National Treasure (2004) (National Treasure_2.srt) Свали субтитрите
Не съм сигурен.
Значи се появяваш на вратата на баща си,
казваш, че имаш проблем и първото нещо, което той помисля,
е че съм бременна.
Това въпрос ли е?
Мисля, че е интересна история.
Баща ми мисли, че съм твърде невнимателен в личния си живот.
- Разбирам.
- Ще те попитам нещо.
Казвала ли си на някого, не роднина,
че го обичаш?
- Да.
На повече от един човек ли?
Да.
Баща ми би казал, че и ти си твърде невнимателна.
Значи си наследил чувството си за увереност
от него, така ли?
- Със сигурност не знам за какво говориш.
Сигурен си, че съкровището е истинско,
въпреки това, което мислят останалите.
Не, но се надявам да е истинско. Дядо ми разказа за него.
Сега чувствам, че е толкова близо, че мога да до докосна.
Искам да съм сигурен, че не е просто нещо в главата ми
или в сърцето ми.
Хората не говорят по този начин.
Знам. Но аз мисля по този начин.
- Хей.
- Записа ли ги, Райли?
"Начинът, да видиш съкровището на миналото,
идва, когато сянката на времето
мине през мястото на свалянето и подмяната."
- Свалянето и подмяната се отнасят за...
- "Либерти Бел".
- Защо трябва да правим това?
- Защото са свалили
и подменили камбаната.
- Добре.
Какво означава останалото?
"Начинът да видиш съкровището на миналото" сигурно се отнася за разчитането на картата.
- Какъв беше шифърът на картата?
- Шифърът беше начин да разберем картата.
А начинът да разчетем картата е там, където сянката на времето
преминава през "Либерти Бел".
Минава пред мястото на свалянето и подмяната.
- Залата на независимостта.
- А сянката на времето
трябва да е определено време.
- Какво време?
- Какво време?
Какво време? Чакай.
Това ще ти хареса.
Извинете, може ли да видя една от 100-доларовите банкноти, с които платих?
Не.
Вижте... Давам ви този водолазен часовник...
Гмуркал съм се с него. Доста е ценен.
Използвайте го като гаранция. Благодаря.
На гърба на 100-доларовата банкнота има рисунка на залата на независимостта...
- Ехо.
- Базирана на картина, рисувана през 1780 г.
Всъщност художникът е бил приятел на Бенджамин Франклин.
- Чудесно е. Вземи това...
- У дивително.
Няма да ходя никъде.
Мисля, че ако погледнем тази часовникова кула,
може да видим точното време.
- Какво виждаш?
- Два часът и 22 минути.
Колко е сега?
Почти три.
- Изпуснали сме го.
- Не сме.
Не сме го изпуснали, защото...
Не знаете ли това?
Знам нещо за историята, което ти не знаеш. Развълнуван съм да го науча.
Чакай малко да преживея този момент.
Това е страхотно.
Така ли се чувстваш през цялото време? Защото...
Нали знаеш... Освен сега, разбира се...
- Райли!
- Добре. Това, което знам,
е че пестенето на дневната светлина не е било установено до 1-та световна война.
Ако сега е 3 часът след обяд,
значи през 1776 е било два часът.
Райли, ти си гений.
Да.
Знаеш ли кой за първи път е предложил пестенето
на дневната светлина?
- Бенджамин Франклин.
- Тази истинска ли е?
- Кажи ми какво каза на приятеля ми.
Просто някакви букви. Не ги помня.
А помниш ли кои щеше да му кажеш накрая?
Да, ето. П, О, Д, М, Я, Н, А, Т, А.
Ето резултатите. "Либерти Бел".
Залата на независимостта.
Представете си въздействието й през 18-ти век.
Можела е да се види от километри, което е и целта й.
Защото е построена като...
- Страхотно.
- През 1846, на рождения ден на Вашингтон,
се появила последното разклонение на пукнатината
и махнали "Либерти Бел" за постоянно.
След това била преместена от залата на независимостта
и получила...
- Идиот.
Аз. Не е тук.
Там е. Хайде.
- Какво е това?
- Камбаната заместител.
Заменила е "Либерти Бел" през 1876 г.
Ето го.
Добре. Ще сляза долу. Чакайте ме в стаята за гости.
Добре.
Добре. Да тръгваме.
3 часът и 22 минути. Моя идея.
- През 1778...
- Хей.
- Какво откри?
- Открих това.
Някакво средство за гледане.
Дали с него се вижда съкровището?
- Дай ми това.
- Като някакви ранни проникващи очила.
Бенджамин Франклин е изобретил нещо такова.
Мисля, че е изобретил точно това.
Какво да правим с тях?
Ще погледнем през тях.
Помогни ми.
Внимателно.
- Какво?
- Просто...
Последният път, когато това е било тук, е било подписано.
- Бен, след малко идва нова група.
- Обърни я.
- Внимателно.
- Очилата.
- А...
- Какво виждаш?
Какво е? Карта на съкровището ли?
Пише "тук, на стената".
Тук е написано е две "у"- та. Погледни.
- Леле!
- Защо просто не кажат: "отиди там
и ще намериш съкровището"?
О, не.
- Как са ни намерили?
- Иън има почти неограничени ресурси.
- И е умен.
- Не можем да се измъкнем, без да ни видят.
Не искаме да вземат декларацията или очилата.
Но особено не желаем да вземат и двете.
- Какво ще правим?
- Ще разделим ключа от ключалката.
- Ще се разделим.
- Добра идея.
- Наистина ли?
- Аз ще взема това.
И очилата. Ти дръж декларацията. Ще се чакаме в колата.
- Извикай ме, ако има проблеми.
- Като да ни хванат и убият ли?
Да. Това би било голям проблем.
- Грижи се за нея.
- Добре.
Видяхме го.
Ето го.
Да тръгнем насам.
- Погледни.
- Това са другите.
Виктор, чакай ме на 5-та улица и "Чесна".
Тръгват към теб.
- Виж! Ето ги!
- Райли!
- Бягай!
- Пазете се!
Тук!
- Хайде!
- Следвай ме!
Насам.
Ако не сте пържола, мястото ви не е тук.
Опитвам се да се скрия от бившия си съпруг.
- Кой? Плешивият ли?
- Да.
Мила, остани колкото искаш.
- Благодаря.
- Искате ли нещо?
- Искате ли нещо?
- Млъквай.
Разбирам защо си го напуснала.
Заобиколи!
Гейтс!
Хайде де!
Тихо.
- Къде беше?
- Криех се. Хайде.
Иън, видях ги. Тръгнаха към Градската зала.
- Добре. Отивам.
- Махнете се!
- Отиват към моста. От север.
- Ще съм там.
Гейтс.
Достатъчно, човече. Дай ми документа.
Добре, Фил.
Махнете се от пътя!
Сляпа ли си?
Дръж ги!
У илям, остави ги.
Взехме го.
ФБР. Виждали ли сте този човек?
- Не.
- Не, не сме го виждали.
Полицията на Филаделфия е открила колата на Гейтс.
Близо е. Сега пращаме екип.
- Да вървим. Кажете на шефа.
- Открили са колата.
- Какво?
- Загубихме я.
Загубихме декларацията. Иън я взе.
Да... А вие добре ли сте? И двамата ли сте добре?
Да, да. Добре сме. Бен, съжалявам.
Ще се оправим. Чакайте ме при колата.
Заподозреният пристигна.
Здравейте, г-н Гейтс.
Г- н Гейтс, поставете ръцете си зад гърба, моля.
- Не беше лесно.
- Гейтс, трудно е да те открие човек.
- Бихте ли внимавали с това?
- Готово.
Райли, знаеш ли как да се свържеш с Иън?
Моля?
- Интересна история.
- Това е същата история, която се
опитах да ви разкажа, преди декларацията да бъде открадната.
- От вас.
- Не. От Иън. Откраднах я, за да го спра.
Направих го сам. Д-р Чейс не е замесена.
Все пак Иън взе декларацията.
Заради вас.
Ето вариантите ви:
Врата номер 1 - отивате в затвора за много дълго време.
Врата номер 2- ще си върнем декларацията на независимостта.
Ще ни помогнете да я открием и... Пак отивате в затвора за дълго време.
Но ще се чувствате по-добре вътрешно.
Има ли врата, която не води до затвора?
- Някой трябва да отиде в затвора, Бен.
- Да.
За какво са тези?
Начин да се прочете картата.
Ясно. Тамплиерите.
Свободните масони. Невидими карти за съкровища.
- Какво се казва?
- "Тук, на стената".
Нищо друго.
- Просто още една следа.
- Явно Иън може да е фалшива самоличност.
- Опитайте се да го проследите.
- Да проверим отпечатъците.
Коя стена?
- Стандартна процедура.
- Да проверим сигнала.
Всичко е готово.
Проверяваме, сър.
- Да?
- Здравей, Бен.
- Как си?
- Вързан за едно бюро.
Съжалявам да го чуя. Искам да се видим на доковете "ЮСС Интрепит".
- Знаеш ли къде е?
- В Ню Йорк.
Чакай ме там в 10 часа утре сутринта.
И донеси очилата, които си намерил.
Да, знам за очилата.
Ще погледнем декларацията и после ти я давам.
- Да, повярвах ти.
- Още в началото ти казах,
че само искам да я взема на заем. Можеш да я вземеш. И очилата.
Дори ще ти дам лулата от "Шарлот".
- Ще дойда.
- И кажи на агентите, които слушат,
че ако искат декларацията, а не само купчина изрезки,
ще те пуснат сам.
- Заемете позиции.
- Всичко изглежда нормално.
- Докладвайте
- На позиция сме. Всичко е нормално.
- И тук е нормално.
- Разбрано.
Гейтс е на площадката за излитане.
Всички да го следят. Не изпускайте главната цел.
- Ясно. Помага ни и местната полиция.
- Имам визуален контакт.
Гейтс, придържай се към плана.
Надявам се агентите ви да са по метър и 20 сантиметра и да носят шалове.
- Иначе Иън ще разбере, че са тук.
- Щом ти покаже декларацията,
ще се намесим. Не прави нищо.
Остави ни да се оправим.
Агент Садъски, знам нещо от риболова.
Примамката никога не остава непокътната.
Сър, приближава се някакъв хеликоптер.
Екип 2, следете този хеликоптер.
Агент Майкълс, намерете плана на полета и разрешителното за полет на този хеликоптер.
Ако това не е нашият човек, искам да знам кой е.
Видях го. Идва от север.
- Гейтс, с мен ли си?
- Със сигурност не съм срещу вас,
ако за това питате.
- Не... Чуваме...
- Има намеса в
сигнала на Гейтс.
- Чувам.
Здравей, Бен.
Томас Едисон се нуждаел само от едно нещо, за да направи електрическата крушка.
Звучи ли ти познато?
- Разчистете района.
- Какво става там?
Трябва да открием точката за наблюдение.
Това ще направиш.
- Гейтс? Гейтс?
- Хеликоптер,
моля върнете се в базата си.
- Кой следи Гейтс?
- Отговорете.
- Гейтс, кажи нещо.
- Целта се движи.
Отива към кърмата.
- Идва насам.
- Някой знае ли какво прави на кърмата?
Не е на кърмата, сър.
Тогава накъде е тръгнал?
Той е на площадката за наблюдение.
Садъски, още не съм срещу теб.
Но открих врата номер 3.
И влизам през нея.
- За какво говори?
- Движете се към Гейтс.
- Целта се потопи.
- Действайте по план зебра.
Преследвайте целта. Повтарям, преследвайте целта.
- Първо ти.
- Боже мой.
Ще ни избяга.
Агент Дорс, имате ли визуален контакта? Виждате ли Гейтс във водата?
Сър, няма никаква видимост.
У мник.
Здравей, Бен. Добре дошъл в Ню Джърси.
- Какво направихте с Абигейл и Райли?
- Дано ти станат.
Нямаме други размери. Попитах какво сте направили с Абигейл и Райли.
Той е единственият, който може да ви каже това за Едисон.
- Донесе ли очилата?
- Не знам. Кажи ми какво става.
Попитай приятелката си.
Сега трябва да е с Иън.
Така че млъквай.
Да?
За теб е.
- Ало?
- Здравей, миличък.
Как е денят ти?
Интересно, скъпа. И какво? Сега с Иън ли работиш?
Изглежда, че да помогнеш на някого да избяга от ФБР
е престъпление. А той е единственият престъпник, когото познаваме.
Затова му се обадихме и сключихме сделка.
И сте добре? Искам да кажа в безопасност.
Да. И двамата сме добре.
Райли е тук и прави нещо с компютъра.
Проследявам... Хей. Проследявам няколко Джи Пи Ес системи.
Ако завият не където трябва, ще знаем.
Ако Иън се опита да ни изиграе,
можем да се обадим на ФБР и да им кажем къде си.
- И къде да намерят Иън.
- И къде е това?
Точно от другата страна на улицата, срещу нас.
Не "Интерсекшънал" и "Бродуей".
Е, добре се справяте.
Това е просто пример.
Бен, има уловка.
Накарахме Иън да мисли, че може да вземе съкровището.
Това беше единственият начин да стигнем до тук.
Той е тук.
Започваме.
Бен, добре ли си?
Няма счупвания. Такъв скок може да убие човек.
Напротив, страхотно беше. Трябва и ти да опиташ.
Декларацията на независимостта и лулата.
Всичко е твое.
- Това ли е?
- Това е.
Знаеш, че ти обещах.
- А къде е моето съкровище?
- Точно тук.
На картата пише "тук, на стената" Тук е с две букви "у".
У олстрийт е построена върху някогашна стена,
която датчаните построили тук, за да отблъсват англичаните.
Главната порта била на улица, наречена "Туук".
Също е две "у"- та. По-късно улицата била наречена "Бродуей".
Значи "туук, на стената" - "Бродуей",
"У олстрийт". Хитро, а?
- Чакай малко, Бен.
- Иън, ако нарушиш
сделката ни, ФБР ще цъфне тук след минути.
Може да се измъкнеш, а може и да не успееш.
Само това ли казва картата?
Всяка дума.
О, Бен.
Знаеш как да направиш убедителен блъф.
Понякога на всеки се случва да държи всички карти.
Татко.
Искаш ли да ми кажеш още нещо?
"Тринити Чърч". Трябва да влезем вътре.
Добре. Отлично.
Защо не се обадиш на приятелите си да се присъединят към нас?
Сигурен съм, че са тук някъде.
Добре ли си?
Ти как мислиш? Аз съм заложник.
Седнете.
- Пусни го, Иън.
- Веднага, щом намерим съкровището.
Не, сега. И сам можеш да разбереш следите.
- У спех.
- Бен...
Не мисля, че оценяваш подобаващо възвишеността на ситуацията.
Да погледнем картата.
Невероятно.
Наистина е страхотно...
Забележително. Погледни.
- "Паркингтън Лейн. "
- "Под Паркингтън Лейн. "
Защо картата ни води до тук,
а после някъде другаде? Каква е целта?
- Просто още една следа.
- Татко.
Прав си. "Паркингтън Лейн" трябва да е тук някъде.
Право напред в църквата.
Не "в", а "под".
Под църквата.
- Много съжалявам.
- Това не е по твоя вина.
Хайде.
Виж.
Съдействието помага само докато положението
се промени. Щом този тип стигне до целта си,
вече няма да си му нужен. Ние също.
Значи трябва да направим така, че нещата да се променят в наша полза.
Как?
- Все още мисля по въпроса.
- По-добре да мислим и двамата.
Хей. Открих го.
- Тук.
- Бен.
Това е име.
- "Паркингтън лейн. "
- Това е 3-градусово
творение на масоните... Хей!
Полека.
Внимавайте с човека.
Оставете го долу.
Добре. Кой иска пръв да влезе в страшния тунел на мъртвеца?
Добре. Макгрегор, Виктор
вие останете тук. И, ако някой
излезе без мен...
Използвайте въображението си.
Влизаме ли?
Имаш ли огънче?
Внимателно.
Гледай къде стъпваш.
Ела тук.
Защо такива неща не ми се случват и на мен?
Какво е това?
Тук има вятър.
Ето.
- Леле.
- Погледнете асансьорите.
Как хора, разполагащи само с ръчни инструменти, са построили това?
Както са построили и пирамидите. И великата китайска стена.
Да. Извънземните са им помогнали.
Добре. Да тръгваме. Какво чакаме?
Аз не мърдам оттук. Това нещо 200 години са го яли термитите
и е гниело.
- Татко, прави каквото казва.
Внимавайте.
Метрото.
Дръж се!
Господи!
Дръжте се!
- Трябва да отидем на асансьора.
- Скачай!
Бен! Дай ми ръка!
- Хайде!
- Абигейл, качвай се!
Скачайте!
Хайде.
Спуснете се надолу!
Декларацията.
- Вярваш ли ми?
- Да.
О, не! Бен!
Дръж се!
Синко!
Съжалявам, че те пуснах. Трябваше да спася декларацията.
Не. Не съжалявай. И аз бих направила същото.
Така ли?
Аз бих ви пуснал и двамата. Откачалки.
Качвайте се.
Хайде!
Какво е това?
Къде е съкровището?
Е?
Това ли е?
Дойдохме чак до тук, за да стигнем до задънена улица?
Да.
- Трябва да има още нещо.
- Райли, няма нищо.
- Още някоя следа...
- Няма повече следи!
Това е! Всичко свърши! Краят на света!
Съкровището е изчезнало! Преместено! Отнесено някъде другаде!
Нали не играеш игрички, Бен?
Знаеш ли къде е?
Не.
Да тръгваме.
Чакай малко.
- Чакайте. Хей.
- Иън.
- Не го прави.
- Не можеш просто да ни оставиш.
Напротив, мога. Освен ако Бен не ми каже следващата следа.
Няма друга следа.
Иън, защо не слезеш тук
и не го обсъдим?
- Не проговаряй отново.
Добре.
Следата. Къде е съкровището?
Бен.
Фенерът.
Положението се промени, синко.
Недей.
Това е част от ученията на Свободните масони.
В храма на цар Соломон имало виещо се стълбище.
То символизирало пътуването, което трябва да извършиш,
за да намериш светлината на истината.
- Фенерът е следата.
- Какво означава?
Пост. Това е постът.
Знаете за църквата в Бостън, където Томас Нютън окачил фенер,
на една скоба. За да сигнализира на Пол Ревиър, че англичаните идват.
Един фенер, ако идват по суша, два - по море. Един фенер.
На скобата под виещата се стълба. Там трябва да търсим.
- Благодаря.
- Трябва да ни вземете с вас.
Защо? За да избягате в Бостън ли?
Освен това, без вас багажът ни намалява.
Ами ако сме излъгали?
- Излъгахте ли?
- Ами ако има още една следа?
Тогава ще знам къде да ви открия.
Ще се видим, Бен.
- Не!
- Няма друг изход!
- Върнете се!
- Ще ти трябваме, Иън!
Всички ще умрем.
Всичко ще се оправи, Райли. Съжалявам, че те разочаровам.
- Всичко е наред, хлапе.
- Била е фалшива.
- Следата е била фалшива.
- Всевиждащото око.
"Служим на всевиждащото око. "
Но... Когато Иън разбере и се върне...
Ние още ще сме тук...
Ще ни застреля тогава. И в двата случая...
У мираме.
Никой няма да умре. Има и друг изход.
- Къде?
- През съкровищницата.
Вземи.
Райли.
Изглежда... Някой ни е изпреварил.
Съжалявам, Бен.
Изчезнало е.
- Слушай, Бен...
- Може да е изчезнало още преди
Чарълс Карол да разкаже историята на Томас Гейтс.
Няма значение.
Знам. Ти беше прав.
Не, не бях прав.
Тази стая е истинска, Бен.
Това означава, че и съкровището е истинско.
В компанията сме на някои от най-гениалните умове в историята, защото
ти откри това, което те са искали да открием
и разбра значението му.
Ти успя, Бен. Заради всички нас.
Дядо ти и всички нас.
И никога не съм бил толкова радостен, че са ме опровергали.
Просто... Наистина мислех, че ще открия съкровището.
Добре. Тогава ще продължим да го търсим.
И аз идвам.
Добре.
Не искам да съм лошият в случая, но няма да стане.
Защото, доколкото виждам, все още сме в капан.
Бен, къде е другият изход?
Това няма логика. Първото нещо, което биха направили строителите,
тук долу, е да прокарат втора шахта
нагоре, за въздух или в случай на срутване.
Може ли да е толкова просто?
"Тайната лежи в "Шарлот. "
Свитъци от Александрийската библиотека.
Възможно ли е това?
Това е голямо синьо-зелено нещо.
Доста странно изглеждащо.
Предполагам, че е важно откритие.
Да!
Райли, плачеш ли?
Погледни. Стълби.
- Просто така?
- Просто така.
Току-що ми даде най-големия чип за казино.
Декларацията за независимостта не е чип за казино.
- Не и за мен.
- Седни.
Какво предлагаш?
Какво ще кажеш за един подкуп? Да кажем...
10 милиарда долара?
- Явно си открил съкровището.
- На 5 етажа под нас е.
Тамплиерите и Свободните масони вярвали, че съкровището е твърде голямо за един човек.
Дори за крал. Затова...
Направили всичко това, за да го скрият.
Точно така.
Бащите на нацията вярвали, че същото се отнася и за правителството.
Открих, че решението им ще работи и при съкровището.
- Дай го на хората.
- Да го разделя между масоните,
карамизийците...
Долу има хилядолетия от историята на света.
И тя принадлежи на света.
- И на всички в него.
- Наистина не разбираш концепцията за чипа.
Добре. Ето какво искам.
Д- р Чейс да се измъкне "чиста" от това. Да няма и следа в досието й.
- Добре.
- Искам и... Кредит,
за откритието, на цялото семейство Гейтс.
Със съдействието на г-н Райли Поул.
Ами за теб?
Много ми се иска да не ходя в затвора. Дори не мога...
Да опиша, колко ми се иска да не ходя в затвора.
Някой трябва да отиде в затвора, Бен.
Е, ако имате хеликоптер,
мисля, че мога да ви помогна с това.
- Не мърдай!
- ФБР!
Вдигнете ръце!
Вдигнете ги високо!
- Насам! Върви!
- Бостънска полиция!
Арестуван сте, г-н Хал. За отвличане
и опит за убийство. И нахлуване в държавна собственост.
Да. Дадено, шефе. Благодаря. Чао.
Искат да сме в Кайро другата седмица, за откриването на изложбата.
- Изпращат частен самолет.
- Това е забавно.
- Да, много.
- Частните самолети са супер.
10 процента, Бен. Предлагаха ти 10 процента.
Райли, вече говорихме за това. Беше твърде много. Не можех
да го приема.
- Заби ми се треска
и гноясваше цели 3 месеца. Старо парче дърво...
Добре. Следващия път, като намерим съкровище, което
пренаписва историята на цялото човечество,
ти ще обереш овациите.
Звучи добре.
Теб какво те интересува? Ти получи момичето.
- Така е.
- Така е.
Добре. Наслаждавайте се на победата.
А аз ще си карам моя един процент.
Един скапан процент. Даже беше половин.
Един процент. Невероятно.
Съжалявам за страданията ти, Райли.
Само за протокола, Бен,
къщата ми харесва.
- Реших да остана, защото през 1812 г.
Чарълс Карол срещнал...
- Да. Срещнал някой и станало забавно.
Чудесно. Просто нямаше по-голяма къща.
- Направих ти нещо.
- Така ли?
- Какво?
- Карта.
Карта...
- Накъде води?
- Ще разбереш.