Ocean's 12 (2004) (Oceans.Twelve.CD1.SVCD.TELESYNC-maVen.sub) Свали субтитрите
Здравей.
- Как е?
- Ужасно.
Преди година на този ден продадох "Тъндербърд" от 1963 г.
А сега само гледат снимката му.
Не е хубаво.
- Как мина денят ти?
- Чудесно.
Имахме голям пробив в случая Булгари.
Сериозно?
Открихме отпечатък от обувка. Много добър.
Лявата пета беше много износена.
Аха.
- Това е добра следа.
- Знам.
Открихме и един косъм.
- Косъм? Страхотно.
- В лабораторията е.
Вероятно до утре следобед ще разберем
ДНК-то му, какъв гел ползва,
дали има пърхот... Всичко.
- Не е ли невероятно?
- Невероятно е.
Да разполагаш с повече хора наистина е полезно.
Само скромничиш.
Ще дойдеш ли в леглото?
Само да се изкъпя. Ти заспивай.
БАНДАТА НА ОУШЪН 2
КЪНЕКТИКЪТ, ПРЕДИ 2 СЕДМИЦИ И ПОЛОВИНА
- Добро утро.
- Добро утро. Как се казвахте?
- Диаз. Мигел Диаз.
- И сте тук, за да си откриете...
Пенсионна сметка.
Чудесно. О, тук пише, че вече сте се пенсионирал.
- Така е.
- С какво се занимавахте?
Бях треньор по баскетбол в една гимназия.
- Трябва да сте се справял доста добре.
- Как се казвате?
- Грег.
- Грег. Искам да те попитам нещо.
Имате ли кутии за депозити тук?
- Да, там отзад са.
- Отзад ли?
Помещението е на 100 години. Естествено сме направили някои подобрения от тогава.
Веднъж бях в банка, докато я ограбваха.
Трябва да е било интересно преживяване.
Да.
Твърде е кърваво.
С какво се занимавате?
Аз и мъжът ми ли?
Ами той се пенсионира. Току-що.
Чудесно е.
А аз работех в една галерия за изкуства.
И... Сега не се занимавам с това, за да мога да рисувам.
И... Сега е твърде кафяво.
- Съжалявам. Имате ли нещо против да...
- Спокойно. Това си е вашият дом.
Благодаря.
Искате ли да ви покажа нещо определено?
Ами, търся нещо за жена си.
- За някакъв специален повод ли?
- За втората ни трета годишнина.
Извинете. Здравейте, г-жо Диаз. Точно за вас говорехме.
- Как мина в банката?
- Беше лесно.
- Искам да кажа чудесно.
- Не, искаш да кажеш лесно.
- Какво? - Да не би да планираш обир на годишнината ни?
- Тес...
- Ще те питам нещо.
- Къде си сега?
- В един магазин за бижута.
Е, това е интересен начин да се върнеш в обществото.
Какво планираш, ако мога да попитам? Да спра ли да рисувам?
Да поговорим за нещо, по-важно. Не мога да дойда в ресторанта довечера.
- Тогава ще сме си вкъщи.
- Наистина?
- Чудесно. Ще сготвя.
- Не. Аз ще сготвя. Ти ще говориш
Да говоря? Жените и техните разговори. Заради това са измислили цветята.
- О, не.
- Какво има?
Тес? Какво има?
- Има... Има вода в мазето.
- Затвори.
Здравей, Тес.
Къде е той, Тес?
Къде е... г-н Диаз?
Искам си ги обратно, Тес. Искам ги всичките.
- Застрахователната компания ти ги е върнала. - Искам си парите.
Парите, които мъжът ти и приятелите му откраднаха от мен.
С лихвите. 160 милиона долара за 3 години.
Събират се доста. И ги искам всичките.
Имате 2 седмици.
Никога няма да го намериш. Твърде умен е за теб.
Да.
Знаеш ли нещо? Изглежда аз не съм единственият човек на света,
търсещ бандата на Оушън.
ПРОВО, ЮТА Знам, че съм младоженецът и не се очаква
да произнасям реч, но наистина искам да благодаря на семейството си.
На майка си и баща си, на чичо Гери и леля Грейс,
Чичо Тед, леля Селест, децата им
Дениз и Джесика.
На епископ Том и жена му Хелън. На съседа си Джон и
новата му приятелка Таня.
Всички колеги. Бобо, Пол.
Големият Сам.
И на всички останали, които също бяха чудесни. Благодаря ви.
Извинете ме, аз...
- Искам да...
- Ставай.
- Ставай. Върви.
- Ставам. Вървя.
Бих искал да кажа няколко думи. За задълженията.
За честта.
За отговорността.
За един специален човек. И да й призная...
Ставай. Избутай стола назад.
Да й призная, пред всички,
Че нейният съпруг и това много специално пътуване за медения месец
до Апкот Сентър,
трябва да бъдат забавени.
Фотограф. Той е просто приятел. МАЯМИ, ФЛОРИДА
Запознахме се при ветеринаря, помниш ли?
Разбира се. Нали не очакваш да се излагам заради някаква реклама?
Без излишни разходи ли? Извинявай,
но ти си този, който не знае какво да купи като отиде в китайски магазин.
Ти, с всичките ти връзки. Какво беше това?
Изглеждаше много приятен. Знаеш, че за мъжете е трудно да са ми просто приятели.
А ти правиш това всеки път,
когато се запозная с нов човек. И знаеш ли какво?
Става много отегчително.
Жена, която пътува с фотограф, винаги се излага на показ.
Мислиш ли, че е случайност, че никой не знае за моят салон, Кели?
Разбира се, че не е. Има само едно обяснение за това
и вие, мили дами знаете точно какво е то.
Ще ви кажа какво е. Конспирация, заговор, усложнения.
Това е всичко. Нека ви го обясня.
За моят далечен роднина Фрибър Кели. Фрибър Кели правел пари от уиски
и в началото на миналия век се заселил в Нова Скотия.
Бил прочут човек. Но ще ви кажа и друго,
никога няма да видите името му в някоя книга.
Знаете ли защо е това? Защото онзи нещастник Джим Кроу
е извадил името му от учебниците по история.
Изглежда всеки път те сварвам в неудобно положение, Франк.
Защо ли е така?
Можеш да ми пуснеш краката.
ЛОНДОН, АНГЛИЯ
- Това не те ли притеснява? - Разбира се, че ме притеснява, но какво да направя?
Това е прецакано. Римите са скапани.
Не можеш да разбереш смисъла.
Ако искаш можеш да дойдеш да го изпееш лично.
Това е напълно съсипано. Не става за нищо.
Какво, по дяволите, е това?
Някой сигурно те е чул.
О, мамка му.
ЧИКАГО, ИЛИНОЙС
Не казвай на баща ми за това.
Защото не мисля, че има причини да намесваме семейството. А и майка ми.
Всичко зависи от теб.
Добре. Хубаво.
- Добре. Защото имам...
- Излизай от колата ми.
Благодаря.
Г- н Блу, има проблем с картата ви. ХАМПТЪН, ЙОРК
- Вземете тази.
- Страхувам се, че не, сър.
- Защо? - Бизнес мениджърът ви каза, че ще разберете.
Тод е казал, че ще разбера?
Не, г-н Бенедикт.
Г- н Бенедикт.
О, да. Стар приятел. Голям шегаджия.
Кажете на г-н Бенедикт, че е спечелил този рунд.
Тери Бенедикт.
Старият Тери.
Тя стои от другата страна и ме гледа. И знам, че ме иска, защото
ме гледа цяла вечер. НЮ ОРЛЕАНС, ЛУИЗИАНА
И изведнъж аз отивам при нея,
сграбчвам я и я притискам близо до себе си.
В очите й гори огън.
И в моите очи гори огън.
Това е като електричество.
И аз и казвам: "Мамо... "
Майко.
А...
Благодаря, че ме остави да довърша.
Какво мога да кажа? Ти си забавен тип.
ЛАС ВЕГАС, НЕВАДА Тревожа се за приятеля си Ръсти.
Има хотел в Лос Анджелис, губи много пари
и няма никакъв личен живот. Той е добро, умно хлапе,
но не мисли за себе си.
Мислите ли, че мога да му пратя чрез вас
нещо като съобщение?
- Чета по вашата ръка,
а не по неговата.
- Човек, който може това, е доста добър.
- Нещо за здравето ми? Кръста ме...
- Моля ви!
А това? Това не го ли видяхте?
ХОЛИВУД, КАЛИФОРНИЯ
- Почуках на вратата, но той не отвори.
- Аз ще се оправя. Познавам го.
- Мили Боже!
Да не сте бавноразвиващи се? Пише "Не безпокойте"!
Аз съм.
Хей.
- Влизай. - Казах ли ти да не се сърдиш на Франки Мюниц?
Съжалявам, Ръс. Знам, че това е твоето място...
Аз просто...
Онова момиче...
Обичам я, човече. Обичам я, но тя направо
ме подлудява! Не мога да спя.
Не мога да работя. Напуснах шоуто. Обадих се за онзи филм на Денис Куейд.
Искам да кажа... Това е...
Господи, всичко това дори не работи!
Ръсти, търсят те по телефона.
- Човече, не си тръгвай.
- Да?
Имам съобщение за Робърт Чарълз Райън, който скоро ще е бивш собственик на хотел.
- Това съм аз.
- Последният път като говорихме, ми затвори.
Използва неприлични думи. Това не ми е приятно.
Признавам, че бях малко емоционален тогава.
Доста си мислил за онази нощ, нали? Изненадан съм, че се обаждаш.
- Мислех, че ще ме убиеш.
- Реших да се въздържа.
Иначе някоя сутрин щеше да излезеш, да се качиш на любимата си кола,
от всичките 17, които имаш и щом завъртеше ключа...
Имаш 2 седмици.
ПЪРВИЯТ ЧЕТВЪРТЪК. 13 ДНИ ДО КРАЯ Каза, че жена ти е казала,
че той е казал бандата на Оушън. Кой е решил това?
- Аз бях отделно.
- Това беше дезертьорство.
- Това е обидно.
- Да, а и беше една работа.
Всички участвахме, затова не знам защо някои се дърпат сега.
Някой може да оспори, че всъщност това не е било идея на Дани
и не трябва...
- Я чакай малко. Всеки е специалист по нещо.
Без нас нямаше да се получи нищо.
Просто боли. Защото всички се съгласихме
да го наречем случаят Бенедикт. Така го наричахме, докато го вършехме.
Ако искате да го наречете по друг начин, давайте...
Когато имаш проблем, при кого отиваш?
Ръсти.
Благодаря, Лайънъс. Да се върнем на въпроса. Имайки в предвид колко откраднахме,
плюс лихвите, колко дължи всеки?
17, 34 милиона долара.
Да речем, че Бенедикт ни поиска по още един за пропуснати ползи, в което се съмнявам,
да кажем, че дължим 19.
Добре. По 19 всеки. Някой има ли толкова?
Какво? Да не мислите, че стоковият пазар е някаква велика мистерия?
Не видяхте ли знаците?
Аз видях знаците.
По колко не достигат на всеки? На теб колко не ти достигат?
Ами... 14.
- Останал си с 5 милиона?
- Да. Така е.
Не знаеш какво е да създадеш нещо от скраб, така че...
С лихвата, на мен не ми достигат 7.
- 8.
- Аз похарчих около милион, най-вече
за развитие на таланти. Значи за мен са 7. Лихвата направо те убива.
- Не ми стигат 9.
- Каква е лихвата?
- Около 6.
- Значи дължа 6.
- Какво?
- Живея при родителите си.
Аз дължа 25.
Хотели...
- Сол?
- Аз нищо не съм харчил.
Но ще го направя. Аз съм вън от играта, момчета.
Като изтъкнат възрастен човек, трябва да кажа,
че не мога да го направя.
На моята възраст, мисля, че съм заслужил правото да съм егоист.
Искам да благодаря на всички за чудесната възможност. Всички сте много добри.
Но искам последният чек, който напиша,
да си е за мое ползване.
Сол. Не можеш да си тръгнеш. Сол.
Остави ни.
- Аз мога да поема дяла на Сол.
- Не е нужно да го правиш.
- А с кой ще си говоря, ако всички умрете?
- Имаш право.
Добре. Аз дължа 10. Невероятен?
Похарчих ги в Тихуана.
Да, но мястото е хубаво.
- Значи общо...
- Общо 97.
Не ни е намерил сам.
- Някой му е помогнал.
- Друг крадец.
Не познаваме никой, който би нарушил правило номер 1.
Трябва ни работа. Трябва ни високо платена работа.
Сега сме твърде търсени, за да работим в тази страна.
- Значи ще отидем в чужбина. Какво ще кажете... - Летим в 5 часа.
Добре, къде ще ходим?
- Амстердам.
- Значи Амстердам.
- Времето лети. Да тръгваме.
- Никога не съм бил в Амстердам.
Чух, че в Германия е хубаво.
- Ръсти. Амстердам?
- Да.
Не казвай на Дани.
Хей, Ръсти.
- Извинявай, извинявай. Хей.
- Какво правиш?
- Какво има?
- Нищо. Ела насам.
- Какво?
- Може ли да поговорим за секунда?
- Какво има?
- Ами...
Може би не му е времето. Но едва ли ще има подходящото време за това.
Но мислех...
Написах си домашното и...
И наистина искам да играя по-важна роля
този път. Чувствам, че
съм готов за това. И исках да знаеш...
- Добре.
Чудех се дали мога да дойда с вас и да ви помогна да преговаряте.
Добре. Просто ще поседим с Мансуи.
- Този човек си има собствен език.
- Последния път ви гледах внимателно с Дани
и съм сигурен, че...
- Лайънъс, професионалното ми мнение е,
че още не си готов.
- Добре.
- Но...
Ако си убеден че си готов,
мога да говоря с Дани и ще го уредим. Но...
Трябва да си сигурен.
- Не си ли сигурен?
- Сигурен съм. Но, ако имам въпрос...
- Ще говориш с мен.
- Да. Добре.
- По всяко време.
- Добре.
- Добре.
- Благодаря. Ще се видим после.
Почти бях решил да не идвам и да не казвам нищо...
Тогава още щях да спя.
Благодаря, приятел.
АМСТЕРДАМ
- Кой е там?
- Аз съм.
- Какво?
- Лайънъс. Ръсти тук ли е?
Знаеш ли къде е Ръсти?
- Виждал ли си Менсуи?
- Сериозно, какво мислиш за мен?
Като... Да поема водачеството
- Мисли за факта, че не могат да работят.
- Иначе губиш своето и неговото време.
- И нашето, и неговото.
- И не споменавай Бенедикт,
освен ако той не го спомене пръв.
- Ако го направи, кажи му всичко.
Добре. Говори по въпроса. И не забравяй другото нещо, което ти казах.
- За кое?
- За Лесли. Отпусни се.
Помни, ако не получим работата, сме мъртви. Добре. Ръсти, вчера те търсих цял ден...
И най-накрая тя го хвърля в сушилнята
и казва: "Хей, може би заради това ми е толкова топло напоследък".
- Е, по работата.
- Работата.
Лекар, който специализира кожни болести.
Заспива пред телевизора.
По-късно ще се събуди пред телевизора.
Но не помни съня си.
Ти съгласен ли си?
Ако всички животни по екватора бяха способни на ласкателство,
тогава денят на благодарността и Халоуийн
щяха да са на една дата.
Хей.
Когато бях на 4 години, гледах как майка ми убива един паяк.
С един капак.
Години по-късно осъзнах, че това не е бил паяк,
а чичо ми Харолд.
Нека слънцето огрее лицето ми.
Звездите да изпълнят сънищата ми.
Аз съм пътешественик във времето и пространството.
За да съм там, където съм бил.
Добре ли си? Всички ли сме добре?
- Кашмир?
- Това ли е представата ти за участие?
- Дори не можахме да започнем.
- Бяхме на ей толкова да се провалим.
Дори не разбирам какво стана там. Какво казах?
- Нарече племенницата му проститутка.
- И то от евтините.
- Тя е на 7 години.
- Дори още не ползва тампони.
- Не говори за това.
- Добре. Съжалявам.
Добре. Какво означава това?
Означава, че ще стоиш тук.
Името на целта е Вандербалден. Не много известен богат саможив човек.
От години твърди, че продава антики, но всъщност не ги продава.
Магазинът му е и негов дом, в който никой не влиза.
Но не позволявайте ексцентричността му да ви заблуди.
Къщата е изключително добре защитена.
- Какво е това, Дани?
- Документ.
- Много стар и много ценен документ.
- Какъв?
Сертификат за стока.
Първият, който е бил издаден. От първата корпорация на планетата.
Датска източнойндийска търговска компания.
- Единственият по рода си.
- Колко ще вземем?
- 2,5 милиона. Евро.
- Чакай.
- Всеки ли?
- Не.
- О, не.
- Кой се договори за това?
Чакайте. Това са много пари, за много хора.
Да не си луд? Ако правим по толкова пари на седмица, няма да платим на Бенедикт до...
- Септември 2005 година.
- Господи.
Разбирам те, но това е единственото възможно нещо за нас.
След тази работа, Матсуи ще ни даде друга, за която ще вземем 10 пъти повече.
И ще имаме достатъчно, за да си купим няколко седмици отлагане от Бенедикт.
- Чудесно.
- Добрата новина е, че Матсуи
ни даде кода на системата.
- Тогава какво чакаме?
Чакаме Вандербалден да си тръгне. Това е лошата новина.
- Той никога не излиза.
- Никога не напуска къщата си ли?
Не и през десетте години, откакто се е нанесъл.
- Тоя не вярва ли в чистия въздух?
- Отваря прозореца на втория етаж,
от време на време.
- Това ли е най-доброто време да влезем?
Всяка нощ в 1:30 си пуска третата симфония на Бетовен.
До четвъртата част вече е заспал. Така че...
- Отиваме в 3 сутринта.
- Добре. Можем ли да проникнем
в системата през телефонните линии?
- Не. Системата се управлява от него.
Управляващата част е в титаниеви кутии, които са до леглото му.
- Не можем да го направим.
- Вижте това. Просто е.
Камион на телефонни техници. Качваме се до втория етаж.
Вкарваме миниатюрна камера през прозореца и виждаме кода му.
Глупава идея. Няма да стане така.
Добре. Не трябва да рискуваме с полицията.
Отвън има 5 наблюдателни камери с независими кабели.
Охранителната компания го пази по 24 часа в денонощието.
- Получават ли сигнал от камерите?
- Да.
- Този е изрод.
- Истински изрод.
- А да минем през покрива?
- Не. Има още 2 камери.
- А има и мрежа от лазери по пода.
- Проклет изрод.
- Да. Проклет изрод.
- Хей.
- Какво?
- Трябва ли да използваме този термин?
- Кой термин?
- Изрод.
Според националния институт за умственото здраве 5,4% от хората развиват
фобия от крадци в някаква степен.
- Какви са тия глупости?
- Както и да е. Просто казвам, че...
Не мисля, че ние трябва да сме организацията, която определя хората.
Ние не сме организация.
А би ли нарекъл Емили Дикенсън изрод?
- Ти да не си водещ на предаване?
- Коя е Емили Дикенсън?
Аз ли съм единственият, който се чувства странно заради това, че...
Че ще крадем от инвалид.
- Мен не ме интересува.
- Мен също.
Все едно.
- Супер.
- Но...
- Но...
- Да.
- Какво?
- А качването на гръб?
- Да, може да се получи.
- Мислиш ли?
Момчета, вие се заемете с това.
Това с качването на гръб не е истинско.
- Франк, хайде, отвори.
- Какво мислиш, когато някой чука на вратата,
докато си в тоалетната? Че ако не седях, щях да му се изсера на краката.
Хайде, Франк.
ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ. 10 ДНИ ДО КРАЯ.
Това е.
Правя това от 12-годишен.
Трябва да разбираш хората. Трябва да намериш хора, с които да се
разбираш. Иначе никога няма да имаш живот.
- Не искам живот.
Искам хотелските стаи да са както трябва да бъдат.
Наистина. Да?
Чудесно. Добре. Може би.
Добре. Фантастично.
Някой помни ли онази песен от 60-те за един който се моли за живота си?
Разбира се. Погледни в сърцето си.
- Всеки път се разплаквам.
- Какво?
Нямаме директна видимост.
Единствената ни възможност, прозорецът на втория етаж, е твърде високо.
Няма ясна видимост.
Във физическия свят сме ограничени. Не може да се направи.
Не трябва да ни хванат. А онзи от случая Булгари? Нейгъл. Говорих с него.
- И?
- Много идеи, но нито една не става?
Разработва някаква холографска технология. Все пак е доста интересна.
Може да създаде всичко триизмерно.
Може ли да създаде 97 милиона?
- Трябва да насилим нещата.
- Да, трябва да ги насилим.
- Не, не сме мислили за това.
- За кое?
Да не върнем парите. Какво може да ни направи Бенедикт в такъв случай?
Ето какво. Да извика ченгетата,
да им кажа, че ние сме крадците
и да ни вкара в затвора за 20 години. Това ще ни е за урок.
Тес ще ни идва на свиждане.
Двамата изглеждате чудесно.
Хей, как е хотелският бизнес?
Отвратително. А при теб как е?
Отвратително.
Не знам.
Не мога да си изключа мозъка. Това съм аз.
Отивам някъде и постоянно оглеждам ъглите.
Това правя, винаги съм правел това. Харесва ми.
Да...
Има някаква странна ирония.
Тес ме гледа как се мъча.
Слушай, светът се е побъркал...
- Какво искаш да направиш?
- Всъщност не е свързана с другите къщи.
- Цялата къща?
- Само ще я повдигнем леко.
Шуман го е направил през 1964 г. и отново в Истанбул, през 197 3 г.
- А екипът му е бил само от 6 човека.
- Не можем да вдигнем цяла къща.
Те са го направили със специална техника.
- Именно. Благодаря.
- И им е отнело 2 години.
Има 30 пилона. Срязваме ги и повдигаме къщата.
Това е най-добрият ни план, момчета. И е единственият.
- От кога е най-добър?
- Както казах,
това е единственият ни план.
ВТОРНИК. 8 ДНИ ДО КРАЯ
Спусни още.
- Какво?
- Още.
А, добре. Изчакай.
Готово.
Номер 5 на позиция.
Големите крадци, които извършват големи кражби,
живеят и друг живот, като цивилни.
Имат работа и семейства, което ги прави много трудни за хващане.
Най-великият крадец на всички времена, без съмнение,
е бил Гаспар Ламарк.
Който е умрял или в Португалия през 1988 г.,
или в Хонг Конг през 1996 г.
Или пък е още жив.
Може никога да не разберем със сигурност, защото Ламарк никога не е бил хващан
или сниман. Въпреки че е бил активен повече от 50 години.
Въпреки че след него е останал цял куп имитатори,
само един си струва да се спомене като равен на Ламарк.
Крадецът, който познаваме само като Нощната лисица.
Наречен така, заради малките ониксови фигурки, които оставя,
за да се знае, че е той, Нощната лисица трябва да
бъде считан за най-главния ни приоритет.
Това че извършва толкова много престъпления,
е срам за нас.
За цялата ни професия.
Трябват ни повече от традиционните ресурси, за да преследваме
крадец като Нощната лисица.
Трябва да се научим да мислим по начина, по който мислят те.
Да виждаме това, което те виждат.
И не трябва да си позволяваме да бъдем разсейвани...
Какво?
Здравейте, как сте? Помощта ви ще ни е полезна за това.
Надявам се, че местопрестъплението не е било замърсено.
- Кога мога да говоря с г-н Вандербалден?
- Вероятно утре. Той е
зает в момента.
Не можем да разберем как са обезвредили алармата. Може би са опитали да я изключат.
Не. Това би задействало системата. И щеше да има повреди.
Ами тогава... Тогава не знам как са влезли.
Имали са кода. Някой друг, освен собственика, трябва да го е знаел.
При неговият начин на живот, това е невъзможно. Лично е програмирал системата.
Оттогава не е напускал къщата.
Близко наблюдение, постоянна връзка, титаниеви кутии.
Всъщност не е зле.
Познаваме ли се?