First Daughter (2004) (First.Daughter.2004.DVDRip.XviD.AC3.INT.CD1-RE.srt) Свали субтитрите
Имало едно време едно малко момиченце,
което живяло както всяко друго момиченце.
'Дъщерята на президента'
Както всички малки момиченца, тя обичаше да събира красиви неща.
- Виж какво имам! И винаги ги споделяше с приятели.
- Хайде, да те запозная с приятелите ми.
Тя правеше много специални партита за най-близките си приятели.
- Господин Хопър, запознайте се с баща ми. Той е губернатора.
И тогава се случи. Познавате това чувсвто, когато всички ви гледат.
Все едно сте главната атракция в някой цирк.
Точно така - тя стана тинейджър.
С течение на времето тя разцъфна и стана по-уверена в себе си.
Както повечето тинейджъри, тя обичаше партита и пица.
И често чувстваше, че всяко нейно движение е организирано.
- Обещайми, че никога няма да ми позволиш да изляза така.
Никога. Изглежда като Челси Клинтън и по-скоро като дъщеря на терорист.
- Но какво мислиш ти? Кой е най-грозния тоалет с който си виждала Саманта?
- Сигурно са много.
- Да, тя има много грозни дрехи.
Ако децата ви се обличат като Саманта, им изхвърлете дрехите от гардероба.
Но с възрастта тя започна да гледа извън себе си!
И да цени мъдростта
на по-старите.
Нека да ви кажа нещо.
Десетилетията и политиката ти дават още способности, Сам.
- Като отлично лице за покер.
- Моя грешка, сенатор Донър.
- Благодаря за бакшиша.
И тя... порастна щастлива.
С любовта на майка си и баща си, които мислеше за център на света.
В 'Белия Дом', който наричаха свой дом.
- Нещо не е наред със Сам!
- Сигурна ли си? Избори са!
- Има нужда от почивка.
След 5-ти ноември може да почива колкото иска.
Господин и госпожа Макензи, Саманта.
Добър ден, приятно ми е да се запозная с вас, Саманта.
Имаме през конференция в 9, 9:15 с военноморските и 13:10 военновъздушните.
Пътуването ще отнеме 4 ч. 59 мин 25 мин до Редмън.
Спри за малко Лиз.
Нека да си представим, че утре заминавам за колежа.
Вземам багажа си, и го хвърлям в колата си,
до хладилната чанта с бира и върху сандвичите. Пораснала съм.
Тогава го правя, заминавам, като най-нормално дете.
Все още си принцеса, поне трябва да си облечена с бална рокля.
Какво мога да кажа... Бог да те благослови.
Аз бих казала лека нощ, нормално скучно момиче.
И по-добре скрий бирата защото първо ще погледнат под сандвичите.
Ще го направя!
Лека нощ!
Ти ли си оставила една врата отворена?
- В източното крило.
Два часа по-късно заминавам, без да имам друг избор.
По всичко личи, че тази торта е много ефикасна.
Да, и ми е от любимите.
Трябва да направиш нещо за това, татко!
- Само не танцуването.
- Да танцуваме!
- Готова ли си?
- Готова съм.
Отлично.
Трябва да кажа нещо
- Ok.
Мислех си за утре...
Може би, трябва да отида сама.
- Сериозно?
- Да... имам в предвид...
Доста ще ми е трудно, ако тайните служби ми носят книгите.
Само казвам.
Искам да съм, като всички други.
Сам...
Ти не си като всички други.
Готова ли си за големия край?
Ето го.
Няма да питат за политика, най-вероятно ще питат за очакванията ти,
надеждите ти, специалността ти.
- Не се бой, Лиз, готова съм.
- Някой може ли...
- Ето!
- Вие сте като всяко американско семейство.
- Чието дете заминава в колеж.
- Освен първа дама ти си и майка.
Бих искал да си мисля, че съм и двете всеки ден.
Накратко ти си горд баща, който изпраща детето си в колеж.
Можете да вмъкнете и за реформата в образованието.
И за калифорнийската образователна програма.
Не и за дъщеря си!
Господин президент, как се чувствате като изпращате дъщеря си толкова далече?
Ами...
Бих предложил столицата да се премести в Калифорния.
Саманта, ще ти липсва ли столицата, и ако да, какво най-малко?
Уау, това е труден въпрос!
Не мога да ви кажа кое най-малко, но мога да ви кажа кое най-много.
Това ще са приятелите и семейството ми!
Но съм много развалнувана да изживея отиването в колеж, като нормално дете.
- Благодаря ви! - Благодаря ви!
- Няма повече време!
Не си мечтаех за това.
Знам скъпа, но това е живота.
О боже, само не и това, което си мисля!
Време е за шоу.
Знам скъпа, можеше да идеш в Джорджтаун,
да живееш в къщи, да си переш дрехите в къщи.
Татко, не съм избрала училище на 3000 мили за нищо.
- Как се казва съквартирантката?
- Миа Томсън, родители разведени. Потдържат нашата партия.
Чух това!
Странно? Трябваше вече да са тук.
Мамо, не ти ли е хрумвало, че има хора, които не живеят по програма?
А как живеят?
Съквартирантката е попаднала в задръстване ще дойде след малко.
Нека поне вземе по-хубавото легло, ако ще живее с мен.
Провери ли си програмата с Лиз?
- Защо?
- Имаше събития, които ще е хубаво да посетиш.
Имам ли избор?
- Господине!
- О да... скъпа...
- Вече?
- Разрешаваш ли да тръгваме.
На президента и първата дама... да
Но, на майка и татко - не чак толкова.
Да тръгваме! Кампанията ни чака.
Три, две, едно...
И запомни, цялото пране съхне по-бързо от половината, винаги се качвай по стълбите.
- И обръщай палачинките
- И внимавай с потните неща.
А баща ти ще е тук...
- ... да води кампанията. - Ако има нещо обади се на Лиз - Всичко ще е наред.
Благодаря ви.
Ще бъдеш страхотна.
Ok... Виж ме само изгубих ума и дума.
Покажи ми, че ще ти липсвам, татко.
Когато изборите приключат ще прекараме известно време заедно... един ден...24 часа.
- Подред?
- Обещавам.
Бъди послушна.
Моля ви да бъдете добри.
- Само при едно условие.
Може ли да запишем някоя забавна специалност. Искрено се надявам да не е медицина, изобщо не ми харесва.
Млъкни, Боб.
А специално ти Дилан. – Нито дума повече!
Вижте, ако ще ми проверявате нещата, поне ми помогнете да ги нося.
Онези горили отвън с автомати, лепкави ръце и без никакви обноски с теб ли са?
- Ти трябва да си Мия.
- А ти не си Линда.
Червенокоса от Петерсън, Ню Джърси, свири на тронбон...
- Изненада, аз съм Саманта Макензи...
- Какво правиш тук?
Много съм развълнувана за тази година, има толкова неща, които искам да направя.
- Не се засягайте, госпожице Макензи
- Саманта - Саманта, но аз имам план.
- Колеж! - Това е прекрасно. - Виж, просто искам да прекарам времето си тук като нормален човек.
- Всичко, което искам е "нормалност", Mия.
- Както и да е! Отивам до отдела по настаняване.
Мислили са те за момиче, което би се справило с всичко.
Разочарована съм.
- Манипулираш ме.
- Да.
Подейства.
Моля те, Мия, нека да опитаме. Само за това те моля.
Е ситуацията може да има своите предимства.
Напълно.
Например в случай на национална oпасност, познай кой ще е в списъка на спасените.
- Или можеш да накараш твоите "тайни служби" да ни донесат по бира.
- Забрави за това.
Ще поработим по въпроса.
Мия Томсън, аристократка от Арканзас.
Не знаех, че има аристократи в Арканзас.
Разбира се, че има.
Баща ми е цар.
Е смени няколко кралици, като мои майки, но...
Знаеш... "Цар Tая" най-добрия бестселър на югът...
Супер! Това е Боб, Дилън е отвън. Те ни пазят.
Тава включва ли и да ме слагат да спя? Защото плешивият е доста секси.
И за това можете да забравите.
Виж, доволна съм, че сте ме избрали. Вече започнах да те харесвам. Но само недей да ми се подмазваш.
Защото аз със сигирност няма да го правя.
Мия и аз вече започнах да те харесвам.
Това е първия ни ден, можем да се позабавляваме. Защо не се преоблечеш. Можем да отидем да се поразходим...
...или на някой купон, да са запознаем с момчета...
- Вече имам планове за вечерта.
- Меслех, че изглеждам добре така...
- Да, разбира се, ако ще се срещаш с управата.
Госпожице Макензи, говоря от името на целия факултет, когато казвам: "Добре дошла в Редмън"
И бъдете сигурна, че ще се отнасяме с вас, както с всеки друг студент...
...в минутата, в която приключим празничния прием във ваша чест.
...Разбира се фондаменталните основи за контролиране на личността са поставени от Мак Кaлури...
без да го е грижа за усложненията при крайния резултат...
ЗАБАВЛЕНИЕ В ТАЗИ ПОСОКА
всъщност един от най-значимите му трудове показва, че един човек, един глас...
...Системата на гласуване не винаги води до единогласие и вземане на решение...
Пропусна велик купон.
- Съжалявам за това.
- За щастие мога да ти предложа друго колежанско изживяване.
...в което съквартирантката ти те изхвърля в името на истинското "по-високо" образование...
- Може ли само да си взема...
- Върни се след 2 - Минути? - Часа.
Ще следим дъщерята на президента по време на целия й...
Видяхте ли Саманта Макензи да пристига в колежа? Не искам да кажа, че се облича лошо...
...но тези, които имат желание, могат да й подарят малко дрехи.
Саманта Макензи? Поздрави, госпожице Макензи.
Брадството на Редмън има удоволствието, да ви покани на ежегония ни празник.
- Това е покана за събитието.
- Банските са задължение... Бикините сa за препоръчване...
- Благодаря ви, момчета
- Надяваме се да ви видим там, госпожице Макензи.
Благодаря ви.
Как бихте изглеждали вие по бански?
Те вече бяха излели знанието си в неговия съд.
Но съдът не беше пълен.
Неговият интелект не беше удовлетворен, душата му не беше в мир.
Сърцето му не беше спокойно.
Е дами и господа ще дам всичко от себе си да видя дали вашия интелект е удовлетворен.
И дали душата ви е в мир и дали съда ви е пълен този семестър.
И като за начало ще можете ли да насочите вниманието си към мен.
Знам, че не съм толкова красив, но хайде, работете с мен.
- Извинете, професоре.
- Да? - Не видях никъде в книгата да се споменава съд.
- Моля?
- Гледам списъка с книгите, които трябва да купя, но не виждам да се споменава съд там.
Казахте, че ще попълните един?
Казах го да, благодаря, че ми обърнахте внимание на това.
Много буквална интерпретация. Благодаря ви много.
Извинявай!
Извинявай!
Исках да ти благодаря, че ме спаси там вътре.
За нищо. Освен това не ми приличаш на човек, който има нужда от спасяване.
Аз съм Саманта.
- Знам, че изглеждам по-добре по телевизията...
- Всъщност щях да кажа, че изглеждаш точно, както си те представях.
Чао, Саманта.
- Движим се.
- Съвсем не е зле, госпожице Макензи.
Наистина не би трябвало да имаш възражения към мъж като този, Мия.
- Момчето си е добре.
- Здрасти, Саманта.
Ние също се радваме да те видим.
Ало!
Да сме наясно, никога не съм била на такова място преди.
И не ми допада.
- Благодаря ти, че дойде, Мия.
- Не мога да повярвам, колко сладури има тук.
Последния път, когато бях на подобен купон не съм знаела какво са бикини.
Концентрирай се, Сам, ние сме на супер купон.
Права си.
Това е невероятно.
Мисля, също така, че се вписвам.
Абсолютно.
Само едно, могат ли «мъжете в черно» да се разкарат.
Добре сега ще ти покажа, как да се появиш по незабравим начин.
Не се притеснявайте от мен.
Пистолет, пистолет, пистолет!!!
Горе ръцете!
- Заведете я в предизборния офис в града.
- "Щастлив чар" е в безопасност.
- Това е само воден пистолет, човече.
- Млъкни! Не мърдай!
Макензи за президента.
Съжалявам, че нямам повече дрехи на себе си, но нямах въможността...да си взема нещата...
Трябва да затварям. Уау!
Не ми казвай, че е прекалено зает. Трябва да говоря с него.
Изглеждаш прекрасно. Какво става, Сам
- Лиз, прекалено много тайни служби ме следват по петите.
Това е изборна година. Не забравяй.
Напрежението е голамо. Просто поеми дълбоко въздух и ме остави аз да се погрежа. Става ли?
Успокой се, ще видя дали има минутка.
- Г-н президент. - Лиз? - Дъщеря ви моли за по-малко охрана в колежа. Много е нещастна, сър.
Може ли това да почака?
- Това не е най-подходящото време.
- Добре, просто му кажи, чи ще зарежа колежа и ще отида в училище за стриптизиорки.
Да видим кой ще има полза от това.
Сър, предлагам да намалим сигурността от 4 на 2 агента за смяна. Нека пазят на етажа, но не и пред вратата.
Господине, тя е нещастна.
Добре, ей сега се връщам.
За малко да си сложа същите бикини днес.
Татко, ако искаш дъщеря ти да има приятели, трябва да направим някои промени.
Добре, ела.
Когато Челси беше в колеж тайните служби се отдръпнаха, бяха незабележими, носиха карирани чорапи.
Сам, чуй ме.
Тъмно син костюм с карирани чорапи
изглежда наистина много зле. Онова бяха други времена.
Сега живеем в съвсем друг свят, Сам.
Не е като да спя с когото ми падне и
да се напивам, татко. И ти си бил на моята възраст.
Искам да сум нормална. Не мога да отида на купон като приятелите си.
Не.
Не, Не можеш.
Забрави.
Саманта.
Саманта, успя.
- Какво?
- Връщай се в колежа, вече си на нова диета. Леки тайни служби.
Забавлявай се, само не прекалено много.
От тук поемаме ние.
И вече са двама.
Най-накрая.
Удари ме хайде! Можем да празнуваме.
Намислила съм 3 места, които трябва да обсъдим бързо.
- А може би са под носа ни. Какво ли става там?
- Сам, не мисля, че това е парти!
Макензи направи щаб тук, а Самуел живее тук. Здравоопазване, образование...
нови работни места...това са само някои неща, върху които Самуел работи, докато Макензи е извън офиса, извън страната
и ни взема отново парите от джоба.... следващата стъпка - вън от офиса!
Щом казваш!
Саманта Макензи.
Колко мило, че сте ни уважили с присъствието си.
Дами и господа, какво бихте казали на една старомодна президентска щерка?
- Хайде госпожице Макензи
- Хайде, върви.
Татко нe и тук. Можем ли да чуем какво имаш дa кажеш или правиш само това, което ти каже татко.
Ето това е... още един Макензи бягащ от истинските проблеми.
- Какво беше това?
-Свобода на словото, имат право да кажат това, в което вярват.
Свободата е и за двете страни, защо не каза това, което мислиш ти?
- Искаш да знаеш какво мисля? -Да
- Правителството на баща ми отделя голямо внимание на вътрешната политика...
- Вземи за пример колежанските...
- Бла, бла, бла
Трудно те е да си изкараш тези глупости от главата, а?
Но знам едно нещо, което със сигурност може да помогне.
Какво е то?
Трябва да се преоблечем, не съм облечена подходящо.
Мога единствено да удобря облеклото ти.
Хайде, Сам!
Хайде, Сам можеш и ти!
Хей, добре ли си?
Да, а ти?
Да...
Аз съм Сам, помниш ли?
Джеймс.
Идваш ли или не?
Чакай малко, Джеймс!
Извинявай, Джеймс.
Наистина прекарах страхотно снощи.
Не... Хей Джеймс, каква специалност си?
Здрасти Джеймс, Джеймс...
Джеймс.
Сам, стига...
- Ало?
- Страницата на Ню Йорк Поуст.
О не... не мога да повярвам, че съм в Поуст.
-Очудващо, Сам, но баща ти мисли, че ти е подал пръст, а ти си му налапала ръката. - Знам.
- Напълно разбирам...
- Чуй ме, Сам, не можеш да си позволиш още подобни изпълнения.
Виж, не знам как са те учили, но най-доброто решение в момента е да затвориш.
- Дай ми го!
- Полудя ли? Той е бесен.
- Лиз, само ще му кажа "здрасти, татко, обичам те, това е нелепа случайност"...
- Продължавай, слушам те!
- Здрасти, татко. Виж, наистина съжалявам.
-Какво си мислише, че правиш, Сам?
Знам...
- Да, съквартирантката ми Мия.
- Само да поясним.
- Тя е тази по...-...прашки. - Прашки.
- Точно така. – Добре, дай ми я!
Г-н президент, Мия Томсън е на телефона.
С цялото ми уважение и въпреки факта, че сте невероятен дипломат, мисля, че се нуждаете от съвет относно възпитанието.
Наистина ли?
- Знаеш ли какво, Мия Напълно съм съгласен с теб.
- Какво?
Прекрасно е да знаеш, че дъщеря ти живее с такава разумна, млада жена.
Имаш едно прекрасно качество, Мия. Знаеш ли какво е то? Характер.
- Някои хора го имат, други не. Ти го имаш.
- Наистина ли?
Благодаря ви! И вие го имате, цялата тази история с Китай...справихте се чудесно.
Определено разбирам как сте се чувствали.
Ще го направя.
- Добър е нали?
- Да...
- Следващия път трябва да си по-мила с него.
- Добре, но разликата е че той е мой президент и твой баща.
Не и когато се обажда от овалния кабинет.
От овалния кабинет или не, идва време за всеки баща да разбере, че малкото му момиче вече e порастнало.
И всяко малко момиченце, трябва да разбере, че е порастнало.
Как го правиш, Мия?
Не гласувайте, не гласувайте за Макензи! Не гласувайте за Макензи!
Не гласувайте, не гласувайте за Макензи! Не гласувайте за Макензи!
Бързо, скрий се!
Мия!
Вътре ли си?
Мия, имам нужда от помощта ти.
Ти?!
-Това е стаята на отговорника.
- Добре че аз не съм отговорника.
- Какво стана със Стюард?
- Премести се, можеш да го намериш в крило Ц, ако ти трябва.
Вече съм го чувала това.
Изглежда си имала нужда да се скриеш от тях.
Май да.
Ще трябва да изляза рано или късно, нали?
Имам по-добра идея. Ето! Облечи това!
И това.
Изчакай минута.
Искаш ли кърпичка?
О не, няма нужда.
Ела с мен.
Хей Майк, хайде.
Вътре ли ще я оставиш?
Хей Сам, можеш да останеш колкото искаш.
Не ти харесва, а?
Има вкус на свобода.
По принцип ям много бавно.
Изобщо не е полезно да се яде бързо.
- Виждам.
- Така, имаме доста време да поговорим.
Нека да започнем с теб.
Кажи ми нещо, което не знам.
Нещо, което не знаеш.
Добре.
Бразилия е единствената държава кръстена на дърво.
Марулите, които копуваш от магазина са мити с хлорид.
Извивката, която имаш над горната си устна се нарича ...
Пет години са половин десетилетие.
Всеки щат в Америка има град на име Спрингфийлд.
-Мъжката костенурка живее под земята.
-Плодовете зреят, а зеленчуците просто стареят.
Като разпериш ръцете си така, растоянието между средните ти пръсти е равно на височината ти.
- Растоянието от китката до лакътя е равно на стъпалото ти.
-Ушите и носът не престават да... - Растът?
Предполагам, че всички сме едни живи Пинокиовци.
И ти все още не си ми казал нищо за себе си.
Повярвай ми, не съм толкова интересен.
Благодаря ти за всичко, което направи.
Извинете! В противен случай съпругът ми никога няма да ми повярва.
- Разбира се. – Може ли и гаджето ви да бъде на снимката?
- Той не ми е гадже.
- Вие сте една прекрасна млада жена. - Благодаря ви.
- Радвам се, че излязахте от грозния си период.
- И гърдите ти са прекрасни.
- Желаете ли да ви направя снимка?
Не, не аз ще я направя.
О, така е прекрасно! Усмихни се!
- Благодаря ви.
- Наистина ли не искаш да ми кажеш нещо за себе си?
Но ако се обадя на ФБР или ЦРУ мога да науча кръвната ти група, да получа твои снимки и на домовете на бившите ти приятелки.
Значи не си намерила нищо, докато се ровичка из нещата ми по-рано.
Да започнем стъпка по стъпка.
- Каква специалност си?
- Фактологична наука.
Какво фактически е "фактологична наука"?
Статистически вероятности и изчисляване на риска.
Но най-важното е че е това, което е работил баща ми.
И това, което е работил неговият баща. Така че, това ще работя и аз.
- Саманта! Това е тя! Ето там
- От другата страна на улицата.
- Хайде!
Хей, това не са ли те?
- Хайде да го направим пак.
- Първо си поеми въздух.
Хайде!
Лицето ти...
Не, не... нищо ти няма... просто изражението ти...
Прилича на моето, когато подкарах колелото си за първи път без странични колелца.
Все едно преживяваш всичко за първи път.
Наистина ми е за първи път...
Ще желаете ли нещо?
Трябва да пробваш тези.
- Благодаря ви.
- Дано ви харесат.
Какво правиш?
Шоколадът трябва да се излее директно върху пуканките.
Така се получава онзи хубав сладко-солен вкус и лeкия шоколадов впривкус.
Понякога трябва да нарушиш правилата. Никога не знаеш кога, какво ще те вдъхнови.
Хайде, госпожице Макензи, нарушете правилата.
И?
Отвратително е.
Харесва ми.
- Любима компютарна игра? - "Ключ", а твоята?
- Покер.
- Любим сезон? - Когато конгреса е в почивка. Винас или Серена? -И двете, това е труден въпрос. Любим десерт?
Вечеря в четвъртък.
Знам, че не трябва да казвам това, но приятелят ми Джо в Белия дом прави най-прекрасното суфле.
Любимия ти виц за дъщерята на президента...
Сигурно не ти е лесно.
Не е толкова зле.
Наистина ли?
Сигурно е доста трудно...
Понякога наистина е.
Как се танцува различен танц?
- Нямам представа.
- Прибавяш малко буги към обикновения.
Как мога да съм сигурна, че това не беше само еднократно.
Дори не беше среща.
Нека да разберем.
Джеймс, лагерния огън, петък вечер.
Бъди там.
Сам.
Знам, че обичаш лагерните огньове, Дилан.
Един съвет, когато разговаряш с някой е очтиво да покажеш, че го слушаш.
Много хора се интересуват, каква е тайната да се печели.
- Още ли мечтаеш.
- Кого заблуждавах.
Не го интересувам, просто ме е съжалявал.
Дай му малко пространство. Между баща ти и мъжете в черно...е малко претъпкано.
И това сте вие хора!
Искам да ви благодаря от името на Редмънските рицари. Това, което правим на терена, нямаше да е възможно, без вас.
Добре ли си?
Добре, трябва ми подкрепление, това момче наистина ми харесва.
Казваш това за всички, които целуваш от както почнахме училище.
Това, че наистина харесвам момчето значи, че няма да го целувам.
Добре, ще ти разкажа историята на кратко. Учихме в едно училище и съм луда по него от тогава.
Помолих го да се срещнем тук тази вечер, но не мислех, че ще дойде.
Здрасти Саманта.
Добре дошла в Редмън, приятно ми е да се запознаем.
Извинете ме. Винаги всичко се върти около теб, Сам.
Мия, чакай! Къде отиваш?