Van Wilder (2002) Свали субтитрите

Van Wilder (2002)
{c:$FFFF99}
Колежът "Кулидж" е основан през 18...
Кой знае? Това е част от информацията за 1-ви курс.
- Първият ден от летния семестър.
Време да кажеш "довиждане" на родителите си още веднъж...
и да кажеш "здравей" на новата си компания от съученици.
Колкото до мен...
Искам да започвам всеки семестър с доказана от времето традиция.
Ритуал, който ми позволява
да се навра на правилното място.
В А Н У А Й Л Д Ъ Р
Сук Ми е вече малко старичка...
но е дяволски добра.
Идеална е за тия бързи работи
и плюс това, не мога да я заместя дори с десетилетия опити.
Изглежда невероятно.
Перфектно е. Ти си професионалистка.
Професионалистка.
Погледни ме.
Професионалистка.
Божичко! Беше супер! Благодаря за бързата работа.
Ще ми трябват след 20 минути.
Супер!
- Имаме самоубиец!
- Дръж се синко! Не искаш да го направиш.
- Не искам никой да идва тук! Предизвикаха ме да го направя!
Накараха ме!
- Първата година може да е малко страшничка, нали Тими?
- Името ми не е...
- Но знаеш ли, какво научих през моите седем години тук в колежа...
Тими?
Че не може да оценяваш всяка ситуация само на живот и смърт.
Защото ще ти се налага да умираш многократно.
Запиши си го.
- Нямам писалка.
- Добре де, тогава го запомни.
И знаеш ли, Тими?
Мисля, че ти стиска да го направиш.
Наречи ме глупак...
но вярвам в теб.
Разбираш ли Тими, не може да позволиш на това непрекъснато да те ръководи.
Понякога трябва да се вслушваш в това.
Доста си се вживял в това, нали мистър?
Не мислиш ли? Огледай се.
Тими?
- Чудесна работа, Ван! Благодаря!
Запомни моето кредо, Тими.
Не бъди глупак. Стой си в училище.
Господи, обичам това място.
- Снощи ти звънях, Ван!
- Името ми е Ван Уайлдър и това е моят дом...
Колежът "Кулидж".
Последните седем години минаха като миг.
Училището ми даде толкова много, че не виждам как мога да му се отплатя.
- Това е Ван.
- Това е той!
- Господи!
- Леле.
- Аха.
- Аз бях първият мъж-ентусиаст в Хънтингтън Хай!
Най-първият!
Дайте ми "В", дайте ми "А"
Дайте ми "Н". Какво се образува?
- Виждам равин а той прави обрязване...
на самия себе си.
- Ще станеш дисциплиниран.
Съзнанието ти ще стане оръжие.
- Съжалявам. Просто не съвпадате с профила.
Да направим малка игра на асоциации.
- Курабийки!
- Името ми е Ван. Здрасти, моето е Тери.
- Тогава да започваме?
Голям завършек.
- Лекар.
- Да ни имаш едновременно... Определено ще те разтовари.
- Ще се извратим, заради теб.
- Няма нищо толкова голямо...
- С което да не се справим
- Наистина нищо.
- Ще те яхнем...
- И ще те яздим цял семестър.
Всъщност казваме, че няма да сдухаме работата, Ван.
- Между другото ще ми кажете ли, ако има пътешествия в чужбина?
- Сериозно, в момента се чувствам неловко.
Време е да си тръгвате.
- Нито един приемлив кандидат.
Какво ти стана днес?
Интернет, пичове.
Изпържва им мозъците.
- Хитро, Великане. Ще открием някой.
- Махай си задника от ризата ми!
- Наистина трябва да го кастрираш, човече.
- Доста му идва.
- Стават все по-големи, нали?
Ще отворя.
Май имаме още един.
- Как се казваш?
- Аз съм Тадж Махал Бадаландабад.
- Откъде си, Тадж?
- Студент на разменни начала от Банглапур, Индия.
- Добре дошъл. Какво можем да направим за теб?
- Разменната ми програма свършва в края на тази учебна година
след което трябва да се върна в родината си,
където нямам много приятели.
Много ми се иска да изкарам оставащите си дни, като ваш помощник.
- Добре. Да направим малка игра на думи.
Кажи първото, което ти дойде на акъла.
- Мляко.
- Цица!
Майчице...
Повечето индийци ще кажат "крава" защото са свещени...
но като чух "мляко" си представих гигантски стомни.
Вижте, не мога да се прибера девствен.
Дойдох тук да уча американското изкуство за гмуркане в маншони.
Да мачкам миди, да дъвча одеала...
да вечерям американска ароматна смола.
Исках да науча как е да паркирам делфинчето.
Да го прекарам през автомивката...
и да го полирам. Искам да го полирам! Полирам!
Сещаш се...въздушна духалка.
Да го издуха...мамка му.
Искам да ви бъда помощник....
г-н Ван Уайлдър.
- Ще трябва да си отбележиш разписанието на класовете.
Също така ще се грижиш за финансите ми.
Преподавам на най-трудните първолаци всеки понеделник.
Предвождам две групи на битката "Булимия" през този семестър.
Това е стаята на "Болничавия". Не минава седмица без да го боли нещо.
Херпес, хепатит, срамни въшки. Всичко е негова вина.
Супа Мацо-бал. Еврейски пеницилин.
- Благодаря, Ван.
Не го критикувай! Тръгваме.
- Премествам ги от 7:15 в 8:15 от 8:15 в 9:45...
и от 9:45 до сряда.
- Дължиш $75 000 за скутера.
- Откажи гостуващата лекция през следващата седмица в Уартън.
Ще се почувствам добре в тропика. Таити. Записваш ли?
- Да, сър.
- Дължиш $200 000 за чистокръвното...
- Запиши ми масаж след голфа ми утре следобед.
- С щастлив завършек ли?
- О, да.
- И още $39 000 за задочното обучение на сина ти, както и за наема му през семестъра.
- Задочно обучение? Ван още ли е в училище?
- Вече наближава десетилетие...
"Депресия: Дали Прозак е решението?"
"Глад - криза в Руанда."
"Разследване на обучението: Къде ми отидоха парите?"
Всяка от тези статии, разследвана и написана от нашата Гуен Пиърсън...
и всяка статия пропусната от мнозинството студенти.
- Не ми пука. Няма да ги насърчавам.
"Бялата мечка срещу кафявата - Конфронтацията"...от Дариус Грейсън.
- Същото ли е? Носителят на "Пулицър" Дариъс Грейсън.
Беше член на журналистическата ни колегия.
Написа най-добрите си неща в изтрезвителното. И още го прави.
Имам много предизвикателна задача за теб.
История, до която никой не може да се докопа.
- За какво става дума? Не, не...по-точно за кого.
- Не изглежда добре.
- Наближава краят на първото полувреме...
и на Чикадийз им трябва чудо за да се наложат.
- Сър, трябва да ви помоля да отстъпите от колата на Ван.
- Уайлдър!
Не му е работа да паркира тук. Това е моето място.
- Нуждаят се от мен, Тед.
- Това е първият път в живота ми, когато съм щастлив, че съм глух.
Не мога да чуя освиркванията. А сега ме чуйте.
Ще го повторя само още веднъж.
В края на мача ще се подредят в зонална защита
а ние трябва да въртим топката около периметъра.
- Този отбор е сърцето на училището.
Вие печелите - то печели. Загубите ли, и той губи.
Това не ти е бокс, Биг Папа. Ти си моят основен човек.
Искам да блеснеш.
Дариус...
искам да се нахвърляш върху топката, като дебело дете върху тарталети.
Ти пък какво зяпаш? Майка ти каза, че си си забравил краката у дома.
За бога!
Правех всичко за вас, момчета...
затова съм ви организирал купон,
но не без да победите днес.
И знаете ли защо? Никой не иска да празнува загуби.
- Човече...ще поканиш ли онези чудати мацки?
- Вече го направих.
Казаха, че ще опитат ако не разсърдят Матадорите.
- Матадорите?
- Какво?
- Хайде, имаме мач за взимане.
Да наритаме малко Матадор-ски опашки!
- Колко лошо искате да бъде...
Делта?
Да ходите по натрошени стъкла?
Да позволите на крилатите да ви разкъсат Ахилесовите сухожилия?
причинявайки остра ахондроплазия,
която може да доведе до недоразвиване докато остарявате?
- Спокойно с медицинските термини. Продължавай по-просто и ужасяващо.
- Гордън, има много малко по-страшни неща от това.
- Хей, Ричард. Готов ли си да учим?
- Гуени, казах в 9:30 а сега е 9:20.
По средата съм на 80-годишна традиция.
Ще дойда, като свърша с председателските си отговорности.
- Добре, ще те чакам горе.
- Коя е моята принцеса?
Ти си.
- Спокойно момчета, те са само "Доритос".
- Слушайте ме малки, шибани лекета.
Докато преброя до 3, ще изскочите или ще бъдете изпъдени оттук завинаги.
Едно, две...
Мамка му!
- Извинете, къде да намеря Ван Уайлдър?
- В книгата за шибаните световни рекорди, човече...
в графата "Най-шибани пичове".
- Добре, благодаря.
- Във всяка една от тези трите стаи, дядка.
Свети Йосифе! Синът ми е педераст.
- Татко, какво правиш тук?
- Благодаря ти Боже.
- Без задръстеняци.
Мръсно парти.
- Не, неде...мили Боже.
- Следващият път ще знаеш.
- Седем години без да завършиш. Досега можеше да го направиш 2 пъти.
- Направих много през това време, татко.
- Ако не си взел докторат, нищо не си направил.
Загубил си доста от твоето време и моите пари.
Връзвай си гащите сине, защото се прибираме вкъщи.
- Оставам тук с приятелите си.
- Добре. Може би те ще ти плащат обучението.
Защото тази сутрин спрях превода на чека за семестъра ти.
Съжалявам, синко.
Понякога в живота, трябва да осъзнаеш лошата инвестиция...
и да спреш загубите си.
Запишете си го.
- Трябва ми още време.
Трябва да има нещо, което да направим.
Какъв е този опияняващ парфюм, който ползваш Дорис?
- Имам котки.
- Мяууу!
Може би ще ме сложите на някаква...
удължена програма?
С разплащане при заминаването?
- Да не се опитвате да ме съблазните?
- Кой, аз? Не!
Може би идеята не е толкова добра.
- Да бъдеш лош е рядкост.
О, да.
Това е мръсно.
- Познай. Чувствам че съм понастинал.
Може би трябва не трябва да го правим поне от 3 до 6 седмици.
- Млъквай кучко и ми дай малко наслада.
- Попълни това. То е стандартна бланка за удължаване на плащането.
- Искаш да кажеш, че нямаше нужда да...
- Но не си ли доволен, че го направихме?
- Можеш да го пратиш или да се откажеш.
- Давай бейбииии!
- Пращай го!
Пращай го!
- Ван, трябва да направиш 4 плащания по $5000 всяко.
- Съжалявам, Таж. Трябва да те освободя.
Нямам средства да плащам услугите ти повече.
- Добрият войник не напуска командира си...
само защото лежи ранен с откъснати ръце...
и разпилени черва в калта, кълвани от птиците.
Ще остана без заплащане.
- Добре.
- Всъщност колко пари имаш?
- Има само $34.
- По дяволите, Ван!
Какво по дяволите ще правиш с $34?
- Честито, Таж! Първото ти духане.
- В моята страна изкуството на гастрономическите способности на жената...
е най-добрият афродизиак.
Дезире е най изтънчената учителка по правене на лютивки...
в Т.А. и Кулидж.
- Искам такива учителки.
- И хей, така - голата учителка е родена.
- X...
е равно на ... шест?
- Да!
- Знаехме, че ще успееш.
- Деси ми каза как тя и няколко от приятелките и...
биха могли да използват малко допълнителни доходи.
Тадж доказа, че е чудесен финансист...
пред най-добрите ни клиенти.
- Извинете.
Търся информация за един студент. Вал Уайлдър.
- Първи курс. Ще донеса и другите
- Почакайте. Още ли има?
- Всъщност са доста.
Изглежда г-н Уайлдър не е излязъл още от черупката....
на втората си година.
- Благодаря.
- Като това краставо, обринато горещо усещане
и боли, докато...
- Танцуваш?
- Пикая.
- Увлякъл си се към "горелката".
- Да.
- Тя изглежда като мило момиче и казва, че и е за сефте.
Винаги проверявай почвата, преди да стъпиш на полето.
Отиди до училищната болница, виж Стю
кажи му, че Ван те праща и запомни - Не бъди глупак. Пази си инструмента.
- Благодаря, Ван. Много.
- Не на мен. На пеницилина.
Луди хлапета с техните луди...
- Ти трябва да си Ван.
- Здрасти.
- Аз съм Гуен Пиърсън, авторът на "Освободителят".
- Добре, виж, тази стара чанта е по-яка, отколкото изглежда.
- Пиша къс материал върху теб.
- Поласкан съм. Ще ми хареса твоят "материал" да е върху мен.
Но не давам интервюта. Никога не съм и няма.
- Редакторът ми каза, че ще бъде предизвикателство.
- Ван, втора среща с Емили.
- Синьо. Изважда ти очите Хлапето има убийствени очи, не по-различни от твоите.
Някой казвал ли ти го е?
- Да, приятелят ми.
Вярно ли е, че това е седмата ти година в Кулидж?
- Да, така е.
Как се казва приятелят ти? Тук ли учи?
Оценява ли те?
- Не е твоя работа.
- Знаеш ли? Права си.
- Името му е Ричард. Учи за лекар.
- Ван, в 1:30 с отбора по плуване.
- Хайде.
- Имаш помощник?
- Да имам.
- Има ли нещо, което можеш да ми кажеш за себе си...
което вече не съм намерила в досието ти?
Ще бъда във вътрешния двор утре вечер в 22:00. Добре ли е?
- Да.
- Това е среща
- Интервю а не среща.
- Гуен, първите срещи са точно интервюта.
- Ще излизаш довечера?
- Роб се връща. Последният шанс е в този диамант.
Енергичното дуо, ще запечати сделката довечера.
- Успех, дами.
- Някой се е облякъл страхотно, за да ме препитва преди курса по анатомия.
- Съжалявам миличко, напълно забравих.
Имам интервю за вестника.
- В десет вечерта?
Не можеш ли да го отложиш? Гуен, първи изпит - най-съдбоносния.
Не е като твоя срок за Бостън Глоуб.
- Само тогава е свободен. Ще ти се обадя веднага като се върна.
Чао.
- Той?
- Добре Гуен. Точно навреме.
Сваляй си дрехите.
- Няма да ги свалям.
- Това е гол маратон. Всички са по рождено облекло.
Освен този.
- Имам няколко въпроса.
- Навреме. Ще бъде забавно.
Онази, дума започваща със забав...?
- Значи ти си този, дето води събития като "Голите олимпийски игри".
- Да, не си живял,
докато не го направиш.
- Хайни?
- Това е лоша идея.
- Ще го отложим ли или какво?
Кое е голямото момче?
О, Боже.
Тези неща могат да вдигнат Титаник.
- Ти ли си Ван Уайлдър?
Собственикът на нощния клуб се умори да ползва мутрите си...
и затова се върна за стартовата позиция.
Голите уроци приключиха.
- Минахме Ганг без бамбукови гребла.
Не достигат още $1200 за таксата ти.
- Таж, научих още преди време, че да се притесняваш е като да седиш на клатещ се стол.
Дава ти занимание, но не те води наникъде.
Запиши си го.
Не се, изпотявай Таж. Имам план.
- Да ходим да чукаме.
- Звучи добре.
- Само за това ли мислите?
Приех тази работа...
защото исках да отрежа веригите и да си размърдам задника.
но не вярвах, че тази дилема ще се решава на партита.
- Мога ли да ти помогна, синко?
- Силно се надявам, г-н Уайлдър.
Идвам при вас от отчаяние.
Аз съм Панос Патакос, председател на братството Ламбда-Омега-Омега
Сигурен съм, че сте осведомен за нашия....позор.
- Да вие имате най-добрите точки за последните 50 години.
- Наистина, но вярвате или не...
те не те правят мързелив.
- Дяволски вярно.
- Амин.
Този месец имаме 75-та годишнина.
Искаме да ни помогнете за организиране на парти...
парти с което да се гордеем...
на което хората да се появят.
- Боже, искам да помогна, но бамбуковото ми гребло заседна в Ганг.
Страшна работа.
Просто нямам време.
- Колко точно струва времето ти?
Той ми напомни, че имам
много ценното умение да покажа
неоспоримата ми способност да правя страхотни партита.
Висях на косъм, но все още имах да давам пари за обучението.
- Ягодката! Изяж я - струва 250!
- Не смяташ ли, че знам?
- Държиш се с мен, като с дете.
- Не ми харесва, как ме унижаваш.
- Не го прави!
- Ама си едно дете...
- Момчета.
Зная я тази игра мистър Пак-ман спешъл.
Забавна е, хитра. Поглъща те изцяло.
Но трябва да поговорим.
Хайде събирайте се. Ще правим събрание.
Каубой? Добре.
Гледам ви и знаете ли какво виждам?
- Общ сбор от 52 000 точки?
- Да. Не!!!
Виждам компания от парти-зверове...
приклекнали в позиция за атака, готови да ударят.
Прав ли съм?
- Даже никой не знае, че сме тук.
- Напротив. Момичета!
Искам да ви запозная с Шери и Тери.
Две момичета, съвършено увлечени...
от мъже с по-големи от нормалните...
продълговати мозъци.
- Пиърсън, имам топ-новина за теб. Петък вечер е - разкарай се оттук.
- Зная, просто правя последна проверка на материала за евтаназията.
- О, аз ще го чета. Може да ме накара да се самоубия.
Шегувам се.
Къде ми е историята за Уайлдър?
- Няма такава, Елиът.
Той е смешка. Опитва да обърне всяко интервю в среща.
- Добрият автор извлича историята без значение от това.
Моля те, направи я. Той прави голямо парти довечера.
Трябва да бъдеш там.
- Направо сводническа забава!
- Да, така е.
Виж кой мята погледи на Бадаландабад. Името и е Наоми.
Прочетено назад е "Аз пъшкам".
Ще кажа някоя добра дума за теб.
- Хей, Тажи. Да потанцуваме?
- Тези са най-жалката сган...
- Ти ги избра.
- Ей, бейби.
- Защо не си в костюм? Не мога да остана, имам работа.
- Ще изпуснеш най-голямото парти за годината.
- Е, трябва да тръгвам.
Ще ти звънна утре.
- Какво?
- Партито е страхотно, Ричард.
- Партито е боклук, Джени.
- Добре.
- Къде по дяволите са всички?
- Предложенията за награди в това яко шоу....
отиват за тези благородни и луди момчета...
от Ламбда-Омега-Омега.
Благодарим за забавленията, приятелчета.
- Да се попързаляме.
- Не съм дошла за това.
Поради някаква причина, редакторът те мисли за новина.
- Ами какво мислиш ти?
- Като новина, мисля...
нищо особено.
- През цялото време мислех, че съм нещо повече за теб от мекушава история.
- Появи се една дилема.
Стой тук.
- Сериозно. Ван е Божи пратеник.
- Платих му повече от много за това парти.
Запазил съм Израелските си облигации.
- Как слагаш цена на достойнството?
- Как слагаш цена на индийското дърво?
- Да!
- О, боже!
- Боже, почувствай го!
- О, далаверка или разговор?
- Какво става?
- Тоя вагинален секрет не дава да участваме в партито.
- Нагледно.
Сигурен съм, че можем да приберем още няколко, нали?
- Не можем. Пълни сме до дупка.
- Какво правиш тук?
- Познавате ли се?
- Това е приятелката ми, дръвчо.
- Значи ти си медикът Дик?
- Да, точно така.
- Какво ти е?
- Благодаря за историята.
- Каква история?
- Блестящо, Пиърсън.
Залят съм от хора, които ми казват...
колко са се забавлявали да четат за тоя тип.
Искат още, както и аз. Искам да продължиш.
- Направих го, Елиът. Няма да правя друга.
- Дори и ако ти кажа, че ще бъдеш на корицата на изданието при дипломирането...
след два месеца?
- Цитирам: "Ван Уайлдър е сводник на партита".
Болничавия, можеш ли да повярваш, че го е написала?
- Телефонът на Уайлдър.
- Не мисля, че ще е проблем.
- И този тип дето е с него... всичко и е сбъркано.
- Болничав, как си бе?
- Ван, херпеса ми мина.
Мехлемът подейства.
Благодаря.
- Изглеждаш добре, приятел.
- Ще ти се обади.
- Невероятно.
- Телефонът на Ван Уайлдър.
- Ужасно.
- Така мисля, да.
Задръж.
- Невероятно.
- Стаята на Ван. Събота вечер, да.
Това....как...от вестника?
Да, добре е, благодаря.
Няма нужда от потвърждение.
- Това писане е.....
- Здрасти, чудех се дали можеш.... да хлопнеш вратата в лицето ми.
- Ван, трябва да ме чуеш.
Заради нейната статия всички искат да им организираш парти.
Камилата с мангизите дойде!
- Трябва да поговорим.
Затова не правя интервюта. Направи ме на пух и прах.
Вие журналистите с вашите безотговорни разкази.
Записах цитата, че си взел пари от Ламбдите, за да им направиш парти.
- Записа? Ти подслушваш ли ме?
- Трябва ли да те претърсвам?
- Защо моята статия е толкова голяма тема за теб?
- Защото не желая студентите да знаят, че аз съм подредил партито.
Плащат ми, но това не е единствената причина заради която го правя.
Ламбдите са интересни по свой начин. Хората само трябва да го осъзнаят.
- Съжалявам. Не знаех, че действаш от благотворителност.
- Всяка история има две страни, Гуен.
- Имам шанс да направя корицата на дипломното издание...
което е много за мен.
Позволи ми да видя и другата страна.
- Ще има тържество утре вечер.
Ако искаш...може да наминеш.
- Ще съм там.
- Това е среща.
- Интервю е.
- Запомни, днешната задача е за прикритие.
Затова не се спирай много на детайлите.
- Добре, всички?
- О, Господи!
- Толкова много мускули... Трябва ми по-голям молив.
- В 8:30? Добре, става.
Мълвата тръгна из градчето. Календарът ми се запълни с партита.
Роди се "Ван Уайлдър, организиране на партита".
Изкарвах си хляба...
и преборих скуката.
Те говореха, че съм направил "митзвах". На идишки това означава "добро дело".
Запиши това.
О, да и тя дойде.
- Това е второ парти, което тя напуска.
- Звучи сериозно. Застрашен ли си?
- Застрашен? Моля ти се.
Председател съм на дружеството и на студентската администрация.
Той не е нищо повече от лек сърбеж на задника.
- Знаеш ли, какво да правиш срещу сърбежа на задника, Гордо?
- Какво Ричард?
- Чешеш го.
После продължаваш...
колкото повече го правиш, става все по-лошо
докато накрая не ти остава нищо, освен, кървяща, протрита...
и вероятно инфектирана анална кухина.
Това е победата.
А всичко, което е трябвало да направиш е да вземеш медицински тампон...
и да го потушиш.
- Добре колеги, сесията е следващата седмица.
Имате 5 категории...
външна, вътрешна търговия и т.н.
- Какво правиш?
В час съм.
- Мислех, да си поговорим...
за статията.
Искам да вземеш това.
- Да. И, благодаря на всички.
Запомнете тези неща...търговията...
Излизайте спокойно.
- Какво? Хайде, скачай вътре.
- Не се хващам на това с теб.
- Ако искаш статията, ще се качиш.
- Какво стана? Всичко наред ли е?
- Уайлдър.
- Няма ли да си навлечем неприятности, че сме тук?
- Няма страшно. Мениджърът ми дължеше услуга, защото го представих на жена му.
Животът се крепи на градене на връзки, Гуен.
Надявам се, че можеш да се пързаляш.
- Значи сделката е...аз бележа...а ти
сътрудничиш и отговаряш на въпросите ми?
А ако аз загубя...
- Вечеря за двама, аз и ти.
Облекло по избор.
Хайде.
Леле мале!
- Брат ми играе хокей...
в отбора на Рейнджърите.
- Баща ми вече не ме смята за добра инвестиция.
Но заряза мен и мама, доста преди аз да дойда тук.
- Може би седем години обучение...
са добър начин да му напомниш, че още си му сърдит.
- Ами вие с Ричард, откога сте заедно?
- Още от първи курс.
- Стегнато чисто момченце.
- Моля?
- Бели, еластични, стегнати...
можеш да кажеш много за човека, според неговите долни гащи.
- Като при теб. Бабешки гащи, предполагам.
- Намекваш, че съм обикновен, досаден тип жена ли?
- Ще трябва да огледам.
- Смятам, че трябва да знаеш повече от вида на едни гащи
за да определиш една личност.
- Като например?
- Като например действията.
Например, повечето хора...
искат да завършат и да правят пари.
Ти опитваш да направиш пари за да останеш в училище.
Защо?
- Харесва ми тук.
- Ами бъдещето ти?
- Вземаш живота много насериозно.
- Животът е сериозен.
- Веднъж купонясвах с един дето ми каза...
"Ван не приемай живота много сериозно. Никога няма да се измъкнеш жив."
Пишеше за училищния вестник.
Бръщолевеше за разликите между тъмната и светлата бира.
Много странен, но добър съвет.
Мислиш много за бъдещето и явно
забравяш за настоящето.
А аз наистина сега се наслаждавам на настоящето...
споделяйки наказателния сектор и пейката с Гуен Пиърсън,
която вярва, че цензурата се отразява на липсата на доверие в общността.
- Наистина ли си чел тази статия?
Добре, чел съм проклетата статия, но не казвай никому,
защото ако една дума от това се разчуе
моята репутация отива по дяволите.
- Умна е, красива...
може да се пързаля.
- Не е за теб, пич. Много е чувствителна
Освен това толкова нежни мацки
те поглъщат и ставаш на лайно.
- След този уикенд имаме достатъчно средства...
да покрием следващите две разплащания.
- Това момиче е динамит!
Кофти че се среща с Джон Страпър.
- Къде намери това?
- В стаята ти, преди няколко дни.
Опитвам се да запаля тази трева, ама не става.
Ама това ми е за ерекцията!
- Почакай.
Искаш да кажеш, че това ти е помпата за хуя?
Проклятие!
- Имам среща с Наоми утре вечер
и исках да си донеса играчката.
- Таж, стига бе! Нали затова съм тука?
Чуй сега моя доказан план...
и ще ти помогна да успееш в Банглапур.
Всичко, което ти трябва са три благоуханни свещи...
масло за масажи...
и джаз музиката на Бари Уайт.
Запиши си го.
- И без помпи за хуя
- Без помпи.
Бари Уайт.
- Отивам да си измия ръцете.
- О, Гуен!
Срамните ти устни пасват идеално, около моят набъбнал фалос.
Напълно съм уверен, че ще еякулирам.
Изпускам семенните си течности в теб...сега!
- Добре ли си?
- Да, защо?
Ами ти?
Беше малко мъчно за 15 секунди.
Проклятие, Гуен.
Знаеш под какво напрежение съм заради изпитите.
- Съжалявам.
- Виж, аз съжалявам.
Оценките от този семестър могат да определят следващите десет години от живота ни.
Осъзнаваш ли това?
- Знаеш ли...
не трябва да взимаш живота толкова насериозно.
Никога няма да се измъкнеш жив.
- Какво по дяволите означава това?
Закъснявам за лекции.
- Тя стана ужасно близка с ректалния сърбеж.
- Кучи син. Изчезни!
Време е да изрежем тоя тумор.
- Забрави го. Да се изсерем в клуба и да накараме ония да почистят.
Ще бъде весело.
- Иска ми се да можех, Гордо.
На вечеря съм с родителите на Гуен.
- Звучи специално. Уайлдър ще бъде ли там?
- Момчета!
- Хей, Ричард.
Мога ли да направя нещо за вас днес?
Скъпи Ван....
- Давай Таж. Малко рейв.
- Благодаря.
- Няма проблем.
"Ще се видим довечера. Гуен." Покана в къщата на родителите и?
Това е велико. Много.
- Тя няма ли си приятел? Дреболийки.
Махам се. Таж, ти командваш.
Не мисля, че мога да поема такава отговорност.
- Чуй ме. Знаеш ли, защо те избрах?
- Ще ме учиш как се забърсва?
- Да, но също...
защото имаш потенциал да бъдеш страхотен.
- Мога ли да ви помогна?
- Да, аз съм Ван...
Успя.
- Евелин, това е познат на дъщеря ти от училище.
Има ли място за още един?
- Абсолютно. Влезте, моля.
- Със сигурност няма да има въпроси, докато всички не се съгласят с нас...
и ще се разберем.
- Извинете, господа.
Извинете, господа.
Ван, това е д-р Хенке, съдебен лекар.
- О, да му се не види. Надявам се, няма да ви викат довечера?
- Д-р Бивърмен...
- Ван Уайлдър, приятно ми е.
- И разбира се, бащата на Гуен.
- Ще подам ръка...
Д-р Пиърсън?
- Именно.
- Именно. Супер.
Добре. За упражнения ли съм тук?
Защото ще ми трябват няколко коктейла, преди да започна да си признавам .
- Какво правиш тук?
- Не, благодаря.
- Г-н Уайлдър е студент.
Той е в неговата...6-та година?
- Щастливото число седем, всъщност.
- Какво учите, синко?
- Повтарям всичко по два пъти.
- Опитах всичко, което може да предложи Кулидж.
- Разбира се, сигурно желаете кариера?
- Не съвсем.
Все още търся начин да бъда велик.
- Може би трябва да потърсите начин да си намерите работа.
- Студентската общност смята Ван за толкова интригуващ...
че моят редактор ме помоли да направя експозе за него...
за училищния вестник.
Не е ли прекрасно?
- Всички ще прелистват да я видят.
- Ще бъде много добре написана статия.
Гуен е много надарен журналист.
- Вие с Ричард в една общност ли сте?
- О, не.
Ван всъщност е Х.У.Й.
- Ричард, калпазанино, никога не си ми казвал, че си бил Х.У.Й.
Не като тебе.
- Ще донеса друга бутилка шампанско.
Ричард, ще ми помогнеш ли да я отворя? - Разбира се.
- Леле.
Ако той е тук, кой ръководи ада?
- Какво правиш?
- Доказвам позиция.
Приятелят ти не се вмества в нея. Той е вирус а аз съм ваксината.
- Не мога да повярвам, че го правиш.
- Бърз тест с истина и лъжа...
Ти и този GDI прекарвате прекалено много време заедно.
- Истина. Ето и въпрос с няколко отговора за теб.
Ти си А: Задник, Б: задник, който няма да е довечера при мен....
или В: всичко взето заедно?
- Какво беше Б?
- Гуени, шегувам се. Извинявам се.
Гуени, къде отиваш?
- Да спасявам Ван.
Господ знае, какво му правят родителите ми и техните надути приятели.
- Добре, ха така!
Вие сте естествен, д-р П. Хей, ти пък какво зяпаш?
- Хенке, ти си, хайде.
- Добре.
По-леко, моряче.
- Добре Уайлдър, да потанцуваме.
- Добър ден за умиране, МакДугъл.
О, да!
- Божичко! Нарушение!
Какво ти става Уайлдър? Не си мисли, че не си спомням.
Имаш оценка "А" при мен по икономика.
Запомни едно...
"А"патията е ръкавицата, в която злото мушка ръката си.
- Ще си го запиша.
- Направи го. Не залъгваш никой!
Само себе си.
- Защо не повървиш?
- Мисля да повървя пеш.
- Дебнеш ли ме? Защото ще е чудесно.
- Майка и татко искат да те поканят на тяхното парти другата седмица.
- Това не е ли...
съдийско решение.
- Помислих, че е шега.
- Искам да се извиня за това, което направи Ричард.
Беше като недоразвит акробат.
- Да, знам...
но понякога момчетата правят наистина детински неща.
- Да пристъпим към работата.
- Готов ли е?
- О, да.
- Време е.
Добро момче.
Спри замалко.
Добре, продължавай.
За Бога.
Усмихни се, приятел.
Прелестно.
Всичко е заради представянето, господа.
- Проклет да съм!
- Горкият, трябвало му е малко танц.
- Ще отворя момчета. Няма проблем.
- Позволи и да си върне топката.
- Благодаря, братлета.
- Не че вижда иначе.
Загубеняк.
- Страхотна работа, сестрички.
Специална доставка!
Почивка.
- Какво е това, Джини?
"От сестрите на Сигма-Тета-Тау".
- Копайте, момчета.
- О, още са топли.
- И какъв каймак.
- Невероятни са.
- Уха, мазничък каймак.
- Боже, чудесни са.
- Момчета, Ричард?
- Господи!
- Обичам тази песен.
- Знам.
Това е Белият Бари.
- Това за мен ли е?
- Ще те разтривам дълго.
- Ти си един лош, малък Бадаландабад.
Добре ли си?
- Никога не съм бил по-добре, жасминчето ми.
- О, кеф.
Боже.
Вземи ме.
Искам те, сега.
Сега!
- По дяволите!
- Не ме дразни.
- Това е връхната точка в съществуването ми.
- Аз ще стигна до нея, бейби. Сега идвай бързо тука.
- Тажи, толкова съм разгорещена.
- Аз изгарям.
- О, да и аз бейби.
- Горя.
- О, да бейби и аз.
- Толкова си невероятна, че се чувствам...
страшно сгорещен
- Как ли върви срещата на Т-лошия?
- Ароматни свещи, масажи, Бари Уайт.
Не сме далеч, от върха, нали?
- Защо винаги се провалям?
- Много се стягаш.
Не се притеснявай за парите. Ще измисля нещо.
По-важното...
когато му дойде времето...
ще се получи.
Ще я намериш.
- Искам академична справка за Ван Уайлдър.
- Не мисля така.
- Оценките им са поверителни.
Плувците наистина се нуждаят от вниманието ви.
И ако Милти Мингелтън може да се мушне...
в тези яки бикини...
тогава няма да се посвените да направите даренията си!
Благодаря Милти!
След като съберем водата обратно в басейна...
ще приемаме дарения от вида на...
сухо, Виза и пълна голота.
Хач, поеми.
- Точно така, хора! Спасете плувците.
Бронирани с бикини съдии за вдигане на оборота? Находчиво.
- Сексът продава, Гуен.
Не е късно да се включиш в боя с цици.
- Не, благодаря, забравих си екипа.
Дойдох за малко интересна информация.
- Добре, виж...
Ветеринарят ме убеди, че кучешката сперма е напълно безвредна.
Всъщност е изненадващо богата на...
- Не са ти стигнали 18 точки за да се дипломираш през последните 6 семестъра
- Опа, ти си крала оценките ми?
- Какво ти става, Ван?
- Ти умишлено опитваш да не си тръгнеш оттук.
- Защо го правиш? Някога ще спреш ли да се правиш на репортер?
- Само искам да знам, защо си проваляш живота.
Не за вестника, за мен.
- Не коментирам
дори за теб.
- Външна тилна издатина.
Задна седалищна линия.
Гръбен израстък. Гуен.
Последното беше ли вярно?
- Да.
- Грешно! Гръбният израстък съществува само при морските бозайници.
Знаех си, че не слушаш.
Какво ти има?
- Нищо, добре съм.
Да се махнем и да пием бира.
- Луда ли си? Знаеш, за семестъра ми.
Уча от 11:00, 9 часа сън.
Протеинов шейк сутринта. Много умно.
И правилно.
Което ни дава 2 часа и 53 мин. за учене.
Затова мила, съсредоточи се.
- Имам потвърждения от Афро-Американския Клуб...
организацията на гейовете и лесбийките, MECCA, HEPA, PETA.
Това съюзническо парти има изкусен план.
Ще утрои печалбите. Надявам се, че е достатъчно.
Ван, трябва да ме слушаш.
Само на едно парти от постигането на целта сме.
- Ами ако тя е права?
Ако отбягвам завършването, защото съм уплашен?
- Я се чуй, умнико.
Никога не си се съмнявал в себе си.
Това момиче ти обзе мислите. Не е на добре.
Изобщо.
- Хей, ти!
Премести банера по-високо.
- Ти ще се справиш с това. Аз отивам...
да се обадя за партито.
- Здрасти Ван,
- Здрасти Дона.
- Какво правиш тук?
- Трябва да поговорим.
Мислих за това, което каза и...
Ами...
погледни това.
Да, драсканици.
Отидох в час днес. И даже стоях през цялото време.
- Доволна съм, че си ходил.
- Бях и в няколко чужди. Без да искам.
И стоях.
- Страхотно, наистина.
Но не го прави заради мен.
Прави го заради теб.
- Може би го правя, заради двама ни.
- Не трябва дори да говоря така с теб.
- А аз не трябва да съм в женската съблекалня!
Но понякога, трябва да позволиш сърцето да те води
дори ако знаеш, че има места, където не трябва да бъдеш.
- Колко често сърцето те води към женската съблекалня?
- Това е първият път.
- Защо ли ми е трудно да повярвам?
- Не казвам, че не съм бил никога тук.
Просто различна част от анатомията ми ме води насам.
- О, Господи.
- Не мога да повярвам. Гуен и Ван в женската съблекалня.
Не можах да повярвам. Нека да ти кажа нещо.
- Съжалявам другари. Фурната не работи.
- Тук съм да те подкрепя.
- Нека позная.
Идваш да се сближаваме?
- Тогава и майка ти може да дойде.
Ще бъде ергенско парти.
Последна развратна нощ с другарите
преди да се усмиря с годеницата си, Гуен.
- О, да не мислеше, че ще се интересува от шибаняк, като теб?
Това трябва да е достатъчно, като за начало.
- Ало?
- Гуен?
- Кейси. Ползвам компютъра и.
Тя там ли е? Искам да говоря с нея.
- Тя е на вечерята с Ричард, готвейки се за годежа. Да и предам нещо?
- Не. Добре.
- Чао, мерси че дойдохте.
- Линдзи и Робин са страхотна двойка, нали?
- Да, щастлива съм за тях.
- Ще бъдат и добро семейство. Знаеш ли защо?
- Защото се обичат?
- Защото си подхождат.
Като пациент, открил донор на сърце със същата кръвна група
и еднакви хромозомни аномалии.
Перфектно съвпадение, свързани завинаги.
- Но това значи, че единия трябва да умре.
- Гуени, просто казвам, че си съвпадат.
Като мен и теб.
Щастливка.
Гуендолин Елизабет Пиърсън...
чест е за мен, ако ти и аз, хирургически и духовно...
присадим живота си един към друг.
- Ричард, не зная какво да кажа.
- Просто кажи да, защото имам още по-невероятни новини.
Обадиха ми се от Северозападния. Искат интервю с мен.
Ще пратят някой новак за устни и писмени изпити.
И тогава съм вътре!
- Леле...Северозападният.
- Страхотно. Толкова се радвам за теб, Ричард.
- Бъди щастлива за двама ни.
- Планът за живота на Ричард и Гуен.
Баща ти иска да отидем във Форест Гроув, като годежен подарък.
- Родителите ми знаят?
- Да, разказах им всичко.
- Къде отиваш?
- Не съм сигурна и затова...
не ми пука.
- Хей, Ван мога ли да заема...
Боже, какво се е случило?
- Удари ме голям камион.
- Добре ли си?
- Целият съм любов
загубен съм без теб
знам, че беше права
да вярваш толкова дълго.
Опияняваща песен.
- Как се казва?
"Гуен ме използва за статията си и после се омъжи за задник..
и избяга от сърцето ми с голям, метафоричен камион."
Изпълнена от "Въздушна доставка".
- Кои са пък тези?
- Колко си голяма, Сали?
- Достатъчно, за да ревнувам от Гуен.
- Можеш да го направиш.
- Ти сигурно си Гуен, шофьорката на камиона.
- Хей, извинявай... Гуен!
Почакай. Какво правиш тук?
- Какво правя тук ли? Какво правеше ти там?
- Разбит съм и съм сигурен, че това е моята стая, нали?
- Какво беше това момиче? Първокурсничка?
- Подготвя се за втори.
- Беше голяма грешка, Ван. Отивам си.
- Защо си тук? Дойде да ме наемеш за ергенското си парти?
Защото годеникът ти развали твоето?
- Годеникът ми? За какво говориш?
- И кога ще се "свържете"?
Защото наистина искам да съм свободен в този ден.
- Не е твоя работа. И знаеш ли какво?
Не си за мен.
- Като че ли сърбежът на задника ти става голямо дращене.
- Първо моята кучка отхвърля предложението ми а после тича в ръцете на оня загубеняк.
И сега дори не знам, къде е тая кучка.
- Ван планира голямо духане довечера. Може би кучката ти ще бъде там.
- Не я наричай така, ташак мръсен!
- Хей, момчета
Аз съм съветник на Лидерите на Нощна Америка
Автобусът няма да тръгне скоро и ако мога да направя нещо за вас...
Каквото и да е?
- Добре, слушайте. Ще спрем замалко.
- Подплънки на циците!
- Мерси, човече. Забавлявай се.
Сестричке, забавлявай се. Размърдай хората.
Как е човече? К'во става?
Не искам да те притеснявам...Минг но ти не си азиатец.
- Абе ти не си ли чувал за Тайгър Уудс?
- По-добре се махай, преди да съм ти прекарал главата през желязната врата.
- К'во става? Забавлявайте се.
- Какво има, брато?
- Нищо, не ми се купонясва.
- Това е номер едно.
- Хей Ван, исках да дойда да ти дам маслиново клонче.
- Паспорта моля.
- Снимката ми е ужасна, но...
- Е, ще преценя...
Охоо...няма му нищо.
Ти ли седеше зад мен преди два семестъра?
Спомням си.
- Тази конкурентна история започна да става детинска.
Мисля да оставим всичко и да бъдем приятели.
Това иска и Гуен.
- Нямаш никакво понятие, какво иска Гуен.
Поздрави на мушкатото ти от мен.
- Добре деца.
Това е нашия чичо Йегер.
Точно така, пийте.
- Има вкус на лайна. Няма ли малко скоч?
- Трябва да тръгвам, чао.
- Обади се.
- Господа.
- Полицай.
- Имаме сигнал, че малолетни пият алкохол тук.
- Хъч?
- Няма такова нещо, цяла нощ съм на вратата.
- Това ми стига. Забавлявайте се момчета.
- Добре, трапер.
- Обичам те, човече.
- Не, човече.
Аз те обичам.
- Тези циркови джуджета не могат да пиянстват.
- Не бой се, Ван! Ще те извадим.
Това е Х.У.Й.!
- По дяволите Гуен, вдигни го.
Знаеш, че съм на интервю другата седмица.
Нуждая се от теб, за да ми помогнеш
да се разтоваря от натиска.
Помогни ми да "релаксирам".
За да бъдем ясни, говоря за курса.
Знам, че си се забавлявала с Уайлдър.
Няма страшно. Само трябва да го забравиш.
Надявам се, че вземаш "защитни" мерки.
И не искам бъдещите ни деца да носят позора...
за това, че майка им се е забавлявала за една нощ в колежа.
Защо не отидеш да "освободиш" натиска си?
И за да сме ясни ти казвам: Начукай си го!
- Здрасти немирнико. Мога ли да направя нещо за теб?
- О, Боже.
Такъв отбор сме.
Снощи аз бях като Бони а ти като Клайд. А сега това.
- Може ли да млъкнеш? Опитвам да ти доставя удоволствие.
- Съжалявам Ричард. Продължавай да ме наслаждаваш.
Между другото това е страхотна стая.
- Между другото, млъкни!
- Ето, готова съм с всичко.
- Историята за Уайлдър не е.
- Прочети го преди да критикуваш.
- Днес са го изхвърлили. Това има ли го вътре?
Защото трябва да го има.
- Ван тук ли е?
- Не иска да те вижда.
- Извинявай?
- Виж...
защо просто не го оставиш на мира.
- Разбивачка на семейства.
- О, благодаря!
Дръпнете се!
- Не се опаковай! Можеш да обжалваш
- има го в училищния правилник.
"Всеки студент може да обжалва решението на
съвета, до 48 часа, след като е освободен."
- Искаш ли ми ваната или да я дам на Милти?
- Може адвокатския клуб да ни помогне.
Грабна ги след онзи купон.
- Благодаря ти. Оценявам го, но не съм заинтересован.
- Не ме слушаш...
- Всичко свърши, Таж!
- Шибай се, Ван Уайлдър!
Чу ме....казах....
начукай си го....ти
ти...ти....
путкогъз шибаняк!
Ти...минетчия такъв!
- Не ме ласкай, Таж.
Кажи ми какво чувстваш. Седем години.
Седем години не съм постигнал нищо.
Няма причина да стоя още тук!
- Да, да...имаш тонове приятели...
които за една рупия ще направят всичко за теб и това нищо ли не значи?
На кой му пука за Болнавия и за щедростта с която помагаше?
И всичко за атлетите ни.. Това дребни неща ли са?
И ако е имало обещания за
изпотения зад ушите хлапак от Индия, чиято мечта
е да завре лицето си в красиво женско парче Лотос?
Показа ми живот, за който мога само да мечтая
като се върна у дома, мастурбирайки в бащината колиба.
И най-важното. Ти съзря потенциал...
в мен.
Ако не си видял потенциала в теб, значи си слепец.
- Отивам си.
- Отиди си, но почтено.
Търсеше начина да бъдеш велик.
Той е пред вратата ти.
- Трябва да поговорим.
- Доведете ми адвокатския клуб.
- Смешно е, абсурдно е!
Нелепо е! Бога ми, необмислено е!
- Това означава ли, че ще помогнеш?
- О, да.
- Оставете Ван!
- Оставете Ван!
- В заседание сме. Г-н Уайлдър.
Нарушил сте член 2, секция Б от правилника на Кулидж...
предлагайки алкохол на малолетни...
което е причина за незабавното ви отстраняване.
Пожелал сте да обжалвате.
Залата е ваша.
- Дами и господа...
както знаете...
Студент съм тук от 7 години..и...
- Оставете Ван! Оставете Ван!
- Ред! Седнете моля.
Продължете, г-н Уайлдър.
- Добре съм.
- Научих много тук в Кулидж.
Може да видите от оценките...
че когато съм бил в клас...
съм получил образцови оценки.
Срещнах обаче...един специален човек
и осъзнах, че това, което правя...
е да се крия.
След училище следва истинския живот а аз не съм готов за него.
Не зная точно защо.
Знам, че не искам да бъда като баща си...
чийто живот е само работа.
Сега го разбирам.
И съм готов да продължа.
- Ами това е. Успех, загубеняко. Кой иска да обядва?
- Тишина, г-н Баг.
- Какво общо има това...
с вината, която заслужава изключване?
- Г-н Уайлдър...
- Не съм съгласен с обвинението.
Отговорен съм за партито и това, което стана е по моя вина...
Но съм тук за да помоля съда
и да предложа алтернативно наказание.
Нека завърша.
Ако внимателно разгледате резултатите ми...
ще видите, че съм само на 18 точки от завършване.
Пледирам да ме възстановите
да проверите последните ми класове, да отида на финалните изпити
и да напусна Кулидж с диплома.
Боже, кървях....
в пурпурно и синьо почти едно десетилетие.
Това училище ми даде толкова много. Нека да му се отплатя...
като завърша.
Кои курсове трябва да мине Уайлдър за да се дипломира?
- Биология, Английска литература, висша математика, Икономика...
социология и политически науки.
- Уха.
- Това е тежък товар.
- Ван може да го понесе.
- Ако го изключим може да има нещо като държавен преврат.
- Наруши правилника. Трябва да си плати последствията.
- Нека гласуваме.
Петима сме, мнозинството печели.
- Гласувам за възстановяване.
- Г-н Баг?
- Изключване.
- Мис Хавър?
- Възстановяване...
отново и отново.
- Добре, мисис Сией?
- Изключване.
- Професор МакДугъл?
Чаках много време да дойде този ден.
С други думи...
Позициите на Ван Уайлдър тук вече ги няма.
Да видим, какво ще направи хлапакът.
- Вътре е! Вътре!
- Джени.
- Виж...
Исках да обясня нещата за Ричард.
Неизречената ни връзка разцъфна снощи в един хубав...
симбиотичен...акт.
- Какъв акт? Пропуснахме шоуто покрай Уайлдър.
И го направихме.
Бяха най-добрите десет секунди.
Завинаги.
- Да, тези интервюта са нещо формално...
но мисля, че трябва да се опознаем.
Знаех, усещах, че ще дойдеш.
- Здравей, Ричард.
- Зная, че трябва да пооправим връзката си.
Но сега се готвя за най-големия момент в живота ни.
Първо имам писмен изпит а после интервю.
С всички доктори.
- Затова и дойдох, да ти помогна да не трепериш.
- Страхотно, Гуени.
- Ще се видим долу.
- Побързай. Интервюто е след половин час на другия край на градчето.
Съжалявам за това.
Северозападен, аз съм лайно.
- Наистина ще бъдеш.
- Гуени, благодаря.
- Успех мили. Заслужаваш си го.
- Наистина.
- Цитозин.
- Просто една мрежа, човече.
Запомни, преди финала се подготви.
- Благодаря, че дойде. Свърши добра работа.
- Ричард! Тъкмо за теб говорех.
Изненада! Аз съм в комисията за устния изпит.
- Ела насам, искам да видиш бъдещите ти колеги.
- Трябва да отида.
- Не, ела, сега е моментът.
-Вижте, това е Ричард.
Свършил е теста за 20 минути. Момчето е като динамо.
Ричард, запознай се с д-р Стърн.
Д-р Файн.
- Приятно ми е да се запознаем. Слушала съм за вас.
- Д-р Браун. Това е само формалност.
Само искаме да ви опознаем.
- И д-р Шмелник.
- Ричард, има ли нещо, което искаш да ни кажеш?
- Изглеждаш така, сякаш искаш да покажеш нещо?
- О, Господи!
- Гнусно.
- О-о-о, гори!
Кървя!
- Мили Боже, това е отвратително.
- Искам да ми кажете, какво Робърт Бърнс е искал да изрази с това?
- Ще ми трябва поне още една книжка.
- Какво?
- В предишни новини...
имахме добавка за Уайлдър.
Суровият ден бе успех за Ван.
Пет дни в училище с икономически финал при проф. МакДугъл.
- Ван, събуди се!
Финалният изпит е след 7 минути.
- Добре де.
- Това е моментът на истината.
Щастлив съм, че сте ни събрали в графика си тази сутрин.
- Не бих го пропуснал за нищо на света, сър.
- Добре.
- Предайте нататък. Благодаря.
Достигаме до уречения час.
И времето ви изтече, г-н Уайлдър. Свалете писалката.
- Благодаря.
- Четири години...
се подготвям за истинския свят.
Както другите, за мен той е всичко, което става след завършването.
Но съм грешала. Срещнах Ван Уайлдър, който ме научи на това.
Всички сте били несъмнено на някое от партитата на Ван.
Вероятно е докоснал живота ви по някакъв начин, дори да знаете или не.
Гледали сте го да пляска шкембета в басейна...
но той събра $5000 за да помогне на плувците следващия сезон.
Както знаете, Ван почти бе изключен.
Това, което не знаете е, че беше прецакан...
от жалък, самовлюбен, тип...
който е добре познат на репортера и има сериозен проблем...
с преждевременната еякулация.
И в отговор на тази гавра...
Ван положи за 6 дни повече усилия, отколкото през целия семестър.
Спечелил или загубил, трябва да му благодарим, че ни напомни на какво сме способни.
Точно това прави той...
развеселява скуката.
- Ван, побързай. Чака ни нощ с веселби и клатене.
- Чули ли сте Гуен?
- Не, още не се е обаждала.
- Добре, ще сляза след минутка.
- Добре, ще се видим.
- Исусе, тука е като в изолатор.
Декорирано в ранен шибан стил.
Реших да дойда лично
и да ти дам резултатите на ръка.
И както и очаквах...
ти успя.
91 процента!
- Какво?
- Гордея се с теб, Уайлдър.
Чаках толкова години, за да осъзнаеш потенциала си.
- Затова ли имахме търкания?
Аз мислех, защото се бъзиках с дъщеря, когато беше първи курс.
- Какво? Ебавал си се с дъщеря ми?
- Какво?
- Хей, знам те аз.
Благодаря много.
- Ти си най-добрия, Ван.
- Нямаше да мога без теб. Оценявам го.
- Искам да го допълниш с лед. Колкото може повече.
- Извинете, съжалявам.
- Казвам се Ориса Пунджаб Низамабад.
Току що се прехвърлих тук от Баглапур.
- Извинете, бихте ли ми казали...
къде мога да намеря най-лудия, шибан пич?
- Да, до басейна, дядка.
Ама аз те познавам бе...
- Честито, Ван. Знаех си...
- Татко! Не мога да повярвам, че си тук.
- Аз пък, че си завършил.
Приятелите ти ми
изпратиха това.
Гордея се с теб Ван. Завършил или не.
- Благодаря. И съжалявам, че загубих...
толкова време и пилях парите ти.
- Изглежда, че е най-добрата инвестиция, която съм правил.
Добре се справи. Да го направим на островитянин.
- Виж новата ми приятелка.
- Изглеждаш толкова...
- Надявах се, да го кажеш.
- Мога ли... Само докато се прегръщаме.
Толкова много искам да ти кажа... за статията...
Беше ме страх, че може да не дойдеш.
- Е, опитвах се да реша какви гащи да обуя.
- И кои избра?
- Никакви.
- Ще бъде ергенско парти.
Последна ергенска вечер с приятели.
Даже не можеш...
искам да кажа това момиче е..
- Чудех се...
- Ще го направя.
- Събирам си лайната. Една секунда.
Не мога да го направя!
- Майка ми казваше да не го правя никога.
- Искам да сдъвча...
И тогава, не знам как....
Деца, ето какво ще сторят с вас лигавите курви.
Превод: truebgsub@yahoo.com