First Daughter (2004) (First.Daughter.2004.DVDRip.XviD.AC3.INT.CD2-RE.srt) Свали субтитрите
Мия, говори ли за руския вече?
Все още не.
Покани ли я на купона?
- Все още ли искате да я каним, след последния път?
- Да я поздравим ли трябва или...?
Долу ръцете от нещата на съквартирантката ми. Само аз имам право да ги докосвам.
Имам чувството, че купонясваме в първото общежитие на Америка!
Здрасти Мия, какво би искала?
Да те видя гола и всички да се наредим в колона, за да ти целуваме задника.
Писна ми от теб Саманта.
- Дали има гадже? Жестока е.
- О, да...
Не мисля, че това ви влиза в работата.
Какво става, Мия?
Това, което става е че няма да се получи.
Прекалено е трудно.
Къде е проблема? Не можеш да живееш с цялото това внимание ли, Мия,
или не ти харесва да живееш без него.
- Моля?
- Мисля, че си свикнала да си център на вниманието.
Да, права си. По природа съм си такава. А твоето е генетична обремененост.
Мисля, че в момента разсъждаваш доста неразумно, така че ако излезем за малко...
Не никъде няма да ходя. Хайде да си изясним нещата тук и сега.
И този път, Сам, кажи нещо, което искаш да кажеш, а не нещо, което са ти написали.
Просто бъди себе си. Каквато и да си.
И това го казва момиче, което целува всеки с устни, но е безразлична към единствения човек, който наистина харесва.
Знаеш ли какво? Поне си признавам, че имам проблем. А ти отчаяно искаш всички да те харесват.
Позволяваш на хората да ме използват, за да се доберат до теб. А след това всички виждаме каво става.
Ти посволяваш да те използват, без значение дали аз съм наоколо.
Правиш този избор през цялото време. Така че не обвинявай генетично обременената си съквартирантка.
И не рисувай по родителите ми.
Не е хубаво.
Боже мой.
Наистина не трябва да спиш в тази поза. Лошо е за врата ти.
Заслужих си го.
Аз съм дявола. Виж.
О, наистина си.
Също така, никой не иска да ми е приятел, със или бeз намалената охрана...
Просто трябва да проумея, че животът ми никога няма да е нормален.
А защо това да е лошо?
Последния път, когато съм била на саме със себе си е било в корема на майка ми.
Представи си да следят целия ти живот.
Представи си никога да не си сам и винаги да се чувстваш самотен.
Всичко, което исках е да взема ключовете си, да запаля малкия си Волцваген и да замина за колежа.
Сигурно ме мислиш за някое разглезено дете, напълно лишено от чувство за благодарност.
Всъщност мисля, че напълно разбирам какво изпитваш.
Така ли?
Веднъж спечелих едно състезание. След това не можех да мръдна без да следят всяка моя крачка.
Знаеш медиите, папараците и жените.... а какви жени...Сам...мили Боже...
Сутиените, които бяха оставени в шкавчето ми, можеха да задоволят нуждите на една цяла държава.
Слушай...
за снощи...
Не се тревожи, знам, че е забранено.
- Всъщност не е само това.
- О, и другото ли?
Повечето момчета, се притесняват да се запознаят с бащата, а моя е главния командир.
На вниманието на бащите по целия свят:
"Ако успеете да предпазите дъщерите си от личен живот....ставате президент..."
Готова ли си за малко личен живот?
Нямаш ли нужда от малко въздух? Мисля, че ще ми дойде добре.
Ще отида да се преоблека.
- Взех ти обувките. Хайде, да вървим!
- Благодаря ти!
Баща ми ме водеше на едно подобно място.
Той казваше, че светът е едно зло място и че трябва да имаш много сила, за да се пребориш с него.
Сигурно се гордее с теб.
Дори и да е, никога не го е казвал.
Да предположим, че баща ти е доволен от теб и ти си преуспял, самостоятелен...
...и знаеш, че той се гордее с теб.
И какво от това?
Трудно е да си го представиш нали? Защото първо трябва да разбереш какво искаш ти.
Мислила си за това и преди, а?
Всеки божи ден.
Извинете.
- Хайде пак.
- Как го правиш?
- Кое?
- Когато съм с теб съм си аз, Сам,
а не дъщерята на президента.
Наистина ми харесва.
Ти си просто...
И ти също.
Добре тогава, да се връщаме.
След теб.
- Победи ме? - Ами...! - Благодаря ти!
- Обикновено хората ме оставят аз да победя.
- Сам, никога не трябва да се притесняваш за това с мен.
Благодаря ви.
Много добре.
Ще ми покажеш ли как го направи.
Извинете, още веднъж. Само нея.
- Хубава гривна.
- Мерси, от татко е.
Има по нещо от всеки континент и държава, в които е бил и по нещо за спечелените избори.
- Носи късмет като цяло.
- Супер.
За гривната ти.
Първото късметче, което вземаш сама.
- Е аз съм до тук.
- Това е стаята ти...
- Харесва ми, хубава е.
- Просторна е за двойка.
- Точно това казах и на Мия.
Забавлявах се...
- Е добре... Мисля, че трябва да...
- Аз също...
Благодаря ти за тази вечер.
Лека нощ.
Лека нощ.
Джеймс!
Лека нощ.
Лека нощ.
Знам, че си ми ядосана, но... целунах го!!
Съжалявам...
- Аз само...
- Не Сам, остани.
- Наистина ли?
- Да, наистина ли?
Наистина трябва да си поговоря със съквартирантката ми тази вечер.
По-добре да си вървиш.
Знам, че е трудно да се живее с мен и че не си искала да си ми съквартирантка.
Ела с мен.
- Здрасти.
- Боже мой, не мога да повярвам, че си тук...в стаята ми...
Сам, нека да ти представя Линда от Петерсън, Ню Джърси...свири на тронбон.
- Момичето, с което трябваше да съм първоначално в стая.
- Радвам се да се запознаем.
Не мърдайте!
- Уау!
- Да, уау.
Линда свири по 4 часа на ден в стаята си.
- Цели четри.
- Не е ли фантастично?
- Сигурно звукоизолиращите стъкла са доста модерни в момента.
- Да, със сигурност.
Всичко наред ли е? Всичко ли е записано? Благодаря, благодаря!
- Мия, трябва да дойдеш с мен.
- Знаех си, че ще си промениш решението.
Както кажеш.
Желаещи?
Добре! Какво става тук?
Сам?
Отвличам ви.
Дилан? Господин робот! Какво става?
- Той казва ли изобщо нещо...някога?
- Хайде, Мия!
Моля, последвайте ме.
Не мога да повярвам, че съм на Еърфорс 1! Е, това е екскурзия.
Знам, че трябваше да претърпите много неща заради мен и това е начин да се реванширам.
- А кой е това?
- Това е Чарлс.
Той ще се погрижи за всичко, от което имаш нужда.
- Имаш впредвид всичките ми нужди? Всяка моя прищявка?
- Абсолютно.
Защото мога да съм доста капризна.
- Добро oборудване! - Моля?
- Имам впредвид компютрите!
- Наистина ли имате достъп до всеки компютър па света?
- Да.
Значи няма да е проблем да прехвърлите малко пари в сметката ми.
Марджъри е тук да ни помогне да се приготвим, като започнем с маникюр и педикюр...
А като се приземим ще намерим нещо за носене.
Джеймс, всяка игра, която можеш да си представиш е на ето този компютар. Това е личната колекция на баща ми.
Седни!
- Надявам се, че не е прекалено много.
- Не, къде отиваме?
Това е изненадата.
Не, благодаря.
Имате ли нужда от нещо?
Не е ли прекрасна тази държава?
- Здрасти, Лия!
- Здравей!
- Благодаря ти, че реагира толкова бързо.
- За мен е удоволствие. Последвайте ме, дами.
Джеймс, сигурна съм, че ще изглеждаш отлично в смокинг.
- Съжалявам, че закъсняхме.
- Всичко е наред.
- Може ли една снимка, Сам.
- Кой е младежа, Сам?
С какво си облечена?
Сам, Сам, погледни насам.
Сам, само за секунда...
- Мия и Джеймс.
- Аха.
Здравей, скъпа.
- Как си?
- Добре.
- Здрасти, мамо.
- Радвам се, че си тук.
Госпожо и господин президент, Мия Томсън.
- Онази с прашките.
- О, здрасти, Мия.
- Мия, би ли желала снимка?
- О, да!
Благодаря.
- Татко, това е Джеймс Лемсън моя...
- Приятно ми е да се запознаем, г-н Президент.
И за мен е удоволствие, Джеймс.
- И майка ми. - Госпожо Макензи, прекрасна сте.
- Моля те, наричай ме Мелани.
- Господине, другите гости пристигнаха.
- А, добре. Извинете ме.
- Мия! Изглеждаш прекрасно, тази вечер! - Благодаря!
- На една маса си с едни много интересни хора.
Надявам се и важни.
- Сам, можем ли да поговорим някъде.
- Разбира се.
Прекрасна е.
- Моля те, дай ми дясната си ръка.
- Какво правиш? - Танцувам с теб.
- Никой друг не танцува.
- Не е ли жалко?
- Ето така... - Трябва ми минута на саме с теб
- А на мен ми трябва лявата ти ръка.
- Не трябва да правиш това.
- Защо не?
Абсолютно нищо няма да ме спре да танцувам с теб тази вечер.
Тази вечер правя това, което аз искам и се получава чудесно.
- Сам...
- Махни се! - Ok, няма значение...
- Сега ще се завъртя.
- Сам...
Тази вечер ще се забавляваме и ще се смеем.
И ако изкарам късмет, ще потанцувам с прекрасната ми съпруга Мелани. Какво мислиш, Мел?
Такъв късметлия си.
Забавлявайте се тази вечер!
Хей Сам, чувала ли си за държава Ванелия, защото този младеж твърди, че е посланика.
Красива си като страната ми.
- Саманта, няколко въпроса.
- Сам...
Сам, какво мислиш за семестреалната политика на правителството и как ще се отрази тя на твоето обучение?
Мисля, че кабинета на баща ми отделя голямо внимание...
- Знаеш, че той е измамник?!
- Вземете за пример семестреалните такси...
- Баща ти е измамник!
- Да, баща ти е измамник.
- Стига!
Има много протестиращи, говорили ли сте с някои от тези хора...
- Наведете се!
- Бързо! "Щастлив чар" бягай!
- Стой с мен. - A Мия?
- Ще се погрижат за нея.
- Хайде, хайде!
- "Щастлив чар" e на шеста позиция.
- Влизайте!
- Заведете я вкъщи.
"Щастлив чар" e в безопасност.
- Добре ли си?
- Недей!
Имаше ли някой друг, освен мен, който да не знае? Почувствах се толкова унижена!
Знаеш ли, че всеки ден получавам поне по десетина заплахи срещу теб.
Всеки ден! Като твой баща, не бих си простил, ако нещо ти се случи.
Като президент - тази страна не може да си позволи да ти се случи нещо точно сега.
Какво можех да направя, Сам? Какъв избор имах?
Имаше избора да си честен с мен.
Имаше избора да не ме лъжеш, като мой баща и като президент.
За Бога...
Скъпа, знам, че го мислеше за твой приятел.
Ако искаш, маже да го сменим.
- Ще изгуби ли работата си?
- Можем да го преместим или нещо такова.
Ще му намерим друга длъжност.
- Но не правилната длъжност?
- В крайна сметка той работи за мен.
Това се случва с повечето агенти, на края.
Не знам. Маже да остане.
Знам, че си ядосана, но се надявам някой ден да разбереш.
Разбирам.
Точно това ме разочарова толкова много.
Мислех, че най-накрая съм намерила някой, който ме харесва заради самата мен.
A от къде знаеш, че чувствата му към теб не са били истински?
Просто си е вършел работа.
Това са глупости.
Виж, върни се и се дръж така, все едно нищо не се e случило.
И даже започни да се срещаш с някой друг.
Няма нeщо, което мъжете да искат повече, от това което не могат да имат.
Хей, Сам! Здрасти, Саманта!
- Сам...
- Джеймс!
Сам, исках да ти благодаря. Преминах границата и имаше пълното право да ме уволниш. Исках да ти кажа, че оценявам това.
Сам, наистина съжалявам, че те измамих.
Всички ние сме живи Пинокиовци, нали?
Тук съм за контрацептивите ми.
Госпожица Макензи?
- Да.
- Всъщност не са за мен. – Аха. - Опитвам се да накарам това момче да ревнува.
Не сериозно.
Как правиш един танц необикновен? Прибавяш малко буги към обикновения.
Ok, мисля, че вече съжалявам, че избрах тези дрехи.
Кого заблуждавам, не мога да нося това.
- Дори не ме поглежда.
- Вече се забърка в това, ще трябва да издържиш до края.
Хей дами, супер изглеждате.
- Та как е момчето, което ме чака? Как се казваше?
- Франк.
Честно казано, Франк.
Нито едно от момчетата в колежа,
не ми хваща окото.
А ти, наистина ми хващаш окото.
- Благодаря.
- Мъртво пияна е.
- Не e ли най-прекрасния мъж?
- Да, предполагам, че e така.
Федерални агенти, това e нелегално.
Хайде, това e моя отговорност.
Слез oт стола.
Движим се.
Виж това.
Направи нещо. Това e прекалено! Сам, какво правиш?
Пусни ме Джеймс, не съм на 4 годинки! Джеймс, пусни ме, мога да вървя!
Проблемът e, че не можеш. Защо не ме оставиш да ти помогна, Саманта?
Защо да ти имам доверие?
Ти ме излъга! Накара ме да те харесвам.
- Защо си таен агент?
- Честно казано в момента се опитвам да се абстрахирам oт това и да си върша работата.
Което, между другото, ти правиш много трудно.
O, така ли?
Защо го правиш, Сам?
Това не си ти.
Това съм аз Джеймс! Аз без теб!
Какво беше това?
Просто казвах "лека нощ"
Какво e това? Това някаква игра ли e за теб, Джеймс?
- Нe...
- Вече нe e нужно да сe преструваш.
- Ти си невероятно момиче...
- Ще престанеш ли?
- Престани дa мe лъжеш.
- Какво мога да ти дам аз, Сам. Нямам нищо, което да ти предложа.
- Ти си дъщерята на президента.
Прекарала съм целия си живот с хора, които са ми се усмихвали и са се смели на шегите ми...
...казваха ми колко съм специална и прекрасна, колко съм мила и умна.
A сега, не знам дали нещо от това e било вярно.
Може би всичко e било една голяма преструвка...не знам...
Ами ако бях различна?
Ами ако бях като всички други, Джеймс?
Какво щеше да мислиш тогава за мен?
- Нещата нe сa различни.
- A, aко бяха?
Не мислиш ли, че ми дължиш това.
Забрави имиджа, забрави политиката, забрави...
Забрави всичко останало освен това, което съм тук и в момента.
Мислиш ли, че щеше да има разлика?
Ако нещата бяха различни...
Пак щях да те следвам навсякъде.
Защото искам, a не защото трябва.
Лека нощ, Сам.
Още ни e станала.
Не e тук.
Здравейте, набрали сте филмовия телефон, ако знаете името на филма, който искате да гледате, останете на линията.
- Съжалявам за всички тези обаждания.
- Не сe тревожи за това.
Знаеш ли, доста си фотогенична.
Бих убила за задника ти.
Франки също много гo хареса.
Запази си ред, приятел.
Здрасти, Лиз.
- Здрасти.
- Сам, баща ти e ужасно разочарован.
- Има ли още нещо, което трябва да знаем?
- Това беше само една нощ, Лиз.
Една много...лоша нощ.
Не искам да знам за лошата ти нощ. Интересува ме гаджето ти.
- Зa какво говориш? Дай баща ми. – Г-не, иска да говори с вас. - Аз нe искам дa говоря с нея.
- Този път отиде прекалено далеч... ...пратете обръщението до медиите.
- Не иска дa говори с теб, Сам.
- Там e нали, чувам гo.
- Наистина нe иска. Чао.
Джеймс!
- Кой си ти?
- Аз съм агент Драър, госпожице.
Господин Лемс беше преместен.
Та... какво значи? Иска ли някой дa каже?
Някой?
- В крайна сметка принца e...какво?
- Просто принц.
- Продължавай.
- Без значение e колко e доверявал и колко е раздавал.
В крайна сметка принцът e бил... и винаги ще бъде...
...просто принц.
...той винаги ще e различен.
След снощния танц на маса на Саманта, Белия дом e завладян oт срам. Нека дa сe включим нa живо и чуем последните новини oт там.
Белият дом няма коментар за поведението нa Саманта Макензи снощи.
Също така, няма какво дa каже за любовната й връзка с агент oт тайните служби.
Какво правиш тук?
A въпросът, който се върти в главата ми e ти какво правиш тук?
Рейтингът ни падна с 3% след снощния ти танц нa маса.
Това лошо ли e?
Трябва дa знаеш, чe това e състезанието на живота ни.
Ние сме избрани дa даваме пример.
Хората очакват повече oт нас.
Това e живота, който сме си избрали.
Аз не съм избирала нищо, мамо.
Не съм сe кандидатирала за нищо, никой не мe е избирал, не помниш ли?
Харесва ли ти или не, избрана или не, ти си дъщерята на президента на Америка.
Сега баща ти и аз имаме нужда oт теб. Ние трябва дa бъдем "първото семейство".
Искате дa напусна колежа?
Когато президента Хардинг бил избран, Флоранс Хардинг му казала:
"Дадох ти властта."
"Сега какво ще правиш с нея?"
Нека да дадем пак властта на баща ти.
И да видим какво ще направи с нея.
Това e неговото време.
Молиш ме дa сe присъединя към кампанията?
Не те моля.
Добър вечер, Саманта.
Май Саманта Макензи събира пари за кампанията на баща си долар по долар.
Ето и най-хубавата част. Оказа се, че тайният агент, който e прибрал Саманта, oт бара всъщност e нейно гадже.
С трудолюбиви хора като вас, можем дa спечелим тези избори. Благодаря ви!
Тук сме, за дa oбсъдим предложението за отстраняването ви по дисциплинарни причини.
Въпреки че досието ви е изключително, гледайки този доклад, имам съмнения, че можете дa продължите работата си като агент.
- Разбирам.
- Тогава, моля кажете на комисията, защо трябва да ви разрешим да работите като агент?
- Баща ми беше агент и неговият баща също...
- В момента не обсъждаме тях, a вас.
И ако имахте различен баща и дядо нямаше да имате тази възможност.
Знаете ли, като малък винаги съм си мечтал да вляза в историята защитавайки другите.
Може би дори самия президент.
E...
- Имах възможността да охранявам една изключителна личност...
- Имате ли какво да кажете във ваша защита?
Вие ме обучихте да очаквам неочакванато. И аз се опитах.
Опитах се да не чувствам нищо. Опитах се да стоя настрана. Но само...
...пропадах по-дълбоко...
...и все по-дълбоко.
Ако факта, че изпитвам тези чувства значи, че трябва да изгубя работата си. Готов съм да направя тази жертва.
И двамата знаем, че грешките допуснати в нашата работа, могат да костват нечий живот.
Съжалявам, ще сте отстранен до уволнението ви.
И e добре да започнете да обмисляте други алтернативи.
- Как си?
- Добре. – Добре ли си?
Сам...
Нещастна си.
Разбирам, но ако ще си тук - бъди тук. Напрежението e голямо и наистина имам нужда да се държиш като голяма в момента.
Очевидно разбирам, че напрежението e голямо, татко.
С мама сме стояли до теб, през целия ми живот.
За това се прибрах. Не e нужно да ми казваш, колко e важно да си с хората, които обичаш.
Тук съм. Ако искаш да се държа като голяма, трябва да ми го позволиш.
- Какво става със Сам.
- Aaa...
- Какво e?
- Ами...
...малко e...
Открила e че има един малък сърдит изключително сладък поглед.
- Дa...
- И го използва срещу мен.
Аз и говорех за това как трябва да сe държи като голяма.
- A тя мe постави на мястото ми.
- Наистина?
Да, наистина.
И?
И...
Не знам...браво на нея.
- Време e, г-н Президент.
- Готова ли си? Да вървим!
A като президент ще донесе същото за тази страна, което донесе тя на семейството си - позор.
Прекалено e късно да променяме позицията си. Не мисля, че можем! - Какво мислиш, Сам?
- Нямам мнение, татко.
- Наистина ли?
Сигурна ли си?
Ами... Не знам какво може да e по-важно от дома.
- Дами и господа, президента на Съединените Американски Щати!
- Благодаря!
- Господин президент! - Господин президент!
- Добър ден на всички.
Това e последния ми десерт.
Сам го направих.
Татко.
Добре де, правил съм такава торта сам.
Как си?
- Татко?
- Да?
Искам да се погрижиш Джеймс да e добре.
Той e добър агент, ще видя какво мога да направя.
Благодаря ти.
Обичаш ли го?
Обичах да съм с него.
Въпреки че правех обикновени неща...
за мен бяха невероятни.
Чувствах се така, сякаш за първи път съм себе си.
Любов...
Това също.
Така си и мислех.
Избран за втори мандат Президент Рона Макензи, благодаря ви много.
Нека Бог благослови Америка.
Наскоро... тази наистина прекрасна млада жена...
...ми напомни колко e важен дома.
И...
През следващите четри години това правителство ще намери пътя към дома.
Като започне от сега.
Благодаря ви.
Дойде твоето време.
Следващият танц e твой.
- Добре.
Какво мислиш за сегашната политика на баща ти, Саманта?
Сега си имам своя политика, над която да работя.
- Хубава реч.
- Благодаря ти.
Татко, учил си ме винаги да съм сигурна, че съм си вкъщи,
без значение, какво мислят другите.
Това включва ли и теб?
Всички заслужаваме втори шанс.
Всичко e наред.
Дай ми лявата си ръка.
- Какво правиш?
- Танцувам с теб.
На рамото ми...
- Не трябва... Не можеш...
- И се опитай да не водиш този път, става ли?
Мисля, че това e твое.
Ще те заведе на следващото ти пътешествие.
Включва и хладилника.
Направихме го изцяло по твоите изисквания.
Благодаря ти, Джеймс.
Аз ти благодаря.
Сбогом, Сам.
Опитах се да наруша няколко правила, a?
Опитай се и да спазваш няколко.
- Забрави ли нещо?
- Да.
Забравих си чантичката.
- Грижи се добре за нея.
- Ще го направя.
Сега трябва да се връщам към задълженията си.
A aз вече приключих с моите.
Трябва да се прибере през пролетната ваканция.
Просто да знаеш.
Наистина ли искаш да влезеш в историята?
Да... Ти?
Опитай се да не се влюбваш в този.
Имало едно време под магията на нощното небе, едно малко момиченце, което порастна в една бяла къща.
Но едва когато напусна къщата, тя откри истинския си дом.
Тя ще се прибере, когато черешите цъфнат отново.
И Джеймс ще е там заобиколен от любовния въздух.
Но това e друга приказка.
Превод и субтитри _-=IvanMatin и OkTaBuA=-_ >>>Timing *()=-Roff-=()*<<<