Where Sleeping Gogs Lie (1992) Свали субтитрите
ТОМ САЙЗМОР
КЪДЕТО КУЧЕТАТА СПЯТ
ШАРЪН СТОУН
Оператор МАИЛС КУК
Музика: ХАНС ЦИМЪР МАРК МАНЧИНА
Сценарий: ЙОЛАНДЕ ТЪРНЪР ЧАРЛС ФИНЧ
Режисьор ЧАРЛС ФИНЧ
Животът...
е вечна борба със злите демони
в сърцето и душата ни.
Писането е израз на най-строгата присъда над самия себе си.
Това са думи на Ибсен.
И е бил прав.
Божичко!
Пали, пали!
Дяволите да те вземат!
Едно нещо знам със сигурност,
ако си в беда, ако се гърчиш от болка,
обърни се към бедните. Само те ще те разберат.
И никой друг!
Тя обгръща лицето му с ръце. "Не ставай трън в очите на шефовете.
Ще решат, че си в основата на размириците в завода."
Том я разтърси. "Правя го", казва, "защото така трябва.
Заради теб и мен, заради всички, които се борят за по-добър живот.
Така е редно."
"Чувам глас, светлини от фарове..."
- Извинете за момент.
Свържете ме. Как си, слънчице?
Не, имам среща с един млад автор. Не го познаваш.
Обожавам този твой тоалет. До довечера.
Продължавай, Брус.
- Чувам един глас...
Светлините го заслепяват. Гласът проехтява от тъмнината.
"Не смей да си помръднал, лигаво червено копеленце."
Том се взира в тъмнината с невиждащи очи: "Оставете я.
Нямате представа какво вършите.".
Силно притеснена за него, тя се опитва да го отведе.
Чуват се стъпки иззад храсталака...
"Ето го тоя червен нещастник!" Том се обръща към него...
И той умира, така ли?
- Да, именно. А после...
Не за пръв път ти казвам, че хората ходят на кино да гледат победители.
Как ще продам такъв филм?
Искам да съм ти от помощ, Брус.
Разбери най-после. Няма нищо лошо да има по един неудачник в пиеса.
Но зрителите не искат да гледат нещастници на екрана.
Филмите не са просто печеливш бизнес.
Ние сме отговорни пред обществото.
Предпочитам да пукна от глад, но не и да пиша подобни безсмислици.
За момента това и правиш, нали?
Добре де, Еван.
Все има нещо, което не изисква хепиенд.
Ще ти се обадя. Така се разбираме.
Затвори вратата, Брус!
Серена?
О, здравей, Брус, не те видях.
- Значи ме помниш все пак.
Я стига. Казах, че ще ти звънна.
- От 7 месеца не си се обаждала.
Напиши нещо продаваемо.
- Знаеш, че съм добър.
Ти пишеш каквото ти скимне, но нищо печелившо. Закъснявам.
Напиши нещо, което да ме жегне между краката.
Напиши нещо, което да ме накара да се превивам от смях.
Или да ми се прииска да се обадя на Мел Гибсън.
Чувствата, моралът и сълзливите фантазии
бяха отнесени от куршума по братята Кенеди.
Куршумите бяха два.
- Все ми е тая.
Знаеш къде да ме намериш.
Ако имаш нови идеи, винаги съм готова да те изслушам.
Животът е низ от компромиси, Брус. Няма как да ги избегнем.
Благодаря ви.
Превъзходни са.
Искал си да ме видиш?
Така е.
Оказа се, че имаме едно проблемче.
От колко време работиш в агенцията? От 6 месеца.
А не си продал дори дървена барака.
Ще се постарая. Давам ти дума.
Предлагам ти нещо. Това са документите за една къща.
Доста приемлива при това. Продай я и ще приключим този разговор.
Няма да го забравя, Стан.
- Ако щеш го забравяй,
но си свърши работата.
- Обещавам.
Дръж ме в течение.
- Много ти благодаря.
Стан!
Малко съм закъснял с наема, ще ми заемеш ли някой друг долар?
Едно не може да ти се отрече,
не ти липсва дързост.
Какво правите бе?
Изгонен си.
- Това са моите вещи.
Тъпанари, всичко това е мое.
Изроди! Пуснете ме да вляза!
Мамка му!
Г-жо Рийб? Брус се обажда.
Стан вкъщи ли е? Може ли да го чуя?
Стан, здравей. Брус се обажда.
Изгониха ме от дома ми.
Трябват ми пари назаем.
Няма къде да ида.
Къде ще преспя? Ало?
Алисън. Става.
Не.
Нанси. Дано да приеме.
Не, май вече е омъжена.
Сигурно не е тук.
Кой друг? Бети...
Би било чудесно Бети да приеме.
Не, тя не може да ме понася. Божичко!
Трябва да се махна оттук. На всяка цена!
Какво е това?
Къщата на Девънпорт. Здравей, красавице.
Благодаря ти, Боже!
За момента ме устройва. Дори наем няма да плащам.
Винаги съм вярвал, че когато всичко тръгне на зле,
винаги може да стане още по-зле.
Както беше казал някой,
в Лос Анджелис "съчувствие" ще откриеш единствено в речника,
всичко останало - в аптеката.
Може да е история за проститутка.
Точно така... Тя...
Убиват я. Не, това сме го гледали.
Да речем някое ченге убиец... Не, и този сюжет е доста изтъркан.
Знам...
Робот убиец попада в Холивуд, завзема всички филмови студия
и става номер едно в града. Но ангажира единствено Мики Рурк.
Накъдето да се обърнеш, само него виждаш.
"Как си? Ама какво ти е? Защо изглеждаш като парцал?"
Мики Рурк е на всяка крачка. Мики - това, Мики - онова.
Чак хората започват да се самоубиват. Интересно защо.
Да, ето това ще стане касов филм. Ще го пратя на Мики.
Вратата беше отворена.
Дали не давате стая под наем? Търся си квартира.
Може би.
Защо не дойдете утре? Моментът не е подходящ.
Но ще ме имате ли предвид за апартамента, тоест, за стаята?
Може би.
Чудесно.
Кухнята ми харесва, защото е много просторна.
Човек може да постави всякакви домакински уреди.
Да речем, че ви потрябва още един фризер.
За да се насладите на закуската...
Не обръщайте внимание на тези антики.
И така... Това помещение е прекрасно.
Това е трапезарията.
Обзаведена е с много вкус, не намирате ли?
Проблем ли има?
- Точно тук...
Точно тук го е направил.
- За какво говорите?
Отскоро сме в града, но разбрахме всичко около тази история.
Каква история, за бога?
- Джак?!
Не се тревожи, У анда. Занася те.
Не, очевидно съм го пропуснал. За какво става дума?
За семейство Карол. Тук ги е убил!
Не може да не сте чули. Заколил ги е с брадва.
Накълцал ги е.
- Пишеше го във вестника.
Всичко е плувало в кръв.
- Не ми се слуша. Много ви моля!
Благодаря, че се отбихте. Ако обичате!
Щом настоявате.
- Извинете, но...
Здравейте, това ли е...
"Морети"?
Тук ли е ателие "Морети"?
Здравейте.
Серена?
- Тук съм, скъпи.
Струва ли си 1200-ата долара? Добре, ще го взема.
Е, говори.
- Какво?
Каква е историята, която не беше за телефона? Ще взема и това.
Главният герой е Том. Той е много добър човек и си има една мечта.
Дявол те взел, Брус. Пак ли мечти?
Преди да изляза от пробната, искам мечтата да се е изпарила.
Нямам време, искам нещо в тъмни тонове.
Там е истината - в тъмнината.
- Нека довърша сюжетната линия.
Хората не се вълнуват от мечти. Вече не.
Предложи им това, което искат. Например...
Знам ли. Искам лудост, Брус.
Искам...
...кръв. Точно така. Това искат.
Дай ми кръв. Взимам всичко без шапката.
Има ли някой?
Ехо?
Кръв!
Кръв...
Да! Така да бъде!
Щом това искат, това и ще им предложа.
Това ще получат!
Дневникът на един убиец
"Откриха прилики между убийствата на сем. Девънпорт и сем. Харис.
И двете семейства са избити до крак,
без да има улики за сексуален мотив.
Не бе открит нито един труп."
"Чак на следващия ден полицаите откриха входа към мазето,
където според очакванията труповете са били разчленени."
Боже мили.
"В подобни заплетени случаи
се взима под внимание и най-малката подробност.
Макар да са минали осем години
случаят и до днес тъне в мъгла.
Мотивът е неясен,
главната улика - недоказуема."
"Това призрачно убийство обсеби и всички детективи,
които се сблъскаха с него."
Елате, ще ви покажа спалнята.
Не знам дали ви вълнува,
но това е първият дом в Холивуд на Рикардо Монталбан.
Той е любимият ми актьор.
"Островът на фантазиите", невероятен филм.
Има отделна баня.
Колко искате?
- За кратко време ще е. Пиша книга.
Писател ли сте?
- Да речем, по 350 на месец,
докато получа аванса.
- Чудесно.
Ще сключим месечен договор.
- Както кажете.
Честито. Елате да ви разведа из къщата.
За да хванеш опасен психопат,
трябва да вникнеш в мислите му.
Някъде този жесток убиец води обикновен живот - яде, пие,
може би дори чете подобни статии.
По случая Девънпорт има улики, че жените са били изтезавани,
което подсказва, че може би убиецът е мъж.
Направих кафе.
Искаш ли?
Работя в момента.
Разбира се. Съжалявам.
Моля за извинение.
Обществото ни налага убеждението,
че може да разграничава лошите, злите...
опасните хора.
Но на практика не се получава така.
Тук стереотипите не важат.
Всичко опира до това, че някои хора...
психологически...
не са предразположени...
да губят,
за разлика от други.
Отдавна ли си тук?
- В Ел Ей?
Преди живеех в Лас Вегас.
Работих в едно казино.
В кое по-точно? Ненавиждам казината. Шумът ме побърква.
Имах собствена стая.
Почиствах чипове.
Много хора ги наплюват...
...за късмет.
Не съм пробвал.
А е трябвало.
Може да наплюя писанията си. Току-виж ми донесло късмет.
Сигурен съм, че са добри.
Е, ще видим.
Лека нощ.
Лека нощ.
Върховно е.
Историята ти е много дива.
Изненада ме, така да знаеш.
Хубаво.
Истина е, нали?
Не е някоя измислица, нали?
Говорил си с първоизточника, нали?
Такъв договор ще ти уредя, че направо ще припаднеш.
Ще стане бестселър.
Къде е той?
Кой е той?
Не мога да ти кажа.
Естествено.
Ще ми уредиш ли договор? Ама сериозно.
Стопроцентово. Доста израсна от "Поезия и лъжи".
Нима си го чела?
- Не помниш ли?
Четеше ми го в леглото. Забрави ли?
Виж, Серена, трябва да ти кажа нещо.
Забрави. Прибирай се и пиши, аз ще се обадя в Ню Иорк.
Обожавам те.
Кабинетът на Серена Блек. Веднага ще ви свържа.
Много ще се зарадва да го чуе.
Точно така. А убиецът разказва историята си.
Случаят е неразгадан. Знам.
Много ми допадна.
Невероятна е.
Така смятам.
Серена, трябва да поговорим.
Разбрахме се.
У спяхме, сключихме договор.
Всичко са измислици.
Аз ги съчиних. Чиста фантазия.
Не съм го чула. Ти ми каза, че е истина. Така сключих сделката.
Не се ебавай с мен.
- Обади им се.
Трябва да им кажеш.
Едно ще ти кажа. Ти си некадърник! Никой не издава книгите ти.
Не ми пука как си стъкмил всичко. Уговорката ми с издателя е,
че това е истинската история на истинския убиец. Ясно?
Излъгах.
Излъгах.
На кого му дреме! Стига си дрънкал, отивай да пишеш.
Май не ме разбра. Аз написах цялата история.
Аз я съчиних.
Добре.
Не искат и да чуват. Интересуват ги единствено признанията на убиеца.
Ясно?
Името ти на корицата не струва и пет пари.
Съжалявам. Нищо не струва.
"Името ти не струва и пет пари".
Ама че шибан ден!
Хейл!
Дай да се разберем най-после. Сутрин не искам да те чувам,
нито да те виждам когато и да било. Ясно?
Прочетох книгата ти.
- Какво си направил?!
Прочетох част от книгата ти.
- Моля?!
Ако още веднъж припариш до стаята ми, ще те изгоня.
Ясно?! Ще те изхвърля!
Напълно.
Разбрах те!
Много добре те разбрах!
Не възразяваш ли?
Не. Градината е в ужасно състояние.
Виж, извинявай, че се държах така тази сутрин.
Няма проблем.
- Ела да пийнем по едно.
Хайде де, аз ще почерпя.
- Добре.
Не, не!
Не пия алкохол!
"Хората напъхват врага в устата си, за да им открадне ума."
Това пък откъде беше?
От "Отело".
Точно така. Боже мой!
Някога знаех всички цитати наизуст.
"Кой е третият, който все до теб крачи, но никога встрани?
До теб винаги има още някой.
Но кой точно е от другата страна?"
Това не го знам.
Т.С. Елиът.
Работя в супермаркет. Никога нищо не забравям.
Аз съм управителят...
...на супермаркета.
Страхотно.
Време е да се връщам на работа.
Няма да те безпокоя.
Бил, помогни ми.
Помогни ми.
"Кинжал ли виждам пред мен?
С острието към сърцето?
Сега ще те спипам.
Не съм те докоснал дори, поне още не,
но те виждам мъртъв.
Не си ли ти онзи фатален образ?"
Фатален образ!
Сега остава и да я боядисаш.
- Не ми е проблем.
Днес няма ли да работиш?
Не, питах се...
Как бих проникнал, ако искам да убия хората вътре.
Вътре няма никой, г-н Симънс, всички обитатели сме навън.
Казвай ми Брус.
- Извинявай, Брус.
Според мен най-лесно е просто да се влезе през вратата.
Някъде прочетох, че убийците познават жертвите си.
Поне в 8 от 10 случая.
Много си осведомен по въпроса.
Съжалявам, просто исках да помогна.
Нищо лично.
Но всъщност е така, г-н Симънс.
Брус.
Може ли да седна до теб?
- Да, ела.
Но е истина. Според статистиката убиецът често познава жертвата.
Никакъв смисъл не виждам.
Вероятно си имат причини.
Може да е имал нещо против жертвата или жертвите.
Хората често те нараняват, много дълбоко при това.
Може би откачам, но това бе най-трудната година в живота ми.
След няколко дни ще стана на 30.
Не ми харесва да работя върху тази книга.
Книгата ти е добра.
- Мислиш ли?
Да, до най-малкия детайл.
Само че...
- Какво?
Нали ти споменах за паметта ми. Аз никога не забравям.
Учил съм психология и доста съм изчел по въпроса.
Не искам да се натрапвам, но бих могъл да ти помогна.
Ще се получи.
- Божичко! Виж го този!
Видя ли го?
Разбираш ли какво имам предвид?
Дори той е знаел кога и къде да ги намери.
Трябва да следваш мисълта на ястреба, а не на лястовицата.
Мръсна гадина!
Не го взимай навътре, Брус.
Всички човешки действия
са проява...
на Божието милосърдие.
Какви ги дрънкаш?
Всички наши постъпки...
или техни действия...
не значат абсолютно нищо,
докато Господ не открие лика си пред нас.
Ти виждал ли си лика Му, Брус?
Да съм го виждал ли?
Не.
Разбира се, че не.
"Откриеш ли ги, намушкай ги с кинжала.
Ако някой се появи в тоз миг,
нека падне под меча ти.
Децата да се накълцат на парчета.
А жените им да бъдат насилствено обладани."
Така пише.
Стига толкова за тази вечер.
Къде се губиш?
Ела и ми дай целувчица.
Не те усещам, писателче.
Така е по-добре.
Радвам се, че дойде.
Не гледай толкова стреснато.
Другата седмица ще получиш парите, а сега пък имаш мен.
Щом не искаш, недей.
Днес обикновено се срещат жени, които искат, но не могат,
защото мъжете не са мъже.
- Книгата ми създава проблеми.
Всички имаме проблеми и какво от това?
Много ми се насъбра, Серена.
- Чуй се само.
Ти и тъпата ти артистична чувствителност.
Задника трябва да ми целуваш. Аз ти уредих договора.
Уредих ти онова, за което постоянно мрънкаше.
Да си се замислял от какво се отказах аз?
Да ти е минавало през ума,
че искам рози пред вратата и бебе?
И какво точно си ти? Едно нищо.
Също като мен, съкровище.
В този град всички губим самоличността си.
Хвърлят ни цял сандък със златни жълтици,
но ни отрязват пръстите, за да няма как да ги броим.
Печалбата иска жертви...
мъжаго.
Еди?
Изненада!
Господи, изкара ми ангелите!
Честит рожден ден. Не мога да ти изпея песничката.
Нямаше нужда...
Всъщност рожденият ми ден не е днес.
Утре е.
Утре имам рожден ден.
Късно е да поправя грешката. Духни свещичките!
Хайде де, духни ги.
Духни ги!
Пожелай си нещо.
Супер.
Забравих да донеса чиниите.
- Аз ще ги взема.
За мен животът наподобява слон.
Харесвал ми е. На моменти дори съм го обожавал, но...
Но никога не сме се поглеждали в очите.
Прекалено е голям за мен.
Разбираш ли?
- Да.
И аз бях такъв.
Семейството ми ме разбираше.
Аз си бях самотникът.
Странно дете бях.
Вечно гледах към Луната.
Показах ли ти снимка на сестра ми?
Не.
Ето ги тук.
Погледни само.
Голяма хубавица е, нали?
Те са самият идеал.
Самият идеал.
Моите починаха при катастрофа.
За бога, Еди!
Тъжна история!
Много тъжна!
Стига толкова.
Да не се занимаваме с подобни тъжни истории.
Работи ли ти се?
- С книгата. Готов съм.
Мислех си нещо...
Из цялата къща има изрезки от вестници.
Постепенно с Еди станахме приятели.
Дните преминаваха в безкрайни нощи.
На моменти ме караше да се чувствам доста неловко,
особено когато влезеше в главата ми.
Той знаеше надеждите ми, мечтите и страховете ми.
Нищо не можеше да ни раздели.
Умовете ни си пасваха като зъбците на часовников механизъм.
Два мозъка търсеха един завършек -
на книгата, която щеше да сложи точката.
Какво е това, Брус?
Куклата на момиченцето, открих я отвън.
Трябва да я изкъпем.
Чудно ми е какво се е случило през онази нощ.
Очевидно ги е наблюдавал.
А те дори не са подозирали за него.
Идеалното домакинство, идеалната двойка и челядта им.
Да, харесва ми. Много дори.
А той ги е наблюдавал като Ангела на вечната печал, както написа ти.
Телевизорът е бил включен, печеното е било във фурната.
Дженифър е сипвала питие на Чад.
- Скоч.
Дали е възможно убиецът да им е завиждал? Може би.
Или е бил адски бесен.
Обичал ли си истински жена, Еди?
- Аз?
Поводът трябва да е бил доста сериозен, за да убие всички.
Може би - да, може би - не.
Причината може да е у самия него. Ставало е с натрупване.
Нещо у тях е накърнявало способността му да оцелява.
Знам, че звучи налудничаво. Четох го някъде.
Бънди, изучавахме го в училище.
В училище съм го чел.
А сексът?
Човекът си има сериозни проблеми в секса.
Сексът си е важен фактор.
Заповядай.
- Ако това започва да те притеснява,
не се занимавай.
Върши си работата.
Не...
Искам да ти помагам.
Важно е да схванеш същността на проблема.
Защо? Нали всичко това е измислица.
На кого му пука?
На теб.
На теб ти пука.
Да се залавяме за работа.
Да се залавяме.
Ще я върнеш ли на мястото й?
Убиецът на сем. Девънпорт е от типа сериен убиец,
който следва цял ритуал, изтъкан от ключови фази.
Как да предам думите му...
"Когато престъпих прага им, решен да ги убия,
времето изведнъж замря.
Звуковете и цветовете станаха по-живи,
ароматите - по-осезаеми.
Кожата ми регистрираше и на най-слабия допир.
Аурата реагира, като се стреми да удължи фантазията.
Убиецът преживява на ум всеки момент от убийството.
Дори случаен минувач става участник в тази негова фантазия.
Докато нишката на емоционалното пътешествие бива прекъсната.
Мамка му!
Добро утро, Еди.
Ще правя закуска. Искаш ли?
Добре ли си?
Да се обадя ли в супермаркета?
Здравейте, аз съм приятел на Еди Хейл.
Днес е болен, но утре ще дойде на работа.
"Лас Палмас"ли търсите?
- Да, Еди Хейл е управител.
Днес е болен, утре ще дойде.
- Управителят ни е жена.
Супермаркетът на Сънсет и Феърфакс?
Да, но тук не работи никакъв Еди Хейл.
Ще освободя тялото ти от покварени мисли, кучко.
Не излагай части от тялото си на греха!
Не!
- Предложи се на Господ.
Както онези, които са били родени от смъртта към живота.
Предлагай части от тялото си.
Кучка неблагодарна!
Ще ти се отнемат нещата, от които се срамуваш.
А тези неща завършват със смърт.
След като вече прие греха си, ще се доближиш до Господ.
Напрегнат ли ти беше денят?
- Ужасен.
Наистина ужасен.
Какво?
Какво има?
- Ти си ги убил, нали?
За какво говориш?
- Млъквай.
Ти си бил.
Да, Брус.
Ти пишеш моята история.
Аз го извърших.
Аз!
Ще повикам полицията.
- Няма смисъл. Няма да съм тук.
Отдавна ще съм изчезнал. Никой!
Никой не може да ме хване!
Не се самоизтезавай, Брус. Нима не разбираш?
Ние сме свързани. Завинаги!
Тази тайна ни свързва. Аз извърших онова, за което бленуваш и ти.
Тези обикновени, грозни, задоволени хора...
Склонни към най-евтини удоволствия.
Боклуци!
Не успях да им покажа сладостта на мечтите, ти можеш ли?
Убих ги заради теб.
Заради теб и заради мен.
Какво имаш да губиш? Тук съм, използвай ме за книгата.
Това е моята история. Моят живот! Моят!
Нали точно това искаше! Богатство? У спех?
Това искаш, нали? Пари? Известност? Слава?
Пари, слава...
Слава...
Слава, пари? Слава, Брус?
Къде отиваш?
Г- н Симънс, вие ли сте това?
Дар ви нося на ръка.
Заслужени са многото пари
за нощите безсънни, запомни.
От Ню Йорк идват директно,
с агентката ви, знаете, всичко е коректно.
Сумата е направо завидна,
а сметката ви тъй набъбна.
Бъдете щастлив и аплодисменти.
Брус, ще ми подадеш ли страниците?
Разбира се.
Купих ти нещичко.
Нищо не искам.
- Това ще ти хареса.
Харесва ли ти?
Кажи де.
Никога не загърбвай вярата, Брус.
Тази сутрин отново закъсня.
Липсата ти на дисциплина ме затруднява.
Отразява се на концентрацията ни.
За да вербализирам тези усещания...
Та за мен си е направо опасно.
Редно е поне да показваш уважение.
Слушаш ли ме, Брус?
Слушаш ли ме?
Пет долара. Още едно питие?
Играй.
Защо да не си останем приятели?
Съжителството ми с теб надхвърля най-ужасните ми кошмари.
Много съжалявам.
Щом сме тук, за да работим, нека работим.
Искам да играя на карти.
Къде скри труповете, Хейл?
Накрая нямаше трупове всъщност.
На семейство Карол им трябваше по-голяма градина.
Басейнът беше пълен.
Там и ги оставих.
Да растат.
Вдигам на 20 и взимам една.
Нещо не е наред ли, Брус?
Какво има?
- Имам нужда от чист въздух.
Много ли ти дойде?
Кажи де.
Много ли ти дойде?
Аз печеля, щом ти се отказваш.
Помня ги всичките, до последната подробност.
Всеки техен дъх, всеки сезон.
Всичко започна със Зимното момиче.
Последва я...
...Белгийката. Бях в 10-и клас.
Беше гадничко. А ти?
Харесват ти, нали?
Нищо не казваш.
Думица не обелваш.
Много я мразих. Беше същински кошмар.
Не беше последна.
Имаше и други. Винаги имаше други.
Винаги, Брус!
Без изключение.
Къде се губиш? Работа ни чака.
Не искам и да чувам.
- Какви ги приказваш?
Трябва да го довършим.
- Не ме интересува.
Пиян си, нали?
- Не искам и да чувам.
На какъв език да ти го кажа?
Не ми крещи!
- Не ме интересува!
Не ми крещи. Нищо не съм ти направил!
Нищо не съм ти причинил. Само щях да ти го пресъздам.
Не искам да чувам нито дума.
Ясно? Нито дума!
Нито дума!
Нищичко!
Не мога да го преодолея!
Нима не разбираш? Това е болестно състояние.
Като алкохолизма е. Все не ми стига.
Нормално е. Аз съм нормален, също като теб.
Нека довършим историята.
Пусни ме, маниак проклет!
Изслушай ме. Опитвам се да проведа разговор с теб.
Затова ще мълчиш!
Вече сме едно цяло. Нима не разбираш?
Без мен ти си едно нищо.
А без теб аз съм напълно сам.
Убий ме.
Предпочитам да умра.
- Така ли?
Предпочитам да умра, ако това ще продължава.
Предпочитам да умра.
Давай!
Хайде!
Пари...
Власт... Слава...
Ще гориш в ада, Хейл.
Ще гориш в ада.
Къде е Клифтън?
Какво става? Откри ли нещо?
- Още не.
От 6 часа съм тук.
- Правим всичко по силите си.
Разровихте ли под басейна?
- В момента го разкопават.
Я стига! Само толкова ли?
- Чисто е.
Нищо няма тук.
- Глупости.
От 6 години работя по случая. Остава си все така необяснимо.
Толкова кръв, а трупове - няма.
- Костите им са заровени тук.
Никакви кости няма.
- Аз ще ги открия.
Излъгал те е.
Да пукна, ако знам защо е избрал точно теб.
Може би е жаден за известност, нали си писател.
Трябва ми булдозер. Елате и копайте с мен.
Ще копаем, докато изровим костите им.
Гарантирам ви, че са тук.
Няма ги.
- Тук са.
Стига толкова, откажи се.
Ще ти покажа нещо.
Ела с мен.
Ела за малко.
Сега ще видите. Сред бележките ми е.
Сега ще ги открия, Клифтън.
Ето ги.
Всяка дума е самата истина.
Той ми го каза. "Очевидно ги е наблюдавал.
Не са и подозирали за него. Идеалното домакинство,
идеалната двойка и челядта им.
А той ги е наблюдавал като Ангела на вечната печал..."
Като Ангела на вечната печал.
А тази кукла открих в деня, в който пристигнах.
Беше до басейна. Принадлежала е на Дженифър Карол.
Това го знаем.
- Сложих я...
За първи път ли го чуваш? А ти?
Не ми вярвате.
Не за първи път чуваме тази история, г-н Симънс.
Костите им са тук.
- Никакви кости няма.
Не копаете надълбоко.
- Достатъчно сме изкопали.
Край! Представлението свърши!
Не копаете достатъчно дълбоко.
- Приятен ден.
Не е достатъчно, Клифтън.
Костите им са тук.
Убих ги, Брус. Както и много други.
Много идеални семейства, също като твоето.
За колко време се стига до къщата на сестра ти?
На какво разстояние е пустинята?
Помощ!
Хедър!
Брус.
- Какво правиш тук?
Всички добре ли сте?
Къде са децата?
- Вътре, легнали са да спят.
Какво ти е на главата?
- Нищо ми няма.
Поседни.
- Всичко ще се оправи.
Сега ще ти донеса вода.
- Неприятности ли имаш?
Не, добре съм. Всичко ще се оправи.
Заповядай.
Един твой приятел се отби. Някой си Еди.
Каза да те поздравя за рождения ден. Остави ти подарък.
И аз забравих рождения ти ден. Честит рожден ден.
Какво е това?
- Библия.
Странна работа.
Ела вътре да се пооправиш.
Ела, Брус.
Нямаш представа какво изпитваш, нали?
Дори не си способен да разсъждаваш, нали?
Аз бях там, наблюдавах ги.
Нямаш представа колко силно исках да страдат.
Исках да ги убия. Нямаш представа...
Нямаш представа какво значи да изцапаш ръцете си с кръв.
Да ги удушиш или да ги заколиш.
А земята, в която ги погребеш, става свещена.
Отново и отново преживяваш виковете им, молбите за милост,
жалките им стенания.
Защото ти си последният, който ще ги види.
А после се започва отначало.
Набелязването на жертвите, следенето...
Щом веднъж узная имената им, щом запаметя графика им,
стават мои.
Аз ги притежавам. Както притежавах и теб за известно време.
Това наподобява врата.
Врата между два свята.
Между доброто и злото.
Аз минавам от тъмната страна.
Превръщам се в Ангела на вечната печал,
както го описахме в книгата ти.
И... Брус...
Никога няма да ме хванеш.
Никога!
Докато Господ...
... не покаже лика си.
Докато Господ не покаже лика си.
Докато Господ не покаже лика си.
Виждал съм лицето на злото.
Що се отнася до лика Господен...
Мисля, че ми се мярна.
Точно навреме при това.
Превод и субтитри КАТЕРИНА БЪРЗЕВА
Редактор МАРИЯ ПЕЕВА