Les Amants Criminels (1999) Свали субтитрите
Събувам си обувките.
Разкопчавам полата си.
Ризата или бикините да сваля?
Както искаш.
Добре, шефе.
Ще съблека ризата.
Разкопчавам я...
Останах по сутиен. Разкопчавам го.
Какво правиш?
- Приближи се.
За къде бързаш? Готово.
Вече съм гола до кръста.
Зърната ми се втвърдяват.
Да ги оближа ли?
- Искам аз.
Закъсня, вече го направих. Сложи ръце зад гърба си.
Сега ми събуй бикините.
- С крака ли?
Със зъби.
Ето ме.
- Усещам те.
Какво стана с онова маце?
По-страстна е от всички други.
- И от кривогледата абитуриентка ли?
Да. Награби ме в кафенето и каза: "Саид, готова съм!"
Ще я чукаш ли?
- Довечера ще дойде в салона.
Там ли ще го направите?
- Да, няма да има никой.
Сега ще те възбудя.
- Може ли да сваля превръзката?
Не. Не мърдай, все едно си умрял. Събличам те.
Погали лицето и косата ми,
после плъзна ръка по врата ми и стигна до гърдите.
След това слезе дотук.
И тогава стана хубаво!
- Ама че си педал!
Трябваше да изчукаш гаджето й!
Какво правиш?
- Веднага се връщам.
Дори не си го вдигнал!
- Какво правиш?
Ще я пратя на майка ти и ще я покажа на приятелите ти!
А аз ще снимам дебелия ти задник и сливата ти!
Какво чакаш?
Какво ти става, Люк?
- Как можа? Какво съм ти направил?
Пошегувах се. Исках да те възбудя.
НАТАША РЕНИЕ ЖЕРЕМИ РЕНИЕ
МИКИ МАНОЙЛОВИЧ САЛИМ КЕШИУШЕ
във филма на ФРАНСОА ОЗОН
КРИМИНАЛНИ ЛЮБОВНИЦИ
Сигурно е вътре.
Отивам.
Мамо, татко, взимам колата. Отиваме на бар. Люк
Извинявайте.
Алис!
Всичко ли взе?
- Да, дръж.
Никой ли не те видя?
- Не. Побързай.
Люк, обичаш ли ме?
Мамка му, не заспивай!
- Няма.
Искам очите ми да си починат.
Къде сме?
Какво правим тук?
- Какво?
Не биваше да заспиваме.
- Ти първа заспа.
Това не е извинение. Бързо, трябва да тръгваме.
Хайде, тръгваме!
- Нищо не виждам.
Трябва да изрежеш дупки, глупако!
Да вървим!
Горе ръцете!
Отвори касата!
Виж колко взехме!
Плюс бижутата. Ще бъдем богати? Колко са?
Не са много. Трябваше да оберем пекарната.
Ти искаше да е бижутерията.
- Можеше да се сетиш.
Имаме достатъчно. Не знаех, че ще е толкова лесно.
Но от пекарната можехме да си вземем кроасани и кифлички.
Мисля, че се справихме отлично. Без щети, без кръв.
Истински виртуози!
Къде са градинарските инструменти?
Отзад, второто отделение вляво.
- Благодаря.
Алис!
Какво?
- Гладен съм.
Тогава си открадни нещо.
Не мога да намеря гората.
- Не разчиташ ли карти?
Разчети си я сам!
- Толкова ли е трудно?
Намали... Блъсна заек!
На колата нищо й няма.
Трябва да го погребем.
Да не си луда?! Няма време!
- Ти нямаш сърце!
Как можа да го кажеш! След всичко, което ме накара да направя!
Заекът не беше виновен.
- По дяволите, Алис!
Млъкни! Повръща ми се от теб!
- Трябва да заровим Саид!
Престани!
Добре, ще погребем и заека!
Но първо трябва да се отървем от Саид.
Готово ли е?
Не мога повече.
- Тогава кой ще копае?
Не знам. Има време.
Не е ли възбуждащо?
- Кое?
Приключението ни!
Нали все се оплакваше, че нищо интересно не става.
Сега доволен ли си?
- Да, много.
Това ще свърши работа.
Да се връщаме.
Помниш ли пътя?
- Ще се върнем по следите си.
Хайде, да вървим!
Следите ни ги няма.
- Не е възможно.
Виж!
Със сигурност не е наша.
Мислиш ли, че са ни проследили?
- Не знам. Без следите сме изгубени.
Ти помниш ли пътя?
- Не.
Трябва да намерим колата.
- По-добре сме без нея.
Баща ми ще ме убие.
- Майната му на баща ти! Да вървим.
Тук има лодка. Можем да пресечем.
- Аз няма да пресека.
Защо?
- Не мога да плувам.
Саид...
По дяволите!
- Остави, няма нужда.
Намери нещо за ядене. Умирам от глад.
Изяла си всичко!
- Бяха само три шоколадчета!
Какво ще правим сега?
- Не знам!
Омръзна ми да решавам аз. Веднъж и ти бъди мъж!
Влача те като куфар!
- Като куфар ли?
Радваше се, че убих Саид, дойдох до тук и го зарових!
Стига си се оплаквал.
Къде отиваш?
- Майна та ти!
Знаеше, че няма да е лесно! Тъпанар!
Алис! Ела!
- Къде?
Там има къща. Празна е. Можем да откраднем храна.
Обожавам те!
Внимавай.
Сигурен ли си, че няма никой?
- Не ми ли вярваш?
Хайде.
След вас, принцесо!
Горките зайци!
- Ама че воня!
Ето хляб.
Виж ти, имам си компания.
- Решихме, че никой не живее тук...
Затова влязохте и се разположихте като у дома си, така ли?
Няма да ви притесняваме. Тръгваме си...
И дума да не става! Не мога да ви пусна така.
Щом сте влезли в дома ми, ще трябва да си платите!
Имам пари...
- Няма да ме подкупиш!
Ако предпочитате бижутата...
- Млъкни!
Слизайте долу!
- Господине, нищо не сме направили!
Какво сме ви направили?
- Пуснете ни!
Помощ! Пусне те ни навън!
Алис...
Какво?
- Погледни!
Изкопал е тялото на Саид.
Господине, моля ви! Алис получи пристъп.
Пуснете ни навън!
Алис, тук съм. Успокой се.
Господине!
Устата на Саид, кафяво пурпурна, гладка и лъскава,
розова като главата на пенис.
Долната му устна е много широка. Може би 2-3 сантиметра.
Кожата му образува дълбока гънка. През зимата сигурно се напуква.
Езикът му е голям и тъмен, много влажен.
Той бързо облизва долната си устна
с възбуждаща настойчивост.
"Помисли ли си?"
"Реши ли?"
"Не мислиш ли, че съм красив?"
Ще те чукам, глупако.
Днес ще разгледаме творбите на един от най-великите френски поети
Артюр Рембо.
Забележителен факт,
който може да пробуди интереса ви към него,
е, че Рембо е написал всичките си творби...
Алис, какво правиш?
Водя си бележки.
- Ще прочетеш ли текста?
Добре.
На коя страница е?
- На 146-а.
"Погълнах голяма глътка отрова. Утробата ми гори.
Отровата огъва крайниците ми, деформира ме, просва ме.
Изгарям от жажда, задушавам се, не мога да крещя.
Това е адът. Вечните мъки. Вижте как огънят се надига.
Изгарям, както и трябва. Давай, демоне!
Виждам се в ада - значи съм там.
Това е изпълнението на катехизиса. Роб съм на своето кръщение.
Родители, вие сте виновни за моето и за своето нещастие.
Наивен нещастник! Адът нищо не може да стори на езичниците. Още съм жив!
С времето насладите от проклятието ще стават все по-дълбоки.
Престъпление, бързо,
нека падна в небитието, в името на човешкия закон."
Какво искаш?
- Как си? - Добре.
Какво има? Бързаш ли?
- Не разбираш ли?
Вече не идваш да гледаш как се боксирам.
Заета съм.
Реши ли?
- Какво да реша?
Дали ще спим заедно.
- Разкарай се, глупако!
Не мислиш ли, че съм красив?
- Повръща ми се от теб.
Чукай някоя от твоите тъпачки.
- Ще ти хареса да ти го начукам.
Аз ще ти го начукам, глупако!
Отдавна ли си тук?
- Възбуждаш ме...
Не си прави шеги с мен.
- Не се шегувам.
Дойдох да те помоля нещо.
- Какво?
Обичаш ли ме?
- Разбира се. Защо?
Имам нужда от помощта ти.
- За какво?
Мога ли да ти се доверя?
- Естествено.
Трябва да убия един човек.
- Какви ги говориш?!
Трябва да убия един човек и ти ще ми помогнеш.
Кого?
- Един човек. Ще ти кажа.
Ти си полудяла! Как така ще убиваш някого!
Ще поговорим по-късно. Сега имам час.
Важно е, не се шегувам. Ще ти обясня. Става ли?
Не знам...
Утре, у дома.
Моля ви, господине...
Не виждаш ли, че чета?
- Нищо не сме направили.
Мръсен малък лъжец! Ще си платите с приятелката ти!
Алис, стегни се! Не е време да се отчайваш!
Трябва да направим нещо.
- Защо? Прецакани сме.
Най-лесно е да се предадеш.
Ти ни забърка в тази каша, ти трябва да ни измъкнеш.
Забрави. Дневникът ми е у него, ще ни предаде.
Ще отидем в затвора.
Излизайте оттам!
Не, първо момчето.
Ами аз! Отворете!
Млъкни!
- Пуснете ме! Помощ!
Е, малкото ми зайче, мислиш се за много умен, а?
Не се плаши.
Бъди добро момче и може би ще ви пусна.
Оставете го, той нищо не е направил. Аз съм виновна!
Ще ми дадете ли да пийна нещо?
Отивай. И стопли малко вода.
Готово.
Подай ми кърпата.
Избърши ме.
Сега е твой ред.
Но аз не съм мръсен...
- Не спори, събличай се!
Люк ли се казваш?
- Да.
На колко си години?
- На 17.
Обичаш ли заешко?
- Не.
Ще заобичаш.
Как се казва?
Саид. Ще ти покажа снимка.
Това е той.
- Познавам го. Голям глупак.
По-скоро голям фукльо.
- Защо?
Обещай, че ще пазиш тайна.
- Обещавам.
Преди месец Саид ме завлече в мазето на тяхната къща.
За какво?
- Като свърша, ще разбереш.
Значи вече сте били заедно.
- Добре, няма да ти кажа.
Мазето приличаше на лабиринт.
Започна да ме целува и да ме възбужда.
Аз вече не го исках.
- Значи преди това си искала?
Стига си мислил само за себе си! Това, което стана, беше ужасно.
Извинявай.
Не желаех Саид да ме докосва повече. Исках да се прибера у дома.
Но той се ядоса. Каза да не мърдам, изви ми ръката.
Появиха се четирима негови приятели със скиорски маски.
Какво ти направиха?
Изнасилиха ме. Един след друг.
Борих се, но беше безполезно. Това само ги възбуди повече.
Държаха ме здраво. За това им се оставих. Плаках.
И Саид ли...
- Не.
Не ме докосна. Гледаше и мастурбираше.
Имаше фотоапарат и снимаше.
Какво е направил със снимките?
- Не знам.
Каза, че ще ми ги даде, ако спя с него.
Защо не се оплака в полицията?
- Никой няма да ми повярва.
Сега разбираш ли защо искам да го убия?
Имам нужда от теб.
Не знам, Алис. Чак да го убивам...
Мога да го смачкам от бой.
- И мислиш, че това е достатъчно?
Направи го заради мен. Заради любовта.
Вечерята е готова.
- Не съм гладен.
Сядай на масата!
Вързан съм.
И аз съм гладна!
Може ли да й дам моето?
- Не!
Не обичам заешко.
- Яж! Трябва да се по угоиш.
Ако иска те да ни изядете, трябва да угоите и Алис.
Слушай, малкия, трябва да разбереш нещо.
Обичам момичетата слаби - само кожа и кости.
Но момчетата предпочитам добре закръглени.
Затова яж!
Не издържам повече!
Скрий се бързо!
Така ли пикаеш?
- А ти как го правиш?
Не знам, но не го правиш правилно. Пикай на право!
Престани да зяпаш! Гледай си твоята пишка!
Всеки да си гледа пишката!
Идваш ли, Люк?
- Да.
Ето го девственика.
- Той ли е?
Сладък е.
Хайде, отивай да те изчукат!
- Млъкни!
ФЕХТОВКА
КАРАТЕ
БОКС
Как го взе?
- Нали ти казах.
И никой ли не те видя?
- Никой.
Не пипай.
Красив е.
Това е страхотно. Обичам, когато ме командваш.
Наистина ли?
- Да, възбужда ме.
Знаеш ли какво ми се иска? Можеш ли да познаеш?
Искам да ме чукаш.
Страх ли те е?
- Казах ти, не.
Тогава ела.
Заболя ме.
Извинявай.
Какво?
Не мога да го направя.
Сърдиш ли се?
- Почвам да свиквам.
Но не се изненадвай, ако си потърся някой друг.
Ще ти дам порно касети. Може да помогне.
Не е нужно.
Ще го направя.
Лягай тук.
Знаеш ли, че животът ти е съсипан?
- Защо?
Защото с приятелката ти сте извършили убийство.
Ченге ли сте?
Не.
- Тогава?
Не е нужно да си ченге, за да знаеш кое е лошо.
Защо изкопахте тялото на Саид?
За да ти помогна.
Какво ще правите?
Нищо лошо.
Просто се отпусни.
Трябва да го планираме.
- Всичко е готово. Защо да чакаме?
Помисли за снимките!
Да не би да те е страх?
- Не, но...
Не се тревожи. Знаеш, че иска да спи с мен.
Ще се възползваме от това. Довери ми се.
Добре.
Гладен ли си?
Да.
Какво е това?
- Вкусно е, яж.
Убий го. Вземи ножа.
Големия.
Хайде!
Внимавай!
- Какво държиш?
Нищо.
- Лъжец! Остави го!
Иди при приятелката си. Това ще ти е за урок.
Остави го!
Млъкни!
- Остави я!
Следващия път няма да ти сваля нашийника.
Плачеш ли?
Трябва да си доволен. Най-после го направи.
Какво съм направил?
Свърши.
За какво говориш?
Не ти се подигравам. Това е чудесно.
Гладна съм.
Изяж някой плъх.
Или Саид.
Какво има?
- Тялото на Саид...
Единият му крак липсва.
- Какво?
Той е канибал.
Жадна съм, жадна съм...
Млъкни! Мисли за нещо друго.
Сега пък какво има?
- Само ти можеш да ни спасиш.
Как?
- Трябва да го прелъстиш.
Лесно е. Ще го направим, както със Саид.
Ще умрем, ще умрем...
Сигурно е вътре.
Отивам.
Вече си тук?
- Не можех да чакам.
Почакай, ще се облека.
- Защо е нужно?
Възбудена ли си?
- Може би.
Още ли искаш да ме чукаш?
- Нали за това си дошла?
Между другото.
- Какво ще каже твоят девственик?
Нищо. Разказах му и той се побърка.
Иска само да го направим веднъж за винаги.
Страх ли те е? Не искаш ли?
Разбира се, че искам.
- Тогава?
Тялото на Саид, кафяво и силно, с бляскава кожа и без косми.
С лек аромат на пот. Топло, солено, вкусно.
С гладка кожа, изпъкнали вени и стегнати мускули.
Когато ножът прониква в плътта, тялото потръпва и се гърчи.
Тъмночервена кръв изригва като сперма.
Изгарящо петно.
Последен гърч, животът му угасва.
И после нищо, празен замръзнал поглед.
За стинала слюнка, студът нахлува.
Тялото на Саид - мъртво, убито.
Гледаме се, останали без дъх. Люк, обичам те.
Още е с ерекция.
Заради кръвта е.
Направихме го.
Не мога да намеря снимките.
- Какви снимки?
Не са тук!
- Те не съществуват, глупчо.
А мазето съществува ли?
- Не.
Страх ли те е?
Ще викнеш ли полиция?
- Това не е правилно!
Какво ще правим сега?
- Каквото се разбрахме.
Ние сме убийци!
- В затвора ли искаш да влезеш?
Слушай ме, права съм. Ще действаме по плана.
Но защо?
- Искаше да ме чука. Заслужи си го.
Ти си чудесен! Никой не е правил такова нещо за мен!
Млъкни!
- Но аз те обичам! Вярно е!
С всеки миг все по вече те обичам! Ще те обичам, до като съм жива!
Люк, качвай се горе!
Трябва да отида.
Алис, ела тук!
Жадна съм.
Много съм жадна.
Ето там.
Какво ти става?
Защо не ме остави да го убия?
- Не ти ли стига?
В него е дневникът ми, а там е описано всичко!
И без това сме прецакани.
- Ама че си смотаняк!
Хареса ти, когато те чукаше.
- Млъкни! Млъкни!
И лодката я няма.
- По дяволите!
Извинявай за преди, бях ядосана.
Няма нищо.
- Напротив, ти ни спаси.
Обичам те.
Бягай, бързо!
Ще успеем!
По-бързо!
Ставай!
Измъкни си крака.
Няма нищо.
Хайде, ще успеем!
- Не мога, ти бягай! По-бързо!
Няма да те оставя.
- Бягай! Пресечи реката! Моля те!
Хайде, тръгвай!
Бързай!
Обичам те!
Ето ги!
Не мърдай!
Ще стреля!
Алис!
Пуснете ме!
Пуснете го!
Той не е направил нищо!
Моля ви, пуснете го!
Пуснете го! Той не е виновен!
Субтитри: itsancho