Discovery Channel - Inside The Space Station (2000) Свали субтитрите
Земята е ударена от астероид с големина около 20 километра...
който избил динозаврите и почти 70 процента от всички други живи същества на Земята.
Вероятно това няма да се случи утре или дори след 100 години, но ще се случи някога пак.
Този древен документ ни показва,
че което се е случвало някога в миналото, ще се случи пак.
Как да се предпазим?
Като минимум, се нуждаем от активна, плодоносна космическа програма.
Каква по-добра причина имаме да мислим за защитата
не на нашите граници, а на нашите видове.
Но аз виждам и космическата програма като нещо,
което ше пренесе мечтите ни в бъдещето.
Бъдещето сега се разработва...
250 мили над Земята.
16 нации посветиха най-добрите си научни и човешки усилия,
за да изгради международна космическа станция.
Крайъгълният ни камък, за изучаването на новите светове.
Това е най-амбициозното инженерно постижение, започвано някога.
Тази технология и приключенски дух
обещава да докосне животът на всички ни през 21 век и по-късно.
КОСМИЧЕСКАТА СТАНЦИЯ ОТВЪТРЕ
На 3-ти декември, 1998 г., космическата совалка Индийвър
достави 12-тонен товар в орбита:
Модулът „American Unity“.
Мисията на екипа е: да започне конструирането
на международната Космическа станция.
Надявам се, че това бе страхотна гледка
за всички отвън.
Със сигурност изглеждаше грандиозно отвътре.
Чакащ да се скачи с Unity
бе руският безекипажен модул „Заря“,
който бе изведен в орбита месец преди това.
Тези структури не бяха свързвани заедно на Земята.
Сега инженерингът на две различни култури
трябваше перфектно да си пасне още първият път.
Нямаше да има втори шанс.
Цялата компютърна технология,
всичките различия в електрическите, пмевматичните системи,
всичко това трябваше да си пасне още първият път, и не само да си пасне,
но трябваше да функционира, когато включим светлините и компютрите.
В очакване сме.
О, това е хубаво. Остави я да се приближава и виж хубавата гледка през прозореца.
Остават около 14, 15...
Скачихме успешно модулът Unity
и сме пред голямото начало на изграждането на Международната Космическа Станция.
Мисията бе успешна.
Две държави, някога ожесточени съперници в космоса и противници в Студената Война,
могат да започнат една нова ера на сътрудничество.
Космическата станция бе готова да приеме първите си обитатели:
астронавтът Боб Кабана и космонавтът Сергей Крикалев.
Когато отидохме до мястото,
където отворихме главният люк, Сергей и аз влязохме заедно.
Това е момент, който няма да забравя никога.
Това е една международна космическа станция
и аз наистина почувствах, че е много важно за нас, като международен екип
да влезем заедно, един до друг.
Бяхме толкова доволни, и възбудени, и горди
да сме част от екипа, който направи възможно това да се случи.
Докато изграждането на международната космическа станция се завърши, 16 държави шяха да дадат
уникален принос към нейната конструкция.
Започвайки с основата на Заря и Unity,
третият блок на станцията е руският обслужващ модул.
Инсталиран през лятото на 2000 г,
обслужващият модул съдържа каютите и тренировъчни зали за екипажа.
Европейската космическа агенция ще изследва
ефектът на безтегловност в техният модул Кълъмбъс.
Японският модул Кибо предоставя изведено задно предверие за външни експерименти.
Американската лаборатория изследва космическите блага за Земята.
А италианските специални отделящи се модули ще пренасят товари до и от
космическата станция от и до совалката.
Тези, както и още около 100 други компоненти,
обхващат около 500-те тона хардуер на космическата станция.
Руската космическа станция Мир.
Тя е в орбита от 1986 г.,
десет години повече, отколкото е планирано.
До 2005 година, международната космическа станция
ще нарастне до обем, който е пет пъти по-голям от този на „Мир“
и ще приюти екипаж от седем астронавти.
С огромните си полета от разпрострени слънчеви батерии,
ще бъде по-голям от два футболни стадиона.
Ще се наложат поне 160 излизания в открит космос за изграждането на този небостъргач.
Астронавтът на НАСА с най-богат опит в това направление
е 52-годишният Джери Рос.
Той е записал над 44 часа в открит космос, сглобявайки хардуер.
Трябват ми перила, номер 120, мисля.
Нямам думи да опиша какво представлява да излезеш навън в своя собствен малък кораб,
своя скафандър, да излезеш в космоса и да правиш неща,
за които си се приготвял да ги правиш месеци, ако не и години предварително. Това е невероятно преживяване.
ако не и години предварително. Това е невероятно преживяване.
За инженер, да си мисли за тези неща е меко казано странно,
но аз наистина чувствах, като че ли бях единно цяло със вселената.
Чувствах, като че ли бях там навън да правя тези неша, които Господ Бог бе ме съградил да правя.
Какво невероятно чувство е това.
Космическата програма е наистина семеен бизнес за Джери Рос.
Жена му и дъщеря му също работят в екипа на космическата станция.
Баша ми е космически ентусиаст още от самия старт на космическата програма.
Той направи албум от изрезки и модели на ракетите.
Той винаги е искал да работи в космическата програма по някакъв начин, вид, или форма.
Тя видя тези интересни и забележителни неща, които правех
и си мисля, че чрез тях тя започна да си мисли за това,
какво би искала да прави когато порасне.
Всички ние искахме да доведем семействата си с нас.
Ето го Джери, чистичък след тежък работен ден.
Последната мисия на татко бе СТС-88, първата мисия за изграждане на космическа станция,
и той носеше ръкавици, върху които бях работила аз.
Трябва да кажа на дъщеря ми, че тези ръкавици са наистина чудесни.
Мисля си, че той е най-добрият астронавт в НАСА,
но разбира се, съм пристрастна.
Джей, погледни към нас, моля те.
Не. Това е за сега.
При техните излизания навън, астронавтите монтират перила,
които ще им помогнат да се движат извън модулите.
Те окабеляват електро оборудване, монтират антени за комуникация,
насочват инструменти, сглобяват и оперират с подемни кранове,
с които местят тежко оборудване, и монтират сглобки, в които може
да се добавят бъдещи модули и друго оборудване.
Обобщено, ще отнеме 1 900 човеко-часа
за да се сглоби космическата станция, което означава,
че ако работят без почивка, ще им отнеме точно три месеца,
24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Това е нещо от сорта като да трябва да сглобиш кораб
в средата на океана при ураганна буря
като от много различни държави получаваш части, машини и персонал
и всичкото това се прави в една обстановка
която наистина е враждебна към човека и към оборудването, най-общо казано.
Космосът е едно много опасно място за работа.
Без атмосфера, излъчващата енергия на слънцето
предизвиква драматични температурни промени върху астронавтите и оборудването, което те използват.
В сянката на космическата станция, можеш да работиш с инструменти
които са охладени до минус 100 или 120 градуса под нулата по Фаренхайт.
От горещата страна на слънцето, може да влезеш в контакт
с неща, които са загряти до 250 градуса над нулата по Фаренхайт.
и над тези градуси, ръкавиците ти започват да се разтопяват,и това е нещо, което ние изобщо искаме да избегнем.
Температурната разлика между тези два астронавта, които работят един до друг,
може да бъде дори 350 градуса по Фаренхайт.
Техните космически костюми, които струват по 12 милиона долара всеки, ги предпазват от подобни екстремни ситуации.
Но, работейки извън бързата орбитална станция, все още са изложени на някои опасности.
Въпреки, че не изглежда така, за да се поддържа орбита,
космическата станция трябва да измине по 28 000 км за час.
За да демонстрираме колко бързо всъщност е това, можем да издигнем космическата станция
само на 1 км от Земята.
От Далас, Тексас, с орбитална скорост,
ще отнеме само 17 минути за да се прелетят 8 000 километра
през Атлантическият океан до Париж.
Всичко в орбита се движи с тази скорост.
И тъй както голям астероид, който удари Земята може да причини опустошение,
всяка отломка, ударила астронавта, може да е смъртоносна.
Слоеве кевлар, тефлон, и алуминиезирана тъкан
биха предпазили астронавта от гравитиращ поразяващ обект с големината на пясъчно зърно.
Но ако обектът е по-голям...
Изложен на силният вакуум на космоса,
астронавтът може да използва резервен кислород, за да оцелее.
Ако в резултат на голяма дупка в костюма не се поддържа налягане,
тогава започваш да изпускаш газ, но също така започваш да губиш топлина
така че и тъканта на тялото ти може да започне да замръзва.
Може да си изпаднал и в безсъзнание в този момент, между другото.
Досега космонавт в орбита не е бил нараняван по време на работа,
но са се случвали злополуки по време на орбита,
и НАСА изчислява изгледите за нараняване на астронавт от орбитални отломки в космоса
на 1 към 496 през очакваният 15-годишен живот на станцията.
Най-добрият начин да се намалят тези вероятности, е да се държат астронавтите вътре колкото се може повече.
Отговорът на нашите проблеми лежи в аналите на научната фантастика.
Екипът от инжинери от лабораторията на НАСА „Сръчни роботи“
разработи прототип на робот, който свежда до минимум човешко участие
извън космическата станция.
Има някои роли, за които хората просто не са пригодени.
Не сме се развили дотам, че да работим в открит космос.
Тъй че, ние ще използваме роботи, които да свалят товара от плещите на астронавтите.
Запознайте се с Робонаут, първият от новата генерация на роботи астронавти,
създадени по подобие на човека.
Робонаут се изправя срещу враждебното обкръжение на космоса,
докато операторът остава на сигурно място в космическата станция,
използвайки виртуални ръкавици и каска, за да го манипулира.
Имитирайки най-ловките движения на астронавта,
ръката на робота извършва деликатни и сложни задачи
със сръчността и умението с което би се справил човек.
Робонавтът може да работи по начинът, по който и вие го правите, вдигайки инструмент с ръка
и извършвайки операцията по естествен начин.
Разположен постоянно извън космическата станция,
Робонавтът може да подготви предварително работните места
и да бъде в готовност да отговори при всеки спешен случай.
Роботът винаги е готов за действие, само секунди преди да трябва да извърши нещо,
може би да спаси космическия кораб.
На това му казваме „Човек за една минута“.
Ако метеорит удари космическата станция, може да са нужни няколко часа на някой астронавт
да влезе в космическият си костюм и да се подготви за излизане в космоса.
По време на тези няколко часа, през които трябва да се изведе човек навън, може да се окаже, че вече е твърде късно.
Робонавтът би дал възможност на астронавта да излезе навън по един виртуален начин
и да овладее много бързо текущата ситуация.
Оборудван с дистанционно управляема камера,
операторът вижда чрез очите на машината.
Робонавтът има стерео зрение, давайки на човек дълбочина на възприемане
и възможността за работа в три измерения.
Раздалечавайки очите по подобие на човешките очи,
интерокулярното разстояние, дава същия вид дълбочина на възприятието,
която можете да почувствате, ако погледнете собствената си длан,
само на 60-70 см разстояние от очите си.
Това позволява твърде интуитивен подход на контролиране на робота.
Изключително сложният дизайн на ръката на робота
съдържа 46 сензора, които помагат да се почувстват обектите
по подобие на човешка ръка.
Причината за създаването на ръка на робота бе основно фактът, че всичко по космическата станция
е предвидено да бъде поправяно от астронавт в космически костюм.
Вместо да създава нов комплект инструменти,
НАСА конструира Робонавта да работи със съществуващите инструменти на космическата станция.
Тежаща само три килограма, тази изумителна ръка
е много обещаваща за хората с ампутирани крайници тук на Земята.
Но, засега, Робонавтът е запазен
за астронавтите в космическата станция.
Докато електрониката на Робонавт е незасегната от безтегловността, с човешкото тяло това не е така.
Живеейки при нулева гравитация...
човек напълно се адаптира при условия, където е нормално да се лети.
Да се оттласнеш от нещо и да трябва да долетиш донякъде е нормално.
Дори това, да връзваш с тънка връвчица всяко нещо,
четката за зъби, гребена си, капачката и пастата за зъби, всички парчета
от един научен експеримент, всичко това става нормално.
25 метра на 245.
Когато се върнеш към гравитацията, тогава става ненормално. Това е трудно за преодоляване.
Долу сме. Леле, че приземяване. Добра работа.
В моят случай, аз загубих 12 или 13 процента от костния мозък в таза си поради липса на натоварване.
Без гравитация, която натоварва мускулите и костите ни,
те просто ше се разградят.
Ако хората трябва да оцелеят в космоса,
как ще преодоляваме тези ограничения на собствените ни тела?
Гравитацията идва бавно, когато влезете отново в космическата совалка.
Кръвта слиза бързо в краката ви.
И започвате да чувствате ръчният си часовник като тухла,
ако преди това сте били изложени на нулева гравитация.
Ето това си спомня астронавтът Дейв Уолф, когато се завърна на Земята след четири месеца, прекарани
на космическата станция „Мир“.
Късмет.
Благодаря ви за помощта. Нямам думи.
44-годишният доктор по медицина Дейв Уолф е прекарал почти 150 дни в орбита.
Той е експерт по физически ефекти на космически полет.
Много е трудно да се ходи,
изискват се огромни усилия, и се чувстваш истински щастлив
просто да седнеш на някой стол и да не мърдаш.
Да се адаптираш към и от безтегловност в космоса е едно предизвикателство за човешкото тяло.
Без усилията, необходими да се работи срещу земната гравитация,
мускулните групи отслабват и се атрофират.
Без съпротивление на движението, самите кости губят силата си.
Калцият просто се разтваря
и костната маса пада от един до един и половина процента
за всеки месец, прекаран в орбита.
За да забавят този опасен ефект върху тялото,
астронавтите се упражняват по два часа дневно.
Но накрая трябва да намерим отговор на този
и на други здравни проблеми ако искаме да продължим да изучаваме нашата слънчева система.
При едно дълго космическо пътуване, какво щеше да се случи
ако астронавт се нуждае от спешна хирургична намеса
стотици и хиляди километри от Земята?
Научни работници от Изследователски център „Еймс“ на НАСА
разработват технологии, с които могат да се извършват медицински процедури в космоса.
ОК, значи триизмерната реконструкция
на образът на плъх се появи и мога да поставя скалпела си
и да направя разреза.
Първата стъпка е да се създаде обкръжение от виртуална реалност
за безтегловна дисекция на лабораторни животни.
Тази симулация позволява на астронавтите
да тренират за тезо деликатни експерименти тук, на Земята.
Това, което се опитваме да извършим с тази технология, е да разрешим проблемът,
че нямаме възможността да тренираме при микрогравитация
за по-дълъг период от време преди началото на мисията.
Това, което искаме да можем да симулираме са тези типове на тънки двигателни разлики
от които имаме нужда при определени процедури когато сме в условията на микрогравитация
и не можете да разчитате на нищо, което е вече уредено.
Правене на дисекция в условията на безтегловност всъщност никога досега не е било правено
и това е една нова граница за нас.
Друго революционно устройство, което може да помогне на екипажа
в случай на медицински проблем е „Умна сонда“.
Разработена от изследователят Робърт Ма,
той може да диагностицира тумори в тялото с прост допир.
Идеята тук е, че когато набучиш сондата през плътта,
тя ти казва в реално време какво е усетила,
дали е мускул, дали е приближила артерия,
дали има кървене или някакъв вид тумор.
Умната сонда идентифицира тумора използвайки пет сензора, измервайки плътността на тъканта,
светлинните и цветови променливи, температурата,
потока кръв и звукови вълни.
Технологията за космическата станция, разработвана в Еймс
ще доведе до създаването на инструменти, които ще наставляват астронавтите
по време на медицинските процедури.
На Земята, те могат да позволят създаването на виртуална хирургична мрежа, където докторите по цялото земно кълбо
ще могат интерактивно да споделят знанията си.
Международното сътрудничество като това, облагодетелства всеки от нас.
Руснаците дадоха приноса си, като споделиха с НАСА
своят опит в космическите станции.
Ние научихме толкова много, като работихме заедно
с руснаците по тяхната космическа програма „Мир“.
Да се каже кой урок е бил по-важен
е все едно да се избер кой е най-важният номер в телефонният указател.
Ами, най-важният е този, на който трябва да се обадиш.
Руснаците имат дълъг опит в развиване на технологии за космически станции.
Живеейки и работейки по Мир предоставяше ценна информация
за конструиране на международна космическа станция.
Ние сме в Кристалният модул в момента.
Чувствам се, като че ли навлизам в пещера.
„Мир“ бе тясна и претъпкана с вещи с температурни разлики до около 85 градуса по Фаренхайт.
Но, различни възможности, като прозорци на левия борд
за изглед към звездите в каютата на всеки член от екипажа
правеше живота търпим.
Сега виждате горен изглед.
Гостната. Някакви топли цветове.
За контраст, животът в международната космическа станция е готин и нашироко.
Това е просто едно супер изумително място.
Просто вижте обема на помещението в който лети Сергей.
Температурата се поддържа до удобните 70 градуса по Фаренхайт.
Това е страшничко.
- Кое е страшничко?
Повечето от дните ни, прекарани в космоса, са учудващо същите, каквито са на Земята,
с изключението, че трябва да си закотвен, докато спиш,
за да се предпазиш да не отлетиш нанякъде.
Без гравитация, водата се формира в провесени мехурчета,
като прави предизвикателство личната хигиена на астронавта.
За да се използва банята, се нуждаем от ограничения, които да държат астронавта на място,
всмуквателна система, която да събира изтеклата вода, в тръба и фуния за уриниране.
В космическата станция, дори да си измиеш зъбите си е едно приключение.
Малките неща, понякога се превръщат в значими събития,
като например едно преобличане в космоса без гравитация,
и даже, знаете ли, да си сложите чорапите може да се превърне в събитие.
Дори, виждате ли, да ги извадите само от чекмеджето, дори само това
може да е голяма работа, трябва да се опреш на стена
или на скафандър, за да отвориш вратичката на чекмеджето.
Не можеш просто ей тъй да я дръпнеш.
Храната е по-добра от всякога.
За пръв път астронавтите имат хладилници и микровълнови печки.
Освен обикновената дехидратирана храна,
астронавтите могат да се насладят на плодове и зеленчуци,
на зърнени храни и студено мляко.
Нападнахме напитките и малко храна.
Джим си хапва ягоди. Сергей вече опитва десерта.
Тук има голям ръжен хляб. И всичко си е добре хидратирано.
Подходящата почивка и хапване са от съществена важност за астронавтите,
понеже повечето от времето, прекарано на станцията е заето плътно с доста работа.
Тяхната изтощителна програма включва задачи за проверка
и инсталация на ново оборудване,
пакетиране и складиране на запаси и екипировка,
и цял ред различни научни експерименти,
вътре и извън космическата станция.
Може би най-важните изследвания се правят в медицинската наука.
Без гравитация, химичните реакции са различни.
По време на орбита, може да се смесят молекули и да се създадат вещества,
които не могат да бъдат направени на Земята.
В лаболаториите на космическата станция
могат да бъдат драстично увеличени количествата от перфектни кристали
на човешки протеини, което придвижва много напред
проучванията на Земята за лечението на диабета,
СПИН, и трансплантацията на органи.
Резултатите, които постигаме в тъканна култура
използвайки контролирани гравитационни системи, вече сглобява в едно цяло
ключови парчета от пъзела на тъканното инжинерство,
приближавайки денят, в който ще можем да изграждане нови органи, материал
за които ще взимаме от плътта на самият човек.
Въпреки тежкото натоварване с работа, астронавтите все пак намират време да си поиграят.
Вътре ли е?
Не, отвън е.
Вътре е.
Вътре е.
Оризови пръчици и хризантеми
се държат в една топка вода от повърхностното налягане.
Не знам дали ще искаме да ни покажат по телевизията с това.
По телевизията.
И сега за пръв път
ви разкриваме тайният източник на енергия за космическата програма.
Съединена сила? Разтворени кристали?
Не, това е сладолед.
Аха.
- Това е прекрасно.
Добре, ела.
Свободното време се прекарва, като се изпращат e-mail-и до семействата на астронавтите,
слуша се музика и се четат любими книги.
Аз мислех, че ще е забележително да участваме в този проект.
За щастие имаме една от най-невероятните гледки
от прозореца, така че на човек не може да му доскучее.
Да обикаляш Земята 16 пъти дневно
ти дава забележителна панорамна гледка която постоянно се мени
от нощ към ден. Виждаш изгрева и залеза всеки 45 минути.
Така че винаги има нешо за гледане през прозореца, което ти пленява окото.
От научната фантастика до научните факти,
огромен обем от нови технологии ще помага на нашите астронавти
в космическата станция.
Астронавтите всъщност ни наведоха на идеята за този робот, или както ние го наричаме
Персоналният Сателитен Асистент, съкратено ПСА.
Базирайки се на опита от станция „Мир“, астронавтите сериозно искаха някакъв вид три-записващо у-во,
нешо като това от „Стар Трек“.
Тъй че ние добавихме към концепта на разработката гласово разпознаване, така че да могат да се задават въпроси.
И ние наистина видяхме с група запалени фенове,
че не само можем да имаме ПСА,
който само ще се движи в космоса, и ще се среща с нас,
но ще може и да му казваме например: „Искам да идеш до отсек Две
и да провериш каква е температурата там.“ И той ще отиде там съвсем самостоятелно
и наистина ще направи проверка на температурата там, след което ще се върне.
Организацията и разпределянето на времето е критична в космоса.
Ок, аз се приготвям за следващият експеримент.
С такова силно работно натоварване, астронавтите се нуждаят от всяка една помощ.
Ще започнем с горната и ще работим надолу.
Тъй като ПСА има безжична мрежова връзка
с космическата станция, той ще знае статуса
на експеримента на този член на екипажа, така че ще подсигури
нещата, тъй че когато свършат с единия експеримент, другият ще бъде готов да бъде извършен.
Екипажът наистина харесва подобни концепти на работа.
Не вършете някои неприятни неща, които не се харесват на екипажа,
оставете робота да ги свърши и фокусирайте хората върху наистина високо-научните и технологични задачи,
върху експериментите, и върху критичните за мисията операции.
За да се разработи свободно-летящ робот в лабораторията
се изисква творчески нов подход.
Tова, което направихме е нещо, с което може би са запознати доста деца.
Взехме една десет тонна мраморна плоча и също като на една въздушна хокейна дъска
можем всъщност да накараме ПСА да се носи наоколо в това въздушно легло.
И това наистина се доближава до пълна имитация на микрогравитационното обкръжение в космоса.
Техниците от Еймс Рисърч
очакват да разгърнат флотилия на Персонални Спътникови Асистенти
в космоса през 2005 г.
Всъщност, ние искаме по един ПСА за всеки член от екипажа.
Тъй че, когато се събудиш сутрин, му казваш за каква точно информация искаш да знаеш.
Колко време имаш, преди да трябва да се подготвиш за следващият експеримент?
И той е един вид иконом или асистент, или приятел,
който работи с теб рамо до рамо в космическата станция,
вършейки твоята работа.
Ние смело напредваме изграждайки технологията, която подкрепя астронавтите.
Но как да ги подготвим да се справят
с емоционалният стрес от дългият живот в космоса?
Всеки бъдещ астронавт, който се задържа в космическата станция за дълъг период от време,
го прави, знаейки, че е подложен на рискове.
Знаейки, че там има рискове да бъдеш ударен от микро метеорид.
Знаейки, че там има рискове от радиацията на слънцето.
Не трябва да се отнасяме необмислено към предизвикателствата от живота и работата в космоса.
Не всички опасности в космоса са външни.
Понякога те са предизвикани от човешкия мозък.
Винаги трябва да разглеждаме космическият полет
като много критичен бизнес, като непрощаващо обкръжение.
И ако не можем да излезем насреша на това обкръжение,
то тогава не принадлежим към космическите нации.
25 юни, 1997 г.
Въпреки протестите, че екипажът е физически изтощен,
на астронавтите от космическата станция „Мир“ е заповядано да извършат
ръчно скачване на капсулата с доставки.
Ударът предизвикал пробив в корпусът на кораба.
15 процента от кислорода на космическата станция бил загубен
преди повреденият модул да бъде запечатан.
Има няколко причини за това, можем да кажем, бедствие,
но един важен фактор за него е продължителният стрес на екипажа.
За да се справят с емоционалното напрежение, с изолацията,
и с постоянното очакване на опасност около тях,
космическите астронавти минават през поне двугодишен период от интензивни тренировки.
Психологическите и физическите тестове, които трябва да преминат,
ги снабдяват с необходимите знания, които са им нужни, за да се справят автоматично с всяка ситуация.
Много работа трябва да се свърши за да се заслужи правото да се носи космически костюм.
Като международен партньор в космическата станция,
Канада организира учебен лагер за психологическа тренировка на астронавтите.
Днес ще научите, че за да пазят топло дрехите ви,
трябва да ги носите отпуснато и на пластове.
Тъй че, макар да изглеждате размъкнати, така е добре.
Тренировъчната програма: „Колд Лейк“ тества възможността на групата да работи като екип
при най-жестоки условия.
На курсантите се дава курс за оцеляване при зимни условия.
Инструкциите се дават веднъж и само веднъж.
Значи, ако това пасне добре, ние печелим ситуацията.
Лишаването от сън играе водеща роля при тази тренировка.
Само няколко часа след като пристигнат,
те се приготвят за своя първи ден в тази сфера.
Как да използваме обувките за сняг е нов опит,
за повечето астронавти от Хюстън, Тексас.
Искаме да свършим това колкото се може по-бързо,
тъй като тази палатка трябва да се вдигне точно за 5 минути, иначе ще замръзнете.
Може да ви се струва малко странно, но, виждате ли,
да бъдеш в студена държава е аналогично да бъдеш в космоса.
Но двете неща предлагат различни изпитания, които обаче, са подобни.
Ами, ако можете да си го представите,
да бъдете на космическа станция с екипаж, това означава, че
ще имате понякога шест или седем човека в затворено пространство.
Не е студено, но те са под въздействие на безтегловност,
така че приготвянето на храна изведъж става много сложна задача, понеже всичко се носи наоколо.
Значи, имате същите проблеми в студена среда.
Да се грижиш за печката и да приготвяш храна е много сложно,
когато всичко замръзва, и трябва да се приспособите към това.
Тази палатка ще бъде едничкият им дом и убежище за следващата седмица.
Тя се разпростира едва на около три метра наоколо.
Свършихте работата по сглобяването. Отне ви 19 минути.
Трябва да я вдигнете за по-малко от десет.
И ако е много студено, за по-малко от пет.
Групата се откарва още на 50 км в дивата природа,
за да прекарат остатъка от времето си сами, без техният инструктор.
От тях се иска да извършат научни експерименти при натоварена програма
и на някои от тях им е заповядано да съберат палатката и да преместят лагера,
придвиждайки се пеша километри при минусови температури.
Това, което научихме при първите седем мисии на
космическият проект „Мир“, бе, че хората трябва да бъдат по-добре подготвени
за това изолирано и затворено пространство.
И студеното време и обкръжение със сигурност е това, което
предизвиква човек физически и психически да се адаптира.
Екипът има само екипировката, която им е дадена
и могат да разчитат само на самите себе си.
Водачеството в групата се дава на ротационен принцип от контролиращите мисията.
Съперничеството между ветеран и новобранец
може понякога да предизвика търкания, когато трябва да се дават заповеди.
Добре, запомнете, че трябва първо да поотпуснете въжето.
Ние имахме щастието шестте члена за тази мисия наистина да си паснат твърде добре.
Но, знаете, при някои ситуации това не върши работа.
Ако това е достатъчно добре, Значи и ние сме добре.
Голяма част от възможността на някой да бъде добър водач, зависи от хората, с които лидерът работи,
които трябва добре да го следват и да могат да го поддържат и да работят заедно.
Шенън Лусид е една икона в НАСА.
Колкото и невероятно да звучи,
при своите 57 години, тя е записала почти 5 500 часа в космоса,
като е получила Космическият медал за храброст на Американският Конгрес,
както и Руският Орден за приятелство
за времето, прекарано на „Мир“.
Шенън Лусид добре знае важността на работата в екип под напрежение.
Когато се форсират полунощни походи, при температура, която може да падне до минус 23 гр. по Фаренхайт,
носейки 30-килограмов товар и влачейки 100 кг. шейна,
е много важно групата да се държи заедно
и да си съдейства, за да приключи успешно мисията.
Когато сте под стрес и сте стигнали до края на вашите лични граници,
имате възможността да погледнете вътре в себе си,
да се запитате за мотивите си,
да видите откъде можете да почерпите сила и какво ви мотивира.
И как понякога не можете да успеете като личност, но трябва да успеете като екип.
Но психологическите условия, предлагани от Колд Лейк
са само част от тяхната сурова тренировъчна програма.
Най-опасните осем минути от всяко пътуване до станцията
започва със спускането на совалката.
Изпитвайки ускорение от над 5 000 км./час,
при маса от 2 милиона литра от разтопено ракетно гориво, всичко може да се обърка,
Разбрано, завъртаме, Индийвър.
Този движещ се симулатор приготвя астронавтите за всички проблеми, с които може да се сблъскат,
чрез повтаряне на всеки детайл от мисията в космическата станция.
Треньорите в контролната кабина ръководят симулацията,
изпращайки различни изпитания към астронавта,
като падане на температурата или проблем със захранването на екипировката му,
и преценяват реакциите му и това, как се справя с конкретната ситуация.
По същото време, някъде около 30 души от контрола на мисията
са част от изпитваните,
и те работят заедно с астронавта за да решат дадения проблем
по най-ефикасният начин, който е възможен.
Общо взето, имаме над 100 души персонал,
които са заети с тази тренировка.
Изискват се даже много по-сложни упражнения от това,
за да бъде човек част от екипа на космическата станция.
Сглобяването на тези гигантски модули в орбита
изисква умения, които повечето астронавти трябва да придобият.
Как практикуваме подобна работа?
За тези, които ще изграждат станцията,
репетицията за открития космос започва в закрит космос.
Това е НПЛ, или Лабораторията на НАСА за неутрално пространство.
Тя съдържа около 30 милиона литра вода,
като това огромно езеро заема около 8 кв. километра
и е дълбоко колкото 4 етажна сграда.
Работейки под вода, почти се повтаря опитът на работа при безтегловност.
Тренирайки в тези реални модели в естествен размер,
астронавтите могат да извършат сложната работа по сглобяване
многократно преди дори да ги опитат в открития космос.
За да има неутрално балансиране, равно на ефект на безтегловност,
костюмите на астронавтите се балансират
с водещи тежести и блокове стироформ
докато нито потъват, нито изплуват.
Пренебрегвайки резервоара с вода, надзирателите в контролната кабина
наблюдават дейността на астронавта на видео.
Камерите записват под всякакви ъгли това, което
правят астронавтите под предварително определен сценарий
който детайлизира всички аспекти на подводното ходене в космоса.
Това значи, е от страната на зенита?
Точно така.
- Добре.
Това наистина е единственото място на Земята, където имаме възможността да изтренираме всички детайли
на това, което трябва да направим в орбита.
Ще преминем през правенето на твърде прецизни възли
и как трябва да подаваме инструменти и да правим конектори.
Твърде трудна постановъчна задача.
Продължавам да се въртя още около 45 градуса.
Все още се движа наляво и назад.
За всеки един час, който астронавтът прекарва работейки в космоса,
той обикновено тренира десет часа под вода.
Твърде рядко се случва нещо голямо
да прецака мисията като цяло.
Най-често пренебрегваме малките детайли.
Тъй че подробностите, които до изтормозване повтаряме,
са, за да се убедим, че всичко в умовете ни е колкото се може по-реално,
в колкото се може по-истински тест модели в реална големина,
тъй че, когато излезем в космоса го чувстваме тъй лесно и познато,
като че ли сме го правили през целият си живот.
Интензивните тренировки които извършват астронавтите,
ги подготвят за извършването на всякакви задачи в орбита
или за всяка критична ситуация там.
Прекратеното вертикално излитане на совалката
може да изисква водно спасяване.
В този случай космическият костюм на астронавта
става за него швейцарско ножче, пълно със спасителни принадлежности.
Костюмът включва вграден парашут, самонадуваем животопредпазител,
спасителни ракети, маркери с боя, фенерче, вода за пиене,
сигнално огледало, радио и дори сал за сам човек.
По японските крайбрежия и по крайбрежията на Черно море,
международните партньори тренират техните екипи за работа в космически станции
на абсолютно същите техники за оцеляване.
Защо не опитате да ме преместите напред, вижте дали можете да ме преместите напред 2-3 см.
Този ден е едно специално събитие
в Лабораторията за Неутрално придвижване.
Това е първият тестов опит на една критична за мисията придобивка в станцията:
Новосъздадената 20 метрова ръка на робот.
Ние в Канада, кръщаваме тази ръка с името „Канадска ръка“.
Но в НАСА я нарекоха Дистанционно Манипулираща Система.
Канадската астронавтка Джули Пайет е на 37 години.
И Дискъвъри, Хюстън, за станция.
Тя е записала над 235 часа в космоса.
ОК, Джули, разбрано. Благодарим ти.
Тя е певица и изпълнител на класическо пиано
и специален технически съветник за Канадската Ръка на Робота.
Системата е разработена да се заключи в единия край на космическата станция,
след което да отдели другия край и да се репозиционира,
давайки достъп на ръката до всеки модул
чрез пълзене сантиметър по сантиметър през солидната му структура.
Всъщност това е много удобно за изграждането на космическата станция
и по-нататък при сервизното и обслужващото поддържане на космическата станция.
Подготвени за почти всеки спешен случай,
представете си какво би станало при най-лошият сценарий?
Пробив в корпуса, или пожар на борда на космическата станция?
Вържи го там.
Екипажът трябва да намери начин да напусне кораба.
Като всеки кораб в морето,
една космическа станция се нуждае от спасителна лодка.
Също както на „Мир“,
руският спасителен апарат „Съюз“
ще изпълнява тази функция на Международната Космическа Станция.
„Съюз“ доказа благонадеждността си
като работен кон за руската космическа програма.
Но технологията му е на 25 години.
И малкият му размер може да побере трима,
но не и целият седем членен състав
който ще обитава новата станция.
Оттук може да видите орбиталният модул над нас.
За да замени „Союз“,
НАСА разработва спасителен съд, наречен КЗЕ,
или Кораб за Завръщане на Екипажа.
Първата стъпка в превръщането на тази спасителна лодка в реалност
е безекипажният тестови модел наречен X-38.
ОК, проверени сме.
Включваме на пълна мощност.
- Разбрано.
Готови сме за атака.
Можеш да го изстреляш.
Едно, две, три, старт.
Инжинерите тестват електрически задвижваните крила
които маневрират спасителният съд, когато той лети в космоса.
Всички спирачки са задействани.
Проверката на системата за контрол е завършена.
И сега X-38 е готов за следващият тест:
Ще бъде пуснат като бомба под крилото на B-52
от единадесет километра над Земята
и ще бъде приземен безопасно с дистанционно управление.
КЗЕ няма да бъде пуснат в експлоатация до 2006 г.
Но екипажите вече провеждат тренировки на Земята за спасителната процедура.
Като влакче на ужасите, този кораб се качва и пропада многократно,
като кара всичко вътре да изпадне в състояние на безтегловност
за кратки периоди от време.
Неслучайно е наречена „Комета на повръщането“.
Да тръгваме, бързо.
Легнете неподвижно.
10 секунди!
20 секунди!
ОК, вържи го вътре ей там.
Тяхната задача е, че трябва да преминат
през свързващият тунел в спасителният съд,
и да затворят люка отвътре.
Има един единствен бутон, който активира всички системи,
след което реактивните двигатели се запалват и отблъскват съда.
Ще излетим, използвайки реактивните двигатели за около 20 минути,
след това ще се ориентираме и ше използваме ракетните мотори
в задната част на кораба, за да го забавим.
Тогава той започва да излиза от орбита.
Тогава го позиционираме така, че носът му да сочи напред
и го насочваме на 40 градуса по честотния вектор
и летим също като совалката,
надолу до 10 км над целта.
Тогава изхвърляме основният парашут.
След като вече летим под парашута, се чувстваме като във водолазно изкачване
и летим до достигането на много меко приземяване.
Здраво прикрепил под крилото си X-38,
този B-52 е готов за излитане.
Този бомбардировач е по-стар
от повечето членове на екипа, които работят по проекта X-38.
За повече от 40 години той е изтествал
почти всеки експериментален съд, който е произведен в САЩ.
Не мисля много
за деня, в който ще го използваме за пръв път в космическата станция.
Това ще е велик ден.
Много ще празнуваме
Много ще празнуваме и ще се чувстваме наистина великолепно, когато го имаме.
Денят, който наистина ще е от значение,
ще е този ден, в който някой влезе вътре, за да се завърне вкъщи.
И неговият живот, заедно с живота на семейството му,
както и цялата програма ще бъдат зависими
от работоспособността му точно през този ден.
КЗЕ е първият подобен кораб,
специално изработен за спасяване на екипажа.
И си мисля, че това е, което дава сили на екипажа да
продължава да работи тъй усърдно и след това
да получи наградата си, след като корабът полети.
ОК до всички станции, 25 минути до изстрелване.
25 минути до изстрелване.
Човешкият фактор на тази програма е може би един от най-интересните й аспекти.
Това наистина е тим.
За програмата X-36, ние наистина имаме
голям европейски контингент, който работи с нас.
Европейската космическа агенция е наш партньор за програмата X-38.
В Холандия
се изработва кормилната система за тестовият космически съд.
В Испания се разработва земните предавки.
Германците измислиха
много интересният, и много уникален съставен материал,
топлинно предпазващата система,
която поставяме на носа на този съд.
Във Франция свършиха много от работата по аеродинамиката
и аеротермодинамиката за новата форма на кораба.
Дори малките държави напр. Белгия, за тестовия модел на кораба,
направи много от структурните части в задната част,
така че наистина дейността бе по цяла Европа.
Чухме ви и потвърждаваме и сме готови за изстрелване.
Точно преди изстрелването B-52 изстрелва
поток от бял пушек, за да сигнализира екипажът на земята.
И сега - пет, четири, три, две, едно.
Изстрелване... изстрелване ... изстрелване.
Излезе!
X-38 е на свободно падане,
снишавайки се със скорост от 150 метра в секунда,
13 километра над земята.
Малкият спирателен парашут забавя движението на X-38
и го реориентира хоризонтално,
така че главният парашут да може да се разгърне откъм върха.
Парашутът се разгръща на етапи, които се извършват в строг ред
от пиротехнически резачки, които са вградени във въжетата.
Когато се разтвори напълно, той има същата площ
като крилото на Боинг 747.
ОК, Чък, видя ли повече от 800?
Това е да мислиш различно.
Ето защо има X в началото на X-38.
Това е експериментален космически съд. Той ще излети след малко
и ще се опита да създаде новите технологии със себе си,
и ние насърчаваме нашите хора да мислят по подобен начин.
За разлика от космическата совалка,
плъзгащата се спирачна предавка на КЗЕ
не изисква писта за приземяване.
И, за разлика от „Союз“, парашутите могат да се управляват,
така че астронавтите могат да изберат място за приземяване.
Забавно е да дойдеш да работиш тук,
поради това, което правиш и поради мястото, където знаеш, че то става.
Когато имаш идея, написана на хартия, и се обърнеш
и видиш реализацията пред теб, това е твърде вълнуващо.
Няма твърде много места по тази планета, където можеш да правиш такива неща.
Докато растях, гледах по телевизията
репортажи от войната във Виетнам.
И сега си казах: „Тук имаме възможност
да не определим войната да бъде определящ фактор
на политиката на държавите,
ето това са направили нашите съвместни усилия.“
И това ще бъде една много различна мечта,
която ще даде поле за размисъл за следващите поколения.
Трябват повече от 45 изстрелвания
за да се изгради Международната Космическа Станция.
Всички екипажи за тези мисии споделят общия приключенски и романтичен дух,
и страстта към работата, която извършват заедно.
Сега имаме пряко включване от стаята за преобличане.
Командирът на мисията, Боб Кабана,
прави четвъртото си пътуване в космоса.
51-годишният астронавт Боб Кабана
е записал над 1 000 часа в космоса,
включително през първата мисия
за изграждане на Международната Космическа Станция.
Как са всички?
Когато бях млад, исках просто да летя на самолети.
Винаги имах в себе си желанието да летя, и знаете ли,
не можах никога да се оттърся от него.
Когато гледам към този космически кораб тук,
той е зареден с гориво, отдушниците работят и скрибуца ли, скрибуца
и е като жив и си казваш тогава:
„Не мога да повярвам, че след три и половина часа
ще бъда вътре в него и ще съм излетял в космоса.“
Имате разрешение да излетите и да направите една велика мисия.
Благодаря Ви много.
И когато тези главни двигатели стартират в дупката,
кръговите им движения ги тласкат напред и после назад,
и когато ударят вертикалата, се запалват поддържащите ракети.
Корабът се тресе и вибрира и се опитваш да разчетеш уредите,
и тогава нещо те блъска обратно в седалката.
Тогава се сещаш за значението на думата скорост.
Това е просто чувството на ускорението.
Дроселите включени.
Разбрано, Хюстън. Продължавам със включени дросели.
Следва удар и проблясък
и виждаш как поддържащите ракети падат надолу.
И тогава се осланяш само на тези три главни двигателя,
и се усещаш, че си складирал по сто тона доверие във всеки.
Не можеш да дишаш. Изпитваш 3 пъти земното ускорение,
и ги чуваш да се удрят, когато се отделят от резервоара
след което чуваш тези огромни половин тонни мотори да се отделят.
То е като изстрел с оръдие. Бум, бум.
И всичко се тресе и вибрира и ти си в космоса
и е страхотно пътуване.
В двадесетгодишната история на космическите совалки,
едва сега се задоволяват идеите на първоначалната им цел,
те да бъдат транспортно средство между Земята
и орбиталната изследователска станция.
Международната Космическа Станция
е кулминацията на тази програма.
Завъртайки се около глобуса 16 пъти дневно,
тя служи като платформа за завръшането ни към луната
и за бъдешо изследване на Марс с човешко участие.
Когато завърши, ще бъде видима от всяка точка на Земята.
И нашите деца няма да знаят това време, когато ние
не сме живели в космоса.
Живеем във времена,
в които мечтите на хората вече не са запратени само
по страниците на научно- фантастичните книги.
Живеем във времена,
когато наистина можем да превърнем мечтите в реалност.
Когато изграждаме една космическа станция, ние гледаме зад затворена врата.
Взираме се в тази огромна неизвестност, в това огромно съзидание,
и разбираме нашето значение
и нашата маловажност, и именно това искаме да направим.
Ако не вдигаме ограниченията
и не отиваме дръзко там, където никой досега не е бил,
ние вегетираме като култура.
Животът при нулева гравитация е цяла стъпка в еволюцията.
Можем ли да родим бебе при нулева гравитация?
То ще се развива ли нормално? Или тогава то ще стане един нов организъм,
който може би няма да се върне обратно?
Виждам космическата станция като нещо, което ни дава надежда,
че това, което наричаме заден двор
е повече от тази мъничка трохичка, която наричаме Земя.
Нашият заден двор е всъщност слънчевата система.
Мечтите вдъхновяват децата да станат учени,
вдъхновяват хората да помислят и за другите.
Не знаем всъщност какво има отвън,
но историята ни учи, че това, което намерим
ще бъде от много по-голяма стойност
от нещата, които сме мислели, че ще намерим.
И не мога дори да си помисля ние, като човешки същества
да обърнем гръб на изследванията.
Powered by: www.kolibka.com
Редакция:R.A.T. rosen76@abv.bg