Hellboy (2004) (Hellboy (2004) Director's Cut DVDRip DivX5.AC3-WAF.CD2.sub) Свали субтитрите
Мръдни се.
Движение!
Ето го!
Ще го покрием от тук!
Не мърдай! Пусни това долу.
Хвърли оръжието!
Хвани ги.
Пусни оръжието.
На земята!
Последно предупреждение!
Свалете го!
Сега сме готови за посрещането, любов моя.
Сол, събрана от сълзите на хиляда ангели
обуздава съществуванието на Самаел,
адската хрътка, семето...
на унищожението.
Обещавам ти, Самаел,
за всеки един от теб, който падне
двама ще се въздигнат.
Професоре!
- Добре съм.
Вие сте много болен.
Не искам Хелбой да узнае.
Преди 60 години се опитаха да унищожат света,
и сега се върнаха още веднъж, в този ми живот се върнаха.
За да довършат започнатото.
Липсваш ни в отдела, Ейб полудява с всеки изминат ден,
татко още ми е сърдит...
Върни се, Лиз, върни се.
- Не мога...
Не сега.
Тук не ми харесва,
но от месеци не съм имала пристъпи.
И знаеш ли какво?
Уча се да го контролирам.
Научавам откъде произлиза.
За първи път в живота ми...
Не се страхувам.
Изглежда таксито ти пристигна.
Бавачките.
Хей, стоп. Стойте. Стойте.
Сър, може ли да отида пръв?
Изчакайте за момент.
Той едва го познава.
Значи трябва да промени това.
Чуй ме, тук имам шанс,
затова, ако наистина държиш на мен...
не се връщай тук.
Да... ...и аз трябва да тръгвам.
Какво друго ми остава...
Защо се забави толкова?
Хайде, трябва да се прибираме.
Да се погрижим за теб.
Ти да не си Бойскаут?
- Не, не съм.
- Е, може да ме лъжеш.
Ред...
Изгубил си много кръв.
Това е нищо. Няма да ме убие, да знаеш...
Добре, Ред. Да се прибираме. Хайде.
Изгорен си от някаква органична киселина.
Голяма работа.
Загрижен съм за теб.
- За мен?
Е, няма винаги да съм тук до теб.
- Проклятие!
Ако обичаш, можеш ли да бъдеш малко по-внимателен?
Голямо бебе.
Колко дълго беше това на теб?
- Не знам... около 5 секунди.
Професоре, погледнете...
- Лошо ли е?
Само за 5 секунди е снесло 3 яйца.
А дори не ме почерпи с питие.
Жилото се отделя от езика и инжектира яйцата.
Те са много чувствителни към топлина, светлина...
Нужна им е влажна и тъмна среда, за да се развият.
Изпуска ли го от поглед?
Да видим... В момента, когато имах влак над главата си.
Не можем да рискуваме.
Утре се връщаш по следата с екип от агенти
и ще претърсите цялото място.
Намерете яйцата и ги унищожете.
ТРАГИЧНА ЕКСПЛОЗИЯ
Елизабет Шърман...
Не харесвам термина "подпалвач".
Не го приемам.
Звучи ми като някакъв маниак или нещо подобно.
Не знам, може би е така, не знам как да се отпусна... плашещо е.
Във всеки случай ми притъмнява пред очите.
Понякога за няколко часа.
Чували сте как някой губи контрол и като че експлодира.
За щастие, не наистина. Но при мен е.
Моят господар те вика.
Трябва да се върнеш назад в детството си.
Още веднъж, сънувай огън.
Ей, изроде!
Върни се!
- Да я спипаме!
- Хванете я!
- Дръж това!
Изрод!
О, не! Не отново...
О, не! Помогнете ми!
Още колко сгради трябва да подпали? Мястото й е тук.
Тя не го чувства така и може би никога няма да го почувства. Това е неин избор.
- Професоре, момичето, за което...
Момичето, за което говорите...
- Ей, бойскаутче...
Помисли пак.
- Проучих досието й.
Обвинява себе си за експлозията в Питсбърг. Мисля, че мога да помогна.
Мога да говоря с нея, да я върна обратно тук.
Защо се захвана точно с тази работа? Носенето на палачинки ли те привлече, а?
Заради външния вид ли те избраха, или прическата, а?
Каква точно е твоята специалност?
Той не ме иска с него.
Добър си.
- Не, не съм. Той уважава Клей, а не мен.
Наистина съжалявам.
Но аз не съм вашия човек.
А аз умирам, агент Майърс.
И като всеки баща, се тревожа за него.
В много от приказките има по един млад рицар,
който е неопитен,
но с чисто сърце...
- О, я стига.
Аз не съм с чисто сърце.
- Да, си.
Распутин се върна за него. Това, за което те моля
е да имаш куража да бъдеш до него, когато аз си отида.
Той е роден като демон, не можеш да отречеш.
Но ти ще му помогнеш
невинен да стане човек.
Занеси това долу.
Имахме голям напредък с нея, а сега това...
Ще я затворим за месеци.
В това състояние е, откакто се случи.
Сигурен ли сте, че искате да влезете?
Лиз Шърман? Аз съм агент Майърс от ФБР.
Г-це Шърман?
Мога ли да ви наричам Лиз?
Това е хубаво име.
60% от всички жени на света се казват така.
Впечатляващо, особено сравнено с моя случай, защото аз се казвам Джон.
Доктор Брум ме помоли да те поканя отново в отдела,
без особени предохранителни мерки, без специален ескорт.
Само аз и ти с едно такси, просто като приятели.
Не вярвам да го е казал.
Е, мис Шърман, той ви иска обратно...
...но ви оставя избор, знаете...
Избор ли?
Това е умно.
Напускала съм отдела 13 пъти.
И винаги съм се връщала.
Къде другаде мога да отида?
Изоставени тунели на метрото
Насам.
Каза, че на яйцата им трябва влажно и тъмно място? Това е напълно подходящо.
Това е изоставена част от метрото.
Точно под нас е резервоар, изоставен през 30-те години.
Там има пулсации.
Там, от другата страна.
Повечето от яйцата са там.
Няма начин да влезем.
Трябва да се върнем и да издействаме специално разрешително тип 2...
Идвате или не?
Живеем очарователен живот.
Ти си, докторе. Това трябва да те пази от опашатия ни приятел.
Мощеница. Направо от Ватикана.
Кост от Св. Дионисий. Изглежда е кутрето.
Подсети ме защо все още правя това?
- Заради развалените яйца
и безопасността на човечеството.
На мен не ми изглежда като изкуствена коса...
Кажи ми честно... какво мислиш?
Мисля си да го направя сам.
Момчета, открихте ли нещо?
Все още нищо.
Вие какво, да не сте в обедна почивка?
Няма нищо тук.
Червен в действие... аз го прикривам.
По дяволите, Ред.
Ей! Ейб е.
О, боже!
Донеси играчката тук.
Божичко.
Има едно...
сега ще го изпържа.
Две... две са.
Червен?
Червен? Хайде.
Къде си, нямам сигнал? Къде, по дяволите, си?
Тук е като в швейцарско сирене.
Стой спокойно, по следите му съм.
Самаел... хрътката на възкресението.
Теб не те ли убих вече, гадно чудовище?
О, мамка му!
Това е за теб.
Не трябва да нараняваш хората...
Пропусна!
Ей! Грознико!
Само толкова ли можеш? Голямо чудовище като теб...
Котенцата ми! Моля ви!
Моля ви, вземете котенцата ми.
Без езици на втората ни среща.
Котенцата ми... не! Внимавайте!
Г-жо, само момент!
Благодаря.
Това ми е работата.
Клей... получавам сигнал от Ейб... връщам се.
Приятелче, да не си направил нито крачка!
Клей!
Има ранен, нуждая се от линейка незабавно... чувате ли ме?
Дръж се, приятелю!
Ранен човек... чувате ли ме?
Куари Мос, чувате ли ме?
Куари Мос, чувате ли ме, има ранен?
Чувствам се добре навън. Измина толкова време.
Разбирате, че... това не е безопасно, г-це Шърман.
Моля стойте в колата.
Не, не, мис Шърман. Моля ще седнете ли долу?
Хубав изглед.
Хай, усмивка, а? Да, това е добре.
Ето.
По дяволите.
- Ще направите друга по-късно.
- Да.
Ще се оправи.
Не всички извадиха такъв късмет.
Изгубихме двама агенти там.
Клей може би няма да изкара нощта.
- Не сега, Манинг, моля те.
- Моят проблем с теб:
ти си безразсъден...
Тези хора ти се довериха... да бъдеш водач на екипа.
Къде беше?
Аз се вслушвах в тези мъже по-добре, отколкото ти.
- О, и това те успокоява?
- Не, не ме успокоява.
- Но спрях онова нещо, нали?
- Да, спря го.
Това ти е работата. Затова имаме нужда от теб.
Ти имаш усета, познаваш чудовищата...
Какво искаш да кажеш?
Всичко това е един фарс.
Защото най-накрая... след като убиеш или заловиш последния
изрод там навън, все пак остава още един.
Ти.
Хей, Манинг.
Е, бих искал да съм малко по-изтънчен, но...
Добре дошла отново.
Само за уикенда съм тук, професор Брум.
После поемам по своя път.
О-оо, трябва да поогледаш.
Направихме някои промени наоколо.
Искам...
Искам това... това нещо зад решетките... Веднага.
Веднага, чувате ли ме?
Всичко си е същото.
Дом, мил роден дом.
Лиз?
Лиз!
Ти успя, приятелче. Успя!
Майърс?
Татко?
Хей, какво правиш?
Хей, какво е това на китката ти?
Това?
- Нещо, което научих на терапията.
- Да?
Когато съм отчаяна, една гумена връзка.
Когато съм нетърпелива...
...две гумени връзки.
Може би...
Може би трябва да ти дам нов пакет.
Да. Може би два.
Да, може би.
Ще сложа тези тук.
Минутка само.
Ей, Майърс, ти си сладкодумец...
кажи ми хубав, силен израз за "имам нужда".
Ами това си е хубав израз.
Прекалено е изискан.
Добре, имаш и още "начос".
Начос!
О, боже, каква навалица! Има и малки котенца...
А, Лиз, трябва да ти кажа нещо...
Много ли ще ти отнеме, защото ще излизам сега?
Излизаш?
Навън?
Да. На чашка кафе, но... Съвсем за кратко.
Сама ли ще излизаш?
Не, Майърс ще ме изведе.
Ето, чилито ти изстива.
Не съм гладен.
Нали имаше нещо да ми казваш?
Просто един лист, не е завършен още.
Е, добре, тогава по-късно.
От още нещо да имаш нужда? Не и от теб.
Е, лека нощ тогава.
Довиждане.
Обект: Карл Рупрехт Кронен.
Роден в Мюнхен през 1897 г.
Страдал е от мазохистични импулси, известни още като хирургическа пристрастеност.
Клепачите са отстранени по хирургичен път.
Заедно с горната и долната устна.
Кръвта от вените е източена още преди десетилетия.
Само пясък е останал...
Що за ужасяваща сила
би поддържала такова създание живо.
О, не.
Хайде, Червен.
Исусе.
По дяволите, Ред. Не отново.
Ето тези сладкиши...
Имате ли и понички?
- Не, съжалявам.
Желаете ли нещо друго? Магазинът затваря.
Ето ни и нас.
Слушай само...
Уважавам го. Той е природна сила.
За какво толкова говорите?
Какво е толкова увлекателно, толкова важно?
Не, не, определението е "неудържим"...
Някои биха го нарекли "наперен".
- Просто е силен.
- Да, такъв си е.
Ей, това е твоето.
Моят чичо обичаше да казва...
харесваме хората заради качествата им, но ги обичаме заради техните недостатъци.
Той те обича, знаеш го.
Ами ти?
Не знам. Израснахме заедно...
Но сега всеки път като го видя, се чувствам объркана.
Няма и ден да не мисля за него.
Дори сега...
Чувствам се сякаш е до мен.
Хей, почакай.
Не, без захар, благодаря.
Без сметана и захар, идиот такъв. Тя го обича черно.
- Имам малко сметана.
- Не. Не слагам сметана.
Казах ти.
Тя го снима...
Проклятие!
Тя го снима...
Тя го снима...
Снима го...
О, мамка му!
Студено е, нали?
Кафето ме стопли.
Е, какво да правим сега?
Ню Арк, Ню Джърси, световния капитал се забавлява
- Звучиш като домакин на игра.
- Здрасти.
Хей.
Ти си Хелбой!
Изпълнявам мисия.
Добре, кажи ми нещо за теб. Откъде дойде?
През по-голямата част от живота си живях с чичо си.
После отидох в Куантико...
Не казвай на никой, а?
Добро момче.
Сър, оставил си е локатора.
- Да пуснем ли преследвачи?
- Достатъчно, достатъчно, достатъчно.
Никога не се променя.
Дете.
Винаги дете.
Себастиан Плаксба. Парцел 16, Москва.
Какво ли търси в Москва?
- Мама ги направи.
- Тя се смее.
Седи на пейката и се смее.
Това е. Свършен съм.
Не ми изглеждат като шпиони.
Майтапиш ли се?
Виж го тоя.
Пълен с лъжи лицемер.
- Тези ще ги ядеш ли?
- Не.
- Ей, той се протяга...
- Отегчен е.
Да бе, стария трик с протягането.
Гледай му ръката.
Иска да ми вземе работата... да ми отнеме момичето...
Всички ние имаме страна, която се опитваме да скрием.
Мамка му...
Ей, кой го хвърли?
Добре ли си? Да.
Добър изстрел.
Севастиан Плаксба... Парцел 16...
Това е мавзолея на Распутин!
Виждам куклата...
но къде е кукловода?
Много добре, професор Брум.
Ти си бил... тези късчета хартия...
Внезапното "избухване" и завръщане на Лиз.
Това го поведе по следата.
Като в легендите, едновременно го отвлякоха и насочиха там, където искам да бъде.
Москва.
Неговата съдба.
И последната улика ще бъде тялото на професор Брум.
Ти отгледа детето ми.
Грижи се за него.
В отплата ще ти покажа бъдещето.
Той ще отвори портала... и ще доведе края на света.
Ако го бе унищожил преди 60 години, нямаше да се случва това сега.
Но как би могъл да знаеш...
Твоят бог остана мълчалив.
Моят живее в мен.
нямаше да бъде тук.
Всеки път, когато умирах...
вземах все повече от него.
Той ми разкри истинското име на детето...
Искаш ли да го узнаеш?
Аз знам как да го наричам.
Нищо, което кажеш, или направиш...
...не може да промени това.
Наричам го...
Синко.
Готов съм.
Ще стане бързо.
Просто иди там и й кажи как се чувстваш.
Мама казва...
Виж, не е толкова лесно, ясно?
Освен това ти си на 9...
Не си достатъчно голям да ми даваш съвети.
Кои са тези типове?
Лиз, съжалявам. Д-р Брум. Да вървим. Трябва да го намерим.
- Не!
- Чакай, какво се е случило?
- Не!
- Всичко ще се оправи.
Не, не той.
- Ще се погрижите ли за нея?
- Нещо не е наред.