Closer (2004) (Closer_CD1.srt) Свали субтитрите
Здравей, непознати!
Извинявай. Търсех цигари.
Не се отказвай.
Благодаря.
Отиваше ли някъде?
- Отивах на работа.
Харесали сандвича ми?
- Не ям риба.
Защо?
- Рибите пишкат в морето...
Малките деца също го правят...
- Не яж малки деца..
Какво работиш?
- Аз съм вид журналист.
Какъв вид?
- Пиша некролози.
Явно тук доста се чака...
Била е на 21, когато са й казали да изчака.
Боли ли те?
- Ще оживея.
Искаш ли да ти кача крака на стола?
Да, моля.
Кой ти резна кожичката на пишлето?
Аз. Майка ти ли го направи, когато си бил малък?
Да. Мисля, че тя го направи.
Трябвало е само да го направиш.
- Ти пък трябва да спреш цигарите.
Колко време бях в безсъзнание?
- Около 10 секунди.
И после?
- Отвори очи, погледна ме
и ми каза, "Здравей, непознати!".
Как съм могла да го кажа?!
- Шофьорът се беше паникьосал. Крещеше,
"Мамка му! Помислих си, че съм я убил!"
- Казах му, да те закара в болницата.
Той се поколеба! Сигурно е решил, че ще трябва да обяснява какво е станало,
че може да го обвинят... После се намръщих и му казах,
"Моля те, закарай ни в болницата."
- Покажи ми как се намръщи.
Изкарал си му ангелите!
Благодаря.
- Няма за какво.
Не, благодаря. Казах ти, отказах ги.
- Аз не мога.
Тук ли живееш?
- Точно пристигам...
...от Ню Йорк.
- Идваш като на почивка?
Всъщност, провеждам експедиция.
Къде ти е багажът?
Къде си отседнала?
- Още не знам.
Двуетажен, червен автобус.
Полицаи... или палячовци. Разпознават се по смешните си шапки.
Това там е катедралата "Сейнт Пол". Обърни внимание на масивността й.
Правим си забавна обиколка на града.
- Тук винаги има какво да се види.
Какво е това?
- Нямам представа.
Това са хора, които са умрели за да спасят живота на много други.
Бил съм тук и преди.
...Преди 20 години дойдохме тук.
Тогава майка ми почина. С баща ми дойдохме тук следобеда, когато тя почина.
Тя беше пушач.
В интересен на истината, умря в болницата.
- Баща ти жив ли е още?
Все още да. Живее в старчески дом.
Закъсняваш за работа.
- Намекваш ми, че искаш да си тръгвам?
Намеквам ти, че закъсняваш за работа.
Как така се нави да пишеш некролози?
Ами някога си мечтаех да стана писател, но нямах никакъв глас.
Какви ги говоря?! Нямах талант.
Започнах да пиша некролози. Един вид, намирам се в журналистическия Сибир.
Разкажи ми по-подробно. Искам да си те представя в Сибир.
Наистина ли?
Основната част от един некролог се нарича "бяла страница".
Колегата ми Хари създава визуалния изглед на некролога.
Когато трябва да напиша... Сигурна ли си, че искаш да чуеш всичко това?!
Ако някой важен човек е умрял правим обстойно проучване на...
...животът му и съставяме компютърен файл.
В некролога трябва да са включени факти от живота на мъртвеца.
Пишете некролози за хора, които все още са живи? - За някои хора, да.
Колегата ми Хари решава чий некролог на известен жив човек ще пишем.
Той вдига телефона, приема поръчките...
С 18 часа преглеждаме обновената уеб-страница...
...с новите некролози.
Правим последни промени...
Вмъкваме по някой ефемизъм за да разнообразим страницата.
Какви например?
"Той беше човек с лесно ранима душа."
Смисълът на тази фраза е, че човекът е бил алкохолик.
"Той ценеше уединението си. "
...тоест бил е гей. "Той се наслаждаваше на уединението си. "
...тоест, ходил е по проститутки!
Какво би написал за проститутка?
"Тя беше обаятелна."
- Това не е ефемизъм.
Напротив, е.
С какво се занимаваш в Ню Йорк?
- Знаеш с какво!
Всъщност, не знам.
Да не би да... учиш?
Стриптизьорка съм.
Виж си само малките очички!
Не мога да си видя малките очички!
Защо отиде да живееш в Ню Йорк?
- Имах проблем с мъжката част.
Приятел?
- Нещо такова.
Изоставила си го просто така? Това е най-добрият начин да напуснеш някого.
"Не те обичам повече. Сбогом!"
Ами ако още обичаш въпросния човек?
- Тогава просто не го напускаш.
Никога не си напускала някого, когото още обичаш? - Не.
Работя ето тук.
Желая ти приятен престой в Лондон.
Не забравяй, моля те, че тук движението е от дясно.
Довижане.
Имаш ли си приятелка?
Да. Рут. ... Така се казва. Тя е лингвист.
Ти как се казваш?
- Алис.
Казвам се Алис Ерънс.
...Готово. Ще сложа ново филмче. Имате ли време?
Нещо против да запаля?
- Щом е жизнено важно...
Не е жизнено важно.
- Тогава не палете.
Книгата ви ми хареса.
Благодаря.
Кога ще бъде издадена?
- Догодина. Как така сте я прочела?
Издателят ви ми изпрати работният й вариант вчера вечерта.
Четох чак до 4 часа сутринта.
Поласкан съм. - Образът на героинята ви базиран ли е на някой ваш познат?
Да. Запознах се с една интересна жена преди известно време.
Как възприема факта, че сте й откраднал живота?
Взех живота й на заем. Посветих книгата си на нея. Това ще й хареса.
Правите ли изложби на творбите си?
- Понякога.
Догодина ще правя изложба.
Изложба от лица?
Чии лица?
- Лица на непознати.
Как тези непознати възприемат факта, че сте им откраднала лицата?
Взимам им ги на заем.
Аз непознат ли съм?
- Не.
Вие сте клиент.
...Освен това сте писател. Изправете се.
Какво мислите за гледната точка?
- Коя точка?
Тази представена в книгата.
Мисля, че гледната точка е обстойна.
Обстойна към кое?
- Към секса,
към любовта...
- Защо?
Все пак вие сте написал книгата!
- Вие пък сте я прочела!... Чак до 4 часа.
Не повдигайте вежди. Това ви състарява.
Все пак сте харесала книгата ми...
- Да, но аз харесвам много книги.
Изправете се.
Някакви забележки?
Не съм сигурна за заглавието.
- Имате ли идея за по-добро?
" Аквариумът"...
- Значи обичате дълбочината на нещата?
Обичате аквариумите...
- Повече ми харесват рибите в тях.
Обичате да ходите в аквариуми, нали?
Ходя, когато мога.
- Ходите за да се срещате с непознати?
Ходя за да снимам непознати.
Ела насам.
Много си красива.
Не целувам непознати.
Нито пък аз.
С тази Алис да не би да живеете заедно?
Да.
Омъжена ли си?
- Да!
...Не. Да.
- Кое от двете?
Разделени сме.
Имаш ли деца?
- Не.
Искаш ли да си имаш?
- Да, но не и днес.
Алис не иска ли деца?
Още е много млада.
Работи в едно кафе наблизо. Ще дойде да ме вземе...
...много скоро.
Защо само й губиш времето?
Правиш си прибързани заключения.
- Ти пък си двуличен.
Не й губя времето. Тя е обичана
и не мога да я изоставя. - Но не искаш друг да я докосва с мръсните си ръце?
Ужасен си.
- Всички сме еднакви.
Пак си оставаш ужасен.
Обичната ти половинка...
Ти внасяш смисъл в живота ми.
- Ще се справиш някак.
Дан.
Ризата ти...
Здравей, Дан!
- Здрасти.
Как мина с фотографката?
- Добре. Тя е истинска професионалистка.
"Застани така, гледай напред... " Искаш ли да видиш снимките?
Сега ли?
- Така и така ще видиш календара.
Хайде!
Ана...
Това е Алис.
- Здравей.
Съжалявам, че ви прекъснах работата.
- Няма проблем. Вече бяхме приключили.
Искаш ли чай?
- Не, благодаря. Цял ден сервирам чай.
Може ли да използвам тоалетната?
- Разбира се. Ето там е.
Тя също е красива.
- Трябва да се видим.
Не.
- Това проява на лоялност ли е?
Не искам проблеми.
- Аз не съм проблем.
Обвързан си.
Трябва да те видя.
- Няма да стане.
Ти ме целуна!
- Ти какво? Да не си на 12?!
Боже, толкова ми е студено!
Ще ме снимаш ли? Никога преди не съм била снимана от професионалист.
Много ще се радвам ако ме снимаш. Ще ти платя...
Не. Ще те снимам с удоволствие.
- Имаш ли нещо против?
Защо да имам?
- Защото ще трябва да ни оставиш на саме.
Не искаме да ни се пречка докато работим, нали?
Не, не искаме.
Добре. Ще бъда в кръчмата на ъгъла. Забавлявайте се.
Благодаря ви.
Успех с изложбата.
- Успех с книгата.
Ще правиш изложба, така ли?
Да.
Прочетох книгата на Дан.
Имала си невероятен живот!
Благодаря.
Той ми каза, че работиш в кафене...
- Работя като сервитьорка.
Това временно ли е?
- Не.
Ела да седнеш ето тук.
Тук ли живееш?
- За момента, да.
Не живееш с никого, така ли?
- Да.
Кой беше последният ти приятел?
Съпругът ми.
- Англичанин ли е?
Да и то много.
- Какво стана с него?
Намери си по-млада.
Имаш страхотно лице.
Изненадана ли си?
Мисля, че да.
Прочетох книгата и поради някаква причина си мислех, че ще изглеждаш по...
По какво?
Не знам.
Какво мислиш за него? За това, че ти използва живота...
Това не ти влиза в работата.
Когато ме посрещна долу на входа...
лицето му беше придобило онова изражение...
Чух разговорът ви.
Не знам какво да кажа.
Не съм крадец, Алис.
Искаш ли нещо за пиене? - Имам бутилка водка в хладилника. Можем да пийнем.
Снимай ме!
Готово.
Анонимен секс-чат канал.
- Често ли влизаш тук?
За първи път влизам.
- Девствен, а!
Добре дошъл! Как се казваш?
Лари. А ти?
Ана.
Приятно ми е да се запознаем.
Обожавам големи чепове!
Търсиш си чеп, а?
Искаш ли да правим секс?
Да. Опиши ми се.
Блондинка, имам голяма уста и големи гърди.
Искам да ти правя "свирки" до припадък.
Моля, заповядай.
Седни на лицето ми, жребецо!
Седнах.
Нося прозрачните си килоти.
Чудесно.
Надарен ли си?
Мамка му! "Надарен съм".
Извади го.
Момент само. Да.
Какво е нивото на хемоглобина?
...Покачва се, така ли? Не. Това е нормална реакция.
Добре. Чао!
Ехо!
По дяволите!
Ана, къде си?
Хей, Лари, какви са ти завоеванията?
Много бивши гаджета.
- В момента нямаш ли приятелка?
Не.
Разкажи ми последната си сексуална фантазия?
В хотелска стая съм. Няколко жени са ме завързали, галят ме, не ме пускат.
Бият се за мен, 6 езика облизват "чепа" ми, мачкат топките ми и т. н.
По дяволите! Караш го като султан, а?
Ана, ти по какво си падаш?
Ана, каква е твоята последна сексуална фантазия.
Заобиколена съм от непознати. Ти искат да изчукат някоя загоряла кучка.
Един си вкарва и двете ръце, в "гаражчето" ми.
И после? - Чукат ме в устата, мачкат ми циците, дърпат ми косата.
Боже!
После?
Облизвам им го на всичките като долна кучка каквато всъщност съм.
Всъщност, хванала съм два с една ръка и един ми го вкарва отзад... ох!
Задоволиха ли те?
Не.
Какво да направя?
Да се срещнем.
Кога?
- Веднага.
Не мога. На смяна съм в момента.
Да се срещнем утре в 13 часа. Кажи къде.
В лондонският аквариум, а после отиваме в хотел.
Как ще ме познаеш?
Бъди облечен в голямо, бяла палто.
Добре. Чао, Ана!
Чао, Лари! ХХХ
Хайде, деца! Време е да си тръгваме.
Хайде! Побързайте.
Ана.
Облечен съм с палтото.
...С бялото палто.
Виждам.
Аз съм Лари, докторът.
Здравей, доктор Лари!
- Можеш да ме наричаш "Султане".
Не мислех, че неща от този род наистина се случват.
Мислех, че ще си някаква съсухрена, стара мома,
но ти си оказа страхотна!
Благодаря.
Риби... Човек трябва да ги уважава.
Ти уважаваш ли ги?
- Разбира се.
Много отдавна и ние сме били риби...
...преди да сме станали маймуни.
Спомена нещо за хотел...
Трябва да побързаме.
Трябва да побързаме, защото имам операция в 3 часа.
Ще те оперират, така ли?
- Не. Аз ще оперирам.
Наистина ли си лекар?
- Казах ти, че съм.
Казваш се Ана, нали?
Извинявай, но да не би да съм те снимала...
...или пък сме се срещали някъде?
- Стига.
Не си играй с мен, компютърна нимфо!
Моля?
- Запознахме се вчера в чата?
Така ли? - Да! Каза, че искат да ти го вкарат в устата.
Да ти се изпразнят в лицето...
Каза, че си загоряла за секс кучка...
- Ясно!
Защо се чувствам като идиот?
Мисля, че си станал жертва но доста разпространена шега.
Много съжалявам.
- Няма нищо.
Не...
Вчера вечерта си говорихме в чата. След това ти предложи да се видим...
Вчера не съм влизала в никакъв чат.
- Къде беше между 6 и 7 вчера вечерта?
Това не ти влиза в работата. Ти къде беше?
- Бях в чата и разговарях с теб.
Определено говорех с някой.
- Някой, който се е представил за мен.
Мисля, че си разговарял с Даниел Уолф.
С кого?
- Познавам го. Той е способен на това.
Не. Определено разговарях с жена.
- От къде знаеш?
Повярвай ми, разговарях с жена. Каза неща, които...
Не е била жена, нали?
- Не.
Какво подло копеле!
От къде го познаваш?
- Не може да се каже, че го познавам. Аз...
...го снимах за корицата на книгата му.
- Дано потъне в дън земя!
Определено е на път! - Значи все пак има справедливост в този свят!
Как се казва книгата му?
" Аквариумът".
- Какъв нещастник!
Прави си реклама!
Защо се е престорил на теб?
Мисля, че ме харесва.
- По интересен начин изразява чувствата си.
Не може ли да измисли нещо друго?!
- Интернет е нещо невероятно.
Дава възможност за моментална глобална комуникация.
Това е най-демократичното изобретение.
Абсолютно! Това е бъдещето.
Мъжете мърсувате из кибер-пространството...
Той мърсуваше!
Ще го каза, с цел да си изясня нещата.
Той влюбен ли е в теб?
- Не знам.
Не.
- Ти влюбена ли си в него?
Едва го познавам. - ... Но си заинтригувана до известна степен.
Той е интересно явление. - Не! На всички снимки изглеждам като престъпник.
Моля те! Днес имам рожден ден.
- Наистина ли?
Ето този...
Насам, моля! Хайде на балоните!
Честит рожден ден!
Благодаря.
- Ана Камерън. "Непознати".
Днес един мъж дойде в кафето и каза, "Хей, сервитьорке!
"Какво още чакаш?!"
- Много забавен тип.
Отидох при него и му казах, "Чакам да дойде някой хубав мъж в това кафене
и да не изчука в тоалетната просто ей така!"
Ти какво ти отвърна?
- Поръча си чаша чай с две захарчета.
Очаквам да го направиш.
- Да направя какво?
Да ме напуснеш.
Как така да те напусна?! Обичам те! От къде ти идват такива мисли?
Моля те, нека дойда с теб. Искам да съм с теб.
Срам ли те е от мен?
- Разбира се, че не! Вече ти казах...
Искам да бъда сам.
- Защо?
За да остана сам с мъката си, за да мисля...
Обичам те. Защо не ми позволиш да дойде?
- Става дума само за един уикенд.
Защо да не дойда с теб? Обичам те!
Знам!
Искам да остана за малко сам. Няма да се бавя.
Няма са ме има само една вечер. Ще се върна преди да си се усетила.
Ясно?
Ана, коя е любимата ти фотография?
Според мен и двете имате качества за фото модели.
Говоря сериозна. Имате голямо бъдеще.
Ти си първият, който ми го казва.
- Трябва да дойдете в студиото ми...
Харесва ли ви?
Не.
Какво ви е натъжило толкова много?
Животът ме натъжи.
- Мислите ли, че си заслужава сълзите?
Какво мислите за всичко това? ... По принцип.
Искате да говорим за изкуство?
- Вулгарно е да обсъждаме изкуството,
съдейки по неговите субекти, но все някой трябва да го прави.
Говоря сериозно. Какво мислите?
Всичко е лъжа. Това са просто една тълпа непознати,
които са заснети красиво и които биват гледани от голям брой нещастници,
които ценят изкуството.
Казваме, че снимките са красиви, защото искаме да ги видим красиви.
Хората на снимките обаче, са тъжни и самотни,
но самите снимки правят света да изглежда красив.
В този смисъл, изложбата е чудесна,
но всичко в нея е лъжа
и освен това не харесвам онази дебела лъжкиня, фотографката.
Аз съм приятелят на дебелата лъжкиня.
- Ах ти, копеле!
Лари.
- Алис.
Значи ти си гаджето на Ана? - Може да се каже че съм принцът на принцесата.
Или нещастниът.
- Щастливецът.
Нещастниът.
- Щастливец, жаба, омар.
Всички си приличат в нещо.
- И от колко време сте заедно?
От 4 месеца. Беше любов от пръв поглед.
Чувствам се като в рая. Всичките ми гадни навици я забавляват.
Не трябва да пушиш.
- Майната ти!
Аз съм лекар. Предполага се да казвам такива неща.
Искаш ли една?
- Не.
Да. Не... Майната му! Да!
Не.
Отказах ги.
Ана ми каза, че приятелят ти е написал книга.
Добре ли е?
- Разбира се.
В нея се говори за теб, нали?
За определена част от мен.
- Така ли? Какво не е включил?
Истината.
Тук ли е приятелят т
- Да. Ето та .
Говори с твоето пиленце.
Приятелят ми е тук.
Така ли? Къде е?
- Ето там.
Този при Алис?
- Мисля, че вече сте се срещали.
Никога преди не съм го виждал.
- Не си.
...Но си разговарял с него. Комуникирали сте си...
...или общували...
- Писал съм си с него?
В чата. Изпратил си го в аквариума и се случи и аз да съм там.
Добра работа, перверзнико!
Трябва да поговорим.
- Не, не трябва.
Той е голям красавец.
Тя пък е много висока...
Значи...
...времето ти с него изтича.
Да. И?
Обвързана си.
Така е. Ти също.
...Радвам се, че сте тук.
И по този начин...
- Извинете ме. Беше ми приятно.
Ще ме запознаеш ли с приятелят си?
- Да, разбира се.
Твоята снимка беше най-хубавата.
Другите бяха грозни. - От къде се взеха всички тези ценители на изкуството?!
Ама ти от коя планета си?!
- Просто се интересувам.
Ти използвай таксито. Ще си изпуснеш влака.
Ще стигна на време. Спокойно. Всичко е наред.
Ще се видим в неделя.
Пази се!
Такси!
Извинете ме.
- Първо мислете, а после викайте такси!
Лека вечер. Много ви благодаря, че дойдохте.
Ще ти се обадя утре. До скоро.
- Лека нощ.
Мислех, че вече си си тръгнал.
- Забравих си чантата.
Значи той е травматолог, така ли?
Можеше да стане нещо повече, нали?
- Какво? Автор на некролози?
Извинявай, но аз съм провалил се писател.
Съжалявам за книгата ти.
- Благодаря. За всичко е виновно заглавието.
Нямате да повярвате какво ми се случи миналата Коледа.
Един мъж ме нападна. После каза на полицията, че искал да ме пита за часа.
Представяте ли си? Не можеш да повярвам като го чух.
След това ми каза, "Г-це, бих искал да ви почерпя някъде. " Откачен тип...
От цяла година не съм те виждала.
Напротив. - Видях те как се взираше в прозореца на студиото ми от улицата.
Не съм се взирал. Гледах.
- И когато ме нямаше ти ме търсеше с поглед!
Как би могъл да знаеш след като не си бил там? - Бях там!
Взирах се в прозореца ти по от далеч.
Погледни ме.
Кажи ми, че не ме обичаш!
Не те обичам.
Излъга ме.
Аз съм твоят непознат! Скачай!
Здравей, непозната!
- Здравей!
Напрегнат ли беше разговора?
Баща му е починал.
Шпионираше ли ме?
- Наблюдавах те с влюбен поглед.
...И с телескоп.
На снимката изглежда по-нисък.
Снимала съм само лицето му.
- Да.
Главата му е присъща за човек с малко тяло. Главата му е подвеждаща.
Подвеждаща?
- Да. Всъщност, той е доста висок.
Голям измамник излезе.
Как е възможно?
Какво? - Умрял е баща му и е дошъл да си излее мъката тук?!
Какъв нещастник! Каза ли му, че го наричаме перверзник?
Не. Това си е наша приказка.
Побъбрих си с приятелката му Алис.
Хареса ли я? - Разбира се, но не толкова колкото харесвам теб.
И защо така?
- Ти си жена, тя е момиче.
Запазила е невинната красота на младостта, но е все още неулегнала.
На мен ми се видя доста предизвикателна.
Да. Така иска да изглежда. Забравяш, че пред теб стои клиничен наблюдател
на човешката природа.
- Така ли?
О, да!
Ако можеше да се видиш от срани как я гледаше само...
Това е най-гадното нещо, което си ми казвала някога.
Ужасно е! Извинявай.
Много съжалявам.
Къде беше?
- Имах да свърша някои неща.
Бях с Хари. Бях с онзи гей Хари.
- Той е влюбен в теб.
Не, не е. Влюбен ли е в мен?
Гладен ли си? Ще ти приготвя нещо.
Не съм гладен.
Какво?
От това ще те заболи.
Бях с Ана.
Влюбен съм в нея.
Виждаме се от цяла година.
Чувствам, че...
Пристигнахме.
- Заповядайте.
Не мърдай! Искам да запомня този момент завинаги.
Връщам се от командировка, влизам през вратата
и ме посреща... съпругата ми.
От този момент нататък душата ми може да живее в мир.
Благодаря ти, че си тук и ме чакаш, скъпа!
Любима моя!
Липсваше ми.
- Искаш ли чай?
Германците са ужасни хора!
- Успя ли да поспиш в самолета?
Не, защото дебелият немец, който седеше до мен хъркаше ужасно силно!
Колко е часът?
- Някъде към полунощ.
Времето е един малък, гаден елемент!
Главата ми е като разцепена. Дори изпитвам болка.
Искаш ли да хапнеш нещо?
- Не. Искам да се изкъпя.
Ще ти напълня ваната.
- Не. Предпочитам да взема душ.
Добре ли си?
- Да. Как мина конференцията?
Годишната конференция на дарматолозите е най-скучното събитие в годината.
Как беше хотелът? - Казах ми че красивите камериерки на малкото ми хотелче,
рецепционистката, сервитьорките... Ти знаеше ли това?
Всички били проститутки.
- Всичко го знаят.
Аз не го знаех.
Какво ще кажеш да дойдеш да ми правиш компания в банята?
Изкъпах се преди малко.
Ясно. Сам ще се наслаждавам на абстрактно обзаведената баня.
Ти избра банята. - Всеки път, когато излизам от там се чувствам по-мръсен.
В момента съм по-чист от нея. Имам такова усещане.
Сякаш огледалото ми казва, "Кой си ти, по дяволите?"
Ти избра банята!
- Това не означава, че я харесвам.
Не трябва да имаме такава баня.
Чувам роптанието на средната класа.
- Чуваш роптанието на работещата класа.
Защо си облечена след като си се изкъпала преди малко?
Наложи се да отида до магазина за мляко.
Добре ли си?
- Да.
А ти?
- Да!
Тръгвам си.
- Съжалявам.
Да, бе!
За какво съжаляваш?
- За всичко.
Защо не ми го каза по-рано?
- Нямах куража да го направя.
Обичаш я защото е успееш на професията си ли? - Не. Обичам я защото...
...тя няма нужда от мен.
Водил ли си я тук?
Да.
Тя не се ли омъжи? - Направи го след като престанахме да се виждаме.
Когато заминахме в провинцията за да празнуваме 3 години от връзката ни...
Тогава се обади на нея от хотела нали? Умолявал си я да се върне при теб...
След това се любехме!
- Да!
Ти си едно копеле! - Заблудата е жестоко нещо. Не претендирам за нещо друго.
Как? Как стават тези неща?