The Graduate (1967) (The Graduate 1967 CD1 DVDRip XviD.srt) Свали субтитрите
Звукът, който току-що чухте е от спускащия механизъм.
Времето в Лос Анджелис е ясно, температурата е 72 градуса.
Очакваме днешният ни полет да трае четири часа и осемнайсет минути.
Радвахме се на вашето присъствие на борда и се надяваме скоро да ви видим отново.
Какво става?
Гостите са долу. Очакват да те видят, Бен.
Татко, би ли им казал, че се нуждая да остана сам за известно време?
Това са наши добри приятели.
Повечето от тях те познават практически от рождението ти.
Какво има, Бен?
Просто съм . . .
Разтревожен?
Ами . . .
За какво?
Предполагам, че за бъдещето ми.
Какво за него?
Не знам.
Искам то да бъде . . .
Да бъде какво?
Различно.
Нещо не е наред ли?
- Не, тъкмо слизахме надолу.
Семейство Карлсън са тук!
- Наистина? Е, хайде!
Идват чак от Тарзана!
Хайде, да тръгваме! - Прекрасно е да имаш толкова много верни приятели.
Ето го образованият човек!
- Много се гордеем с теб.
Мерси, г-жо Карлсън.
- Това отвън новата кола ли е?
Подаръкът на Бен за дипломирането.
- Возенето на тийнейджърките няма да е трудно сега!
Мисля, че Бен вече е минал фазата на тийнейджър, нали Бен? - Да, госпожо.
Извинете ме, трябва да проверя колата за минутка.
Боб му купи Алфа-Ромео.
Ето я звездата. Как си?
- Добре, г-н Луумис.
Искам едно питие, след това искам да чуя за тази награда Хоперман, която си спечелил.
Хелпингам.
- Така. Стой тук!
Бен, всички толкова се гордеем с теб!
- Гордеем! Гордеем! Гордеем!
Какво смяташ да правиш сега?
- Да се кача горе. - С бъдещето си?
Живота си?
- Малко е трудно е да се каже.
Бен!
- Извинете ме! Г-н Макгуайър.
Ела с мен, Искам нещо да ти кажа. Извини ме, Джоан. - Разбира се.
Искам да ти кажа само една дума.
Да, сър?
- Слушаш ли ме? - Да.
Пластмаса!
Какво точно имате предвид? - Има голямо бъдеще в тази област. Помисли за това.
Помисли за това, ок?
- Ще помисля.
Достатъчно. Сключихме сделка.
Ето го! Ето го Бен!
Извинете ме за минута.
Чуйте всички, моля за тишина!
Държа годишника на Бен. Позволете ми да ви прочета няколко прекрасни неща за него.
Тишина, моля! "Капитан на отбора за надбягване в пресечена местност,
Глава на Клуба за дискусии, Съредактор на колежанския вестника . . ."
Предполагам, че това не е банята.
- Долу е.
Как си, Бенджамин?
- Добре, благодаря, г-жо Робинсън.
Банята е в края на коридора.
Каква приятна стая.
- Вижте, г-жо Робинсън,
не искам да бъда груб, но . . .
- Има ли пепелник тук?
Не.
- Забравих. Звездата не пуши.
Момиче ли е?
Кое да е момиче?
Това, което те тревожи.
Не, просто съм разтревожен за разни неща.
- По принцип? - Точно така.
Ами . . .
Поздравления.
- Благодаря ви.
Искам да те попитам нещо. Ще ме заведеш ли вкъщи?
Мъжът ми взе колата. Ще ме закараш ли до вкъщи?
Ето . . . вземете. Знаете ли да работите с тези скорости?
Не знаете?
- Не.
Да тръгваме.
Благодаря ти.
- Така.
Ще влезеш ли?
- Какво?
Докато запаля осветлението. - Защо?
- Не се чувствам в безопасност, докато не светна.
Моля те, върви пред мен до вратата. Не ми действа добре тъмната къща.
Но там свети.
- Моля те.
Какво пиеш? Бърбън?
Вижте, г-жо Робинсън, докарах ви до вкъщи.
Беше ми приятно да го направя. Но си мисля за разни неща. Разбирате ли?
Какво пиеш?
Не искам да съм сама в къщата.
- Защо не?
Почакай докато мъжът ми се върне.
Кога ще се върне?
- Не зная.
Питие?
- Не.
Винаги ли толкава се боите да останете сама? - Да.
Не можете ли просто да заключите вратите?
Много съм нервна.
Мога ли да ти задам един въпрос? Какво мислиш за мен?
Какво имате предвид? - Познаваш ме цял живот. Имаш някакво мнение.
Винаги съм мислел, че сте много приятен човек.
Знаеше ли, че бях алкохоличка?
Какво?
Знаеше ли?
Мисля, че трябва да тръгвам.
Седни. - Г-жо Робинсън, разговорът стана странен.
Г-н Робинсън ще бъде тук всеки момент.
- Не, съпругът ми ще закъснее.
Няма да го има няколко часа.
О, Господи!
Моля?
- О, не, г-жо Робинсън! Не!
Какво не е наред?
- Не очаквахте . . .?
Какво?
Нали не очаквахте, че ще направя нещо подобно? - Какво? - Вие какво си мислите?
Не знам. - За Бога, г-жо Робинсън, ето ни.
Заведохте ме в къщата си. Наляхте ми питие, пуснахте музика,
разказахте ми за личния си живот и казахте, че мъжът ви ще закъснее. - Е и?
Г-жо Робинсън, вие се опитвате да ме съблазните!
Нали?
Не съм мислила за това. Чувствам се поласкана.
Г-жо Робинсън, моля ви простете ми.
Всичко е наред. - Нищо не е наред. Ужасно е. - Седни.
Моля ви простете ми, просто съм объркан.
- Всичко е наред. Допий си питието.
Лошо ми е, че казах това.
- Забрави го.
Какво не е наред с мен?
- Искаш ли да видиш портрета на Илейн?
Нейн портрет?
- Да. - Не.
Направихме я миналата Коледа. Искаш ли да я видиш? - Много.
Тук е, в стаята на Илейн.
Илейн наистина е привлекателно момиче.
Не си я спомням с кафяви очи. - Ела тук.
Там?
Разбира се.
Ще разкопчаеш ли роклята ми? Ще си лягам. - Ами, лека нощ!
Няма ли да разкопчаеш роклята ми?
- По-добре не.
Все още ли мислиш, че те съблазнявам?
- Не, не мисля, просто се чувствам глупаво.
Познаваш ме толкова отдавна. Хайде, трудно ми е да го достигна.
Благодаря ти.
От какво си уплашен? - Не съм уплашен. - Защо си тръгваш?
Защото вие ще си лягате. Не би трябвало да съм тук.
Никога ли преди не си виждал някой да спи?
- Да, но . . .
Ами, ако г-н Робинсън се върне?
- Какво ако? - Ще изглежда странно.
Не мислиш ли, че той ни вярва?
- Но, може да остане с погрешно впечатление!
Как изобщо някой може да си помисли, че ти и аз . . .
- Може! Не разбирате ли?
Не се опитвам да те съблазня!
- Знам, но моля ви, г-жо Робинсън!
Би ли искал да те съблазня?
- Какво?
Това ли се опитваш да ми кажеш?
- Тръгвам си.
Надявам се, ще забравите това, което ви казах. Но точно сега си отивам вкъщи.
Можеш ли да ми донесеш портмонето?
- Трябва да тръгвам.
Не искам да се обличам отново.
- Къде е?
На масата в коридора.
В банята съм. - Портмонето е тук.
- Можеш ли да ми го подадеш?
Ще ви го подам. Елате до парапета.
Уморих се от тези подозрения! Ако не искаш да ми направиш тази проста услуга . . .
Слагам го на най-горното стъпало.
- За Бога, донеси ми портмонето!
Слагам го до вратата. - Ще ми го подадеш ли?
- По-добре не.
Добре, остави го в стаята на Илейн, където бяхме. - Добре.
О, Боже!
Пуснете ме да изляза!
- Не бъди нервен.
Махнете се от тази врата. - Първо, искам да знаеш, че можеш да ме имаш.
Ако не искаш да спиш с мен сега, можеш да ми се обадиш по всяко време.
Разбра ли?
- Пуснете ме да изляза!
Разбра ли ме? Мисля, че си много привлекателен и винаги, когато . . .
Това е той!
Това отпред колата на Бен ли е?
- Да, сър!
Докарах г-жа Робинсън до вкъщи. Тя ме помоли и аз я докарах.
Благодарен съм ти за това.
Тя е горе. Помоли ме да пачакам тук долу, докато се приберете.
Оставайки на пост пред стария замък?
- Да, сър.
Поздравления!
- Благодаря ви.
Изглежда имаш нужда от още едно питие.
- О, не, трябва да тръгвам.
Нещо не е наред ли? Изглеждаш леко разтреперан.
Не. Просто съм малко разтревожен за бъдещето си. Малко обезпокоен.
Да си налеем по едно нощно питие. Скоч? - Бърбън.
На колко си години сега?
20, ще стана на 21 следващата седмица.
Това е дяволски добра възраст.
- Благодаря.
Благодаря ви, сър.
Иска ми се отново да бъда на тази възраст. Защото, Бен . . . - Сър?
Никога няма да бъдеш млад отново.
- Зная.
Мога ли да ти кажа нещо?
- Какво?
От колко време се познаваме?
От колко време се познаваме ти и аз?
От колко време ние с баща ти сме партньори? - От доста.
Гледах как израстваш, Бен.
- Да, сър.
По много начини те чувствам като собствен син. - Благодаря ви.
Така че, мисля, нямаш нищо против от един приятелски съвет.
С удоволствие ще го чуя.
Мисля,
че трябва да го караш по-спокойно сега, отколкото изглежда го правиш.
Налудувай се. Приемай нещата такива, каквито са.
Прекарвай си добре с момичетата.
- Не ставай.
Тъкмо казвах на . . .
- Бен. - . . . Бен
да поживее. Да си прекарва добре. Мислиш ли, че това звучи като съвет?
Да, мисля.
- Трябва да тръгвам.
Трябва да си поживееш това лято.
Обзалагам се, че момичетата си падат по теб?
- О, не.
Какво? Приличаш на момче, което ги подлудява.
Не прилича ли на момче, което ги подлудява? - Да, прилича.
О, Илейн не се ли връща от Бъркли в събота? - О, да.
Защо не й се обадиш?
- Ще й се обадя.
Благодаря, че ме докара до вкъщи. Ще те видя скоро, надявам се.
Моля за вашето внимание. За нашето следобедно представление.
Хей, там, да, точно ти!
Моля за вашето внимание.
Готови ли сте за представлението?
- Мога ли да поговоря с теб за секунда?
Слушайте, нуждая се от аплодисменти, за да докараме това момче тук, ок? Не!
Нека да се поправя. За да докараме този млад мъж тук,
защото днес той става на 21 .
Да вървим!
Почакайте, трябва да кажа няколко думи.
- Винаги го правиш!
Вижте кой говори!
Татко, можем ли да поговорим за секунда?
- Не мога да ги задържам твърде дълго.
Бих искал да обсъдим това.
- Това момче, съжалявам . . .
този млад мъж, ще продължи да учи като стипендиант на наградата Хелпингам.
но преди да го направи, преди да го направи . . .
Разочароваш ги, Бен. Наистина ги разочароваш! - Татко, слушай . . .
Давам ти 10 секунди!
Сега той ще ни направи демонстрация за това какво считам за безопасно, казвайки че е
прекрасен подарък за рожден ден. По-добре да работя или ще съм назад
с над двеста кинта. Ок, да го чуем сега от Бенджамин
Брадок!
Хайде, Бенджи!
Да го чуем. Момчето на татко!
Сега приятели, този забележителен млад мъж
ще изпълни един грандиозен и изумителен подвиг, гмуркайки се
във вода, която е дълбока над 6 фута.
Ало?
Не знам как да го кажа . . .
- Бенджамин?
Мислех си за онзи път, след партито . . .
- Къде си?
Чудех се дали не бих могъл да ви черпя едно питие. - Къде си?
Хотел Тафт.
- Наел ли си стая? - Не.
Знам, че е доста късно и . . .
- Дай ми един час. - Какво?
Ще бъда там след час.
Мога ли да ви помогна, сър?
Какво? Не, аз само . . .
По работа ли сте тук, сър?
Какво?
За партито на Сингълман?
Да, партито на Сингълман.
- В Главната бална зала е. - Благодаря.
Вие трябва да сте някой от Портърови?
- Не, аз . . .
Това е сестра ми, г-ца Де Вит.
- Как сте? - Приятно ми е?
Това е съпругът ми, г-н Сингълман. И Джефри, разбира се.
Не разбрах името ви, сър.
- Бенджамин Брадок, сър.
Да, но боя се, че . . .
- Ще намеря масата ви!
Не сте Браниф? Имаме Браниф.
Търся един приятел.
- Не разбирам.
Не съм на вашето парти, съжалявам.
- Не схванах.
Приятно ми беше да се срещнем, г-н Браниф.
Здравей, Бенджамин.
- О, здравейте.
Мога ли да седна?
- Разбира се. - Благодаря ти.
Как си?
- Много добре, благодаря ви.
Мога ли да получа питие?
- Питие? Разбира се.
Не ме видя.
- Келнер!
Едно мартини.
- Да, госпожо.
Не е нужно да си толкова нервен.
- Нервен?
Малко съм нервен. Трудно е да съм спокоен, когато вие . . .
Нае ли стая? - Какво?
- Нае ли вече стая? - Не.
Искаш ли? - Ами, не мисля . . . Бих могъл . . . Или можем просто да поговорим.
Искаш ли аз да я наема?
- Не, аз ще го направя.
Сега?
- Сега? - Да.
Не знам.
Защо не наемеш?
- Ами, ще го направя тогава, извинете ме.
Извинете.
Да, сър?
Стая. Бих искал стая, моля.
- Единична или двойна?
Единична. Сам съм.
- Подпишете се, моля.
Нещо не е наред ли, сър?
- Какво? Не, нищо.
Имате ли багаж, г-н Гладстоун?
- Багаж?
Да, имам.
- Къде е?
Какво?
- Къде е багажът ви?
Отвън в колата.
- Ще кажа на портиера да го донесе.- О, не!
Не искам да ви притеснявам. Просто имам четка за зъби.
Мога да я взема и сам. - Както желаете. Портиерът ще ви покаже стаята.
О, всъщност, ще я намеря и сам.
Просто трябва да се погрижа за четката си и мисля, че ще се справя и сам.
Както желаете, сър.
- Благодаря ви.
Г-жа Робинсън?
За вас.
- Благодаря ви.
Ало?
- Г-жо Робинсън?
Бенджамин е.
- Да?
Бенджамин Брадок.
- Къде си?
Можете ли да погледнете през стъклото?
Виждате ли ме сега?
- Да.
Взех единична стая.
- Добре.
Но има нещо. Човекът на рецепцията изглежда малко подозрителен.
Не знам тяхната политика . . .
- Искаш ли да се кача първа? - Да.
Ще съм горе след 5 минути.
- Довиждане тогава. - Бенджамин!
Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Искам да знаете колко много оценявам това. - Номерът.
Желателно е да ми кажеш номера.
Абсолютно сте права.
568.
Балгодаря ти.
Моля.
Е,
ще се видим след малко, г-жо Робинсън.
Сметката, моля.
Взех я.
Казах, че я взех. Четката за зъби! - Много добре, сър.
Е, лека нощ.
- Лека нощ, сър.
Здравей, Бенджамин.
Здравейте, г-жо Робинсън.
Е . . .
Е . . .
Бенджамин . . .
Да?
Сега ще се съблека, става ли?
- Разбира се, тук ли . . .?
Тук ли да стоя? Не зная какво искате да направя?
Защо не погледаш? - Ок, благодаря ви.
- Ще ми донесеш ли закачалка? - Какво?
Закачалка.
- О, да.
Дървена?
Каво?
- Дървена или метална? Имат и от двете.
Която и да е.
- Добре.
Благодаря ти.
Ще ми помогнеш ли, моля?
- Разбира се.
Благодаря ти.
- Моля.
По-лесно ли ще ти е на тъмно?
- Не мога да направя това.
Какво?
- Това не е редно.
Непривлекателна ли ме намираш?
- Не!
Вие сте най-привлекателната от всички приятели на рдителите ми. Вие сте много привлекателна
Но за Бога, какво биха казали родителите ми, ако бяха тук сега?
Какво? - Нямам представа. Но те ми осигуриха добър живот.
Заслужават нещо по-добро от това, да легна с жената на техния партньор.
Страхуваш ли се от мен?
- Не, вие не разбирате.
Може би бихме могли да правим нещо друго. Искате ли да отидем на кино?
Мога ли да ти задам личен въпрос?
- Разбира се. - За пръв път ли ти е?
Кое?
- За пръв път ти е, нали? Тоят първи път?
Това е смешно, г-жо Робинсън.
- Не можеш да си признаеш, нали?
Шегувате ли се?
- Няма от какво да се срамуваш.
Кой казва, че ми е за пръв път?
- Страхуваш се да не се изложиш.
Да се изложа?
Мисля, че е по-добре . . .
- Не мърдай!
Бен, какво правиш?
Да кажем, че просто се нося по басейна. - Защо?
Много е приятно просто да се нося.
Мислил ли си за университет? - Не.
За какво бяха тези четири години в колежа?
Хвана ме.
- Слушай сега, Бен . . .
Виж,
Мисля, че е добре за един млад човек, след като е свършил някаква добра работа,
да се отпусне, да полежи и да пие бира.
Но след няколко седмици
вярвам че този човек ще иска да си направи равносметка
и да помисли да си размърда задника.
Семейство Робинсън са тук.
Здравей, Бен, с какво се занимаваш последните дни?
О, с нищо особено. Разпускам.
Това бих правил и аз, ако можех. Няма нищо нередно в това.
Илейн се връща от Бъркли. Искам да й се обадиш. - Добре.
Мисля, че вие двамата ще си допаднете.
Кажи здравей на г-жа Робинсън.
Здравейте, г-жо Робинсън.
Здравей, Бенджамин.
О!
Мога ли да поговоря с теб за минута.
- Разбира се.
Бенджи, скъпи, ще те попитам нещо,
но няма нужда да ми казваш, ако не искаш. - Какво?
Искам да те попитам, какво правиш
какво правиш, когато излизаш през нощта.
Когато излизам?
Не си длъжен да ми казваш. - Не, искам да ти кажа. Карам наоколо.
Какво друго?
- Нищо друго.
Не шофираш от полунощ до следобяд на следващия ден, нали. - Не.
Тогава какво правиш? Срещаш ли се с някого?
Защо питаш?
- Ами, това си е твоя работа.
Не искам да играя игрички.
- Чакай!
С никого не се срещам, но защо?
- Не искам да се бъркам в живота ти,
но бих искала да не казваш нищо, отколкото да не бъдеш честен. - Чакай!
Почакай!
Почакайте, моля.
Г-жо Робинсън, мислите ли, че можем първо да поговорим този път?
Не мисля, че имаме да си кажем много един на друг.
От месеци всичко, което правим е да идваме тук и да скачаме в леглото.
Омръзна ли ти?
- Не, но.
Но не мислите ли, че бихме могли да разнообразим с малко разговори? - За какво?
За каквото и да е.
Искаш ли да ми разкажеш за преживяванията ти в колежа? - О, Господи!
Измислете нещо друго.
Какво ще кажеш за изкуство?
- Това е добре. Вие започнете.
Ти започни. Не зная нищо за него.
Кое харесвате повече: модерното или класическото изкуство?
Нито едното. - Нито едното? Защо тогава искате да говорим за него? - Не искам.
Ние разговаряме! Разкажете ми какво правихте днес.
Станах.
Направих закуска на мъжа ми.
- Това е нещо, за което можем да говорим.
Съпругът ви!
- О, той.
Имах предвид всичко. Не зная нищо за това, което правите.
Какво му казвате, когато излизате?
- Нищо, той спи. - Винаги?
Той не се ли събужда, когато се прибирате?
- Имаме отделни спални.
О, разбирам. И вие не . . .
Не сикам да ви се бъркам, но вие не спите ли с него? - Не.
Откога продължава това? Защо се омъжихте за него?
Познай.
- Не мога. - Помисли малко.
Не мога да разбера защо сте го направили, освен . . . Принудена ли бяхте да се омъжите за него?
Не казвай на Илейн. - Трябвало е да се омъжите за него, защото сте забременели.
Шокиран ли си?
Никога не съм мислел, че вие . . .
- Добре, да отидем в леглото.
Почакайте малко!
Как се случи?
- Кое?
Вие и г-н Робинсън. Мислите ли, че ми разказвате в подробности?
Всъщност не.
Той студен по право ли беше тогава?
И вие също?
В колежа?
- Да.
Каква специалност бяхте?
Защо ми задаваш всички тези въпроси?
- Защото ме интересува.
Каква ви беше специалността в колежа?
Изкуство.
- Изкуство?
Но аз си мислех . . .
Тогава сигурно сте загубила интерес през годините.
Нещо такова.
Как се случи?
Кое?
- Вие и г-н Робинсън.
Ти как мислиш? - В неговата стая или ви заведе на хотел?
Какво значение има?
- Любопитен съм.
Бяхме в неговата кола.
- Направили сте го в кола?
Не мисля, че бяхме първите.
- Какъв модел беше колата?
Какво?
- Спомняте ли си модела на колата?
О, Господи!
- Искам да знам! - Форд.
Форд!
Форд! Проклет да съм, това е велико!
Достатъчно.
И така, Илейн Робинсън е зачената във Форд.
Не говори за Илейн.
- Да не говоря за Илейн?
Да.
Защо не?
Защото не искам.
- Защо не ми казахте тогава?
Няма нищо за казване.
- Защо тази тема е табу?
Предполагам, че трябва да я поканя да излезем и да видя дали наистина е толкова голяма работа.
Нокога не излизай с това момиче! Разбра ли?
Нямам никакво намерение да излизам с нея.
Добре.
Просто се пошегувах.
Добре.
Но защо да не го правя?
Имам си причини. - Да ги чуем.
- Не. - Мисля, че знам причината.
Не съм достатъчно добър за нея, нали? Дори не мога да говоря за нея, нали?
Да оставим това. - Не! Аз съм достатъчно добър за теб, но не и за дъщеря ви!
Това е, нали?
Да.
Ще горите в ада, г-жо Робинсън!
Мислите ли, че се гордея с всичко това?
- Не бих могла да зная. - Не се гордея.
Не се гордея, че предкарвам времето си с пропаднала алкохоличка.
Разбирам. - Идвам тук не заради друго, освен от пълна скука.
Това е най-извратеното, най-перверзното нещо, което ми се е случвало.
Правете каквото искате, аз приключвам с това!
- Така ли? - Добре тогава!
Така ли се чувстваш? Аз съм болна и отвратителна? - Не започвайте това.
Кое? - Недейте да се преструвате на наранена.
- Не очакваш ли да бъда наранена?
Какахте ми, че не съм достатъчно добър за Илейн. - Така ли?
С толкова много думи.
Искам да ти се извиня, ако така си ме разбрал.
Преди две минути ми казахте, че не съм достатъчно добър, сега казвате, че съжалявате!
Нямах предвид това. Не мисля, че сте подходящи един за друг.
Никога не бих казала, че си по-лош човек отколкото е тя.
Не бихте казали?
Разбира се, че не.
Какво правите? - Очевидно е, че не искаш да бъда тук.
Бях разстроен.
Съжалявам, че казах тези неща.
- Няма нищо.
Не мога да разбера защо се отвращаваш от мен. - Не се отвращавам.
Харесвам ви, нямаше да продължавам да идвам тук, ако не ви харесвах.
Не беше ли отвратително?
- Не . . .
Наслаждавах се. Очаквах го. Това е единственото нещо, което очаквах.
Няма нужда да казваш това.
- Не бих го казал, ако не беше истина.
Мога ли да остана тогава?
Да, моля ви, останете.
Благодаря ти. - Не ми благодарете. Защото го исках.
Но ти няма да излизаш с Илейн, нали? Искам да ми обещаеш.
Защо го споменавате? Никога не се е случвало. - Тогава дай ми дума.
Това е абсурдно.
Обещай ми, Бенджамин.
Добре. За Бога, обещавам никога да не излизам с Илейн.
Благодаря ти.
Да не говорим за това.
Да не говорим въобще.
Илейн се върна от училище.
Ще бъде добър жест, ако я поканиш да излезете заедно.
Предполагам, че не е достатъчно добра за теб?
- Илейн и аз не сме подходящи.
Не си я виждал от гимназията! Предполагам, че вечерите ти
са просто по-важни.
- Това няма нищо общо.
Просто трябва да кажа на г-н Робинсън, че си твърде зает всяка вечер.
Недей така. Ако Бен отказва да излезе с нея . . .
Отказвам. - . . . тогава просто ще поканя семейство Робинсън в четвъртък.
Е, Брадок, беше време да направиш това.
Жена ви мисли, че бихте казали . . . "Кати Дювал . . ."
Няма точки, нали.
Ето следващия въпрос. Какъв е най-необичайният навик на жена ви?
Хайде влизай! Страхувам се,
че младата дама не е готова още.
Какво би казал за едно малко? Още ли пиеш скоч? - Бърбън.
Да не си бръсне краката.
Ще видя дали е готова вече.
Това беше идея на баща ми!
- Мисля, че бях ясна за това.
Ще отидем на вечеря, ще пийнем и веднага я връщам.
Беше или това или вечерно парти за двете семейства, а аз не бих могъл да се справя с това.
Нямам никакво намерение да я извеждам отново, така че не се разстройвайте!
Но аз съм. Крайно съм разстроена от това, Бенджамин.
Здравей.
Здравей.
Бъдете разумни.
Не се знае какви трикове е научил Бен на изток.
Сега живееш у вас нали?
- Да.
Занеш ли какво смяташ да правиш?
- Не.
В университет ли отиваш?
- Не.
Винаги ли караш така?
- Да.
Седни!
Защо не гледаш шоуто?
Изпитваш ли антипатия към мен поради някаква причина? - Не, трябва ли?
Не знам.
Пропускаш страхотен ефект.
Харесва ли ти?
Можеш ли да го направиш?
Илейн, съжалявам.
Ще ме заведеш ли вкъщи сега?
- Съжалявам, че те заведох там.
Къде е колата?
- Искам да ти кажа нещо.
Просто искам да се прибера вкъщи.
- Но мога ли да ти кажа нещо?
Какво? - Тази среща беше идея на родителите ми. Те ме накараха.
Много мило, че ми казваш това.
- Не, имам предвид, че не съм такъв.
Мразя се такъв.
Можеш ли просто да спреш да плачеш?
- Не, не мога.
Но, можеш ли да опиташ?
- Не.
Откакто се дипломирах, чувствам се сякаш винаги трябва да бъда груб. Разбираш ли?
Да.
Като игра е, но правилата нямат значение.
Измислени са от погрешните хора. Не,
имам предвид, че никой не ги е измислил, изглежда сами са се създали.
Чудех се, не би ли могъл малко да намалиш това?
Искаш ли да влезеш? Бих могла да ти направя кафе. - Не.
Не бих искал да събудя някого.
- Няма.
Да влезем.
Почакай малко.
- Нещо не е наред ли?
Мислех си. Все още е рано.
Може би бихме могли да отидем някъде, някъде другаде.
Добре.
Къде отиваме?
- Където има място да пийнем по нещо?
Нямаше ли в хотел Тафт? Какво има?
Нищо! Просто се чудех дали имат бар? Да отидем да видим.
Да видим.
Струва ми се, че нямат бар тук.
- Да, има. Виж, Палмовата стая!
Добър вечер.
- Как сте, господине?
Добър вечер, г-н Гладстоун.
- Здравейте отново.
Здравейте, г-н Гладстоун. Как сте тази вечер?
Да отидем някъде другаде.
- Познават ли те? - Разбира се, че не!
Добър вечер, сър.
- Хайде, тръгваме си.
Г-н Гладстоун, как сте?
Какво става?
- Трябва да ме бъркат с г-н Гладстоун.
Здравейте, г-н Браниф.
Илейн, харесвам те. Много те харесвам.
Вярваш ли ми?
Вярваш ли?
- Да.
Ти си първото . . .
Ти си първото нещо от толкова време, което харесвам.
Първият човек, с който искам да бъда.
Целият ми живот е такава загуба.
Той е просто нищо.
Съжалявам. Ще те заведа вкъщи сега.
Имаш ли връзка с някого?
Съжалявам. Това не е моя работа.
Просто се случи.
Това беше просто нещото, което се случи покрай всичко останало.
Можеш ли да разбереш това?
Тя омъжена ли беше?
Да.
Имаше ли семейство?
- Да. Имаше съпруг и син.
Те разбраха ли за вас?
- Не.
И всичко е приключило сега?
Да.
Радвам се.
Можем ли да правим нещо утре?
- Добре.
През деня? Да се повозим или нещо друго. - Добре.
Сигурна ли си, че наистина искаш?
- Да.
Искам само, ако и ти искаш.
- Искам. - Така ли?
Бенджамин, наистина искам.
Карай!
Илейн и аз имаме среща. Ще се разходим с колата.
Прави точно каквото ти казвам!
Струва ми се . . .
- Слушай ме внимателно.
Няма да виждаш Илейн отново. Това е заповед. Ясно ли е?
Мога да направя нещата доста неприятни за теб. - Как?
За да държа Илейн далеч от теб, съм готова да й кажа всичко.
Не ти вярвам.
По-добре ми повярвай.
Не бихте направила това.
Пробвай.
Бенджамин? - Идвам!
- Не съм облечена още. Бенджамин!
Отиди отзад. Ще се срещнем на ъгъла. Обуй си обувките.
Какво правиш?
- Трябва да ти кажа нещо.
Тази жена, тази по-възрастна жена, за която ти казах.
Онази? - Да. Това не беше просто една жена.
- Какво се опитваш да ми кажеш?
Просто ми кажи за какво е всичко това?
О, не.
О, Господи!
Махай се оттук.
- Не плачи. - Изчезвай!
Сбогом, Бенджамин.
Я повтори.
Смятам да се оженя за Илейн Робъртсън.
Какво става?
Бен казва, че той и Илейн щели да се женят.
Не вярвам! - Така казва той.
- Заминавам за Бъркли днес.
Толкова е вълнуващо.
Обади се на Робинсънови. Трябва да празнуваме. - Мисля, че трябва да почакаш.
Те не знаят? - Не.
- Кога реши това?
Преди час. - Почакай малко. Говорил ли си с Илейн тази сутрин?
Не. Тя не знае за това.
- Че отиваш в Бъркли?
Не, че ще се женим.
- Кога обсъждахте това?
Не сме го обсъждали.
- Не сте?
Цялата тази идея ми звучи половинчата.
Не, не е. Напълно реална е, така реших.
Откъде знаеш, че тя ще се омъжи за теб?
- Не знам. Тя дори не ме харесва.
Студент? - Не точно.
- Какво е това? - Не точно.
Какъв си тогава?
- Просто минавам оттук.
Искам да знам кой живее тук и какви са моите момчета.
Не съм нищо особено, всъщност.
Просто идвам да разгледам.
Винаги съм искал да видя Бъркли.
Не сте някой от онези агитатори, нали? Мразя това.
Не бих го издържал.
Какво съвпадение!
Чудех се къде се изгуби.
- Имам среща с един човек.
Къде?
Къде ти е срещата?
- В зоопарка. - Зоопарка?
Хубав ли е зоопаркът?
Не знам. Никога не съм го виждал.
- Аз също.
Тук трябва да се разделим.
Това там той ли е?
- Не.
Той къде каза, че ще се срещнете?
- Мислех си, че до клетката на маймуните.
Какво правиш тук?
В Бъркли? Наех си квартира и ще посещавам лекциите . . .
Но ти не си записан!
- Не, просто седя там.
Ти си. . . Не знам какво да кажа.
- Може би можем да поговорим за това.
Наистина невероятен!
Идва. - Какво?
- Мисля, че това е приятелят ми.
Определено е добър пешеходец.
Закъснях ли? Съжалявам.
- Мислехме, че ще си пред клетката на маймуните.
Бенджамин Брадок. Карл Смит. Бенджамин се вози с мен в автобуса.
Радвам се да се запознаем, Бен.
- Радвам се да се запознаем, Карл!
Кой е? - Задавам ти един въпрос и си тръгвам. - Влез. - Не.
Защо си тук? - Защото съм.
- Заради мен ли?
Ти как мислиш? - Мисля, че да. Казах, мисля, че да.
Добре тогава, да!
- Искам да си тръгнеш. - Обичам те!
Всичко ли мразиш? Как си могъл да изнасилиш майка ми? - Какво?
Как е възможно въобще някой да направи нещо подобно?
- Кажи ми какво ти каза тя. - Защо?
Защото не е вярно. Кажи ми.
Тя каза, че си е пиела питието, ти си я чакал на паркинга,
тя е била твърде пияна, за да шофира и ти си й наел стая.
После какво?
- Ти си се качил и си я изнасилил.
Това не е истина. Имаше парти при родителите ми. Закарах я до тях . . .
Не искам да слушам това!
- Влязохме, за да видим портрета ти.
Тя се съблече!
- Тя ми е майка!
Изведнъж тя се оказа гола!
- Млък . . .!
Здравейте, г-н Маклийри.
- Кой пищеше?
Всичко е наред.
- Писъците не са наред тук.
Беше просто посетителка. Ни сега всичко е наред.
Какво й направихте? - Беше разстроена и иазпищя, но сега е добре.
Да извикам ли полицията?
Почакйте малко. Вижте, тя е тук, пие вода.
Няма нужда от полиция.
Добре момчета, можете да се приберете по стаите си сега. Хайде.
Няма повече да обсъждаме това.
Нали, Брадок?
- Да, сър.
Искам да се махнеш от тук.
- Какво имате предвид? - Да се махнеш!
Защо?
- Защото не те харесвам.
Съжалявам, че изпищях.
Когато дойде тук, какво си мислеше, че ще се случи между нас?
Не мога да говоря. Съжалявам, но мисля, че трябва да направя това сега.
Мога ли да седна тук, докато опаковаш?
- Ако искаш.
Какво смяташ да правиш сега?
Не знам.
Вкъщи ли се прибираш?
- Не.
Къде отиваш?
Спри да ме питаш така.
Не искам да си тръгваш.
Не разбирам.
Не искам да отиваш никъде,
докато нямаш ясно определена цел. Сбогом.
Какво става?
- Бенджамин. - Какво?
Ще ме целунеш ли?
Ще се омъжиш ли за мен?
Не искаш ли?
- Не знам.
Но би могла?
Бих могла.
Така ли? Би могла да се омъжиш за мен?
Да.
Кога?
Не знам.
Какво ще кажеш за утре? Не искам да те насилвам но . . . - Не знам.
Не знам какво става.
Объркана ли си?
Не бъди объркана. Ще се оженим.
Не виждам как ще стане.
Просто ще стане.
Трябва да тръгвам сега.
Сериозно ли говориш за това?
Ще си помисля.
- Наистина ли? - Да.
Мили Боже!
Кръвните ни тестове ще станат утре. Или днес.
Не съм казала, че ще се омъжа за теб.
Нося си Кръщелното свидетелство с мен. Къде е твоето?
Просто не мисля, че ще стане.
- Защо не?
Защо не?
- Просто не мисля, че ще стане.
Можем ли да направим кръвните си тестове утре?
Защо не ме повлечеш, щом искаш толкова много да се ожениш за мен?
Добре, ще го направя. Веднага, след като станат тестовете. - Първо трябва да видя Карл.
Кой Карл?
Кой Карл?
Карл Смит! Познаваме се от години.
- Онзи от зоопарка?
Защо трябва да го видиш?
- Казах му, че мога да се омъжа за него.
Какво?
Как го направи? Падна ли на колене? Надявам се, че не.
Не.
- Какво ти каза? Любопитен съм.
Каза ми, че можем да бъде доста добър екип. - О, не! Така ли е казал?
Къде го направи?
Искам да знам къде е станало.
Не е било в колата му, нали?
Лека нощ.
Ще се оженим ли утре?
Не.
Вдруги ден?
Не знам. Може би да, а може би и не.
Искаш ли да се опиташ да ми кажеш защо си го направил?
Г-н Робинсън?
Изпитваш ли омраза към мен? Обиден ли си ми? - Не.
Казал ли съм нещо лошо или презираш нещата, които съм направил?
Няма нищо общо с вас, сър
- Всичко е свързано с мен!
Ние сме цивилизовани хора. Необходимо ли е да се заплашваме? - Не.
Би ли отпуснал юмруците си?
Благодаря ти. Мога да виждам в тъмното. Тук съм от доста време.
Опитвам се да ви кажа, че нямам лични чувства. Не съм ви обиден.
Но не ме и уважаваш, нали?
Не, сър.
- Какво? - Не, сър.
Не ми крещи. Може и да не съм млад колкото теб, но мога да чувам.
Почакай докато свърша!
Мисля, че трябва да знаеш, че аз и жена ми скоро се развеждаме.
Но защо?
- Защо?
Това, което се случи между г-жа Робинсън и мен не беше нищо!
Не означаваше нищо. Можехме по същия начин и да си стиснем ръцете.
Това не говори добре за жена ми.
- Пропускате идеята. - Предполагам.
Идеята е, че аз не обичам жена ви. Обичам дъщеря ви, сър.
Чуй това: Не знам дали мога да те съдя, но мисля, че мога.
Мисля, че мога да те хвана между баровете, ако дори погледнеш дъщеря ми отново.
Подсигурих се така, че да не можеш да се докопаш до нея.
Стой далеч от мен, Бен! Не искам да се разправям с теб.
Доколкото Илейн е засегната, избий си я от мръсното съзнание!
Ясно ли ти е?
Това е всичко. Ще ме извиниш, че не се ръкуваме!
Мисля, че си отвратителен! Мисля, че ти си измет!
Ти си изрод!
Имате ли дребни за телефон?
- Искам да се махнеш от тук!
Ще ви дам 10 долара. Ще ви дам 20.
Ще ме пуснете ли да ползвам телефона?
- Ще се обадя в полицията.
Мога ли първо да се обадя?
- Изчезвай от тук!
Илейн Робъртсън напусна училище.
Съквартирантката й ще ви донесе бележка за вас.
Скъпи Бенджамин, моля те прости ми, това, което правя е най-добре за теб.
Баща ми е толкова разстроен. Обичам те, но няма да се получи.
Здравей, Бенджамин.
Къде е тя?
- Дайте ми полицията, моля.
Една минута, Бенджамин. Имате ли патрулна кола близо до 1 200 Гленвю Роуд?
Добре. Тук има крадец. Ще го попитам. Въоръжен ли си?
Не мисля.
Къде е тя? - Всичко е под контрол. Едно бързо питие, преди да тръгнеш?
Не можеш да ме спреш да я видя. Ще я намеря.
Не можеш да дойдеш на сватбата. Вече е уредена.
Какво по дяволите сте й направили?
Не мисля, че имаш време за това питие след всичко това.
Ще я намеря.
- Не мисля така.
Кажете, приятели . . .
Някой знае ли къде е Карл Смит?
- Замина миналата нощ да се жени.
Може би на стъпка пред края си!
Къде ще се жени? Трябва да бъда там.
Питай Картър.
Къде да го намеря?
Хей, Картър?
Къде ще се жени?
- Санта Барбара.
Знаеш ли точно къде в Санта Барбара. Трябва да бъда там.
Къде в Санта Барбара? - Не знам. Може би в къщата на родителите му.
Или в Майчин дом!
На сватбата ли отиваш? Кажи му да запази парче за мен . . .
. . . от сватбената торта!
Мога ли да използвам телефона ви?
- Аха.
657-2036. - Ало, кой е?
- Кабинетът на д-р Смит.
Там ли е докторът?
- Съжалявам, докторът не може . . .
Къде е? - На сватбата на сина си. Но съм сигурна, че е приключила вече.
Аз съм братът на доктора, свещеник Смит. Трябва да извърша церемонията.
Тъкмо пристигнах от Портланд и забравих в коя църква ще бъде.
Не съм сигурна, но може би Първа презвитерианска, улица Алан. - Благодаря.
Улица Алан, къде се намира?
Шест пресечки нагоре и три натам.
Трябва ли ви гориво, Отче?
О, Исусе, не!
Кой е този? Какво прави?
Ще се погрижа за него.
- Закъсня.
Трябва да го спрем.
Луд скапаняк!
Твърде късно е!
- Не и за мен!
Специални благодарности на Better
Този филм достигна до вас на български благодарение на: BRUTAS and Flo