Nobody's Fool (1994) Свали субтитрите
НЯМА БАЛАМИ
ДЖЕСИКА ТАНДИ
ДИЛЪН УОЛШ
ДЖИЙН САКС
МЕЛАНИ ГРИФИТ и др.
Музика ХАУАРД ШОР
Оператор ДЖОН БЕЙЛИ
По романа на РИЧАРД РУСО
Сценарист и режисьор РОБЪРТ БЕНТЪН
НОРТ БАТ, ЩАТ НЮ ЙОРК
Г-н Съливан!
Бог току-що разруши птичата баня на г-жа Грубер.
Приближава се, Клайв.
Миналата година покоси лампата в края на улицата.
Мисля, че ме е набелязал. Няма да изкарам годината.
Да не си умряла в съня си, бабке?
- Още не.
Говориш си сама, малко ти остава.
- Не си говорех сама,
а на Клайв старши.
- Аз пък реших, че си изкукала.
Ще те заинтригувам ли с чаша чай?
- Не, никога.
Защо си с вратовръзка? Да не си загазил?
Не, ако не си ме изпяла за глобите.
- Току-виж ми дали награда.
Преди да те хвърлят зад решетките, би ли оправил перилата на верандата?
Дадено.
- Да не забравиш!
Забравял ли съм някога?
- Да.
Този път няма.
Как е Банкерчето напоследък?
- Не го наричай така.
Клайв мл. ще дойде ли за празника?
- Да, синът ми ще ме води в клуба.
Кой каквото прави, сам си го прави.
- Едва ли помниш кой го казваше.
Ти, Берил, когато бяхме в 8-и клас.
Защо не влезеш на топло, глупчо?
- Знаеш ли за какво мечтая?
Да имам пари за топло палто.
И знаеш ли за какво още мечтая?
- За какво?
Пак да работим заедно.
Роубък е купил тази викторианска...
- Няма да стане.
Шест месеца ремонт на закрито.
- Отказвам да работя пак за него.
А и според адвоката ми днес ще изляза от съда богат.
Щом е така, дай една десетачка.
Ръб, излизаш ми по-скъпо и от любовница.
Да, но пък съм ти и приятел.
Г-н У ърфли, пак стигаме до въпроса "защо".
Ваша милост, искаме да запознаем съда
с травмата на коляното на моя клиент,
получена, докато е работел в строителна компания "Тип-топ".
Разполагам с безброй документи от уважавани лекари, които...
Тук някъде бяха.
- Г-н У ърфли,
неколкократно не успяхте да докажете, че въпросната травма
е резултат от небрежност на работодателя.
Съдът се произнася в полза на строителната компания.
Защо ли наех еднокрак адвокат?!
- Двукрак не можеш да си позволиш.
Не се обезкуражавай. Това е временна спънка.
Не забравяй каква е стратегията ни.
- Стратегия?
Не знаех, че имаме такава.
Рано или късно ще му натрием носа.
Съдията вече взе да се изнервя, нали го чу?
Ти го изнервяш, У ърф.
- Понеже знае, че няма да мирясам.
Знам как се чувства.
Болен е, говори по телефона, на Бахамите е...
Избирай. Не иска да те вижда.
На Бахамите! Грабвай чековата му книжка и да заминаваме.
1000 други бих предпочела пред теб.
- Благодаря.
Чух, че съдията ти е бил шута.
- Дано не си се охарчил за подкупи.
Не ставай язвителен, Съли.
Само в Америка допускат еднокраки адвокати пияници в съдебната зала.
Пък и ни се отвори блага работа.
- Първо ще ми се изплатиш.
Ти работеше без договор.
- Нарушаваш закона.
Ти пък кога си работил на договор?
Все гледаш да бръкнеш в нечий джоб, а?
Пука ми, че си прецакал коляното си.
А и работиш некачествено. Така ли мислиш, че съм преуспял?
Не, не си преуспял така.
Преуспял си, благодарение на баща си,
който си отиде млад, а ти му пропиля парите по ски курорти.
Не съм ходил на ски от 2 години.
- Все ми е едно дали ще фалираш,
преди това ще ми се изплатиш!
- Нищо не ти дължа.
Иначе ще те изхвърля през прозореца!
Пет, четири, три, две, едно.
Каква е работата?
Парков комплекс "Бягство" Откриване 1995 г.
Татко?
- Питър?
Да те закарам ли?
Идвам.
Доста време мина.
- Три години.
В кое училище преподаваше?
- Университета "Западна Вирджиния".
Какво ви води толкова на север?
- Вера.
Няма да е празник, а мъчение.
- Шарлот, ако ще започваме така...
Как е Вера? Не съм я виждал от предишното ви гостуване.
Как е възможно в това малко градче?
- Лесно.
С бившата ми жена не се движим в едни и същи кръгове.
Всъщност Вера се движи по права линия.
Все някой трябва да е праволинеен.
Кой си ти?
- Дядо ти.
Винаги ли изглежда така?
- Да, обикновено.
А теб защо са те кръстили У акър?
У акър!
- Нищо не съм направил.
Спри колата.
- Какво стана?
Спри, преди да изхвърля малкото копеленце!
Не може така, миличък.
Някой ще ми каже ли какво стана?
- Върви при баща си, Питър.
Защо постоянно удряш хората?
Какво стана, по дяволите?
Божичко! У акър ли го направи?
- Глупости.
Паднах от скеле преди 6 месеца.
Ходи ли на лекар?
- Поне на двайсетина.
И какво казаха?
- 20 различни неща.
Благодаря за превоза.
Връщай се в колата, ще те закарам докъдето искаш.
Довиждане.
- Наистина ли си добре?
Нищо ми няма.
Не ме мисли.
Слушай, защо не наминеш към мама утре?
Искай й разрешение.
- Нали е Денят на благодарността!
Ще си помисля.
Да не си гола?
- Не, но мога да бъда след 2 сек.
Не бързай. Ще изпия едно кафе.
Пътна помощ? Съливан е.
Закъсах наблизо, на ул. Харбин 313. Изтеглете ме.
Пишете го на сметката на строителна фирма "Тип-топ".
Хорас?
- И аз не съм гол, Съли.
Боже опази!
Как успяваш да се омърляш толкова?
- Нали работя за мъжа ти.
Зарече се да не работиш за него.
- Беше временно.
Ето ключовете. Как изобщо ти се вързах!
Осребри го бързо. Благодаря, г-н Янси.
Защо не драснеш един чек и на мен? С Карл изгладихме противоречията,
но книжката не беше у него...
- Повярвах ти.
Наистина ми дължи пари.
- Нареди се на опашката.
Сърдечният байпас е прескъпо удоволствие.
Какво правиш?
- Изхвърлям му дрехите.
За мен той вече не живее тук.
Смела стъпка.
Поне ще му привлечеш вниманието.
- Не е сигурно.
Като спечеля от конните състезания,
защо не зарежеш оня мухльо и не избягаш с мен?
И къде ще отидем?
- На Хавай.
На някое топло местенце, където сервират коктейли с чадърчета
и те мажат с кокосово масло.
Трябва да тръгвам.
Дръж се.
- Да се държа?
Това ли ти е мъдрият съвет?
- Не мога да предложа повече.
Ето къде си бил. Света обърнах да те търся.
Трябваше да се откажеш.
Аса.
- Три десетки.
Раздайте и на мен.
Обичам жени, които не се купуват.
- Майната ти, Съли.
Отивам да пишкам.
Руби...
- Сега пък какво?
Не разгаряй любовен пожар.
Не разгаряй любовен пожар, не превръщай живота ми в кошмар.
Стига сте се заяждали де.
Днес не пожънахме голям успех, но можем да пробваме милион неща.
Откога не си печелил дело, У ърф?
- Какво общо има?
Цепи.
"Сурово - опечено, за мен наречено."
Само глупаците вярват в късмета.
Аз и в ума и трудолюбието вярвах, докато не срещнах теб.
Играем със седем карти.
Докторите ли ти предписаха пиячка и цигари?
Нямаше да ме спират, ако ме познаваха.
Ако те познаваха, нямаше да те закърпят.
Последни залози.
Ще направиш ли мазилка на една къща утре?
Нали нямаше да работиш за Карл?
- Млъквай, Ръб.
За тази работа трябват двама души.
- Навит ли си?
Не работя в Деня на благодарността.
- Ще работиш.
За двойна надница.
- Как не. Защо да ти плащам двойно?
Какъв ден е утре?
- Денят на благодарността.
Най-вбесяващото е, че дори нямаше да се сетиш, ако не беше Ръб.
Аз съм си досетлив по природа.
Знаеш ли за кого е този празник?
За нормалните хора, Съли.
Да се съберат със семействата си. А ти не си от тая порода.
Но пак ми дължиш двойна надница.
- Иначе си прави мазилката сам.
Ти залагаш, Джоко.
- Десет.
Отказвам се.
Какво ти става?
- Общувам с теб телепатично.
Съли възприема само ако го фраснеш с лопата по тиквата. Залагай, умнико.
Петнайсет.
- Отговарям.
Четири осмици.
Четири деветки.
Внушавах ти да се откажеш.
- Давай, Джоко.
Съвсем скоро Съли ще си отвори очите.
Утре сутринта в 7 часа,
докато рине премръзнал снега пред къщата на старата Берил,
изведнъж ще му просветне:
"Бих могъл да си работя на топличко
с моя стар приятел Ръб.
Я да взема да се обадя на Карл Роубък за мазилката.
Тъкмо ще си върна дълговете от хазарт."
Но, за твое сведение,
утре ще бъде твърде късно.
Хубавичко си помисли.
Ти ли си, Съли?
- Да.
Новия ни снегорин ли крадеш?
- Тъкмо го натоварих.
Имам право да те застрелям.
- Само ако съм влязъл с взлом.
А ще влезеш ли с взлом?
Какво стана с мухльото?
Прие заплахата ми, че ще го гръмна, много по-сериозно от теб.
Сигурно се е стреснал от байпаса и го е ударил на живот.
Ще миряса, като му мине страхът.
- Но на мен тия не ми минават.
Хайде де, кради, като ще крадеш. По-туткав крадец не съм виждала.
Съли, дай огънче.
Дай ми огънче.
Прибирай се, глупако. Женен си за най-голямата хубавица в Бат.
Човек винаги трябва да иска повече.
Кажи й, че я обичаш. Иначе аз ще й се обясня.
Дано не стана като теб.
- Дано.
На 60 години още залиташ по чужди жени.
Дано съм с акъла си тогава.
- Надявай се.
Защото сега никакъв го няма.
И аз имам такъв снегорин.
Съвсем същият.
Ще ми оправиш ли перилата най-сетне?
Още днес ще се заема.
Може ли да попитам какво правиш?
- Пазя машината от собственика й.
Доналд, не изпитваш ли угризения, че си пропилял живота си?
Не много често.
Само от време на време.
Кънтри клуб "Мохоук Вали"
Не само паркът, а и всичко останало: хотели, ресторанти, бензиностанции.
Цените на имотите ще скочат до небето.
Тази сутрин говорих с г-н Ломакс по телефона и той ми каза...
С.У., кажи им го лично.
Става дума за първоначална инвестиция от 100 милиона долара.
Е, дами и господа, призовават ни. Майко...
Високо оценявам гостоприемството ви.
Клайв беше страхотен. Без него нямаше да успея.
Сигурно се гордеете със сина си.
- Всъщност той не ми е син.
Размениха го в родилното.
Това е дълга история, Клайв.
- Тя се шегува.
Да ти помогна?
- Не.
Мамо...
Шарлот иска да си тръгнем сутринта.
Имаме си проблеми, а тук още повече се изострят.
Знаеш ли кой е виновен? Доналд Съливан.
Онзи ден в шоуто на Опра говориха за безотговорните мъже.
Съсипват живота на децата си.
Сякаш описваха Доналд Съливан.
Опра ги разбира мъжете.
- Какъв е този пикап отпред?
Татко!
Как е? Извинявай, че закъснях. Тъкмо пристигам.
Съли, ти ли си?
- Здравей, Ралф.
Каква изненада! Вера ще падне, като те види.
Майка ти не знае ли?
- Не очаквах да дойдеш.
Вера, познай кой дойде.
- Идвам.
Какво се моташ толкова?
- Трябва да пишкам.
Разкарай се, тъпчо!
У акър, предупреждавам те!
Забравих нещо в гаража.
- Ще отида да видя как е Шарлот.
Не се шегувам, У акър!
Съли...
Честит празник.
- Мамо!
Излизай оттам, Уил!
- Ти пък какво правиш тук?
Какво има? Какво си му направила?
- Аз?!
Той изпотроши сервиза на майка ми!
- Шарлот, стига.
Не ми викай "стига".
- Вината е изцяло твоя!
Ще броя до 10, Уил.
Какво има пък сега, Реймър?
- Счупени стопове!
Още едно нарушение и ще конфискувам бричката ти!
Стига, Реймър, празник е.
- Да беше взел мерки!
15 долара. Ако не ги платиш до 30 дни,
ще ти бъде изпратена призовка.
- Я си хвани гадже.
Ще ми паднеш ти някой ден, умнико, когато най-малко очакваш.
Добре ли си?
Уил.
- Да, Уил.
Той умря ли?
- Кой? - У акър.
Не, но не е във форма.
Ела да седнеш отпред, при мен.
Издирвате ли някого?
- Слава богу. Къде сте?
В "Коузи Корнър".
- Идвам.
Благодаря.
Постоянно ли се биете с У акър?
- Понякога.
Поне не му се даваш.
Когато мама и татко се разведат...
- Ще се развеждат?
Когато се разведат, аз ще остана при татко, а У акър - при мама.
Ще види тя колко е гаден У акър!
Когато мама и татко пак се съберат, всичко ще е различно.
Ще живеем в къща и ще си имам собствена стая.
У акър няма да ми пипа играчките.
А мама и татко няма да се карат за пари и разни такива.
Здравей, приятелче.
Благодаря ти, че ми се обади.
Почти бяхме стигнали до бой.
Какво става между теб и Шарлот?
- Ти постъпи правилно, като избяга.
Само на 5 пресечки.
- Все едно си на луната.
Искаш да кажа, че съжалявам ли?
- Нищо подобно.
Хайде, да се прибираме.
Кажи ми, сещаше ли се понякога за мен?
Да, случваше се.
Аз постоянно мислех за теб.
Не си познал, Съли!
Здравей.
- Влизай, Съли.
Ела да поседнеш.
У дари едно уиски по мъжки, направо от бутилката.
Къде е мухльото?
- Където е Руби.
Защо го прави?
- Не и от любов, във всеки случай.
Аз себе си не мога да разбера, камо ли малоумния ти мъж.
Идвало ли ти е да гръмнеш някого?
- Затова не нося оръжие.
Дали да не си купим по един "Магнум" и да ограбваме банки?
Като Бони и Клайд.
Ти трябва да си Клайд, аз съм уморен.
Винаги ме развеселяваш.
Сигурно защото си единственият, който е по-зле от мен.
Не, просто дълбоко в себе си тайно си влюбена в мен.
Така ли?
Бас ловя.
Никога няма да разберем, както сме я подкарали.
В такъв случай си отивам.
Твоичкият къде скри снегорина?
- В "Тип-топ".
Пак ще го гепя утре.
Или вдругиден.
- Пази се от злото куче.
Повече ме е страх дали ще прескоча оградата с този крак.
Ти си истински мъж, Съли.
- Благодаря.
Не беше комплимент.
Продай къщата и ми позволи да инвестирам в парковия комплекс.
Големи пари ще потекат насам. Тук може да стане рай.
Идеята никак не ми се нрави.
А и не мога да продам къщата, имам квартирант.
Това е другото. Изгони Съли. Снощи се качих горе.
Навсякъде са търкалят фасове. Ще подпали къщата!
Г-н Съливан мрази да любопитстваш.
Не любопитствах, а бранех интересите на майка ми.
Само наемател пироман ти липсва!
Само ти не си го проумяла още!
Боже милостиви!
Г-н Съливан!
- Майко, какво има?
Какво е станало?
- Г-н Съливан, бързо, мис Хати!
Аз ще се погрижа, майко.
Слава богу, че още си тук. Хати пак е избягала.
Стой тук, ще я върна.
- Бързо, насред улицата е.
Не мога бързо.
Търся си шала.
- Това Банкерчето ли е? Загазил е.
Бързо!
- Само изглежда на забавен кадър.
Не карай по тротоара!
Да не си избягала, красавице?
Къде отиваш?
- При сестра ми в Олбъни.
Ела да те закарам.
- Добре.
Искаш ли да отидем на танци? Само ти и аз.
Пристигнахме.
- Господи...
О, мамо!
Защо правиш така? Благодаря, Съли.
Руфъс, замести ме за малко.
Е, Руфъс, сега ни е паднало.
- Занеси това на Джоко. С кетчуп.
Нямам ли време за едно кафе?
Съли?
Занеси това на Джоко, втора маса.
- Искам да поговорим.
Не...
- Той го обича с кетчуп.
Не беше нужно да се намесваш.
Как прекара празника, Клайв? Какво прави?
Нищо, вечерях с майка ми.
- Нищо, а?
Май си ходил където не ти е мястото.
Хазяинът има...
- Не си ми хазяин.
Майка ми...
- Само заради нея още те трая!
Ако не се разкараш веднага, може и да размисля.
И не кради кетчупа.
Ето и присъдата на съдия Уопнър.
Съжалявам за смъртта на птичката.
Съчувствам ви, но за мен това не е решаващо.
Бърди, да имаш аспирин?
- Коляното ли?
Да. А мислех, че се подобрява.
- Не е от травмата, това е артрит.
Артритът само се влошава.
Сдъвчи това, ще те отпусне.
- Благодаря.
Колко ти дължа, аптекарю?
- Нищо, мостри са.
Нужна е писмена гаранция.
Ти за кого си?
- За ищеца.
Значи аз съм за ответника.
- Дори не чу казуса.
Да, но познавам адвоката си. Увеличи звука.
Подобна гаранция би била безразсъдна и глупава.
Произнасям се в полза на ответника.
Ти си единственият ми сигурен източник на доходи.
Не знам защо изобщо идвам тук.
- За да си сред приятели?
Дръжте се по-добре с мен.
Един ден ще осъзнаете, че еднокрак адвокат, при това веселяк, е злато.
Господ грънци да ви дава.
Какво беше това?
Питър! Какво става?
Не знам откъде да започна.
С жена ми се скарахме снощи. Напусна ме и взе У акър.
Къде е Уил?
- При мен.
Както и да е, трябва да вървя.
Бързаш ли?
- Аз ли?
Мама има главоболие и й обещах да й занеса аспирин.
Точно ти ми трябваш.
- Ама...
Тръгвай, че времето лети.
Кифлички?
- Кучетата не ги ядат.
Купуваш телешка кайма за кучето си?
- Аз нямам куче.
Май не й пука особено.
От месеци заплашва, че ще ме напусне.
Не биваше да я карам да идва,
защото мама я дразни дори повече от мен.
Боже мили!
- Няма страшно.
Дръж.
Какво е това?
- Едно...
Какво правиш?
- Две...
Дали е достатъчно? Прав си, я да сложим още едно.
Ей, Баузър, я виж какво има тук.
Румсървис.
Лапкай.
- Божичко...
Не мога да повярвам.
Уж съм природозащитник, а ти помогнах да отровиш куче.
Първо, не е отрова, и второ, тепърва ще ми помагаш.
Вечерял ли си?
- Не.
Ела да те черпя един хамбургер.
А би ли ми казал какво става?
- Може би после.
Не ми харесва тази идея.
- Спокойно.
Не знам... Ами ако ни причаква?
Отдавна се е трупясало.
- Може да се преструва.
Не е най-умното куче на света.
- Само най-гадното.
Видя ли?
Мястото е удобно.
Наистина ли снегоринът е твой?
- Ама как те е възпитала майка ти!
А ако някой ме види?
- Косата ми побеля, докато те чакам!
Не зацикляй.
- Само това ли ще кажеш?
Зарязал ме, когато съм бил на година,
цял живот го чакам да дойде и да се държи като баща,
и когато най-сетне сме заедно, какво правим?
Влизаме с взлом,
а той ме съветва да не зациклям.
Добре ли си?
- Да.
Пази се.
Гледай да не си отрежеш ръката.
Татко?
Не мърдай.
Прав беше за третото хапче.
Направо невероятно.
Като видях кучето, си рекох...
Никога не съм правил нещо подобно.
Знаеш ли какъв е кошмарът на мама? Че ти си си гледал кефа.
Кажи й да не се тревожи за това.
Искам да ти покажа нещо.
Нали няма пак да влизаме с взлом?
- Не, имам ключ.
Поне имах навремето.
Твоя ли е?
- Сигурно вече е на общината.
Тук израснах. Това е бащиният ми дом.
Аз бих я оставил да гние. Дядо ти не беше стока.
Трезвен не беше лош човек, само дето вечно беше пиян.
Баба ти го отнасяше.
Дребничка жена беше.
Направо я подмяташе.
Както си седеше, изведнъж...
...я просваше в другия край на стаята.
Веднъж се опитах да ги разтърва. Бях към 12-годишен.
Не че за него имаше значение.
Помислих, че ще ме убие.
- Боже...
Дано гори в ада!
И ти ще казваш така за мен, като си отида.
Ти вече си отиде, татко. Казвал съм го.
Ама добре прескачаш огради за университетски преподавател.
Вече не съм преподавател.
Уволниха ме.
Просто съкратиха щата за катедрата по англицистика.
Проблемът е, че трудно се намира работа точно сега.
Учебната година вече е започнала.
Както и да е, все ще измисля нещо.
Защо не дойдеш да работиш за мен?
Глупаво е, не мога да ти плащам много.
Минимална заплата?
- Повечко.
Тогава съм навит.
А запознат ли си с работата?
- Така се издържах като студент.
Питър? Баща ти ли е с теб?
Какво е това?
- Чисто нов снегорин. Искаш ли го?
Не знам, не мога да си го позволя.
На мен ми излезе без пари.
Само ще ми го даваш назаем.
- Става.
Най-добре го дръж в гаража.
- Под покривало.
Разбира се.
Много ти благодаря, Съли.
За нищо.
- Няма да заключвам, Питър.
Забравих да купя аспирин за мама.
Дай й едно от тези.
- Не знам...
Не се бой, ще ти бъде благодарна.
Прекарахме си направо...
Да.
Ще дадеш ли един долар назаем?
- Не. Ще ти дам поничка.
Поничката изчезва, като я изядеш.
- Доларът също ще изчезне.
Добро утро, татко. Как си, Ръб?
Има ли още една поничка за Уил?
- Тази беше последната.
Нали нямаш нищо против, Санчо?
И малкия ли ще водиш на работа?
- Да, мама заведе Ралф на лекар.
А ако пострада? Може да падне, да се набоде на някой пирон...
Какво смешно има?
- Нищо.
Притеснявам се за него.
- Прескочил си едно поколение.
Вие вървете. Аз имам малко работа.
Ще взема Уил с мен.
- Ще отидеш ли с дядо си?
Добре. На работа, Санчо.
Защо трябва да работя с него?
- Защото аз казвам.
Защо си толкова добър с него? Той дори не те харесва.
Знам.
Ще му вляза под кожата.
Искаш ли да караш?
Хайде, седни в мен.
Само не ме ритай по крака.
Дръж кормилото с две ръце.
Виждаш ли как става?
Сега карай самичък.
Не излизай от пътя.
Подскача.
- Не, тресе се, понеже е таратайка.
На мен пък ми харесва.
Прав си, добро си е пикапчето.
Фактура? От коя дата?
Няма я, Леон.
Съжалявам, ще продължа да търся, но нищо не ти обещавам.
Къде е Руби?
- Уви, няма я вече.
Оставила е разни нещица. Искаш ли сувенир?
Не, благодаря.
А мухльото къде е?
- В пристройката.
Разправя, че вече е нов човек.
Не думай.
Кой е това?
- Уил. Той ми е...
Той е мой... Малко е срамежлив, така че...
В пристройката, така ли?
Руби носеше прозрачни блузки, взимай мерки.
Какво става, дядо?
Какво става, дядо?
До скоро.
Запознайте се с Уил.
Единствената ми е от 1992-а.
Не е фактура, така че няма да я плащам.
Разберете се и ми се обади.
Дон Съливан - крадец на снегорини, отровител на кучета,
законспириран баща и дядо.
Как е хавата?
- Нагоре с краката.
Седни тук и не пипай нищо.
Знаеш ли, че дядо ти краде снегорини?
Научи се да си пазиш играчките.
Чудно защо те мрази това куче.
Жалко. Съсипа ми прекрасния злобен доберман.
Нещо май си се вкиснал днес.
Тоби каза, че си станал нов човек.
- Говорил си с нея?
Не ми даде сърце да я обезсърча.
- Говорил си с жена ми?
Не й се връзвай, от състоянието й е.
Не ми казвай, че е бременна.
- И още как.
Сигурно ще се цаниш за кръстник.
Няма как да съм и баща, и кръстник.
Великият бял ловец направи бебе.
Да поговорим за работа.
Чух, че ще ремонтираш една викторианска къща...
Забрави.
- Синът ми е без работа.
Не се хаби, Съли.
Търся здрави мъжаги с поне малко акъл в главата.
Такива няма да си намериш.
Защо ли изобщо говоря с теб? Хайде, готин.
Оная твоя съборетина стои ли още?
- Защо?
Да вървим да я огледаме.
Хрумна ми една идея.
Да ти се скъса сърцето. Знаеш ли на кого ми напомня?
На теб.
- Вярно, възголемичък му е.
Чакай малко, Уил.
Внимавай, деде.
Ей, Съли...
Счупи прозорчето и отключи отвътре.
- Знам какво правя.
Нито дума.
Ако обичаш.
Не знам...
Май дължа извинение на Ръб.
Явно не той е най-големият тъпак в Бат.
Можеше да запазиш къщата.
Да я постегнеш, да я дадеш под наем.
Или да я продадеш и да си сложиш парите в джоба.
Но не - оставил си я да гние.
Само за да си го върнеш на баща си.
Има 30-35 години, откакто е умрял. Още ли те държи?
Е, ти спечели.
Това може да е най-голямото ти постижение.
Предлагам ти сделка.
Ако ми продадеш изгодно къщата, ще ремонтираш викторианската.
Съли...
Добре ли си?
Взимай я.
Какво?
- Взимай я.
Прави с нея каквото си искаш.
Дай парите на Питър.
- Къде остана малкият?
Уил!
Да не реши, че съм те забравил?
Не беше нарочно.
Искаш ли да видиш къде съм израснал? Ще ти хареса.
Ти решаваш. Или влез вътре с мен, или върви при баща си.
Добре.
- Кое от двете?
Да отида при татко.
Добре, да вървим.
Ето го татко ти.
Няма нищо.
Забравил си го?
- Само няколко минути.
На него му се е сторило повече, може би цяла вечност.
Какво съм си въобразявал? Никога няма да се промениш.
Искам да говоря с Уил.
Искам да говоря с внука си.
Здрасти, готин.
Днес май сгазих лука.
Уплаши се, нали?
Знаеш ли какво правех като малък, когато ме хванеше шубето?
Опитвах се да бъда смел за 1 минута.
Следващия път - за 2 минути.
От какво се страхуваше?
Не помня вече.
И ти няма да помниш, като станеш на моите години.
Вземи.
Да си засичаш времето.
Едно завъртане на стрелката е 1 минута,
две завъртания - 2 минути.
Така ще знаеш колко време си бил смел.
Благодаря.
- Няма защо.
Може ли да те питам нещо?
Защо ни заряза?
Откъде да знам?
Беше...
Грешка. Бракът ни беше грешка.
Какво искаш да ти кажа? "Бях лош баща."
За толкова кратко време изобщо не съм бил баща.
Доволен ли си сега?
Щом не си мой баща, как така си дядо на Уил?
Все отнякъде трябва да започна.
Жива ли си още, бабке? Или си умряла в съня си...
Какво стана?
Ако ти кажа, ще обещаеш ли да си мълчиш пред сина ми?
Не мога да ти обещая.
- Тогава няма да ти кажа.
Добре де, няма да му казвам.
Получила съм удар.
- Какво?!
Съвсем слаб. Случва се на моята възраст.
Докторът рече, че ако се пазя, няма причина да не живея дълго.
Още сега ще се обадя на Клайв. Син ти е, има право да знае.
Доналд, ако му кажеш, ще ме затвори в старчески дом.
Знаеш, че съм права.
Ако стане така, няма да го понеса.
Добре, но ще ти трябва някой, който да се грижи за теб.
Има кой да се грижи за мен.
- Не, идеята не е добра.
Още ли залагаш на коне?
- На една и съща комбинация.
Печелиш ли?
- Засега не.
Но продължаваш да залагаш.
- Все някога ще ми излезе късметът.
Същото усещане изпитвам към теб.
А сега ще ме закараш ли у дома?
Благодаря, Доналд.
Ще ми се да не знаех, че долу има плъхове.
Знаеш ли какво още ми се ще? Да дойде някоя голяма фирма
да ни дава много пари, да си работим на закрито
и да забравим за Карл Роубък.
А най-много ми се ще Питър да престане да ми вика Санчо.
Мразя това име.
Всъщност искам Питър да се махне.
- Какво?
Казах, че искам Питър да си отиде.
По-добре си бяхме само двамата.
Не ми харесва как все му говориш.
Преди ходехме насам-натам заедно, а сега и той се мъкне.
Той ми е син!
- Идва.
Здрасти, Санчо.
- Чу ли?
Имаше ли късмет?
- Май открих подходящ вариант.
Двустаен апартамент за мен и Уил. Хубав квартал, разумен наем...
Значи смяташ да останеш?
- Да, почти съм го решил.
И отсега нататък ще работи с нас?
- Така изглежда.
Няма достатъчно работа за трима.
- Ти не бери грижа.
Не ми се нрави.
- Не е и нужно.
Може ли да изпия една бира, Съли?
- Защо питаш мен?
Нали ти си шефът.
- Питай него, той я е купил.
Дръж, Санчо.
Къде тръгна?
Напускам.
Ръб! По дяволите... Я се връщай!
Татко, караш по тротоара.
- Спокойно.
Виждал ли си такъв инат?
- Да.
Ама е бльон! Само да свие нанякъде и сме прецакани.
Бездруго сме прецакани.
Съли, караш по тротоара!
Майната ти, Реймър.
Тук не става за паркиране, Реймър.
- Писна ми!
Слизай веднага! Купонът свърши, арестуван си!
Сега умният човек би слязъл.
Стига, татко.
- Ти си решаваш.
Стой!
- Господи, татко!
Няма да посмее.
Стреля ли?
- Май беше изстрел.
Гласувам да се предадем, ако имам право на глас.
Тъпанар такъв!
Е?
- Нищо.
Стори ми се, че ще ми четеш конско.
Предупреждавах те аз. Тоя е пълен ненормалник.
Сигурна съм, че има обяснение.
- Нападнал е полицай!
Слава богу, че не е изперкал в къщата.
Доналд Съливан да се маха. И то на мига!
Ако ти не го изгониш, ще го направя аз.
Не ми е приятно да го кажа, но Банкерчето е право.
Прецаках се.
Явно ще ме пратят на почивка на държавни разноски,
така че си намери друг наемател.
- Не искам друг наемател.
Твоята компания много ми допада.
- Не съм цвете за мирисане, Берил.
Може би така ще се научим да не летим в облаците.
Какво ще кажеш?
Нещо нямам коледно настроение.
Хвани Ръб да ти помага.
Винаги можеш да го откриеш в закусвалнята.
Знаеш ли как се работи с циркуляр?
- По-добре от теб.
Едва ли.
За колко време ще го свършите?
- Два-три дни.
И да хванеш...
- ...Ръб да ми помага.
Дадох ли ти ключовете за форда?
- Преди час и половина.
Ако ти прави мизерии, закарай го на бензиностанцията
и кажи на Харолд, че си ми син.
Само като му споменеш името, вратите се разтварят.
Защо не ме измъкнеш по-скоро?
- Не вини мен, аз съм евреин.
Празниците са си ваши.
- Евреин, сериозно?
Не знаех.
Защо тогава не си умен?
Как да те измъкна от ареста, като не щеш да влезеш?
Имаш право.
Осъденият има право на последно желание, нали?
Пикапът ми е отзад. Да отидем, да се съблечем голи
и да видим какво ще стане.
Добре.
- Капка гордост нямаш ли?
Върви в затвора, там ти е мястото.
Виж, малкият заспа.
Не съм го виждал заспал, откакто беше на 6 месеца.
Трогателно.
- Ще се разплача. Събуди се!
Господи... Да си вървим.
Плати сметката.
Добре ли си?
- Да.
У ърф ще те измъкне след 2-3 дни.
Ралф е бил добър баща.
- Да.
Свестен човек си станал.
- И ти.
Да ти кажа ли нещо смешно? Никой друг не знае.
Като се уволних от армията, учих в колеж около 6 месеца.
Много ми харесваше.
- Защо се отказа?
Просто не ми беше там мястото.
- А къде ти е мястото, татко?
ПОЛИЦЕЙСКИ УЧАСТЪК
Ето там.
Поне за тази нощ.
Искаш ли да вляза с теб?
- Не.
Ще изляза за нула време.
Наглеждай У ърф.
И мис Берил.
И захранвай Ръб с понички.
- Трудно ще те заместя.
Не си поставяй твърде високи цели.
И на мен ми идваше нагорно в началото.
"БЯГСТВОТО" СЕ ПРОВАЛИ
Даде ми дума, хората разчитат на теб. Аз също.
Подписвали ли сме някакви документи?
Нищо лично, знам колко много ви се искаше,
но няма да стане.
- Защо?
Оказа се, че нямаме изгода.
- Разбери ме правилно...
Хората накупиха хиляди декари земя заради теб.
Грешиш, Клайв, заради теб са я купили.
Каза, че е сигурно!
- Е, случва се човек да сгреши.
Приятно ми беше да си побъбрим, лека нощ.
Весела Коледа, г-н Пийпълс.
Весела Коледа.
На скъпата ни Хати
Благодаря, Оли.
- Обожавам малките градчета.
Къде другаде пускат затворници за погребение?
Мина ли предварителният процес?
- Не, следобед е.
Как ще пледираш?
- Временна невменяемост.
Заради хапчетата, които ти ми даде.
Хайде, момичета.
Едно, две, три.
Сигурно се чувстваш страхотно.
Откъде-накъде, като съм в ареста? Един долар нямам настрана.
Но твоите коне най-сетне спечелиха.
- Внимавай!
Моята комбинация? На която залагам всеки ден?
Спечели преди 2 дни.
- Бях в ареста, не съм залагал.
Няма да посегнеш на човек с очила, нали?
Повярва ли сега в късмета?
- Затова ли си зад решетките?
Чу ли за Клайв младши? Духнал е.
Г-н Съливан, проявете малко уважение.
Провалът на инвестицията поставя банката пред фалит.
Затова си е плюл на петите.
Как го прие мис Берил?
- Не особено добре.
Брей, човек за два дни не може да влезе в затвора!
Съли...
- Кажи, Ралф.
Онзи снегорин, който ми даде...
Снощи някой го е откраднал от гаража.
Дори го бях покрил с платнище.
- Спокойно, знам къде да го намеря.
Не си го и помисляй.
Ето че пак сме тук, г-н Съливан.
Как е коляното ви?
- Зле.
Явно не ви пречи особено, когато раздавате юмруци на полицаи.
Ваша милост...
- Г-н У ърфли, недейте.
В този случай мълчанието е злато.
А вие как сте?
- Ваша милост...
Същият съвет - мълчанието е злато.
Как реагирате обикновено, когато някой посегне да ви удари?
Дръпвам се.
- Постъпете така другия път.
Възпроизведохте ли изстрел?
- Беше предупредителен.
Знаете ли кого сте предупредили? Една бабка през две къщи.
Оли, ако ще въоръжаваш дебили,
давай наред, иначе не е спортсменско.
Полицай Реймър е наказан.
- А най-добре да бъде упоен!
Чудя се накъде отива тая страна...
- Млъквай, Реймър!
Недей да седиш дълго тук.
Ще ти залепне пишката за стълбите.
О, забравих, че твоята не стига дотам.
Твоята също.
- Понеже я сгъвам.
Да ти кажа ли колко пъти я сгъвам?
Ако я сгънеш, ще боли.
- Моята е изключение.
Знаеш ли какво ми се ще?
- Не. Какво ти се ще?
Ще ми се още да бяхме приятели.
Ние сме приятели, Ръб.
А знаеш ли на мен какво ми се ще? Да се разкараме оттук
и да отидем да поиграем покер. Какво ще кажеш?
Ами... Питър?
Я ме погледни.
Питър ми е син.
А ти си най-добрият ми приятел.
Да не вземеш да ревнеш?
Трябваше да си остана в ареста.
Залагам 40.
Влизам, колкото и да не ми се иска.
Отговарям, загубеняко. И...
Вдигам.
Блъфира.
- Бърди, затвори, че премръзнах.
Научи се да играеш като хората.
- Джоко...
И той влиза.
Не му показвай картите си, Ръб.
Флош до асо.
- Гледайте и плачете: 4 дами.
Като се закучи, не ти върви и това е!
Парковият комплекс се сговни,
вързан съм с 1 4 полупостроени къщи.
И за капак, Тоби не хареса новата ми секретарка.
Чий е този пистолет?
- Твой, тъпако, нали го заложи.
Трябваше да си тръгна преди 2 часа.
Така, играем със седем карти.
Валетата и поповете са жокери.
- Дай да играем нормално!
Тя защо ме зяпа така?
- Защото си хубавец.
Не съм.
- Напротив. Карл, хубавец ли е?
Дума да няма.
Съли, отскочи до старата си къща.
- Проблем ли има?
Не, оставил съм ти нещичко там. Коледен подарък.
Джоко, носиш ли от онези жълти хапчета?
Кракът ли те заболя?
- Не.
За Карл.
- Божичко...
Ето - 2 билета до Хавай за теб и мен.
Тоби, има логично обяснение.
- Нима?
Е?
- Хавай?
Без майтап?
- Без майтап.
Веднъж като ти излезе късметът, няма спиране.
Късметът няма нищо общо.
Трябва да си купя нов бански.
- Няма нужда от бански.
Взела съм кокосово масло.
Ти ще мажеш мен, а аз - теб.
За бога, Тоби, ти си бременна!
Ти ще си кръстник.
- Млъквай, Съли!
Слънце...
- Пясък...
Никакъв сняг и раздрънкани пикапи.
Така лесно ли ще се дадеш, Карл?
- Спокойно, Оли.
Не им стиска.
- Да се обзаложим ли?
Съгласен. Басирам се, че ще се качите в самолета,
но докато летите над Канзас, Тоби ще се разплаче,
а ти не търпиш женски сълзи.
Ръб, след около минута
този нещастник ще проумее, че е допуснал ужасна грешка.
Ако тръгне след нас, гръмни го.
Съли...
- Имаш да казваш нещо ли?
Не.
Тоби...
- Остави ме, моля те.
Благодаря ти, че дойде при мен.
Допреди известно време щях...
Щях да тръгна.
Но наскоро открих, че съм дядо.
И баща.
И приятел може би, така че...
Ти си истински мъж.
Знам, не е комплимент.
- Този път е.
Как може да грешиш за всичко?
Ти си най-красивата жена в Бат.
И в Хавай ще засенчиш всички. Ще се оправиш.
Благодаря.
Щяхме да бъдем страхотна двойка.
Да, така е.
Да не са те пуснали от затвора?
Какво правите тук?
- Водих Уил да види новия ни дом.
Хареса му. Отивахме към мама и видях пикапа.
Честита Нова година. Раничко е, но съм оптимистка.
За хубавия живот.
На това хубав живот ли му викаш?
- За мен е.
Сетих се, че не съм ти дал коледен подарък.
Обади се на жена си. Телефонът е там.
Ти не разбираш...
- Върви!
Здравей, аз съм.
Да, знам.
Недей да плачеш.
Татко, не ми виси на главата.
Няма ли да ми върнеш крака?
Не ти трябва крак, а папагал.
Да му върнем ли крака?
Занеси му го.
Няма да те ухапе.
У теб ли е хронометърът?
Да изпробваме ли онзи номер?
Недей така...
Благодаря.
Уил, майка ти иска да говори с теб.
Мамо...
Ама че боклук.
- Стара съм вече за тая работа.
Защо реши така?
- Щом почнах да те харесвам...
На всекиго мога да вляза под кожата.
Направи ми една услуга.
Говоря сериозно. Хазяйката ти е направила нещо.
Какво?
- Старата къща пак е твоя.
Тя е изплатила данъците.
И ти си й позволил?
- Насърчих я.
Не искам да имам нищо общо с тази къща.
Пет пари не давам какво искаш.
Налага се.
Клайв младши няма да се върне.
Сега чуй какво искам от теб.
Когато тя ти каже...
...благодари й. Нека й стане приятно.
Толкова много ли искам?
Ако не го направиш, няма да ме видиш повече.
Татко?
Ще издържите ли без мен за ден-два?
- Ръб ще е във възторг.
А ти?
- Върви.
Може да се забавя и повечко...
- Ако има проблем,
помисли какво бих направил аз и...
- ...направи тъкмо обратното.
Замалко да забравя.
Какво е това?
- Какво мислиш, че е?
Фиш за конните състезания.
Печелившият фиш?
Колко?
- 5800 долара.
Ти ли си направил залога?
- Нали поръча,
преди да те арестуват.
Виж ти! Умът, трудолюбието и красотата все пак победиха.
И то пред очите ни.
Не забравяй за къщата!
Само да си посмял!
Ти го обработи, твой е.
Как ли пък не.
Кой си ти?
Оправих ти перилата на верандата.
Може ли да вляза да си отдъхна?
- Разбира се, Доналд.
Ти си единствената, която ме пуска в дома си.
Дано не си дала стаята ми на друг.
- Засега не.
А допускаш ли домашни любимци?
Не съм сигурна.
- Все ще измислим нещо.
Ще правя чай. Искаш ли?
- Не.
Никога.
Съжалявам за Клайв младши.
- Благодаря, Доналд.
Не му дадох всичко от себе си.
- Поне си го отгледала.
Аз и с толкова не мога да се похваля.
Чух, че си направила голямо добро.
Вреш си носа, дето не ти е работа.
Стара жена съм, не ми връзвай кусури.
Простено ти е.
- Благодаря.
Няма ли все пак да пийнеш чай?
- Не. Колко пъти да ти повтарям?
Хората размислят понякога.
Тая надежда за теб.
Сериозно?
Хайде, влизай и ти.
На Джесика Танди