Class Action (1991) Свали субтитрите
дълбоко залегнала концепция, откакто съществува закон в този щат.
Това е въпрос на договор, цялостно и доброволно изпълнен.
Обжалвания, основаващи се на чувства, нямат място в съда.
- Протестирам.
- Тишина в залата.
Това не е никакъв съд. Не влязохте през портала.
Това е дупката на заека и ние, както много други Алиси,
се спуснахме през нея направо в страната на чудесата.
Ето, дама купа, "Караган Кемикъл".
Компания, която вече 17 години, изхвърля жлъчката си в река Лефингуел.
Загиват растения. Умират деца.
И няма съд, който да може да ги спре.
Най-сетне, един човек не издържа.
Разстроен, отчаян, той блъсна камиона си в кабинета на директора.
и за един светъл, слънчев ден, тази гнусна фабрика спря да работи.
Почитаме ли го? Славим ли го?
Или му благодарим?
Не. Заведено е дело.
- Добре дошли в страната на чудесата.
- Протестирам.
Защо не "Да си гледат работата"?
... платиха му според договора.
Сега той има намерение да постигне повече, чрез тормоз.
Да, ищецът е човек със скромни средства.
Да, "Зайдекс" е доста просперираща компания.
Но законът, не милостта, трябва да диктува действията ни.
Да.
Той влезе през стената.
И за един ден затвори тази ужасна фабрика.
И е отговорен за щети на стойност 427 000 долара.
Колко висока е тази цена, при положение че е спасил един живот?
Г-жо, ще ви дам 427 000 долара за вашето дете. Става ли?
И на вас, г-жо. Същата цена за вашия съпруг.
И на вас, колега. Половин милион долара за безценната ви кожа.
- Протестирам.
- Тишина в залата.
- Колегата премина границата.
- Приема се.
Г-н Уорд, седнете.
Тишина в залата.
Защитата е готова да отстоява случая.
Имаме свидетели,
доказателства, че клиентът ми е действал справедливо.
Но до каква степен? Делото, заведено от ищеца, не е благонадеждно.
Ваша чест, защитата иска прекратяване на делото.
Моля, напомнете им в съседната зала, че истината е сляпа, а не глуха.
Що се касае до вашето искане, колега...
12 минути. Осем дни и половина им трябваха да заведат делото.
- Жалко, че обърка думата "тормозя".
- Жалко, че ти нищо не каза.
Г-це адвокат, къде ще прекарате отпуската си?
- Нямам отпуска.
- Маги. Трябва да имаш 3 или 4 седмици.
Не. Чувам, че се мъти нещо голямо, свързано с "Арго Мотърс".
Знаете ли нещо по въпроса?
Така ли? Не съм чул.
Добрите адвокати, лъжат добре. Научете се и вие.
Адвокатите никога не лъжат.
Просто съобщаваме истината разумно, така че объркването да е по-голямо.
По дяволите, това може да ти откъсне ръката.
Г-н Уорд, извинете. Хауърд Грейхил.
Чел съм книгите ви, а "Граждански права на съд" - два пъти.
Поздравления. Намерили сте екземпляр, който не са изгорили.
От благодарен клиент ли е?
Не, подарък за майка ти. Имаме годишнина.
Трудно е за вярване, но сме вече 34 години заедно.
35.
Пак се заяждаш, Маргарет.
Недей.
Леко нараняване. Без да цели засягане.
Браян, баща ми винаги цели да те засегне.
Готвех се да завия наляво. Бях пуснал мигача.
Видях в страничното огледало как другата кола идва към мен.
И не можах да се отместя.
Просто го наблюдавах, като в забавен кадър.
Отначало не можех да повярвам, че това се случва.
Като че ли гледах телевизия.
И после той ме блъсна.
Колата просто експлодира.
И избухна цялата в пламъци.
Жена ми започна да крещи,
а мъничкият ми син...
- Кучият му син.
- Извинявайте.
Няма за какво да се извинявате.
Това, което се е случило с вас...
Ужасно съм уморен от всичко това.
Тези копелета мислят, че всичко им е позволено.
Безнаказано да лъжат, да убиват, да рушат.
Но чуйте, Стивън. Не винаги успяват да се измъкнат.
Понякога, хора като нас, като нашата кантора, се справят с тях.
И този случай ще е такъв.
Г-н Уорд, благодарен съм.
Иска ми се от самото начало да се бях обърнал към вас.
Ето, сега го сторихте.
Добър ден. "Куин, Калифан и Лънт."
Съжалявам, няма го в момента. Нещо да предам?
Един момент.
- Маги, г-н Грейзър иска да те види.
- Сега ли?
Кажете ми какво знаете за "Арго Мотърс".
Най-големият ни клиент. 21% от приходите ни.
26. Шеф им е Юджин Форест. Пое ръководството преди 2 години...
След като ги закупи на безценица. Смята, че бъдещето е в компютрите.
Говори се, че търси да се слее с голяма компютърна компания.
Грешно. Вече е открил компанията. "ЛорКоТрон Електроникс."
Ох-о! Солидна работа.
Но има една уловка. И тук ние се намесваме.
Преди три години бе заведен класически процес срещу "Арго".
Твърдеше се, че "Меридиан-комби", модел 85-та, се взривил при сблъсък.
- Процеси под път и над път.
- Доказателства?
Не. Работя с "Арго", преди колата да влезе в производство. Всичко е наред.
Убедихме противниковите адвокати, че не могат да спечелят.
Сега, друга кантора, много по-агресивна, подновява делото.
Новият американски начин. Открий производителя и го обери до шушка.
- Какво ще правим?
- Ще се договорим, за изгодна сума.
- Поверителни клаузи, никакви вестници.
- Не, трябва публично да спечелим.
"ЛорКоТрон" е съвестна компания, ориентирана към потребителя.
Този случай изисква време. Не може...
Ако приема случая, един от вас трябва да го поеме.
Струва си.
Благодаря ви.
Хобито ми е да реставрирам американски коли...
Изчезвай.
Майкъл.
Трябва да ми възложиш този случай.
Познавам "Арго" до болка.
По-добра съм от всички останали, а ти си твърде зает.
Бърнстийн също е наясно. И работи добре в екип.
От "Б" група.
Маги.
Моля те. Ще ми помогне да стана съдружник. Полага ми се.
Защо пробутваш Бърнстийн? Той е лека категория.
Искам ти да се заемеш с това дело.
Спор няма.
- Има само един проблем.
- Какъв?
Баща ти е защитник на ищеца.
Да? Какво има?
- Нямаме основания да заведем дело.
- Имаме. Погледни фактите.
Разгледах възможностите от всички страни.
"Арго" са произвели половин милион коли и само няколко са изгорели.
132 коли?
От половин милион все едно са само няколко.
Така или иначе това се случва.
Може би "Арго" са сгрешили дизайна, може би не са. Това нищо не означава.
Подпалва се кола, хора като Стивън за малко да изгорят.
На компанията производител не й пука, За мен това е достатъчно.
Три години "Розенберг Блитман" са имали всички данни, които имаме и ние.
Оттеглиха обвиненията си. Нищо не откриха.
Били Блитман е един смотаняк.
Вярно, но случаят се опира на случайността.
Дори да спечелим, с години ще чакаме парите си. Можем ли да си ги позволим?
Знам, Ник, че не е толкова просто.
Понякога трябва да се осланяш на инстинкта си, да вложиш страст.
Имам добро предчувствие. Време е за екраните.
Джед, харесва ми да те гледам по телевизията. Но...
Не става въпрос за егото ми. А за нас. За това какво отстояваме.
Кантората ни отстоява железни принципи. Това е рядкост в днешно време.
Ако съдиите чуят, че си по следите на голяма корпорация,
ще те изхвърлят като парцал от съда.
Твърде обезкуражително е.
Нещо от сорта: надеждни тъжители, прилични доказателства,
съдия, който да изслушва...
Трябва да знаеш, воювал съм с много по-малко.
Ще бъде забавно да притиснем до стената тези копелета от "Арго".
- Искаш да им натрием носовете?
- Да.
Поне веднъж искам да те видя да спиш през нощта.
- И да пропусна филмите?
- Те са на запис.
Не, не е същото.
Студено ти е.
Майкъл.
- Харесваш ли ме?
- Какво?!
Дали те харесвам? Що за въпрос е това? Разбира се.
- Изненада.
- Как може да не знаеш?
Как мога да знам? Как може някой да знае?
Ако утре сторя нещо, което не ти допада, ще продължиш ли да си с мен?
Слушай. Ела тук.
Чуй ме. Нещата не стоят по този начин.
Аз не съм баща ти.
- Това няма нищо общо с него.
- Има.
Маги. Искам нещата да са наред. Наистина искам.
Имам ти доверие. Чудиш се дали и ти би могла да ми имаш.
Добре.
Освободи си апартамента. Ела при мен.
Не, Майкъл. Разбрахме се да говорим за това, след като стана съдружник.
Може би сега е моментът да говорим.
За твое сведение, не съм готова да афиширам връзката ни.
Мислиш, че не подозират ли?
Едно е да подозираш, друго е да знаеш със сигурност.
- На кого му пука кой какво мисли?
- На мен.
- Защо?
- Защото за жената е различно.
Не искам да говорят, че съм станала съдружник не само заради работата ми.
Май аз трябва да те питам колко ме харесваш.
Не.
Не, престани. Без повече инфарктни въпроси.
Твой ред, така ли?
- Коя е мадамата?
- Дебра, новата асистентка на баща ти.
- Страхотна е.
- Не са ли всички?
Престани.
Желая ти късмет с училищното настоятелство.
Късмет имам. Гласове ми трябват. Благодаря.
Мамо. Здравей.
Хайде. Ти си булката. Ти трябва да се веселиш. Забавлявай се.
- Молбата е от мен. Забавляваш ли се?
- Да, цяла вечер не съм говорила с татко.
Маги, дръж се прилично.
- Маги, един въпрос.
- Престани.
Уимс съди САЩ, 1910. По какъв въпрос?
Теле-шоу, а аз нямах студентска книжка.
Тези са лесни, хайде.
Жестоко и необичайно наказание.
- Оковаха един за 15 години.
- Права си.
- Виждам, всичко знаеш.
- И ти си права.
Всички са прави. Защо не потанцувате с Маги?
Обеща. Извинявам се, но това беше обявено като купон.
Хайде, Ник, танцувай с мен.
- Танцувай с Маги.
- Добре, ти не си никаква купонджийка.
- Още един.
- Какво?
1941. Кемпер съди Валмер. За какво спорят?
- Хайде, за какво спорят?
- Добре.
- За какво спорят?
- Добре, чакай.
- Нямам ни най-малка представа.
- Съдът постановил,
че децата имат право да съдят родителите си за небрежност.
Онзи с гащетата в прасковен цвят, Рик Флеър, бе мой клиент.
- Бореше се под името...
- Син на Сатаната.
Имаше рога, вила, пълна екипировка.
Много се разбираше с един на име Божи ангел.
Една сутрин Сатаната се събужда и вижда светлината.
Става прероден християнин. И разпалва враждата.
- Какво става?
- Божият син побеснява.
- Съди за нарушение на договора.
- Имали са договор?
- На клиента ми бе нарушена...
- Религиозната свобода.
- Може ли да поговорим?
- Момент.
- Спечели ли?
- Съдията ни изхвърли.
Мислеше, че си правим реклама и ни прати по дяволите.
Татко, трябва да говоря с теб.
- До скоро.
- Съжалявам. Благодаря.
Уолдън съди Крамър. Ти ли си го измисли?
Проверете го сам, г-н адвокат.
Исках да те питам нещо по работа.
- Искаш да питаш мен?
- Знам, че не ти се вярва.
- Искаш моя съвет?
- И аз съм страшно изненадана.
Предложиха ми един случай. Доста добър. Ще ме направи съдружник.
- Защо държиш да ставаш съдружник?
- Не ме карай да съжалявам, че те попитах.
- Хайде, питай. Какво има?
- Не ме гледай подозрително.
Както и да е, случаят е страхотен. Знам, че ще е от полза за мен.
Но се чудя, дали да не се откажа, има доста сериозен проблем.
- Колко сериозен?
- Става въпрос за "Меридиан".
- Е, какъв е проблемът?
- Очевидно е, нали?
Очевидно е, че няма проблем. Отказваш се.
Отказвам се? Просто така?
Не разбираш ли? Ползват те за параван.
Мислят си, че ще се смутя, като видя дъщеря си.
- Не е така.
- Помисли, Маргарет.
Ти си адвокат в "Куин Калифан".
Постоянно и всяка секунда бълват начинаещи адвокати като теб.
Когато трябва да се схруска някой, ще изпратят асовете.
Вече ги изпратиха.
Искаш да кажеш ти?
Някога хрумвало ли ти е, че може да съм доста добър адвокат?
- Силно се надявам. Аз те отгледах.
- Не. Майка ми ме отгледа.
Ти беше с гаджето си.
Съжалявам.
Очаквам го с нетърпение. Забавно е някак си.
Не виждам кое точно.
Фред Куин мисли, че ще ме обезпокои с дъщеря ми.
А ако тя спечели?
Някой ден може, но моля те, не ме карай да бъда нескромен.
Досега никой не го е правил.
- Между другото на чия страна си?
- Джед. Не бъди гадняр.
- Глупости.
- Какво искаш да кажеш?
Не знаеш какво приказваш. Искаш да й купя цветя ли?
- Тя ме мрази.
- Не те мрази.
Мрази ме, дявол да го вземе.
Виждам го, всеки път, когато я погледна в очите.
Не я мразя, а би трябвало.
Има ли значение за нея, че тези коли се взривяват? Не.
Има ли значение за нея, че бебета умират? Не.
Пука ли й, че споделя леглото си с най-подлия вид корпоративно животно?
- На теб говоря.
- Не. Говориш на съдебните заседатели.
Джед. Много те обичам, но ти си едно горделиво, самодоволно копеле,
което никога не е доволно от никого и нищо.
И аз да бях на мястото на Маги, нямаше да искам да си ми баща.
- Значи аз съм лошият?
- Не знам.
Трябваше преди години да ви заключа в една стая
и да не ви пускам навън, докато не се разберете и сдобрите.
Но смятах, че с времето ще се вразумите.
Уви, сгреших.
И сега прекарвам живота си между две каращи се деца,
вместо между двама възрастни.
Особено ти.
С Маргарет мога да се справя.
Със свинята Фредерик Куин - също, но ти...
ти ме безпокоиш.
Стели, обичам те.
Знаеш ме що за стока съм и още не си се отказала от мен.
Не мога, колкото и да се мъча, да разбера защо.
В крайна сметка това дело ще си отиде.
Моля те, не я карай и тя да си отиде с него.
Здрасти, как си?
Готова ли си?
Маги, изпитваш я как кара ли?
Аз самата не знам как.
Не ти е нужно. Обучаваме на работното място.
Много смешно.
- Какво има?
- Дума не съм казала.
Точно там е проблемът.
Маги, тревожа се.
Бих искала да се откажеш от делото.
- Той да се откаже.
- Няма да се откаже.
- Кажи му.
- Знаеш, че няма да го стори.
За първи път да ми падне там, където не той определя правилата,
а съдията в съдебната зала.
Място, където мога да го надвия.
"Да го надвиеш?" Маги, той ти е баща.
И какво от това?
Омръзна ми да се страхувам от него.
Караше ме да се чувствам, че все за нещо не ме бива. Без значение, него бива ли го.
Направи някои грешки. Човешко е.
Прекалено човешко.
Ти би трябвало най-добре да знаеш.
Всичките му жени. И това ли бяха грешки?
Случилото се между мен и баща ти е наш проблем.
Минало-заминало, приеми го.
Ами, опитах. Безуспешно.
Мамо, аз съм свидетел. Видях колко много те нарани.
Защо просто не го напусна?
Хайде, кажи нещо.
По твой избор ли? А това какво аз искам?
Няма да се откажа от това дело.
Някой трябва да му се опълчи. Ти не можа.
Маги, така и не разбра.
Може би вината е моя.
Трябваше да направя избор, касаещ баща ти.
Беше доста труден избор.
Естествено, можех да го напусна. Бог ми е свидетел, мислила съм за това.
Но все още го обичам.
Така че реших да остана и да опитам отново.
Отне доста време, но се справихме.
И честно казано, знам, че като останах, спечелих много повече.
И продължавам да печеля, независимо дали ти вярваш.
Добре, мамо.
Прощаваш му.
Имаш право на избор.
Също и аз.
Няколко дни просто ще ви следваме с видео камерата.
Ще снимаме лодката, пристанището, ще покажем живота ви след злополуката.
Животът ми не е много интересен.
Съдебните заседатели ще го намерят за интересен.
Нека видят какво сте загубили, от какво сте били лишен.
Вече не мога да ловя риба, това е.
- Добре е.
- Че не мога да ловя риба ли?
Не, г-н Мин. Това е ужасно нещо.
Трябва да чуем разказите на всички потърпевши.
- Г-н Мин, бих искал да ви благодаря...
- Кой е този с г-н Уорд?
Това е Джак Тагалини.
Г-н Уорд му помогна, както ще помогне и на вас.
Г-н Уорд трябва да е велик човек.
Много велик човек.
А сега, довиждане. Ще държим връзка.
Довиждане.
- Доста лоши изгаряния.
- Съдът няма да го разбере.
Показваме записа. Ако нищо не се получи, караме без него.
Кой е следващият?
Ще минем направо към съкратената процедура.
- Как изглеждам?
- Нервна.
- Защо?
- Имаш пептин по устата си.
Приятелчета ли сме?
Ти как мислиш?
Не се притеснявай за мен. Аз съм просто стария ти грохнал баща.
Бъди силна. Хайде.
Ваша чест, става въпрос за доказателства. Ищецът няма такива.
Единственият начин на действие е присъда по съкратената процедура.
- Отхвърля се.
- Благодаря, Ваша чест.
Следващото дело.
Дело номер 861 947,
Келън и други срещу "Арго Мотърс".
Ищецът се представя от Дж. Тъкър Уорд.
Защитата се води от Маргарет Е. Уорд.
Радвам се, че няма да съм у вас по празниците.
Предполагам, че са подписани нужните декларации.
- Да, Ваша чест.
- Какво имате за мен?
На съдът е представен иск,
задължаващ защитата да осигури имената и настоящите адреси
на служителите на "Арго", конструирали модел "Меридиан", между 1980 и 1985 г.
Отговорете, г-це Уорд.
Не си заслужава. Това е безочливо търсене на факти.
Хора, работили по този проект, може да имат какво да разкажат.
Ваша чест, ако моят почитаем колега имаше най-малка представа какво търси,
не би разпрострял своя иск до размерите на телефонния указател.
Г-це Уорд, мисля, че все нещо му се полага.
И дума да не става.
Някои от хората отдавна не работят за "Арго". Кой знае къде са се разпилели.
Може да отнеме хиляди часове да се състави списък с адресите.
- Ще му дадем имената.
- Г-н Уорд?
И това е нещо, Ваша чест.
Без адресите професиите и имената не са от особено значение.
Мисля, че г-ца Уорд е права.
Да се състави списък с адресите прекалено ще обремени защитата.
И аз за това се притеснявах и позвъних в пенсионното на "Арго".
Казах им, че търся стар приятел, Джон Смит.
Имали ли са служител с това име? Имали са.
Потърсиха го в компютъра и ми дадоха настоящия му адрес.
- Наистина ли?
- Незаконен достъп до лична информация.
За кореспонденция разполагат с всички данни на бивши служители.
Питаха ме дали сме работили заедно в "Арго" и къде живея
и след това ми изпратиха този бюлетин.
Никак не беше трудно, Ваша чест.
Искам тези адреси.
- Евтин трик.
- Свърши работа.
- Защото Саймс харесва твоите лудории.
- Успокой се. Ще ти купя сладолед.
- Джед, престани.
- Млъкни, Естел.
Не. Слушай сега. Край вече.
Не. Има много преди края.
Това е само началото.
- Обичаше сладолед.
- И теб те обичаше.
Знам.
Знам, Майкъл. Не е нужно да се опитваш да ме разведряваш.
Просто това много ще ни забави.
Мамо.
Има ли доктор? Повикайте доктор.
Мамо.
1954, гледах по телевизията изслушване по делото Макарти.
Не можех да се съсредоточа върху свидетелските показания.
На първия ред в залата седеше хубава млада жена.
Всеки път, когато попаднеше в кадър, правеше така.
Бях пленен.
С часове гледах, опитвайки се да я зърна.
Накрая не издържах. Позвъних в залата.
Казах на гарда...
да я помоли да ми звънне през почивката.
Като по чудо тя звънна. Представих се и я попитах какво прави.
Обясни ми, че безгласно казва "Макарти е страхливец".
Определи го като подсъзнателно внушение.
Каза, че завинаги ще се запечати в съзнанието на хората и със сигурност
ще въздейства на глухите.
Хванах първия самолет и след месец бяхме женени.
Сигурен съм, че около Стели сега, се навъртат 12 по-добри от мен мъже.
Но, ако можеш да отделиш минутка, искам просто да кажа това.
Завинаги помни, че те обичам.
Не закъснявай за работа.
Как си?
Била съм и по-добре.
- Там всичко наред ли е?
- Да.
- Хората започнаха да се разотиват.
- Добре.
Имаш ли нужда от нещо?
От свещеник.
Някой, на когото да се изповядам, и който да ми каже, че не е моя вината.
Не е твоя вината.
Тя направи емболия. За тези неща е нужно време.
Те се натрупват...
Не, аз се заех с това дело.
През целия ми живот, каквото и да пожелаех, тя винаги бе до мен.
Винаги е била до нас и веднъж да ме помоли за нещо...
Хайде, стига.
Не може да се виниш за това.
Тя не би го допуснала.
Трябва да се прибирам.
Мисля, че трябва да останеш тук, да бъдеш до баща си.
Ще му мине. Има теб.
Има мен, но се нуждае от теб.
Нуждае се от теб, Маги.
Лора те търси.
Вземи си чинията.
Благодаря, че дойдохте.
До скоро.
Не знаех, че пази това.
Чашата ми за желе.
Помниш ли как от солидарност с фермерите бойкотира желето от грозде?
И ядях само сандвичи с желе от грозде и фъстъчено масло.
Не знаех.
Реших проблема или поне така си мислех.
Намерих желе от грозде, без грозде. С изкуствени съставки.
- Тя не би ти позволила да го ядеш.
- Не. Но се изправи пред морална дилема.
Да угоди на капризното си дете, като оскърби човешките права,
или да се предаде на буламача?
- И какво направи?
- Запозна ме с мармалада.
- Обади ми се.
- Благодаря.
Каква бъркотия.
Майка ти винаги ръководеше организацията.
Днес е имала час при зъболекаря?
- Колко бързо беше това, д-р Гечъл?
- 48 км/ч.
Удивително.
Не е ли удивително? Толкова щети само при 48 км.ч.!
Ще има щети, докато не измислят коли, които отскачат.
АРГО МОТЪРС ЦЕНТЪР ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И РАЗВИТИЕ
- По този начин ли тествате всеки модел?
- Всеки модел, всяка година.
Инспекторите ни задължават.
Разбира се, това е един от многото тестове. Извършваме 77 други тестове.
Не искаме изненади.
Ето това не мога да разбера.
Данните показват, че това е една от най-безопасните коли.
- Ще кажете ли това пред съда?
- Да.
Но не разчитайте само на мен.
- Какво е това?
- Работните диаграми на "Меридиан".
Модел '85 надвиши всички федерални стандарти за годината.
Плюс...
- Плюс "Роуина".
- Кой е Роуина?
Не кой. Какво.
Независим изследователски център. Колата мина всички тестове.
- Не мога да си намеря ключовете.
- Закъсняваш. Трябваш ми да режеш лук.
- Няма ли да вечеряме навън?
- Не, ще сготвя специалитета на майка ти.
Ти ще готвиш?
- Колко чаени лъжички са в една супена?
- Да не съм калкулатор?
- Може би аз трябва да забъркам нещо.
- Не, благодаря.
Предпочитам да умра в леглото.
Това така ли трябва да изглежда?
- Господи.
- Какво?
Нищо.
Просто оставих всичко както си беше.
Приключи ли?
- Като за двама адвокати не е зле.
- Не го сготви майка ти, но...
- Беше чудесно.
- Исках да усетя от нейния аромат.
Опаковах някои от нещата на майка ти. Прецених, че може да ги харесаш.
Искаш ли да ги видиш?
О, Боже мой! Погледни си косата.
Майка ти беше хубава жена, Магпай. Я виж тук. Боже мой!
Магпай?!
Не си ме наричал така, откакто бях на 12.
Най-хубавото, най-умното,
най-бъбривото хлапе.
Народният фестивал в парка.
1967-68.
Не организират вече такива походи. Спомняш ли си?
Спомням си благодарение на вестника. Остави ни с мама в къщи. Естествено.
Точно бях навършила 13.
Първото ми гадже ме беше зарязало. Можех да дойда с теб.
Младата любов бе специалитет на майка ти, Маргарет.
Бях ангажиран да спасявам планетата.
Като пожертва и няколко сутиена.
Жертвахме повече повиквателни.
Така ли?! Мислех си, че повече те интересуваха правата на жените.
По онова време отношенията бяха по-небрежни. По-свободни.
О, хайде! Писнало ми е от глупостите за 60-те.
Понякога пътувах по шест, девет месеца.
Но нищо от онова, което се случваше, не значеше нещо за мен.
Дори и Алис Уърт?
Това ли е всичко? Прекратяваме ли делото?
- Нарушавате процедурата, г-це адвокат.
- А вас съдът ви признава за виновен.
Алис Уърт ми беше съдружничка.
Моля те, татко! Мислиш, че не знаех ли?
- Това не те касае.
- Алис Уърт много ме касаеше.
Тя не беше просто безименна авантюра за една вечер.
Алис беше приятелка. Беше приятелка на мама. И моя приятелка.
Тя бе всичко, което аз исках да стана. Умна, хубава и адвокат!
Обикалях след нея и гледах как ще си кръстоса краката или ще хване питието си,
а после мама намери писмата й до теб.
Тя никога не плачеше пред мен. Не би го сторила.
Разплакваше се, когато мислеше, че аз спя.
Сама в стаята си, в три, четири часа сутринта.
- Уморен съм от тази древна история.
- Никога не бе същата след това.
Нещо в погледа й умря.
Трябва да знаеш, че бях отдаден на майка ти.
Не. С един смъртоносен удар ти отне майката, от която се възхищавах,
майката, която познавах, и бащата, в когото вярвах.
Съвестта на Америка. Защитник на масите.
За масите единствено те интересуваше
как да им стъпиш на вратовете.
- Чакай. Има още нещо...
- Тръгвам.
Чакай. Животът ми премина в помощ на хората.
Да си получавал наскоро благодарствено писмо от Джак Тагалини?
- Нямах нищо общо с това.
- Мисля, че малко скромничиш.
Джак Тагалини бе просто нервиран заради преразходите на "Замбела Еър".
- Не би му хрумнало да търси гласност.
- Не знаеше как. Аз го осведомих.
Насили го. Измами го. Или каквото там правиш, за да се появиш в "Нюзуик".
Боже Господи.
Бях на корицата на "Нюзуик", защото бях прав.
Съдът заседава два часа и 27 минути. Одобриха всичките ни искания.
А Джак Тагалини?
Накара го да говори публично, без да му кажеш за последствията.
Изгуби си работата, приятелите, кариерата си.
Това дело промени закона. Засяга всеки човек, който се качва в самолет.
- Не отговаряше и на обажданията му.
- Помогнах му.
- Изостави го.
- Животът продължава.
Трябваше да помагам и на други.
Изостави го.
Не можех да го държа за ръчичка.
Ти държеше само ръце, които бяха млади, женски и привлекателни.
Ти си използвач. Използва Тагалини и всички онези жени,
а също и мама.
Проклет двуличник.
Как се осмеляваш да ме съдиш?!
Ти, която стана известна покрай един от нацистите на Калифан.
Моите клиенти не се самоубиват.
- Ако майка ти можеше сега да те чуе...
- Но не може, нали?
Отърва се. Където и да е сега, е по-щастлива, отколкото беше с теб.
Най-накрая великият Джедедая Такър Уорд няма думи.
Да се мах...
Чух, че ще вечеряш с баща ти. Реших, че може да имаш нужда от приятел.
Г-н Куин ви очаква.
Благодаря, Сали.
Маги. Влизай.
Благодаря.
- Как си?
- Добре съм, благодаря, сър.
- Изглеждаш уморена.
- Ами не, добре съм.
Когато майка ми почина... Знам, че е нужно време да се превъзмогне.
- Доста си натоварена...
- Ще се справя.
Ще ми се да вярвам. Но преглеждайки този препис,
започвам да се тревожа за показанията на Стивън Келън.
Всичко е под абсолютен контрол. Той изнемощява.
Няма да е добре, ако се яви пред съда в инвалидната количка и историята си.
- Разбирам, г-н Куин.
- Категоричен съм в следното.
Искам да бъде отстранен като свидетел.
Да, сър.
- Готова ли си да направиш това?
- Напълно.
Няма да имаш нищо против, ако присъствам и аз.
Чудесно.
Г-н Келън, когато фелдшерите от бърза помощ ви измъкваха от колата,
какво усещахте, докато горяхте?
Току-що ми зададохте този въпрос.
Не, г-не, попитах ви, дали си спомняте, че сте горели.
И също кога разбрахте, че горите?
А сега питам, какво усещахте, докато горяхте?
Беше...
Предупреждавам ви, че вече доста се отклонихме.
Г-н Келън, някога били ли сте пациент на д-р Максуел Частин?
Може би. И какво от това?
Да или не, моля.
Да.
Д-р Частин, психолог в областта на фобии от автомобили ли е?
- Такъв ли е, г-н Келън?
- Да.
При тази фобия човек се страхува да шофира. Така ли е?
- Не е толкова просто.
- Кое не е просто?
- Дали е правилно или не?
- Предполагам, че е.
Което прави човек прекалено предпазлив?
- Възразявам. Спорно.
- Отбелязано.
Колата избухва. Как човек да е предпазлив?
Де факто се запалва.
Преди злополуката колко предупреждения за бавно каране имахте?
- Две.
- Сигурен ли сте, че не са три?
Тук виждам, декември 81-ва, август 83-та и отново през октомври.
Възразявам. Това не е в рамките...
Някакви други произшествия през последните пет години?
- Не отговаряйте на въпроса.
- Ако не тук, ще отговаря в съда.
Те не бяха по моя вина. Други се удариха в мен.
- Чудя се защо ли.
- Наистина ли?
- Интересува ли ви какво се случи?
- Знам какво се е случило, г-н Келън.
И вие го знаете.
Не е за вярване.
Приключихме. Хайде.
За коя се имате? Вината не беше моя.
- Приключихме с показанията.
- Що за човек сте?!
Изобщо интересува ли ви някой?
Ник, моля те.
Хубави снимки. Страхотни.
Колко ли струва днес да се проявят в размер 20х25 см? 10-15 долара?
Важно е, Фред.
Каква е котировката на човешкото достойнство?
Лишихте го от жена, дете, тяло.
Предполагам, ще похарчите още 10-15 долара да получите пълния пакет.
Тук става дума за пари. Твоите - също, затова си ги пазиш.
Стискай си ги.
Защото без сърце и душа само това ще остане.
Ще има много подобни истории.
В крайна сметка те съветвам да не се захващаш.
Келън ме прати там като на война без патрони.
Трябва ми по-добра информация. До процеса имаме четири седмици.
- Колата има 242 конструктори.
- Известно ми е.
Което означава, че имате 242 възможности да свършите нещо като хората.
- Повечето не желаят да разговарят.
- Това са само оправдания.
Чакай малко. Все говориш за великите дела от типа "Давид и Голиат".
А забравяш колко трудна е работата на Давид.
Яко работихме. Ако не забелязваш, проблемът не е в нас.
Ти как мислиш?
Липсва нещо.
Маслина.
Ще бъде прекалено.
- Казвам се Рей.
- Аз съм Маги.
- С какво се занимаваш?
- Аз ли?
Наемен убиец съм.
- Харесваш ли работата си?
- И да, и не.
Има много извънреден труд.
И е адски напрегнато.
Но когато вечер положиш уморено глава на възглавницата си,
те грее мисълта, че си изтръгнал поне едно човешко сърце.
Адвокатка съм.
Мисля, че ти стига.
На човек никога не му стига, Рей.
Чудя се дали фактурират часовете, които прекарват заедно в леглото.
Разбира се. По тарифата на Грейзър.
Маги е асистентката и вероятно върши цялата работа.
- Особено устните спорове.
- Какво за тях?
Просто случай, за който чухме.
Права за сондаж.
Май не си се прибирала вкъщи снощи?
Остава месец до процеса.
В списъка на конструкторите на "Меридиан" нямаше ли един Павел?
Един от научните работници. Защо?
Просто открих нещо странно в документите на Гечел.
Благодарствено писмо до Гечел от Фланъри, тогавашния директор.
Стандартно. После продължава: "Моля, приемете моята признателност
за вашата дискретност по въпроса за Павел и "Меридиан".
Подписно е в началото на годината на производство на модел 1985.
Е и?
За какъв "въпрос" става дума?
Може да е нещо важно. Искам да говоря с него.
Благодаря.
ЗАЙЦИ ЗА ПРОДАН
Заек ли искате?
Тези са най-добрите. Дресирал съм ги да ходят до тоалетна.
Д-р Павел?
Казвам се Маргарет Уорд. От кантората ви уведомиха за моето посещение.
Бих желала да разбера за работата ви
по "Меридиан", докато работехте в "Арго".
Какъв "Меридиан"?
Автомобил. Вие сте работили по електрическата система.
Проект номер 0243.
Не съм добре вече с цифрите.
Било е модел 1985, комби,
и вие сте казали, че има проблем.
- Дълбочинната бомба.
- Моля?
Така го нарекох - дълбочинната бомба.
Хърбърт, престани да флиртуваш с дамата.
- Дълбочинната бомба, господине, е...
- Искате ли да знаете за ел. веригите?
- Спасиха се благодарение на мен.
- Наистина ли? Как?
Имаше един човек. Селски тип.
- Как му беше името?
- Имате предвид Джордж Гечел?
Именно. Гечел се казваше.
16 години ви е бил пряк началник.
16 години, все тестове, тестове...
Знаете ли, той... как се казваше... изработи веригата, а аз трябваше да я тествам.
Но той каза: "Александър Павел, остави."
Всичко е готово за конвейера. Веригата е одобрена."
Това каза.
Но аз съм научен работник.
Въпреки всичко я тествах.
Обичам да комбинирам нещата.
Обичам да изследвам комбинациите.
Веригата работеше нормално...
Докато не започнах да блъскам колата с включен ляв мигач.
Тогава...
Дълбочинна бомба.
- Избухна ли?
- Избухна.
"Меридиан" избухна?
Да.
Вижте... където има удар на метал с метал.
В тази област механизмите са на разстояние 50-75 см един от друг.
Ако се получи волтова дъга и през веригата протича ток,
точно когато достигне електрическата бензинова помпа,
резервоарът ще избухне.
Това е проста верижна реакция.
Казвате, че ако при катастрофа колата бъде ударена отзад
при включен ляв мигач,
тя просто може да избухне.
Точно така.
Ако толкова ви интересува това, защо не прегледате доклада ми?
Ще направя кафе.
Докладът...
Когато предадохте този доклад, дадохте ли копие на Гечел?
- На компанията.
- Бих ли могла да видя друго копие?
Не, компанията го притежава, разбира се.
Компанията притежава всичко това?
С изключение на дневника ми.
- Имате дневник?
- Естествено.
- Може ли да го видя?
- Не.
Ако държите, трябва да отидете до Централния архив.
Захар?
Благодаря.
Милър е извън офиса. Да му позвъня ли на домашния?
Не.
Мисля, че трябваше да умра, когато Никсън си подаде оставката.
Погледни това.
Виждаш ли? Този тип тук.
Какво ще кажеш да ти сготвя вечеря у дома?
Не. Благодаря, но...
Наистина не съм много гладен.
Нима...
Както и да е. Мисля, че намерих нещо твърде интересно.
Какво?
Благодарствено писмо от Фленъри до Гечел.
Помниш ли един сътрудник в "Арго", Александър Павел?
- Да.
- Виж това.
ПРОЕКТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ТЕСТВАНЕ НОМЕР 0243
Слава богу.
Не знам. Тук говорим за "Арго Мотърс".
- Имат хора, които изследват всичко.
- Не точно всичко.
Понякога се случва дефект да остане незабелязан.
Ще принудя Гечел да си признае. И се споразумяваме без съд.
"Арго" ще ми целува краката за избегнатия скандал.
Може би. Но пък може би Павел е луд.
Може би.
Направо е на крачка от лудницата.
Но не е луд този, дето яде баницата.
Г-н Гечел е на телефона.
Нашето момче от "Арго".
- Д-р Гечел.
- Г-це Уорд, как сте?
Добре. Бих искала да разговаряме за Александър Павел.
Александър Павел е изкуфял старец.
Значи, не приехте съвета му за мигача?
Резултатите не бяха убедителни,
както тогава информирах г-н Фланъри, изпълнителния директор навремето.
Загинали са хора, господине.
Сменихме мигача на следващия модел.
Предлагам да си наемете адвокат.
Вече разговарях с такъв.
Когато излезе докладът. Каза, че няма от какво да се притесняваме.
Кой идиот ви каза това?
Ако не греша, той ви е шеф.
Майкъл Грейзър.
Г-це Уорд? Там ли сте?
Какво каза?
Бяха тежки времена. Работех по над 50 дела едновременно.
Изпуснах му края в тази бъркотия.
Даде си мнението за нещо, което не бе проучил.
Обърках се с друг доклад.
Защо не каза на някого?
Куин тъкмо ме бе направил завеждащ връзките с юрисконсулта на "Арго".
Това беше дебела работа.
Ако се справех добре, щяха да ми дадат всички дела на "Арго".
Неподходящо време за немарливост.
И сега какво?
Трябва да се унищожи.
Не вземам участие в унищожаването на доказателства.
Миналата година хонорарите ни от "Арго" са малко над 8 милиона долара.
Не разбираш ли, че застрашаваш това?
Ще бъде удар за нас и за клиента ни. Грешката ще бъде пагубна.
- Загинали са хора.
- Това ми е известно.
Беше грешка, но това е минало. Трябва да гледаме към бъдещето.
Не знам.
Какво не знаеш?
Всеки допуска грешки. Признавам.
Но никой не иска да си провали живота заради това.
Понякога трябва да се учим от грешките си.
Не само ти не можеш да спиш нощем.
Кажи, ти не грешиш ли?
Маги, моля те.
Ако изпитваш някакви чувства към мен, моля те.
Помисли малко.
Моля те.
Майкъл, не.
Какво?
Ти не ми даде този случай, за да помогнеш на кариерата ми.
Искаше да се измъкнеш.
И кой пази тайна по-добре от любовницата ти?
Ти сама го поиска.
Ти ми хвърли въдицата и после само чакаше да захапя.
Може би нещата не са ти съвсем ясни. Ако аз се проваля, заминаваш и ти.
- Аз не съм сторила нищо лошо.
- Все още не си.
Ще нарушиш правило Номер 1, не прецаквай приятелите си.
Обърнеш ли се срещу мен, ще съжаляваш.
Преди да успееш да мигнеш, ще си на кладата.
Ако опиташ в друга кантора, ще е щастие да те вземат и като куриер.
Предполагам, че това е риск, който трябва да поема.
Отвори си очите, Маги.
Аз съм всичко, което имаш.
Ако направиш това, оставаш съвсем сама.
Фредерик, от моя гледна точка...
Твоята гледна точка ни доведе до това положение.
Баща ми все пак иска цялата информация за Павел.
Ако я предадем, губим "Арго" и целия случай.
Но ако не я предадем и ни заловят,
губим доверието на всички останали наши клиенти.
Подлагаш на риск най-големия случай, който тази кантора е имала до сега.
Ножът е до кокал.
Не можем да си позволим повече грешки.
Какво да правим в такъв случай?
Колко време Павел е работил за "Арго"?
32 години.
Предполагам, за този период от време се е насъбрала планина от документи.
Именно.
Значи, ще ги закопаем.
Ще им дадем всичко. Всяко писмо, телефонно съобщение, хартийка.
Всичко, което успеем да изровим. Ще им изпратим националния архив.
Трябва само да извадят документите от въпросната година.
- Получават се грешки.
- Не можеш да направиш това.
Мога да правя каквото си искам.
Измисли как тайно да ги закопаем.
В крайна сметка всичко това е абсолютно законно.
- Ще стане.
- По-добре да стане, Майкъл.
Въпросът е строго секретен.
Никой извън тази стая не може да знае за това.
Отнася се до г-ца Уорд.
Какво означава това?
Очевидно е, че нейната лоялност към случая е под сериозен въпрос.
Аз я смятам за важен и изключително лоялен член на този тим, Майкъл.
Имаш проблем ли?
Не.
Отлично.
Подай ми това, моля.
Така, страница 23, третото отдолу нагоре.
Разместих номерата, сложих ги в проект Номер 2340.
Мижи да те лъжа.
- Браво! Никога няма да го открият.
- Това е целта.
- Блясък на закона.
- Правосъдие по параграф 22.
Просто си защитаваш клиента.
- А жертвите?
- Да са имали по-добър адвокат.
- Целият кашон е от 1963 г.
- Това е подигравка.
Всичките етикети изпадат.
Просто продължаваме да се ровим. И може би ще намерим каквото търсим.
Какво става? Гонят ни от офиса ли?
Не, това е подарък от "Куин, Калифан и Лънт".
- Какво му е смешното?
- Не разбираш ли?
Искахме едно досие, а тя ни удавя с море от хартия.
- Нещо крие.
- Да. Може би.
- Казвал ли съм колко добър адвокат си?
- Да.
Излъгах те.
Намери го този Павел, зайчаря. Искам да говоря с него.
Тестовата ни система беше последна дума на техниката, имахме пълно доверие.
Добре, Джордж. Достатъчно за днес.
Още говориш на непонятен за журито език.
Не че си имат понятие от нещо...
Просто бъди по-точен.
- По-добре да не знаех за този доклад.
- И аз.
- Може ли да задам един въпрос?
- Разбира се.
Защо просто не смениха електрическата верига на мигача?
Само питам.
Казах на Фланъри за проблема месец преди да почине.
- И той извика главния "бобър".
- Кого?
Експертът по оценка на риска.
Фланъри му показа данните и попита колко ще струва да се подновят...
- Да се отзоват дефектните коли?
- Именно.
Да се подновят 175 000 бройки.
Умножи го по 300 долара на кола.
Около 50 милиона долара.
А рисковият експерт предъвка още малко цифрите.
Изкара, че щяло да има катастрофа с експлозия на всеки 3000 автомобила.
Това са 158 експлозии.
Което е почти колкото тъжители има сега.
Тия хора си разбират занаята.
Като умножим това по 200 000 на дело,
ако предположим че всички съдят и спечелят, това прави 30 млн. максимум.
По-евтино излизат разправиите в съда, отколкото да се оправи мигачът.
Това счетоводителите наричат прост статистически анализ.
Татко?
- Татко.
- Г-це Уорд? Каква чест.
Дойдохте да се възхитите на творението си.
- Той тук ли е?
- Няма го.
Не беше моя идея. Съжалявам.
Радвам се да го чуя.
Е?
Има ли нещо за пиене по-силно от билков чай?
Толкова ли е зле?
Съжалявам. Обикновено Дебра прави кафето.
- Да не би да има друга работа?
- Омъжена е.
Това никога не го е спирало.
Омъжена е за жена на име Синди.
Сериозно ли?
Той не хойка вече или може би не си забелязала.
- Не ме интересува.
- Интересува те и още как! Обсебил те е.
Всичко, което си, и всичко, което правиш, е с цел да го подлудяваш.
- Благодаря ви, д-р Фройд.
- И слепец ще го забележи.
За Бога, Маги. Ако той стане, ти сядаш.
Ако той се обърне надясно, ти се обръщаш наляво, дори да не искаш.
Твоят стремеж е да си му огледален образ.
Точно обратното на това, което е той, но и ти не знаеш какво е той.
Затова не можеш да бъдеш самата себе си.
Твърде много го надценяваш.
Както винаги.
И какво, по дяволите, направи?
Сигурно ще го победиш.
И двамата знаем това.
Имаш парите и хората да ни размажеш.
Но дори да изгуби, ще знае че е бил на правилната страна.
Ще пожънеш голям успех.
Ще станеш съдружник. И какво още?
А сега имам работа.
Какво?!
О, не.
- Разбира се, той отрече всичко.
- Няма ли останало никакво копие?
В такъв случай кой ще твърди, че изобщо е имало дневник?
Ела. Добро куче.
Хвани топката.
Няма да стане, г-н Куин.
Мога да свидетелствам. И да кажа, че дневник имаше.
Показанията ти ще бъдат оспорени от Майкъл, който има безупречна репутация
и приятели в юридическите среди.
И ще унищожите една обещаваща кариера.
Не бих искал да съм свидетел на това.
А Павел?
Баща ми ще го открие, ще го призове като свидетел и тогава - край.
Не мисля. Може да го неутрализираме.
- Как?
- Чрез теб.
Наблюдавах те как вземаше показания от Келън.
Ти го дискредитира, но все едно, че той сам се злепостави.
Това изисква умение.
Старият доктор е много по-лесен свидетел. Не би представлявал проблем.
Надявам се ти да го направиш. Журито ще го приеме по-лесно от жена.
Но и да не си ти, бъди сигурна, че някой ще се справи с доктора.
Няма съмнение.
Сигурен си че това е начинът?
Такъв е животът.
В крайна сметка Майкъл ни постави в много неизгодна позиция.
И накрая ще си плати.
Но това не бива да те притеснява.
Ти ще си твърде заета
като най-младия съдружник в историята на фирмата.
Маргарет, къде си?
Ник каза, че онази вечер си се отбила в офиса.
- Сигурно сме се разминали.
- Как влезе?
С ключа на майка ти.
Опитах да ти се обадя, но телефонът не работи.
Заповядай.
Не исках да го използвам, но...
Притесних се. Помислих, че нещо ти се е случило.
Майка ти ми беше сърдита, когато почина, и аз ...
Не се притеснявай. Няма да скачам през прозореца.
Исках само да ти кажа, че не бях прав.
Много се оправдавах.
Започнах да се държа като клоун, да малтретирам хората. Ти...
Не е нужно да се извиняваш.
Чакай, не съм приключил. Аз...
Аз приключих.
Ще седнеш ли?
Можеш да изхвърлиш това.
Татко, бих искала мама да е тук.
Да й се обадя и да говоря с нея.
Но знам какво щеше да каже.
И щях да ти се обадя. Наистина.
Имах желание. Но не знаех как.
Толкова съм свикнала да съм ти сърдита, че са ми чужди други чувства към теб.
Почувствах се неловко.
Извинявай, че ти бях сърдита цял живот.
Беше полезен гняв. Някак си постигнах много.
Ти ми беше и изкупителна жертва. Обвинявах теб за всичко.
Можеше да ме скъсат на изпит и вината беше пак твоя.
Сега, като гледам как седят нещата, разбирам, че се нуждая от нов подход.
Нямам представа откъде да започна.
Не знам.
Събуждам се и се моля на Господ денят да мине, без никой да разбере.
А другото е камуфлаж.
Винаги смятах, че това е правилният път, но явно съм грешил. Не знам.
Мисля, че чувам това за пръв път.
Ще трябва да поработя над това.
Влез.
- Тези са за теб.
- Добре.
Нищо съществено. Формални въпроси, кратки показания, списъци на свидетели.
Остави ги.
Майкъл, ти беше прав.
Няма да излезе добър куриер от мен.
Целият съм в слух.
Снощи се видях се с баща ми.
Говорихме за много неща. Дори се съгласихме по някои въпроси.
След това се замислих и разбрах,
че от доста време, не съм се замисляла. Почувствах се добре.
Някой беше казал, че чувствителният адвокат е лош адвокат.
- Напоследък съм твърде лош адвокат.
- Безспорно.
Провалих почти всичко тук за всички, включително и за мен.
Е, какво ще кажеш?
Ти ще простиш на мен, аз - на теб.
Или аз ще простя на теб, ти - на мен. Моля те.
Кажи ми какво знаеш за Павел.
Той няма шанс.
Ясно.
Д-р Павел.
Да поговорим за прекъсвача на "Меридиан".
Като научен сътрудник в "Арго", имахте ли случай да го изпробвате?
Да, имах.
Открихте ли някакви проблеми?
Прекъсвачът е боклук. Взриви резервоара.
Така заявих в доклада до г-н Гечел.
Това беше неговото голямо изобретение.
Голяма работа, г-н Гечел.
Дадох му доклада и след това - не знам.
Значи сте сигурен, че прекъсвачът не е трябвало да се инсталира в автомобила.
Възразявам. Прибързано заключение.
Ваша чест, работата му в "Арго" е била да прави точно такива заключения.
Отхвърля се.
Нужно ли беше прекъсвачът да се монтира в колата?
Да, ако целта беше да се убиват хора.
- Нямам повече въпроси.
- Свидетелят е ваш, г-це Уорд.
Ваша чест, обвинението възнамерява ли да представи въпросния доклад?
- Г-н Уорд?
- Не.
Следователно единственото доказателство са показанията на д-р Павел?
Да, само показанията.
През всичките години в "Арго" вие сте работили по много проекти.
Да, стотици.
Кои бяха любимите ви проекти?
Възразявам. Останалата работа на д-р Павел е без значение за случая.
Отхвърля се.
Моля, отговорете.
Имаше много.
"Атлас". Това беше чудесен автомобил.
Мотоциклетът "Питон".
"Питон". Имаше ли проблеми с прекъсвачите?
Не, но аз работих по различни мотоциклети. Може би някои от другите...
Може би модел А100. Помните ли дефектната му гарнитура?
А100?
Не.
А проект СА3200? Според докладите, трябваше да му се смени полуоска.
Да, това беше прекрасен мотоциклет.
За първи път сложихме този тип окачване на мотоциклет.
СА3200 беше камионетка, докторе.
Възразявам. Ваша чест, тя дава показания вместо свидетеля.
Приема се.
Докторе, какво е 276 2396?
Възразявам. Не сме на изпит.
Има връзка с неговата памет.
Отхвърля се. Мисля, че без доклада паметта на доктора е от значение.
Допускам подобни въпроси.
Вече не съм добре с цифрите. Бихте ли повторили?
Разбира се. 276 2396.
- Не е ли телефонният ви номер?
- Възразявам.
- Отхвърля се.
- А 94536?
- Възразявам.
- Отхвърля се. Седнете, г-н Уорд.
Пощенския ви код, господине. 12 30 19?
Не е ли това рождената ви дата?
- А 0243?
- Възразявам, Ваша чест.
- Добре, г-це Уорд. Достатъчно.
- Не е ли това "Меридиан"?
- Ваша чест...
- Това е.
Бих желал последната забележка да се заличи.
Заличете от протокола.
- Г-це Уорд, вече ви предупредих.
- Чудно.
Можете да слезете от свидетелското място, докторе.
Вече не съм добре с цифрите.
Нали не е престъпление?
Все още си спомням най-важните неща.
Следващият свидетел, г-н Уорд.
Ваша чест, обвинението призовава Майкъл Грейзър.
Какво?! Възразявам. Нямат никакво основание.
Искам го на свидетелското място.
- Това е нечувано.
- Почакайте.
Искам всички в моя кабинет веднага. Почивка.
Не ме интересува. Трябва ми за свидетел.
Виж какво, Джед. Послушай ме.
Върви да обърнеш някой друг съд на цирк с евтините си номера.
Ако са номера и ако аз съм за смях, остави ме да го докажа.
Отдавна е доказано.
- Чакайте малко.
- Спрете.
Седнете. Вижте сега.
Забавно е да ви наблюдавам как се плюете един друг.
Но аз трябва да придвижа това дело.
- Джед, какво правиш?
- Искам го на свидетелското място.
За да каже какво е било мисленето в "Арго" по онова време.
- Не може без предупреждение.
- Решението е ваше, г-н Съдия.
Опитва се да извади нещо за пред клиентите си.
Тук няма сигурно доказателство.
Искате да ви повярвам.
Кажете ми защо?
В най-лошия случай може да сгреша.
Ако е така, аз ще се изложа.
Мислех си, че мисълта за това ще е изкусителна.
Заклевате ли се да кажете истината и само истината?
- Заклевам се.
- Седнете и си кажете името.
Майкъл Макинли Грейзър.
Разбирам, че в "Куин, Калифан и Лънт" вие сте юридически съветник на "Арго".
Аз осъществявам контакта с "Арго" по юридически въпроси.
Ако, например, някой като мен поиска доклад за безопасността в "Арго",
ще го получите и ще го предадете. Прав ли съм?
Прав сте.
Всички съществуващи доклади.
Г-н Уорд, имате всички съществуващи изследвания по безопасността.
Искате да кажете, че може да има доклад, който вече не съществува?
Може да има осмокраки мишки на Марс. На това не мога да отговоря.
Лесно ви е да се шегувате. Имате си два крака и две ръце.
- Възразявам. Въпросът е спорен.
- Приема се.
Не намираме за оправдан разпита на г-н Грейзър.
- Не е ли време да продължим?
- Натам съм се запътил.
По същество, моля.
Знаете ли дали съществува или е съществувал доклад,
който оспорва безопасността на "Меридиан"?
Не мога да свидетелствам за някакъв предполагаем доклад.
Според д-р Павел не е предполагаем. Той го е писал.
- Така казва той.
- Така казва той под клетва.
Съзнавате ли, че давате показания под клетва?
- Да, съзнавам.
- И че е опасно е да лъжесвидетелствате.
Възразявам срещу това. Познавам закона.
Аз също. Отговорете без увъртания.
- Видяхте ли този доклад? Да или не?
- Протестирам. Вече има отговор.
- Няма.
- Отхвърля се.
Да или не? Увъртате.
Отговарям на зададените ми въпроси.
Как не! Всички виждаме как.
- Всички в залата го знаят.
- Г-н Уорд, седнете.
Кучият му син влияе на заседателите.
Не. Само блъфира. Както при делото Рангъл срещу Кинкейд.
- Мога да се справя с това.
- Действай.
Г-це Уорд?
Г-н Грейзър, г-н Уорд беше доста бурен.
Помислих си, че така може да ви е объркал.
Бих искала просто да ви попитам следното:
Знаете ли за доклад, оспорващ безопасността на "Меридиан"?
Не.
Някога виждали ли сте, чели ли сте и чували ли сте за такъв?
Не.
Нямам повече въпроси.
Г-да съдебни заседатели, всичко това бе малко необичайно.
Присъствието на г-н Грейзър като свидетел не би трябвало да ви влияе.
Свободен сте.
Ваша чест, ищецът призовава Антъни Патрикола.
- Кой, по дяволите, е този?
- Никога не съм чувал за него.
Името му е в списъка. Трябва да си го пропуснал.
Сигурна съм, че ти дадох списъка, заедно с други документи.
Беше доста дълъг.
Заклевате ли се да кажете истината и само истината?
- Да.
- Седнете и кажете името си.
Антъни Патрикола.
С какво се занимавате, г-н Патрикола?
Главен счетоводител съм в отдела по управление на риска в "Арго Мотърс".
Счетоводител ли сте, или гальовно наричан "бобър"?
Да, г-не.
- Вие ли сте най-старшият в отдела?
- Да, г-не.
- Много доклади ли минават през вас?
- Да.
- Разглеждате ги...
- Кучка.
Ти си му дала Патрикола.
Съжалявам, Майкъл. Крушата не пада по-далеч.
... дефектна част.
Вие решавате дали да подмените тази част
или да се примирите със съд, което излезе по-евтино. Така ли е?
Аз не вземам решенията, а само анализирам докладите.
Докладите. Да поговорим за тях.
Спомняте ли си доклад, поставящ под съмнение "Меридиан '85"?
Да.
- Ваша чест...
- Г-н Куин?
Може ли? Защитата моли за служебно съвещание.
И, Ваша чест...
Само старшите адвокати.
Добре, Фред. Какво има?
Жертви сме на отвратителен заговор,
който компрометира делото. Настоявам то да се анулира.
- Невероятно.
- Да чуем.
Г-ца Уорд е предоставила на баща си поверителни сведения.
Той ги е приел, нарушавайки всички етични, законни принципи.
- За кой точно става въпрос, Фред?
- Стига, Джед. Това не е шега.
Шегата е, че правната етика е нарушена
от шефа на Майкъл Грейзър.
Майкъл Грейзър не е вече служител на "Куин Калифан". Въпросът е приключен.
- Корабът потъва и мишките се спасяват.
- Чуй ме, кучи сине.
- Ще поискам дисциплинарно наказание.
- Искай.
На дъщеря ти ще бъде забранено да практикува.
Г-ца Уорд разкри, че Майкъл Грейзър е унищожил доклада на д-р Павел.
Имам право да получа този документ. На него се базира случаят ми.
Не можеше да ми го даде, но ми посочи свидетел, запознат със случая.
Това не само е етично, законно, но и задължително.
Между другото, остави дъщеря ми на мира,
че няма да те разпознаят и по зъбните снимки.
Фред, ако всичко това е вярно,
вашата кантора е в нарушение на най-малко три члена на закона.
- В интерес на вашия клиент...
- Но, Ваша чест...
... и остатъка от репутацията ви
трябва да прекратите това, колкото се може по-бързо и тихо.
Ще трябва да се разбера с "Арго", но...
... какво ще струва?
Ваша чест, очаквах това с нетърпение.
- 30 милиона.
- Мисля, че имам добър шанс да спечеля.
Стига, Джед. Някои от клиентите ти дори не бяха тежко ранени.
50 милиона долара.
По дяволите, Джед. Колко още?
Къде ще теглим чертата, Фред?
Не можеш да броиш до толкова.
- Александър Павел.
- Вдигам тост за г-н Мин.
Вдигам тост за 100-те милиона долара.
ПТ Барнъм. Наш общ баща.
Наздраве.
Е, как мина?
- Всичко е наред.
- Чудесно.
- Здравей, скъпи.
- Благодаря ти, Маги.
Г-це адвокат. Мога ли все още да те наричам така?
Добре се справи, Маги.
- Какво?
- Вие, двамата, заедно?!
Бях започнал да мисля, че не е добре да си родител, но вие ме окуражихте.
Татко...
Благодаря ти.
- Заслугата е твоя.
- Не. Благодаря ти.
Знаеш ли, не съм ти казвал, но...
... когато майка ти ми съобщи, че е бременна с теб,
аз излязох и зверски се напих.
Горещо се молих да е станала някаква лабораторна грешка.
Още тогава не ме слушаше.
После, когато те държах в ръцете си и видях сърдитите ти очички,
разбрах, че ще скъсаш сърцето ми.
Така и стана.
Но в теб виждам майка ти, ръцете ти, лицето ти...
Татко...
И аз те обичам.
Някога обещах на мама...
че ще танцуваме.