National Treasure (2004) Свали субтитрите
- Дядо!
- Не трябва да си тук горе.
- Това ли гледаш?
- Просто исках да знам.
Значи няма проблеми.
Трябва да знаеш историята.
Добре, започваме.
Било е 1832 година.
В една нощ като тази.
- Дий!
- Чарълс Карол
бил последният оцелял
подписал декларацията за независимост.
Той бил и член на тайно общество,
известно като масоните. И...
Знаел, че умира.
Събудил конярят посред нощ
и му наредил да го закара в Белия дом,
за да се види с Андрю Джаксън. Защото било спешно
и трябвало да говори с президента.
- Говорил ли е с него?
Не. Нямал възможност.
Президентът не бил там онази нощ.
Но Чарълс Карол имал тайна.
Затова я доверил на единствения
човек, на когото можел. Дядото на дядо ми.
- Томас Гейтс.
- Каква била тайната?
Съкровище.
Съкровище отвъд всички представи.
Съкровище, за което хората са се били векове наред.
Пирати, крале, императори,
войни... И всеки път, когато сменяло притежателя си,
то ставало по-голямо.
И изведнъж...
Изчезнало.
Изчезнало за повече от 1000 години,
когато рицарите от първия кръстоносен поход
открили тайни скривалища под храма на Соломон.
Рицарите, които открили скривалищата,
вярвали, че съкровището е твърде голямо за
всеки жив човек,
дори и кралят.
Те пренесли съкровището обратно в Европа
и приели името Тамплиери.
През следващия век те го изнесли от Европа
и формирали ново братство, наречено Свободните Масони.
В чест на строителите на великия храм.
Последвала нова война. По време на американската революция
съкровището отново било скрито. По това време
в братството на масоните били Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин,
Пол Ревиър...
Те знаели, че съкровището никога не трябва да попадне в ръцете на англичаните.
Те изработили много указания и карти
водещи до местоположението му. През годините указанията били загубени
или забравени, докато останала само една следа.
И това била тайната, която Чарълс Карол поверил на младия Томас Гейтс.
"Тайната лежи в "Шарлот. "
- "Шарлот. "
- "Тайната лежи
в "Шарлот. "
- Коя е Шарлот?
Дори г-н Карол не знаел това.
Виж, Бен. Свободните масони са сред основателите на тази страна.
Оставили са ни следи като тази.
Недовършената пирамида, всевиждащото око.
Символи на Тамплиерите,
пазителите на съкровището.
Те ни говорят чрез тези неща.
Искаш да кажеш, че ни се смеят. Знаеш ли какво представлява този долар?
Цялото богатство на семейство Гейтс.
Шест поколения глупаци,
преследващи златото на глупците.
- Не става въпрос за парите, Патрик.
Никога не е било заради парите.
Хайде, синко, време е да си отиваме.
Можете да се сбогувате.
Дядо?
Ние рицари ли сме?
Искаш ли да си рицар?
Добре...
Коленичи.
Бенджамин Франклин Гейтс, поемаш върху себе си
дълга на Тамплиерите,
на Свободните масони и на семейство Гейтс.
- Заклеваш ли се в това?
- Заклевам се.
НАЦИОНАЛНО СЪКРОВИЩЕ
Мислех си за Хенсън и Пери.
Прекосявали са подобни местности само с кучета и шейни.
- Представяш ли си?
- Невероятно.
АРКТИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ В НАШИ ДНИ
Приближаваме ли се?
Ако предположим, че теорията на Бен е вярна и моите уреди не лъжат,
трябва вече да сме много близо. Не ме заобикаляйте,
тази сутрин си вързах връзката на възел.
- Това е на лошо.
- Тогава да се връщаме обратно.
Можем да отбием встрани и да го хвърлим някъде.
- Добре.
- Райли, нали не ти липсва
онова малко иглу, в което те открихме?
- Не, не.
ЦЕЛТА ДОСТИГНАТА
Защо спираме? Мислех, че търсим кораб.
- Тук няма кораб.
- Тя е някъде там.
Това е загуба на време. Какво ще търси кораб тук?
Е, не съм експерт, но...
Може би заради хидро-термичните особености на региона
са се образували ледени бури, които са предизвикали
замръзване на океана, после да се разтопи и да замръзне отново.
Като резултат се е получила полу-солидна, подвижна земя,
която би позволила корабът да хвърли котва някъде тук.
Здравей, красавице.
Трябва да проверим горивото в генератора.
Преди 2 години изскочи първата следа.
Ако не вярвах, че съкровището е истинско,
не знам дали изобщо щяха да намерят "Шарлот".
Ти щеше да я намериш. Не се съмнявам в това.
Затова работя с теб. Всички казваха, че това е най-лудата инвестиция.
Радвам се, че не съм толкова луд, колкото всички казват. Казваха го и за баща ми.
И за дядо ми. И за прадядо ми.
Добре. Да вървим.
- Да вървим да намерим съкровището.
- Да, донесете ни нещо.
Господи!
На този определено не му е провървяло.
Това е.
Това е товарното помещение.
Мислите ли, че е в бъчвите?
Барут.
Защо капитанът е пазил тази бъчва?
Открих нещо.
Какво е това?
О...
Знаете ли какво е това, момчета?
Да не е лула за един милион долара?
Това е мюсюлманска лула.
- Красива е.
- Има нещо като свитък на дръжката.
Лула за милион долара ли е?
Не. Това е следа.
Дай да я видя.
Не. Не я чупи. Вече сме със стъпка по-близо до съкровището.
Така ли? Нали каза, че съкровището ще е на "Шарлот"?
Не. Тайната е скрита в "Шарлот".
Казах, че може да е тук.
Това са символи на Тамплиерите.
"Легендата е прочетена, багрилото е повредено,
ключът в Тишина стои непокътнат.
55 в желязна мастилница,
която Матлак не може да наруши. "
Това е гатанка.
Трябва да помисля.
"Легендата е прочетена, багрилото е повредено... "
Каква легенда?
Легендата за съкровището. Багрилото поврежда съкровището.
Как?
"Ключът в Тишина стои, непокътнат. "
Чакайте.
Легендата, ключът.
Има нещо. Карта.
Картата има легенда. Съдържа ключове.
Това е карта. Невидима карта. Така че...
Чакай малко. Как така невидима?
- Невидима карта?
- Ефекта на багрилото
може да се отнася за боя, използвана, за да се постигне определен резултат.
Комбинирано с ключа, непокътнат
в Тишината става въпрос за това, че трябва невидимото
да стане видимо. Освен...
- Ключът в Тишината може да е...
- Затвор.
Албакърки.
- Шнорхели...
- Там е картата.
Както каза "55 в желязната мастилница". "Желязната мастилница" е затвор.
А може да се отнася и за мастилото,
намиращо се в мастилницата а мастилницата е...
Просто мастилница. Но защо тогава не се казва просто мастилница?
Защо казват "желязна мастилница"?
Защото е затвор.
Чакайте. "Желязна мастилница". Желязото не описва мастилото в мастилницата.
Описва какво е било изписано.
Било е желязо, било е твърдо,
било е минерал... Не, не, не...
Било е твърдо, било е елемент,
било е разтворено.
Било е разтворено.
"Г-н Матлак не може да я отвори. "
Тимъти Матлак е бил писарят на конгреса.
Калиграф, не писател. И, за да е сигурно, че не може
да засегне картата, тя е била сложена на гърба
на документ, който той е писал. Документ,
подписан от 55 мъже.
Декларацията за независимост.
Хайде. Няма невидима карта на гърба на декларацията за независимост.
Наистина е хитро. Документ с такава важност би осигурил оцеляването на картата.
А каза, че са я подписали и няколко масони, нали?
Да. Поне девет.
Трябва да намерим начин да я проучим.
Това е най-важният документ в историята ни. Няма просто да ни пуснат...
Да влезем и да й направим химически анализи.
- Тогава какво предлагаш да правим?
- Не знам.
Можем да я вземем на заем.
Да я откраднем?
- Не мисля.
- Бен.
Съкровището на Тамплиерите е най-великото съкровище на света.
О, не знаех това.
Виж, Бен, разбирам твоите опасения,
наистина. През целия си живот си търсил това съкровище,
само, за да получиш уважението на историците,
за себе си и семейството си. Да се пребориш с присмеха и презрението им.
Трябва да навреш това съкровище право в арогантните им лица.
Аз искам да получиш възможност да го направиш.
О...
Всички си имаме области, в които сме експерти.
Нали не мислиш, че иначе бих могъл да ти пиша толкова чекове?
Друг живот.
У редил съм доста операции за...
Смяна на собственика.
Бих го послушал, ако бях на твое място.
Не се безпокой. Аз ще уредя всичко.
Не.
Наистина се нуждая от помощта ти.
Иън, няма да ти позволя да откраднеш декларацията
на независимостта.
- Добре.
Оттук нататък ще си ни само в тежест.
- Хей!
- Какво ще правиш? Ще ме застреляш ли?
Не можеш да го направиш. Има и още от гатанката.
Информация, която вие нямате, а аз имам. Само аз мога да разгадая това.
- Той блъфира.
- Играхме покер заедно. Не мога да блъфирам.
Кажи ми какво трябва да знам, Бен. Или ще застрелям приятеля ти.
- Хей!
- Млъкни, Райли!
Виж къде стоиш. Всичкия този барут.
Ако ме застреляш, изпускам това
и всички се взривяваме.
- Бен.
Какво ще стане като догори?
Кажи ми какво трябва да знам, Бен.
Трябва да знаете... Как да хващате.
Добър опит все пак.
Не стреляй!
Глупак!
Райли, ела тук!
- Какво е това?
- Трюм за контрабандисти. Влизай!
Да се махаме оттук!
Следвай ме!
Корабът ще експлодира!
Залегни!
Добре. Да тръгваме, преди някой да е видял пушека.
Има едно село на около 15 км оттук.
Вероятно има пилоти за доставки.
Добре.
- А сега какво ще правим?
- Ще потърсим начин да се приберем.
Ами Иън? Той ще открадне декларацията на
независимостта, Бен.
- Ще го спрем.
СГРАДАТА НА ФБР ДЖ. ЕДГАР ХУВЪР
Толкова ли е трудно да се повярва, че някой ще опита да открадне декларацията?
ФБР получават по 10000 заплахи на седмица.
Няма да се притесняват за нещо, за което мислят, че е в безопасност.
Но всеки би ни помислил за луди.
А всеки, който е достатъчно луд, за да ни повярва, няма да ни помогне.
Не ни трябват луди. Трябват ни почти луди хора.
Какво предлагаш?
- Обсебени.
- Страстни.
НАЦИОНАЛЕН АРХИВ
"Годишнина на националния архив"
Извинявай.
- Д-р Чейс ще ви приеме, г-н Браун.
- Благодаря.
г-н Браун? В научните среди не уважават много името ми.
Ще лъжеш човека, а?
Много сладък човек...
Благодаря. Добър ден, господа.
- Здравейте.
- Абигейл Чейс.
- Пол Браун.
- Приятно ми е.
- Бил.
- Приятно ми е, Бил.
С какво мога да ви помогна? Акцентът ви. Да не сте пенсилванска датчанка?
Саксонска германка.
- Не сте ли американка?
- О, американка съм.
Просто не съм родена тук. Моля, не пипайте това.
Съжалявам. У никална колекция. Значките от кампанията на Джордж Вашингтон.
Но ви липсва тази от 1789 г.
- Веднъж открих една от тях.
- Голям късмет за вас.
Казали сте на асистентката ми, че въпросът е спешен.
Да, г-жо. Ще мина направо на въпроса.
Някой ще открадне декларацията на независимостта.
Истина е.
Може би е по-добре да ви свържа с ФБР...
- Бяхме при ФБР.
- Казаха ни, че няма начин
да се открадне декларацията.
- Прави са.
С приятеля ми не сме толкова сигурни. Ако получим привилегията
да проучим документа,
ще можем да ви кажем със сигурност дали е в опасност.
- Какво мислите, че ще откриете?
- Вярваме,
че има...
Нещо записано на гърба.
- Нещо като код ли?
- Да, г-жо.
На какво?
- Картографски.
- Карта?
- Да, г-жо.
- Карта на какво?
Местоположението на...
Скрити предмети...
С историческа и съществена стойност.
- Карта на съкровище?
- Тук ФБР спряха да ни слушат.
Вие сте търсачи на съкровища, нали?
По-скоро сме защитници на съкровища.
Г- н Браун, лично съм виждала
гърба на декларацията за независимост и ви уверявам, че там пише единствено
"Оригиналната декларация за независимост...
Подписана на 4-ти юли, 1776 г. " Да, г-жо.
Но няма карта.
Тя е невидима.
- Точно така.
- Тук загубихме отдела за сигурност.
Какво ви доведе до извода за тази невидима карта?
Открихме гравиран надпис на дръжката на лула на 200 години.
Притежание на Свободните масони.
Може ли да видя лулата?
Не е у нас.
- Голямата стъпка ли я взе?
- Беше ми приятно.
На мен също.
Това наистина е хубава колекция.
Сигурно ви е отнело доста време да съберете всичко това.
Ще те успокои ли, ако кажа, че мен ме убеди?
Не.
Мислех си дали да не оповестим публично всичко. А и интернет...
Нямаме... Репутации,
за които да се тревожим. Въпреки че...
Това едва ли ще уплаши Иън.
180 години търсене и сега съм на метър от целта.
От всички идеи, залегнали в основаването на Съединените щати,
тук има една идея, която е над всички останали.
"Когато дългият влак от обиди
и оскърбления, преследващ една и съща цел,
достигне форма на абсолютно отчаяние,
е тяхно право и задължение да отхвърлят такова правителство
и да осигурят нови стражи за бъдещата си сигурност. "
Хората вече не говорят така.
Красиво е, нали?
- Нямам представа какво се казва.
- Означава, че ако нещо се обърка,
тези, които могат да предприемат нещо, трябва да предприемат нещо.
Ще я открадна.
- Какво?
- Ще открадна декларацията.
Бен...
Това е... Огромно.
Затворнически огромно.
Знаеш, че ще отидеш в затвора, нали?
Да, вероятно.
Това обикновено притеснява хората.
Иън ще се опита да я открадне И, ако успее,
ще унищожи декларацията. Фактът е,
че единственият начин да защитим декларацията, е да я откраднем.
Всичко е наопаки.
Не мисля, че имаме избор.
Бен, за Бога...
Това е все едно да откраднеш националния монумент.
Все едно да откраднеш него.
Не може да се направи. Не, че не трябва...
Но не може да се направи.
Нека ти го докажа.
Добре, Бен, внимавай.
Доведох те в библиотеката на конгреса.
Защо? Защото е най-голямата библиотека на света.
Над 20 милиона книги.
И всички те казват едно и също нещо.
"Слушай Райли. "
Тук имаме цял план
на архивите.
Строителни чертежи. Има...
Строителни поръчки. Телефонни линии.
Водоснабдяване. Всичко е тук.
Сега. Когато декларацията е изложена,
е заобиколена от пазачи,
видео камери, малки семейства от Айова,
малки деца на училищни екскурзии
и под 2 сантиметра бронирано стъкло,
има армия от сензори и топлинни детектори,
които ще се включат, ако някой с висока температура се приближи.
Сега, когато не е изложена,
е свалена надолу, в 1,2-метрова шахта, до
бетонен, облицован със стомана,
подземен склад. Който
случайно е оборудван с електронна ключалка
и биометрична система за достъп.
Томас Едисон се провалил близо 2000 пъти,
докато направи карбоновите сплави за некондензиращата електрическа крушка.
- Едисон ли?
- После си казал: "Не съм се провалил.
Открих 2000 начина как не се прави електрическа крушка.
Сега трябва да открия начина да я направя."
Стаята за съхранение. Наслади се. Хайде.
Знаеш ли за какво е стаята за съхранение?
За вкусни конфитюри и мармалади?
Не. Там почистват, поправят и поддържат
всички документи, които имат, когато не са изложени или в склада.
Сега. Когато някой документ се нуждае от почистване, го изваждат от склада,
директно през залата и го носят в стаята за съхранение.
Най-доброто време за нас и за Иън, да я откраднем,
ще е по време на празника, този уикенд. Пазачите ще са разсеяни
от важните гости, които са горе. Тогава ще стигнем до стаята за съхранение
при много по-малка охрана.
Е, ако Иън...
А... Съхранение...
Празникът...
Това може да е възможно.
Може.
Вътре сме.
Ето те. Здравей.
Коридорът.
Това искам.
Играта започва.
Ето така.
Хайде.
Това току-що пристигна за теб.
Надявам се, че не е от Стан.
"За жената, която има всичко останало... Благодаря, че ме изслушахте. Пол Браун. "
Абигейл Чейс.
Здравей, Майк.
Пренасяне на документ. Коридорът е обезопасен.
- Дръжте документа на едно ниво.
- Няма проблем.
Какво има? Топлинният сензор на декларацията се задейства.
Направете диагностика и после го сменете.
Злият ни план работи.
Сграда на националния архив.
Добър вечер, сър.
Бен, сигурен ли си че...
Райли. Чуваш ли ме?
За нещастие да. Всичко е готово.
Трябва да заобиколите, да покажете
поканата си и документите си... Влизай.
- Здрасти, приятел.
- Здравей.
Дайте ми поканата си и документите си.
Как изглеждаш?
- Не е зле.
- Представям си...
Това е.
За вас.
- О, г-н Браун.
- Д-р Чейс.
- Какво правите тук?
- Това готината мацка ли е?
- Как изглежда?
- Направих дарение в последния момент.
- Доста голямо.
- Благодаря ви за чудесния подарък.
- Получихте ли го?
- Да, благодаря.
Обикновено не бих приела нещо такова, но...
Наистина го исках.
- Е, трябваше ви.
- Хайде, Ромео, изчезвай оттам.
Все пак се чудех какво казваше гравюрата на онази
лула, която голямата стъпка е взела?
- Здравейте.
- Заповядай.
- Д-р Хърбърт, това е г-н Браун.
- Здравейте.
- Кой е тоя?
Аз ще взема това, за да можете да вземете другата чаша.
Благодаря.
Тост. За наказанията.
Това са имали в предвид, когато са подписвали декларацията
Всеки предател е щял да бъде обесен,
обезглавен, удавен и...
Моето любимо нещо... Да му отрежат ръцете и да ги изгорят.
Е, да пием за хората, които са направили нещо, считано за лошо,
за да постигнат нещо, което са смятали за добро.
Което са смятали за добро.
- Е, приятна вечер.
- Приятна вечер.
Приятна вечер.
Готово.
Добре. Тръгвайте.
Дано да стане.
Чисто е.
Започваме.
30 секунди.
Как изглежда?
Действа. Действа.
Невероятно.
Втората врата. 90 секунди.
- Давайте, момчета.
- Да вървим.
- В асансьора съм.
- Добре.
Записът за наблюдателните камери е готов.
След 5, 4
3... Сега.
Бен Гейтс. Сега си невидимият човек.
- Тук съм.
- Ще ми трябват буквите за паролата.
Какво имаш за мен?
- Казвай.
- Д, Л, И, А
Н, О, Г, Ъ, Я.
Възможните комбинации се изписват...
Добре. Най-вероятните.
Дълг. Ягода.
Дъно. Гноя.
Гола. Нали.
Гоня.
Тук стават безсмислени.
- Долина на огъня.
- Долина на огъня? Няма го като вариант.
Това е. Натиснала е някои букви повече от веднъж.
Вътре сме.
Здравей.
Бен, справяш се чудесно.
Бен, вдигни го.
Имаш около една...
- Имаме картина.
- Изгубих една камера.
- Какво?
- Изгубих една камера, Бен.
Не знам какво става. Нямам нищо, Бен.
Изчезвай оттам. Изчезвай веднага.
Взимам го цялото. Ще го изнеса с асансьора.
Какви ги говориш... Тежко ли е?
Готови. Врата три. Една минута.
Гейтс.
Какво беше това?
Кой стреля?
- Мамка му. Открадна проклетата карта.
- Още ли си там?
- Бен?
- В асансьора съм.
Иън е тук. Той стреляше.
Мразя го тоя тип.
Здравей, Ребека. Има ли Пол Браун в списъка?
Пол Браун... Не.
Няма го.
Приятна вечер.
Да не се опитвате да откраднете това?
Струва 35 долара.
- За това ли?
- Да.
- Доста е.
- Аз не определям цените.
Ето...
Още два...
- Не ми стигат...
- Приемаме и кредитни карти.
Тук е Майк. Тревога на трето ниво.
Къде си, Бен?
Къде си?
Стига си говорил. Пали колата.
Бен, дамата... Дамата с декларацията
е зад теб.
- Хей.
- О, това сте вие.
- Здравейте.
- Г-н Браун, какво става?
- Какво е това?
- Сувенир.
- Така ли?
- Престани да говориш и се качвай.
Тревога. Тревога. Имаме пробив. Заключете. Никой да не излиза.
Свържете се с ФБР.
- Партито харесва ли ви?
- Да.
- О, Господи.
- О, Господи! Не сте...
- Охрана! Насам! Дай ми това!
- Ваше е.
- Вземете го.
- Охрана!
Насам! Охрана!
- Супер.
- Тръгвай.
- Виктор. Движи се.
- Не можем да тръгнем...
- Можем! Тръгвай!
- Охрана, насам!
Чакай! Чакай!
- Това е лошо! Лошо!
- Дай ми документа!
- Доведете я!
- Не!
- Божичко!
- Тръгвай!
И коя си ти?
- Какво ще правим като ги настигнем?
- В момента мисля.
Мисли, мисли.
Защо не ми дадеш документа? После можеш да си ходиш.
О, не!
Неприятно. Неприятно.
- О, не!
- Мили, Боже!
Не! В нея е документа!
Приближи ме до нея!
- Благодаря.
- Не!
В мен е. Хайде.
Абигейл.
Държа те! Скачай!
- Изпуснах ги.
- Няма проблеми. Имаме, каквото ни трябва.
Браво, Гейтс. Браво.
- Добре ли си?
- Не... Онези ненормалници...
- Не си ранена, нали?
- Всички сте луди!
- Гладна ли си?
- Какво?
- Добре ли си?
- Още съм малко замаян, но ще се оправя.
Благодаря, че попита.
Не съм добре! Взеха декларацията на независимостта!
Загубихте ли я?
Не са я взели.
Виждаш ли? Сега би ли спряла да викаш?
- Дай ми я!
- Още викаш. И това е дразнещо.
Ще е хубаво, д-р Чейс, да станете малко
по-цивилизована още сега.
- Ако тази е истинската,
какво взеха те?
- Сувенир.
Помислих, че ще е добре да имам копие и се оказах прав.
Всъщност трябваше да платя и за сувенира, и за истинската,
така че ми дължите 35 долара и данъка върху тях.
- Гениално.
- Кои бяха тези хора?
Хората, за които ви предупредихме, че ще откраднат декларацията.
- А вие не ни повярвахте.
- Направихме единственото, което можехме,
за да я запазим.
- По дяволите, дайте ми я!
- Знаете ли...
- Пак крещите.
- А и псувате.
Е, може би си го заслужих.
Дами и господа.
Дами и господа, казвам се Питър Садъски
и съм агент. У верявам ви, че не сте в опасност.
Ако сътрудничите, това ще приключи с възможно най-малко неприятности.
Благодаря.
Проверете документите и претърсете всички.
Включително и охраната. Ако не сътрудничат, ще ги обвиним.
Да, агент Хендрикс? Открихте ли нещо?
- Ами...
- Не е време за "ами... "
Преди няколко дни ни предупредиха, че някой ще открадне декларацията.
Знаем ли кой ни е предупредил?
Не сме правили доклад. Не сметнахме информацията за надеждна.
- А сега как мислите?
- Няма карта на съкровище
на гърба на декларацията.
И няма как някой да я открадне.
Също.
Бях откровен с вас. 100 процента. Всичко, което казах, беше истина.
Искам този документ, г-н Браун.
Добре. Не се казвам Браун, а Гейтс.
Бях откровен 98 процента.
Чакайте малко. Гейтс ли казахте?
Гейтс? Вие сте от онова семейство с теорията за конспирация на бащите на нацията?
Не е теория на конспирацията.
- Или нещо такова.
- Взимам си думите назад.
Вие не сте лъжци. Вие сте луди.
Значи сега е изложено копие от декларацията?
- Да, решихме...
- Оставете го.
Гостите знаят, че нещо е станало, но не знаят какво.
Открили са го на входа на сервизното помещение. Не помни нищо.
Открихме и гилзи от патрони.
- Взехте ли показания от другите пазачи?
- Какви пазачи?
Пазачите, по които са стреляли.
Тук долу нямаше други пазачи.
Е...
Кой е стрелял и по кого е стрелял?
И защо не са се разбрали?
Не можете да правите химически тестова на гърба на декларацията
в движещ се микробус.
- Имаме напълно подготвена среда.
Филтрираща система е прочистила цялото помещение.
- Наистина?
- Не можем да се върнем.
Какво? Защо не?
Това е човекът. Д-р Хърбърт каза, че д-р Чейс го представила като г-н Браун.
- Няма го в списъка с гостите.
- Продавачката в магазина каза,
че изглеждал притеснен.
Опитал се да излезе с копие от декларацията,
без да го плати.
Платил с "Виза". На името на Бенджамин Гейтс.
Платил си с кредитна карта?
Сега ще те хванат.
Ще те открият веднага. Ще открият и мен веднага...
Знам. Само въпрос на време е преди ФБР да почукат на вратата ми.
Какво ще правим?
- Трябват ни онези писма.
- Какви писма?
- Махни се от пътя. Свий вдясно.
- Какви писма?
Имаш оригиналните писма на Тихия Дукард?
- И тях ли ги открадна?
- Сканирани са от оригиналите.
- Тишина, моля.
- Как си ги сканирал?
Познавам човека, който притежава оригиналите. Сега тихо.
- Защо ти трябват?
- Тя не може да млъкне, нали?
Виж. Ще ти дам да я държиш,
ако обещаеш да млъкнеш. Моля те.
Благодаря.
- Бен, знаеш какво трябва да направиш.
- Знам какво да направя.
Опитвам се да измисля нещо друго, което можем да направим.
Не искам да нахалствам,
но знаеш колко хора ни преследват.
До сега сигурно са ни отделили цял сателит.
Отне ти само 2 секунди да решиш да откраднеш декларацията
на независимостта. Но не смятах, че лично ще го кажа на баща си.
Хей! Не така! Не така!
- Пусни ме!
- Добре!
- Пуснах те. Върви си.
- Няма да си отивам.
- Не и без декларацията.
- Няма да си отидеш с декларацията.
Напротив. Няма да я изпускам от поглед, така че си отивам.
Чакай. Няма да дойдеш с нас и с декларацията.
- Ще го направя.
- Не, няма.
Виж, ако искаше да ме оставиш,
не трябваше да ми казваш къде отиваш.
Проверяваме заподозрения.
Чисто е.
Какво...
Сега ще открием нещо.
Това са дигитално сканирани писма до основателя на Нова Англия.
Писани са през 1722 г.
Всички са от един човек. "Покорният ви слуга Тихият Дукард. "
"Тишина" "Матлак"
Господа, защо
тази дума е с главна буква?
Защото е важна?
Защото е име.
Добре, открих го. Когато Бен Франклин е бил на 15 години,
тайно е написал 14 писма на вестника на брат си, представящ се за вдовец
на средна възраст на има Тихият Дукард.
Тези писма са писани от Бенджамин Франклин.
- Изглежда добре.
- Паркирай няколко пресечки по-нататък.
- Колко време мислиш, че имаме?
- Ще им отнеме поне два часа.
- Надявам се.
- Какво ще правим с нея?
Имам лепенки отзад.
Няма да е нужно. Тя няма да създава проблеми.
Обещаваш ли, че няма да създаваш проблеми? Обещавам.
Видя ли? Любопитна е.
Ето какво открих за Гейтс. Диплома по американска история от Джорджтаун.
Диплома като инженер по механика.
Флотски познания и гмуркане.
Какъв ли ще стане този, когато порасне?
Ще се съсредоточим върху Гейтс.
Открийте всичко.
Съставете списък на семейството и приятелите. Първо най-близките роднини.
Искам да разбера кой е той.
Татко.
Къде е купонът?
Имам малък проблем.
Тя бременна ли е?
Ако е, да не искаш майката на внука ти да стои на студа?
Изглеждам ли бременна?
Дано не е заради проклетото съкровище.
Е, сядайте. Настанявайте се.
Там има пица. Мисля, че още е топла.
Татко.
Трябват ми писмата на Тихия Дукард.
- Да, заради съкровището е.
- И е въвлякъл и вас в тази глупост?
- Буквално.
- Аз съм доброволец.
Тогава се откажи, преди да си си пропилял живота.
Стига, татко. Знам, знам. Аз съм издънката в семейството.
Имам работа, къща, здравна осигуровка. Поне имах майка ти.
Въпреки че беше за кратко. Поне имах теб.
А ти какво имаш? Него ли?
Ако просто ни дадеш писмата,
ще си тръгнем.
- Разочароваш ме, Бен.
Може би пък това е истинският завет на семейството.
Синове, разочароващи бащите си.
Махай се. И си вземи проблемите с теб.
Намерих кораба "Шарлот".
Кораба "Шарлот"?
- Било е кораб?
- Да и беше прекрасен.
- Беше невероятно, татко.
- А съкровището?
Не, но открихме нова следа,
която ни доведе тук...
- А тя ще те заведе до друга следа.
Само това ще намериш. Още една следа. Не разбираш ли, Бен?
Аз го разгадах. Според легендата съкровището е заровено, за да не го намерят англичаните.
Но всъщност легендата е била измислена,
за да занимава англичаните с търсенето на заровено съкровище.
Съкровището е мит.
Отказвам да повярвам в това.
Можеш да вярваш в каквото искаш. Ти си голям човек.
Какво правя? Прави каквото искаш, Бен.
Прави каквото искаш.
Вероятно е прав. Дори не знаеш дали ще има друга следа.
Знам как можем да разберем.
Можем да разберем веднага.
Прилича на животинска кожа.
- Колко е стара?
- Поне на 200 години.
Така ли? Сигурен ли си?
- Браво.
- Ако това е невидимо мастило,
как ще го видим?
- Хвърли я в печката.
- Не...
- Някои мастила могат
да се видят само, ако се нагорещят.
- Да, но това...
Това е много старо.
Не можем да рискуваме да повредим картата.
- Измислете нещо.
- Татко, късно е.
- Защо не си починеш?
- Добре съм.
Лимони.
- Не можеш да го направиш.
- Трябва да се направи.
Тогава ще го направи някой, който
знае как да третира антични документи.
Добре.
Добре.
Сега... Ако има тайно послание,
вероятно ще е маркирано със символ
в горния десен ъгъл.
- Точно така.
Направо ще ме уволнят заради това.
Казах ти. Трябва да се загрее.
Видяхте ли?
- Трябва още сок.
- И още топлина.
Това не е карта.
- Нали?
- Още следи. Каква изненада.
- Това географски координати ли са?
- За това ни трябват писмата.
- Това ли е ключът?
- "Ключът в Тишината е, неоткрит. "
Татко, ще ни дадеш ли писмата?
Някой ще ми обясни ли какви са тези магически числа?
- Това е цифров шифър.
- Точно така.
Добре. Какъв е този цифров шифър?
- Просто код.
- Всяко от тези 3 числа
отговаря на дума в ключа.
Обикновено става дума за фолклор.
В този случай са писмата на Тихия Дукард. Трябва да е
Номерът на страницата, редът, на тази страница и буквата в този ред.
Е, татко. Къде са писмата?
Беше си чиста случайност,
че дядо му изобщо ги откри.
Бяха в антично бюро,
в кабинета на един новоанглийски печатар.
Татко, къде са писмата?
Не са у мен, синко.
- Какво?
- Не са у мен.
Къде са? Дарих ги на института "Франклин" във Филаделфия.
Време е да тръгваме.
Все още не мога да повярвам.
През цялото време никой не е знаел какво има на гърба.
- На гърба на какво?
- Не!
О, Господи! О, Господи!
- Знам.
- О, Господи! Какво си направил?
- Знам.
- Това е декларацията за независимост.
Да. И е много деликатна.
- Откраднал си я.
- Татко, мога да обясня,
но нямам време. Налагаше се.
- А и видя шифъра.
- Който ще те отведе до нова следа.
А тя ще те отведе до нова следа. Няма съкровище.
Пропилях 20 години от живота си.
А сега ти унищожи своя.
И въвлече и мен в това.
Не можем да имаме всичко.
Влезте.
Тук съм.
ФБР, нали?
Ще ме развържете ли?
И нямате представа къде е отишъл?
Нямаше ли да ви кажа, ако знаех?
- Бихте ли казали?
- Той ме завърза за стол.
Гаражът е празен, но има "Кадилак Девил", регистриран на Патрик Гейтс.
И ми открадна колата.
Не се тревожете, г-н Гейтс. Ще намерим колата ви. И сина ви.
Баща ти има страхотна кола.
Мисля, че трябва да си сменим дрехите.
Изглеждаме подозрителни, не мислиш ли?
Бих отишъл на пазар, но нямаме пари.
Взех това от къщата му.
Обикновено държи пари между книгите си.
"Здравият разум". Много подходящо.
Като пристигнем, да знаете, че съм гладен.
Тази кола мирише странно.
ФИЛАДЕЛФИЯ
ИНСТИТУТ "БЕНДЖАМИН ФРАНКЛИН"
Извинете. Извинете.
- Съжалявам, г-не. Извинете.
- Няма нищо.
Л, Я, Н, Е, Т, О, И.
Добре.
Сигурен ли си, че са тези?
Добре.
- Не, "Н".
- Това е "Н".
Виж. Това е последното.
- Още един долар.
- Благодаря.
Върви да запишеш последните 9 букви.
Добре. "Начинът, да видиш съкровището на миналото,
идва, когато сянката на времето
мине през мястото на свалянето и... "
Свалянето и какво?
Свалянето и...
Какво става?
Не съм сигурен.
Значи се появяваш на вратата на баща си,
казваш, че имаш проблем и първото нещо, което той помисля,
е че съм бременна.
Това въпрос ли е?
Мисля, че е интересна история.
Баща ми мисли, че съм твърде невнимателен в личния си живот.
- Разбирам.
- Ще те попитам нещо.
Казвала ли си на някого, не роднина,
че го обичаш?
- Да.
На повече от един човек ли?
Да.
Баща ми би казал, че и ти си твърде невнимателна.
Значи си наследил чувството си за увереност
от него, така ли?
- Със сигурност не знам за какво говориш.
Сигурен си, че съкровището е истинско,
въпреки това, което мислят останалите.
Не, но се надявам да е истинско. Дядо ми разказа за него.
Сега чувствам, че е толкова близо, че мога да до докосна.
Искам да съм сигурен, че не е просто нещо в главата ми
или в сърцето ми.
Хората не говорят по този начин.
Знам. Но аз мисля по този начин.
- Хей.
- Записа ли ги, Райли?
"Начинът, да видиш съкровището на миналото,
идва, когато сянката на времето
мине през мястото на свалянето и подмяната."
- Свалянето и подмяната се отнасят за...
- "Либерти Бел".
- Защо трябва да правим това?
- Защото са свалили
и подменили камбаната.
- Добре.
Какво означава останалото?
"Начинът да видиш съкровището на миналото" сигурно се отнася за разчитането на картата.
- Какъв беше шифърът на картата?
- Шифърът беше начин да разберем картата.
А начинът да разчетем картата е там, където сянката на времето
преминава през "Либерти Бел".
Минава пред мястото на свалянето и подмяната.
- Залата на независимостта.
- А сянката на времето
трябва да е определено време.
- Какво време?
- Какво време?
Какво време? Чакай.
Това ще ти хареса.
Извинете, може ли да видя една от 100-доларовите банкноти, с които платих?
Не.
Вижте... Давам ви този водолазен часовник...
Гмуркал съм се с него. Доста е ценен.
Използвайте го като гаранция. Благодаря.
На гърба на 100-доларовата банкнота има рисунка на залата на независимостта...
- Ехо.
- Базирана на картина, рисувана през 1780 г.
Всъщност художникът е бил приятел на Бенджамин Франклин.
- Чудесно е. Вземи това...
- У дивително.
Няма да ходя никъде.
Мисля, че ако погледнем тази часовникова кула,
може да видим точното време.
- Какво виждаш?
- Два часът и 22 минути.
Колко е сега?
Почти три.
- Изпуснали сме го.
- Не сме.
Не сме го изпуснали, защото...
Не знаете ли това?
Знам нещо за историята, което ти не знаеш. Развълнуван съм да го науча.
Чакай малко да преживея този момент.
Това е страхотно.
Така ли се чувстваш през цялото време? Защото...
Нали знаеш... Освен сега, разбира се...
- Райли!
- Добре. Това, което знам,
е че пестенето на дневната светлина не е било установено до 1-та световна война.
Ако сега е 3 часът след обяд,
значи през 1776 е било два часът.
Райли, ти си гений.
Да.
Знаеш ли кой за първи път е предложил пестенето
на дневната светлина?
- Бенджамин Франклин.
- Тази истинска ли е?
- Кажи ми какво каза на приятеля ми.
Просто някакви букви. Не ги помня.
А помниш ли кои щеше да му кажеш накрая?
Да, ето. П, О, Д, М, Я, Н, А, Т, А.
Ето резултатите. "Либерти Бел".
Залата на независимостта.
Представете си въздействието й през 18-ти век.
Можела е да се види от километри, което е и целта й.
Защото е построена като...
- Страхотно.
- През 1846, на рождения ден на Вашингтон,
се появила последното разклонение на пукнатината
и махнали "Либерти Бел" за постоянно.
След това била преместена от залата на независимостта
и получила...
- Идиот.
Аз. Не е тук.
Там е. Хайде.
- Какво е това?
- Камбаната заместител.
Заменила е "Либерти Бел" през 1876 г.
Ето го.
Добре. Ще сляза долу. Чакайте ме в стаята за гости.
Добре.
Добре. Да тръгваме.
3 часът и 22 минути. Моя идея.
- През 1778...
- Хей.
- Какво откри?
- Открих това.
Някакво средство за гледане.
Дали с него се вижда съкровището?
- Дай ми това.
- Като някакви ранни проникващи очила.
Бенджамин Франклин е изобретил нещо такова.
Мисля, че е изобретил точно това.
Какво да правим с тях?
Ще погледнем през тях.
Помогни ми.
Внимателно.
- Какво?
- Просто...
Последният път, когато това е било тук, е било подписано.
- Бен, след малко идва нова група.
- Обърни я.
- Внимателно.
- Очилата.
- А...
- Какво виждаш?
Какво е? Карта на съкровището ли?
Пише "тук, на стената".
Тук е написано е две "у"- та. Погледни.
- Леле!
- Защо просто не кажат: "отиди там
и ще намериш съкровището"?
О, не.
- Как са ни намерили?
- Иън има почти неограничени ресурси.
- И е умен.
- Не можем да се измъкнем, без да ни видят.
Не искаме да вземат декларацията или очилата.
Но особено не желаем да вземат и двете.
- Какво ще правим?
- Ще разделим ключа от ключалката.
- Ще се разделим.
- Добра идея.
- Наистина ли?
- Аз ще взема това.
И очилата. Ти дръж декларацията. Ще се чакаме в колата.
- Извикай ме, ако има проблеми.
- Като да ни хванат и убият ли?
Да. Това би било голям проблем.
- Грижи се за нея.
- Добре.
Видяхме го.
Ето го.
Да тръгнем насам.
- Погледни.
- Това са другите.
Виктор, чакай ме на 5-та улица и "Чесна".
Тръгват към теб.
- Виж! Ето ги!
- Райли!
- Бягай!
- Пазете се!
Тук!
- Хайде!
- Следвай ме!
Насам.
Ако не сте пържола, мястото ви не е тук.
Опитвам се да се скрия от бившия си съпруг.
- Кой? Плешивият ли?
- Да.
Мила, остани колкото искаш.
- Благодаря.
- Искате ли нещо?
- Искате ли нещо?
- Млъквай.
Разбирам защо си го напуснала.
Заобиколи!
Гейтс!
Хайде де!
Тихо.
- Къде беше?
- Криех се. Хайде.
Иън, видях ги. Тръгнаха към Градската зала.
- Добре. Отивам.
- Махнете се!
- Отиват към моста. От север.
- Ще съм там.
Гейтс.
Достатъчно, човече. Дай ми документа.
Добре, Фил.
Махнете се от пътя!
Сляпа ли си?
Дръж ги!
У илям, остави ги.
Взехме го.
ФБР. Виждали ли сте този човек?
- Не.
- Не, не сме го виждали.
Полицията на Филаделфия е открила колата на Гейтс.
Близо е. Сега пращаме екип.
- Да вървим. Кажете на шефа.
- Открили са колата.
- Какво?
- Загубихме я.
Загубихме декларацията. Иън я взе.
Да... А вие добре ли сте? И двамата ли сте добре?
Да, да. Добре сме. Бен, съжалявам.
Ще се оправим. Чакайте ме при колата.
Заподозреният пристигна.
Здравейте, г-н Гейтс.
Г- н Гейтс, поставете ръцете си зад гърба, моля.
- Не беше лесно.
- Гейтс, трудно е да те открие човек.
- Бихте ли внимавали с това?
- Готово.
Райли, знаеш ли как да се свържеш с Иън?
Моля?
- Интересна история.
- Това е същата история, която се
опитах да ви разкажа, преди декларацията да бъде открадната.
- От вас.
- Не. От Иън. Откраднах я, за да го спра.
Направих го сам. Д-р Чейс не е замесена.
Все пак Иън взе декларацията.
Заради вас.
Ето вариантите ви:
Врата номер 1 - отивате в затвора за много дълго време.
Врата номер 2- ще си върнем декларацията на независимостта.
Ще ни помогнете да я открием и... Пак отивате в затвора за дълго време.
Но ще се чувствате по-добре вътрешно.
Има ли врата, която не води до затвора?
- Някой трябва да отиде в затвора, Бен.
- Да.
За какво са тези?
Начин да се прочете картата.
Ясно. Тамплиерите.
Свободните масони. Невидими карти за съкровища.
- Какво се казва?
- "Тук, на стената".
Нищо друго.
- Просто още една следа.
- Явно Иън може да е фалшива самоличност.
- Опитайте се да го проследите.
- Да проверим отпечатъците.
Коя стена?
- Стандартна процедура.
- Да проверим сигнала.
Всичко е готово.
Проверяваме, сър.
- Да?
- Здравей, Бен.
- Как си?
- Вързан за едно бюро.
Съжалявам да го чуя. Искам да се видим на доковете "ЮСС Интрепит".
- Знаеш ли къде е?
- В Ню Йорк.
Чакай ме там в 10 часа утре сутринта.
И донеси очилата, които си намерил.
Да, знам за очилата.
Ще погледнем декларацията и после ти я давам.
- Да, повярвах ти.
- Още в началото ти казах,
че само искам да я взема на заем. Можеш да я вземеш. И очилата.
Дори ще ти дам лулата от "Шарлот".
- Ще дойда.
- И кажи на агентите, които слушат,
че ако искат декларацията, а не само купчина изрезки,
ще те пуснат сам.
- Заемете позиции.
- Всичко изглежда нормално.
- Докладвайте
- На позиция сме. Всичко е нормално.
- И тук е нормално.
- Разбрано.
Гейтс е на площадката за излитане.
Всички да го следят. Не изпускайте главната цел.
- Ясно. Помага ни и местната полиция.
- Имам визуален контакт.
Гейтс, придържай се към плана.
Надявам се агентите ви да са по метър и 20 сантиметра и да носят шалове.
- Иначе Иън ще разбере, че са тук.
- Щом ти покаже декларацията,
ще се намесим. Не прави нищо.
Остави ни да се оправим.
Агент Садъски, знам нещо от риболова.
Примамката никога не остава непокътната.
Сър, приближава се някакъв хеликоптер.
Екип 2, следете този хеликоптер.
Агент Майкълс, намерете плана на полета и разрешителното за полет на този хеликоптер.
Ако това не е нашият човек, искам да знам кой е.
Видях го. Идва от север.
- Гейтс, с мен ли си?
- Със сигурност не съм срещу вас,
ако за това питате.
- Не... Чуваме...
- Има намеса в
сигнала на Гейтс.
- Чувам.
Здравей, Бен.
Томас Едисон се нуждаел само от едно нещо, за да направи електрическата крушка.
Звучи ли ти познато?
- Разчистете района.
- Какво става там?
Трябва да открием точката за наблюдение.
Това ще направиш.
- Гейтс? Гейтс?
- Хеликоптер,
моля върнете се в базата си.
- Кой следи Гейтс?
- Отговорете.
- Гейтс, кажи нещо.
- Целта се движи.
Отива към кърмата.
- Идва насам.
- Някой знае ли какво прави на кърмата?
Не е на кърмата, сър.
Тогава накъде е тръгнал?
Той е на площадката за наблюдение.
Садъски, още не съм срещу теб.
Но открих врата номер 3.
И влизам през нея.
- За какво говори?
- Движете се към Гейтс.
- Целта се потопи.
- Действайте по план зебра.
Преследвайте целта. Повтарям, преследвайте целта.
- Първо ти.
- Боже мой.
Ще ни избяга.
Агент Дорс, имате ли визуален контакта? Виждате ли Гейтс във водата?
Сър, няма никаква видимост.
У мник.
Здравей, Бен. Добре дошъл в Ню Джърси.
- Какво направихте с Абигейл и Райли?
- Дано ти станат.
Нямаме други размери. Попитах какво сте направили с Абигейл и Райли.
Той е единственият, който може да ви каже това за Едисон.
- Донесе ли очилата?
- Не знам. Кажи ми какво става.
Попитай приятелката си.
Сега трябва да е с Иън.
Така че млъквай.
Да?
За теб е.
- Ало?
- Здравей, миличък.
Как е денят ти?
Интересно, скъпа. И какво? Сега с Иън ли работиш?
Изглежда, че да помогнеш на някого да избяга от ФБР
е престъпление. А той е единственият престъпник, когото познаваме.
Затова му се обадихме и сключихме сделка.
И сте добре? Искам да кажа в безопасност.
Да. И двамата сме добре.
Райли е тук и прави нещо с компютъра.
Проследявам... Хей. Проследявам няколко Джи Пи Ес системи.
Ако завият не където трябва, ще знаем.
Ако Иън се опита да ни изиграе,
можем да се обадим на ФБР и да им кажем къде си.
- И къде да намерят Иън.
- И къде е това?
Точно от другата страна на улицата, срещу нас.
Не "Интерсекшънал" и "Бродуей".
Е, добре се справяте.
Това е просто пример.
Бен, има уловка.
Накарахме Иън да мисли, че може да вземе съкровището.
Това беше единственият начин да стигнем до тук.
Той е тук.
Започваме.
Бен, добре ли си?
Няма счупвания. Такъв скок може да убие човек.
Напротив, страхотно беше. Трябва и ти да опиташ.
Декларацията на независимостта и лулата.
Всичко е твое.
- Това ли е?
- Това е.
Знаеш, че ти обещах.
- А къде е моето съкровище?
- Точно тук.
На картата пише "тук, на стената" Тук е с две букви "у".
У олстрийт е построена върху някогашна стена,
която датчаните построили тук, за да отблъсват англичаните.
Главната порта била на улица, наречена "Туук".
Също е две "у"- та. По-късно улицата била наречена "Бродуей".
Значи "туук, на стената" - "Бродуей",
"У олстрийт". Хитро, а?
- Чакай малко, Бен.
- Иън, ако нарушиш
сделката ни, ФБР ще цъфне тук след минути.
Може да се измъкнеш, а може и да не успееш.
Само това ли казва картата?
Всяка дума.
О, Бен.
Знаеш как да направиш убедителен блъф.
Понякога на всеки се случва да държи всички карти.
Татко.
Искаш ли да ми кажеш още нещо?
"Тринити Чърч". Трябва да влезем вътре.
Добре. Отлично.
Защо не се обадиш на приятелите си да се присъединят към нас?
Сигурен съм, че са тук някъде.
Добре ли си?
Ти как мислиш? Аз съм заложник.
Седнете.
- Пусни го, Иън.
- Веднага, щом намерим съкровището.
Не, сега. И сам можеш да разбереш следите.
- У спех.
- Бен...
Не мисля, че оценяваш подобаващо възвишеността на ситуацията.
Да погледнем картата.
Невероятно.
Наистина е страхотно...
Забележително. Погледни.
- "Паркингтън Лейн. "
- "Под Паркингтън Лейн. "
Защо картата ни води до тук,
а после някъде другаде? Каква е целта?
- Просто още една следа.
- Татко.
Прав си. "Паркингтън Лейн" трябва да е тук някъде.
Право напред в църквата.
Не "в", а "под".
Под църквата.
- Много съжалявам.
- Това не е по твоя вина.
Хайде.
Виж.
Съдействието помага само докато положението
се промени. Щом този тип стигне до целта си,
вече няма да си му нужен. Ние също.
Значи трябва да направим така, че нещата да се променят в наша полза.
Как?
- Все още мисля по въпроса.
- По-добре да мислим и двамата.
Хей. Открих го.
- Тук.
- Бен.
Това е име.
- "Паркингтън лейн. "
- Това е 3-градусово
творение на масоните... Хей!
Полека.
Внимавайте с човека.
Оставете го долу.
Добре. Кой иска пръв да влезе в страшния тунел на мъртвеца?
Добре. Макгрегор, Виктор
вие останете тук. И, ако някой
излезе без мен...
Използвайте въображението си.
Влизаме ли?
Имаш ли огънче?
Внимателно.
Гледай къде стъпваш.
Ела тук.
Защо такива неща не ми се случват и на мен?
Какво е това?
Тук има вятър.
Ето.
- Леле.
- Погледнете асансьорите.
Как хора, разполагащи само с ръчни инструменти, са построили това?
Както са построили и пирамидите. И великата китайска стена.
Да. Извънземните са им помогнали.
Добре. Да тръгваме. Какво чакаме?
Аз не мърдам оттук. Това нещо 200 години са го яли термитите
и е гниело.
- Татко, прави каквото казва.
Внимавайте.
Метрото.
Дръж се!
Господи!
Дръжте се!
- Трябва да отидем на асансьора.
- Скачай!
Бен! Дай ми ръка!
- Хайде!
- Абигейл, качвай се!
Скачайте!
Хайде.
Спуснете се надолу!
Декларацията.
- Вярваш ли ми?
- Да.
О, не! Бен!
Дръж се!
Синко!
Съжалявам, че те пуснах. Трябваше да спася декларацията.
Не. Не съжалявай. И аз бих направила същото.
Така ли?
Аз бих ви пуснал и двамата. Откачалки.
Качвайте се.
Хайде!
Какво е това?
Къде е съкровището?
Е?
Това ли е?
Дойдохме чак до тук, за да стигнем до задънена улица?
Да.
- Трябва да има още нещо.
- Райли, няма нищо.
- Още някоя следа...
- Няма повече следи!
Това е! Всичко свърши! Краят на света!
Съкровището е изчезнало! Преместено! Отнесено някъде другаде!
Нали не играеш игрички, Бен?
Знаеш ли къде е?
Не.
Да тръгваме.
Чакай малко.
- Чакайте. Хей.
- Иън.
- Не го прави.
- Не можеш просто да ни оставиш.
Напротив, мога. Освен ако Бен не ми каже следващата следа.
Няма друга следа.
Иън, защо не слезеш тук
и не го обсъдим?
- Не проговаряй отново.
Добре.
Следата. Къде е съкровището?
Бен.
Фенерът.
Положението се промени, синко.
Недей.
Това е част от ученията на Свободните масони.
В храма на цар Соломон имало виещо се стълбище.
То символизирало пътуването, което трябва да извършиш,
за да намериш светлината на истината.
- Фенерът е следата.
- Какво означава?
Пост. Това е постът.
Знаете за църквата в Бостън, където Томас Нютън окачил фенер,
на една скоба. За да сигнализира на Пол Ревиър, че англичаните идват.
Един фенер, ако идват по суша, два - по море. Един фенер.
На скобата под виещата се стълба. Там трябва да търсим.
- Благодаря.
- Трябва да ни вземете с вас.
Защо? За да избягате в Бостън ли?
Освен това, без вас багажът ни намалява.
Ами ако сме излъгали?
- Излъгахте ли?
- Ами ако има още една следа?
Тогава ще знам къде да ви открия.
Ще се видим, Бен.
- Не!
- Няма друг изход!
- Върнете се!
- Ще ти трябваме, Иън!
Всички ще умрем.
Всичко ще се оправи, Райли. Съжалявам, че те разочаровам.
- Всичко е наред, хлапе.
- Била е фалшива.
- Следата е била фалшива.
- Всевиждащото око.
"Служим на всевиждащото око. "
Но... Когато Иън разбере и се върне...
Ние още ще сме тук...
Ще ни застреля тогава. И в двата случая...
У мираме.
Никой няма да умре. Има и друг изход.
- Къде?
- През съкровищницата.
Вземи.
Райли.
Изглежда... Някой ни е изпреварил.
Съжалявам, Бен.
Изчезнало е.
- Слушай, Бен...
- Може да е изчезнало още преди
Чарълс Карол да разкаже историята на Томас Гейтс.
Няма значение.
Знам. Ти беше прав.
Не, не бях прав.
Тази стая е истинска, Бен.
Това означава, че и съкровището е истинско.
В компанията сме на някои от най-гениалните умове в историята, защото
ти откри това, което те са искали да открием
и разбра значението му.
Ти успя, Бен. Заради всички нас.
Дядо ти и всички нас.
И никога не съм бил толкова радостен, че са ме опровергали.
Просто... Наистина мислех, че ще открия съкровището.
Добре. Тогава ще продължим да го търсим.
И аз идвам.
Добре.
Не искам да съм лошият в случая, но няма да стане.
Защото, доколкото виждам, все още сме в капан.
Бен, къде е другият изход?
Това няма логика. Първото нещо, което биха направили строителите,
тук долу, е да прокарат втора шахта
нагоре, за въздух или в случай на срутване.
Може ли да е толкова просто?
"Тайната лежи в "Шарлот. "
Свитъци от Александрийската библиотека.
Възможно ли е това?
Това е голямо синьо-зелено нещо.
Доста странно изглеждащо.
Предполагам, че е важно откритие.
Да!
Райли, плачеш ли?
Погледни. Стълби.
- Просто така?
- Просто така.
Току-що ми даде най-големия чип за казино.
Декларацията за независимостта не е чип за казино.
- Не и за мен.
- Седни.
Какво предлагаш?
Какво ще кажеш за един подкуп? Да кажем...
10 милиарда долара?
- Явно си открил съкровището.
- На 5 етажа под нас е.
Тамплиерите и Свободните масони вярвали, че съкровището е твърде голямо за един човек.
Дори за крал. Затова...
Направили всичко това, за да го скрият.
Точно така.
Бащите на нацията вярвали, че същото се отнася и за правителството.
Открих, че решението им ще работи и при съкровището.
- Дай го на хората.
- Да го разделя между масоните,
карамизийците...
Долу има хилядолетия от историята на света.
И тя принадлежи на света.
- И на всички в него.
- Наистина не разбираш концепцията за чипа.
Добре. Ето какво искам.
Д- р Чейс да се измъкне "чиста" от това. Да няма и следа в досието й.
- Добре.
- Искам и... Кредит,
за откритието, на цялото семейство Гейтс.
Със съдействието на г-н Райли Поул.
Ами за теб?
Много ми се иска да не ходя в затвора. Дори не мога...
Да опиша, колко ми се иска да не ходя в затвора.
Някой трябва да отиде в затвора, Бен.
Е, ако имате хеликоптер,
мисля, че мога да ви помогна с това.
- Не мърдай!
- ФБР!
Вдигнете ръце!
Вдигнете ги високо!
- Насам! Върви!
- Бостънска полиция!
Арестуван сте, г-н Хал. За отвличане
и опит за убийство. И нахлуване в държавна собственост.
Да. Дадено, шефе. Благодаря. Чао.
Искат да сме в Кайро другата седмица, за откриването на изложбата.
- Изпращат частен самолет.
- Това е забавно.
- Да, много.
- Частните самолети са супер.
10 процента, Бен. Предлагаха ти 10 процента.
Райли, вече говорихме за това. Беше твърде много. Не можех
да го приема.
- Заби ми се треска
и гноясваше цели 3 месеца. Старо парче дърво...
Добре. Следващия път, като намерим съкровище, което
пренаписва историята на цялото човечество,
ти ще обереш овациите.
Звучи добре.
Теб какво те интересува? Ти получи момичето.
- Така е.
- Така е.
Добре. Наслаждавайте се на победата.
А аз ще си карам моя един процент.
Един скапан процент. Даже беше половин.
Един процент. Невероятно.
Съжалявам за страданията ти, Райли.
Само за протокола, Бен,
къщата ми харесва.
- Реших да остана, защото през 1812 г.
Чарълс Карол срещнал...
- Да. Срещнал някой и станало забавно.
Чудесно. Просто нямаше по-голяма къща.
- Направих ти нещо.
- Така ли?
- Какво?
- Карта.
Карта...
- Накъде води?
- Ще разбереш.