Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry.Potter.and.the.Prisoner.of.Azkaban.WS.2004.XviD.AC3.5.1CH.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
Лумос максима.
Лумос максима.
Лумос максима.
Лумос максима.
Х А Р И П О Т Ъ Р И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
Хари! Хари!
Отвори вратата!
Мардж! Радвам се да те видя...
Чичо Върнън, трябва да ми подпишеш тази бележка.
Какво е?
Нищо. Училищни работи.
После, ако се държиш прилично.
Ако тя се държи прилично.
Още си тука, а?
- Да.
Не ми отговаряй така нагло!
Добре че брат ми те прибра.
Ако го бяха оставили на мойта врата - право в сиропиталището.
Това Дъденцето ли е? Малкото ми пухче-мухче.
Дай да те цункам...
Занеси куфара на Мардж горе!
Добре.
Изяж го вместо мама. Добро куче, Рипи.
Мога ли да те изкуша?
- Само едно малко.
Отлично хапване, Петуния.
Още малко.
Обикновено ям набързо, с тия 12 кучета.
Още малко. А така.
Искаш ли малко бренди?
Малко бренди-уинди-уенди за Рипи-пипи?
Какво се подхилкваш?
Къде го беше пратил да учи?
В ''Сент Брут''. Отлично място за безнадеждни случаи.
Използват ли пръчки там?
Да, да.
Били са ме много пъти.
Браво. Не ми разправяйте,
че не бива да се бият, ако си го просят.
Но не се упреквай, че този стана такъв.
Всичко е от лошата кръв.
Какво работеше баща му?
Нищо. Беше безработен.
И пияница сигурно?
- Не е вярно.
Какво каза?
- Не е бил пияница!
Не вдигай врява, Петуния. Имам много здрав захват.
Време е да си лягаш.
Мълчи, Върнън. Почисти.
Всъщност не е до бащата.
Всичко идва от майката. Като при кучетата -
ако кучката не е наред, кутретата също не стават.
Млъкни! Млъкни!
И така.
Казвам ви...
Върнън!
Върнън! Направи нещо!
Спри!
Държа те, Мардж!
Дръж се
- Махни се.
Да не си посмял!
- Извинявай.
Върнън!
Господи!
Мардж!
Моля те!
Мардж!
Върни се!
Върни я веднага.
И я оправи!
- Не! Заслужи си го!
Не доближавай.
- Не може да правиш магии тук.
Хайде да видим!
- Ще те изключат.
Сега си заникъде.
По-добре никъде, отколкото тук.
''Добре дошли в Нощния рицар,
спешен транспорт за магьосници в беда.
Аз съм Стан Шънпайк, ваш кондуктор тази вечер.''
Какво правиш на земята?
Залитнах.
- Защо се литкаш?
Без да искам.
- Хайде де,
тревата ли чакаш да порасне?
Какво гледаш?
- Нищо.
Влизай тогава!
Не, не, не. Аз ще кача това. Ти влизай.
Върви, върви.
Върви, върви.
Настъпи, Ърн.
- Да, настъпи го, Ърни!
Доста ще подруса!
Как каза, че се казваш?
- Не съм казал.
За къде си?
- ''Продъненият котел''! В Лондон е.
Чу ли, Ърн? ''Продъненият котел'' бил в Лондон!
Граховата супа там се яде,
преди да те изяде.
Мъгълите не ни ли виждат?
- Мъгъли?
Те нищо не виждат.
Като ги ръгнеш с вилица, усещат!
Старица на 12 часа!
Десет, девет, осем
седем, шест, пет,
четири, три, три и половина,
две, едно и три четвърти.
Да!
Кой е този?
Този човек.
Кой е този човек?
Кой е?
Това е Сириус Блек.
Не ми казвай, че не си чувал за Сириус Блек.
Той е убиец.
Затвориха го в Азкабан за това.
Как е избягал?
- Там е въпросът.
Той е първият избягал!
Беше голям поддръжник на...
Знаеш-кой.
Него, предполагам, си го чувал.
Да.
Него съм го чувал.
Ърни, два двуетажни на 12 часа.
Наближават, Ърни.
Много са близо!
Пазете главите.
Ей, момчета!
Не правете такива физиономии, бе!
Почти стигнахме.
''Продъненият котел''.
- Следваща спирка - ''Мраконали''.
Г-н Потър, най-сетне.
Настъпи го, Ърни!
- Настъпи го!
Стая 11.
Хедуиг.
Умна птица имате, г-н Потър.
Пристигна 5 минути преди вас.
Като Министър на магията те информирам,
че по-рано тази вечер сестрата на чичо ти
бе намерена южно от Шефилд да обикаля един комин.
Веднага бе изпратен отряд за бързо реагиране и отмагьосване.
Тя бе надлежно изпусната, а паметта й - модифицирана.
Няма да има спомен за този инцидент.
Толкова по въпроса...
Няма поражения.
Грахова супа?
Не, благодаря.
Г-н министър?
- Да?
Не разбирам.
- Не разбираш?
Аз наруших закона. Не мога да правя магии у дома.
Ние не изпращаме хора в Азкабан
само защото са надули леля си.
От друга страна, твоето бягство, предвид обстоятелствата,
беше много безотговорно.
''Предвид обстоятелствата''?
- Имаме избягал убиец.
Сириус Блек ли?
Но какво общо има той с мен?
Нищо. В безопасност си! Това е важното.
Утре се връщаш в ''Хогуортс''.
Ето новите ти учебници. Позволих си да поръчам
да ги донесат тук. Том ще ти покаже стаята.
Хедуиг.
Всъщност, Хари, докато си тук, ще е добре да не...
излизаш много.
Дръпни автобуса.
Чудовищна книга за ЧУДОВИЩАТА
Почистване.
Ще дойда по-късно.
Предупреждавам те!
Дръж си звяра далеч от Скабърс, да не го приспя!
Това е котка, Роналд! Какво очакваш?
Такава е по природата.
- Котка? Така ли ти казаха?
Прилича на космато прасе.
- Казал собственикът
на четката за обувки!
Крукшанкс, не го слушай това гадно момченце.
Хари.
Хари.
Как беше в Египет?
- Жестоко!
Стари мумии, гробници. И на Скабърс му хареса.
Египтяните са боготворели котки.
- Също и бръмбара лайнар.
Пак ли се фукаш с вестника?
- Не съм го показвал.
Ако не броим Том.
Чистачката.
- Чистачът.
Готвачът.
- Каналджията.
Хари.
- Г-жа Уизли.
Здравей, миличък.
- Здравей.
Купи ли си всичко?
- Да.
Учебници? Книги?
- Всичко е горе.
Дрехи?
- Всичко.
Браво.
- Благодаря.
Хари Потър.
- Г-н Уизли.
Може ли да поговорим?
- Разбира се.
Х ърмаяни.
- Добро утро, г-н Уизли.
Очакваш ли новата учебна година?
- Да, с нетърпение.
Някои хора в Министерството не биха одобрили това,
което смятам да ти разкрия.
Но мисля, че трябва да го знаеш.
Грози те опасност.
Смъртна опасност.
Има ли нещо общо със Сириус Блек?
Какво знаеш за Сириус Блек?
Само, че е избягал от Азкабан.
- А знаеш ли защо?
Преди 13 години, когато ти спря...
Волдемор.
- Не го назовавай.
Извинете.
Когато ти спря Знаеш-кой,
Блек изгуби всичко.
Но до ден-днешен си остава негов верен слуга.
И в неговите представи
ти си единственото, което пречи
на Знаеш-кой да се върне на власт.
И точно затова
той е избягал от Азкабан.
За да те намери.
И да ме убие.
Закълни се, че каквото и да чуеш,
няма да търсиш Блек.
Г-н Уизли,
защо ще търся някого, който иска да ме убие?
Бързо, бързо.
Рон!
За бога!
Не го губи!
Не исках да я надувам.
Просто изгубих контрол.
- Жестоко.
Не е смешно, Рон. Късмет е, че не го изключиха.
Късмет е, че не ме арестуваха.
И все пак е жестоко!
Елате. Навсякъде е пълно.
Кой ли е той?
Професор Лупин.
- Всичко ли знаеш?
Как така тя знае всичко?
Пише го на куфара му, Роналд.
Дали наистина спи?
- Така изглежда. Защо?
Трябва да ви кажа нещо.
Правилно ли разбрах? Сириус Блек е избягал от Азкабан,
за да преследва теб?
- Да.
Но те ще го хванат.
Всички го търсят.
- Разбира се.
Само дето никой досега не е бягал от Азкабан,
а този е и откачен лунатик убиец.
- Благодаря ти, Рон.
Защо спираме?
Не може да сме стигнали.
Какво става?!
Не знам. Може би влакът се е повредил.
Това беше кракът ми.
Нещо се движи навън.
Мисля, че някой се качва.
Майчице! Какво става?
Хари?
Хари, добре ли си?
Благодаря.
Изяж това. Ще помогне.
Няма страшно, шоколад е.
Какво беше това нещо?
Дементор, страж от Азкабан. Отиде си.
Претърсваше влака за Сириус Блек.
Извинете ме, трябва да говоря с машиниста.
Яж. Ще ти стане по-добре.
Какво стана с мен?
Вцепени се.
Помислихме, че колабира.
А някой от вас...
дали
припадна?
- Не.
Не. Но се почувствах странно.
Сякаш вече няма да бъда щастлив.
Но някой крещеше.
Някаква жена.
Никой не е крещял, Хари.
Добре дошли отново в ''Хогуортс''!
Искам да кажа няколко думи,
преди да се опияним от предстоящото сладко угощение.
Първо, с радост приветствам професор Лупин,
който се съгласи да ви преподава
Защита срещу черните изкуства.
Успех, професоре.
Ето как е знаел да ти даде шоколада.
Потър! Вярно ли си припаднал?
Сериозно?
- Чупката, Малфой!
Как е разбрал?
- Остави го.
Учителят по Магически създания
се пенсионира,
за да се радва на останалите си крайници.
Но с радост мога да обявя,
че мястото му ще бъде достойно заето
от нашия Рубеус Хагрид.
И накрая, нещо по-сериозно.
По молба на Министерството на магията
до второ нареждане ''Хогуортс'' ще приюти дементорите от Азкабан,
докато Сириус Блек не бъде заловен.
Дементорите ще бъдат разположени на всички входове.
Въпреки уверенията,
че присъствието им няма да пречи на нашите занимания,
аз ви предупреждавам.
Дементорите са зли създания. Не правят разлика
между престъпник и всеки друг, застанал на пътя им.
Затова предупреждавам всички
не им давайте повод да ви наранят.
Да прощава не е в природата на дементора.
Но знайте, че щастие има
и в най-мрачни времена,
стига човек да се досети да пусне светлината.
Фортуна Мажор.
Чуйте я. Не ще да ме пусне.
Фортуна Мажор.
- Не! Чакай!
Гледай това.
Невероятно! Само с глас.
- Фортуна Мажор.
Добре де. Влизай.
- Благодаря.
Не е за вярване, прави го вече три години.
А даже не може да пее.
- Именно.
Здрасти, мой човек.
- Здрасти, мой човек.
Боже.
- Ужас.
Зелено - маймуна.
Това какво е?
- На това ли викаш маймуна?
Не му давайте пак.
Невил, опитай слон.
Рон, дръж.
- Дай.
Имаме победител.
Не яж от тези!
- Не, не.
Вижте му лицето!
Добре дошли, деца мои.
В тази стая ще изучим възвишеното изкуство Пророкуване.
В тази стая ще открием дали може да Виждате.
Здравейте. Аз съм професор Трелони.
Заедно ще се отправим в бъдещето.
Този срок ще учим тасеомантика - изкуството за гледане на чай.
Вземете чашата на седящия срещу вас.
Какво виждате?
Истината е изречение, погребано в книга, чакащо да бъде прочетено.
Но първо трябва да освободите умовете си.
Да погледнете отвъд!
- Пълни глупости.
Ти пък откъде дойде?!
- Аз ли?
Тук съм от началото.
Момче, баба ти добре ли е?
Така мисля.
Не съм сигурна. Дай чашата.
Жалко.
Освободете умовете си!
В твоята аура има смърт. В отвъдното ли си?
Мисля, че да.
- Добре.
Погледни и ми кажи какво виждаш в чашата.
Да.
Хари има нащърбен кръст. Това са премеждия и страдания.
А това може би е слънце, тоест - щастие.
Значи
ще страдаш, но ще си много щастлив от това.
Дай ми чашата.
О, скъпо момче.
Миличък...
Ти имаш Грим.
Не е сложил грим?!
Не ''грим'', глупчо, а Грим.
''Грим е огромно, призрачно куче.
Една от най-мрачните поличби.
Поличба
за смърт.''
Мислиш ли, че Гримът е свързан със Сириус Блек?
Рон, според мен Пророкуването е доста неточна наука.
Но пък Античните руни са нещо забележително.
Ти колко предмета учиш този срок?
Доста.
Невъзможно.
Антични руни и Пророкуване са по едно време.
Как ще си в двете едновременно?
Стига глупости. Никой не може да е на две места.
''Освободете умовете си! Вижте бъдещето с вътрешното си око!''
Хайде, приближете се насам. И по-малко приказки.
Днес имам специална изненада.
Страхотен урок. След мен.
По-тихо. Съберете се тук.
Отворете на страница 49.
И как по-точно?
Погалвате я отстрани, естествено!
Голям левак си бе, Лонгботъм.
- Нищо ми няма.
Мисля, че са забавни.
- Да. Ужасно забавни!
Това училище съвсем се скапа.
Чакай баща ми да научи, че Дъмбълдор му е дал класове!
Млъквай, Малфой!
Дементор! Дементор!
Обърни се.
- Трябва да я погалиш.
Да.
Не е ли красавец?
Запознайте се с Бъкбийк.
Хагрид, какво е това?
Това, Рон, е хипогриф.
Първо, те са много горди създания.
Много лесно се обиждат. Не ви трябва да обиждате хипогриф.
Може да ви е за последно.
Кой иска да се запознае с него?
Браво, Хари.
Хайде, по-смело.
И така...
Остави го да направи първия ход. Така е учтиво.
Пристъпи и се поклони.
Изчакай да видиш дали ще ти отвърне.
Ако ти отвърне, можеш да го докоснеш.
Ако ли не... За това ще говорим друг път.
Поклони се.
Хубаво и ниско.
Отстъпи, Хари!
Стой спокойно.
Стой спокойно.
Много добре, Хари... Ах, ти, добиче такова!
Мисля, че вече можеш да го погалиш.
Не се срамувай.
Нежно, нежно.
Без да бързаш.
Не бързай.
Сега го остави да дойде при теб.
Леко, леко...
Така.
Да!
Много добре, Хари!
Ще лети ли?
Може и да ти позволи да го яздиш.
- Моля?
Хайде.
- Ей, ей!
Ще те сложа точно над крилете.
Не му дърпай перата, 'щото няма да ти благодари.
Много добре, Хари. Много добре, Бъкбийк.
Супер.
Я стига!
Много добре.
Как е за първи ден?
- Страхотно, професоре.
Ти изобщо не си опасен. Нали, голямо грозно добиче?!
Малфой, не...
Не!
Бъкбийк!
Леко...
Леко! Бъкбийк!
Глупаво създание!
Щеше да ме убие!
- Успокой се! Само драскотина!
Хагрид!
Трябва да го заведем в болницата.
- Аз ще го направя.
Ще съжалявате за това.
- Клас свободен!
Ти и проклетото ти пиле.
Боли ли те много, Драко?
На вълни. Но извадих голям късмет.
Мадам Помфри каза, че още минута, и съм щял да остана без ръка.
Дълго няма да пиша домашни.
- Чуй тоя идиот -
лъже, та маже!
- Добре че не уволниха Хагрид.
Чувам, че бащата на Драко бил бесен. Това не е краят...
Забелязан е!
- Кой?
Сириус Блек!
Дъфтаун?! Това е съвсем близо.
Нали няма да дойде в ''Хогуортс''?
С дементорите на всеки вход?
- Дементори?
Вече е минавал покрай тях. Защо да не го направи пак?
Прав е. Може да е навсякъде. Това е като да ловиш дим.
Това е като да ловиш дим с голи ръце.
Интригуващо, нали?
Някой ще предположи ли
какво има вътре?
Това е богърт.
- Много добре, г-н Томас.
Кой ще каже как изглежда богъртът?
Никой не знае.
- Тя пък кога дойде?
Сменят си формата.
Приемат образа на най-страшното за всеки нещо.
Това ги прави толкова...
- Ужасяващи, да.
За щастие, съществува много просто заклинание за борба с тях.
Да го репетираме. Без пръчки, моля.
Повтаряйте. Ридикулус!
Ридикулус!
- Много добре.
Малко по-силно и ясно. Слушайте -
Ридикулус!
- Ридикулус!
Този предмет е смехория.
- Добре!
Дотук беше лесното. Само думите не са достатъчни.
Онова, което довършва богърта, е смехът.
Трябва да го принудите да приеме форма, която ви е смешна.
Ще ви обясня нагледно. Невил, би ли дошъл тук?
Хайде, не се срамувай.
Хайде.
Здравей. Невил, от какво те е страх най-много?
От професор Снейп.
Моля?
- От професор Снейп.
Да, всички ги е страх от него.
Ти живееш с баба си, нали?
- Не искам да се превръща и в нея!
Няма.
Представи си нейните дрехи,
много ясно в съзнанието си.
Носи червена чанта.
- Не ни казвай -
ако ти я виждаш, ще я видим и ние. Щом отворя гардероба,
ще направиш следното... Извинете.
Представи си професор Снейп в дрехите на баба ти.
Можеш ли?
Пръчката - готова.
Едно, две, три.
Мисли, Невил.
Ридикулус!
Чудесно, Невил! Невероятно.
Наредете се в колона.
В колона!
Представете си най-страшното нещо
и го превърнете в нещо смешно.
Следващият! Рон!
Концентрирай се. Посрещни страха. Бъди смел!
Пръчката - готова.
Ридикулус!
Да.
Видяхте ли? Отлично!
Превъзходно! Много забавно. Парвати!
Покажи ни какво виждаш.
Запази самообладание. Спокойно.
Ридикулус!
Следващият! Давай, давай!
Великолепно!
Хайде!
Ридикулус!
Съжалявам за това. Достатъчно.
Съберете си учебниците,
край на днешния урок.
Съжалявам. Вървете. От много глава боли.
И запомнете - ходенето в Хогсмийд е привилегия.
Ако с поведението си излагате училището,
тази привилегия ще ви бъде отнета.
Без подписана бележка не може.
Такива са правилата, Потър.
Всички с бележки - след мен. Останалите - тук.
Мислех, че ако вие я подпишете...
Само родител или настойник може.
Аз не съм такава, не е редно.
Съжалявам, Потър, това е окончателното ми решение.
Няма да стане. Ще се видим после.
Професоре, може ли да ви питам?
Защо те спрях срещу богърта ли?
Очевидно -
предположих, че ще приеме формата на лорд Волдемор.
В началото мислех за Волдемор.
Но после си спомних нощта във влака
и дементора.
- Впечатлен съм.
Значи, че най-много се страхуваш от самия страх.
Много мъдро.
Преди да припадна,
чух нещо.
Жена...
Крещеше.
Дементорите изваждат най-лошите ни спомени.
Нашата болка става тяхна сила.
Мисля, че чух майка си
в нощта на убийството й.
Знаеш ли, че те познах още щом те видях.
Не по белега, а по очите.
Очите на майка ти Лили.
Да.
Да, аз я познавах.
Майка ти бе до мен, когато всички ми обърнаха гръб.
Тя бе не само изключителна вълшебница,
но и необикновено мила жена.
Умееше да вижда красотата у хората.
Дори, а може би най-вече, когато те самите не я виждаха у себе си.
Баща ти Джеймс, от друга страна,
определено
имаше талант да създава неприятности.
Талант, който се говори, че е предал и на теб.