The Matrix - Revolutions (2003) (The Matrix Revolutions 2003 UC XviD.AC3.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
Отново оживя.
Искаш ли да преинсталираме оперативният ти софтуер, Спарки?
Да, добре ще е. И докато си там, изчисти и предното стъкло.
Имам връзка, отново е на линия.
Изглежда добре, с изключение...
Нещо не е наред с Матрицата.
Не, не е. Виждаш същото, което и ние.
Какво става там?
- Каквото и да е, не може да е за добро.
Машините достигнаха възел 21.
Ако се спуснем оттук и минем оттук...
... през тунел 153, може да ги изненадаме.
Влизаме колкото можем навътре и пускаме ЕМП.
Дано успеем да направим достатъчно място, за да минете вие.
Не звучи добре, но е единственият ни път назад.
Не, не е.
Има и друг път. Транспортният тунел.
Излиза тук. Пътят е по-кратък.
Ако сме късметлии, може да се промъкнем, без да ни усетят.
Това е машинна линия.
Никой не може да пилотира през нея.
- Аз мога.
Глупости.
- Правила съм го и преди.
Много време мина, Ниоба.
- Казвам ви, че мога.
Е, и? Само ти ще можеш да минеш оттам. Няма как ние да те последваме.
Здравейте.
Знам, че времето винаги е против нас и съжалявам, че се забавих толкова.
Но искам да съм сигурен.
- В какво?
Знам какво трябва да направя.
- Какво?
Няма да го възприемете лесно, но ще го кажа.
Трябва ми един кораб.
- Какво?
За да идеш къде?
В града на машините.
Знам, че е трудно да го проумеете.
Не, не е. Ти си се побъркал!
Но трябва да ида.
Дори и след 100 години, пак няма да успееш. Никой не се е приближавал на по-малко от 100 км от него.
Няма да успееш.
- Трябва да опитам.
Оракулът ли ти го каза?
- Не.
Ако искаш да се самоубиваш, давай...
... но без някой от нашите кораби.
Трябва да ми повярвате.
- Глупости!
Аз съм капитанът на този кораб, аз казвам накъде пътува той!
И ще иде в Ада, много преди да го дам на теб.
Може да вземе моя.
- Не можеш да го направиш.
Не се опитвай да ми казваш какво да правя...
... и какво не с кораба си, след тази поучителна реч.
За Бога, Ниоба!
- Аз ще пилотирам този, нека той вземе моя.
Ако тръгнем сега, до час ще сме в Зион заедно с машините.
Имаме ли друг избор?
Това си е чиста загуба на кораб.
Два кораба, две посоки.
Звучи като провидение, нали Морфей?
Ти никога не си вярвала в Избрания.
- Все още не вярвам.
Тогава защо го правиш?
Защото вярвам в него.
Благодаря ти.
Какво е това?
- Ще те отпусне.
Ще ти помогне да си спомниш.
Ами ако не искам да си спомням?
Защо няма да искаш?
Ами ако аз съм пуснал онова ЕМП?
Ако аз съм унищожил онези кораби...
... и съм отговорен за смъртта на всички онези хора?
Ако съм го направил...
... тук няма да съм в безопасност, нали?
Може и ти да не си в безопасност.
Готова съм.
Тринити...
... трябва да ти кажа нещо.
Трябва да го разбереш.
Аз трябва да ида.
Но след това...
... не знам... Аз...
Знам. Мислиш, че няма да се върнеш.
Знаех го от момента, в който каза, че трябва да тръгваш.
Прочетох го по лицето ти. Също както ти разбра по моето... че ще дойда с теб.
Страх ме е, Тринити.
Мен също.
10 минути обувах единия си ботуш.
Но ще ти кажа нещо.
Преди шест часа... ... казах на Меровингий...
... че съм готова да жертвам всичко за теб.
Знаеш ли какво се промени през тези 6 часа?
Не.
Нищо.
Свърши ли със зареждането?
- Да, сър.
Да тръгваме, няма време.
Не си им оставил нищо?
Той каза, че не му трябва.
Не довиждане, късмет.
Благодаря.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Аз също.
За мен беше чест, сър.
Не, честа все още е моя.
Готови сме.
- Време беше.
Вече закъсняваме, затова настъпи повечко.
Довиждане, скъпи.
Погрижи се добре за тях.
Готов?
Двигателят работи.
Може да е бушон, ще проверя.
Трябваше да се досетя, че първо ще прати кучката.
Никой не ми се е измъквал толкова пъти, колкото ти.
Всеки път си мисля, че този ще е за последно.
Всеки път бях сигурен, че съм те хванал, но някакси успяваше да се измъкнеш.
Не мога да ти опиша, колко дразнещо бе това.
За какво говориш?
Ще се насладя на убийството ти точно толкова, колкото и на неговото.
Нео, Бейн е, полудял е!
Ще си платиш за това.
Остават 27 км.
- Капитане, спешно е.
Какво има, ЕйКей?
- Маги, сър.
Мъртва е. Убита. Бил е Бейн.
По дяволите!
Знаех си. Знаех си, че се е побъркал.
Той е пуснал ЕМП-то.
Трябваше да го пребия.
Претърсихме целия кораб. Не е тук.
Знам къде е.
- На Логос.
Да се върнем.
- Късно е.
Ами ако се нуждаят от помощ?
- Много е опасно.
Защо?
- Защото ако ги е убил...
... ще контролира друго ЕМП.
Ще трябва да се оправят сами. Също като нас.
Г-н Андерсън...
В този свят сте също толкова предсказуем, колкото и в другият.
Какво?
- Побъркал се е.
На теб може да ти изглежда така, но г-н Андерсън и аз знаем...
... че външният вид лъже.
Объркан ли сте, г-н Андерсън? След малко ще ви се изясни всичко.
Благодаря, че ми донесохте оръжие. Можете да го оставите там.
Не го прави.
Застреляй го!
- Да, стреляй! Изпържи ни! Изгори ни живи!
Направи го! Ако не го направиш, той ще убие и двама ни.
Знае, че трябва, но няма да го направи.
Не може.
- Направи го.
Отдалечи се от оръжието и се обърни.
Пусни я.
Познато, нали?
И сме се изправяли един срещу друг. Помниш ли?
Аз само за това мисля.
Кой си ти?
- Още не си ме познал?
Признавам, трудно е да мисля, затворен в това гниещо парче месо.
Миризмата изпълва всеки мой дъх, воня, от която не можеш да избягаш.
Отвратително!
Вие, хората, сте толкова крехки. Нищо, толкова слабо, не трябва да живее.
Какво искаш?
- Същото, което и ти.
Да... Точно така, г-н Андерсън.
Погледнете отвъд плътта...
... отвъд тези тъпи кравешки очи и вижте врага си.
Не.
- О, да, г-н Андерсън.
Не може да бъде.
- Мога да ида навсякъде...
... и винаги да ви намеря.
Невъзможно е.
- Не е невъзможно.
Неизбежно е.
Довиждане, г-н Андерсън.
Този трябва да е.
О, не!
Да можехте да се видите, г-н Андерсън.
Слепият месия.
Вие сте символ за вашия вид, г-н Андерсън.
Безпомощен.
Жалък.
Чакащ, някой да ви отърве от мъките.
Виждам те.
Това не е краят, г-н Андерсън.
Не е краят.
Тринити!
- Нео.
Нео.
О, не! Очите ти.
Ще се оправя.
Всичко ще е наред, Тринити.
Но ти ще трябва да пилотираш.
22 минути до атаката.
Не може да знаят, че нямаме ЕМП. Ще атакуват на вълни.
Концентрирайте се върху копачите. Подгответе АПУ.
Да, сър.
Хайде, движение!
Добре.
Време е.
Всички ме познавате, затова ще го кажа простичко.
Ако ни е време да умрем, ще умрем.
Но ако трябва да дадем живота си на тези копелета...
... нека преди това им покажем Ада!
Да!
Страх ли те е, Чара?
- О, да.
Нека се споразумеем.
Не спирай да зареждаш и аз няма да спра да стрелям.
Дадено.
Господи, гъмжи от тях!
- Тихо.
На какво разстояние е отвора?
- 1,4 километра.
Все още генерираме много топлина.
- Дух, спри спомагателните системи.
Превключи на ръчно и намали скоростта.
- Започна се!
Спокойно.
- 700 метра.
Трябва да се приближим максимално...
600 метра.
Ето.
По дяволите!
Стражите идват.
- Включи на пълна мощност!
Веднага към оръдията!
Дух, ти си най-добрият ни стрелец. Иди с тях. Морфей, заеми мястото му.
Идвам, скъпа.
Ето ги, идват.
Намали, това не ти е Логос!
- Гледай да не повърнеш, Роланд, започва се.
Не знаех, че този кораб може такива неща.
Навлязоха в доковете!
Прицелете се!
За Зион!
По дяволите!
Хайде, да вървим!
Гръб до гръб!
Презареди!
Презареди номер 9!
Хайде, по-живо!
Пази отдясно!
Няма да им се дадем!
Гуна!
Божичко!
Къде ми е пехотата? Искам да спрете тази машина!
Хапни това.
По дяволите!
Идва нов копач!
- По дяволите!
По дяволите, тромава е!
Пазете ме.
- Прекалено много са.
Капитане, виждате ли това?
- Целят се в антената, спрете ги.
По дяволите!
Хвани ме за колана.
Един чист изстрел е достатъчен.
По дяволите!
Засякох нещо!
- Докът вече е пълен с тези неща!
Да, сър, но това е различно.
- Какво е?
Мисля, че е от нашите.
Невъзможно.
- Сканираме го с холографа.
Свържете се с тях. Искам кодовете за достъп.
Опитваме, сър, но не отговарят.
Това е номер. Не може да е от нашите.
Това е машинна линия, никой не може да пилотира там.
Превключи задницата на 30 градуса, 80.
- 30 градуса, 80%.
Десният борд, 60 градуса, 20%.
- 60 градуса.
По дяволите! Хайде, не изоставай!
- Опитвам!
Сър, холографията го потвърди. Това е Хамър, сър.
Как е възможно?
Атакуван е, щетите са големи.
Със сегашната си скорост, ще достигне Портал 3 след 12 минути.
Тяхното ЕМП може да унищожи всички медузи в дока.
Даже нещо повече. Ще изключи защитната ни система.
Ако пуснем ЕМП, ще загубим доковете.
Сър, ние вече сме ги загубили.
Отворете Портала.
Портал 3 не се отваря! Претърпяваме големи загуби!
Загубихме контрол! Не можем да го отворим!
Ето го изхода.
Приготви се за пълна мощност на 90 градуса.
Пълна мощност...
... 90 градуса.
Сега!
Давай, скъпи!
Господи, жено, добре караш!
Все още не сме вкъщи. Ами портала?
Стражите са пробили дока.
Закъсняхме ли?
Колко работещи АПУ останаха?
- Тринадесет, сър.
Свържи ме с най-близкият до Портала.
Презареди!
Навън е пълно с медузи.
Върви!
Върви!
Пазете се! Те са навсякъде!
Зад теб!
Заяло е!
Зарежи, хлапе! Махай се оттук.
Оправих го!
Капитан Муфун!
Не.
Приближават.
Приближават.
Хамър приближава.
Какво?
Трябва да отвориш Портала.
Освободи противотежестите.
Можеш да го направиш.
Побързай, няма време.
Капитане...
... не завърших тренировъчната програма.
Нито пък аз.
Как е кораба?
- Няма да издържи много.
Няма да успеем. Да пуснем ЕМП сега.
Come on, someone, please.
Нека някой да отвори Портала.
Лек като перо.
Холографите показват, че АПУ-то на капитан Муфун се е насочило към Портал 3.
Не стискай спусъка.
АПУ-то на капитана достигна Портал 3.
Колко време има?
- Две минути.
Капитан Муфун, чувате ли?
- Радиото му не работи, сър.
Муфун...
... говори Лок.
Не знам дали ме чувате, но ако е така...
... Хамър е на 2 минути оттук.
Имате 2 минути... ... за да отворите Портала.
Линк!
Качи се на мостика. Зареди ЕМП!
Направи го, хлапе.
Нео, аз вярвам.
Да!
- Ще успеем ли?
Не стигнахме дотук напразно.
Почти вкъщи, почти вкъщи.
Изпържи ги, Линк!
Ти успя.
- Не...
... ние успяхме.
Страшен пилот си.
Някои неща не се променят.
Но други се променят?
За щастие...
... да.
Линк!
Зий? Зий!
- Линк!
Знаех, че ще се върнеш.
Нали ти обещах.
Носиш го.
Майтапиш ли се? Никога няма да го сваля.
Трима капитани и един кораб.
Предполагам, другите са загубени също толкова безсмисленo.
И аз се радвам да те видя, Джейсън.
Съветът чака обяснението ви.
Простете, че няма да присъствам, но трябва да спасявам хората.
Мисля, че току-що спасихме доковете!
Там ви е проблема.
Не мислите в перспектива.
С това ЕМП неутрализирахте всички АПУ-та.
Сигурно машините вече знаят това.
Спасили сте доковете? Поднесохте им ги на тепсия.
Хайде, срежи го.
Мостът е чист.
Чуваш ли това?
Свържи кабелите.
Искам системата отново на линия.
- Командире, идват още.
Изтегли хората.
Взриви шахтата. Веднага!
По-бързо!
Мили Боже!
Чисто е.
- Направи го.
Направи го!
- Пазете се!
Вие сте на ход.
И му дадохте кораба си?
Точно така, Съветник.
- Знаейки какво смята да прави с него?
И Оракулът не каза нищо за това?
Каза ми, че Нео ще се нуждае от помощта ми и сам да реша дали да му помогна или не.
Но какъв шанс има един кораб срещу цялата им отбрана?
Никакъв, това е невъзможно. Но той не ни послуша.
Не поиска и амуниции. Беше се побъркал.
Не, не беше.
Нео прави това, в което вярва.
Не знам дали това е правилно. Не знам...
... дали ще стигне до града на машините.
И ако го достигне, не знам какво ще направи, за да ни спаси.
Но знам, че докато има живот в тялото му...
... той няма да се предаде.
Нито пък ние.