
Някой прави ход точно сега.
Ейми?
Ще се омъжиш ли за мен?
- Окей, хайде да си ходим.
- Хей!
Посниме да си вървя, идиот такъв!
Почакай за момент, стоп!
Той ми зададе въпрос. Не искаш ли да разбереш какво имах намерение да му отговоря?
- Не. Не.
- Не?
Той нямаше никакво право да те пита това, окей? Аз и ти даже не сме ...
- Добре, ние сме!
- От кога?
- Г.С.Т.Р.!
- Какво?
Гредай си твоята работа. Искаш или не искаш да разбереш какво щях да му кажа?
Какво се канехме да кажем?
- Да, какво имахме намерение да кажем?
- Опитай пак.
По-малко безразличие, по... топло.
- Какво щеше да кажеш?
- Какво ще кажеш?
Та искаш да знаеш какво имах намерение да кажа.
- Да се разходим.
- Аз съм този, който я попита!
Просто изчезни.
- Какво имаше намерение да кажеш ...
- Щях да кажа...
ще трябва да си помисля.
- Наистина?
- Да. Защото ...
невъзможното, което преди ми се струваше...
че е най-лошата идея на света
през последните 12 часа, се превърна неочаквано в не чак толкова ужасна идея,
отваряйки много малък прозорец от възможност за теб.
- За мен.
- Да.
И какво ще стане ако аз не искам да се впусна в тази възможност?
Една част от теб очевидно иска ...
и това е тази част, която ме предизвиква ...
да си помисля за това.
Ти да не би ...
да ме молиш ...
да си помисля?
Чакай. Чакай една минутка.
Ако просто изчакаш аз ...
Ще отида да взема ... вале ... колата ... от ...
И сега той е готов да започне да изпитва любов.
О да, преди играта този следобед с гостуващите "Ориолз",
Райли покани дозина деца да го замерват с шоколадови пайове ...
като начин да каже "Извинявам се!" ...
за което той претендира, че е прост случай на неразбирателство.
Чичо Боб знае как да се забавлява!
Значи си пропълзял в контейнера зад бара след къто съм си тръгнала.
Аз заснех това.
Аз съм глупачка.
Кажи ми, сигурен ли си...
че е прехвърлил фондовете или или може би все още са у него?
Бедната малка Ейми.
Забърка се с долния си шеф...
който се чувства задължен към клиента си.
Знаеш ли кой е най-честия убиец на млади ...
Ръс! Човека, който съжелявам тук не съм аз.
Виж, всичко си е моя грешка.
Направих голяма глупава грешка ...
Мислех си, че ще се промениш.
Съжелявам. Наистина съжелявам
Искаш ли да знаеш, коя е най-тъжната част на тази история?
Щеше да бъдеш страхотен.
Човече. Човече!
Кога ще спрем да се прецакваме?
Ръс.
Трябва да се променим.
Налага се да се променим.
Страхотно е как ние двамата трябва да се променим ...
Утре е рожденият ни ден.
Да, знам.
- Може ли да ти задам въпрос?
- Разбира се.
- Какво става по нататък?
- Какво имаш предвид?
Имам предвид с мен.
Между мен сега и превръщането ми в теб.
Какво се случва?
Направил ли съм каквото и да е някога правилно?
Да, със сигурност. Направил си доста правилни неща.
Като например?
Ами,
Оцеля през ученическите си години ... едва.
Гимназията, където ти все още си загубеняк ...
но вече не си глупав.
Съдираш си задника и постигаш добър успех.
Много добър успех.
Накрая спечелваш стипендия за университет ...
Аз съм умен?
Много умен.
Но все още си загубеняк. Скачай.
Продължавай.
В колежа, започваш да ставаш малко по добър.
Навлизаш в обществото...
намираш логопед и продължаваш да се скъсваш от работа.
Завършваш първи по успех в класа.
Евентуално взимаш магистърска степен по икономика.
Ще се скъсам ли от работа.
Историята на твоя живот, хлапе.
Добрата новина е, че
докато си непоправим ревльо в началото,
евентуално може да израшнеш и да станеш мен ...
високопоставен, охолно живеещ магнат.
Който си няма куче или дете.
Така ли ме виждаш? Човек без куче, без дете?
- С тик.
- Правилно.
- Кога съм го получил това?
- Забравих.
- Кога съм се научил да карам?
- На 16.
- Кога съм си купил кола?
- На 18.
- Кога съм излезнал с мадама?
- На 17.
Кога ще разбера какво са мадамите?
Не тази вечер.
Ръс?
Да, хлапе?
Разбрах какво правиш сега.
Имам предвид, разбрах с какво аз се занимавам.
Когато порасна, за да се издържам.
- Открих как да го обясня.
- Нека да го чуя.
Помагаш на хората да лъжат за истинската си същност ...
за да могат да се представят за някой друг, правилно?
Да.
Видя ли? Не е трудно за обяснение.
Това беше доста добре.
Лека нощ, приятел.
Лека нощ, хлапе.
- Това ЕйБиСи 7 - Лос Анджелис.
Сега, репортажите.
Добър вечер на всички и добре дошли. Аз съм Харълд Гриин.
Добър вечер на всички. Аз съм Диадре Лафевър.
Вечерната новина номер едно: още една високоскоростна гонидба...
по ЛосАнжелиската автострада с
откраднат мини-ван въвлече майка на осем годишно дете.
Гонидбата започна към 8:30 тази вечер, когато полицай ...
Знам. Благодаря ти Дон. Ще се видим утре.
Чух "y'all." /всички/
Проработи.
Добре, г-н Имидж Консултант.
И така, какво мислиш?
Не ми казва. Косата ми е все още прекалено голяма?
Не, изглежда добре.
Може ли да те почерпя чаша кафе? Удобството на непознатите и т.н.?
Ако това, което ми казваш е истина,
това ще да е най-странното нещо, което някога съм чувала.
- Звучи ми абсолютно смислено.
- Наистина?
Защо осем годишния ти да не пропътува през времето за да ти помогне?
Имам предвид, че очевидно си загазил. Той ще те изправи на крака.
Не мислиш, че има друга причина за да е тук, нали?
Да, разбира се.
Мислиш, че не заради нещо друга, така ли?
Може би той е тук заради теб, за да го научиш на някои неща.
Но може би е тук заради теб, за да ти припомни някои неща.
Мислил ли си някога за това?
Не, до сега не.
Скъпи, виж ...
Утре ставаш на 40.
Не си постигнал нищо с истинска стойност в твоя живот ...
- Хей ...
- И не, не. Парите не се броят.
Ти си виртуозно недружелюбен, едва си говориш със семеството ти,
и току що си изгубил едниствената жена на този свят, която някога е значила нещо за теб.
Кой, Ейми? Моля те.
Виж, тя не е единствената жена на този свят, окей?
Тя .. тя работи за мен.
Тя е невротична. Гризе си ноктите.
Нокъта.
Този.
О, боже.
Извини ме. Докато той схваща нишката, можете ли да ми налеете топло?
Благодаря.
Добре, не спирай. Продължавай.
Как е?
Той не спира да задава въпроси за неговото бъдеще.
Моето минало. Не съм му казал много, наистина.
- Добре.
- Добре?
Мислиш, че това е добре?
Защо? Ти какво би направила?
Ако малката Диадре изведнъж се появи тук ли?
Напукваща своята ученическа униформа, питайки ме какво ще стане по нататък?
Да.
Ще и кажа: "Скъпа,
не се притеснявай за нищо.
всичко ще бъде просто страхотно."
Имам предвид колко от нас поемат пътя ...
по който си мислим, че ще тръгнем, когато сме деца?
Имам предвид колко от нас стават астронавти?
Или прима балерина?
Всички ние правим просто най-доброто, което можем.
Време е да прибирам голямата Диадре вкъщи.
И знай, ако искаш да научиш нещо за детството си, изглежда разполагаш ...
с доста добър източник, знаеш какво имам предвид?
Да.
Диадре, благодаря за отделеното време да ми помогнеш.
Хубаво, никога не спирай да молиш за помощ, Ръс.
Ти просто може да я получиш.
- Благодаря.
- Пази се.
Чао, y'all.
Чао.
Здрасти, Джанет, аз съм. Извинявай за късното обаждане.
Всичко е наред, Ръс. Мислих, че си се покрил.
Просто искам да отложиш всичките ми стрещи за утре и да ги преместиш за петък.
- Нещо друго?
- Не, това е.
- Окей, ще го направя.
- Не, чакай.
Има и още нещо.
Искам да откриеш защо пълната луна прилича на портокал като изгрее понякога.
- Да, разбира се.
- Благодаря, Джанет. Лека нощ.
Хей, хлапе. Ръсти.
- Привет.
- Привет.
Искаш ли да ми помогнеш с нещо?
- Мисля, че това ще те върне в твоето време.
- Разбира се.
Добре.
Каквото и да е за мен?
Да. Каквото и да е, което ще ме върне назад.
Знаеш ли как обичам да намирам гъсеници ...
и да ги слагам в дамаджани и да ги храня ...
и да ги гледам как правят какавиди?
Не.
И тогава един хубав ден,
те излизат и това наистина е супер.
Не. Изобщо.
Но продължавай Кажи ми още неща.
Помниш ли миналото лято на купона послучай рождения ден на Джоси ...
когато сиренето ми заседна в носа?
Имаше ли шестици?
Не. Ходи за риба.
Някакви четворки?
Отрицателно. Ходи за риба.
Имаш ли някакви седмици?
Кажи ми повече за баща ти.
Понякога...
той ми позволява да му помогна докато работи по колата.
Ако направя нещо погрешно ...
той вика по мен.
Понякога ми купува сладолед като награда.
Но въпреки това, не обичам да се забърквам.
Като миналата седмица...
Загубих едно винтче.
Беше ме страх да му кажа.
Намерих го по-късно в джоба си.
Виж, още е у мен.
Страх ме е да му го върна.
Имаш ли някакви деветки?
Не.
Класната ми миналата година беше г-жа Кинкел.
Тя беше доста по-добра от г-н Лупус
Той има порпурена подутина на лицето.
Не си спомням човек с подутина. Какъв първи клас е било това?
Защо ме питаш за всичките тези неща?
Защото забравям за нещо.
Забравям онова събитие, което значи нещо за мен ...
и ако си спомня за това нещо, може би ще мога да те върна удома.
Сигурен ли си за пурпурената подутина?
- Това не е подутина, хлапе.
- Това беше доста голяма подутина.
- Кажи ми повече за втори клас.
- Защо?
Никой нямаше подутини във втори клас.
Най-добрият ми приятел беше Тим Уитън, допреди няколко месеца.
Помниш ли го?
Не.
- Къщата му мирише на развалена риба.
- Не.
Той беше най-добрият ми приятел докато не започна да излиза с Винс ...
и онези другите зловещи деца.
Той хвърли камък по мен и от тогава не сме приятели.
- Той е хвърлил камък по нас?
- О, да.
- Защо? Какво стана?
- О, онези момчета се събират ...
всяко междучасие на игрището ...
където обичат да притискат децата.
На гърбът на децката градина.
Да. Където охранителната камера не може да ги види!
- Където е онази голяма подвижна дъска?
- Да, наистина е огромна!
- Помниш я!
- Продължавай. Не спирай.
Те са четирима и ако не те харесват ...
превръщат живота ти в кошмар!
И най-лошото при тях е, че са наистина жестоки с животните.
Особено с онова трикрако куче.
Трайпод!
Трайпод! Името на кучето е Трайпод!
Знам името на кучето! Знам всичко, хлапе.
Знам защо си тук! Това е събитието!
Винс Хаджински, боят! Боят!
Това беше на 8 рожден ден. Това беше преди 32 години.
Днес!
Боже мили.
Виж колата!
Виж си дрехите!
Боже мили
- Боже мили!
- Боже мили!
- Направих ме го, хлапе!
- Вкъщи ли съм си! Наистина ли е 1968 год.?
Без съмнение, хлапе. В колко е междучасието?
- 10:30.
- Дръж се, хлапе.
Имаме 15 минути да променим живота ни.
Окей, слушай сега. Това трябва да стане наистина бързо,
и трябва да запомниш каквото ти каза Кени, добре: едно, две, едно, две.
- Едно, две ...
- Дръж си главата наведена, движи се напред-назад.
Виж, виж, виж! Там има наистина голяма пързалка, помниш ли?
Като чели беше доста по-голяма.
Ето какво си спомням:
Няколко наистина лоши момчета окичиха трикракото куче, Трайпод.
Когато се опиташ да ги спреш, наистина ще те натупат.
Оо, не. Ще го спася ли?
Не. Ще паднеш долу само след един удар
ужасно затвърждавайки своята репутация на загубеняк...
през следващите 8 години, през целято ти време в гимназията...
и съсипвайки живота ни от този момент нататъка.
Оо, боже мили.
Сега всеки момент, Винс Козински и неговите помощници ще дойдат иззад онзи ъгъл.
- Виж. Ето ги там.
- Хей, буу!
Те ще ти кажат нещо, така че да те накарат да отидеш ето там.
Щом отидеш там отзад, ще доведът окичения Трайпод.
Някакви въпроси?
Да. Какви са тези "помощници"?
Хей, Ръсти, ела тук.
Днес имаш рожден ден, така ли? Имаме подарък за теб.
Виж, хлапе. Изобщо не е необходимо да правиш това.
Не е нужно да се биеш днес.
Хайде, побързай!
Не. Ако не тръгна след тях днес,
ще ми се наложи да се бия утре или в другиден,
а днес ти си тук с мен.
Правилно. Аз съм днес до теб.
Мога да го направя.
Можеш да го направиш. Не се страхувай.
Ето ме, идвам!
Ще стоя тук.
Какво те забави толкова?
-Хайде, Ръсти. Както казах ...
Да, побързай.
Хайде, човече, ще бъде супер. Защо не отидеш?
- Да.
- Ще бъде забавно. Ето го и подаракът ти.
- Какво правите?
- Това е най-лошото, вонящо, трикрако куче.
Ще го видим как тича. Запали фойерверките.
Пуснете кучето да си ходи. Вие момчета сте "съдрани човали".
- Как ни нарече?
- "Съдрани човали"!
- Добре се горещиш.
- Ние водиме.
- Какъв нещасник.
- Това беше доста далеч.
- Да, точно така.
Винс, обърни се.
О, ето как щяло да бъде.
- Хайде, Винс, хвани го!
Престанете!
- Хвани го!
- Продължавай! Сгащи го!
- Спри!
- Хайде!
Да не заплачеш?
- Едно, две. Едно, две.
- Ще избягаш при майка ти?
Едно, две!
- Кажи чичо! Кажи чичо!
- Не.
- Извинение!
- Не.
- Кажи чичо! Извини се!
- Чичо. Извинявай.
Да! Ти спечели.
- Мили боже! Ти го направи!
- Ябаа-дабаа-дуу!
Ябаа-дабаа-дуу е добре.
- Ти спечели боя. Ти наистина го направи.
- Направих го, направих го!
Това е всичко! Направих каквото трябваше.
Всичко ще бъде различно сега.
Да, предполагам.
Свърши. Това е всичко. Да.
Това е всичко, нали?
- Оо, не.
- Какво?
Не е свършило.
Става по-зле, хлапе. Доста по-зле.
За какво говориш? Аз спечелих боя.
Не беше боя.
Не беше това.
Не е свършило.
Лед на окото, синко.
Г-н Бренч, сложих всичките доклади на бюрото Ви.
Мамо. Съжелявам, мамо. Съжелявам.
Всичко е наред, всичко е наред
Съжелявам, че се наложи да дойдете г-жо Дуриц.
Всички знаем, че не ви не ви е добре.
Моля ви,
Не го наказвайте, г-н Бренч.
Днес му е рождения ден.
- Мамо, татко е вкъщи.
- Татко?
Глория.
Какво правиш? Да не си полудяла?
Добре съм. Добре съм.
Ти стой там!
Моля те, не го плаши. Имал е тежък ден.
Глория, докторът каза, че не трябва да напускаш къщата.
- Какво ти става?
- Съжалявам.
Как може да причиняваш това на майка ти? Какво се опитваш да направиш, да я обиеш по-бързо?
- Какво?
- Ние сме на път да я загубим.
Господ я омаломощава, така както ти направи днес. Ти я убиваш!
Намерих винчето, татко. Винчето.
- Престани да плачеш.
- Ето ти винчето, татко.
Виж! Ето го. Ето го. Аз го намерих.
- Престани да плачеш.
- Моля те, татко, виж винчето.
- Ето го.
- Престани да плачеш.
Спри.
Ще трябва да пораснеш сега.
Разбра ли?
- Да, сър.
- Да пораснеш. Да пораснеш!
Мама умира.
- Знам.
- Скоро ли?
Да
Преди следващият ти рожден ден.
Аз ли го направих?
Не.
Не, не си го направил ти.
Не е твоя вината.
Татко ги наговори онези неща само защото беше изплашен.
Защото знае, че трябва да те отгледа сам ...
и не знае как да го направи.
Мислех, че никога не плачеш.
Не и от осмият ми рожден ден.
Мисля, че започвам отново.
Как стана това?
Защото токущо установих от къде съм получил този тик.
Някой да извика "лиинейкаа"
Да. Да.
Ще ти трябват сега, а?
Хайде. Искаш ли да се махнеш от тук?
Да вървим.
Хайде да ходим нещо да хапнем.
Окей. Но аз ям каквото ми се иска.
Това е отвратително. Дай да опитам твоите.
- Хей!
- Хей!
- Не изглеждаш да си обезумял.
- За какво?
Че не променихме нищо.
Като фактът, че все още ще ни се наложи да се бием с Винс Козински...
всяка седмица, докато завършим?
- Да.
- И че все още ще сме грозни докато сме в гимназията?
- Но не глупави.
- Не глупави.
И така ще си прекараме колежанските години...
като малко идиотче с тик и без куче?
И още няма да си имаме семейство когато станем на 40?
Да.
Каквото е сторено - е сторено.
Да.
Но, ней, това е рожденият ни ден. Окей?
Честит рожден ден, хлапе. Наздраве, хлапе.
Здравей, момче. Как си?
- Кой си ти?
- Честър, хайде момче.
Чули как този токущо нарече кучето си?
Честър.
- Може ли това ...
Това ли е ...
- Няма начин.
- Не може да бъде.
Харесвате ли старият самолет?
Да.
Ти направи всичко това.
Ти сложи онзи съмолет на стълбите ми.
Да. Да, мислех, че наистина е трогателно.
Да. Така беше.
Ще се обзаложа, че имаш много въпроси.
- Да.
- Не бих се безпокоил за това.
Имаш 30 години да намериш отговорите.
Точно сега трябва да вървя.
- Семейството ме чака.
Беше особено приятно да те видя отново.
- Ще се видим.
- Да ще се видим.
Чао.
Мили боже.
Направихме го.
Мили боже!
- Направихме го!
- Направихме го!
- Аз съм добре! Ние сме добре!
- Ние сме добре!
Ние сме добреееееее!
- Ти си пилот.
- Ти си пилот.
- Ти си пилот.
- Не, ти си пилот.
- Аз съм пилот.
- Станали сме пилоти!
Станали сме пилоти! Хей!
- Видя ли нашето куче?
- Как му беше името?
- Честър.
- Честър, най-страхотното куче на земята!
- Най-страхотното куче на земята!
Да!
- Видя ли нашето семейство?
- Да.
Диво.
Тази дама ми изглеждаше позната.
Да. И аз така мисля.
- Виж как потегляме.
- Да.
Погледни как потегляме.
Аз не съм загубеняк!
Погледни как потегляме.
Хлапе?
Довиждане, хлапе.
Благодаря.
Здравей?
Аз съм тук.
Ръс?
- Ръс?
- Здрасти, Джанет. Аз се върнах. Ей сега ще излеза.
Хей, няколко въпроса. Защо не съм в офиса?
Защо ти не си в офиса?
- И къде беше?
- Обадили се на баща ми?
Да, казах му, че ще си там в неделя да му помогнеш с преместването.
Той също така е имал сърдечен пристъп, ако това е било намерението ти.
Какво стана със самолетните билети за Хаваите?
Резервирах ги. Две места - първа класа. Заминаваш в 2:00.
Благодаря ти. Имаш ли химикал?
Смени тези имена тук. Използвай моята кредитна карта.
Ръс!
- Харесва ми, харесва ми ...
- Чао, Джанет.
Обичам Хаваите. Обичам Хаваите!
Искаш ли да влезеш?
Да.