Lost - 01x12 (2004) Свали субтитрите
Какво, по дяволите, правиш?
- А ти какво правиш там?
Коляното ми! Направо ми счупи капачката!
Следиш ли ме?
Да те следя? Аз те пазех.
От какво? Перверзниците от Юга ли?
Добре, както и да е.
Не мога да повярвам!
Не е чак толкова зле.
Това си е моето коляно. Аз ще кажа колко е зле.
Какво, по дяволите, търсиш толкова навътре все пак?
Напоследък всички доста похапват.
Това е единственото място, където дърветата още не са ошушкани.
Но не трябва да идваш тук сама. Не и след като се случи онова с...
Не, добре съм. Мога и сама да се грижа за себе си.
Но разбира се. "Не искам никой да ме пази. Сама мога да се грижа за себе си."
"Аз - Кейт. Аз хвърля камъни!"
Какво, да не подуши кръв някъде?
Не чу ли това?
Какви ги вършиш?
Трябва да промия бедното си коляно.
Хайде, мъничката ми.
След всичко, което преживяхме на този остров
не заслужаваме ли и нещо хубаво?
Какво, нима ще откажеш?
Да не си от онези вечно депресирани, без настроение смотанячки?
Е, добре.
Студено е.
Хайде, девойко!
Приятно е, нали?
Хайде, да идем на скалата.
::: И З Г У Б Е Н И :::
::: И З Г У Б Е Н И ::: Епизод 12
Ей! Добре ли си?
Да.
А ти?
Да. Ще ида да ги проверя.
Да ги провериш за какво?
- Да видя какво си носят.
Сойър!
Намерих си портфейл.
Отвратителен си.
- На него няма да му трябва.
Помогни ми с куфара.
О, значи аз съм отвратителен, а ти не?
Той е мой.
Не си носиш ключа, нали?
Куфарът не е твой, нали?
Не.
Е...
Тогава няма да имаш нищо против...
Ако го взема.
Не ме е грижа.
Не ми изглежда точно така.
Има ли нещо, което искаш да ми кажеш относно този куфар, малката ми?
Вземи го.
Морето отнася всичко!
Това не е нормално...
Приливите прииждат толкова внезапно...
Надигат се толкова бързо.
Тук има доста ненормални неща.
Плажът изчезва толкова бързо,
че останките ще са под водата само след няколко дни.
Трябва да преместим всичко преди смрачаване.
Надявам се, че от изместването ни навътре ще има полза.
Ще има полза, ако всички го направим.
Разбираш, че хората са малко изплашени да навлязат в джунглата
след случилото се с бременното момиче...
Без да споменаваме какво беше то.
Саид...
Трябва да ме заведеш при тази жена, французойката Русо.
Клер все още е някъде там.
Русо спомена, че има...
и други на този остров.
Тя не е в ред.
- Ти сам ги чу.
Не знам какво чух.
- Но ти каза, че...
Вятърът, Джак. Вятърът издаваше тези звуци.
Добре, тогава какви бяха тези книжа, които взе от нея?
Документите, картите... Искам да кажа, няма ли нещо...
Владея добре математическите анализи и дешифрирането,
но тези уравнения надминават всичките ми знания.
Има и бележки на френски, допълващи картите и диаграми.
Ако можех да ги преведа,
може би щях да извлека смисъл от всичко това, но...
Какво?
Може би е по-добре някои неща да си останат непреведени.
Така ли?
Кажи му го тогава.
Радвам се, че оползотворяваш добре времето си.
Къде беше?
Какво значи това "Къде беше"?
Ти и Лок излизахте преди изгрев слънце,
а се връщахте по тъмно през последните четири дни.
Какво правите там?
Той да не е новото ти гадже?
Търсим Клер.
Мислех, че следите са изчезнали и не знаете къде да търсите вече.
Е, да, но поне аз върша нещо полезно.
Не виждаш ли как ни гледат хората?
Никой не ни взема на сериозно. Просто някакви смешници.
Опитвам се да допринеса с нещо...
А ти... Ти си безполезна.
Добре, г-це Райън, ако ми покажете документ за самоличност,
ще започнем попълването на документите за вашия заем.
Добре, заповядайте.
Е, какво ви води в Ню Мексико?
Работа.
И каква по-точно е вашата работа?
Фотограф съм.
Какво снимате?
Наета съм да направя рекламни снимки за кафене.
Картини на стари сгради в малки градчета.
О, има една прекрасна такава в Рио Досо.
Не бихте я пропуснали. Вдясно от главния път е.
Е, ако реша да я използвам,
със сигурност ще изразя благодарностите си към вас, г-н... Хътън.
Марк.
Всички на пода!
Лягайте веднага!
Не! Дори не си го и помисляй! Хайде!
Млъквайте и идете натам! Бързо!
Кой е там? Виждам те!
Добре, мъжаго, да видя задника ти на земята!
Вън! Вън! Бързо!
Добре! Я чакайте малко!
Добре, девойче, ставай и иди там!
Размърдай се! Стой там! Точно там!
Лягай на пода, кучко!
Ти ли си управителя?
Попитах, ти ли си управителя?
Да.
Чудесно. Сега да отворим трезора, преди да почнат да умират хора.
Не ме гледай! Очите към пода!
На земята, веднага!
Казах, долу!
Пипнах те.
Махни се от мен.
Боже, не обичам да се караме за позите, миличко,
но ми се струва, че ти си отгоре.
Май не си тук заради куфара, а?
Ох, жено!
Ако искаш да си играем по-грубичко, само трябваше да ми кажеш.
Искаш ли пак да опиташ?
Дай ми го.
Не.
Прекалено близо сме до екватора.
Слънцето май е по-силничко, отколкото си свикнала.
Имам добър тренинг.
Искам да те помоля нещо.
Какво?
За една услуга.
Трябва да ми помогнеш да преведа книжата, които взех от Русо.
Кой е Русо?
- Французойката.
Зовът за помощ, който прихванахме.
Брат ми ли те наговори за това?
Брат ти ли?
Не.
Книжата съдържат уравнения, придружени с описания на френски.
Ако успея да разбера какво пише в тях...
Съжалявам, не мога да го направя.
Ти си единственият човек на острова, който говори френски.
Почти говори френски.
- Моля те, Шанън.
Не може ли поне да опиташ?
Кучият му син!
Губиш си времето, човече.
Ако успееш да разбиеш ключалка на "Холибъртън",
ще те кача на гърба си и ще отлетим до Л. А.
По-добре си подбери полоса, татенце.
Защото няма ключалка, която да не мога да разбия.
Какво се опитва да направи?
Да отключи "Холибъртън".
Успех.
Единственият начин да отвориш куфара е като използваш груба сила, човече...
Динамично скоростно въздействие.
Това пък какво значи?
Трябва да го удряш с нещо тежко като чук или брадва.
Взел си я.
Да, там беше.
Няма ли по-лесен начин да се доберем до там?
Най-лесният начин не винаги е най-добрия.
Някой видя ли те да я вземаш?
Не. Не мисля.
Кое от двете?
- Моля?
"Не" или "Не мисля"?
Не.
Чудесно. Сега на работа.
Здравей, Чарли.
О, вярно. Тези дни не си много словоохотлив.
Но това не значи, че трябва да си и невъзпитан.
Моля?
Всички с изключение на теб помагат да изместим лагера по-нагоре от плажа.
Сериозно ли говориш?
Мислиш, че си единственият на този остров, който скърби за нещо ли?
Миличък, имам достатъчно тъжни истории за теб,
тъй че, защо не хванеш другия край на това нещо и не ми помогнеш?
Е?
Хайде.
Хайде де!
Динамично скоростно въздействие...
Физика... Дрън-дрън.
Добре.
Кучият му...
Невероятно!
Ей!
Ей!
Не си го и помисляй!
Ей!
Проклятие!
Брей, миличка, знаех си, че го искаш.
Просто не знаех колко много.
Ще трябва да измислиш нова хватка.
Боже!
Добре.
Добре! Добре, това е направо тъпо.
Чакай!
Имам предложение за теб...
Кажи ми какво има вътре и аз ще ти го върна.
Сериозно ли?
По дяволите, няма начин да се отвори проклетото нещо.
Сега само искам да задоволя любопитството си.
Спокойно, слънчице.
Всъщност, дори не ме интересува какво точно е.
Изгарям да разбера защо е толкова важно за теб.
Последен шанс.
Добре.
Дай ми ключа веднага.
Писна ми да те моля учтиво.
Дай ми ключа от трезора веднага.
И без това ще ме убиете. Защо да ви давам...
Да не мислиш, че си говорим сладки приказчици, а?
Всички се успокойте! Искате ли да си идете вкъщи?
Не ме гледай! Очите към пода!
Успокойте се. Стойте долу.
Слушай, няма да те питам отново. Искам ключа!
Мога да го просна.
- Какво?
Високия не ни гледа. Мога да го просна.
Сега или никога. Стойте долу.
Ей! Ей! Пази се!
Вдигни го!
Вдигни го! Застреляй го!
Какво ти става? Стреляй!
Помогнете му!
Застреляй го!
Свали предпазителя!
Дай ми пистолета!
На другата страна! Спусни го!
Не зная как се стреля!
Искаш да те гръмна ли, тлъстако?
Добре, геройче малко...
- Не, моля ви, недейте.
Млъквай! Да поговорим, аз и ти. Ето тук, хайде.
"Не зная как да стрелям?"
Това е класика направо.
- Да.
Нищо не ми каза за математика.
Ти се погрижи за френския. Аз ще се погрижа за математиката.
Не мога да се справя.
Ако наистина се напрегнеш, зная, че ще се справиш, Шанън.
Къде си се учила да говориш френски?
Познавах един тип.
Един тип?
Във Франция, Сен Тропе. Живях известно време там.
Е, казват, че това е най-добрия начин да научиш чужд език.
Добре.
Да видим.
Какво е това, за какво е?
Против главоболие.
Чудесно.
Добре.
Джак?
Имаме проблем.
Ние имаме проблем или...
Ти имаш проблем?
Джак, ти си единственият, който знае нещо повече за мен.
Преди да напусна Сидни,
шерифът, който ме придружаваше носеше куфар.
Авиокомпанията не му позволи да го вземе със себе си в самолета.
Едвам ги убеди да му оставят пистолета на глезена.
Но куфара... Накараха го да го предаде за багаж.
Какво има в куфара?
Пари за път. Малко личен багаж.
И четири деветмилиметрови с пълна кутия патрони.
Пистолети.
Пистолети.
Е, къде е куфара сега?
Сойър го взе.
Аха.
Не го е отворил още, но...
За наше щастие.
- Ще го направи.
Рано или късно.
Е, какво искаш аз да направя?
Зная къде е ключа.
Той... шерифът го държеше в портфейла си, в задния джоб.
Аз го погребах, Кейт.
Знам.
Къде?
Та, какво още има в този куфар?
Какво?
Какво още има в този куфар, Кейт?
Нищо.
Наистина ли?
Само пистолетите.
Ако искаш помощта ми, ще трябва да отворим куфара заедно.
Добре.
Добре.
Защо се усмихваш?
Усмихвам ли се?
Изглеждаш щастлива.
Тогава сигурно съм.
Няма причина да си щастлива. Нещата са ужасни.
Не чак толкова.
- Изоставени сме на този остров.
Никой няма да дойде за нас.
- Не можеш да си сигурен.
Само знам, че в джунглата има нещо, което яде хора.
Само защото не сме го чували от няколко седмици,
не значи, че няма да огладнее отново.
И знам, че има човек или повече, които искат да ни наранят.
Чарли!
- И...
Никой не те обвинява.
- Какво?
За това, което се случи с Клер.
Вината не е твоя.
Направи всичко, което можеше
и почти щеше да загинеш.
Да.
Може би трябваше да умра.
Знаеш ли какво мисля, Чарли?
Мисля, че трябва да поискаш помощ.
И кой ще ми помогне?
Защо не го остави с другите?
Когато изгорихме останките от самолета?
Защото чувствах, че трябва да го погреба.
Е, готов ли си да го направим?
И още как. Досега сигурно са почти полудели.
Не се сдържай.
Няма да проговори, ако всичко не е изпипано докрай.
Ти и твоята педантичност, Маги.
Добре, герой...
- Не, моля ви, недейте.
Млъквай!
Всички да се успокоят!
Тихо, казах!
Добре, г-н Управител, ще се правиш на куражлия, а?
Защитаваш трезор, който дори не е твой?
Добре. Ще си понесеш последствията.
Той и без това ще ме убие.
Кълна се, ако не млъкнеш...
Имаш три секунди за да ми дадеш проклетия ключ.
1...
2...
3.
Добре.
Ще ви го дам.
Чудесно. Да вървим.
Точно оттук.
Хайде.
Добре ли си?
- В сравнение с какво?
Искаш ли аз да...
- Не, аз ще го направя.
О, боже.
Взе ли го?
- Да.
Ключът го няма.
Няма ли го?
Не, но беше добър ход да ме разсееш с портфейла.
Отвори.
Джак, аз...
- Недей.
Недей.
"Море от искри"? Не, чакай.
"Морето от сребърни искри се вълнува."
Същото е като последното.
Сигурна ли си?
Уравнението е напълно различно. Не се връзва.
Това, което казваш няма смисъл.
Добре.
Ами това?
Трябва да се казва нещо за географска ширина или дължина.
Нещо за звездите.
Добре, дай ми малко време, става ли?
"там до изворът... син..."
"син безкрай... синя вечност."
Не, чакай, не. "Син безкрай".
"Син безкрай"?
"Син безкрай."
Това ми е много познато отнякъде.
Цял час ми говориш неща, които почти нямат смисъл,
а сега ти изглеждат познати?
Добре, първо - казах ти, че френският ми е ужасен.
И второ - тези безсмислици не си ги измислям аз, ясно?
Не мислиш ли, че след 16 години, прекарани на този шантав остров,
твоята приятелка може и да не е много в ред?
Беше грешка.
Да, не си ли чул? Аз съм напълно безполезна.
Сойър!
Докторче.
Какво мога да направя за теб?
Явно те е пратила да й свършиш мръсната работа.
Е, какво? И за това ли ще се сборим?
Не, ще ми го дадеш.
Така ли?
- Да.
Просто така ще ти го дам?
Да.
И защо ще направя такова нещо?
Цефалексин.
Да, продължавай.
Това е антибиотикът, който ти давах заради раната от нож в рамото ти.
По средата на лечението си.
Така, ако продължа да ти давам таблетките...
Ще се вдигнеш на крака тозчас.
Но аз ще престана.
Два дни ще се чувстваш нормално.
След това ще започне да сърби.
На следващия ден треската ще те обхване.
И ще се появят червени отоци по ръката ти.
Ден или два след това,
ще ме молиш да взема куфара,
само и само за да ти отрежа ръката.
Хубава историйка, Джак.
Но дори да беше вярна,
не мисля, че ти би го направил.
Грешиш.
Тя каза ли ти какво има вътре?
Да, и на мен също не каза.
Надявам се, че имаш дяволски големи клещи там в твоя пещерен град,
защото такива ще ти трябват за да отвориш тази проклетия.
Ще измисля нещо.
Зная, мислиш си, че й вършиш услуга,
но каквото и да ти е наговорила...
Излъгала те е, братко.
Джак?
Ще го направим заедно.
Защо?
Защото така казах.
Какво, по дяволите, чакаш?
Отвори проклетото нещо!
Ето, за това говорихме. Не мърдай.
Моля ви, недейте. Аз...
- Млъквай.
Отворих ви. Сега пуснете момичето.
Да пуснем момичето?
Човече, нямаш си представа, нали?
Точно момичето те накисна в това.
Момичето избра тази банка.
Този сейф.
Всичко това бе нейна идея.
Какви ги вършиш?
- Спокойно, Маги.
Просто разчиствам след себе си.
Стреляш ли и аз ще стрелям.
Чакайте! Какво?
Казах никой да не пострада.
Знам, че ти стиска, скъпа.
Но не чак толкова.
Какво, по дяволите, става тук?
Застреля ме, тъпа кучко!
Млъквай, Джейсън.
Казах ти да не й се доверяваш!
Трябва ми ключа от депозитна кутия номер 850 веднага.
Коя си ти?
Ключът от кутията, веднага.
Трябват ми и двата ключа... На банката и...
Щом си имала потребителския ключ, защо...
Подписът не беше моят.
Подложи ме на всичко това само заради една депозитна кутия?
Късна се, по-добре ме убий, Маги. Защото ако не го направиш...
Името ми не е Маги. Сега върви.
Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Добре тогава.
Това ли е?
Това ли искаше?
Какво е то?
Нищо.
Какво е, Кейт?
- Не би разбрал.
Кажи ми истината.
Поне веднъж. Какво е това?
Беше на човека, който обичах.
Истината.
Принадлежеше на човекът, който обичах!
Престани да ме лъжеш! Кажи ми истината!
Не те лъжа! Беше на мъжа, който убих!
Съпругът ти е бил в задната част на самолета.
Да, там беше.
Но той ще се върне.
Мислиш, че е още жив?
Знам, че е.
Как така?
Просто знам.
Има тънка граница между отрицанието и вярата.
От моята страна е по-хубаво.
Помогни ми.
Миличък...
Не аз съм тази, която може да ти помогне.
Отче, който си на небето,
благодарим ти.
Благодарим ти, че ни събра тази вечер.
И те молим да покажеш пътя на Чарли...
Онзи от Сен Тропе,
имаше хлапе...
Малко копеленце...
Което ме мразеше.
Името му беше Лоран.
Гледаше един филм.
Още и още всеки ден, през целия ден. Като всички хлапета, по 900 пъти.
Беше анимация за една рибка.
Нали знаеш, компютърна анимация.
Защо ми казваш това?
Защото филмът бе дублиран на френски
и накрая бе тази песен.
Тези бележки...
Това е текст на песен.
А твоята французойка...
Тя е също като Лоран. Писала ги е навсякъде, отново и отново.
Каква е песента?
"Морето,
виж как танцува
далеко при ясните заливи
Отразява се дъгата след дъжд
Морето
сребристо проблясва
в небето
Морето..."
Превод и корекции:
-= F o z z y =-
Превод и корекции:
-= F o z z y =-
Превод и корекции:
-= F o z z y =-
Превод и корекции:
-= F o z z y =-
Превод и корекции:
-= F o z z y =-