La Vallee (1972) (The Valley CD2.srt) Свали субтитрите
Сега разбирам защо старецът избра да даде перата на теб.
Сигурна ли си, че искаш да продължиш?
Да.
Това е последната спирка - след нея няма пътища,
няма връщане назад; неизвестното.
Да, знам.
За какво става дума?
Какво гаворят?
Говори тихо... това е забранена територия.
Официално, не можем да продължим.
Говорят за коне.
Коне? За какво?
След малко ще стане стръмно, ще трябва да оставим колата.
Ще ни трябват коне... кой знае
дали ще можем да купим.
Той ни отпраща при тях.
Кои са те?
Не знам. Никога досега не съм бил там.
Там горе са по-узрели - там има повече слънце.
Има ли място в раницата ти?
Има малко. А ти?
Едва ли. Ще отвориш ли твойта?
Да, сега...
Не знам... става ли?
Да, сега...
Доста ще върнем, а?
Да.
Весело е тук... много е добре.
Харесва ли ти?
Чувствам се прекрасно, страшно е.
Като че ли съм напълно променен.
Да, май наистина доста си се променил...
Така ли мислиш?
Като за всички, а?
Внимавай...
О, върху блузата ми.
Тежко е.
Исками се Оливър да ги опита.
Искаш ли да ти помогна?
Не, ще се справя.
Достатъчно си голям.
Има корен, ето защо.
добре, да вървим!
Имаш ли парцал?
За какво?
За да забърша това!
И защо?
Не ми е смешно.
Вярно, след това, което правиш, нищо не е смешно.
Всичко е фалшиво.
Не искам да имам нищо общо с теб.
Тази рисунка не означава нищо.
Какво става?
Нещастна ли е?
- Не.
Къде отиваш?
Тръгвам си. Почивката свърши.
Знаеш ли... един ден в Дзен манастир...
имаше 20 монаха и една монахиня,
които учеха,
а младата монахиня била много красива,
така че много монаси се влюбили в нея.
Един ден
един от тях й изпратил писмо,
в което я моли за тайна среща.
Тя не отговарила
и следващата сутрин
игуменът поучавал групата,
и след обучението,
младата монахиня станала
и пред всички
казала на този, който й изпратил писмото:
"Ако наистина ме обичаш,
"ела и ме целуни!"
Виж, това е открита любов.
С Оливър съм не повече, отколкото с Гетън.
Също така не обичам и Оливър.
Виж, Вивиан, не разваляй всичко!
Знам само, че не искам да оставам.
Искам да си тръгна.
Знам, и аз съм преминал през това.
Страдах много...
и един ден... един ден разбрах...
че всъщност, малко по малко, разбрах, че любовта 85 00:08:58,294 --> 00:09:01,457 е много повече от това.
Въж, начинът, по който обичаш Оливър,
те удовлетворява и ти доставя удоволствие,
но не и на него...
т.е. вземаш това, което ти харесва,
но не даваш нищо.
Например, ето океанът...
океанът е любов...
и една малка бутилка, носеща се в океана,
пълна с вода.
Ти си малката бутилка;
но, ако счупиш бутилката,
нея вече я няма, само океанът.
Разбра ли?
Знаеш, че те обичам, Вивиан.
Наистина.
Виж това!
Това е райска птица.
Мъртва ли е?
Видя ли роклята ми?
Според китаеца, да.
Не се разтройвай!
Не се разтройвам.
И аз мразя да убивам птици,
но бих постъпил по същия начин.
Трябваше да му го дам - тя беше мъртва. Постъпих глупаво.
Забавих експедицията ви...
Не е така.
Така е!
Не, ще намерим друг път.
Нося лош късмет.
Стига!
Оливър, колко струва един кон?
Да се върнем да видим!
Да се върнем да видим!
Предложи им двойно, става ли?
След това с птицата няма да се съгласят.
Така ли мислиш?
Вижте, това са моите пари.
Ще ги вземат... това са почти 1200 долара. Ето!
Те са свине!
Няколко цента... вижте... ето. Това е всичко.
Ще видя ще ги приемат ли или не.
И как ще говориш с планинците?
Ще е трудно...
Наистина, как ще го направиш?
Общуването не се изчерпва с говорене.
И все пак, ако останем толкова дълго...
Че да можем да им кажем нещо...
Изкарва ме от нерви!
Така ли?
Виж, Вивиан, опосум!
Красив е!
Внимателно!
Кога ще тръгнем?
За долината ли?
Да, за долината.
Готови сме,
казаха ни всички пътища.
Тогава защо не тръгваме?
Не сме готови.
Чакахме, за да се подготвим.
Виж, те поканиха всеки наоколо на фестивала.
Гетън ми каза.
Добре ще е да се гримирам
и да посетя фестивала.
Всички тук
ще опитат от прасетата,
за да отдадат почит на предците.
За пръв път
бели участват на церемонията.
Предците ни трябва да са доволни.
Гордея се и вярвам,
че ще провъзгласят името ми
до другия край на света.
Поздравявам белите жени, прекосили
великата джунгла, за да бъдат с нас.
И аз искам да кажа нещо.
Аз съм единствен представител
на племето Мул, което не можа да дойде
поради придошлите реки.
Подгответе се...
сега ще раздадем храната.
Оливър, не е ли чудесно...
Сближхме се с тях.
Та ние ги харесваме.
Погледни Гетън и Хърмин... Чудесно е!
Щастлива съм.
Знаеш ли, открих истината.
Какво има, Оливър?
Точно обратното е.
Кое е обратното?
Не сме искрени.
Какво и да твърди Гетън, ние сме туристи.
Какво искаш да кажеш?
Не разбирам, какво трябва да означава това?
Отвратително е да те слуша човек,
просто си тук с Гетън от месеци, това е всичко...
Не разбираш. Какъв си ти, глупак?
Лесно е да се забавляваш. А можеш ли да работиш с тях?
Да, сигурен съм!
Жените тук са дори по-експлоатирани.
Знаеш ли, Вивиан,
при комбугите
обществените норми са много строги.
Като нашите.
Не съвсем...
Ние се стремим да разчупин нашите.
Когато те танцуват,
не е само за удоволствие,
а и за респект към нещо.
Виж, това е гробището,
те танцуват върху своите мъртви.
Ние преследваме удоволствието, и евентуално мира.
А пък те най-малко са загрижени за тях.
Не знам, Оливър, но погледни този фестивал!
Тук всички са щастливи.
Защо се разбираме един друг, без думи... като истински приятели?
Защо тук е толкова лесно да се разбираме, а?
Така е. Но това не означава нещо особено.
Наистина ме разочароваш.
Ти си като съпруга ми.
Да, всички си приличаме,
но нищо повече.
Как очакваш действително разбиране
между нас, които отхвърляме обществените си норми,
и тях, които живеят в ужас и...
почитания към табутата?
Не знам... но не е невъзможно.
Ние просто се докосваме до нещо различно, това е.
Не вярваш ли в свръхестествени сили?
О, да, много.
Но не така, както те.
За нас това е невъзможно.
Човек не може да скъса с миналато си, Вивиан.
Невъзможно е
да загърбиш предразположенията си.
Не можеш да възвърнеш невинността, след като си я загубил веднъж.
Раят е място с много изходи,
но без нито един вход...
Веднъж достигнал знанието, няма връщане назад...
Веднъж загубваш божията милост, това е.
Чудя се
дали можем да направим
обратното на това, което направихме сега...
Дали отново не трябва да отхапем
от забранения плод.
Какво правиш?
Мисля, че сбъркахме пътя.
Ако височините Урай са там, връх Умаса не е натам, а натам.
Видя ли компаса?
Ще трябва да извървим целия този път.
Къде?
Виждаш ли този хълм?
Зад него има висока планина,
а след нея още
още, още, още...
Много ли е?
Много е близо.
Но не вярвам, че конете ще се справят в джунглата.
Трябва да тръгваме!
Ще ги освободим и ще ги оставим да се върнат обратно.
Може би предизвикваме съдбата.
Знам...
Да освободим ли и другите два?
Да.
Къде са конете?
Тръгнаха си.
Случило ли се е нещо?
Пита дали сме тръгнали към върха.
Казват, че е опасно.
Мамо!
Кога ще стигнем?
На Хермин й е зле, не може да върви повече.
Не е сериозно, от климата е.
Гладна съм... И съм жадна...
Уморих се от това.
Почакай още малко!
Последното е.
Благодаря.
Знаеш ли, ние...
Гладна съм.
Жадна съм.
Нали ви казах, нямаме нищо за ядене.
Долината!
Долината... Виждам я!