Kaos (1984) (Kaos (1 of 2) (Paolo Taviani, Vittorio Taviani).sub) Свали субтитрите
Саро!
Виж един мъжки...
...и мъти!
Топло е.
Ей, приятел, какви ги вършиш? Мътиш, а?
Това е работа на женската! Внимавай! Измъква се, дръж го! Мъжкар да мъти.
Срамота! Какъв мъжкар си ти! Да мъти...
Чакай...
Който го улучи, негов е.
Хайде!
Пропусна!
Нека се пробвам.
Мой ред е.
Какво правиш?
Салваторе, какви ги вършиш? Върни ми гарвана!
Музика.
Лети!
"Аз съм дете на Хаос. Не реално,
а буквално, защото съм роден на място...
до гората, която хората от Агридженто наричат Cevasu,
...диалектическо произношение...
на старогръцката дума ХАОС." Луиджи Пирандело
ХАОС
по новелите на Л. Пирандело
първи разказ * ДРУГИЯТ СИН *
в ролята на майката Маргарита Лозано
втори разказ * ЛУННА БОЛЕСТ *
с Клаудио Биджагли, Масимо Бонети, Енрика Мария Модуджи
трети разказ * ДЕЛВАТА *
с Франко Франчини и Чичио Инграсия
четвърти разказ * РЕКВИЕМ *
с Биаджо Бароне, Лаура Моника Салваторе Роси и др.
епилог * РАЗГОВОР С МАЙКА МИ *
с Омеро Антонути в ролята на Луиджи Пирандело
оператор Джузепе Ланчи
музика Никола Пиовани
режисьори Паоло и Виторио Тавиани
първи разказ
* ДРУГИЯТ СИН *
Деца мои възлюбени...
...пише ви вашата майка...
...до вашата Прекрасна Златна Земя, от нашата долина на сълзите.
Днес се навършват 14 години откакто заминахте...
...и 14 години откак съм сама...
...очаквайки ви.
Записа ли го?
Утре още една група бедни селяци поемат за Америка.
От тях аз ще избера най-умния и най-праведен селянин,
за да му предам писмото си...
...така да достигне то до вас.
Ще го избера по очите...
...защото в очите на човек се отразява сърцето му.
Няма да ви обърквам с причудливи приказки.
Ако някой ви е казал, че съм полудяла,
не му вярвайте.
Вярвайте, синове мои, на думите...
...които тази прекрасна девойка пише от мое име.
Ей вещице, да ми урочасаш очите ли искаш?
Не, завиждам им...
...защото ще зърнат моите синове в Санта Фе.
Аз съм за Бостън.
Толкоз по-добре. И без това не вярвам на очите ти.
Да слушаш внимателно и малко да говориш.
Никога не харчи повече от половината от това, което си заработил.
Не давай заеми.
Не пий повече от 2 чаши вино на ден.
Бъди мъж...
...но никога не се жени за чужденка.
Моли се богу всяко утро.
Махни това куче, преди да съм побесняла.
Остави го. Последен ден ни е.
В Америка, където съм бил, на жените казват 'women'.
На целувката -'kiss'.
Любов -'love'.
Този гарван е лоша поличба.
Не плачи, ще се върна.
Салваторе, остави я да се наплаче. Знаеш, че няма да се върнеш.
Майки, не вярвайте на децата си.
Моите ме оставиха преди 14 години.
И за 14 години ме забравиха.
Пращах писма, заръки.
Но не получих и думичка от тях.
Заминаващите да се съберат около мен.
Докторе! И Вие ли заминавате? Не, макар, че бих искал.
Ето ви медицинските удостоверения.
Дайте ги на Антонио.
Тук са за 10 души.
Почакайте!
Той е номер 6. Той също заминава.
Ще пътува с дрехите на гърба си. Ето ви парите.
Вие сте моя човек. Вземете писмото ми.
Ако имах власт, бих забранил писмата.
Заминаващи или пристигащи, бих ги забранил!
Безполезни са.
Това им пишеш, стара вещице!
Пристигат с проклятие.
Те никога не ни пишат за страданието си там.
Като квачки, прикотквайки...
...своите пилета...
...да се присъединят към тях.
А що се отнася до теб, не искам да ми пишеш никога.
Всички ще забравите за нас.
Ще работите земята за себе си...
ще забравите жените си...
...тях кучета ги яли.
С това колело, далеч няма да стигнем.
Ремонта ще отнеме три часа и повече.
Три часа! Ще имаме още три часа да сме заедно!
Ще го напиша отново.
Четливо ли е?
Тук няма нищо написано. Само драскулки.
Нищо ли?
Как така нищо?
Аз го диктувах, дума по дума...
...и тя го записваше.
Какви ги говори той?
Няма нищо в писмото! Нищо!
Как так нищо?
Само драсканици.
Полудяхте ли, докторе?
Вие не можете да четете.
Мария-Грация го е написала на американски.
Толкова съм щастлива.
Синовете ми не са ме забравили.
Те никога не са ме забравяли, докторе.
Сега разбирам, защо не са ми отговорили.
Те никога не са получавали нищо.
Улучи!
Тя пишеше писмата ми.
Но аз й прощавам.
Защото сега съм щастлива.
А Вие ще ми помогнете да напиша истинско писмо.
Схванах го.
И как продължава тоя танц?
- Нали вчера ти показах.
Ето така.
Написала съм й повече от 50 писма.
Обикновено истински...
...на правилния адрес в Санта Фе.
До тези двама негодници.
Спомням си, хубавци бяха.
Но се чувстваха безполезни тук. И заминаха.
Ако тя беше моя майка
щях да те удавя в тази кофа.
Че откъде накъде ще й отварям очите?
Защо тормозиш горката жена? Не виждаш ли, че...
едва крета.
Тя ли? Тя може да живее като кралица...
...да стои по цял ден със скръстени ръце.
В къщата на сина си. Стига да иска.
Ама не ще.
Нима има и трети син?
Ей го там.
Наоколо няма трева...
...но той идва всеки ден тук да пасе кравите...
...за да види майка си, която маха на емигрантите.
Следва я навсякъде.
Защо не си ми казвала, че имаш и друг син?
Пийни си малко, имаш нужда.
Облива ме студена пот само като го спомена.
Защо?
О, той е добър син, честен и работлив.
Защо не живееш при него тогава?
Аз го родих, но той не е мой син.
Полудяхте ли?
Просто има някои неща, които не разбирате, докторе.
Та вие сте още дете.
Допийте го.
Какво дете?
Ако не ми обясните, няма да ви напиша писмото.
Вържи ми кърпата за клона.
Така ще може да ви махаме по-дълго за сбогом.
Още не сте бил роден, когато започнаха да се случват онези...
...ужасни неща.
Чували ли сте някога за Гунебардо?
Гунебардо?
Гунебардо, който каза, че ще ни донесе свободата.
А, имате пред вид Гарибалди!
- Да, господине.
Той дойде тук и вдигна града и страната...
...на въстание срещу несправедливите закони.
Гунебардо освободи всички затворници.
Добрите бяха пуснати, но също така и лошите.
Кръвожадни животни.
Разярени след години прекарани в окови.
Един от тях бе изверг на име Комизи.
Убиец, какъвто не може да си представите.
Имаше още един с него - съучастникът му Роко Трупия.
Комизи и Трупия нахълтаха в нашата кория...
и убиваха фермерите, които не искаха да ги последват.
Взеха с тях и моят мъж.
Вече имах двама сина, тези които сега са в Америка.
След два дни видях, че мъжът ми се връща.
Беше направо неузнаваем. Не продума нищо.
Беше видял твърде много.
Ранен ли си, Нино?
- Не.
Нима избяга? Ще те убият!
Криеше ръцете си.
Явно бяха принудени да извършат ужасни злодеяния.
Кри се три дни.
На четвъртия излезе.
Бяхме бедни. Трябваше да се работи.
И той отиде на полето....
...и не се завърна.
След три дни тръгнах да го търся.
Затворете вратата!
Стойте вътре, калпазани!
Кротко!
Стига, спри!
Роко Трупия ме повлече през планината.
Три месеца ме държа вързана със запушена уста.
Защото ако се доближеше до мен крещях и го хапех.
Накрая ме освободи.
Детето се появи 9 месеца по-късно.
Но какво е виновен той?
Нищо, но просто е одрал кожата на баща си.
Само да го погледна и се разтрепервам. Какво мога да сторя?
Заминаха без писмото.
Другата седмица ще тръгнат нови.
Ще дадем писмото на тях.
Още искате да ви помогна за писмото, нали?
Деца мои възлюбени...
...пише ви вашата майка от нашата долина на сълзите...
...до вашата Прекрасна Златна Земя.
Заминахте преди 14 години...
...и 14 години вашата майка ви чака.
Друга група бедняци заминава за Америка.
От тях аз ще избера най-умния и най-праведен селянин,
за да ви предаде писмото ми лично на вас.
втори разказ
* ЛУННА БОЛЕСТ *
Бат(прилеп) и Сидора са женени от 20 дни.
Бат беше приютил невестата в малката си къща...
...с обор, на един час път от близкото село.
Наближаваше края на двадесетият ден.
Бат беше обзет от странно безпокойство...
...преди да се прибере.
Бат, чу ли това?
Бат, не чу ли това?
Какво ти е?.
- Стой далеч от мен.
Не се плаши. Не ме приближавай.
Бат, какво става с теб?
Влизай вътре.
Заключи вратата и залости прозорците.
Влизай вътре.
Не се плаши като започна да блъскам по вратата.
Като дращя и крещя...
...не ми отваряй.
Каквото и да стане - не отваряй.
Какво означава това?
Болен съм. Много болен.
Но кажи ми. Моля те.
Недей... Страхувам се от себе си.
Боже, помогни ми!
Каква е болестта ти?
Каква е?
Луната!
Защо ме накара да се оженя за него?
Защо ме накара да се оженя за него?
Сега всички знаят, Тита.
Аз съм си виновен. Нека ме накажат както решат.
Аз съм виновен.
Защото скрих болестта си.
Никоя иначе не би се омъжила за мен,...
...ако й бях признал за това.
Нека ви разкажа как започна всичко.
Като млада, майка ми работила на полето.
Един ден работила до късно.
До късна нощ.
Тя ме оставила сам...
...на полето. Била красива лятна нощ.
Лежах срещу луната.
И си играх с нея.
И луната ме омагьоса.
Оттогава, всяко пълнолуние магията се завръща.
Но тази магия си е само моя, за другите е безопасна, ако стоят настрана.
Държи ме само една нощ и си отива.
На сутринтта не помня нищо.
Надявах се жена ми да има повече кураж.
Но уви...
Ето как ще постъпя:
Всяко пълнолуние майка й ще нощува у нас...
...а аз ще стоя на двора.
Достатъчно, стига.
Стига вече.
На пълнолуние ще дойда.
Ти се боиш повече от мен.
Няма да бъда сама, а със Саро.
Саро? Той ли ти каза?
Ще му кажем утре.
Кой друг бих могла да взема?
Като твоя майка, не бих те оставила в ръцете на този пройдоха.
Но като братовчед и пазител...
...този празноглавец ще изпълни дълга си.
Мислиш, че аз...
....и Саро...
Затваряй си устата.
Ще ви чакам там.
Тя е права. На пълнолуние ще дойдем у вас.
Ще успеете ли да се справите с мъжа ми?
Всеки си има недостатъци.
Бат си има своята болест...
...а аз съм още по-зле.
Не успях да се оженя за вас.
Порязахте ли се?
Бръснарят.
Сладка е.
Няма да дочакам цял месец до пълнолуние.
Не се тревожи.
Има много време.
Лошото започва когато луната стане кръгла.
Първо да посрещнем вашите.
Случаят е специален.
Трябва да се почувстват като истински гости.
Сложи покривката от чеиза.
Обичам те.
Прости ми.
Аз да ти простя?
Идват.
Дали да не вечеряме навън?
Дево Марийо, моля те бъди с мен...
Никога няма да те моля за това повече. Никога, никога...
Нека го направя само веднъж. Само веднъж.
Тази вечер...
Скрита е в облаците.
Луната е непостоянна.
Никога не се показва такава, каквато я очакваме.
Но ние с нея добре се познаваме.
Тази вечер ще се извиси над планината.
Да пийнем по една ракия.
Аз съм я варил.
Незаконно е.
Затова съм я вързал с връвчица.
Ако ми се доще да ударя един гълток през нощта...
...така мога да я намеря пипнешком.
Е, ако луната свети, се вижда...
И на пълнолуние ли?
Страх ме е.
Вие сте минали вече през това, Сидора.
А Саро е мъж.
Но аз съм стара и страхлива.
Скрийте ме в конюшнята.
И залостете вратата...
...нека си играе той на вълк отвън.
Ще прибера прасето.
Избяга ли, ще е по-лошо и от лунната болест.
Вода, вода.
Гърлото ми е пресъхнало.
Къде отиваш?
Понамокри се, Тита.
Щастливка си ти.
Луната няма да ни намери.
Това той ли е?
Спокойно.
Отпусни се.
Не мога.
Страх ли те е?
Страхуваш се..
Той се мъчи.
Къде отиваш?
Трябва да му помогна.
Ето, спря.
Не го слушай! Не го слушай!
Къш, къш!
Ела с мен.
трети разказ
* ДЕЛВАТА *
Беше добра година за маслиновата реколта...
...независимо от мъглата през периода на цъфтене.
Някой далновидно...
...беше поръчал огромна делва за урожая си.
Много по-голяма от ланшната.
Старите делви не бяха достатъчно големи вече.
Чия е тази земя?
На дон Лолло.
Тогава съм пристигнал. Тази делва е за него.
Има още доста до къщата.
Не знам пътя.
Качи се, ще ти покажа.
Качвай се..
Виждаш ли хълма отсреща? Принадлежи на дон Лолло.
Отзад има ферми.
Те също са собственост на дон Лолло.
После карай надолу по реката.
И тя е негова.
Като я пресечеш, изкачи се по баира.
Като го преминеш, дон Лолло ще те чака отсреща.
Каква година!
Измий ме.
Недей, гледат ни.
Всички ни гледат.
Ти си техния Карл Велики.
Това ме натъжава.
- Какво говорите?
Бог е несправедлив.
- Не богохулствайте!
-Вземете например това хлапе.
Той, който няма нито грош, може да доживее до 60 години.
А аз, който притежавам всичко това, колко още ми остава да живея?
15-20 години?
Харесва ли ти да работиш за мен?
Разбира се, дон Лолло.
Тогава работи.
Ето я!
Чу ли това? Звучи като камбана.