Nobody's Fool (1994) (Nobodys.Fool.1994.iNT.DVDRip.XviD.AC3-NDRT.cd1.sub) Свали субтитрите
Н Я М А Б А Л А М И
ДЖЕСИКА ТАНДИ
ДИЛЪН УОЛШ
ДЖИЙН САКС
МЕЛАНИ ГРИФИТ и др.
Музика ХАУАРД ШОР
Оператор ДЖОН БЕЙЛИ
По романа на РИЧАРД РУСО
Сценарист и режисьор РОБЪРТ БЕНТЪН
НОРТ БАТ, ЩАТ НЮ ЙОРК
Г-н Съливан!
Бог току-що разруши птичата баня на г-жа Грубер.
Приближава се, Клайв.
Миналата година покоси лампата в края на улицата.
Мисля, че ме е набелязал. Няма да изкарам годината.
Да не си умряла в съня си, бабке?
- Още не.
Говориш си сама, малко ти остава.
- Не си говорех сама,
а на Клайв старши.
- Аз пък реших, че си изкукала.
Ще те заинтригувам ли с чаша чай?
- Не, никога.
Защо си с вратовръзка? Да не си загазил?
Не, ако не си ме изпяла за глобите.
- Току-виж ми дали награда.
Преди да те хвърлят зад решетките, би ли оправил перилата на верандата?
Дадено.
- Да не забравиш!
Забравял ли съм някога?
- Да.
Този път няма.
Как е Банкерчето напоследък?
- Не го наричай така.
Клайв мл. ще дойде ли за празника?
- Да, синът ми ще ме води в клуба.
Кой каквото прави, сам си го прави.
- Едва ли помниш кой го казваше.
Ти, Берил, когато бяхме в 8-и клас.
Защо не влезеш на топло, глупчо?
- Знаеш ли за какво мечтая?
Да имам пари за топло палто.
И знаеш ли за какво още мечтая?
- За какво?
Пак да работим заедно.
Роубък е купил тази викторианска...
- Няма да стане.
Шест месеца ремонт на закрито.
- Отказвам да работя пак за него.
А и според адвоката ми днес ще изляза от съда богат.
Щом е така, дай една десетачка.
Ръб, излизаш ми по-скъпо и от любовница.
Да, но пък съм ти и приятел.
Г-н У ърфли, пак стигаме до въпроса "защо".
Ваша милост, искаме да запознаем съда
с травмата на коляното на моя клиент,
получена, докато е работел в строителна компания "Тип-топ".
Разполагам с безброй документи от уважавани лекари, които...
Тук някъде бяха.
- Г-н У ърфли,
неколкократно не успяхте да докажете, че въпросната травма
е резултат от небрежност на работодателя.
Съдът се произнася в полза на строителната компания.
Защо ли наех еднокрак адвокат?!
- Двукрак не можеш да си позволиш.
Не се обезкуражавай. Това е временна спънка.
Не забравяй каква е стратегията ни.
- Стратегия?
Не знаех, че имаме такава.
Рано или късно ще му натрием носа.
Съдията вече взе да се изнервя, нали го чу?
Ти го изнервяш, У ърф.
- Понеже знае, че няма да мирясам.
Знам как се чувства.
Болен е, говори по телефона, на Бахамите е...
Избирай. Не иска да те вижда.
На Бахамите! Грабвай чековата му книжка и да заминаваме.
1000 други бих предпочела пред теб.
- Благодаря.
Чух, че съдията ти е бил шута.
- Дано не си се охарчил за подкупи.
Не ставай язвителен, Съли.
Само в Америка допускат еднокраки адвокати пияници в съдебната зала.
Пък и ни се отвори блага работа.
- Първо ще ми се изплатиш.
Ти работеше без договор.
- Нарушаваш закона.
Ти пък кога си работил на договор?
Все гледаш да бръкнеш в нечий джоб, а?
Пука ми, че си прецакал коляното си.
А и работиш некачествено. Така ли мислиш, че съм преуспял?
Не, не си преуспял така.
Преуспял си, благодарение на баща си,
който си отиде млад, а ти му пропиля парите по ски курорти.
Не съм ходил на ски от 2 години.
- Все ми е едно дали ще фалираш,
преди това ще ми се изплатиш!
- Нищо не ти дължа.
Иначе ще те изхвърля през прозореца!
Пет, четири, три, две, едно.
Каква е работата?
Парков комплекс "Бягство" Откриване 1995 г.
Татко?
- Питър?
Да те закарам ли?
Идвам.
Доста време мина.
- Три години.
В кое училище преподаваше?
- Университета "Западна Вирджиния".
Какво ви води толкова на север?
- Вера.
Няма да е празник, а мъчение.
- Шарлот, ако ще започваме така...
Как е Вера? Не съм я виждал от предишното ви гостуване.
Как е възможно в това малко градче?
- Лесно.
С бившата ми жена не се движим в едни и същи кръгове.
Всъщност Вера се движи по права линия.
Все някой трябва да е праволинеен.
Кой си ти?
- Дядо ти.
Винаги ли изглежда така?
- Да, обикновено.
А теб защо са те кръстили У акър?
У акър!
- Нищо не съм направил.
Спри колата.
- Какво стана?
Спри, преди да изхвърля малкото копеленце!
Не може така, миличък.
Някой ще ми каже ли какво стана?
- Върви при баща си, Питър.
Защо постоянно удряш хората?
Какво стана, по дяволите?
Божичко! У акър ли го направи?
- Глупости.
Паднах от скеле преди 6 месеца.
Ходи ли на лекар?
- Поне на двайсетина.
И какво казаха?
- 20 различни неща.
Благодаря за превоза.
Връщай се в колата, ще те закарам докъдето искаш.
Довиждане.
- Наистина ли си добре?
Нищо ми няма.
Не ме мисли.
Слушай, защо не наминеш към мама утре?
Искай й разрешение.
- Нали е Денят на благодарността!
Ще си помисля.
Да не си гола?
- Не, но мога да бъда след 2 сек.
Не бързай. Ще изпия едно кафе.
Пътна помощ? Съливан е.
Закъсах наблизо, на ул. Харбин 313. Изтеглете ме.
Пишете го на сметката на строителна фирма "Тип-топ".
Хорас?
- И аз не съм гол, Съли.
Боже опази!
Как успяваш да се омърляш толкова?
- Нали работя за мъжа ти.
Зарече се да не работиш за него.
- Беше временно.
Ето ключовете. Как изобщо ти се вързах!
Осребри го бързо. Благодаря, г-н Янси.
Защо не драснеш един чек и на мен? С Карл изгладихме противоречията,
но книжката не беше у него...
- Повярвах ти.
Наистина ми дължи пари.
- Нареди се на опашката.
Сърдечният байпас е прескъпо удоволствие.
Какво правиш?
- Изхвърлям му дрехите.
За мен той вече не живее тук.
Смела стъпка.
Поне ще му привлечеш вниманието.
- Не е сигурно.
Като спечеля от конните състезания,
защо не зарежеш оня мухльо и не избягаш с мен?
И къде ще отидем?
- На Хавай.
На някое топло местенце, където сервират коктейли с чадърчета
и те мажат с кокосово масло.
Трябва да тръгвам.
Дръж се.
- Да се държа?
Това ли ти е мъдрият съвет?
- Не мога да предложа повече.
Ето къде си бил. Света обърнах да те търся.
Трябваше да се откажеш.
Аса.
- Три десетки.
Раздайте и на мен.
Обичам жени, които не се купуват.
- Майната ти, Съли.
Отивам да пишкам.
Руби...
- Сега пък какво?
Не разгаряй любовен пожар.
Не разгаряй любовен пожар, не превръщай живота ми в кошмар.
Стига сте се заяждали де.
Днес не пожънахме голям успех, но можем да пробваме милион неща.
Откога не си печелил дело, У ърф?
- Какво общо има?
Цепи.
"Сурово - опечено, за мен наречено."
Само глупаците вярват в късмета.
Аз и в ума и трудолюбието вярвах, докато не срещнах теб.
Играем със седем карти.
Докторите ли ти предписаха пиячка и цигари?
Нямаше да ме спират, ако ме познаваха.
Ако те познаваха, нямаше да те закърпят.
Последни залози.
Ще направиш ли мазилка на една къща утре?
Нали нямаше да работиш за Карл?
- Млъквай, Ръб.
За тази работа трябват двама души.
- Навит ли си?
Не работя в Деня на благодарността.
- Ще работиш.
За двойна надница.
- Как не. Защо да ти плащам двойно?
Какъв ден е утре?
- Денят на благодарността.
Най-вбесяващото е, че дори нямаше да се сетиш, ако не беше Ръб.
Аз съм си досетлив по природа.
Знаеш ли за кого е този празник?
За нормалните хора, Съли.
Да се съберат със семействата си. А ти не си от тая порода.
Но пак ми дължиш двойна надница.
- Иначе си прави мазилката сам.
Ти залагаш, Джоко.
- Десет.
Отказвам се.
Какво ти става?
- Общувам с теб телепатично.
Съли възприема само ако го фраснеш с лопата по тиквата. Залагай, умнико.
Петнайсет.
- Отговарям.
Четири осмици.
Четири деветки.
Внушавах ти да се откажеш.
- Давай, Джоко.
Съвсем скоро Съли ще си отвори очите.
Утре сутринта в 7 часа,
докато рине премръзнал снега пред къщата на старата Берил,
изведнъж ще му просветне:
"Бих могъл да си работя на топличко
с моя стар приятел Ръб.
Я да взема да се обадя на Карл Роубък за мазилката.
Тъкмо ще си върна дълговете от хазарт."
Но, за твое сведение,
утре ще бъде твърде късно.
Хубавичко си помисли.
Ти ли си, Съли?
- Да.
Новия ни снегорин ли крадеш?
- Тъкмо го натоварих.
Имам право да те застрелям.
- Само ако съм влязъл с взлом.
А ще влезеш ли с взлом?
Какво стана с мухльото?
Прие заплахата ми, че ще го гръмна, много по-сериозно от теб.
Сигурно се е стреснал от байпаса и го е ударил на живот.
Ще миряса, като му мине страхът.
- Но на мен тия не ми минават.
Хайде де, кради, като ще крадеш. По-туткав крадец не съм виждала.
Съли, дай огънче.
Дай ми огънче.
Прибирай се, глупако. Женен си за най-голямата хубавица в Бат.
Човек винаги трябва да иска повече.
Кажи й, че я обичаш. Иначе аз ще й се обясня.
Дано не стана като теб.
- Дано.
На 60 години още залиташ по чужди жени.
Дано съм с акъла си тогава.
- Надявай се.
Защото сега никакъв го няма.
И аз имам такъв снегорин.
Съвсем същият.
Ще ми оправиш ли перилата най-сетне?
Още днес ще се заема.
Може ли да попитам какво правиш?
- Пазя машината от собственика й.
Доналд, не изпитваш ли угризения, че си пропилял живота си?
Не много често.
Само от време на време.
Кънтри клуб "Мохоук Вали"
Не само паркът, а и всичко останало: хотели, ресторанти, бензиностанции.
Цените на имотите ще скочат до небето.
Тази сутрин говорих с г-н Ломакс по телефона и той ми каза...
С.У., кажи им го лично.
Става дума за първоначална инвестиция от 100 милиона долара.
Е, дами и господа, призовават ни. Майко...
Високо оценявам гостоприемството ви.
Клайв беше страхотен. Без него нямаше да успея.
Сигурно се гордеете със сина си.
- Всъщност той не ми е син.
Размениха го в родилното.
Това е дълга история, Клайв.
- Тя се шегува.
Да ти помогна?
- Не.
Мамо...
Шарлот иска да си тръгнем сутринта.
Имаме си проблеми, а тук още повече се изострят.
Знаеш ли кой е виновен? Доналд Съливан.
Онзи ден в шоуто на Опра говориха за безотговорните мъже.
Съсипват живота на децата си.
Сякаш описваха Доналд Съливан.
Опра ги разбира мъжете.
- Какъв е този пикап отпред?
Татко!
Как е? Извинявай, че закъснях. Тъкмо пристигам.
Съли, ти ли си?
- Здравей, Ралф.
Каква изненада! Вера ще падне, като те види.
Майка ти не знае ли?
- Не очаквах да дойдеш.
Вера, познай кой дойде.
- Идвам.
Какво се моташ толкова?
- Трябва да пишкам.
Разкарай се, тъпчо!
У акър, предупреждавам те!
Забравих нещо в гаража.
- Ще отида да видя как е Шарлот.
Не се шегувам, У акър!
Съли...
Честит празник.
- Мамо!
Излизай оттам, Уил!
- Ти пък какво правиш тук?
Какво има? Какво си му направила?
- Аз?!
Той изпотроши сервиза на майка ми!
- Шарлот, стига.
Не ми викай "стига".
- Вината е изцяло твоя!
Ще броя до 10, Уил.
Какво има пък сега, Реймър?
- Счупени стопове!
Още едно нарушение и ще конфискувам бричката ти!
Стига, Реймър, празник е.
- Да беше взел мерки!
15 долара. Ако не ги платиш до 30 дни,
ще ти бъде изпратена призовка.
- Я си хвани гадже.
Ще ми паднеш ти някой ден, умнико, когато най-малко очакваш.
Добре ли си?
Уил.
- Да, Уил.
Той умря ли?
- Кой? - У акър.
Не, но не е във форма.
Ела да седнеш отпред, при мен.
Издирвате ли някого?
- Слава богу. Къде сте?
В "Коузи Корнър".
- Идвам.
Благодаря.
Постоянно ли се биете с У акър?
- Понякога.
Поне не му се даваш.
Когато мама и татко се разведат...
- Ще се развеждат?
Когато се разведат, аз ще остана при татко, а У акър - при мама.
Ще види тя колко е гаден У акър!
Когато мама и татко пак се съберат, всичко ще е различно.
Ще живеем в къща и ще си имам собствена стая.
У акър няма да ми пипа играчките.
А мама и татко няма да се карат за пари и разни такива.
Здравей, приятелче.
Благодаря ти, че ми се обади.
Почти бяхме стигнали до бой.
Какво става между теб и Шарлот?
- Ти постъпи правилно, като избяга.
Само на 5 пресечки.
- Все едно си на луната.
Искаш да кажа, че съжалявам ли?
- Нищо подобно.
Хайде, да се прибираме.
Кажи ми, сещаше ли се понякога за мен?
Да, случваше се.
Аз постоянно мислех за теб.
Не си познал, Съли!
Здравей.
- Влизай, Съли.
Ела да поседнеш.
У дари едно уиски по мъжки, направо от бутилката.
Къде е мухльото?
- Където е Руби.
Защо го прави?
- Не и от любов, във всеки случай.
Аз себе си не мога да разбера, камо ли малоумния ти мъж.
Идвало ли ти е да гръмнеш някого?
- Затова не нося оръжие.
Дали да не си купим по един "Магнум" и да ограбваме банки?
Като Бони и Клайд.
Ти трябва да си Клайд, аз съм уморен.
Винаги ме развеселяваш.
Сигурно защото си единственият, който е по-зле от мен.
Не, просто дълбоко в себе си тайно си влюбена в мен.
Така ли?
Бас ловя.
Никога няма да разберем, както сме я подкарали.
В такъв случай си отивам.
Твоичкият къде скри снегорина?
- В "Тип-топ".
Пак ще го гепя утре.
Или вдругиден.
- Пази се от злото куче.
Повече ме е страх дали ще прескоча оградата с този крак.
Ти си истински мъж, Съли.
- Благодаря.
Не беше комплимент.
Продай къщата и ми позволи да инвестирам в парковия комплекс.
Големи пари ще потекат насам. Тук може да стане рай.
Идеята никак не ми се нрави.
А и не мога да продам къщата, имам квартирант.
Това е другото. Изгони Съли. Снощи се качих горе.
Навсякъде са търкалят фасове. Ще подпали къщата!
Г-н Съливан мрази да любопитстваш.
Не любопитствах, а бранех интересите на майка ми.
Само наемател пироман ти липсва!
Само ти не си го проумяла още!
Боже милостиви!
Г-н Съливан!
- Майко, какво има?
Какво е станало?
- Г-н Съливан, бързо, мис Хати!
Аз ще се погрижа, майко.
Слава богу, че още си тук. Хати пак е избягала.
Стой тук, ще я върна.
- Бързо, насред улицата е.
Не мога бързо.
Търся си шала.
- Това Банкерчето ли е? Загазил е.
Бързо!
- Само изглежда на забавен кадър.
Не карай по тротоара!
Да не си избягала, красавице?
Къде отиваш?
- При сестра ми в Олбъни.
Ела да те закарам.
- Добре.
Искаш ли да отидем на танци? Само ти и аз.
Пристигнахме.
- Господи...
О, мамо!
Защо правиш така? Благодаря, Съли.
Руфъс, замести ме за малко.
Е, Руфъс, сега ни е паднало.
- Занеси това на Джоко. С кетчуп.
Нямам ли време за едно кафе?
Съли?
Занеси това на Джоко, втора маса.
- Искам да поговорим.
Не...
- Той го обича с кетчуп.
Не беше нужно да се намесваш.
Как прекара празника, Клайв? Какво прави?
Нищо, вечерях с майка ми.
- Нищо, а?
Май си ходил където не ти е мястото.
Хазяинът има...
- Не си ми хазяин.
Майка ми...
- Само заради нея още те трая!
Ако не се разкараш веднага, може и да размисля.
И не кради кетчупа.
Ето и присъдата на съдия Уопнър.
Съжалявам за смъртта на птичката.
Съчувствам ви, но за мен това не е решаващо.
Бърди, да имаш аспирин?
- Коляното ли?
Да. А мислех, че се подобрява.
- Не е от травмата, това е артрит.
Артритът само се влошава.
Сдъвчи това, ще те отпусне.
- Благодаря.
Колко ти дължа, аптекарю?
- Нищо, мостри са.
Нужна е писмена гаранция.
Ти за кого си?
- За ищеца.
Значи аз съм за ответника.
- Дори не чу казуса.
Да, но познавам адвоката си. Увеличи звука.
Подобна гаранция би била безразсъдна и глупава.
Произнасям се в полза на ответника.
Ти си единственият ми сигурен източник на доходи.
Не знам защо изобщо идвам тук.
- За да си сред приятели?
Дръжте се по-добре с мен.
Един ден ще осъзнаете, че еднокрак адвокат, при това веселяк, е злато.
Господ грънци да ви дава.
Какво беше това?
Питър! Какво става?
Не знам откъде да започна.
С жена ми се скарахме снощи. Напусна ме и взе У акър.
Къде е Уил?
- При мен.
Както и да е, трябва да вървя.
Бързаш ли?
- Аз ли?
Мама има главоболие и й обещах да й занеса аспирин.
Точно ти ми трябваш.
- Ама...
Тръгвай, че времето лети.
Кифлички?
- Кучетата не ги ядат.
Купуваш телешка кайма за кучето си?
- Аз нямам куче.
Май не й пука особено.
От месеци заплашва, че ще ме напусне.
Не биваше да я карам да идва,
защото мама я дразни дори повече от мен.
Боже мили!
- Няма страшно.
Дръж.
Какво е това?
- Едно...
Какво правиш?
- Две...
Дали е достатъчно? Прав си, я да сложим още едно.
Ей, Баузър, я виж какво има тук.
Румсървис.
Лапкай.
- Божичко...
Не мога да повярвам.
Уж съм природозащитник, а ти помогнах да отровиш куче.
Първо, не е отрова, и второ, тепърва ще ми помагаш.
Вечерял ли си?
- Не.
Ела да те черпя един хамбургер.
А би ли ми казал какво става?
- Може би после.
Не ми харесва тази идея.
- Спокойно.
Не знам... Ами ако ни причаква?
Отдавна се е трупясало.
- Може да се преструва.
Не е най-умното куче на света.
- Само най-гадното.
Видя ли?
Мястото е удобно.
Наистина ли снегоринът е твой?
- Ама как те е възпитала майка ти!
А ако някой ме види?
- Косата ми побеля, докато те чакам!
Не зацикляй.
- Само това ли ще кажеш?
Зарязал ме, когато съм бил на година,
цял живот го чакам да дойде и да се държи като баща,
и когато най-сетне сме заедно, какво правим?
Влизаме с взлом,
а той ме съветва да не зациклям.
Добре ли си?
- Да.
Пази се.
Гледай да не си отрежеш ръката.
Татко?
Не мърдай.
Прав беше за третото хапче.
Направо невероятно.
Като видях кучето, си рекох...
Никога не съм правил нещо подобно.
Знаеш ли какъв е кошмарът на мама? Че ти си си гледал кефа.
Кажи й да не се тревожи за това.
Искам да ти покажа нещо.
Нали няма пак да влизаме с взлом?
- Не, имам ключ.
Поне имах навремето.
Твоя ли е?
- Сигурно вече е на общината.
Тук израснах. Това е бащиният ми дом.
Аз бих я оставил да гние. Дядо ти не беше стока.
Трезвен не беше лош човек, само дето вечно беше пиян.
Баба ти го отнасяше.
Дребничка жена беше.
Направо я подмяташе.
Както си седеше, изведнъж...
...я просваше в другия край на стаята.
Веднъж се опитах да ги разтърва. Бях към 12-годишен.
Не че за него имаше значение.
Помислих, че ще ме убие.
- Боже...
Дано гори в ада!
И ти ще казваш така за мен, като си отида.
Ти вече си отиде, татко. Казвал съм го.
Ама добре прескачаш огради за университетски преподавател.
Вече не съм преподавател.
Уволниха ме.
Просто съкратиха щата за катедрата по англицистика.
Проблемът е, че трудно се намира работа точно сега.
Учебната година вече е започнала.
Както и да е, все ще измисля нещо.
Защо не дойдеш да работиш за мен?
Глупаво е, не мога да ти плащам много.
Минимална заплата?
- Повечко.
Тогава съм навит.
А запознат ли си с работата?
- Така се издържах като студент.
Питър? Баща ти ли е с теб?
Какво е това?
- Чисто нов снегорин. Искаш ли го?
Не знам, не мога да си го позволя.
На мен ми излезе без пари.
Само ще ми го даваш назаем.
- Става.
Най-добре го дръж в гаража.
- Под покривало.
Разбира се.
Много ти благодаря, Съли.
За нищо.
- Няма да заключвам, Питър.
Забравих да купя аспирин за мама.
Дай й едно от тези.
- Не знам...
Не се бой, ще ти бъде благодарна.
Прекарахме си направо...
Да.
Ще дадеш ли един долар назаем?
- Не. Ще ти дам поничка.
Поничката изчезва, като я изядеш.
- Доларът също ще изчезне.
Добро утро, татко. Как си, Ръб?
Има ли още една поничка за Уил?
- Тази беше последната.
Нали нямаш нищо против, Санчо?
И малкия ли ще водиш на работа?
- Да, мама заведе Ралф на лекар.
А ако пострада? Може да падне, да се набоде на някой пирон...
Какво смешно има?
- Нищо.
Притеснявам се за него.
- Прескочил си едно поколение.
Вие вървете. Аз имам малко работа.
Ще взема Уил с мен.
- Ще отидеш ли с дядо си?
Добре. На работа, Санчо.
Защо трябва да работя с него?
- Защото аз казвам.
Защо си толкова добър с него? Той дори не те харесва.
Знам.
Ще му вляза под кожата.
Искаш ли да караш?
Хайде, седни в мен.
Само не ме ритай по крака.
Дръж кормилото с две ръце.
Виждаш ли как става?
Сега карай самичък.
Не излизай от пътя.
Подскача.
- Не, тресе се, понеже е таратайка.
На мен пък ми харесва.
Прав си, добро си е пикапчето.
Фактура? От коя дата?
Няма я, Леон.
Съжалявам, ще продължа да търся, но нищо не ти обещавам.
Къде е Руби?
- Уви, няма я вече.
Оставила е разни нещица. Искаш ли сувенир?
Не, благодаря.
А мухльото къде е?
- В пристройката.
Разправя, че вече е нов човек.
Не думай.
Кой е това?
- Уил. Той ми е...
Той е мой... Малко е срамежлив, така че...
В пристройката, така ли?
Руби носеше прозрачни блузки, взимай мерки.
Какво става, дядо?
Какво става, дядо?
До скоро.
Запознайте се с Уил.
Единствената ми е от 1992-а.
Не е фактура, така че няма да я плащам.
Разберете се и ми се обади.
Дон Съливан - крадец на снегорини, отровител на кучета,
законспириран баща и дядо.
Как е хавата?
- Нагоре с краката.
Седни тук и не пипай нищо.
Знаеш ли, че дядо ти краде снегорини?
Научи се да си пазиш играчките.
Чудно защо те мрази това куче.
Жалко. Съсипа ми прекрасния злобен доберман.
Нещо май си се вкиснал днес.
Тоби каза, че си станал нов човек.