Enemy At The Gates (2001) (ReVOLT-eatg.DVDRiP.XViD.01.srt) Свали субтитрите
Аз съм камък.
Аз не се движа.
Много бавно, слагам сняг в устата си,
за да не се вижда дъха ми.
Нарочно се бавя. Искам да го оставя да се приближи.
Имам само един патрон. Прицелвам се в окото му.
Много нежно, пръстът ми натиска спусъка.
Дори не потрепвам.
Не изпитвам страх. Вече съм голямо момче.
Готов ли си, Василий?
Сега, Василий. Огън!
Стреляй, Василий! Стреляй!
В Р А Г П Р Е Д П О Р Т А Т А
Хайде, размърдайте си краката.
Ставайте. Приготви се за качване на влака.
Ей, ти там, тръгвай с мен веднага. Оттук, войнико.
Всички цивилни да слязат!
Направете път, нека цивилните да слязат.
Това е военен конвой.
Предназначен е само за нашите храбри войници, останалите да слязат.
Това е конвой за Сталинград...
само за войските на Червената Армия.
Качвайте се!
Есента на 1942.
Европа лежи смазана под железния нацистки ботуш.
Германския Трети Райх е в зенита на силата и могъществото си.
Хитлеристките армии маршируват през сърцето на Съветския Съюз...
отправени към нефтените находища в Азия.
Останало е само едно последно препятствие. Един град, разположен на река Волга...
където предстои да се реши съдбата на света: Сталинград.
20 септември 1942г.
Великият ни вожд Сталин...
заповяда да не се прави нито една крачка повече назад.
Народа на Съветският Съюз ще бъде свободен.
Напред, другари. И нито крачка назад, в отстъпление!
Чуйте тези писма, изпратени от руските майки...
на техните синове на фронта.
"Володя, детето ми, зная че за нашето Отечество...
"Зная че жертваш живота си за нашата мила родина.
"Всички тук са убедени, че ти няма да отстъпиш и да се сломиш.
"Всички тук се гордеем с теб.
"Баща ти е мъртъв. Братята ти също.
Отмъсти за нас на фашистките орди. "
Никой да не мърда! Останете в лодката!
Върнете се или ще стрелям!
Отдръпнете се от перилата, или ще стреляме. Застреляйте предателите!
Сталинград доковете
Хайде, напред! Размърдайте се!
Напред, другари!
Махнете се оттам, или ще бъдете застреляни!
Санитар, насам!
Този с пушката стреля!
По една пушка за двама. Един от двамата я взима.
Тези, които са без пушки да следват другарите си!
Когато този, с пушката, бъде убит,
другаря му, който го следва я взима и продължава стрелбата!
Този с пушката стреля!
Другаря му без пушка го следва!
Когато този, с пушката, бъде убит,
този който го следва...
взима пушката и продължава стрелбата!
Този с пушката стреля!
Оттук сега.
- Този който е без пушка го следва!
Войници на великата Червена Армия, оттук нататък...
има само победа или смърт!
Тези, които отстъпят, ще бъдат разстрелвани на място.
- Трябва ми пушка.
Няма да има никаква пощада за страхливците и предателите!
Внимание!
Другари, това е безнадеждно. Върни се!
Изтегляме се!
Изтегляме се!
Връщайте се! Връщайте се!
В името на народа на Съветския Съюз,
нито крачка назад, или ще стреляме.
Никакво отстъпление! Нито крачка назад!
Няма да има милост!
- Дезертьорите ще бъдат разстрелвани.
Огън!
- Застреляйте предателите!
Страхливците ще бъдат застреляни!
Няма милост за страхливците!
Руснаци, предайте се. Така ще видите дома си отново.
Това не е вашата война.
Присъединете се към немските си другари, те знаят за вашите мъки...
и ще се грижат повече за вас, отколкото собствените ви офицери,
които сега ви изпращат на сигурна смърт.
Третият Райх не е вашият враг.
Вашият враг е кръвожадният Сталин и неговата болшевишка партия,
които откраднаха земята ви, депортираха бащите ви--
Огън!
"Никога вражески ботуш не ще оскверни земята на Сталинград"
Ще ни хванат, другарю комисар.
С ваше позволение, другарю комисар.
По кого да се прицеля първо?
- Трябва да изчакате...
...експлозия.
Знаеш ли как да стреляш?
- Малко.
Не стреляй. Не стреляй. Той гледа към нас сега.
Благодаря ви, другарю комисар.
Данилов, политически офицер, втори ранг.
21 пехотен батальон.
"Василий Зайцев."
"20 септември, 1942 година, на този ден,
"едно овчарче от Урал...
"пристига в Сталинград, на брега на Волга.
"Името му е Василий Зайцев.
"Като хилядите преди него, той беше дошъл тук, за да се отзове на призива на другаря Сталин.
"Въоръжен с неговата пушка, той бързо накара фашистките окупатори да осъзнаят че...
"отсега нататък ще бъдат наказвани за всяка една крачка напред, която направят в родината ни;
че оттук насетне, единственият път за тях, е назад."
Какво мислиш за това?
Струва ми се, че другаря комисар е бил доста щедър в описанието си.
22 септември 1942г.
Пуснете ме! Пуснете ме!
По заповед на другаря Сталин, никой цивилен не може да напуска града.
Върни се!
Отдръпни се, или ще стреляме.
Стой настрана!
Върни се!
Върни се или ще стреляме!
Назад! Дръпни се назад!
Направете път за пратеника на другаря Сталин!
Изпълнявам си заповедите.
Изпратих всичките си момчета в боя.
Но немците ни помитат.
Разполагат с артилерия, самолети, танкове.
А аз, с какво разполагам?
- Със свещената обязаност да им се противопоставим!
Трябва да докладвам на Вожда.
Може би, ще предпочетете да не стигате до трибунал.
Името ми е...
Никита Сергеевич Хрушчов.
Дошъл съм да взема нещата в свои ръце.
Този град не е Курск...
нито Киев, нито Минск.
Това е Сталинград.
Сталинград!
Този град носи името на Вожда.
Това е повече от град, това е символ.
Ако немците превземат този град,
цялата страна ще изпадне в колапс.
Така че, искам нашите момчета...
да надигнат главите си.
Искам да действат и да покажат че имат кураж!
Искам да престанат да се изпускат в гащите си!
Това е ваша работа.
Като полит-офицери, аз разчитам на вас.
Ти, какво мислиш по този въпрос?
Да разстреляме всички генерали, наредили отстъпление...
и началниците на щабовете им също.
Д-Дайте пример.
Д-Д-Депортирайте семействата на дезертьорите...
- Да, всичко това вече е направено.
Дайте им надежда!
Тук, единствения избор е между немските и нашите куршуми.
Но има и друг начин. Пътят на храбростта.
Пътят на любовта към Отечеството.
Трябва отново да издаваме военно-полевия вестник.
Да публикуваме завладяващи истории. Статии за възхвала...
саможертва, смелост.
Трябва да ги накараме да повярват в победата.
Трябва да им дадем надежда, гордост, и желание за борба.
Да, трябва да създадем пример.
Такъв, който всички да следват.
Нуждаем се...от герои.
Познавате ли някой такъв?
Да, другарю, знам един.
Я, това съм аз!
"Василий Зайцев." Това съм аз!
Не, това не е сън. Това си ти.
Отново издаваме полевия вестник.
Дори и думичка не са сменили.
Имаш ли представа какво означава това?
Не задната страница, не вътрешна страница,
а първата страница.
- Първа страница!
Нашата статия ще се разпространи навсякъде.
В Кавказ, в Крим, дори в Урал.
Утре сутринта, самият Сталин ще закусва,
четейки моите думи, запаметявайки твоето име.
Ние сме известни, Васлилий. Хрушчов хареса статията.
Той ме повиши в главен редактор.
А теб в снайперистката дивизия.
Ами, това е добре.
- Това е доста добре.
Това е доста добре. Направо чудесно.
- Наистина чудесно!
Невероятно е!
- За нас, защото го постигнахме заедно.
Заедно!
Въпреки, че аз свърших черната работа.
- А, така ли?
Късметлия си, че не мога да влизам в бой.
- Това пък защо?
Хрушчов ми нареди да внимавам да не се случи нещо с теб.
Ти си твърде важен.
- Аз съм твърде ценен.
Да, внимателно...внимавай с очилата ми, ако обичаш. Нови са.
Съжалявам, господине.
Аз съм известен! Ние сме известни!
- Аз съм известен! Аз съм известен!
Василий, младият овчар от Урал,
днес унищожи 12-я си немски офицер.
Той ловувал вълци, а сега стреля фашисти.
Днес, Василий Зайцев застреля 23-я си немски офицер.
Той е пример за всички нас.
Василий застреля 32-я си немски офицер.
Броят се единствено германците, които си убил.
Днес, Василий Зайцев...
- Ето доказателството...
11 медальона предадени от снайперист Василий Зайцев.
Още и още мъже и жени, бойци от всички наши армейски части,
се присъединяват към снайперистката дивизия и изучават уменията на Василий Зайцев.
Аз съм камък.
Аз съм камък.
Дишам спокойно.
Прицелвам се в окото.
Значи това си ти,
великият Василий Зайцев.
Майка ми готви картофи с месо.
- Звучи добре.
Когато те види, няма да повярва на очите си.
Колко за днес?
- Само двама.
А последният, защо не го застреля?
Той беше обикновен войник. Не си струваше да си издам позицията.
Благословен да си.
Знаем колко сме ти задължени.
Молим се за теб всеки ден.
Всяка вечер слушаме по радио Москва да говорят за теб.
Благодаря. Добре сте се устроили тук долу.
Родителите ми складираха мебели тук долу преди войната.
Саша, веднага остави това.
Заредена е.
Оттук, другарю Комисар.
Благодаря, другарю.
Добър вечер.
Другарю Зайцев?
Господи, откъде се взимат всички тези писма?
От всички краища на страната, другарко Филипова, от всички краища.
Това е от работници от Кузбас.
Предлагат да кръстят мината на името на Василий.
Така, да започнем с миньорите.
Да се захващаме за работа.
Скъпи другари от Кузбас,
Кузбас.
- Благодаря ви за щедрото предложение.
Щедро?
- Щ-Е-Д-Р-О.
И... надявам се да оправдая...
вашите очаквания... О-Ч-А-К-В-А-Н-И-Я.
Очаквания.
Интересувате се от немска литература другарко Филипова?
Всичко е наред, съседите са.
Така, докъде бяхме?
- Таня, имаме гости.
Предложението ви да кръстите...
Аз...
Аз...аз ви познавам.
Това е Василий Зайцев.
Видях снимката ви във вестника.
Благодаря за всичко, което правите.
А това е неговия приятел, комисар...
- Данилов.
Данилов.
Таня ми е като дъщеря.
Тя се грижеше за Саша докато работех във фабриката.
Дори го научи на немски. Всички тези книги са нейни.
Значи са ваши?
- Следваше немска филология в университета.
Кой университет?
- Московския.
Москва. Московския.
Не бихме ли могли, ъъъ...
Да, да продължим.
Предложението ви да кръстите мината на мен...
е...голяма чест за мен.
Ч-Е-С-Т.
Това го знам. Чест.
Много добре.
Не бихме ли могли да подчертаем, че не само аз се сражавам за родината?
Това...Това е отлична... отлична идея, Василий.
Дори можем да стигнем и по-далеч.
Можем да обобщим.
Вашата принос, за Родината, в добива на въглища...
е също толкова важен колкото и моят.
Няма "Т" във въглища.
Просто едно "Щ."
Кажи ми, ако диктувам бързо.
Не, всичко е наред.
- Сигурен ли си?
Чудя се има ли някакво развитие?
Защо не си починеш? Писмата могат да почакат до утре.
Трябва да продължим. Не сме уморени.
Благодаря, другарко Филипова. Тези хора...
са се потрудили да ни пишат.
Утре, може да не сме сред живите за да им отговорим.
Германски щаб 21 октомври 1942г.
Майор Кьониг, г-н Генерал.
Очаквах някой...
друг.
Всъщност някой не толкова престижен.
Предполагам си имате причини...
за да се хвърлите в тази адска ситуация.
Армията ми не е подготвена за такъв вид война.
Вчера, отново, трябваше да произведа...
25 сержанти за да заместят офицерите, простреляни от снайперистите им.
Тези стрелци деморализират хората ми.
Този град е нищо повече от...
купчина руини.
Но Фюрера настоява.
Превърнал го е в личен въпрос между Сталин и себе си.
Трябва да се доверяваме на инстинкта на фюрера.
Той винаги ни е водил към победа.
Трябва да сме си вкъщи за Коледа.
Как възнамерявате да откриете този млад руснак?
Ще го принудя той да ме намери.
Василий. Василий.
Хайде, време е за ставане.
- Какво?
Има проблем в района на универсалния магазин. Нуждаят се от нас. Хайде.
Виж, Василий, той се крие в универсалния магазин. Накъде там.
Тази сутрин,
удари петима офицери, и двама картечари.
Погледни, третия етаж, четвъртия прозорец отляво.
Четвъртият прозорец отляво.
Виждаш ли го?
Да, виждам го.
Удари го!
Страхотен изстрел.
Да му приберем медальона.
Довиждане, другарю Комисар.
Благодаря за гостоприемството, другарко Филипова.
Можеш да вземеш която пожелаеш.
Не знам какво ще кажат в щаба...
ако се върна под мишница с произведения на Гьоте и Шилер.
Има и няколко на Маркс.
Била си разпределена в гражданска отбрана към 12 район?
Не, аз съм доброволец.
Това е невероятно съвпадение да те срещна по този начин.
Другарят Хрушчов ме уведоми едва вчера,..
че спешно се нуждаем от оператори, които говорят немски.
Не мога. Опълчението има нужда от всички в този район.
Вече останахме без хора.
Ще ви прехвърлим по 10 войника за всеки, който говори немски.
Налага се да остана и да се сражавам.
Службата в щаба е също борба. Ще бъдеш много по-полезна там.
Остани тук и ни прикривай.
Тръгваме.
Внимателно.
Людмила, хайде.
Провери стълбите.
Това е капан.
Знам.
Назад.
Той все още е тук.
Идват право срещу нас!
- Людмила,
остани където си, той е някъде там.
Трябва да се измъкнем оттук!
Трябва да се измъкнем оттук!
- Просто остани където си!
Какво ще правим?
Людмила, стой където си!
Не мога, изчезвам.
Людмила, не!
Какво пише тук?
"Младият овчар от Урал получи чисто нова карабина,
"Mosin-Nagant 7.62, с мощна 85 милиметрова оптика.
Гордостта на прецизната съветска индустрия."
Виждал съм тази пушка отблизо.
- Така ли?
Дори съм я докосвал. Познавам го добре, Василий Зайцев.
Съветски щаб пристан
Людмила и Антон бяха убити днес по моя вина.
Не, убеден съм, че не си виновен.
Имаше германски снайперист. А аз ги заведох право в капана.
Какво още можеш да ми кажеш?
- Той не си смени позицията.
Това не е логичен ход за снайперист.
Беше изключителен. Не просто стрелбата, а неговия инстинкт.
През цялото време беше един ход пред мен.
Това е защото той знае всичко за теб.
Казва се Кьониг, майор Кьониг.
Изпратен е тук за да те у...
да те намери.
В началото не бяхме сигурни дали информацията е достоверна.
Изглежда, че е дошъл чак от Берлин за да те спре.
Ти им костваш много безсънни нощи за да изпратят най-добрия си снайперист.
Какво знаем за него?
- Той е майор от Вермахта.
Той е директор на училището за снайперисти в Зосен.
Куликов е учил при него в Зосен преди войната.
Познава всичките му трикове. От този момент той ще те придружава при всяка акция.
Аристократ от Бавария, който ходи на лов за елени...
срещу овчар от Урал, който бракониерства вълци.
Това е повече от противопоставяне между две нации.
Това е есенцията на класовата борба.
Радвам се, че си толкова развълнуван.
Ти имаш всички преимущества. Следващият път ще успееш.
Никой не може да стреля като теб, Василий.
Беше прехвърлена.
Ще видя дали са готови да те посрещнат.
Здравей.
- Изглеждаш елегантен в новата униформа.
Бъди сигурен, че ще си я вземат обратно като приключи всичко това.
Да, предполагам.
Разбрах за германския снайперист, и исках да ти пожелая успех.
Благодаря. Ще имам нужда от това.
Другарят Данилов е сигурен, че ще победиш.
Време е.
Василий! Василий!
- Ела да те прегърна.
Погледни към мен.
Сложи си шапката, изглеждаш по-внушителен с нея.
Оттук, другарю Заицев.
- Харесвам този младеж.
Василий, вярно ли е, че си доброволец на фронта?
На колко години си, Василий?
Имаш ли представа какво значение за страната ни има този дуел?
Вярно ли е, че си бил едва на пет, когато си убил първия си вълк?
Горд ли си, че си предизвикан от най-добрия снайперист в Германия?
Германците треперят от страх.
Ела, момчето ми, сподели с нас как ще се справиш с него.
Или всъщност, кажи направо на Вожда.
- Още един въпрос, моля.
Той харесва увлекателните ловни истории.
Погледни го с гордост,
защото той те гледа.
Цялата страна е вперила поглед в теб.
Прости ми, прости ми, дядо.
23 октомври 1942г.
Не вълка избира ловното поле,..
а ловецът.
Сигурен съм, че дядо ти ти е казвал това.
Освен в този случай,
защото аз съм дивечът.
Както и да е, това, което ще правим днес...
е да подмамим вълка извън леговището му...
и той да дойде там, където ние бихме желали.
Ти си този, чийто живот е ценен. Ти минаваш първи.
Не, не. Ще се редуваме. Следващия път ти ще си първи,
а после ти, Володя.
Мамка му!
Бяха чисто нови бричове. Откраднах ги от един капитан от 251-ва вчера.
16 месеца прекарах в Германия, в училището в Зосен.
Разбира се, това беше по времето, когато бяхме приятели с тях,:
когато нашия Йосив и техния Адолф...
вървяха рамо до рамо.
Оттук до свързочния кабел са 160 метра, нали?
155 са.
Без значение. Това ще ги принуди да изпратят свързочник.
Да сменим позицията.
Хей, Володя!
След нахлуването на Германия,
атмосферата се промени.
Хвърлиха ме в затвора.
Какво правиш ти в Германия, а?
Извинете, казвам аз, но другаря Сталин ме прати там.
Не намесвай нашия велик Вожд в твоето предателство.
Признай, гаден шпионин! Признай си.
И фрас! Фрас, фрас, фрас!
Е, нямаше сърп, но имаше чук.
И фрас. Избиха ми всичките зъби.
Точно така, момче. Това не е илюзия.
И такива неща има в земята на социализма и райското блаженство.
Хей! Ето го твоя свързочник.
Мой е.
Време е за супа, нали?
Аз ще ида.
Добре, побързай, Володя,
и гледай да не я разпилееш всичката по обратния път, марксистко копеле.
Рапорт за вражеската снайперистка активност през изминалите 24 часа, г-н Майор.
Двама от караула са простреляни в района на гарата.
Един от артилерийското разузнаване в северния сектор.
Един лейтенант от 24-та дивизия в района на фабриката.
Трима свързочници в работническия квартал.
Съобщиха ми, че са пленили някой, който може да ви заинтересува.
Надявам се, че е в състояние да говори.
Извинете ме, господине?
Нищо. Благодаря.
И така, кажи ни, Володя,
в коя сграда е?
Няма начин да знам това.
Той често сменя позицията си.
Скача от една на друга сграда.
На кой етаж?
Не знам.
Ще проверим.
Съблечете го.
Сложете му наша униформа.
Виждаш ли, доста са упорити.
Това им е хубавото на германците.
Човече, трябва да признаеш, че когато им влезе някоя идея в главите...