L'appartement (1996) (L'Appartement CD1.srt) Свали субтитрите
Семпла и същевременно изискана.
Скромна , но нетрадиционна
Тайната на чара е ,че не е фриволна.
Тази е по-капризна. Изкряща и по-представителна,
но докосните ли я
рискувате да се нараните
направена е да бъде галена единствено с поглед.
Тази е по-дискретна от предишната
и все пак пълна с изненади.
Изглежда безлична
...но на друга светлина ,ще заблести като звезда.
Погледнете как искри. Изумителна е ,нали?
Да...
Харесват ми и трите
Да ви се обадя утре..?
Г-н Бекария ви чака с японците в "La Pergola"
Да,закъснял съм. Хайде,кажете си урока.
Ок,да видим
Полет в 19ч. от Роаси Кацане в Токио,утре в 14ч. местно време.. Ще нощувате в "Меридиен"
На другия ден джетът на г-н Фумико ще ви чака на летището.
- Това е много удобно..
- Чака ви такси
- Връщате се на 24ти
- 24ти?
Това прави четири дена
- Четири дни без да чувам гласа ви..
- И се обадете се на бижутера.
Сбогом Мадлен..
Макс?
- Люсиен?
- Да не би да сънувам?Ти ли си?
Променил си се,новата ти прическа ти отива.
Не си ли в Ню Йорк?
Бях , върнах се..
От кога си тук?
Не се сърди , от два месеца.
Без да ми се обадиш?
Не го вземай навътре.
Ще ти се обадя , ше се женя.
Шегуваш се...
Казва се Мюриел , запознахме се в Ню Йорк.
Стига глупости
Истина е , кълна се..
Добре! По дяволите тези глупаци!
Паркирал съм неудобно ,тръгвам.
Заминавам за Япония , ще ти се обадя като се върна.
След 2 години.. Дотогава може да няма и магазин.
Вземи виаитката ми ,за спомен
Няма ме за 4 дни
Ще ти звънна след 5 дни..
Извинявай.
- Г-н Нода, г-ца Тами ,Макс Майер.
Г-н Нода да си приготви писалката. Макс е неговият човек.
Това момче ше стигне далеч.
-Преувеличава.
Здравейте.
Представям ви сестра си Мюриел.
Г-н Нода и г-ца Тами
- Г-н Майер е незаменим във всичко.
- Престани , Ален.
Ето ти половин хапче за в самолета.
-Благодаря ти
Съжалявам,трябва да тръгваме
Макс има полет след час...
За нашия проект!
Г-н Нода вдига тост за съвместната дейност...
...на нашите две компании
Извинете ме , трябва да проведа важен разговор.
Да!
Но къде си? Мислех ,че имаме среша.
Трябва да те видя възможно най-скоро.
Не , ти ме чуй . Напускам те. Затова ти се обаждам.
Решението ми е окончателно.
Нямам какво да обяснявам.
Прочетох във вестника, не вярвам да е било злополука
Даниел, сбърках , че ти позвъних. Сбогом!
Лиза?
Добре ли сте ,госпожице? Нека ви помогна.
- Г-н Нода иска да плати сметката.
- Аз ще се погрижа.
Г-н Дьовил телефонира.Ще трябва да оправиш микрофона за понеделник.
Невъзможно. Очаквам да доставят видеоуредбата.
- Какво искаш да направя?
- Фредо , ти си оправен!
- Е?
- Този път прекаляваш.
Имам много за оправяне. Няма да успея преди сряда.
- За кога ще е готова?
- За сряда мисля...
Извинете ме!
- Здарвей, Мишел.
- Как си ,Лиза?
"Да..Ти,единствено,си красива, защото Деметриос те обича."
"Мразя очите ти,
по-блестящи от звездите.
Мразя гласа ти ,по-сладък от песента на чучулига.
Бих дал живота си ,за да може красотата ти да блесне.
Вдишвам въздуха ,който ти дишаш.
Долавям последователно гласа ти,
погледа и всяка една от чертите ти.
Тръгвам към Деметриос..."
- Макс, какво правиш?
- Какво?Нищо..
Побързай. Имаме само половин час.
Мисли си за мен и ми се обади ,като пристигнеш.
Ще ти позвъня утре.
Господин Майер е болен. Ще дойде след няколко дни.
Да,ще се свърже с вас, шом пристигне в Токио.
Благодаря ви ,дочуване.
- Добър вечер. Искам да се свържа със стая 413.
Съжалявам , но гостът ни не желае да го безпокоят
- Ще оставите ли съобщение?
- Много е важно.
- Трябва да говоря с нея.
- Съжалявам , но спазвам нарежданията.
Все пак ви благодаря.
-Моля.
- Простете.
- Не,вината е моя.
Стая 413 се намира в първия коридор надясно.
Объркал съм се.Благодаря.
- Моля.
Изпънете крака..така..
Имате рядко хубав глезен.
Трябва да го подчертавате.
Покажете ми кафеви,защото тези... Познавам се ,няма да ги нося.
- Срещнах някого.
- Чудесно. Кого?
- Едно невероятно момиче.
- И сега какво?
Ами нищо.
Знаеш ли,тя е истинска брюнетка. Изглежда упорита,малко вироглава.
С високо чело и черни очи, но толкова черни...
- В нея има нещо необикновено.
- В смисъл?
Не знам.В погледа й има нещо трагично,някаква тъга.
- Говори ли с нея? Какво й каза?
-Тя не знае за същестяуването ми.
Вече трети ден я следя. Сигурно ме смята за досадник,маниак..
- Това не може да продължава.
- Със сигурност.
- Жозиан?
- Да?
- Къде е модела "Стейдлърс"?
- Точно под носа ви ,Люсиен.
Не преставам да мисля за нея, не мога да спя..
Вчера даже не отидох на работа... Люсиен ,какво да правя?
Стегни се и действай или я забрави.
Благодаря , опитвам се да ти..
-Желаеш една единствена жена?
Глупаво е да пренебрегваш другите.
Бих казал,че
дори е подло.
Огледай се , всички жени имат нещо специално.
Виж моите продавачки, брюнетката зад витрината
клиентките ми.... Разбирам от тия неща, цял ден съм им в краката.
Добър ден.Искам да видя..
...тези половинки от витрината.
Онези в ъгъла.37-и номер.
Макс , погрижи се за госпожицата.
Попитай за цвета..
- Кой номер носите?
- 37. Имате ли в червено?
В червено?Не знам, госпожице.
Поне бихте могли да проверите.
37-и номер в червено...
37-и номер , червени.
- Атакувай! Действай!
Изглеждат добре.
Чудесни са. Ще си купя, но в червено.
В червено?
Вижте...
- Съжалявам , червените свършиха.
Жалко.
- Да,наистина,но..
...не е фатално ,защото..
...само ми.. ни оставете телефонния си номер,за да ...
Често ли шпионирате хората?
Простете , аз...
- Не се правете на идиот.
Доставя ви удоволствие да ме преследвате?
Сигурно разполагате с много свободно време.
Грешите ,нека ви обясня...
Да изпием по едно кафе...
- Не.
Моля ви,дайте ми време да...
Никакви обяснения, никакво кафе!
Обадете ми се ,щом получите от червнените обувки.
От червените . Довиждане.
"Утре в 7ч. в кафенето на улица "Паради".
Няма нужда да ме следиш. Лиза."
Продължи една година.
-Чудесно.
Такава съм - един ден се влюбвам, а на следващия се разделям.
Да можех да се разделя или утроя...
- Да не си лунатичка?
Добре казано. Но при всички случаи
не понасям безразличието.
За всичко ли имаш свои максими?
Да сменим темата. Да говорим за теб.
Очаквам да ми позвънят.
Чакаш...
Може би ще ми предложат работа в Ню Йорк , която...
Всъщност искам да пиша.
- A... писател ,значи.
- По скоро половин писател.
-Написал само половин роман.
- Мога ли да го прочета?
- Щом го завърша
- Дано скоро го приключиш.
Благодаря за разходката.
Довиждане.
Ама ,че съм глупак!
Трагичен уикенд
Г-н директор, имаме проблем със стая 413.
Даниел Дьо Фукиер,
известният търговец на картини,
...загубва съпругата си при катастрофа
..в петък на път за вилата им.
Погребението ще се състои на 21-и
...от 16 часа в кремакториума "Пер Ла Шез".
"...Прочетох във вестника . Не вярвам ,че е било злополука."
Отворете ми тази врата ,идиоти такива!
Тръгнала си е ! Цяла седмица престой!
Тъпаци! Вижте да не би да е забравила нешо!
Извинете, господине..
- Вчера намерих нещо в кабината.
- Какво е то?
Ключове.
Май ги забрави една госпожица.
- По кое време?
-Към 18 часа...
Хубава стройна брюнетка,
на излизане си счупи тока..
Същата.
Събу се и излезе боса.
Жена от класа.
- Оставете ключовете на мен.
- Не.
Но...
Ако дойде да ги потърси, бихте ли..
Бихте ли й предали това съобщение?
Разбира се , господине.
- Люсиен , прошавай...
- Все още си тук?
-Имаш ли минутка за мен?
- Сега ли?
Паола , поеми госпожицата.
- Можем ли да отидем у вас?
- Не трябваше ли да си в Токио?
Не заминах. Открих Лиза.
Невероятно.Открил си Лиза... Минали са 2 години , а ти все оше я обичаш?
Не е толкова просто. Искам само да се опитам...
По дяволите , изпуснах го...
Винаги си бил невнимателен!
Съжалявам. Нали може да се смени огледалото..?
Искам да разбера защо изчезна без никакви обяснения?
Макс , защо винаги се забъркваш в разни истории?
- Мислех , че ше се жениш. Какво очакваш?
- Не знам ,но на всяка цена трябва да я намеря..
- Разбирам.
- Не искам разбиране , а помощ..
- Само не колата ми!
- Моля те.
-Не !
-Моля те.
Трябва да отида на това погребение. Няма да имам друг шанс да я открия.
Добре , ти друго не щеш и да чуеш,вземи....
Люсиен , благодаря ти..
Но да ми я върнеш до 19ч. Имам среща с една брюнетка.
Чуваш ли какво ти казвам?
Умирам за тая брюнетка , сякаш е блондинка.
Сериозно е ,нали?
..Агнес Дьо Фукиер ни напусна
...и повече няма да я видим
нека си спомняме за нея-
очите й , косата й ,челото й ще загубят красотата си,
...грацията и цвета си.
...защото тялото ни е пръст и в пръста отива.
...животът отминава,
също както
водата тече сред тревите.
Остава ни само споменът
Споменът за онова ,което е било
и което никога
не ще се върне.
Агнес,
вие ще останете в душите ни.
Вие сте в рая,
далеч от житейслите неволи.
Виждате нашата мъка,
чувате жалбите ни.
Сбогом.
Приемете сълзи те ни.
И живо и мъртво
...тялото ви ще е от рози.
Добър ден.Искам да ми направите едни ключове.
Лиза!
- Добър де.Какво ще обичате?
- Чаша червено вино.
"Лиза,загубих те и не знам защо.
Ключовете ти са в пощата.
Позволи ми в замяна да те видя за последен път.
Любов моя,чакам да се обадиш. Обичам те .Даниел"
По дяволите!
Макс!Не ти пука за мен!
Съжалявам.
Дай ми ключовете.
- Знам къде живее.
- Видя ли я?
Не,но и оставих бележка да се срещнем утре на пл."Люксембург".
- Значи всичко е наред.
- Не се цупи , извиних ти се.
- Съжалявам.
- Не се цупя , а мисля ,не мога ли?!
Закъсня с час и половина.
Заради твоите глупости си изпуснах срешата с Алис.
Какво да направя? Няма ли да отидеш?
Мислиш , че тя обича да чака?
По-дяволите.
- "Люсиен..?
- Това е Алис.
- Да , Алис?
- "Какво става?
- Чакам те от час.."
- Нека ти обясня...
Услужих с колата си на...
"Даваш си колата ,когато имаме среша? Хитро.Защо?"
- Защото...
- "Не си прави труда да си измисляш..
- Почакай..
- Да бе.. приятна вечер ти пожелавам."
Ела де!
Аз съм Макс , приятел на Люсиен. Вината е моя.
Вижте, Алис.. Ще ви обясня.
Той не ми даде колата си, а аз му откраднах ключовете.
"Браво! Поне е смешно като обяснение."
Не,глупаво е.Бях отчаян.
- "Извинете ,но не бих искала.."
- Не , аз съжалявам.
Трябваше да открия една жена. Звучи банално.
- "И намерихте ли я?"
- Почти.
Давам слушалката на Люсиен. Алис , всичко хубаво.
- "Странен приятел имаш."
- Да,много е сантиментален.
- Ще дойдеш ли да ме вземеш?
- Да , в 10ч. след репитицията.
До скоро ,ангел мой. Обичам те и те целувам.
Кое да си сложа - сивото или черното?
Сивото.
Макс какво правиш?
Имах тежък ден ,скапан съм.
Имам чувството ,че си ми в леглото.
Така ли е? Това моето легло ли е?
Извинявай , но е тясно за трима.
Ооо,защо не отидете у тях?
Защото не ме кани там.
Така ли?
Виж попаднах на...
Сложно е ...
Няма да го обсъждаме...
- Не мога да те позная.
- Аз съшо.
- Да вървим.
- Значи си хлътнал?
И загаси лампите на излизане.
Доколкото разбирам ме гониш?
"Не те обичам ,не ме преследвай.
-Сърцето ми не се подчинява.
То е като стрелка на компас- ден и нощ трепти в една посока.
Загуби ли привличащата си сила, ще спра да ви следвам.
Не съм го искал.
-Деметриос,почакайте за бога!
Не те обичам
и не ще те обикна!
Любовта ми расте при всяко изричане на тези слова.
Аз съм като куче-биете ме , а аз ви се галя. Отблъснете ме!
- Алис!
Изобщо не върви... Какво ти е?
Скована си. Героинята ти е луда от любов.
Престанете с тази роля! Ако обичате напуснете сцената!
Не те разбирам.
Никога ли не си обичала?
Алис , ще се събудиш ли? Хайде размърдайте се всички!
Това е от хапчетата ,които ми даде .
Строполих се на леглото облечен. Чак сега ставам.
-"Макс,сякаш си съвсем близо."
Ти си на 10 000 км и аз ти говоря в ухото.
- Да,наистина е забавно.
- "Липсваш ми любов моя.."
- "Хубаво ли времето?"
-Нощ е.
- "Как така нощ?! В Токио не е ли 7 сутринта?
Разбира се ,какъв глупак съм!
Просто не съм дръпнал щорите. Съжалявам толкова съм уморен.
- Макс , сигирен ли си ,че всичко е наред?
- Да,добре съм.
Виж няма да можеш да се свържиш с мен тук.
Ще кажеш ли на брат си ,че всичко е наред?
"Лиза намерих пудеиерата ти. 341 00:38:14,680 --> 00:38:17,433 Ще те чакам утре в 10.00ч. на
пл."Люксембург". Макс"
"Водата е като времето-
не спира да тече.
Водата е като времето...
-Лиза!
Какво правиш тук?
- Здравей .Исках да ти кажа нещо
- Сега ли?
- Идваш ли?
- Вървете... ще ви настигна.
Звънях ти ,но даваше заето И като знаех , че ти...
- Добре ли си ? Дали да не идем някъде..
Не искаш ли да пийнем нещо?
- Щом искаш.
Предложиха ми работа в Ню Йорк
- Чудесно!
- Да, не е зле..
В голяма информационна агенция. Плащат добре.
Допреди три месеца веднага щях да се съглася.
- Защо?
- Защото те познавам от три месеца.
- И какво ше правиш?
- Зависи от много неща.
Трудно е да заминеш, трябва да се занимаваш с ...
Искаш ли да наемем апартамент?
Не,почакай..
Това го казах така.. Двамата в един апартамент.
Извинявай, но наистина нямам време.
Каниш ли ме?
Да.
Лиза , искаш ли да живееш е мен?
Бързам , чакат ме за репетиция.
Почакай , Лиза!
Утре. В същия час , на същото място.
- Нали?
- Да...
Довиждане.
- За два месеца? Сигурна ли сте?
- Заминаха вчера , късно сутринта.
- Невъзможно! Нищо не ми е казала..
- Трябвало е спешно да замести някого.
Искате ли номера , за да се свържете с нея?
Лиза, недей!
Не ме пускайте! Държа ви.
Падам!
Спокойно..
Всичко провалихте.
Да,разбира се.Вземете.
Не ме докосвайте!
Добре,ще я сложа там.
Правете с нея каквото желаете.
Какво правите тук?
Дойдох да изчакам един човек.
Приятел съм на Лиза.
Причтел на Лиза ли?
На палчяо ли се правите?
Не,уверявам ви.
Аз се казвам Лиза, живея тук
и не ви познавам.
Може би...
Спрете , какво искате?
Сама ли живеете?
Не ме докосвайте!
Ще събудя целия квартал!
Не , моля ви,имайте ми доверие.
Добре.
Ще седна там , в ъгъла
и няма да мърдам.Аз съм спокоен.
А сега ми позволете да ви обясня.
- Не.
Дойдох да намеря един човек.
Виждате ли онова писмо там?
Вие ли го написахте?
Значи сте го чели?
Наистина ли сте намерили пудриерата ми?
Само не казвайте ,че вие сте били в " Ла Пергола".
Да,бях там в сряда.
Обяснете ми зашото...
О,пудриерата ми...
Благодаря ви.
Какво ви е? Почакайте...
Това ще ви подейства добре.
В кафето ви взех за друга.
За едномомиче ,което познавах и по което бях луд.
А онзи тип с Ягуара?
- Май е убил жена си заради мен.
Не е много мило.
Трябва да тръгвам...
Ще си вървя.
Вали из ведро , ще се намокрите. Поне изчакайте пороя.
Знаете ли, че сега трябваше да съм в Токио?
Спасиш ли живота на някого, носиш отговорност за него.
Нямам време за вас. Трябва да вървя.
Погледнете се.Не мога да ви пусна в това състояние.
Ще вземете да се хвърлите под първата кола.
You'll never sleep there
Няма да заспите на фотьойла. Не бъдете глупав , елате в леглото.
Тук ми е добре.
От ивестно време се адаптирам към странни ситуации.
Нека да поспим.
Добро утро.
Да ти направя ли кафе?
Май имаш нужда.
И аз съм извън релсите.
Трябва да се съвзема...
Ще си взема душ.
Макс!
Чай или кафе?
Счупих всичките си чаши.
Оригинално е.
Една бучка или две?
Една.
За нас двамата.
Тръгваш ли?
Да, предстои ми тежък ден.
Какво работиш?
Медецинска сетра съм.
Отивам в болницата.
Ще трябва да купя и чаши.
Не си те представям в бяла престилка.
Работата ти трудна ли е?
Не. Човек свиква.
Можеш да останеш тук. Дежурна съм , ще се върна в 10.
Но ти си имаш ключове.
До довечера.
До довечера.
Да!
"Лиза , аз съм . Звъня ти от телефонна кабина."
Къде си?Нали имахме среща?
"Съжалявам , не можах да се освободя."
Трябва спешно да те видя.
"Да се видим у дома след час."
Добре . До скоро.