Harry Potter 3 - And The Prisoner Of Azkaban (2004) (Harry.Potter.and.the.Prisoner.of.Azkaban.WS.2004.XviD.AC3.5.1CH.CD3-WAF.sub) Свали субтитрите
Аз?! Тоя е откачил!
- Не ти! Твоят плъх!
Скабърс е у нас от...
- От 12 години?!
Необичайно дълъг живот за градински плъх!
Липсва му един пръст, нали?
- И какво?!
От Петигрю са намерили само...
- Пръст!
Отрязал го е, за да го мислят за мъртъв.
И се е превърнал в плъх.
- Покажи ми.
Дай му го, Рон.
- Какво ще му правите?!
Скабърс!
Оставете го! Какво правите?!
Ремус?
Това Сириус ли е?
Приятели мои!
Хари! Гледай ти! Как приличаш на баща си Джеймс.
Бяхме първи приятели...
- Как смееш да говориш на Хари!
Да говориш за Джеймс пред него!
Предаде Джеймс и Лили на Волдемор!
- Не исках!
Нямате представа какви средства притежава той!
Запитай се какво би сторил ти, Сириус?
Какво би направил?
- Щях да умра, вместо да предам.
Джеймс не би искал да умра!
Татко ти щеше да ме пощади! Щеше да е милостив с мен!
Трябваше да се досетиш, че ако не Волдемор, ние ще те убием!
Не!
Хари, този човек...
- Знам какъв е.
Но ще го заведем в замъка.
Благословен да си, момчето ми!
- Махни се!
Казах, че ще те отведем в замъка.
Оттам ще те поемат дементорите.
Извинявай за ухапването. Сигурно леко щипе.
Леко?! Щипе?! Едва не ми откъсна крака!
Целта ми беше плъхът.
Обикновено съм доста спокоен като куче.
Джеймс често ми казваше да си остана такъв за постоянно.
Опашката щях да преживея, но бълхите са нещо убийствено.
Добре.
По-добре вървете.
- Не се притеснявай,
ще остана тук.
Ти върви, аз ще остана.
Добре ли си?
- Да. Върви.
Сигурно много те боли.
- Боли адски.
Може да го отрежат.
Мадам Помфри ще го оправи.
Късно е. За нищо не става. Трябва да го отрежат.
Нали е красив?
Няма да забравя първото си влизане там.
Ще е хубаво пак да го направя като свободен човек.
Постъпи много благородно.
Той не го заслужава.
Баща ми не би искал двамата му най-добри приятели
да станат убийци.
А и ако умре, истината умира с него.
Ако е жив, ти си свободен.
Превърни ме в червей. Не ме давай на дементорите!
Рон, не ти ли бях верен приятел?!
Не позволявай да ме дадат на дементорите!
Мило, умно момиче! Не им...
- Дръпни се от нея!
Не знам дали знаеш, Хари,
но Джеймс и Лили ме направиха твой кръстник.
Знам.
Ще разбера, ако предпочиташ да останеш с леля си и чичо си,
но ако искаш друг, различен дом...
Какво? Да живея при теб?
Само предлагам. Ще те разбера, ако не искаш.
Хари!
Ремус, стари приятелю. Изпи ли си отварата?
Знаеш кой си! Истинският ти облик е в сърцето ти! Ето тук!
Плътта е само плът!
Експелиармус!
Хари!
Ремус!
Бягайте!
Хайде.
- Чакайте!
Х ърмаяни! Лоша идея. Лоша.
Професоре?
Професор Лупин?
Добро куче!
Ето къде си, Потър!
Сириус!
Върни се, Потър!
Сириус!
Не!
Експекто патронум!
Хари?
Видях баща си.
Какво?
Той прогони дементорите!
Видях го през езерото!
Хванаха Сириус.
Дементорите ще изпълнят Целувката всеки момент.
Ще го убият ли?!
- Не, по-лошо.
Много по-лошо.
Ще изсмучат душата му.
Г-н директор, трябва да ги спрете!
Не е той човека.
- Да, Сириус е невинен.
Скабърс е виновникът.
- Скабърс?
Моят плъх, сър.
Всъщност не е плъх. Е, беше. Беше на брат ми Пърси.
После му даде една сова...
- Повярвайте ни, ние знаем истината!
Повярвайте ни.
- Аз ви вярвам, г-це Грейнджър.
Но думата на трима 13-годишни магьосници не убеждава други.
Детският глас, колкото и да е искрен,
няма стойност за забравилите да слушат.
Времето е мистериозно нещо.
И много могъщо.
И опасно, ако си играеш с него.
Сириус Блек е в най-високата кула.
Знаете правилата, г-це Грейнджър.
Никой не бива да ви вижда.
И е добре да се върнете преди последния удар.
Ако ли не, последствията ще бъдат ужасяващи.
Ако успеете,
може да спасите повече от един невинен живот.
Три завъртания стигат, мисля.
Между другото...
Когато се съмнявам, винаги се връщам, откъдето съм започнал.
Успех.
Какво беше всичко това?!
Извинявай, Рон, но понеже не можеш да ходиш...
Какво стана?
Къде е Рон?
- 7,30 ч.
Къде бяхме в 7,30 ч.?
Не знам. При Хагрид?
Хайде, не бива да ни виждат.
Х ърмаяни!
Х ърмаяни, чакай!
Кажи какво правим, моля те!
Гнусна, отвратителна хлебарка!
Това сме ние.
Х ърмаяни, недей! Не си струва!
Това е ненормално.
Това е времевърт, Хари.
Макгонагъл ми го даде в началото на срока.
Така си хващам уроците цяла година.
Върнали сме се във времето?
- Да.
Дъмбълдор явно искаше да дойдем до този момент.
Иска да променим нещо тук.
Добър удар.
Благодаря.
Малфой идва!
Чакайте ме!
- Да не сте казали на някого!
Ще ми падне тая мътнородка, казвам ви!
Това беше хубаво.
- Не хубаво... Жестоко!
Да вървим при Хагрид.
Виж! Бъкбийк още е жив!
Разбира се!
Помниш ли какво каза Дъмбълдор?
Ако успеем, може да спасим повече от един невинен живот.
Хайде!
Ето ги. Добре е да побързам.
Ако Фъдж не види Бъкбийк,
ще помисли, че Хагрид го е пуснал.
Скабърс! Ти си жив!
Наглеждай по-добре любимците си.
- Това е Петигрю.
Не можеш, Хари!
- Той е предал родителите ми!
Не мога да стоя тук!
- Можеш! И трябва!
В момента си в колибата на Хагрид.
Ако влезеш сега, ще помислиш, че си полудял!
Ужасни неща стават, ако си играеш с времето.
Не бива да ни виждат.
Фъдж идва.
А ние не излизаме?
Защо не излизаме?
Полудя ли?!
Доста ме боля!
Извинявай.
Излизаме отзад! Хайде!
Косата ми наистина ли е такава отзад?
Какво?
Стори ми се, че видях...
Няма значение.
- Хайде!
Давай, Хари.
Махай се.
Министре? Мисля, че и аз трябва да подпиша.
Може би не е лошо.
Бъкбийк, бързо сега. Тръгвай с нас.
Дърпай! Опитай пак!
Хайде, бързо, Бъкбийк!
Само името.
- То е доста дълго.
Ставай, Бъкбийк!
Хайде, Бъкбийк!
Изяж този вкусен умрял пор!
Насам! Ела, Бийки!
- Готово, министре. Следвайте ме.
Вижте ето там.
- Къде?
Зад камъните.
- Какво да видя?
Професор Дипит насади тези храсти, когато бе директор.
Да, добре.
- И всичките ягоди.
Хайде.
- Не виждам ягоди.
Ето там.
- Къде?
Ето там
- Насам.
Да приключваме с това.
- Добре.
Но къде е?
Ей сега видях звяра тук!
Само преди миг!
- Невероятно.
Бъкбийк.
Дъмбълдор, някой очевидно го е пуснал!
Хагрид?
- Бъкбийк.
Министърът няма предвид, че си бил ти!
И как би могъл? Беше с нас през цялото време.
Така
- Добре.
Да претърсим околността!
Претърсете и небето, ако трябва.
Междувременно бих пийнал хубав чай. По-скоро - голямо бренди.
Екзекуторе, вече нямаме нужда от услугите ви.
Благодаря.
Тук няма малки чаши, професоре!
Насам!
- Ела!
Насам!
А сега?
- Ще спасим Сириус.
Как?
- Не знам как.
Виж - Лупин!
- Имобулус.
И Снейп идва.
И сега ще чакаме.
Ще чакаме.
Поне някой се забавлява.
- Да.
Х ърмаяни?
- Да.
По-рано, като бях на езерото със Сириус,
аз видях някого.
Той прогони дементорите.
С Патронус.
Чух Снейп да разказва на Дъмбълдор.
Каза,
че само много могъщ магьосник би могъл да го създаде.
Беше баща ми.
Баща ми създаде Патронуса.
Но баща ти е...
- Мъртъв. Знам.
Казвам ти само какво видях.
Излизаме.
Виждаш ли как Сириус ми говори?
Той ме кани да живея при него.
- Страхотно.
Като го освободим, повече няма да се върна при Дърсли.
Ще бъда с него.
Ще живеем далеч от града,
където небето се вижда ясно.
Ще му хареса, след толкова години в Азкабан.
Хари!
Бягайте!
Да вървим.
Какво правиш?!
- Спасявам ти живота!
Благодаря.
Супер! Сега идва към нас.
- Не се сетих за това. Бягай!
Беше страшно.
Тежка нощ за горкия проф. Лупин.
Сириус! Хайде!
Ужасно е.
- Няма страшно.
Баща ми ще дойде да създаде Патронуса.
Всеки момент!
Ето там! Ще видиш!
Хари, чуй ме. Никой няма да дойде.
Ще дойде! Той ще дойде!
Сириус.
- Умирате...
И двамата.
Хари!
Експекто Патронум!
Беше права, Х ърмаяни.
Не е бил баща ми. Видял съм себе си!
Видял съм как аз създавам Патронуса.
И сега знаех, че ще успея,
защото вече го бях направил.
Разбираш ли ме?
- Не!
Но мразя да летя!
Бомбарда!
Ще ви бъда вечно благодарен за това.
И на двама ви.
Искам да дойда с теб.
- Някой ден може би.
Известно време животът ми ще бъде непредсказуем.
А и
твоето място е тук.
- Но ти си невинен.
И ти го знаеш.
Засега и това ми стига.
Сигурно ти е омръзнало да го чуваш,
но така приличаш на баща си.
Освен в очите.
Имаш...
- Очите на майка си, знам.
Ужасно е, че аз прекарах тъй много време с тях, а ти - толкова малко.
Но помни,
че тези, които обичаме, не ни напускат.
Винаги можеш да ги намериш...
Ето тук.
Ти наистина си най-умната магьосница на своето време.
Да вървим!
Е?
- Свободен е. Успяхме!
Какво сте успели?
Лека нощ.
Как се озовахте там?
Говорех с вас ето тук, а сега сте там.
Какви ги дрънка?
- Не знам.
Рон, как може някой да е на две места едновременно?
Здравей, Хари.
Видях те, че идваш.
Бил съм и по-зле, повярвай ми.
Уволнили са ви.
- Не.
Сам напуснах.
Но защо?
Изглежда някой е споменал публично за състоянието ми.
Утре по това време ще залетят сови и родителите няма да искат
някой като мен да учи децата им.
Но Дъмбълдор...
- Вече рискува
достатъчно за мен.
А освен това хора като мен...
Да речем, че вече съм свикнал с това.
Защо си толкова нещастен?
Нямаше никакъв смисъл.
Петигрю избяга.
- Нямало смисъл!
Какво повече можеше да стане? Помогна да се разкрие истината.
Спаси невинен от ужасна съдба.
Имаше огромен смисъл.
Ако съм горд от нещо,
то е колко много научи през тази година.
И понеже вече не съм ти учител,
не изпитвам угризения да ти върна това.
Сега ще се сбогувам с теб, Хари.
Но съм сигурен, че някога пак ще се срещнем.
Дотогава...
''Пакост извършена.''
Дръпнете се, казах ви! Ще я кача горе, ако не мирясате.
Хари!
Откъде я имаш?
Дай едно кръгче. След теб де.
За какво говорите?
- Тихо!
Пуснете човека. Не исках да я отварям.
Беше зле опакована. Те ме накараха.
Не е вярно!
''Светкавица''.
- Най-бързата метла на света!
За мен?
От кого е?
- Никой не знае.
Това беше вътре.
Давай, Хари!
- Дай да видим.
Колко е бърза, Хари?
Лумос.
Кълна се, че не съм намислил нищо добро.
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
ХАРИ ПОТЪР И ЗАТВОРНИКЪТ ОТ АЗКАБАН
''Пакост извършена.''
Нокс.
Ripped by: WABBIT