Kaos (1984) (Kaos (2 of 2) (Paolo Taviani, Vittorio Taviani).sub) Свали субтитрите
Свалете ме.
Бедна моя делво. Какво стана с теб?
Завист. Това е завист и жестокост.
Къде сега бих намерил втора като тази?
Грешката си е моя.
Не трябваше да я оставям без надзор.
Тогава щеше още да е цяла, а не строшена завинаги.
Какво да сторя?
Не се измъчвай. Все още може да бъде поправена.
Счупена е на две.
Може да е била напукана.
Не, звънеше като камбана...
...чийто глас не ще чуя вече.
Ще чуеш.
Само ако стане чудо.
Има някой, който може да я оправи.
- Кой?
Най-добрият майстор в Сицилия.
Да не би да е с магически ръце?
Не ръцете, а лепилото му е магическо.
Изсъхне ли залепеното с него, става здраво като скала.
Що за лепило е това?
- Това е негова тайна.
Как да го открия?
Чух, че е наоколо.
Изпратихме да го повикат.
Това е чичо Дима.
Казаха ми, че ти...
Казаха, че имаш вълшебно лепило. Дай да го видя?
Не го закачай.
Много е чувствителен.
Може ли да оправиш делвата ми?
Лепилото.
Съдът май взе решение.
Не знам колко е вълшебно лепилото,
но знай, че му нямам доверие.
Трябва да се направи със скоби.
Пазариш ли се с мен? За кой се мислиш? За Карл Велики?
Трябва да сложим зехтин в делвата. Искам я със скоби.
Лепило и скоби. Това е заповед.
Не, не по гърбицата. Моля ви.
Умолявам ви.
Какво сте зяпнали? На работа!
За скобите ми трябва помощник.
За скобите ми трябва помощник.
Шапката ми!
Истина ли е, че рецептата за лепилото ви се е присънила?
Да, да.
И какво сънувахте?
Баща си.
Той ли ви каза как да го направите? Глупак.
Защо ме наричате така?
Знаеш ли кой беше баща ми?
Дявола, който ще те изяде.
Значи сте син на дявола?
- Да.
А тук в тази торба нося...
... лепилото, което ще залепи делвата. Другите ги развалят с грозни скоби.
Черно лепило?
Бяло.
Научих се да го правя от баща ми.
Ще видят колко силно е като я сложат на огъня.
Тяхното лепило е от дявола черно.
Ясно?
Ако намажа ръката ти с лепилото...
...и я хвана с моята...
...ще останем така завинаги.
Хайде на работа.
Отдръпни се.
Обърни се.
Леко.
Дърпай! Дърпай!
Сега удари!
А сега скобите.
Ей ти, помогни ми.
Помогни да изляза.
По дяволите, помогнете да изляза.
Залепил си делвата много добре.
Направо е като нова.
Но май не си предвидил размера на гърбицата си.
И сега искаш пак да счупиш делвата ми.
Кой ще плати, ако пак я счупим?
Какво? Искате да си остана вътре?
Не, не. Нека видим, какво може да сторим.
Какво може да направим?
Помощ! Помощ!
Ако вие не я счупите, то ще я счупя аз.
Ще я изтърколя до стената, където тя ще се строши отново.
Нека бъдем разумни.
Ще ти помогна.
Полека, бавно.
Не става, не излизам.
Гърбицата ми се заклещи.
Доста едричка е.
Гърбицата ми не е толкова голяма,...
...но гърлото на вашата делва е твърде тясно.
Долу. Долу.
Ухапа ме.
Сега ще видиш ти.
Обърни се.
Не, моля те, спри.
Гъделичкате ме под мишниците.
Стига.
Влез навътре!
Двуколката ми!
Чуваш ли ме?
Във твой интерес ще е да се допитам до адвоката си.
Но първо, ще ти платя за труда.
Всички видяхте, нали?
5 лири.
Не се сърдете, дон Лолло.
Скоро ми оперираха апендикса.
Ако се смея силно ще се скъсат шевовете.
Какво смешно има?
Все пак това си е моята делва.
И искате той да си стои вътре докато я ползвате?
Моля ви спрете.
Знаете ли как се нарича това? Лишаване от свобода.
Кой го лишава от свобода? Той се затвори там сам, нали?
Бих могъл да поискам неустойка за злоупотреба с имуществото ми.
Дайте ми пълномощно.
Боже! Раната ми ще се отвори.
Елате някой друг път. Нали ви предупредихме.
Моля ви.
Нека остане. Ще му дам юридически съвет.
Вие, дон Лолло, сте длъжен незабавно...
...да освободите затворника.
Чичо Дима от своя страна е отговорен за щетите...
...произведени от глупостта му.
Той трябва да ми плати за делвата.
Слушайте ме сега много внимателно.
Не за нова делва. Защото при пристигането му вече е била счупена.
Но сега състоянието и е по-добро от преди. Той сам го твърди.
Позволете му сам да определи стойността и. Пред всички.
Аз? Да ви плащам? Но това е смешно.
Ако си бях ползвал само лепилото...
...нямаше да гния сега тук.
Моят адвокат не е предвидил такава клауза.
Много ли ви е смешно?
Сега ще ви стане още по-смешно.
Нямате си и представа какво ви чака.
Преместете го срещу обора...
...и махнете този навес! Бързо!
Оставаш в затвора.
Живееш в моята делва, нали така?
Обвинявам те в оскверняване на личната ми собственост.
Искаш да останеш там? Чудесно! Ще умреш от глад!
Ще ям от това. И вие също.
Направете каквото сметнете за добре.
Елате насам, по-светло е. Луната! Луната изгря!
Не ме оставяйте тук. И аз искам да погледам луната.
И аз.
Не, не я вдигайте.
Търкаляйте бавно. Точно така.
Завъртете я на тази страна.
На тази страна, да.
Виждам я! Спрете.
Прекрасна е!
Сякаш векове са изминали откакто за последно я видях.
Вижте.
Дано си счупиш врата, дъртако!
Жив ли съм?
Ти я счупи сам. Аз печеля.
Делвата ми.
Горката ми делва.
четвърти разказ
*РЕКВИЕМ*
Това е синът ми.
Майка му не е с мен,...
...нямаше как да дойде да изпрати сина си.
Това е първото ни дете.
Но процедурата е сложна.
Няма да мога да го погреба днес.
Трябваше да ми се обадите предварително.
Ходих дни и нощи.
Утре трябва да се връщам при стадото си.
Аз ще го нося.
Довечера може да остане в параклиса.
Къде е най-подходящото място?
Там при светлината.
Или в центъра.
Прощавай, но искам да го погреба...
...там, където са и другите от наше село.
Може да се страхува иначе между непознати.
Колко струва?
Три гроша.
Шест месеца по-късно селяните сформираха комитет...
...за основаването на собствено селско гробище.
Ще останем тук, докато не ни приеме префектът.
Аз съм ваш свещеник и божи говорител.
Бог ни е дал тази земя...
не само да живеем на нея, а и да почиваме в нея.
Гробище! Гробище!
- Тишина!
Ако закона човешки ни е забранил, на нас бедните...
...малко парче земя...
...за което да кажем: "Тя си е наша"...
...не може да ни забрани да имаме гробище.
Вижте този човек и децата му.
Неговият баща умира.
Той е и наш баща.
Основател на селото ни...
...който иска да почива в мир...
...в родната си земя.
Преди 60 години той дойде...
...в района на Маргари, пръв...
...и построи първият дом от кал и слама.
Днес, повече от сто човека живеят в селото.
Но барона...
Не бягай! Не бягай, бароне!
Но барона на Маргари ни лиши по най-варварски начин...
...от правото да погребваме мъртвите си...
... и да сме близо до тях, да се грижим за тях.
До сега понасяхме това мъчение...
...безропотно...
Палиш ли пура...
...е лош признак. Тежки мисли ли те преследват, татко?
Мислиш ли, че съм варварин наистина?
Като този, за който говори онзи свещеник?
- Не.
Той е варваринът, старикът му.
Но на смъртният му одър, не мога да кажа лоша дума за него.
Нанесе се на земята ни без да плати и грош за наем.
Даже без никакво разрешение.
На практика, нямам контрол върху тяхната територия вече.
Беше преди 10 години. Помниш ли?
Аз съм тази с раницата.
Мама, Ермано, Валентина...
Ами този стаец?
Това е той. Преведе ни до Рикота.
Странен човек.
Властен, себичен.
Беше хубаво пътешествие.
Да, наистина.
Просто им дай гробището. Ще се укротят.
Бих искал...
...но е невъзможно.
Разбираш ли, Франческа...
...така ще продължат да ми крадат земята и под нея....
...като мъртъвци.
Вярвам, че съм прав.
Мисля, че си отидоха.
Ако не се намесят карабинерите...
...старецът ще поиска да го погребат жив...
...като научи за забраната ми.
Можете да живеете на земята ми, но само като живи.
Никога няма да я дам за мъртъвците ви!
Извинете, беше предназначено за него.
*псувни на сицилиански диалект*
Свалете го долу!
Пистолетът ми!
Трябва да го погребем.
Не, трябва да стигнем Маргари преди залез.
Ние никога не бихме постъпили така, капитане.
Не трябва да оставяте животното непогребано.
Сержант!
Къде си?
Дано бащата да е още жив.
Надявам се, че не е.
- Защо?
Така ще мисли, че е погребан в родната си земя.
Тихо, мъртвите ще те чуят.
Страх ме е. Не мога да продължа в нощ като тази.
А сега, галоп.
Чуй само!
Браво, ама не можеш да направиш това.
Вятърът...
...и дъждът.
Спиш ли?
Ти ли беше това?
- Не.
Наистина чух нещо.
- Сторило ти се е.
Хайде, момчета.
Извикай капитана, бързо!
Намерихте ли го?
Виж в къщата зад хълмовете.
Там няма никой.
Капитане...
Ето го баща ни.
Беше заръчал да го отнесат...
...на мястото, където пожела да бъде погребан.
До гроба си.
Искаше да умре под открито небе...
...сред своите си хора...
....и да го погребат в собствената му нива.
Карабинерите идват.
Спуснете ме в гроба.
Помогнете ми!
Бутнете ме. Бутни ме!
Оставете го.
Предатели.
Отведете го у дома му.
Заведете го вкъщи.
Трябва да лежите.
И ти ме предаде, сине.
Защо стоите така?
Вие също! Кръста и лопатите отзад!
Събаряйте стената!
Следвайте процесията.
Но се дръжте на разстояние.
Макалузо, вземи фотоапарата на барона.
Надявам се да се оправя с това чудо.
Какво стана?
Мъртъв е.
*сицилиански диалект*
В такива случаи....
...ми трябва писмена заповед.
Да вървим.
Бащата каза:
Сега може да чакаме заедно.
епилог
*РАЗГОВОР С МАЙКА МИ*
Спах два поредни дни във влака за Сицилия...
...където за последно бях, когато мама умря.
Някой ме повика.
Не съм сигурен, кой точно...
...но ми се понрави, да се измъкна от Рим...
...където животът ми бе станал непоносимо досаден.
Работата, децата ми, старостта.
Независимо от това, не бих се опитвал да обясня...
...необяснимото.
И откъснат от съня...
...се питах: не сънувам ли още.
Американец? Американец ли сте? Такси?
Господине, заповядайте на файтона.
Аз пръв видях американеца.
- Кой американец?
Луиджи!
Луиджи!
Ще те отведа в къщи.
Качвай се.
Помниш ли ме?
Странно, не чувствам нищо, минавайки през града.
Не се притеснявай, знам къде да те заведа.
Знам с какво се занимаваш.
Следя те отблизо.
Дал си толкова много за Сицилия.
Да, да.
Но, нека продължим.
Колко балеринки са минали през ръцете ти, а Луиджи?
Не ме разпозна.
- Защо говорите така?
Как е името ми тогава?
Съжалявам...
Ти си Саро.
Саро!
В тази къща, никога не съм се чувствал сам.
Винаги някой се е навъртал в сенките.
Сенките ме шпионираха със скрито напрежение...
...напрежение, което ме накара да се обърна.
Ти ме повика, нали майко.
Разбира се, Луиджи.
А тази песен?
Спомням си, че си ми я пяла.
Повиках те за да ти кажа нещо...
...което не можах да ти кажа приживе, защото беше токова далеч.
Искаш да ми кажеш да бъда силен. Сега и завинаги.
Шегуваш се с мен.
Но аз искам да го чуя, мамо. Затова дойдох.
Успокой се.
Да бъдеш силен, не означава, че през цялото време трябва да живееш "така"...
...а и "така".
Господи мамо, пръстите ти...
Да, Луиджи телата ни изоставят, не мислиш ли?
Затова и умираме предполагам.
Не плачи, Луиджи.
Ако ме обичаш...
...помни ме такава, каквато ме виждаш сега.
Жива.
Да, майко, жива.
Но не затова плача.
Разбира се, аз мисля за теб...
...и те виждам, както и сега...
...както те помня винаги...
...жива в своето кресло.
Но аз плача за друго:
затова, че вече не мислиш за мен.
Когато приживе си седеше тук в ъгъла, аз знаех:
Ако тя си мисли за мен в далечния ни дом, то аз живея в нея.
И тази мисъл ме караше да се чувствам добре.
Но сега си мъртва и не можеш да мислиш вече за мен.
Аз не съществувам за теб вече...
...и никога няма да съществувам.
Трудно следя мислите ти, Луиджи.
Тези разсъждения са твърде сложни за мен.
Трябва да ти кажа още нещо:
Трябва да се научиш да виждаш света...
...през очите на другите.
Това причинява болка сигурно,...
...но ще прави нещата по-светли и красиви.
Може би исках да дойдеш, само за да ти кажа това.
Знам, мамо. Знам, какво виждат сега очите ти.
Платната на рибарската лодка.
Разказвала си ми за тази разходка толкова пъти.
Но така и не успях да я опиша.
Все нещо липсваше.
Разкажи ми отново.
Когато бях на 13, тръгнах...
...с майка, братята и сестрите си...
...(едната от тях беше още малка и аз се грижих за нея)...
...с големия рибарски кораб...
...към непознато място наречено Малта.
Баща ми, твоят дядо...
...който бе преследван от Бурбоните след революцията през 1848...
...беше останал там в изгнание.
Отивахме при него.
Да не забравиш нещо.
- Да, котката.
Тихо, тихо ще я чуят.
Изгнанието е страх и сълзи за майката.
Лишава децата от дом и играчки.
Това причинява изгнанието.
Но означаваше и разходка по море...
...с червени платна и цялата морска шир около нас.
Детската гордост изглежда нелепо в тази бедствена ситуация...
...все едно, дете облечено в черно, може да каже: "Аз съм в траур."
Сякаш това е привилегия.
Изгнанието бе за нас такава привилегия:...
...изправяш се пред нови неща...
...с гордо втренчен напред поглед.
Пътешествието трая 3 дни.
Това, което може би не помниш от моята история...
...е че спряхме на един остров по средата на пътя...
...на който останахме няколко часа.
Мисля, че беше вулканичен остров.
Ако не бяхме предприели това пътуване, никога нямаше да знам, че има такива.
Нямаме попътен вятър, госпожо.
Не вярвам да задуха скоро. Ще трябва да почакаме на острова.
Ела мамо, седни.
Сложи главата си тук.
Внимавайте, госпожо. Ще изгорите на слънцето.
Децата може да се изкъпят.
Мoже ли?
Нама ли акули наоколо?
Не, на изток са. Тук е безопасно.
Момичета, моряците ще ви видят.
Побързайте.
Отъркаляйте се в пепелта и скачайте бързо във водата.
Искаш ли при тях?
Хайде всички. Помагайте! Ти също, хайде!
Гребете! По веслата!
Гребете! *сицилиански диалект*
превод и субтитри: ivoks