Nobody's Fool (1994) (Nobodys.Fool.1994.iNT.DVDRip.XviD.AC3-NDRT.cd2.sub) Свали субтитрите
Не ми даде сърце да я обезсърча.
- Говорил си с жена ми?
Не й се връзвай, от състоянието й е.
Не ми казвай, че е бременна.
- И още как.
Сигурно ще се цаниш за кръстник.
Няма как да съм и баща, и кръстник.
Великият бял ловец направи бебе.
Да поговорим за работа.
Чух, че ще ремонтираш една викторианска къща...
Забрави.
- Синът ми е без работа.
Не се хаби, Съли.
Търся здрави мъжаги с поне малко акъл в главата.
Такива няма да си намериш.
Защо ли изобщо говоря с теб? Хайде, готин.
Оная твоя съборетина стои ли още?
- Защо?
Да вървим да я огледаме.
Хрумна ми една идея.
Да ти се скъса сърцето. Знаеш ли на кого ми напомня?
На теб.
- Вярно, възголемичък му е.
Чакай малко, Уил.
Внимавай, деде.
Ей, Съли...
Счупи прозорчето и отключи отвътре.
- Знам какво правя.
Нито дума.
Ако обичаш.
Не знам...
Май дължа извинение на Ръб.
Явно не той е най-големият тъпак в Бат.
Можеше да запазиш къщата.
Да я постегнеш, да я дадеш под наем.
Или да я продадеш и да си сложиш парите в джоба.
Но не - оставил си я да гние.
Само за да си го върнеш на баща си.
Има 30-35 години, откакто е умрял. Още ли те държи?
Е, ти спечели.
Това може да е най-голямото ти постижение.
Предлагам ти сделка.
Ако ми продадеш изгодно къщата, ще ремонтираш викторианската.
Съли...
Добре ли си?
Взимай я.
Какво?
- Взимай я.
Прави с нея каквото си искаш.
Дай парите на Питър.
- Къде остана малкият?
Уил!
Да не реши, че съм те забравил?
Не беше нарочно.
Искаш ли да видиш къде съм израснал? Ще ти хареса.
Ти решаваш. Или влез вътре с мен, или върви при баща си.
Добре.
- Кое от двете?
Да отида при татко.
Добре, да вървим.
Ето го татко ти.
Няма нищо.
Забравил си го?
- Само няколко минути.
На него му се е сторило повече, може би цяла вечност.
Какво съм си въобразявал? Никога няма да се промениш.
Искам да говоря с Уил.
Искам да говоря с внука си.
Здрасти, готин.
Днес май сгазих лука.
Уплаши се, нали?
Знаеш ли какво правех като малък, когато ме хванеше шубето?
Опитвах се да бъда смел за 1 минута.
Следващия път - за 2 минути.
От какво се страхуваше?
Не помня вече.
И ти няма да помниш, като станеш на моите години.
Вземи.
Да си засичаш времето.
Едно завъртане на стрелката е 1 минута,
две завъртания - 2 минути.
Така ще знаеш колко време си бил смел.
Благодаря.
- Няма защо.
Може ли да те питам нещо?
Защо ни заряза?
Откъде да знам?
Беше...
Грешка. Бракът ни беше грешка.
Какво искаш да ти кажа? "Бях лош баща."
За толкова кратко време изобщо не съм бил баща.
Доволен ли си сега?
Щом не си мой баща, как така си дядо на Уил?
Все отнякъде трябва да започна.
Жива ли си още, бабке? Или си умряла в съня си...
Какво стана?
Ако ти кажа, ще обещаеш ли да си мълчиш пред сина ми?
Не мога да ти обещая.
- Тогава няма да ти кажа.
Добре де, няма да му казвам.
Получила съм удар.
- Какво?!
Съвсем слаб. Случва се на моята възраст.
Докторът рече, че ако се пазя, няма причина да не живея дълго.
Още сега ще се обадя на Клайв. Син ти е, има право да знае.
Доналд, ако му кажеш, ще ме затвори в старчески дом.
Знаеш, че съм права.
Ако стане така, няма да го понеса.
Добре, но ще ти трябва някой, който да се грижи за теб.
Има кой да се грижи за мен.
- Не, идеята не е добра.
Още ли залагаш на коне?
- На една и съща комбинация.
Печелиш ли?
- Засега не.
Но продължаваш да залагаш.
- Все някога ще ми излезе късметът.
Същото усещане изпитвам към теб.
А сега ще ме закараш ли у дома?
Благодаря, Доналд.
Ще ми се да не знаех, че долу има плъхове.
Знаеш ли какво още ми се ще? Да дойде някоя голяма фирма
да ни дава много пари, да си работим на закрито
и да забравим за Карл Роубък.
А най-много ми се ще Питър да престане да ми вика Санчо.
Мразя това име.
Всъщност искам Питър да се махне.
- Какво?
Казах, че искам Питър да си отиде.
По-добре си бяхме само двамата.
Не ми харесва как все му говориш.
Преди ходехме насам-натам заедно, а сега и той се мъкне.
Той ми е син!
- Идва.
Здрасти, Санчо.
- Чу ли?
Имаше ли късмет?
- Май открих подходящ вариант.
Двустаен апартамент за мен и Уил. Хубав квартал, разумен наем...
Значи смяташ да останеш?
- Да, почти съм го решил.
И отсега нататък ще работи с нас?
- Така изглежда.
Няма достатъчно работа за трима.
- Ти не бери грижа.
Не ми се нрави.
- Не е и нужно.
Може ли да изпия една бира, Съли?
- Защо питаш мен?
Нали ти си шефът.
- Питай него, той я е купил.
Дръж, Санчо.
Къде тръгна?
Напускам.
Ръб! По дяволите... Я се връщай!
Татко, караш по тротоара.
- Спокойно.
Виждал ли си такъв инат?
- Да.
Ама е бльон! Само да свие нанякъде и сме прецакани.
Бездруго сме прецакани.
Съли, караш по тротоара!
Майната ти, Реймър.
Тук не става за паркиране, Реймър.
- Писна ми!
Слизай веднага! Купонът свърши, арестуван си!
Сега умният човек би слязъл.
Стига, татко.
- Ти си решаваш.
Стой!
- Господи, татко!
Няма да посмее.
Стреля ли?
- Май беше изстрел.
Гласувам да се предадем, ако имам право на глас.
Тъпанар такъв!
Е?
- Нищо.
Стори ми се, че ще ми четеш конско.
Предупреждавах те аз. Тоя е пълен ненормалник.
Сигурна съм, че има обяснение.
- Нападнал е полицай!
Слава богу, че не е изперкал в къщата.
Доналд Съливан да се маха. И то на мига!
Ако ти не го изгониш, ще го направя аз.
Не ми е приятно да го кажа, но Банкерчето е право.
Прецаках се.
Явно ще ме пратят на почивка на държавни разноски,
така че си намери друг наемател.
- Не искам друг наемател.
Твоята компания много ми допада.
- Не съм цвете за мирисане, Берил.
Може би така ще се научим да не летим в облаците.
Какво ще кажеш?
Нещо нямам коледно настроение.
Хвани Ръб да ти помага.
Винаги можеш да го откриеш в закусвалнята.
Знаеш ли как се работи с циркуляр?
- По-добре от теб.
Едва ли.
За колко време ще го свършите?
- Два-три дни.
И да хванеш...
- ...Ръб да ми помага.
Дадох ли ти ключовете за форда?
- Преди час и половина.
Ако ти прави мизерии, закарай го на бензиностанцията
и кажи на Харолд, че си ми син.
Само като му споменеш името, вратите се разтварят.
Защо не ме измъкнеш по-скоро?
- Не вини мен, аз съм евреин.
Празниците са си ваши.
- Евреин, сериозно?
Не знаех.
Защо тогава не си умен?
Как да те измъкна от ареста, като не щеш да влезеш?
Имаш право.
Осъденият има право на последно желание, нали?
Пикапът ми е отзад. Да отидем, да се съблечем голи
и да видим какво ще стане.
Добре.
- Капка гордост нямаш ли?
Върви в затвора, там ти е мястото.
Виж, малкият заспа.
Не съм го виждал заспал, откакто беше на 6 месеца.
Трогателно.
- Ще се разплача. Събуди се!
Господи... Да си вървим.
Плати сметката.
Добре ли си?
- Да.
У ърф ще те измъкне след 2-3 дни.
Ралф е бил добър баща.
- Да.
Свестен човек си станал.
- И ти.
Да ти кажа ли нещо смешно? Никой друг не знае.
Като се уволних от армията, учих в колеж около 6 месеца.
Много ми харесваше.
- Защо се отказа?
Просто не ми беше там мястото.
- А къде ти е мястото, татко?
ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК
Ето там.
Поне за тази нощ.
Искаш ли да вляза с теб?
- Не.
Ще изляза за нула време.
Наглеждай У ърф.
И мис Берил.
И захранвай Ръб с понички.
- Трудно ще те заместя.
Не си поставяй твърде високи цели.
И на мен ми идваше нагорно в началото.
"БЯГСТВОТО" СЕ ПРОВАЛИ
Даде ми дума, хората разчитат на теб. Аз също.
Подписвали ли сме някакви документи?
Нищо лично, знам колко много ви се искаше,
но няма да стане.
- Защо?
Оказа се, че нямаме изгода.
- Разбери ме правилно...
Хората накупиха хиляди декари земя заради теб.
Грешиш, Клайв, заради теб са я купили.
Каза, че е сигурно!
- Е, случва се човек да сгреши.
Приятно ми беше да си побъбрим, лека нощ.
Весела Коледа, г-н Пийпълс.
Весела Коледа.
На скъпата ни Хати
Благодаря, Оли.
- Обожавам малките градчета.
Къде другаде пускат затворници за погребение?
Мина ли предварителният процес?
- Не, следобед е.
Как ще пледираш?
- Временна невменяемост.
Заради хапчетата, които ти ми даде.
Хайде, момичета.
Едно, две, три.
Сигурно се чувстваш страхотно.
Откъде-накъде, като съм в ареста? Един долар нямам настрана.
Но твоите коне най-сетне спечелиха.
- Внимавай!
Моята комбинация? На която залагам всеки ден?
Спечели преди 2 дни.
- Бях в ареста, не съм залагал.
Няма да посегнеш на човек с очила, нали?
Повярва ли сега в късмета?
- Затова ли си зад решетките?
Чу ли за Клайв младши? Духнал е.
Г-н Съливан, проявете малко уважение.
Провалът на инвестицията поставя банката пред фалит.
Затова си е плюл на петите.
Как го прие мис Берил?
- Не особено добре.
Брей, човек за два дни не може да влезе в затвора!
Съли...
- Кажи, Ралф.
Онзи снегорин, който ми даде...
Снощи някой го е откраднал от гаража.
Дори го бях покрил с платнище.
- Спокойно, знам къде да го намеря.
Не си го и помисляй.
Ето че пак сме тук, г-н Съливан.
Как е коляното ви?
- Зле.
Явно не ви пречи особено, когато раздавате юмруци на полицаи.
Ваша милост...
- Г-н У ърфли, недейте.
В този случай мълчанието е злато.
А вие как сте?
- Ваша милост...
Същият съвет - мълчанието е злато.
Как реагирате обикновено, когато някой посегне да ви удари?
Дръпвам се.
- Постъпете така другия път.
Възпроизведохте ли изстрел?
- Беше предупредителен.
Знаете ли кого сте предупредили? Една бабка през две къщи.
Оли, ако ще въоръжаваш дебили,
давай наред, иначе не е спортсменско.
Полицай Реймър е наказан.
- А най-добре да бъде упоен!
Чудя се накъде отива тая страна...
- Млъквай, Реймър!
Недей да седиш дълго тук.
Ще ти залепне пишката за стълбите.
О, забравих, че твоята не стига дотам.
Твоята също.
- Понеже я сгъвам.
Да ти кажа ли колко пъти я сгъвам?
Ако я сгънеш, ще боли.
- Моята е изключение.
Знаеш ли какво ми се ще?
- Не. Какво ти се ще?
Ще ми се още да бяхме приятели.
Ние сме приятели, Ръб.
А знаеш ли на мен какво ми се ще? Да се разкараме оттук
и да отидем да поиграем покер. Какво ще кажеш?
Ами... Питър?
Я ме погледни.
Питър ми е син.
А ти си най-добрият ми приятел.
Да не вземеш да ревнеш?
Трябваше да си остана в ареста.
Залагам 40.
Влизам, колкото и да не ми се иска.
Отговарям, загубеняко. И...
Вдигам.
Блъфира.
- Бърди, затвори, че премръзнах.
Научи се да играеш като хората.
- Джоко...
И той влиза.
Не му показвай картите си, Ръб.
Флош до асо.
- Гледайте и плачете: 4 дами.
Като се закучи, не ти върви и това е!
Парковият комплекс се сговни,
вързан съм с 1 4 полупостроени къщи.
И за капак, Тоби не хареса новата ми секретарка.
Чий е този пистолет?
- Твой, тъпако, нали го заложи.
Трябваше да си тръгна преди 2 часа.
Така, играем със седем карти.
Валетата и поповете са жокери.
- Дай да играем нормално!
Тя защо ме зяпа така?
- Защото си хубавец.
Не съм.
- Напротив. Карл, хубавец ли е?
Дума да няма.
Съли, отскочи до старата си къща.
- Проблем ли има?
Не, оставил съм ти нещичко там. Коледен подарък.
Джоко, носиш ли от онези жълти хапчета?
Кракът ли те заболя?
- Не.
За Карл.
- Божичко...
Ето - 2 билета до Хавай за теб и мен.
Тоби, има логично обяснение.
- Нима?
Е?
- Хавай?
Без майтап?
- Без майтап.
Веднъж като ти излезе късметът, няма спиране.
Късметът няма нищо общо.
Трябва да си купя нов бански.
- Няма нужда от бански.
Взела съм кокосово масло.
Ти ще мажеш мен, а аз - теб.
За бога, Тоби, ти си бременна!
Ти ще си кръстник.
- Млъквай, Съли!
Слънце...
- Пясък...
Никакъв сняг и раздрънкани пикапи.
Така лесно ли ще се дадеш, Карл?
- Спокойно, Оли.
Не им стиска.
- Да се обзаложим ли?
Съгласен. Басирам се, че ще се качите в самолета,
но докато летите над Канзас, Тоби ще се разплаче,
а ти не търпиш женски сълзи.
Ръб, след около минута
този нещастник ще проумее, че е допуснал ужасна грешка.
Ако тръгне след нас, гръмни го.
Съли...
- Имаш да казваш нещо ли?
Не.
Тоби...
- Остави ме, моля те.
Благодаря ти, че дойде при мен.
Допреди известно време щях...
Щях да тръгна.
Но наскоро открих, че съм дядо.
И баща.
И приятел може би, така че...
Ти си истински мъж.
Знам, не е комплимент.
- Този път е.
Как може да грешиш за всичко?
Ти си най-красивата жена в Бат.
И в Хавай ще засенчиш всички. Ще се оправиш.
Благодаря.
Щяхме да бъдем страхотна двойка.
Да, така е.
Да не са те пуснали от затвора?
Какво правите тук?
- Водих Уил да види новия ни дом.
Хареса му. Отивахме към мама и видях пикапа.
Честита Нова година. Раничко е, но съм оптимистка.
За хубавия живот.
На това хубав живот ли му викаш?
- За мен е.
Сетих се, че не съм ти дал коледен подарък.
Обади се на жена си. Телефонът е там.
Ти не разбираш...
- Върви!
Здравей, аз съм.
Да, знам.
Недей да плачеш.
Татко, не ми виси на главата.
Няма ли да ми върнеш крака?
Не ти трябва крак, а папагал.
Да му върнем ли крака?
Занеси му го.
Няма да те ухапе.
У теб ли е хронометърът?
Да изпробваме ли онзи номер?
Недей така...
Благодаря.
Уил, майка ти иска да говори с теб.
Мамо...
Ама че боклук.
- Стара съм вече за тая работа.
Защо реши така?
- Щом почнах да те харесвам...
На всекиго мога да вляза под кожата.
Направи ми една услуга.
Говоря сериозно. Хазяйката ти е направила нещо.
Какво?
- Старата къща пак е твоя.
Тя е изплатила данъците.
И ти си й позволил?
- Насърчих я.
Не искам да имам нищо общо с тази къща.
Пет пари не давам какво искаш.
Налага се.
Клайв младши няма да се върне.
Сега чуй какво искам от теб.
Когато тя ти каже...
...благодари й. Нека й стане приятно.
Толкова много ли искам?
Ако не го направиш, няма да ме видиш повече.
Татко?
Ще издържите ли без мен за ден-два?
- Ръб ще е във възторг.
А ти?
- Върви.
Може да се забавя и повечко...
- Ако има проблем,
помисли какво бих направил аз и...
- ...направи тъкмо обратното.
Замалко да забравя.
Какво е това?
- Какво мислиш, че е?
Фиш за конните състезания.
Печелившият фиш?
Колко?
- 5800 долара.
Ти ли си направил залога?
- Нали поръча,
преди да те арестуват.
Виж ти! Умът, трудолюбието и красотата все пак победиха.
И то пред очите ни.
Не забравяй за къщата!
Само да си посмял!
Ти го обработи, твой е.
Как ли пък не.
Кой си ти?
Оправих ти перилата на верандата.
Може ли да вляза да си отдъхна?
- Разбира се, Доналд.
Ти си единствената, която ме пуска в дома си.
Дано не си дала стаята ми на друг.
- Засега не.
А допускаш ли домашни любимци?
Не съм сигурна.
- Все ще измислим нещо.
Ще правя чай. Искаш ли?
- Не.
Никога.
Съжалявам за Клайв младши.
- Благодаря, Доналд.
Не му дадох всичко от себе си.
- Поне си го отгледала.
Аз и с толкова не мога да се похваля.
Чух, че си направила голямо добро.
Вреш си носа, дето не ти е работа.
Стара жена съм, не ми връзвай кусури.
Простено ти е.
- Благодаря.
Няма ли все пак да пийнеш чай?
- Не. Колко пъти да ти повтарям?
Хората размислят понякога.
Тая надежда за теб.
Сериозно?
Хайде, влизай и ти.
На Джесика Танди