Minority Report (2002) (Minority Report CD2.sub) Свали субтитрите
- Лекарство, за да се смееш.
След като няма да се връщаш там, нека ти разкрия нещо.
Не ме помниш, нали?
- Познаваме ли се?
- Да, познаваме се.
Откъде?
- Балтимор, Ийстсайд.
- Балтимор?
- Къде по-точно?
- В полицейското управление.
Бях пластичен хирург,
специализирах изгаряне на жертвите, по-специално жени.
- Аз те хванах.
- О, да.
- Ти се разплака.
- Добро представление, нали?
Подпалваше пациентите си.
Някои не бяха толкова бързи като другите, но да сменим темата.
Бъдещето е по-интересно от миналото, не мислиш ли?
О, г-це Ван Айк! Страхувам се, че вече е влюбена!
Само тя винаги има очи за теб.
Знам какво си мислиш, Джон.
Как мога да правя това, което правя в момента?
Нека кажем, че съм поседял доста време в библиотеката на затвора.
Това беше страхотно в сравнение с други аспекти на затворническия живот.
Там получих истинско образование...
отвориха ми се очите.
Искам да кажа, че животът не беше толкова тежък.
Да си взимаш душ и човек, който с чук не можеш да свалиш ти вика в ухото: "О, Нанси! ",
е много забавно. Благодаря ти, Джон.
Благодаря ти за възможността да се опозная толкова добре.
Сега ще ти върна услугата.
- Това ваши работи ли са?
- Да.
Харесват ми.
- Искате ли нещо в кафето?
- Сметана и захар.
- Нямам сметана, съжалявам.
- Проверете.
- Джон идва ли тук?
- Понякога. Всяко лято.
Сега не е тук, нали?
Трябваше да попитам.
- Няма и захар.
- Благодаря.
- Не се е опитвал и да се свърже?
- Не.
- Споменавал ли ви е името Лео Кроу?
- Не, вече не общувам много с Джон.
Виждала ли сте апартамента му?
- Апартаментът е наш.
- Не сте ходила напоследък.
Пълно е с такива. Откога ги използва?
- Откакто загубихме сина си.
- Откакто той загуби сина ви.
Никой не беше виновен.
Но Джон е бил с него на басейна.
В документите по развода казвате, че Джон се е опитал да се самоубие.
- Не беше опит за самоубийство! Съжалявам, че съм го казала!
- Какво беше?
Ф.Б.Р. намерили нещо, което принадлежи на сина ни, сандал или нещo такова...
- Джон беше разстроен, той...
- Извадил пистолета и седнал да гледа стари видеозаписи.
Всичко е записано в показанията ти, Лора.
Пробил дупка в шибания таван, и какво от това?
Изгуби своя син, да видим ти как ще го приемеш!
Според мен си напуснала Джон, защото прекарвал повече време в отдела отколкото с теб.
Напуснах го, защото всеки път щом го погледнех, виждах сина ми.
Всеки път, щом се приближах до него, подушвах малкото ми момче. Ето защо го напуснах.
А сега можеш да си вървиш.
Не си махай превръзката преди да са минали 12 часа!
Ако я свалиш преди това, ще ослепееш! Разбра ли?
В хладилника има мляко и сандвичи. Пий много течности.
Как да намеря банята?
Банята е дясната ти ръка.
Кухнята е лявата.
Не се чеши! Никога не се чеши!
Тъй като сме стари дружки ще ти дам един бонус, който може да ти е доста полезен.
- Това е временен мускулопреобразувател, слагаш го тук и натискаш.
- За какво служи?
Ще превърне красивото ти лице в купчина отпуснати мускули. Хората няма да могат да те познаят.
Отнема минутка, но такава болка не си изпитвал до сега.
Ще го сложа тук, заедно със старите ти очички.
Ще наглася таймер, щом звънне утре можеш да свалиш превръзката и да си вървиш, но не и минута по-рано или...
Или ще ослепея, знам.
Не се чеши. Това е подарък от един общ приятел.
Не сваляй превръзката преди да са минали 12 часа.
Ако я свалиш преди това ще ослепееш, разбираш ли?
25. 16 секунди, това е нов рекорд.
- Световен рекорд ли?
- Световен?
- Личен.
- Добре, какъв е твоя рекорд.
- Невъзможно е да подобря 26. 16!
- Колко можеш да останеш под водата?
- Мога да си задържа дъха за 20 минути.
- Ще победиш и кит!
Сега ще победя кит.
Ето, вземи. Ще се бавя около 20 минути,
- да не отидеш за сладолед или другаде!
- Няма.
- Недей, иначе няма да победя кита!
- Добре.
- Започвай да броиш!
- Три, две, едно, давай!
Сине?
Шон?
Шон!
Шон!
Шон! Търся сина си. Той е с червен бански.
Шон!
Шон!
Шон!
Шон!
На позиция съм и съм готова за сканиране на всички сгради.
Мислех, че го харесваш, Флетчър.
Затова ли го помоли за тази малка услуга?
- Сега сме по-малко.
- Каза ми, не че не ти вярвам да останеш насаме с шефа.
- Мислиш ли, че мога да поговоря с него?
- Аз само ще гледам.
Давай!
Засичам... 27 топли тела.
Прието. Потвърждавам, 27 топли тела.
- Да пуснем 4 паяка?
- Нека са 8, че съм гладен.
До базата, тук офицер Флетчър.
Пуснахме 8 паяка в целия сектор.
Мамо, страх ме е.
Няма нищо страшно. Просто си отвори очите.
Загубихме един.
Прието. Измъкнал се е през прозореца.
- Често засича големи котки.
- Флетчър!
Аз ще проверя!
Как може! Ужасни сте!
Вземи си децата и стой далеч от мен!
Ето, хванаха го.
- Сигурно е пиян и не може да се събуди.
- Някои хора нямат мярка.
Моля ви за спокойствие. Влезте вътре и затворете вратите!
Спокойно! Затворете вратите!
Самоличността е установена. Не е той.
- Да се махаме.
- С удоволствие.
Флетчър, погледни!
Четирима са, а не трима.
Четирима? Тук, тук и този с очилата.
Този с очилата е до прозореца.
- Тук също има някой. В огледалото.
- Да.
Определено е жена.
Програмата за предотвратяване на престъпления започва през 2046 година
със съгласието на федерацията. А сега, 9 години по-късно,
районът на Колумбия е най-безопасният в Америка.
И защо? Защото предотвратяването на престъпления действа.
Програмата елиминира нуждата от обикновени детективи.
Това, което се прави сега е установяване и предпазване на бъдещите жертви
- Ще видим ли предсказателите?
- Те имат много силна дарба,
затова трябва да бъдат оставени на мира и да не бъдат обезпокоявани от околните.
Можете да си представите какъв е животът им!
Предсказателите получават повече от 8 милиона писма на година.
И Дядо Коледа не получава толкова!
Предсказателите могат да седят, да гледат телевизия и да работят.
Наистина е прекрасно да си предсказател!
Не съм идеалният приятел,
просто съм много интелигентен.
Когато се кача горе
и всеки път те слушам.
Агент Джон Андертън, достъпът разрешен.
Не се притеснявай, аз ще се грижа за теб.
Не, не. Не може да влизаш тук!
Какво правиш тук?
Не, не.
- Не трябва да си тук.
- Слушай, Уоли!
- Откъде знаеш кой съм?
- Харесвам те, Уоли,
затова няма да те наранявам.
Но ако обещаеш да ми помогнеш!
Джон!
На кого ми приличаш!
Не знам.
Това е Агата!
Ще дойде да я вземе!
Какво става с виденията?
Почти съм готов.
- Не ми трябва копието, а оригинала!
- Търся го! Те не приемат заповеди!
Чакам да ми го даде!
Можеш ли да видиш?
Агата
- Той е вътре!
- Носи някаква маска.
- Заключил е вратата отвътре.
- По дяволите!
Никой да не използва оръжие в "Храма". Има ли друг изход оттам?
Блокирали сме всички врати! Няма как да се измъкне оттам!
Джон, махни се от резервоара!
Махни се от резервоара, Джон!
Не, не!
- За какво му е предсказател?
- За какво си мислиш? Да я убие!
Все още имаме двама!
- Уоли, Уоли, престани се!
- Не разбираш. Мислят заедно.
Трябва да са тримата, за да могат да предвиждат.
- Искаш да ми кажеш, че вече не могат...
- Да беше взел някой от мъжете, но Агата е ключът.
Тя беше най-съвършената, най-надарената.
- Тя се грижи за образите.
- Господи!
- Моля ви, върнете я.
- Разберете къде отвежда тръбата!
- Няма значение, той печели.
- Ще изпратя хора след него!
Тя е в стаята, когато той убива Кроу. Тя е част от бъдещето му.
Ще направим каквото е възможно да намерим стаята и да предотвратим убийството!
- Колко време ни остава?
- Имаме...
51 минути и 30 секунди.
Студено ли ти е? Разбираш ли ме?
Студено ли ти е? Трепериш, значи ти е?
Ето ти това.
Съжалявам, нуждая се от помощта ти.
Съдържаш информация, която трябва да взема.
Можеш ли да ми кажеш кой е Лео Кроу?
- Ще ми кажеш ли, ако...
- Сега ли е?
- Какво?
- Сега ли е?
Да, точно сега е.
Не мога да те заведа на публично място, значи сам трябва да ти взема нещо.
Уморена съм! Уморена съм от бъдещето!
Здравейте, г-н Якумото, добре дошли в магазина на "GAP".
Надяваме се да намерите при "GAP" нещо за вас!
Г-н Якумото!
Г-це Халфорд, ето ви отново при нас!
Ако иска откуп, къде е проклетото съобщение?
Няма нищо общо с откуп.
Става въпрос за информацията в Агата.
- Опитва се да докаже невинността си.
- Не може да изтегли нищо без техническа помощ.
Колко ли струва това,
защото е сглобено от резервни части на Уоли?
Предполагам, че Андертън ги е поръчал и сглобил?
Кой е Руфъс Райли?
Тук можете да намерите всякакво забавление. Може да поспортувате,
ако искате да полетите, да скочите с бънджи,
да се реете като орел над Големия каньон.
Можете да получите сексуални преживявания с жени,
трябва само да легнете и да се насладите.
Това е едно страхотно и безопасно забавление.
Разбира се, ако не си докарате сърдечен удар.
Аз искам да убия шефа си.
Разбирам.
Да, диригента на филаделфийския симфоничен оркестър е много популярен избор.
- Но аз искам да убия шефа си!
- Извратено копеле, ти си от тези, които водят мизерно съществувание!
Радвам се, че се отби. Какво те води насам?
- Трябва ми помощта ти.
- Само ми кажи какво ти трябва.
- Трябва ми помощ за нея.
- Здравей, малката.
Впечатлен съм, Андертън,
как с натоварения ти график, ти остава време
- малко да помърсуваш!
- Тя е предсказател.
Да, добре, тя е предсказател.
Довел си предсказател тук.
Господи! Ще ми изкара ли тайните наяве?
- Ставай!
- Съжалявам, кълна се, че няма да направя нищо, за което си мисля.
Тя носи в себе си информация.
- Трябва да я изтегля.
- Не, дори не знам откъде да започна.
Това за братовчедка ми Хелена бяха само мисли.
Арестуван си два пъти, затова като приключим, ще стоиш настрана.
Ако го направя, ще запазя всеки образ, който измъкна от главата й.
- Те не принадлежат на никого.
- Заведи я другаде.
Руфъс, ще ми помогнеш!
Агата, трябва да видя... трябва да видя какво ще стане с мен.
Хайде!
- Работи.
- По-бавно.
Как да забавя това, което става в главата й.
- Записваш ли това?
- По дяволите.
Записвам.
Това вече го видях. Давай напред!
Сбогом, Кроу!
- Какво стана?
- Не знам.
Какво стана? Къде е останалото?
Предполагам това е всичко.
Къде е специалният доклад?
Има ли такъв?
- Има ли такъв?
- Не.
- Моля?
- Не.
Агата, какво има?
- Можеш ли да видиш?
- Какво?
Ан Лайвли.
Само ти си видяла кой е убил Ан Лайвли!
- Записваш ли?
- Да, но е на заден ход.
Това е само сън. Всичко е наред.
Те са тук!
Кои?
Всичките ти съотборници.
Не е тук!
Трябва ти чадър!
Вземи!
Вземи!
Човекът със синия костюм.
Виждаш ли жената с кафявата рокля?
Тя знае за теб.
Чуваш ли?
Да вървим.
- Чакай!
- Не можем да спрем тук.
Виждаш ли човека с балоните?
Чакай.
Чакай.
Какво чакаме?
Чакай. Чакай.
Чакай.
- Някой засича ли го?
- Не.
Скот, Рейнолдс, поемете натам, останалите да ме последват!
Той знае, не се прибирай!
Ние сме в тази зона.
... няма работа, няма подслон...
- Моля ви, дайте някоя монета!
- Хвърли му малко пари!
Сложи ми ги в ръката!
По дяволите!
Това е мъжът! Човекът на прозореца.
- На вечер е по...
- Дай да погледна регистъра!
- Не може!
- Сега става ли?
Оправяй се сам.
Кроу Л. Ф.
- Той е тук.
- Андертън, махни се оттук!
Имаш избор, махни се веднага.
Не мога, трябва да разбера какво се е случило с живота ми.
- Моля те.
- Агата, няма как да го убия, дори не го познавам.
- Отиваме при Кроу.
- В 1006.
Хайде.
Сбъркали сме стаята.
Махни се! Върви си!
Влизам...
Господи.
Това е Шон... синът ми.
Всеки ден, от шест години насам, си мисля за две неща.
Първото е, как би изглеждал сина ми, ако е жив...
ако го позная на улицата.
Второто е, какво да правя с човека, който го е отвел.
Беше права...
не са го нагласили.
Заведи ме вкъщи!
Това трябва да стане.
Няма никакъв специален доклад в предопределеното бъдеще.
Ще убия този човек!
Все още имаш избор.
Другите никога не са виждали бъдещето! Все още имаш избор.
- Лео Кроу?
- Кой си ти, по дяволите?
Преди 6 години си отвлякъл едно дете на публично място, на басейна в Балтимор?
Не знам.
Вземам всички от публични места.
Знаеш ли кой съм аз?
Шон! Името му беше Шон!
Казах му, че имам нужда от помощта му.
Купих му геврек.
Той беше щастлив!
Кажи ми, че е жив!
Къде го отведе? Добре ли е? Кажи ми къде е!
Натиках го във варел. Напълних го догоре.
Гледах. Бях спокоен.
Бях спокоен.
Бях спокоен.
Съжалявам. Съжалявам.
Съжалявам. Много съжалявам.
Съжалявам.
Имаш избор.
Имаш избор.
Имаш право да не говориш.
Всичко, казано от теб, може да бъде използвано в съда.
Имаш право на адвокат.
Може да не отговаряш на въпросите.
Ако не можеш да си позволиш адвокат...
ще ти бъде назначен служебен.
Разбираш ли правата си?
Няма ли да ме убиеш?
- Разбираш ли?
- Убий ме!
Семейството ми няма нищо общо.
Трябваше да ме убиеш!
- Така ми каза човека.
- Кой е той?
Не знам. Той ми се обади.
Каза, че ако не го направя ще избият семейството ми.
Да направиш какво?
Да ти кажа, че съм убил детето ти.
- Че си убил детето ми?
- Семейството ми няма нищо общо.
- Откъде взе снимките?
- Фалшиви са...
той ми ги даде.
Кажи ми... кой е нагласил всичко това?
Не знам.
- Стига!
- Питам те още веднъж.
- Кой нагласи всичко това?
- Не видях лицето му!
Ако знаех, нямаше да ти кажа заради семейството си!
Убий ме! Направи го! Убий ме!
Лео, пусни пистолета!
Остави пистолета! Всичко е наред!
Пусни го!
Остави пистолета!
- Няма ли да ме убиеш?
- Не мога.
Хей, почакай...
Няма смисъл.
Убиец на деца да им прави снимки.
- Защо ги е оставил на леглото да ги видят всички?
- За да ги намери Андертън.
- Какъв полицай си бил преди това?
- Разследвах кражби.
- Това ли е първото ти действително убийство?
- Да.
Бях в отдел убийства, преди да стана федерален. На това му викаме безспорни доказателства.
- Знаеш ли колко такива съм виждал?
- Колко?
Николко.
Всичко е нагласено.
Днес видяхме първото от 6 години неуспешно предотвратяване на убийство.
За съжаление грешката е била човешка.
От отдела не са имали време да предотвратят убийството,
а се е казало, че убиецът е от отряда на отдела.
Мисля, че днес е лош ден за човешката страна на предотвратяващата система...
Дани Уитлър е на телефона.
Каза, че е важно.
Ламар.
Ламар, назрява нещо ужасно. По следите на нещо важно сме.
- Какво?
- Не мога да говоря по телефона.
Трябва да се срещнем.
Намерихме го в хотелската стая на Лео Кроу.
Помня кога го дадох на Джон.
Като че бе вчера.
Кажи ми какво има?
Това е убийството на жена, на име Ан Лайвли.
Да, Джон ми каза за това.
- Това ли съдържа?
- Да, това е от близнаците Албърт и Аш.
Копието на Агата липсва.
Това взехме от кибер клуба.
Андертън го е изтеглил директно от Агата,
а Руфъс Райли го е записал.
Това е същото предвиждане.
Не съвсем.
Кръговете във водата. Вижте вълничките!
Движат се навътре.
Другият запис, от Албърт и Аш.
Вижте водата. Кръговете са други.
Вълничките се движат навън.
Това убийство е по различно време.
Операторите са го гледали, преди вие да го видите.
Знам, той дойде при мен и ми каза за липсващите файлове. Беше загрижен, че може да ги намерите.
Да, не ги намерих,
въпреки, че Агата беше там. Но въпросът е...
защо някой би искал да изтрие файла?
Дани... кажи ми какво мислиш!
Мисля, че някой е замесен в убийството.
Как?
Джон ми каза, че понякога предсказателите виждат едно и също убийство повече от веднъж.
- Нарича се "дневно повикване"
- Джон го нарече "дежа вю".
Когато анализираме виденията, това се отчита и се трие.
Да, но ако операторът само си е мислел, че гледа повторение?
Ами ако е наблюдавал съвсем различно убийство?
Не разбирам.
Трябвало е само да припише убийството на Ан Лайвли на някой скитник, на луд,
някой, който няма нищо за губене. Отделът е предотвратил убийството,
заловил е убиецът, отвел го е.
Но точно тогава,
някой друг, видял предвиждането
и облечен в същите дрехи, извършва убийството по абсолютно същия начин.
Операторът поглежда, мисли, че е повторение...
и го изтрива.
Разбира се, ако е имал достъп от първа ръка до предвижданията.
Някой високопоставен.
Знаеш ли какво искам да чувам?
Нищо.
Нито скенерите по улиците,
нито патрулните самолети, нито трополенето на паяците.
Знаеш ли защо не искам да ги чувам.
Защото точно сега, предсказателите не могат да видят нищо.
Можеш ли да видиш? Красиво е!
- Къде отиваме?
- На сигурно място.
- Бърджис.
- Ламар, Лора е.
- Кажи, Лора.
- Трябва да му помогнеш.
Той там ли е?
- Да.
- С него има ли предсказател?
- Да.
- Задръж го!
- Идвам.
- Моля те, не казвай на Уитлър!
- Не му вярвам.
- И дума няма да му кажа.
Ти... просто не оставяй Джон да си тръгне.
- Той не е убиец, Ламар.
- Знам.
Лора, това е Агата.
Знаеш ли, когато четяхме Том Сойер с теб и Шон...
бях толкова уплашен, когато Том и Беки се загубиха в пещерата.
Трябва да разбера!
Трябва да разбера!
Използвали са Шон.
Искаха да ме накарат да мисля, че Кроу го е убил.
Но не е той.
Защо са те натопили?
- Защото съм разбрал за нея.
- За коя?
- Как така не се сетих досега?
- Какво?
Ан Лайвли!
Агата?
Д-р Хинеман веднъж каза, че те не умират.
Че те им помагат.
Запомни това, Джон.
- Агата.
- Шон...
той сега е на плажа...
влиза във водата...
иска да отидеш с него.
Покрил е майка си цялата с пясък.
Има толкова много любов в тази къща!
Той е на 10 години.
Заобиколен е от животни.
Иска да стане ветеринар.
Има заек, птица и лисица.
Той е в гимназията.
Обича да тича... като баща си.
Бяга в щафета на 2 мили.
На 23 е.
В университета е.
Ухажва красиво момиче на име Клер...
иска тя да му стане съпруга.
Идва тук да каже на майка си, която се разплаква.
Все още тича.
Около университета и на стадиона, а Джон го гледа.
Господи, тича толкова бързо...
като баща си.
Вижда баща си... иска да го догони...
но е само на 6 години
и не може да го настигне, той е толкова бърз.
Има толкова много любов в тази къща.
Какво съм сторил?
Почувствай го.
Можеш ли да видиш?
Тя просто иска момиченцето си обратно,
но е много късно.
Момиченцето вече беше изчезнало.
Тя все още жива ли е?
Не е умряла...
но не е жива.
Агата... само ми кажи...
кой е убил майка ти?
Кой е убил Ан Лайвли?
Съжалявам, Джон...
но трябва отново да бягаш.
Какво?
Бягай!
Обичам те!
Джон Андертън...
с правомощията, дадени ми от отдела за предотвратяване на престъпления,
те арестувам за убийствата на Лео Кроу и Дани Уитлър.
Точно така.
Това е моето момиче.
Толкова се тревожих за теб.
Агата...
Много ми липсваше. Всичко е наред, Уоли е при теб.
Уоли е при теб.
На моя територия си, Джон.
Добре дошъл.
Това е вид стремително движение.
Изпращат ти образи,
в които животът преминава пред очите ти...
и всичките ти мечти стават реалност.
Дж. Андертън 1109
Вината е изцяло моя.
Нямаше какво друго да направиш.
Помислих си, че може би ги искаш.
Не съм го обличал от години. Исках да видя дали е подходящ за довечера.
Изглеждаш страхотно.
Знаех, че понякога се забъркваше в неприятности...
- но не направих нищо.
- Журналистът от "USA Today" е тук.
Кажи му, че сега не мога.
- Каза, че няма да отнеме много...
- Не сега.
- Не мога да си представя, че някога ще се пенсионираш.
- Аз също.
Но този инцидент с Джон може би ни показва крехкостта на всичко това.
Завета на Джон е по-важен от моя.
Сега трябва да се погрижа за едно задължение.
Знам колко е трудно за теб...
но може би намираш някаква утеха във факта,
че Джон най-накрая намери убиеца на сина ви.
Коя е Ан Лайвли?
- Коя?
- Ан Лайвли.
Джон говори за нея, преди да го заловят.
Не знам коя е.
Джон каза, че е бил натопен, защото е разбрал за нея.
Всички знаем, че Джон е виновен.
Каза също, че Кроу е примамка.
Ами Уитлър? Бил е убит с пистолета на Джон в кабинета...
Ламар, знаеш ли причината, поради която Джон дойде да работи за теб?
- Шон?
- Да.
Дойде тук, за да работи за теб,
защото мислеше, че ако тези неща престанат да се случват...
- Разбирам.
- Не, не разбираш!
Сър, пресконференцията започва след 2 минути.
Лора, Джон беше на-доброто ченге, също и най-прекрасния човек.
Но това бреме, което носеше...
Въпреки всичко мисля, че ще се помни с добро.
Също разбирам защо се е оженил за теб. Ти си инат като него.
- Ламар?
- Не мога да се справя с вратовръзката.
Ще ми помогнеш ли, че не ме бива много.
Ще ти кажа какво ще направя.
В понеделник ще потърся свидетели за убийството на Уитлър.
Ще поразровя при Гидиън...
за да открия нещо за удавената жена... Как се казваше?
Ан Лайвли. Но никога не съм казвала, че е удавена!
- Сър, пресконференцията започва.
- Сега идвам.
Ще поговорим по-късно за това.
Може би утре ще намина към вас.
Бих искала да поговоря със съпруга си!
Не сте оторизирана?
Как влязохте тук?
Дами и господа, Ламар Бърджис, директор на отдела за предотвратяване на престъпления.
От името на персонала, имам удоволствието да ви връча този подарък. Честито.
- Как успяхте да го вземете?
- Прибавих го към разходите за следващите 6 месеца.
Револвери като този тук, са били давани на генерали
от подчинените им в края на гражданската война.
Кутията е украсена с пет позлатени куршума,
символизиращи края на разрушенията и смъртта,
които е имало в продължение на 5 години.
Дами и господа, сега, когато отделът става национален,
може би всички очакваме времето, когато никой от нас
няма да има нужда от огнестрелно оръжие.
Забавлявайте се!
Беше по-забележителен и от президента!
Ало? Да.
Един момент.
Извинете.
Сър. Спешно обаждане.
- Да, тук е Бърджис.
- Здравей, Ламар.
Само исках да те поздравя. Ти успя!
Ти създаде свят без убийства.
Сър, ще дадете ли автограф?
Всичко, което трябва да направиш, е да убиеш някой, за да го постигнеш.
- Тук е Джеф.
- Лора се обажда.
Джон се нуждае от услуга.
- За какво говориш?
- Говоря за майката на Агата,
Ан Лайвли. Тя е била наркоманка, която е оставила детето си.
Но изненада! Изчистила се е и е поискала обратно дъщеря си.
Поискала е Агата!
Виждаш ли това? Това е само образ на жена,
без времето, когато ще се случи. Каквото и да е, не е бъдещето.
Това вече се е случило.
Проблемът е бил, че ако я няма Агата, нямало е да има и отдел.
Тя винаги е била най-силната от тримата.
Знаел си, че без Агата няма да имаш нищо.
Без нея, нямаше сега да си това, което си,
да стоиш и да раздаваш автографи.
- Какво правиш?
- Кажи, какво правиш?
Сега не е време за това.
Тази вечер ще покажа истината за Ан Лайвли.
Ще се разреши проблема,
как си успял да я убиеш, без предсказателите да го видят.
Просто, като използваш системата, която контролираш,
срещу нея.
Наел си някой да я убие, за да могат предсказателите да видят това убийство.
Извикал си я на брега на езерото
с обещанието да доведеш дъщеря й.
Къде е?
Бягай!
След това сам си я убил,
по същият начин, по който са предрекли, че ще я убие Джон Доу.
Направил си истинското престъпление да изглежда като повторение.
Никой не е разбрал какво си направил,
не са обърнали внимание.
Ан Лайвли е станала поредната безследно изчезнала.
Е, какво ще правиш, Ламар?
Какво ще правиш?
Червена топка!
Жертва Джон Андертън
Помисли колко живота е спасило това момиче.
Помисли колко живота е спасило това момиче.
Помисли колко живота си спасил ти.
Това момиче би могло да спаси Шон.
Ти си нагласил всичко!
Използва спомена за мъртвия ми син да ме натопиш!
Използва спомена за мъртвия ми син да ме натопиш!
Знаеше как да ме направиш убиец!
Какво ще правиш сега, Ламар?
Какво ще правиш сега, Ламар?
- Ще ме...
- застреляш ли?
Прости ми, Джон.
Прости ми, Джон.
Извършител Ламар Бриджис
Ламар,
всичко свърши.
Въпросът, който трябва да зададеш е,
какво ще правиш сега.
Няма съмнение, че предсказателите вече са видели това.
Няма съмнение.
Изправен си пред сложна дилема.
Ако не ме убиеш, предсказателите са сгрешили и с отдела е свършено.
Ако ме убиеш,
с теб е свършено, но доказваш, че системата работи
и предсказателите са прави.
Какво ще направиш сега?
Кое е по-лошо?
Само още едно убийство.
От теб зависи дали хората ще вярват в предсказателите.
Само трябва да ме убиеш, както те предсказаха.
Знаеш собственото си бъдеще... можеш да го промениш, ако поискаш.
Все още имаш избор, Ламар.
Както аз направих.
Да, имам избор.
И вече го направих.
Прости ми, Джон.
Прости ми!
Прости ми, момчето ми!
През 2054, шестгодишният експеримент беше прекратен.
Отделението със затворниците беше опразнено.
Полицията се погрижи за тях в годините, които им оставаха да лежат.
Агата и близнаците бяха преместени на друго секретно място.
Място, където можеха да се отърсят от дарбата си.
Място, където можеха да живеят спокойно.
Режисьор: Стивън Спилбърг
Сценаристи: Скот Франк и Джон Кохен
Превод и субтитри: THIEVERY HoldinG с малки допълнения от Blink182 ;)