Garden State (2004) Свали субтитрите
Губим височина. Повтарям, втори двигател и...
Това е...
Мейдей! Мейдей!
22 Heavy вдигай се! Вдигай се!
Андрю, баща ти е.
Ало?
Ти не ми се обади и не знам как да направя това.
Ако не възнамеряваш да ми се обаждаш...
няма начин да общуваме помежду си....
Не знам как да ти го кажа,...
но трябва да се върнеш вкъщи.
Миналата нощ...
Майка ти умря миналата нощ, Андрю...
Удави се.
Миналата нощ се удави в банята.
Г А Р Д Ъ Н С Т Е Й Т
Десет кандидатури само за днес.
Идват всеки ден от Айдахо, Милуоки или Флорида.
И знаеш ли какво искат дори повече от това да гостуват във "Всички обичат Реймънд"?
Искат твоята работа! Това не може да се случи отново. Това няма да се повтори повече!
Имаш две маси, закъсня с половин час.
И ако ми се наложи да повторя това отново работата ти отива при...
Тод Слаусън от Дулут, Минесота.
Газирано или не?
Сервитьор 10! Включена ли е слушалката ти?
Забравил си поръчка 41 за маса 101!
Какво става, бе пич? Да нямаш почивка?
Ще вземем 4 водки (Ketel One) с Red Bull и...
Аз искам Ketel cosmo с Red Bull и малко хляб колкото може по-бързо.
Нямаме хляб.
Какво искаш да кажеш? Как така нямате хляб?
Това е виетнамски ресторант и просто няма хляб.
Ти не си виетнамец.
Не, не съм.
Може ли да получа нещо за ядене? Бамбук или каквото и да е.
Ще проверя какво мога да намеря.
Сервитьор номер 12...
Директен полет номер 121...
за международното летище Нюарк ще отпътува от изход 32.
Какво става човече?
Ларжман, какво правиш тук?
Това е майка ми.
Съжалявам.
Добре дошъл у дома.
Благодаря.
С какво се занимаваш?
Още ли си актьор?
-Да. В Лос Анджелес нали?
-Да.
-Яко.
Чух, че мястото е много откачено.
Братовчед ми е писател там. Казва, че всичко там е лудо.
Пише сценарий за сноубордисти или нещо такова.
Не знам.
Трябва да те запозная с него, Ларжман.
Може да направите нещо заедно.
Да, определено.
Какво ще правиш довечера?
Нищо, нямам никакви планове.
Тук съм за няколко дена и...
Трябва да дойдеш с нас.
Ще ходим у Глийсън. Ще има някакво...
огромно парти.
-Вероятно.
-Да, вероятно.
-Наистина?
-Живее на хълма.
Ще отидем там след като погребем майка ти.
Ще си взема душ. Аз също.
Знаеш ли, че майка ти предекорира цялата баня?
Какво? Съжалявам, какво?
Откакто я познавах, тя не проявяваше интерес към нищо.
Изведнъж преди месец, се събудила...
с желанието да предекорира банята.
Помогнах й.
Сигурно е било забавно. Ами аз ших.
Направих ти нещо.
Риза.
Чудесно, благодаря.
Ще я изпробваш ли?
Сега?
В случай, че трябва да я коригирам преди да заминеш отново...
и не те видим още 9 години.
Искам да съм сигурна, че ти става.
Добре.
Материята ще ти хареса.
Ползвах остатъците от плата на майка ти. Разкошен е.
Здравей.
Как си?
"И между другото, г-жо Линкълн как беше шоуто?"
Не съм сигурен какво да ти кажа татко, така че съжалявам.
Как си?
Добре.
Имам някакво доста лошо главоболие.
Идва много бързо.
Като малка гръмотевична буря в главата ми.
Само за секунда и след това изчезва.
Помислих, че може да ми помогнеш докато съм тук да проверя за какво става дума.
Утре сутрин отиди при д-р Коен.
Той е невролог в клиниката. Ще му звънна.
Ще те вмести в графика си. Не се притеснявай, сигурно не е сериозно.
Къщата изглежда добре.
Това е мило. Поработихме доста.
Наистина?
Всъщност не. Не знам защо го казах.
Видях, че някой е променил банята.
Да, това е ново.
Радвам се, че си тук.
Важно е да се сбогуваш.
Радвам се, че успя да го вмъкнеш в графика си.
Вдигни си ръцете зад главата, моля.
-Какво?
Казах да си вдигнеш шибаните ръце зад главата! Моля.
82 при ограничение 25.
Какво е оправданието: закъсняваш или просто си изморен?
-Аз...
-Затваряй си устата!
- Ларжман!
- Кени?
Хей човече, как си?
-Чудесно.
- Майка ти тъкмо почина!
- Знам.
-Искам да кажа, затова си се прибрал.
-Да.
-Кени, ти си ченге?
Да, знам,... знам.
-Защо?
Не знам. Не намерих нищо по-добро за вършене.
Всъщност е много готино.
Хората наистина те слушат. Искам да кажа,...
налага им се.
Погледни, това е предпазителя.
И допълнителните придобивки, ако ме застрелят ставам...
богат!
Кени, последния път като те видях правеше магистралки с кокаин върху писоара.
Трябваше да порастна, човече.
Ввреме е да порастна. А и нещата се прецакаха на оня рибен пазар
Никой не знаеше кой бях аз и не можеха да ме обвинят.
Сега е много по-добре за мен, човече.
И като стана дума за това, как бях?
Какво имаш предвид?
Не знам. Нали разбираш, всичко това...
Искаш да кажеш... като полицай?
Да. Цялото това "Затваряй си устата!"...
Помислих те за задник, така, че сигурно е добре.
Чудно. Та какво става с теб?
Сега си голяма филмова звезда. Чух че си играл...
някакъв състезател по американски футбол или нещо такова.
-Не съм го гледал.
-Беше само...
-Шибания Де Ниро!
-Какво?
Той е страшен.
-Да.
"Ловеца на елени"?
-Да.
Човече, трябва да седнем и да поговорим,...
щото имам имам някои много добри идеи за филми.
Може да играеш мен.
"Полицейски истории"
-Да, определено. Добре звучи.
Хей, как си човече?
Как е?
Дайте му бира. Тоя пич не може да чака, Той е филмова звезда.
Де Ниро от Джърси.
Ларжман, човече, какво правиш тук?
-Аз...
Пресконференция.
Стига бе...
"Серпико"... Атика!
Млъквай бе.
Хареса ли ти?
Това за пресконференцията.
Нарича се импровизация, може да го използваш.
Ще ти покажа нещо.
Ларжман, какво става човече?
Как си братко. Хей, как е?
Не сме се виждали от години. Чух че си преуспял.
Всъщност купиха патента ми за безшумно велкро.
-Какво? Направих това нещо...
също като велкро е, но не прави този шум.
За колко го купиха?
- За много.
А с какво се занимаваш?
Ами с нищо. С нищо.
Никога не съм бил по отегчен в живота ми.
Първият месец излязох и си купих цял куп неща.
Но,.. С нищо.
Има ли джойнт за мен?
Ето.
Благодаря, не искам.
Наистина? Мислех, че си голяма филмова звезда...
-Добре, тогава....
Глътни това.
Добре дошъл у дома.
Е момчета, ще се видим по-късно...
Ще играем ли нещо?
Да играем на 'шише'.
О, не. Не сме ли стари за това?
Или по скоро на колко са те?
-Големи са.
Или поне така си мисля.
Всички току що взехме екстази,...
...какво се предполага, че трябва да правим?
Момичето е право.
-Да, аз съм за.
Хей, Ларж!
Ларж!
- Ларжман, това е Дейна.
-Здрасти.
Здравей.
Кой е на ред?
Ще бъде хубава нощ.
Хубаво е, нали?
Винаги се опитвам да си запазя малко от бонбоните за края...
но никога не успявам.
На края винаги имам...
купчина люспи и розово мляко.
Разсеях се нещо.
Е, Тим...
от колко време работиш в "Средновековни времена"?
Три години. Но съм рицар съм от две.
Трябва да изпълняваш задълженията си.
Работих в конюшните и помагах в кухнята.
Когато започнах, той правеше колсло.
Откакто те направиха рицар вече не е същото.
Аз всъщност само го разбърквах.
Недей да скромничиш.
Господин скромен спечели турнира миналата нощ.
Поздравления. Нищо особено, всичко беше нагласено.
Какво стана с теб в училище,...
Имаше нещо, забравих какво.
- Пребиха го от бой.
-Не е вярно.
Откъде знаеш? Тайръл Фрийдман го преби.
-И аз не му останах длъжен.
- Разби ти зъбите.
Само един.
Та, Марк, ти с какво се занимаваш сега?
Копаеш гробове?
В недвижимите имоти е.
Тим може да говори клингонски. Какво?
Не, не мога. Можеш.
-Какво, по дяволите е клингонски?
-Като в "Стар Трек"?
- Да, може да говори езика им.
- Шегува се.
- Не е вярно, защо се срамуваш?
- Да, Тим, не се срамувай.
- Всичко е наужким.
Тоя тип дето играе магьосникa е фен на сериала. Аз не говоря...
Не се срамувай. Кажи им това което ми каза снощи.
Повтори това което си й казал снощи!
Шегуваш ли се?
Означава "Обичам да се съвокуплявам след битка"
Не е това което казах Да.
Не. Не казах това.
Означава "Убийте Кърк"...
също и "Алелуя", в зависимост от контекста.
Сигурно се бъркаш с...
- Ха, това беше забавно.
- Знаеш ли какво означава, Тим?
Аз знам - "Изчезвай от къщата преди...
да съм ти отрязал шибаната глава"
Той е рицар, Марк.
Просто един фаст-фууд рицар.
Трябва да тръгвам.
Благодаря за закуската.
И за чудесната вечер.
Между другото на лицето ти пише "МЪДИ".
- Задник. Майка ми го написа.
През пролетта,...
гладния алигатор трябва да намери нов, по-умен начин за набавяне на храна...
Каза ли на Ларж за касетите?
Не, мамо, няма да направя тези глупави касети.
Какви касети? С недвижими имоти.
Можеш да направиш до 100 000 долара за първата година.
Трябва да си виждал яхтата, която има оня ориенталски тип.
Има дори собствена ТВ игра в Китай, толкова е богат.
Мисля, че Марк ще е идеален за нея.
Мамо, престани с тези тъпи касети. Това са глупости.
Е, аз ще го направя. Спестявам за тях.
Защото знам какво може да станеш ако само се съсредоточиш върху нещо.
Знаеш ли какво?Аз се съсретоточавам всеки ден, мамо.
Скъсвам си задника да заравям мъртви хора!
На 26 съм и не бързам заникъде. Ти за къде бързаш?
Остави ме на мира. Аз не те пришпорвам.
Добре, ще го направя сама.
Чудесно, направи го.
Хубаво, но няма да те пусна на яхтата ми.
Ларж, ти може да дойдеш когато си поискаш.
Само недей да водиш приятеля си.
Трябва да тръгвам, имам среща.
Обичам те.
И аз те обичам.
Ларж, радвам се че се видяхме. Аз също.
И момчета, не стойте тук цял ден...
махнах батериите от детектора за въглероден окис.
Цяла нощ бибкаше.
Направо ме подлудява!
Кара ме да се чувствам сякаш постоянно трябва да я впечатлявам.
И знаеш ли какво?
Харесва ми да не правя впечатление. Спя по-добре.
- Колко е часа? Нямам представа.
- Трябва да тръгвам.
- Здравейте, аз съм Андрю Ларжман.
Съжалявам, закъснях за часа ми.
- Добре, ще трябва да попълниш това.
- Веднага щом сме готови ще ви извикаме.
Благодаря, съжалявам отново. Всичко е наред, настанете се.
- Здравейте г-жо Любин.
Седнете, скоро ще ви извикам.
- Благодаря. Моля.
Как е?
Махай се.
Махай се.
Мръсник.
Мръсник.
Някакви идеи?
Какво?
Имаш ли някакви идеи? Да, ритни го в топките.
Ритни го в топките.
Е, не искам да унищожа бъдещите поколения от кучета-водачи.
Не се тревожи. Имам три добермана...
И ако не ги ритах в топките редовно, нямаше да мога да се справя с тях.
Мисля, че скоро трябва да свърши.
Не още.
Ето, "червилото" се показа.
Г-жо Любин. Заповядайте.
Добре. Хайде Артър.
Чувствам се толкова употребен.
Благодаря за помощта, или поне за добрите намерения.
Познавам те. В гимназията Колумбия ли си учила?
Не, не от училище. От телевизията.
Не игра ли умствено изостанал футболист? Да.
Наистина ли си умствено изостанал?
Не, не съм.
Яко.
Страхотна игра човече. Наистина си помислих, че си бавноразвиващ.
Добър си колкото Корки, а той наистина е умствено изостанал.
Ако има Оскар-и за идиоти...
ти като нищо щеше да го спечелиш.
Благодаря, оценявам го.
Сега трябва да попълня това.
- Давай.
- Благодаря.
Братовчед ми е актьор. Джейк Райън Уинтърс.
Едва ли си чувал за него.
Веднъж игра гном в "Ксена - принцесата воин". Беше готино.
Благодаря.
О, боже...
...тази сцена. Последната сцена,...
в която произнасяш речта пред целия стадион...
и баща ти, баща ти който вдига палци.
Това беше...
...толкова емоционално.
Работиш ли върху нещо?
Не, ходя на разни прослушвания...
Не мога да повярвам, че не си умствено изостанал!
И Джейк не е кой знае какъв актьор.
В "Ксена" не може да се прецени, щото играе в космат костюм на гном,
но когато бяхме малки, на тавана правеше адаптации
на музикъли на Андрю Лойд Уебър.
Бяха направо ужасни.
Много зле.
Което е лошо, щото няма много работа за малките хора.
Както и да е, говоря толкова много.
Трябва да си попълниш формуляра.
Какво слушаш?
"Дъ Шинс".
- Знаеш ли ги?
- Не.
Трябва да чуеш тази песен, кълна се, че ще промени живота ти.
А, извинявай, трябва да попълваш.
Главоблъсканица. Мислиш ли, че можеш...
да слушаш докато попълваш?
- Мога да се справя...
Да?. Добре.
Добре звучи. Харесва ми.
- Та, за какво си тук? А ти?
Чакам един приятел. А ти?
Аз,...
Това беше нахално, извинявай.
Толкова съм любопитна. Не исках да... съжалявам.
Понякога имам главоболие и просто искам да проверя.
Яко.
Андрю Ларжман? Да.
- Заповядайте.
- Благодаря. Радвам се, че се запознахме...
- Не сме. Аз съм Сам.
- Андрю.
- И аз се радвам, че се запознахме. Късмет с главата.
Мерси.
Не се тревожи Сам, после си ти.
- Господин Андрю Ларжман?
- Да.
Няма ви абсолютно нищо. Какво?
Шегувам се, откъде бих могъл да знам.
Аз съм доктор Коен.
Какво мога да направя за теб?
Понякога имам доста силно главоболие.
Продължава части от секундата.
Като светкавица или електрическо пренапрежение, което след това изчезва.
Литий?
Откога взимаш литий?
Ами под различни форми от десетгодишна възраст.
А Paxil, Zoloft, Celexa...
Depakote...
помогнаха ли ти изобщо?
Не.
Искам да кажа не знам.
Мислех си, че може би изобщо нямам проблем.
Само дето никога не съм го знаел, защото откакто се помня съм на лекарства
Оставих ги в Лос Анджелис.
Това е първият път в който тялото ми е без лекарства за толкова дълго време.
Тези неща ще напускат тялото ти доста бързо.
- Мога да ти предпиша лечение.
- Всъщност си мислех да направя кратка почивка.
- Обсъдил ли си го с твоя психиатър?
- Моят психиатър е баща ми.
Мисля, че той предпочита да продължа с лекарствата.
Харесва му да мисли, че ме правят щастлив.
Телата ни са способни на някои наистина странни неща...
когато са подложени на стрес и тревоги.
Веднъж намерих копчетата за ръкавели на бившия ми най-добър приятел в чантичката на жена ми.
Не можах да получа ерекция година и половина...
например.
Не мисля че в това е проблема, защото...
изобщо не се чувствам стресиран или неспокоен.
Лития е виновен. Цяло чудо е, че сега ме чуваш.
Виж Андрю, мисля че първо
трябва да си намериш психиатър, който не е баща ти.
Нещо което е трябвало да направиш отдавна.
Той знае по-добре.
И второ, не мога да те посъветвам
дали да продължиш с лекарствата, тъй като не познавам историята на болестта ти.
Моето мнение, това за което ми плащаш e,
да, тези лекарства може и да ти помогнат,
но рано или късно, ако не се подложиш на някаква терапия,
всичко което е в главата ти ще намери начин да излезе навън.
- Добре ли си?
- Да.
- Разбира се, че си добре. Ти си жив.
- Хайде, ела да те прегледам.
Ще трябва да си свалиш обувките за да мога да ти погъделичкам краката.
- Какво правиш тук?
- Зареждам се. Аз съм робот.
- Май лъжеш доста?
- Какво искаш да кажеш с това "доста"?
Достатъчно хората да те нарекат лъжкиня.
- Те ме наричат по много начини.
- Един от тях 'лъжкиня' ли е?
- Мога да кажа не, но как ще разбереш, че не лъжа?
- Мога да избера да ти повярвам.
- Можеш ли?
- Мога да опитам.
- Чий е този мотор?
Беше на дядо ми.
Единственото, което остави на някого от нашето семейство остави на мен.
Харесва ми.
Това е момента в който ме питаш дали искам да ме закараш у дома.
- Това ли е?
- Да.
- Искаш ли да те закарам?
- Добре. Но няма да се возя в коша.
- Защо не?
- Кошовете са за кучки.
Всеки, който возиш там става веднага твоя кучка.
Ето защо ще се возя зад теб.
- Дръж се здраво.
- Добре, държа се.
Косата ми се вее на вятъра.
Да не би да караш безмоторен самолет?
Приятеля ми щеше да дойде да ме откара и затова го взех.
- Но след това не можа.
- Какво има той? Някой тандем?
Не. Кара Ninja. Доста по-бърз е от този.
- Все пак какъв е тоя шлем?
- Става за мотор.
- Как е главата ти?
- Ще изкарам деня.
Яко. Тук завий вдясно.
Ще правиш ли нещо сега?
- В какъв смисъл?
- Познавам един тип, Джеси.
Купи имението горе на хълма...
и иска да му отида на гости
Не искам да оставам много и си мислех, че ако дойдеш с мен...
бих могъл да му кажа, че трябва да те закарам, когато съм готов да си тръгна.
Доста смело от твоя страна, Андрю.
- Знам.
- "Радвам се че се запознахме. Мога ли да те използвам?"
- Не.
- Предполагам това е твоята холивудска страна.
Не. Хайде де, не става дума за това. Ще бъде забавно.
Може да си измислим нещо като сигнал.
Например когато си подръпнеш ухото?
След това аз ще кажа "О, трябва да я закарам вкъщи" и ще тръгнем.
Може ли да имаме и кодови имена?
Ако искаш.
Добре. Само не се опитвай да ме отвличаш...
щото доведения ми чичо е ловец на глави и може да те издири и убие.
Такава си лъжкиня.
Коой?
Добре. Готови ли сте?
Всичко е наред. Да не би да съм първото момче което водиш вкъщи?
Не. Но,...
Излъгах те когато ти казах, че гаджето ми кара Ninja.
- Изобщо не кара мотор?
- Не, нямам гадже.
Но би могъл да кара Ninja.
Където и да е.
- Май започваме добре.
Добре. Понякога лъжа.
Аз съм странна, човече.
И прескачането между темите, не знам защо го правя.
Това е... това е като тик.
Понякога се чувам да казвам нещо и си мисля...
"Уау, това не беше дори смътно истина"
А как хората разбират кое е истина?
Винаги се чувствам зле след това
Вярваш ли на това?
Отвори вратата.
Добре.
Добре.
Долу Кевин. Мамо!
Давай. Ритни го в топките. Ритни го в топките.
Мамо!
Добре. Всички долу. Кой иска да яде?
Искаш ли да ядеш? Тогава се махай от него.
Кевин! Изчезвай!
Съжалявам, но просто нямаме време да ги обучим.
Кой има свободно време за това?
- Мамо, това е Андрю.
- Добре дошъл.
Добре дошъл. Извинявам се за бъркотията.
Скъпа, помолих те да махнеш металното колело от клетката на хамстерите.
- Забравих.
- Забравила си и сега Jelly е мъртъв.
За щастие успях да измъкна Peanut Butter навреме.
Ние сигурно имаме единствените хамстери на Земята,...
които не могат да се справят с глупавото колело за хамстери.
Има тенекиена кутия на плота.
Може да се справиш сама с последните почести. Трябва да се връщам на работа.
- Радвам се, че се запознахме... Андрю, нали?
- Да.
Андрю. Чудесно е, че се запознахме.
Саманта, сложи тези дрехи в сушилнята и погреби Jelly.
Е, това е.
- Хубаво е.
- Не, не е.
Не казвай това, щото не може да се сетиш за нищо друго.
Не е вярно. Много е... много е приятно.
Малко сте подранили с коледната украса.
Ами, никога не сме я сваляли. Отново дойде есента...
и решихме да я оставим.
Боже. Сигурно съвсем си се шашнал. Напълно си се шашнал сега.
- Сигурно нямаш търпение да си тръгнеш.
- Не е вярно. Харесва ми.
- Хубаво.
- Искаш ли да видиш стаята ми?
Разбира се.
Титемби, това е моят приятел Андрю. Андрю това е брат ми Титемби.
- Здравей, радвам се да се запознаем.
- Аз също.
- Съжалявам за Jelly.
- Всичко е наред.
Запазих ти малко храна. В хладилника е.
Благодаря.
Закъснявам за час. Радвам се, че се запознахме.
- Аз също.
- Ще се видим после.
И ето ни тук.
Не е нищо префърцунено, но... Какво?
Той е Титемби, нали?
Да, странен е нали? Ти май се стресна нещо?
Тичаш към входната врата. Всичко е наред. Можеш да си тръгнеш. Не се чувствай кофти. Наистина е...
- Спри да правиш това.
- Какво?
- Всичко което направи сега. Искам да съм тук. Ако не исках нямаше да съм тук.
Повярвай ми, моето семейството е много по прецакано от твоето.
И така, Титемби.
Да, той ми е брат.
- Осиновен ли е или...
Горе долу. Майка ми го осинови от Sally Struthers преди време.
Една от тези акции "На цената на чаша кафе дневно".
Където казва "Как може да стоите без да помогнете на децата?"
И не можахме. Не можахме просто да стоим без да помогнем на децата.
Започнахме да му изпращаме снимки, писма и други неща,...
но точно тогава почнах да се занимавам сериозно с ледено пързаляне и нещо забравихме за него.
След това един ден Титемби ни се обади по телефона.
Беше в химическото чистене на ъгъла.
Каза "Аз съм в Рутгърс. Живея в пансион..."
"но преди живях с племето си така, че предпочитам да живея със семейство."
И от тогава живее с нас.
Да, знам. Той е изумителен.
Трябва да чуеш историята му. Преминал е през толкова много трудности, зашото е искал да учи.
Като си помисля какво е постигнал, просто...
се чувствам толкова мързелива.
Учи криминално право в Рутгърс, а когато е бил бебе...
е бил от онези деца с мухи около лицата им.
Шантава история.
Да, знам. Това е истинска история. Не съм чак толквоа добра.
Това е Тикъл.
- Какво е Тикъл?
- Тикъл е най-любимото ми нещо в целия свят.
Това е всичко което ми остана от баба, моето одеало.
- Тикъл е всичко което остана.
- Тук да не е минал ураган?
- Млъквай.
Имам това още откакто съм била бебе.
С него са ме донесли у дома от болницата.
- Като Стената на плача.
- Какво?
Стената на плача е...
Тя е най-свещеното място за евреите в Израел, на което ходят и се молят.
Тя е всичко което е останало от огромен храм разрушен от римляните.
Ти си истински евреин.
- Какво?
- Ти си, нали?
- Да.
- Не, не съм.
Аз съм евреин, но не съм истински евреин.
Не правя нищо еврейско. Не ходя в храмове.
Не познавам и евреи които ходят.
Тези които познавам ходят само в един ден.
Този на Йом Кипур, денят на покаянието.
Знаеш ли, че повечето храмове са построени с подвижни стени...
така, че този ден от годината, когато всички идват да се покаят...
да има достатъчно място за вярващите?
Не вярвам в Бог.
- Само в Тикъл.
- Да, вярвам в Тикъл.
- Няма да се събличаме, нали?
- Какво?
Съжалявам. Развалих мига, нали?
- Не, не.
- Просто няма да се събличаме. Разбрано?
- Не,... не съм и мислил да опитвам...
Толкова съм глупава. Това беше... Аз съм...
Съжалявам. Забрави какво казах. Аз съм...
Беше глупаво. И...
- Знаеш ли какво правя, когато се чувствам напълно банална?
- Какво?
Издавам шум или правя нещо което никой не е правил преди.
След това мога отново да се почувствам уникална, дори и за част от секундата.
Никой ли не е правил това преди?
Не и на това място.Току що стана свидетел на неповторим исторически момент.
- Освежаващо е. Трябва да опиташ
- Не, благодаря.
- Хайде де.
- Мисля, че това стигаше и за двама ни.
Хайде. Да не те е срам?
Това е твоята единствена възможност да направиш нещо...
което никой не е правил преди и никой няма да направи пак през цялото човешко съществувание.
Ако не друго ще бъдеш запомнен като единствения направил това.
Това нещо.
Как беше това?
Правила съм го и преди.
Трябва да погреба хамстера, преди кучетата да го изядат.
Искаш ли да помогнеш?
- Да.
- Това е...
- Знам.
Не че сме били лоши стопани.
Просто имахме много домашни любимци през годините.
Освен това повечето са рибки.
След теб.
Добре.
Сядай.
За какво си мислиш?
- Сега?
- Да.
- Точно сега?
- Да.
Точно сега си мисля, че напоследък минах през много от тези неща.
- Какво? Срещи?
- Не срещи.
Това среща ли е? Не е.
Погребения.
Защо? Кой друг е умрял?
Всъщност затова съм вкъщи. Още не съм ти казал.
Майка ми почина.
Господи, колко е странно да го кажа на глас, но...
Майка ми почина.
Затова съм вкъщи.
Съжалявам.
Много съжалявам.
И сега аз те карам да преживееш още едно.
Не че Jelly е нещо като майка ти.
Искам да кажа, ние обичахме Jelly, но...
Съжалявам.
Няма нищо. Всичко е наред.
Както и да е, мисля че тя го искаше, така че...
Как е станало?
Удави се.
Майка ми беше парализирана от кръста надолу.
И в инвалидна количка...
И така...
Сигурно се е къпала...
и се е подхлъзнала.
Така казват. Не знам
ненужно е да казвам, тя се удави и...
така е... умряла.
Кога?
Това стана...
неделя.
Боже.
Защо плачеш?
Не знам. Съжалявам.
Защото обикновено не се държа така.
Толкова е тъжно.
Това е...
Толкова е трагично. Като...
Като трагедия от истинския живот.
Хайде да сменим темата.
Нека насочим внимането отново към Jelly...
защото какво по-грубо от това да говориш за друг умрял,...
когато погребваш близък приятел?
- Какво трябва да направим?
- Не знам. Бил съм само на едно погребение.
Изглежда ти си експерта.
Обикновено казваме нещо.
Добре. Аз ще съм първи...
Не те познавах, Jelly, но от това което чувам си бил добър домашен любимец.
- С малки проблеми с колелото...
- Това не е смешно.
Jelly, ти беше страхотен домашен любимец.
Съжалявам, че забравих да извадя колелото от клетката ти.
Много съжалявам за това.
Сбогом.
Надявам се, че и ти си ме харесвал.
По дяволите! Изплаши ме до смърт.
- Защо винаги правиш така?
- Не съм те виждал скоро.
Знам. Наваксвах си с хората наоколо.
Д-р Коен се обади. Нищо ти няма.
Да, мисля, че и сам започнах да се досещам.
- Кога мислиш да тръгваш?
- Вероятно утре.
Има доста неща за които трябва да се погрижа в Л.А.
- Вероятно ще трябва да си потърся и нова работа...
- Трябва да поговорим.
Да, как? Искам да кажа кога?
Сега зает ли си?
Сега не е много добре. Казах на Марк, че ще се видя с него.
По-късно довечера?
- Добре. Тогава ще говорим.
Дължим го един на друг.
Да.
Дължим го на нея.
Да.
Добре.
Извинявай, че те изплаших.
Как можа да оставиш всичкия литий?
Щях да ти изкрънкам малко, човече.
Радвам се, че се върна.
Този град се побъркал. Всеки си е намерил дрога по избор.
Като в "Прекрасният нов свят". Чел ли си я?
На кого беше? Олдъс... Олдъс някойси.
Олдъс,... Както и да е...
Хъкстабъл.
Олдъс Хъкстабъл (бел.пр. името е Олдъс Хъксли). Това е.
Андрю, искаш ли да видиш запис на Сам върху ледената пързалка?
- Мамо, не.
- Разбира се.
Толкова беше добра. Можеше да отиде на олимпиада.
Не, не, не. Не можех.
Да, можеше. Не обвинявай епилепсията.
- Ти имаше дарба.
- Хайде, нека да я видя.
Да му покажа само откриването на "Звездите на Флорида върху лед". Алигаторския костюм.
- Мамо, моля те. Сериозно.
- Хайде, не се срамувай. Некя го видя.
Тя иска да видиш записа. Как може да не искаш да види колко си талантлива?
- Бях.
- Хайде.
- Хайде.
- Скъпи, какво правиш?
- Свалям отпечатъци.
Може ли да премeстим сцената на престъплението в кухнята?
Искам да покажа на Андрю как се пързаляше Сам.
Някой се е изпикал върху моя GameCube и сега съм на път да приключа случая.
Не бях аз, Ваше Благородие.
Отпечатъците от лапи подсказват куче.
Андрю, ела. Седни на канапето.
Не мога да повярвам, че наистина му показваш това.
Виж, ето я.
Ти си алигатора? Може да познаеш по ръцете.
- Сега идва двойния аксел.
- И...
- Приземяване! Добра е нали?
- Страхотна.
- Добре.
- Млъквай.
- Майка ти е права. Наистина си добра.
- Това е страхотно, но трябва да тръгваме.
- Добре.
- Исках да покажа само колко си талантлива.
- Мамо, стига.
Моето бебче. Добре тръгвайте.
Хайде. Махайте се. Почакай малко.
Прегърни ме.
Толкова те обичам. Гордея се с теб.
- Аз също те обичам.
- Приятна вечер.
- Благодаря за вечерята.
- Хайде, и ти ме прегърни.
- Мамо! Стига.
- Ще ви прегърна.
- Лека вечер. Ще се видим по-късно Тим.
- Чао, Тим.
Мир.
Не знам. Това беше единственото нещо което обичах да правя.
Да се преструвам на друг.
Напоследък нещо не ми върви, единствените роли които получам са на инвалиди.
Не е забавно.
Погледни на това откъм веселата му страна.
Ако не можеш да се присмееш на себе си, живота ще изглежда много по-дълъг отколкото би ти харесало.
Добре, на какво се присмивахме в теб?
Отново излъгах.
- Имам епилесия.
- Къде точно да се смея?
Аз...
Имах пристъп в адвокатската кантора където работя.
Казаха ми, че осигуровката им няма да покрие моя случай освен ако не взема превантивни мерки.
- Например?
- Каската, която носех.
Стига бе!
Забавно е. Наистина е забавно.
Аз съм единствения човек, който носи каска на работа...
нямаща връзка с гасене на огън или състезаване в NASCAR.
Какво да правя? Не мога да напусна, осигуровката им е супер.
И какво правиш? Просто се смееш.
Не казвам, че не плача. Но между другото се смея.
Разбрах колко е глупаво да взимаш всичко насериозно.
Освен това очаквам с нетърпение да си поплача хубаво.
Много е добре.
Не съм плакал откакто бях дете.
Не плаках и на погребението на майка ми. Опитах...
Мислех си за всички тъжни неща за които се сещах.
Като във филмите...
Има и една снимка от списание Life, която винаги ме преследва.
Съсредоточих се върху нея.
Нищо не стана.
Това всъщност ме натъжи повече от всичко друго...
факта, че се почувствах толкова вцепенен.
- Какво искаш да кажеш?
-Това...
Хей, Вагина.
Какво става момчета? Сам, това са Марк, Дейв и Джеси.
- Как е?
Радвам се, че се запознахме. Извинявай, че току що казах вагина.
- Не знаех, че си тук.
- Няма нищо.
Хубаво. Хайде да се махаме оттук.
Едно, две, три!
- Какво правиш?
- Ларжман влизай в басейна!
Толкова е топло!
Можеш ли да плуваш?
Разбира се, че мога.
Пич, май трябва да стоиш в плиткото. Не знам как се прави изкуствено дишане.
Приличаш на мокър бобър.
Има толкова много нормални детски неща, които съм пропуснал.
Има толкова много нормални детски неща, които ми се иска да бях пропуснала.
Има момент в живота, в който осъзнаваш, че къщата в която си израстнал...
вече не е твой дом.
Изведнъж, дори и да имаш място на което държиш нещата си,...
самата идея за дома вече я няма.
Все още се чувствам у дома в моята къща.
Ще видиш един ден, когато се изнесеш. Това ще стане един ден и идеята ще изчезне.
Чувстваш се сякаш никога няма да я върнеш обратно.
То е като да изпитваш носталгия към място, което никога не е съществувало.
Може би е като някакъв обред за преминаване в ново състояние.
Няма да почувстваш същото отново, докато не създадеш нова идея за дом за себе си.
Нали разбираш... За твоите деца. За семейството което започваш.
Това е като цикъл.
Не знам. Просто ми липсва идеята.
Може би всъщност всичко това е семейството.
Група от хора на които им липсва същото въображаемо място.
Може би.
Какво ще кажеш за малко мебели, пич?
Купих си стол, но не го харесвам.
- Къде е?
- В момента ни топли.
Безшумно Велкро.
Щастливо копеле.
Мисля, че ако бях показал идеята за безшумно Велкро в училище...
щяха да ме изгонят оттук доста по-рано.
- Защо са те изгонили?
- Чуй я само.
- Не са ме изгонили.
- Току що го каза.
Искам да кажа, че ме отпратиха. Изпратиха ме е в пансион.
Изгонили звучи сякаш съм отишъл в някаква лудница.
- Нямаше усмирителни ремъци.
- Защо са те изпратили в пансион?
Изпратиха ме, защото...
мислеха, че мога да съм опасен.
"О, уплаши ли се? Май бързаш да си тръгнеш."
"- Може да си тръгнеш, Всичко е наред. Не се чувствай кофти." Това е наистина забавно.
Наистина забавно.
Защо ще мислят, че може да си опасен?
Ти си като малък детектив.
- Искаш ли да знаеш?
- Да.
Ти си гей.
Не. Глупости.
Аз бях причината тя да е в инвалиден стол.
Блъснах я.
Това е.
- Стига бе.
- Разкарай се.
- Това е истината.
- Защо?
Беше просто странен инцидент.
От тези неща които превърташ милион пъти в главата си...
и виждаш ясно колко е странна цялата работа.
През целия ми живот тя беше депресирана без никаква причина.
И... един ден.
Бях дете. Бях на 9 и...
я мразех за това.
И просто я блъснах.
Беше напълно невинно. Просто бях много ядосан.
- Защото...
- Защото не си могъл да я зарадваш?
Да! По дяволите, да! И по друго време,...
в друг ден, тя просто щеше да ми изкрещи и да ме отпрати в стаята ми.
Но този ден...
точно този ден...
вратата на миялната машина...
беше паднала отворена... ключалката й беше счупена.
И се отваряше отвреме навреме.
Скапаната ключалка.
Изумително е каква част от живота ми беше предопределена от една парче пластмаса.
Както и да е, тя падна назад върху вратата...
и удари шията си върху кухненския плот, което я парализира от кръста надолу.
- Още ли искаш да сравняваме прецакани семейства?
Но майка ти беше в количка дълго преди да те махнат.
Да. Бях на 9.
Изпратиха ме на терапия, дадоха ми и лекарства...
които трябваше да "обуздаят моя гняв",
и оттогава ги взимам под различна форма.
Когато станах на 16, моят баща психиатър стигна до извода, че...
това не е най-подходящата среда за мен в която да раста,...
и ме изпрати в пансион.
- И оттогава не се бях прибирал у дома.
- Досега.
- За нейното погребение.
- Досега, за погребението й.
Не мога да повярвам, че футболиста идиот е пристрастен към хапчета.
- Джеси?
Къде е сауната?
- Аз ще й покажа.
- Не, аз.
- Не, ти й донеси хавлия.
- Чакай, чакай.
Искаш ли да те повозя, сладурче.
Сега си там нали?
-Какво искаш да кажеш?
- Майка ми винаги казва така,
когато види, че съм замислена.
И сега като те гледам...
разказвайки ми тази история,
мисля, че определено си в нея.
Мисля, че си права. В нея съм.
Добре. Може ли да сменим темата?
Нека да говорим за хубави неща.
- Хубави неща?
- Да, от типа на "наполовина пълната чаша".
- Какво имаш?
- Малка тайна.
- Какво имаш?
- Малка тайна.
Харесвам те.
Това. Мисля, че е това
Мога да танцувам степ. Искаш ли да ти покажа?
С удоволствие.
- Какво правиш?
- Събираш картички "Пустинна буря"?
Да. Те са с колекционерска стойност, човече.
Имаш ли представа колко ще струват един ден?
- Наистина?
- Да, това е вид инвестиция.
Тук навсякъде имам много малки инвестиции.
Един ден ще ги продам всичките и ще си живея живота.
Колко струва тази?
- Коя?
- "Очила за нощно виждане"
Не знам. Състояние? Два, може и три.
- Долара?
- Да.
Още е рано за продаване. Нищо ли не знаеш за инвестициите?
Те ще ме издържат.
Целия комплект струва хиляди.
- Имаш ли го?
- Почти.
Ъглите на "Приятелски огън" са пречупени, а някой ми открадна "Уолф Блитцър".
Какво ще правиш днес?
Имам подарък за теб, за довиждане,...
но първо трябва един вид да го открия.
- Ще ме откараш ли?
- Да, аз просто...
- Какво?
- Нищо, просто...
Кажи го. Говори.
Казах на Сам, че ще съм с нея днес.
- И тя може да дойде, не ми пука.
Не мога да повярвам, че сме в скапания Handi-World.
Наистина не искам да съм тук.
Ще вземем пари за подаръка ти. Не изглеждай толкова виновен.
- Как така изглеждам виновен?
- Андрю Ларжман?
- О, не, Бенсън.
- О, не.
- Кой е това?
- Просто не му давай номера си.
Хей, човече. Какво става?
- Как е?
- Не съм те виждал от училище.
- Да.
Мислех, че си се самоубил.
- Какво?
Мислех, че си се самоубил.
- Не беше ли ти?
- Не, не. Не бях аз.
- Кой тогава?
- Това беше хлапето на Глийсън.
- И Тина.
- Коя Тина?
- Помниш Тина.
- Беше анорексичка, тренираше гимнастика...
- А, тази Тина
- Как го е направила?
- Не знам. Не беше еврейка и не съм я погребвал.
Май с приспивателни. Или с кола в гаража. Забравих.
- Съжалявам, това е Сам, Карл, Карл, Сам?
- Трябва да отида да намеря това нещо.
- Вие двамата стойте тук. Ще се върна.
- Тежко ли е или... добре.
- Ти не беше ли в някакво ТВ шоу или нещо такова?
- Да, беше само то.
А ти работиш тук. Готино.
Само за кратко. Започвам мой бизнес.
Всъщност, трябва да поговоря с теб за това.
Търся умни хора, като теб, Ларжман.
- Трябва да запиша номера ти.
- Да, определено. Това ще е... готино.
Бих искал да говоря и с двама ви...
за една хубава възможност за вас и любимите ви.
Всички имаме мечти. Знам, че аз имам.
Искам да говоря с вас за една вълнуваща възможност за която говорят всички.
- Трябва да тръгваме.
- Добре. Радвам се че се видяхме, Карл.
- Хей, трябва да запиша номера ти.
- Да, определено.
Аз ще ти се обадя, мисля че той има твоя номер.
Радвам се че се запознахме.
Защо винаги смотаняци се захващат с тия пирамидални схеми.
Защо не е някоя очарователна сексапилна мадама, която да те кара да си купиш някоя глупост.
- С това ли се занимава?
- Да, май с някакъв перилен препарат.
Защо купуваш ножове? Не ми трябват.
- Бих искал да върна това.
- Имате ли касова бележка?
- Всъщност не. Бяха ми подарък.
- Защо ги връщате?
- Не са достатъчно остри.
- Така ли?
Не. Не и за това за което ни трябват.
Не стават за отваряне на консерви.
- Затова ли ги купихте?
Не, но в рекламата казват, че ако искам да режа консерви ще мога.
- С тези ножове, не мога.
- Към тях има и точило.
- Пробвахте ли го?
- Да, те просто...
- Не ги искам, не са достатъчно остри.
- Добре.
Голяма вратичка в политиката за връщане на стоки на Handi-World е че е разрешено...
връщането на стоки под $40 без касова бележка.
Колко често го правиш?
С всеки от служителите по веднъж и после чакам да наемат нови.
За щастие никой не се задържа в Handi-World прекалено дълго.
- С изключение на Карл Бенсън.
- Марк, нали знаеш, че това е последния ми ден в града.
- Ако ти трябват пари мога да ти заема малко.
- Не ми трябват парите ти.
- Изкарвам си мои.
- Вземи от Джеси. Нали е милионер.
Не ми трябват ничии пари. Разбра ли Андрю?
Изкарвам свои. Улугите са лошо нещо.
Единственото нещо по лошо от услуга е услуга включваща пари. Ясно?
Да тръгваме. Трябва да видя един човек за азотен контейнер.
- Какво е това място?
Мисля, че оттук може да гледаш в хотелските стаи.
Ще свърша!
Това беше възбуждащо.
Трябва да разбера повече за тая курва.
Откъде знаеш, че е проститутка?
Разбира се, че е проститутка.
Момичета, които изглеждат като нея, не чукат мъже като него...
освен ако не е за кока, пари или слава.
Е, Джулия Робъртс се ожени за Лайъл Лъвет.
- Коя по дяволите си ти?
- Това е Сам. Това е Ларж.
Без да се обиждаш, защо си довел тук тия двамата?
Това е човека на който му трябва онова нещо. Чакай.
Донесох ти контейнера.
- Можеш ли да ни кажеш къде да отидем?
- Това не идва ли в балони?
За да не съм ти шибан клоун? Не, не идва в балони.
Ще смучеш направо от вентила. И ми трябва обратно когато свършиш....
щото тоя тип държи моите 39 долара.
- Добре.
Задръж малко.
Кой тук, току що видя цици?
Вдигнете ръка ако току що видяхте малко цици.
Благодаря. Сега всички се успокойте.
Знаеш ли къде е кариерата на Кийран?
- Долу в Нюарк, нали?
- Да.
На дъното на Хилсайд и Ривингтън е.
Не се вижда от улицата, но е там
Паркирай до вратата и прескочи оградата.
На дъното на кариерата е склада за отпадъци на Албърт.
Той издири това което търсиш.
Сега ще се обадя и ще му кажа да те очаква.
Добре, чакай малко. Какво по дяволите правим?
- Имай търпение, човече.
- Бяхме търпеливи целия ден...
но това е последния mи ден, а ти още не си ни казал какво правим.
Ако ми беше казал че ще правим 6 часово издирване за нищо щях да се откажа.
Ако ти бях донесъл кока щяхме да отидем на скапаната училищна практика по футбол.
Щяхме да свиваме още преди 5 часа.
Мисля, че достатъчно покварихме невинното момиче.
- Не съм невинна.
- Напротив! Точно това харесвам в теб.
Не искам тоя тип да те откара в някаква тъпа кариера...
на майната си, където да откриеш хероинови курви дишащи терпентин...
или питбули, които се изнасилват или каквото се опитва да ни накара да правим!
Уау. За пръв път те виждам толкова развълнуван.
- Защитава ме.
- И?
- Харесва ме. Не се превземай.
Той е моят рицар в бляскава броня.
Не говори за рицари пред Марк. Това е болезнена тема.
- Ще убия тоя motherfucker.
- Това игра на думи ли е?
Ах ти...
- Боже.
Никога не съм предполагал, че това е тук.
Чух за това. Щели да строят хипермаркет тук.
Спомням си, че четох във вестника, че...
докато копали, попаднали на този природен феномен.
Нещо като Големия Каньон под земята.
Сега се съдят за това, дали могат да строят тук или не.
Можеш ли да си представиш човека, чиято работа е да се бори за правото си да построи магазин,
върху някакъв геологичен феномен?
Тук обичат магазините си, човече.
Добре. Да намерим този човек и да се махаме оттук.
- Няма ли да ни кажеш какво търсим?
- Изненада е. Ще видиш.
Мисля, че ще вали.
Това е.
Почукай тогава. Почукай и размени малко карти "Пустинна буря".
Не се закачай с моите хобита. Аз не се шегувам с това, че си задник.
Добре!
- Марк?
- Да. Албърт?
Влизайте.
Сигурно съвсем сте измръзнали.
Настанете се до огъня да се постоплите. Отивам да я оставя.
След малко се връщам.
Трябва да кажа че съм непрекъснато впечатлена от това как всяко място на което ни водиш...
продължава да бъде все по-странно от предишното.
- Какво искаш да кажеш? Тук е хубаво.
A, нищо. Просто се намиране върху стар кораб на дънота на кариера в Нюарк.
Това едва ли е дъното, пич.
Погледна ли урвата под нас?
Хей, това е жена ми, Фей.
Добре дошли.
Заповядайте, седнете. Настанете се удобно.
Навън май става доста сериозно.
- Започна да вали съвсем внезапно.
- В буря като тази, обичам да си мисля, че този стар кораб е като мой собствен Ноев ковчег.
За жалост, ако това е апокалипсиса...
не съм сигурен дали все още може да плава.
- Да, не знам.
- Някой иска ли чай?
- С удоволствие. Благодаря.
Ти искаш ли? Сега се връщам.
Какво е това място? Какво правиш тук долу?
Наричаме го разлома на Кийран.
Никой не знае какво е, защото още не сме го изследвали.
Междувременно докато са с вързани ръце от съдебния процес ме наеха...
да пазя никой да не влиза вътре.
Това което не знаят е, че нощем слизам долу.
Колко е дълбоко? Благодаря.
Благодаря. Никой не знае.
Обичам да мисля, че е безкрайно.
Странна работа.
- Пазител на безкрайната бездна.
- Да, предполагам.
Но освен това ние се занимаваме с търговия с старинни бижута.
Предполагам е странно, че живеем тук долу.
- Не.
- Изобщо.
- Изобщо не си го помислих.
Ние смятаме, че е важно.
Защо? Какво мислите, че ще намерите?
Предполагам просто харесвам идеята, че ще намеря нещо.
Да правя нещо напълно уникално...
което не е било правено никога преди.
- "Бездната на Албърт"
- Може би. Кой знае?
Знаеш ли какво? Всичко е его.
Нищо от това няма значение. Ако точно тук съм с този човек...
и нашето прелестно бебе...
това е всичко от което се нуждая.
Предполагам искаш това за което изминахте целия път дотук.
О, да. Това ще е страхотно.
Отне ми малко време да го проследя...
но дължах услуга на Диего.
Това е. Много ти благодаря.
- Да.
- Наистина.
Късмет в дъжда. Искате ли някакви чували за боклук?
- Да.
- Добре. Това ще е чудесно.
Довиждане.
- Хей, Албърт!
- Да?
Късмет в изследването на безкрайната бездна.
Благодаря. Хей!
На теб също.
Е, не знам дали ще те видя, човече.
Не искаш ли да знаеш какво има в плика?
Честно казано вече не ми пука.
Какво е това?
Любимата огърлица на мама.
Ще те излъжа ако ти кажа, че това от начало е бил моят план.
Но... ти я върнах, нали? Трябва да има някаква стойност.
Целия ден е бил за това?
Не искаш да е долу с нея, нали?
По-добре да е с теб.
Добре.
Ако някога ти потрябва Като, знаеш къде да ме намериш.
Странно.
Тази огърлица припомня произволни спомени за майка ми.
Бях малко дете и плачех за какво ли не.
Тя ме прегръщаше и люлееше напред-назад.
Спомням си, че виждах малките топчета да плуват също напред-назад.
От носа ми капеше сопол...
а тя ми даде ръкава си...
и каза да си издухам носа в него.
И си спомням, че мислех...
"Уау!
Това е любов."
"Това е любов."
Ларж? Мисля, че виждам една.
- Млъквай.
- Да, виждам. Чакай.
Трябва да я запазим.
Добре. Не мърдай.
Можехме да я сложим в моя албум, ако имах такъв.
- Това ли е?
- Май да. Не усещам да идват други.
Ако има просто ми кажи. Ще взема чашата.
Това беше добра идея.
- Кой си ти?
- Аз съм новият ти приятел Сам.
Кърпичка?
Ела.
Това боли толкова много.
Знам.
Но това е живота.
Ако не друго, това е живота.
Истински е. И понякога боли адски.
Честно казано, той е всичко което имаме.
Как се чувстваш?
В безопасност.
Когато съм с теб съм в безопасност.
Като у дома.
Татко.
- Влизай.
- Извинявай, че те събудих.
Не си, аз четях.
Къде беше?
Навсякъде.
Последните няколко дни бях на нещо като откачено пътуване.
Избягваше ме.
Не, не е вярно. Хайде.
Е добре, може и така да е било.
Сигурен съм, че може да откриеш много неща в живота си
за които да си ядосан.
Но това което не мога да разбера е защо си толкова ядосан на мен.
Всичко което исках е всички да бъдат отново щастливи.
- Това е всичко което исках.
- Кога сме били щастливи, татко?
Винаги казваш това, но кога е било?
Кога е било времето всички да сме щастливи?
Не мога да си спомня. Ако можех щях да помогна да се върнем там.
Но просто...
Знаеш ли, двамата трябва да поработим за да се разбираме...
ако не ни е било писано.
Може би ще има напредък...
ако можеш да си простиш това което направи.
Това което направих.
Добре, нека го направим. Тук сме, нека го направим.
Прощавам си това което направих. Готов ли си?
Бях дете и някой беше направил скапана ключалка.
Така мисля. Това е което мисля за цялата работа.
И повече няма да взимам тези лекарства. Оставиха ме напълно скован.
Бях напълно скован във всичко, което се случи в живота ми.
И за това...
И за това сега съм тук за та ди простя.
Винаги си казвал, че всичко което искаш е да имаме всичко което желаем.
Може би мама е искала повече от всичко това за нея да свърши.
A аз...
искам повече от всичко в света заради нея да се разбирам с теб...
за да почувствам отново нещо.
Дори и ако това е болка.
Това е против препоръките на лекаря ти.
Труден експеримент, не мислиш ли?
Това е моят живот, татко.
Това е.
Пропилях 26 години чакайки нещо друго да започне.
Така, че не мисля, че е твърде много за да се справя,...
защото това е всичко.
Сега разбирам, че това е всичко.
Ние ще се разбираме. Знаеш го нали?
Може би няма да сме толкова щастливи, колкото винаги си искал,...
но нека за пръв път позволим на себе си да бъдем това което сме.
И така ще е по-добре.
Мисля, че така ще е по-добре.
За какво мислиш?
- Няма да се върнеш, нали?
- Стига, Сам.
- Рзабира се, че ще се върна.
- Не, няма.
Не разбираш, че това е хубаво. Не се случа много често.
В живота. Искам да кажа, това...
Можем да разрешим проблема ти.
Искам да ти помогна.
Имаме нужда един от друг. Дори не съм лъгала от... два дена.
Наистина?
Не.
Виж, това не е...
Това не е разговор с който да приключим.
Това е...
Не слагам точка като за край.
По-скоро елипса.
Защото се притеснявам, че ако не го открия сам...
ако не стъпя здраво на краката си...
ще прецакам цялата работа, а е много важно.
Трябва да тръгвам.
Трябва да тръгвам.
Уволних психиатъра си и сега трябва да си намеря нов.
Ще ти се обадя когато пристигна.
Ще ти се обадя.
Погледни ме.
Погледни ме.
Ти промени живота ми.
Промени живота ми, а те познавам едва от 4 дни.
Това е началото на нещо голямо.
Но точно сега трябва да тръгвам.
Ела.
Последно повикване за всички...
Заемете местата си колкото е възможно по-бързо.
- Какво правиш?
- Спомняш ли си това което ти казах, че искам да се справя сам...
и след като те намерих разбрах какво да наравя?
- Елиипсата?
Да. Елипсата. Глупаво е. Глупаво е. И е ужасна идея.
Няма да го направя. Защото както каза това е.
Това е живота...
и аз съм влюбен в теб, Саманта.
Това е единственото нещо в което съм сигурен за целия ми живот.
Наистина се обърках и има много неща с които трябва да се справя.
Не искам да пропилявам повече от живота ми без ти да си в него.
- Да.
- Мисля, че мога да го направя! Искам го.
- Трябва да го направим, нали?
- Да.
- Нали?
- Да!
А сега какво ще правим?
Какво ще правим?
превод и субтитри: chilko