Bad Education (2004) Свали субтитрите
Мотоциклетист умира от студ на Магистрала 4
и продължава да кара още 90 км след смърта си.
Двама полицаи му махат да спре
той не реагира и те започват да го преследват.
Настигат го, карат до него 7 00:02:08,000 --> 00:02:09,700 и го смъмрят за поведението му.
Когато той не помръдва, те осъзнават, че нещо не е наред."
Струва ми се невероятно.
Прекрасна картина.
Умрял млад мъж кара мотора си през заледеното поле,
ескортиран от двама патрулни полицаи.
Къде ли е отивал в посред нощ?
Да се види с някой, който не можел да чака до сутринта.
Усещам история!
Ще го изрежа и ще го запазя, може да ме вдъхнови.
Ще отворя.
Здравейте.
Здравейте. Какво обичате?
Аз съм актьор. Търся Енрике Годед.
Няма го.
Ама, аз го виждам.
Във всеки случай, нямаме никакви проекти, така че...
Бих искал да говоря с него. Стари приятели от училище сме.
Аз съм Игнасио Родригес.
Добре, заповядайте.
Благодаря.
Не мисля, че ще ви приеме.
Няма значение.
Един момент.
Един актьор, каква досада!
Казах му, че не подготвяме филм в момента.
Кажи му, че ме няма.
Казах му, но те видя.
И аз го виждам.
Каза, че ти е приятел от училище.
Кой може да е?
Игнасио Родригес.
Игнасио?
Не може да бъде!
Той така каза.
Игнасио, наистина ли си ти?
Разбира се, Енрике!
Поласкан съм, че ме помниш!
Как бих могъл да те забравя?
Ами, минаха 16 години.
Толкова много?
Малко или много.
Ако те бях срещнал на улицата, нямаше да те позная – с тази брада.
Искаш ли кафе?
Не, благодаря.
Аз ще пия едно.
Тогава, да.
Мартин, ще направиш ли кафе?
Да.
Сядай.
Какво те води насам?
Дойдох да си търся работа. Актьор съм.
Донесох ти автобиографията си.
Трупа “Мъхеста пчела”.
Независима театрална трупа.
"El Retablillo de San Crist?bal" от Гарсия Лорка,
"Дневникът на Адам и Ева" от Марк Твен...
Марк Твен, Гарсия Лорка...
Само най-доброто за “мъхестата пчела”.
Не пишеш ли вече?
Не, спрях преди години.
Но ти донесох последния си разказ.
"Посещението"
Между другото, кога започваш следващия си филм?
Ами...
Ще направя всичко.
Разглеждаме вестници да видим дали ще ми хрумне някоя история.
Хващаш ме в творческа криза.
Лентяй!
Прочети моя разказ, може да ти подскаже някои идеи.
За какво се разправя?
Нашето училище.
Едната част се базира на детството ни,
другата не, когато героите порастват.
Тя е измислена. Плод на въображението.
Не ви представих. Игнасио, Мартин.
Приятно ми е да се запознаем.
Захар, мляко?
Да, благодаря.
Между другото, вече не се казвам Игнасио.
Казвам се Анхел.
И защо така?
Това е артистичното ми име.
Един актьор не може да се казва Игнасио Родригес.
Не може ли?
Разбира се, че не.
Анхел Андраде.
Всички ме наричат така, дори майка ми.
Прекрасно.
Благодаря.
Игнасио беше...
Анхел.
Ignacio...
Анхел.
Добре, Игнасио, преди да стане Анхел,
беше... е стар приятел от училище.
Мартин е моят директор на продукция.
И прислужница са всякаква работа.
Ами, Игнасио...
Анхел...
Да, Анхел.
Радвам се, че се видяхме.
Веднага щом ми хрумне нещо...
Дай ми номера си, ще ти се обадя.
Нямам телефон, обаче аз ще ти се обадя.
да оставя ли още една снимка?
Не, не се притеснявай.
Ами, Анхел, още веднъж, беше ми приятно.
Да си тръгвам ли?
Да, мисля че да.
Да ти помогна ли да изрежеш...?
Не, много ти благодаря.
Довиждане.
Приятно ми беше.
Изглеждаш чудесно!
Ти също.
Да прочетеш “Посещението”. 125 00:06:44,700 --> 00:06:47,100 Разбира се, ще го прочета. Умирам от любопитство.
Чудесно. Ще се видим.
Мислех, че никога няма да си тръгне!
Наистина ли ти е приятел?
Да.
Не съм го виждал от училище.
Бяхме много близки.
Всъщност, той беше първата ми любов.
Обаче много се е променил.
Не можах да го позная.
Ще се виждате ли пак?
Не.
Изглежда, все едно го харесваш.
Не, няма нищо по-малко еротично от актьор търсещ работа.
"Посещението".
Откакто тръгнахме на турне със спектакъла "Бомбата"
чакам този момент.
Днес играем в града, където ходех на училище.
Няма да споменавам името му за да не го популяризирам.
Най-хубавите си спомени дължа на кино “Олимпо”,
което сега е в развалини.
Карта.
Писна ми да губя!
Излез тогава.
Почини си.
Благодаря.
Тя определя себе си като
смес от пустиня, случаиност
и кафетерия.
Тя е голяма актриса.
и мой бизък приятел.
За всички вас,
нашето следващо изпълнение,
мистерията 159 00:09:17,800 --> 00:09:19,100 очарованието
на единствената
и неповторимата,
Сахара!
Дайте малко аплодисменти, за бога!
Е...
Какво?
Слушай...
Ще те чакам в хотела.
Да, обаче...
Пакито, чуваш ли ме.
Имаш време за всичко, педераст.
Монда!
Изчакай ме, миличка!
Здравей.
Здравей.
Нещо не е наред ли?
Не мога да си намеря ключовете.
Мога ли да ти помогна?
Разбира се.
Не, те не са там.
Нека видим.
И тук не са.
Не?
Не.
Ето ги!
Протри ми се устата!
Пих твърде много.
Не думай.
Ей! Правя ти свирка, бе!
И трупът изстина!
Дете.
Нито стотинка.
Лотариен билет. Ще го запазя.
Недей да палиш мотора долу.
Ама той е припаднал! Готин е, а?
Не е лош.
И виж, още е надървен!
Миличка,
нека му подухам малко.
Не, имаш други неща за вършене.
Ама ти си била с него часове. Виж си устата!
Хайде, де, мотора няма да избяга.
Млъквай! Отивай да скриеш мотора.
И побързай, чакам те в стаята ти, преди да стане 7:00.
Разбира се, за мен мръсната работа, а за теб удоволствията.
Сега си възбуден нали, нещастник!
Не е честно!
Енрике Серано!
Енрике!
Пакито!
Ела горе.
Ами мотора?
Остави го там. Качвай се.
Комбинация от наркотици
и хормони
луда кучка.
Ключовете! Няма да крадем мотора!
Защо не? Имаме купувач.
После ще ти обяснявам. Ще се видим на литургията.
Значи отиваме в училището?
Да, сега повече от всякога.
Почвам да се обърквам, кучко!
Обзалагам се, че е така.
Скъпи Енрике, Аз съм Игнасио.
Толкова съм мечтал за този момент!
Минаха години, но така и неможах да те забравя.
Трябва пак да се видим, но когато не си пиян.
Искам да ти разкажа за живота си и да чуя за твоя,
докато ядем сметанова торта във френската сладкарница,
както през уикендите, когато не ходехме на училище.
Няма да се меся и да обърквам живота ти.
Знам, че си женен и че имаш дете.
Зная, че живееш в съседния град,
че си разорен и искам да ти помогна.
В момента, работя върху нещо,
но ще ти обясня всичко в сладкарницата.
Ще те чакам от 6:00 до 7:00.
Ела!
Обожавам те.
Игнасио.
Да?
Липсваш ми.
Разопакова ли всички кутии?
Не съм даже и половината.
Имаш ли нужда от помощ? Нямам нищо против да помогна, наистина.
По-добре недей, Мартин. Благодаря.
Може ли да ти се обадя по-късно?
Чета.
Ооо, прости ми.
Не бъди толкова докачлив!
Ще ти се обадя после.
Направи го, дори и да е станало много късно.
Тук гледахме първия фимл на Сара.
И “Закуска в Тифани”.
Енрике и аз се свалихме тук за първи път.
Коленете ми се разтреперват, само като си помисля за това.
Имам среща с него в 6:00 във френската сладкарница.
Не се заблуждавай. Спомни си, той е женен.
Ако отец Маноло не ни беше разделил...
Той какво общо има?
Има много общо. Всичко!
Падрето ми дължи много и е време да си плати.
Мразя да те виждам така.
Остана ли ти нещо?
Да.
Какво?
Кокаин.
Хайде, да вземем малко!
Тук?
Разбира се.
Все още няма никой по улиците.
Уф, че си педераст!
Хайде де.
Пълен нокът за любимият ми приятел Пака.
И още един. Защото вярвам в двойките.
Две свалки, две чукания, две “приятелки, 276 00:18:47,900 --> 00:18:50,100 "Двама яздят зедно", "Двама на пътя".
Такова си прасе!
Точно. Да вървим на училище!
Ставай, момиче!
Хайде, тръгваме.
Това е моето училище.
Изморих се. Нищо ли не ти остана?
Тихо.
Започнала е.
Господнята надежда, която с благоволението на Светия Дух
ни изпълва с мир и любов...
Това е отец Маноло.
Изглежда толкова стар!
Ами не е момиченце.
Предполагам.
Сахара, това е лудост!
Отказваш ли се, кучко?
Не, но параклиса е толкова малък, няма място да се скрием.
Когато ни види,
той ще направи същото, което е направил Христос с търговците в храма.
Изгонил ги е с камшик, а това е бил Христос!
Значи този човек, който според теб е толкова несъвършен...
Изповядвам се на теб Господи, Отец наш всепрощаващ,
и на теб братко,
за това, че съгреших чрез помисли, думи,
дела и опущение.
За моите грешки.
За твоите грешки.
За моята вина.
За твоята вина.
За моята най-страшна вина.
Умолявам Ви, Благословена Дево Мария,
вас ангели, светци,
и теб братко,
да се застъпите за мен, пред нашия Господ Бог.
Всемогъщи Боже, имай милост към нас грешните,
прости греховете, избави ни от лукавия и ни поведи към вечния живот.
Чрез нашия Бог – Исус...
Ще видим...
Господ да е с вас.
Може да ми потрябва.
Нека благословията на всемогъщия,
на Отца и Сина и Светия дух,
Отидете си с мир.
Надявам се.
Върни се в спалнята и поспи още малко.
Благодаря, отче.
Ако се забавя много, не ме чакай.
Ще се видим в хотела, за обяд,
миличка.
Сладко!
Божествено!
Добро утро, отец Маноло.
Какво искате? Не можете да влизате тук!
Аз съм сестра на един бивш ваш ученик, Игнасио Родригес.
Пак не можете да влизате тук!
Не помните ли Игнасио?
Имали сме много ученици.
Но никой не е бил като Игнасио, убедена съм.
Нося ви важно съобщение от него.
Може да ми я даде и сам.
Не не може.
Загина при злополука.
Съжалявам.
Сега ви моля да си вървите.
Вървете си!
Скрий се!
Взех всичко!
Скрий се, той идва!
Игнасио...
Казах Ви да си вървите! Какво правите тук?
Същото като вас, спомням си за Игнасио.
Излезте!
Трябва да поговорим, отче.
Ще отнеме само минутка.
Казвайте каквото имате да казвате и си вървете!
Така на тъмно ли ще говорим?
Нямам нищо против.
Свикнала съм да работя в тъмнината.
Какво искате?
По-добър живот
и по-хубаво тяло.
И какво общо имам аз с това?
Може да ми помогнете, да ме финансирате.
Не вярвам, че Игнасио е мъртъв
и че ти си негова сестра.
Дори не вярвам, че си жена.
Заключвате ли ме?
Не искам някой да влезе по погешка.
А сега, ми кажи защо си тук!
Добре. Ще стигнем и до това.
Това е един разказ на Игнасио.
Да, той послуша съвета ви и продължи да пише.
Имам един приятел, голямо прасе,
който работи в "Дневник 16".
Той е много заинтересован да публикува този разказ.
Но първо искам вашето мнение.
Освен, че сте бил учител по литература на Игнасио,
вие сте един от главните герои в тази история.
Прочетете това.
Всеки месец, момчетата с имена закачени на стената на почестите,
тези, с изкарали най- високи оценки,
биват наградени с ден сред природата.
Винаги бяхме придружавани от учителя ни по литература,
Отец Маноло.
Не!
Игнасио!
Игнасио!
Струйка кръв потече и раздели челото ми на две.
Имах усещането, че същото ще се случи и с живота ми.
Че винаги ще бъде разделен и нищо не мога да направя.
Отче, отворете вратата. Аз съм.
Какво има?
Станал е обир.
Къде?
В параклиса.
Мисля, че е станало след вашата литургия.
На вас липсва ли ви нещо?
Не.
Бокалът, подносът за нафората, каната, потирите...
Трябва да ги намерите!
Момчетата не трябва да разбират за това.
Добре.
И никой, освен теб, да не ме безпокои.
Това не беше ли отец Хосе?
Игнасио го мразеше.
Още ли удря учениците?
Никога не е вдигал ръка на Игнасио.
Не това беше привилегия на директора.
За да обобщим, искам 1 милион в брой.
В противен случай "Дневник 16" ще публикува цялата история.
Аз нямам 1 милион в брой.
Но можете да го намерите.
Сега ако нямате нищо против, ще тръгвам.
Казах всичко, което имах да кажа.
Но вие продължавайте да четете, става все по добро.
Ключът.
Почакайте.
Само до междучасието.
Само минутка.
Значи дойдохте да ме изнудвате.
Кажи на Игнасио, че надценява тези страници. Те са боклук!
Боклук, ама горещ!
Вие и аз ще се продаваме много добре.
И редакторът на "Дневник 16" знае това.
Хората ще повярват на мен, не на теб.
Не, хората са се променили. Сега сме 1977.
Обществото поставя моята свобода над твоето лицемерие.
Ако сме били толкова лоши с Игнасио, той защо се върна?
Защо не се оплака от нас и не смени училището?
Върна се, защото се влюби,
в свой съученик.
Енрике Серано.
Помните ли го?
Да.
Нещо против да продължа с четенето?
В училище имаше много празници.
Най-важния беше Денят на Директора.
На този ден имаше спортни състезания
религиозни прояви,и даваха специално приготвена храна.
Ела с мен, Игнасио.
Хайде тръгвай!
Не съм свършил с яденето.
Гладен пееш по-добре.
Знаеш ли новите думи?
Да, отец Маноло ми ги даде.
Наричай го преподобния директор.
От днес той е директор на училището.
Знам.
Не ми отговаряй.
Когато пееш, непрекъснато гледай в него,
все едно, че няма никой друг в трапезарията.
Разбра ли?
Да.
Отец Хосе, ме сложи в центъра на трапезарията.
Почувсвах се странно сред всички тези свещеници, които ядяха и пиеха,
и бах малко изплашен,
но те всички ме гледаха благо, освен отец Маноло,
който изглеждаше готов да заплаче.
И сега,
Отче Хосе Маноло,
като подарък за рождения ви ден,
Игнасио ще ви изпее
една от любимите ви песни.
"Torna A Sorrento".
Новите думи,
бяха написани от отец Хосе Маноло,
с моята незначителна помощ.
Когато си готов, Игнасио.
Градинарю, градинарю,
нощ и ден сред твоите цветя,
запалваш огън от техните цветове
с пламъка на твоята любов.
И слагаш във всяка чашка
усмивка от твоя копнеж,
с твоите очи обърнати към небесата,
където живеят твоите мечти.
И твоите цветя, градинарю
с техните венчета, ярко блестящи
сплетени признателни в едно
те изпълват с благоуханието на техния аромат.
Продължавай своята работа,
отглеждай цветята
поверени на твоята любов
и на Господ.
Мислех, че не ме харесваш.
Не точно обратното!
Но всеки път, когато те погледна, ти поглеждаш настрани.
Защото ме изнервяш.
А сега не те?
Не.
Влизай.
Мога ли да ви помогна?
Майко, не ме ли познахте?
Нима светът се е променил толкова много?
Майко Соледад!
Какво правите тук?
Дойдох за да остана.
Да останете?
Сара е толкова красива!
В този дом?
Не.
Никога
Мина толкова време.
Едва ли някой си спомня какво съм направила?
Невъзможно е.
Не е Господ този, който те отхвърля.
имам това правомощие.
Какво става?
Не мога да заспя.
И аз не мога.
Това, което направихме в киното не беше правилно.
На мен ми хареса.
На мен също.
Но мисля, че беше грях и Господ ще ни накаже.
Господ?
Аз не вярвам в Господ.
В какво вярваш тогава?
Аз съм хедонист.
И какво е това?
Хора, които обичат да се забавляват.
Прочетох го в енциклопедията.
Какво?
Чу ли това?
Отец Маноло!
Отворете вратата! Или трябва да я разбия
и цялото училище да разбере какво правите?
Игнасио!
Знам, че си вътре!
Виждам краката ти.
Чувам те как дишашш.
Игнасио!
Нищо не правим!
Изчезвай!
С теб ще се разправям по-късно!
Няма да оставя Игнасио насаме с вас.
Как смееш!
Изчезвай незабавно!
Енрике, моля те.
Направи каквото ти казва.
Ела тук.
Какво правехте вътре?
Нищо.
Нищо?
Кълна се, отче.
Защо тогава бяхте заключили вратата?
Ела с мен.
Ела с мен в параклиса.
Звънецът!
За какво мислиш?
Мисля, че в този момент загубих вярата си,
така че вече не вярвам нито в Бог, нито в Ада.
Щом не вярвам в Ада вече не ме е страх,
а без страх мога да направя всичко.
Ще забравим за това, Игнасио.
Дори и да искам, Не мога да ти се сърдя дълго.
Но ще обещаеш, че станалото тази вечер, никога няма да се повтори.
А Енрике?
Какво за него?
Ще бъде ли наказан?
Трябва да го изключа!
Сигурен съм, че той е виновен за всичко.
Не, аз съм виновен.
Не плачи.
Той ти влияе много зле.
Искам само най-доброто за теб.
Ако не го изключите, ще направя всичко, което поискате.
Тихо.
Там в параклиса, за първи път се продадох
за да спася Енрике от изключване.
Но отец маноло ме изигра.
Заклех се един ден да го накарам да си плати.
Станете!
Hands behind your head!
И едно!
Смяна!
Смяна!
Смяна!
Смяна!
Смяна!
Смяна!
Побързай, Енрике! Ще изпуснем автобуса!
Смяна!
Смяна!
Радвам се, че дойде!
Без брадата изглеждаш по-добре.
Благодаря.
Какво правиш?
Чета разказа ти за втори път.
Не ти ли хареса първия път?
Разбира се, че ми хареса.
Само погледни.
Непрекъснато си водех бележки. Съжалявам. Навик.
Няма нищо, това си е твоето копие.
Благодаря.
Добре, сега... Как да го кажа?
Мисля, че ще излезе страхотен филм
и искам аз да го режисирам.
Наистина ли?
И не се майтапиш?
Никога не се майтапя, когато става въпрос за работа.
Но първо искам да знам, колко искаш за авторските права.
Какви права?
Разказът е твой!
Прави с него каквото искаш!
Значи наистина ти харесва?
Признавам, че когато разбрах, че се базира на нашето детство
се почувствах
малко неспокоен.
Но после бях запленен.
Толкова се радвам, човече.
Нали знаеш, че съм актьор и искам да се махна от трупата.
Да, знам това.
Ще бъдеш идеален като Енрике Серано,
гол на леглото,
с писмото от Сахара до теб на възглавницата.
Енрике Серано?
По скоро мислех да изиграя Сахара.
Ти, Сахара?
Луд ли си?!
Защо?
Ами...
Твърде едър си. Не си подходящ.
Мартин, имаме история!
Мога да отслабна! Да вляза в образ!
Правил съм го в театъра. Като Робърт де Ниро...
Копирай го.
"Посещението"?
Да.
Игнасио и аз се захващаме със сценария.
Ако ти ще си режисьор, мисля по-добре да го напишеш сам.
Добре, Игнасио.
Анхел! Започни да ме наричаш Анхел,
иначе никога няма да свикнеш.
Анхел.
Нещо против ти да караш?
Малко съм замаян.
Учудвам се че изобщо можеш да ходиш, след всичко, което изпи.
Трябваше да празнуваме, нали?
Мислех, че ще говорим за проекта.
Ще говорим по късно.
Имаме време.
Помниш ли?
Какво да помня?
Нищо.
Май наистина си пиян?
Какво да помня?
Нищо.
Отбий тук.
Всичко това твое ли е?
Не, няма начин. Само под наем.
Не се впечатлявай толкова, вътре е пълна бъркотия.
Да поплуваме?
Ще ти дойде добре.
Как е водата?
Чака те.
Ще ми дадеш ли цигара?
Не говореше сериозно да играеш Сахара?
Напълно сериозно.
Аз също не се шегувам, когато става въпрос за работа.
Тогава нека да не говорим за работа.
Какво решаваш?
Ще спиш тук или ще се връщаш в Мадрид?
Ако искаш ще остана.
Но като говорим за тела,
ако изглеждам твърде мъжествено, мога да отслабна.
Много съм гъвкав, мога да направя всичко.
Объркваш ме, Анхел.
Вече ми го каза.
И ти ми каза за отслабването.
Защо не говорим ясно?
Не мога да го кажа по-ясно.
Аз съм актьор..
Прекарах три шибани години със скапаната трупа.
Това е първият ми шанс да играя голяма роля
и няма да го оставя да ми се изплъзне.
Не можеш да играеш Сахара.
На пръв поглед не, но дай ми малко време!
Ти си добър режисьор,
а аз съм способен на всичко!
Просто трябва да имаш вяра и в двама ни.
Опитах.
Но не мога да ти вярвам.
Защо?
Защото не виждам Игнасио, който познавах в училище.
Онзи, който обичаше "Cuore Matto" и толкова много други неща.
Вкусовете ми се промениха.
Това ли те притеснява?
Не.
Хората се променят с течение на времето.
Не и ти.
Просто, ти не си Игнасио.
Кой по-дяволите си ти, че да решаваш кой съм или не съм?
Как смееш?
И защо да не съм Игнасио?
Защото не помня песен от преди хиляди години?
Не само това.
Защото не ти духам?
Ако бях останал като момчето, което познаваше, досега да съм мъртъв.
Аз вече съм.
Уморен до смърт.
Лягам си.
Какво ще правиш?
Незнам.
Ти ми кажи.
Какво да ти кажа?
Дали ще играя Сахара.
Оставането ти тук, от това ли зависи?
Не!
Но ако не играя Сахара, няма да има и филм.
Тогава незнам защо още си тук, нещастник.
Изчезвай!
Изобщо незнам защо реших да се срещна пак с теб, долен педераст!
"Жена се хвърли в басейн пълен с гладни крокодили,
в зоологическа градина, пълна с посетители.
Когато първият крокодил я нападнал, жената го прегърнала.
Според думите на свидетелка,
крокодилът погълнал тялото на жената,
която не издала и звук,
за няколко минути."
Каква ужасна смърт!
Незнам...
Дори не е извикала.
За какво мислиш?
За гладни крокодили.
Ехо.
Здравейте, влезте.
Журналист?!
Why are you hereЗащо сте тук?
Да ме интервюирате?
Не. Всъщност, да.
Кое от двете, сладурче?
Не съм журналист, актьор съм.
Искам да ми помогнете да се подготвя за една роля.
Кава роля?
Травестит, който имитира Сара Монтел.
Това съм аз! Защо не дадат ролята на мен?
Ами, ти не си актьор, само педераст.
Трябва да се научиш на възпитание,
защото не е това начина да се отнасяш към една дама!
Съжалявам.
Е, ще ме научиш ли?
И как ще ми платиш, миличък?
Точно това е което искам да науча!
Две минути.
Ще говорим по-късно.
Аз съм наред.
Всичко, което правиш е невероятно.
Поласкана съм.
Ще се видим.
Ортигера, 6 км.
Здравейте.
Здравейте.
За вас?
Бира.
Извинете, че питам, но от къде имате тази запалка?
Не сте от тук.
Откраднах я от един приятел.
Семейството му живее тук.
Може би го познавате. Казва се Анхел Андраде.
Да.
Това е сценичното му име.
Разбира се, че го познавам.
Така ли?
Да, много добре.
Това е чудесно.
Кой е?
Енрике. Бях съученик на Игнасио.
Вървете си или ще извикам полиция!
Извинете.
Да не сте Енрике Годед?
Да.
Аз съм майката на Игнасио.
Радвам се да се запознаем.
Заповядайте.
Благодаря.
Простете на етърва ми.
Аз съм тази със сърдечен проблем, пък тя се плаши.
Няма значение.
Игнасио много говореше за теб.
Бяхме много добри приятели.
Знам.
Последния път, когато си дойде, ти написа писмо.
Писмо?
Не съм го получил.
Беше преди 3 години.
Не знаеше адреса ти и го изпрати до Министерството на Културата.
Тогава не съм изненадан.
Когато върнаха писмото, той вече беше мъртъв.
Да отидем в дневната.
Това е другият ми син Хуан.
По-малкият.
Играе в театъра.
Смени си и името.
Казва, че има твърде много Хуановци.
Иска дори и аз да го наричам Анхел.
Искам да видя стаята на Игнасио.
За да бъда честна, той нямаше стая,
но обичаше да използва тавана.
Искате ли да го видите?
Отиваме горе!
Хуан изгори всичко.
Тетрадките, дрехите...
Всичко освен тези списания.
Нищо ли не е останало, от това което Игнасио е писал?
Не.
Колко жалко!
И вие ли сте от някое издателство?
Не. Какво издателство?
Скоро след смърта на Игансио,
дойде един мъж, който отговарял за издаването на млади автори
или поне така каза.
Отчаяно искаше разказите на Игнасио.
Спомняте ли си името му или на издателството?
Не, но беше много настоятелен.
Така че, му казах истината, че Хуан изгори всичко,
но той дори поиска адреса на Хуан.
Дадох му фалшив, разбира се.
Мисля, че този човек беше малко луд.
Това е писмото на Игнасио.
Не е изгорено,
защото така и не казах на Хуан, че са го върнали.
Благодаря ви, госпожо.
Не съдете моя Хуан.
Той е добър син,
но смърта на брат му го съсипа.
Той го намери.
Скъпи Енрике.
Най-после имам новини от теб.
Прочетох във вестника.
Режисираш първият си филм, човече.
Дори и да е независим.
А като си помисля аз бях любителя на филми!
Ще се зарадваш да научиш, че все още пиша.
Привършвам разказ от който ще излезе божестве филм.
Отец Маноло ме вдъхнови.
Невероятно, но го срещнах онзи ден на улицата във Валенсия.
Сега съм на посещение при майка ми, иначе живея във Валенсия.
Проверих, той вече не е свещеник.
Използва последното си име - Беренгер.
Работи в издателство, женен е и има дете.
Помислих си: Той просто плаче да бъде изнуден!
Така че, написах "Посещението", разказът, който ти изпращам.
Прочети го, моля те.
В момента се нуждая от много пари
и ще ги взема от този нещастник!
Той ми дължи много,
и е време да си плати.
Пиши ми и ще ти разкажа остатъкът от историята.
Единственото, за което те моля е да ми отговориш.
Мога да споделя тази история само с теб.
Обичам те.
Твой Игнасио.
Аз ще отворя.
какво искаш?
Дойдох да се извиня.
Ще ти върна слиповете. Забрави си ги.
Благодаря.
Много съжалявам за това, което казах.
Взимам си думите назад.
Ако все още те интересува, "Посещението" е твой.
Направи филма с когото и когато поискаш.
Отслабнал ли си?
Да. Работя сериозно по въпроса.
Искам да отслабна още. И взимам уроци.
Уроци по какво?
Как да бъда кралица.
Работя с най-добрия имитатор на Сара Монтел.
Тя играе в "Bambola", един гей клуб.
Работя там като сервитьор,
за да изуча кралиците по- отблизо.
Значи все още мислиш за Сахара.
Да.
Само ме пусни на прослушване.
Благодаря.
Намерил си я!
Да, забрави и нея.
Игнасио, искам да говорим...
Наричай ме Анхел,
не мисля, че ме вземаш на сериозно.
Анхел, сигурен съм, че си добър актьор,
сега повече от всякога.
Значи, ще разрешиш да се явя на прослушване?
Прослушването продължи няколко месеца,
достатъчно да се хвърля в снимането на "Посещението",
като жената, която се хвърлила при крокодилите
и ги прегръщала докато те я изяждали.
Променил си края.
Да.
"Посещението" не може да свърши щастливо, като твоята история.
Защо не?
Сахара не може просто да си тръгне от училището.
Тя е заплаха за свещениците.
А ние знаем на какво е способна Църквата.
Но този край е доста тежък.
За теб, като актьор, така е много по интересно.
Така ли мислиш?
Разбира се.
Заснех "Посещението" в памет на Игнасио.
В писмото си, той казва, че ще се радва да го види на екран.
А също и за да открия загадката на Хуан.
Той ми позволяваше да прониквам в него,
но само физически.
Бяхме на път да приключим снимките, а неговата мистерия беше непокътната.
Но на последния ден
имахме посещение.
Тишина!
И камера!
Работи!
"Посещението" 91 сцена, първи дубъл.
Сахара, скъпа!
Action!
Момчетата са вече в клас, а и ми писна да споря.
Пуснете ме!
Искате да ме отвлечете ли?
Отворете вратата!
Трябва да пишкам, да си купя цигари, да си оправя грима!
Дори и да имам парите,
как мога да бъда сигурен, че няма отново да ме изнудвате?
Не можете да бъдете сигурен.
Това е моето отмъщение.
Пуснете ме или ще викам.
Обичах Игнасио.
Не може да обичате момче на 10г. Измъчвали сте го, насилвали сте го!
Обичах го.
Моля ви отворете ми!
Заключена съм!
Тя заплашва да ни изобличи.
Иска 1 милион песети за да си мълчи.
Ако и дадеш и една песета, никога няма да спреш да плащаш.
Знаех, че пак ще се видим, боклук!
Познаваш ли я?
Познавам го по-добре от преди.
Това е Игнасио Родригес.
Игнасио!
Не може да бъде!
Трябва да го довършим.
Той е заплаха за цялото паство!
Иска да каже нещо.
Да говори тогава.
Ако ще ме убивате,
искам първо да се изповядам.
Да изповядаш какво?
Благодарение на теб нямаме друг изход.
Трябва да запазиш спокойствие.
Ще се погрижа за трупа.
Как?
Най-добре за теб е да не знаеш нищо.
Беше самозащита, отче.
Щеше да направи живота ни невъзможен.
Да,
предполагам.
И няма никакви свидетели.
Господ.
Да,
но той е на наша страна.
Стоп!
Готово, момчета!
Този беше добър. За другия какво ще кажеш?
Дай ми също и първия.
Много добре, момчета.
Не, беше велико.
Нещо не е наред ли, Анхел?
Не.
Ще се видим по-късно.
Наистина стана много добре.
Оставете това! Кой сте вие?
Злодеят от твоя филм.
Отец Маноло!
Господин Беренгер.
Сега не съм отец, дори не съм баща на собствения си син.
Излезте!
Прочетох в едно списание, че сте тук.
Вървете си, изпийте едно топло мляко с мед, вземете аспирин,
и ме оставете на мира.
Имам работа за вършене и не мога да си губя времето с вас.
Дори и за да разберете как умря Игнасио?
Или кой го уби?
И има ли връзка с вашия филм?
Казвайте каквото имате да казвате и си вървете.
Живеех във Валенсия.
Работех в издателство и отговарях за публикуването на млади автори.
Преди 3 години, получих разказ, който се казваше "Посещението",
подписано от Игнасио Родригес.
Игнасио Родригес се обажда за "Антологията на младите автори".
Не му ли казахте, че е отхвърлен?
Да, но той настоява да говори с вас.
На вашата линия е.
Господин Хосе Мануел Беренгер?
Да.
Предпочитам отец Маноло.
Извинете?
Вие ли сте авторът на "Посещението"?
Да.
Решихме да не включваме разказа в "Кратки истории от 80-те"
Съжалявам.
Вие и аз трябва да си поговорим.
Мисля, че не трябва. Нямам какво повече да ви кажа.
Обаче аз имам.
Ходех на училище в Сейнт Джон.
Бяхте мой учител по литература,
и бяхте лудо влюбен в мен.
Помня как ме прегръщахте отзад
докато декларирахте любовта си.
Не мога да повярвам, че не помните.
Помня копчетата на расото ви,
които се забиваха в гърба ми.
Наистина ли сте забравили?
Ще ви чакам в къщи в 7:00.
Адресът ми е на гърба на плика, отец Маноло.
Бутнете вратата.
Просто е заяла.
Това не беше Игнасио, който вие и аз обичахме.
Здравейте, господин Беренгер.
Аз съм Игнасио.
Моля, заповядайте.
Да, аз съм наркоман,
но искам да се откажа и си помислих, че можете да ми помогнете.
Знам една клиника.
И аз знам, но първо искам да се постегна от тук от там.
Знам, че имам божествени гърди, но всичко останало.
Няма да се впускам в подробности.
Да изглеждаш добре струва доста пари, отче Маноло.
Мисля, че 1 милион ще свърши работа.
1 милион?
Да, в брой. И устата ми е запечатана. Няма да кажа нито дума.
Ти си се побъркал!
Върху главата ви е на път да се стовари обвинение в насилие, отец Маноло.
Какво ще каже жена ви или шефът ви?
Не си в изгодна позиция да изнудваш когото и да било.
Мога да уредя да те арестуват още тази вечер.
Много добре.
Вие се обадете на полицията, а аз на жена ви и на медиите.
Не съм виждал изнудвач в по- неизгодна позиция.
Повярвайте, знам какво говоря.
Хуан, връщай се в стаята си.
Искам да гледам телевизия.
Ще гледаш по-късно, говорим по работа.
Нямам нищо против да остане.
Сигурен съм, че нямате.
Това е брат ми, той ме наглежда.
По идея на майка ми.
Аз съм господин Беренгер.
Един милион, край на историята.
Как искате да го наричам - Хуан,
или Анхел?
Изнудването се превърна за мен в инвестиция.
Посещавах братята често, за да мога да виждам Хуан.
Помните ли Дон Нарцисо - Нацистът?
Той хареса моите илюстрации. Вижте тази.
И ето още една... Вижте, тази е много хубава.
И тази...
"Децата на Испания"
Донесох ти това.
Игнасио беше доволен от малките суми, които му давах.
И аз продължавах да го мотая.
Желаех Хуан,
все повече и повече..
Здравей.
Здравей.
Донесе ли парите?
Мога да ти дам само 50,000.
Каза, че ще донесеш милион!
Не, казах, че днес ще разбера дали ще ми дадат заем.
Отговорът е "Да",
но трябва да проверят с какво гарантирам.
Трябват ми още три седмици.
Още три седмици!
Аз съм наркоман. Случайно да си забелязал?
До три седмици може да съм мъртъв.
Заминаваш ли?
Очевидно!
Искам да видя майка си, преди да вляза в клиника.
Тя трябва да ме види с тези зъби и с това лице и всичко е по твоя вина!
Не бъди несправедлив,Игнасио, правя каквото мога.
Тогава направи повече!
Ще отсъствам седмица.
Като се върна си искам милиона.
Ако не го получа, ще съжаляваш. Писна ми да съм прецакан!
Ще се опитам да ги накарам да побързат...
Отче.
Тръгваме.
да ти помогна ли?
Естествено, вземете куфара най-тежък е.
И като сте се захванали, вземете и това.
Спрете това такси.
Такси!
Довиждане, отче.
Довиждане. Отворете багажника, ако обичате.
Шалът ми!
Извинявай.
Дойдох да си взема шала. Сигурно съм го забравил тук.
Мамка му, наистина е много мек!
Копринен е.
Твой е.
За да бъда честен, оставих го тук за теб.
Стига глупости, Аз не съм Игнасио!
За щастие.
Колко е часът?
12:30.
Той даде ли ви нещо за мен?
Игнасио? Не.
Мамка му!
Днес трябва да си платя учебната такса.
Учиш ли?
Да. Актьорско майсторство.
Актьор съм.
Егоистично копеле!
Знаеше, че трябва да платя днес, а не ми е оставил нищо.
Очевидно е, че аз му платих таксата.
Не казах на Игнасио,
но банката ми отпусна заем от 2 милиона.
Изтеглих един милион.
Казах на жена си, че заминавам на конференция в чужбина.
Тя не ми повярва.
Предполагам това не те интересува.
Ни най-малко.
Как умря Игнасио?
Седмицата, която прекарахме сами с Хуан,
беше най-щастливата в живота ми.
Всеки ден му носех по нещо.
Дрехи, уокмен, 8-милиметрова камера.
Аз се радвах на подаръците повече от колкото той.
Махни си ризата.
Махни я!
Сега е мой ред!
Свали това.
Покажи ми кура си.
Ще снимаш кура ми,
не хващай в кадър лицето ми!
Твърде късно е.
Не мога...!
Ти! Дай ми някакви пари!
Лошо ми е. Облива ме пот.
Как е мама?
Получила е още един сърдечен пристъп.
Обаче сега е добре. Аз съм болният.
Парите!
Още!
Това е всичко, което имам.
Искам си милиона сега! Без повече извинения!
Без повече да ме разиграваш и без повече подаръчета.
Мамо!
как си, Хуан? Игнасио пристигна ли?
Да!
Какво става?
Обичайното, синко, но...
Открадна ми пенсията, току що я бях взела!
Вярно ли е?
Да, миличък.
Кажи на леля, че ще и изпратя пари.
Хуан, той ми обеща, че ще отиде в клиника.
И ти му повярва?
да, този път наистина беше сериозен и ще се опита.
Трябва да му помогнеш.
Как?
Остани с него. Не го изоставяй.
Обещай ми.
Обещавам.
Слушай, той даде ли ти
сиренето и наденицата?
Вкусни са!
Защо си правиш труда?
Във Валенсия има храна. Не си харчи парите.
Те са ти любими. За теб ги пратих.
Не можеш да ги намериш във Валенсия.
Добре, благодаря ти.
Обичам те, синко.
Обади ми се, ако нещо стане.
Не се тревожи, ще ти се обадя.
Чао.
Къде е Игнасио?
Ще го убия!
Идеята беше на Хуан.
Или моя. Незнам.
Единственот решение беше да се отървем от него.
Малко или много, прилича на това, което току що заснехте.
Но не така жестоко.
Как го измислихте?
Разказът на Игнасио не свършва така.
Докато пишех сценария, разбрах, че Игнасио е мъртъв.
Хуан ки ви каза?
Не.
Сам открих.
Ще ми кажете просто как е станало?
Уредих да се срещнем с Хуан в Музея на Големите Фигури.
Той беше планирал...
Повече отколкото изглеждаше на пръв поглед.
Аз ще купя дрогата, а ти ще му я дадеш.
Защо аз?
Мамка му, той ми е брат!
Не съм чудовище.
Защо мислиш, че не ме боли?
Но той разрушава живота ни.
Какво ще правим след това?
Известно време няма да се виждаме.
Защо?
Ти каза, че няма да има разследване.
За всеки случай.
Да не даваме повод за подозрение.
Аз ще отида при майка ми, тя има нужда от грижи.
Когато нещата се успокоят, ще заминем заедно.
Носиш ли парите?
Да.
Не.
Аз какво да правя докато чакам?
Работи, спестявай пари. Ще ни трябват.
Обстановката в къщи е непоносима.
Извини се на жена си и се радвай на сина си.
Кажи и истината.
Какво?
Кажи, че си бил с някой друг,
с жена.
Дай ми адреса на майка си.
По-добре не.
Така няма да се изкушаваш да дойдеш да ме видиш.
На какво се смеят?
На нас се смеят.
Или поне на мен.
Хуан купи чист 100% хероин.
Даде ми го
и аз отидох при Игнасио.
Сам.
Това е последната ми доза.
Какво искаш да кажеш?
Отказвам ги.
Този път наистина.
Преди да си оправя лицето и всичко останало,
влизам в клиника да се лекувам.
Вече се записах.
Добре.
Утре ще имаш парите.
Надявам се.
Преди обяд, нали?
За всеки случай, написах две писма
едното до издателството и другото до жена ти,
те разкриват какво си скрил от тях в миналото и сега.
Не е необходимо. Дай ми ги!
Когато взема парите. Преди обяд.
Готини са, нали?
Кои?
Циците ми.
Да, да прекрасни са.
Благодаря.
Да ти помогна ли?
Не, не.
Върви си.
Не искам да се бода пред теб.
Готово.
Спри тук.
Ще отидем на кино да убием малко време.
Все едно всички филми разказват за нас.
Сега какво?
Отивам си в къщи.
Искаш ли да дойда с теб?
По добре не.
Не забравяй да вземеш двете писма.
Добре.
Ако не го направиш, ще загазим.
Всичко ще взема, не се тревожи.
Щом няма да се виждаме известно време,
дай ми някой от филмчетата, които снима с камерата.
Ако гледам как се чукаме, ще се чувствам по-добре.
Ти луд ли си!
Ами ако жена ти ги види?
Трябва да ги изгорим. Аз ще се погрижа.
Да вървим.
Влез за малко.
Не, ще хвана такси.
Значи,
няма да те видя вече?
Само за няколко дни, Мануел.
Такси.
Обади ми се, възможно най- скоро.
Добре.
Игнасио?
Енрике.
Какво става?
Ти!
Най-после!
Разбрах от списание, че си тук.
Какво му каза?
Всичко.
Сега аз съм единственото, което имаш.
Ти си луд.
Забрави ли, че писмата на брат ми са у мен,
те те обвиняват в смърта му.
Двамата го направихме, любов моя.
В писмата си споменат само ти.
Енрике, почакай!
Енрике.
Добре ли си?
Остави ме на мира!
Ако още веднъж те видя, кълна се, ще те убия!
Сега, когато те открих, никога вече няма да те пусна.
Свиквай с идеята.
Моника.
Ще ме закараш ли?
Разбира се.
Нали?
Сядай отпред.
Здравейте.
Кой беше това?
Някакъв търсеше Енрике.
Кой е?
Аз съм.
Върни ми ключовете.
Нещата ти са в хола. Вземи си ги.
Таксито си тръгна.
Трябва да ми заемеш колата или да ме закараш до Мадрид.
Бих искал да поръчам такси.
Улица "Вода" 11.
Енрике Годед, да.
Благодаря.
Щях да ти кажа след като свършим филма.
Да ми кажеш какво?
Че името ми е Хуан.
Че съм брат на Игнасио, че той почина преди 4 години.
Това вече го знаех.
Знам че знаеше.
Какво искаш да кажеш?
Майка ми ми звънна да ми каже, че си бил там.
Предположих, че си научил всичко.
И когато ме помоли за прослушване си знаел, че знам?
Да.
И продължи да се преструваш?
Какво друго ми оставаше?
Не съм те лъгал, ти знаеше всичко.
Не, незнаех.
Знаех, че Игнасио е мъртъв и, че ти си заел мястото му
но дори и не си представях, че ти си го убил!
Това е таксито.
Не съм го убил аз, Беренгер беше! Игнасио го изнудваше.
Но ти си го принудил!
Таксито чака.
Не знаеш какво е да имаш брат като Игнасио
и да живееш в малък град.
Хуан,
таксито чака.
Защо избра мен за ролята?
Ти все още не ме виждаш като Сахара.
Само за да ме чукаш ли?
Не, беше от любопитсво.
Исках да видя колко далеч ще стигнеш
и колко можеш да понесеш.
Ще стигна и по-далеч.
Обзалагам се.
Няма нужда от повече обяснения.
Не е мое. От Игнасио е.
Скъпи Енрике: Мисля, че успях...
"След премиерата на "Посещението"
Анхел Андраде стана много известен актьор,
славата му продължи 10 години.
През 90-те кариерата му започна да залязва.
Той се ожени за Моника, гардеробиерката.
В момента работи само в сапунени опери."
"Гн. Беренгер (или Отец Маноло)
остана в живота на Анхел Андраде (или Хуан).
Започна да му иска пари и да го изнудва.
Една вечер бе прегазен от кола.
Колата караше Анхел Андраде."
"Енрике Годед продължава да снима със същата страст."