Apocalypse Now (1979) (Apocalypse.Now.Redux.1979.DVDRiP.XViD.CD3-JUSTRiP.sub) Свали субтитрите
от името на признателен народ.
Храната е наистина страхотна, нали? Виното, сосовете.
Не е за вярване. Може ли да говоря с готвача?
Готвачът говори само виетнамски.
Без майтап? Да готви така, а дори да не говори френски?
Ей, Ланс, готвача бил жълтур.
Това е Бодлер. Много жестока поема за деца.
Но на тях им е нужна, защото и животът е много жесток.
Както можете сам да се убедите.
Атаката е отблъсната от семейството.
Само в тази война.
Виетконгци - 58. Северновиетнамци - 12.
Южновиетнамци - 11.
Американци - 6?
Да. Е, сигурно има и грешки.
Мога ли да ви представя кап. Уилърд. Той е от парашутния надзор.
Мадам Саро.
Капитане.
Извинявайте, капитане. Става въпрос за малка история...
за Париж и за хората, умиращи от глад през войната.
Всички били около масата, царяла тишина, и някой казал...
"Минава един ангел."
А друг отвърнал: "Хайде да го изядем."
Колко време ще останете тук?
Вечно.
Не, не. Исках да кажа...
защо не се върнете обратно у дома, във Франция?
Обратно у дома?
- Това е домът ни, капитане.
Рано или късно, ще ви...
Не разбирате манталитета ни...
Манталитета на френски офицер!
Първо загубихме през Втората световна война.
Не казвам, че вие, американците, сте спечелили, но ние загубихме.
О, папа...
В Диен Биен Фу - загубихме. В Алжир - загубихме.
В Индокитай - също!
Но тук няма да загубим!
Ще задържим това парче земя.
Никога няма да го изгубим. Никога!
Вие, американци,
през 1945 г, да...
след Японската война, вашият президент Рузвелт...
не искаше французите да останат в Индокитай.
Затова...
вие, американците направихте Виетмин.
Какво иска да каже?
Да, истина е. Виетконг е измислен от американците.
От американците?
Сега сте на мястото на французите...
и Виетмин се бие срещу вас.
Какво можете да направите?
Нищо. Абсолютно нищо.
Виетнамците са много интелигентни. Никога не знаете какво си мислят.
Руснаците, които им помагат. "Елате и ни дайте парите си.
Ние сме комунисти. Китайци, дайте ни оръжие. Ние сме братя"
Те мразят китайците!
Може би мразят американците по-малко от руснаците и китайците.
Искам да кажа, че ако утре виетнамците станат комунисти...
те ще бъдат виетнамски комунисти.
А това е нещо, което вие, американците никога не ще разберете.
Не знам.
Може би в бъдеще ще можем да направим нещо с Виетмин.
Не разбирате ли?
Виетконгците казват "Махайте се, махайте се!"
Това е краят за всички бели в Индокитай.
Дали сте французи или американци - няма значение.
"Вън." Искат да ви забравят. Вижте, капитане.
Вижте, това е истината. Едно яйце.
Белтъкът го няма...
но жълтъкът остава!
Когато бях в Сайгон, говорих с един американски политик.
Той го обясни много добре. Каза така: "Виж,
вчера беше Корея. Днес е Виетнам.
Утре - Тайланд, Филипините...
след това - сигурно Европа."
Хайде де. Защо да не е Европа?
Вижте какво стана наскоро в Чехословакия.
Дори преди Втората световна война американците знаеха точно какво става.
Не искаха тази гадост да победи! Лефевр!
Всички бели сте лайна.
Те се борят... борят се за свобода.
Свобода ли? Глупости.
Френски глупости. Американски глупости.
Диен Биен Фу, там е истината.
Всички войници знаят, че вече са мъртви.
Знаете ли нещо за Диен Биен Фу?
Да, знам.
- Не, не знаете.
Не и в действителност.
- Диен Биен Фу беше грешка.
Военна грешка.
Грешка ли? Доброволна грешка!
Доброволна!
Всички войници знаеха. Ние знаехме, че ще умрем.
Генералите и полковниците мислеха, че за виетнамците е невъзможно...
да качат оръдие горе, в планината.
Но те го направиха. После изчакаха да завали.
Когато заваля, самолетите не можеха да летят там.
Парашутистите ни скачаха от 90 метра.
Нали знаете, 90 метра... 70 метра.
Това беше лудост. Нито една армия в света не може да го направи.
А те го сториха, за да умрат с приятелите си.
Френската армия беше пожертвана.
Пожертвана от политици, които са в безопасност у дома си.
Поставиха армията в невъзможна ситуация, в която не можеха да спечелят.
Студентите маршируваха в Париж...
протестираха, правеха демонстрации.
Пронизваха войниците в гръб.
Войниците хвърляха гранати, а те не се взривяваха.
Всеки би се провалил...
"Съюзът на френските жени": "Ние сме за виетнамците."
Изменници! Комунистически предатели у дома.
Диен Биен Фу, добре.
Французите са лайна, а?
На никого не му пука. Никой не иска...
Защо вие, американците, не се поучите от нас и от нашите грешки?
Мон Дьо, с вашата армия, с вашата сила...
с вашата мощ можете да спечелите, ако искате!
Можете да спечелите.
Знаете ли, сигурен съм, че можем да направим нещо.
Сигурен съм.
Никога не съм сторил зло на хората тук.
Точно така, но комунистите у дома никога не са били предатели.
Комунист!
- Социалист!
Лека нощ, капитане. Той е социалист, да знаете.
Можем да останем. Знам, че можем да останем. Можем.
Винаги сме помагали на хората.
Работим с тях.
Можем да бъдем приятели, разбираме се.
Виждате ли, капитане, когато дядо ми...
и чичото на баща ми дошли тук...
тук нямало нищо... нищо.
Виетнамците били нищо.
Затова сме работили усърдно...
Много усърдно, докарахме...
каучукът от Бразилия, и го засадихме тук.
Взехме виетнамци, работихме с тях...
направихме нещо...
от нищото.
Затова, когато ме питате защо искаме да останем тук...
искаме да останем тук, защото е наше... принадлежи ни.
Сплотява семейството ни.
Ние за това се борим.
Докато вие, американците, се биете за...
най-голямото нищо в историята.
Съжалявам, капитане. Ще проверя дали хората ви имат нужда от помощ за...
да поправят лодката ви...
тъй че да можете да продължите да воювате.
Извинявам се от името на семейството си, капитане.
Всички сме изгубили доста неща тук.
Юбер - жена си и двама синове.
Аз изгубих съпруг.
Разбирам.
Изморен сте от войната.
По лицето ви си личи.
Същото беше и в очите на войниците от нашата война.
Наричахме ги "Les Soldats Perdus" -
изгубените войници.
Ако искате, може да пийнем коняк.
Трябва да... видя хората си и...
Войната ще продължи и утре.
Да, предполагам, че сте права.
Забелязах, че не пихте вино.
Не, не пия вино.
Обичам коняк, но сега не искам, благодаря ви.
Е...
тогава аз... ще трябва да пия сама.
Ще се върнете ли след войната в Америка?
Значи сте като нас... домът ви е тук.
Знаете ли защо не можете да преминете през една река два пъти?
Да. Защото вечно се движи.
Приготвях лула за съпруга си.
Беше заради морфина, който вземаше, заради душевните си болки.
Беснееше и плачеше, изгубеният ми войник.
И аз му казах: "Двама сте,
не забелязваш ли?
Един, който убива, и един, който обича"
А той ми каза...
"Не знам дали съм животно или Бог."
Но ти си и двете.
Искаш ли още?
Само това, дали си жив има значение.
Ти си жив, капитане.
Това е истината.
Двама сте, не забелязваш ли?
Един, който убива...
и един, който обича.
Нищо не виждам. Спираме.
Не си упълномощен да спираш тази лодка, Вожде.
Нищо не виждам, капитане.
Спирам тази лодка.
Няма да рискувам повече животи.
Аз командвам тук, по дяволите. Ще правиш каквото кажа.
Виждаш ли нещо, Готвач?
Защо, по дяволите, не атакуват, човече?
Ей, гледай тук, Вожде!
Хайде.
Ланс, на 50-цата.
Беше близо.
Беше много близо.
Още не можех да го видя, но го чувствах,
сякаш лодката беше засмукана нагоре по реката
и водата течеше обратно в джунглата.
Каквото и да се случеше,
нямаше да е така, както бяха решили в На Транг.
Стрели!
Готвач!
Готвач, открий огън!
Ланс, огън!
Готвач!
Готвач, всичко е наред! Спри стрелбата!
Това са просто малки стрели-играчки!
Престани! Тишина!
Вожде, кажи им да прекратят стрелбата!
Просто се опитват да ни изплашат.
Млъквай!
Не можеш да ни изкараш от тази бъркотия.
Защото не знаеш къде по дяволите отиваш.
Знаеш ли?
Ти, кучи син!
Копие.
Мисията ми е да отида в Камбоджа.
Там има един полковник от зелените барети,
който е полудял. Аз трябва да го убия.
Това е дяволски типично.
По дяволите! Шибана виетнамска мисия.
Аз приключих, а трябва да отидем там горе,
така че може да убиеш някой от нашите.
Това е велико! Това е просто велико, човече!
По дяволите! Това е шибана лудост!
Мислех си, че отиваш да взривиш някой мост,
железопътна линия или нещо такова.
Съжалявам.
- Не. Не, чакай.
Ще отидем заедно с лодката.
Ще отидем с теб. Ще отидем там, но с лодката.
Окей?
Част от мен се боеше от това, което щях да намеря
и от това, какво щях да направя, когато отида там.
Знаех за рисковете...
или си мислех че знам.
Но това, което чувствах най-силно,
по-силно и от страха,
беше желанието да се изправя пред него.
Просто продължавай.
Ланс, дръж ръцете си по-далече от оръжието.
Всичко е наред! Всичко е наред!
Всичко е одобрено!
Не отивам там! Копелетата ни атакуваха!
Хайде! Удари ги със сирената, човече!
Удари ги със сирената!
Там има мини, и там също!
И внимавай. Проклетите маймуни да не те ухапят.
Леле. Това е красиво.
Дай я насам, към мен.
Аз съм американец.
Да! Американски цивилен. Здрасти, янки.
Здрасти. Американец.
Американски цивилен. Всичко е наред.
Имаш цигари. Ето за това мечтаех.
Готвач...
Кой си ти?
А ти кой си?
Аз съм фоторепортер.
Отразявам войната от 64-та.
Бил съм в Лаос, Камбоджа, Нам.
Ще ти кажа едно нещо. Тази лодка е пълен хаос.
Кои са тези хора?
Те си мислят че си дошъл да...
да ги отведеш. Надявам се че това не е истина.
Кого да отведа?
Него! Полковник Курц.
Това са все негови деца, човече, До където виждаш.
По дяволите човече, тук всички сме негови деца.
Можем ли да говорим с полковник Курц?
Хей, човече, с полковника не се говори.
Ти го слушаш.
Човекът ме просветли.
Той е поет-воин, в класическия смисъл.
Искам да кажа, понякога му казваш "здрасти".
Той просто те отминава. Дори няма да те забележи.
И тогава изведнъж те сграбчва, хвърля те в ъгъла, и казва,
"знаеш ли че 'ако' е средната дума на 'живот'?
Ако можеш да се довериш на себе си, когато всички се съмняват в теб..."
Аз не мога... Аз съм нищо.
Той е велик човек.
Трябваше да съм чифт скапани щипки,
дерящи по дъното на тихи морета.
Стой при лодката.
Не отивай без мен, окей?
Искам да направя снимка.
Той може да бъде ужасен, може да бъде подъл,
и пак да е прав. Той води война.
Той е велик човек.
Искам да кажа...
Бих искал да имам думите. Бих искал да имам думите.
Мога да ти разкажа един пример...
На другия ден искаше да ме убие.
- Защо ще иска да те убие?
Защото го снимах.
Каза ми, "Ако пак ме снимаш,
ще те убия."
И не се шегуваше.
Просто стой ниско, дръж се тихо,
Снишавай се, разбираш ли?
Отново става приветлив. Наистина става.
Но никога не... Недей да...
Но недей да съдиш полковника.
Не трябва да съдиш полковника
като обикновен човек.
Окей, гледай сега.
Това са американци! Американци!
Почувствай вибрациите на това място.
Дай да те снимам.
Хей, можете ли... Ало?
Може ли да подържите това за минута?
Колби.
Главите. Гледаш главите.
Ей, понякога отива доста далече.
Той е първия, който ще го признае.
Той е полудял.
- Грешно! Грешно!
Ако можеше да го чуеш само преди два дни...
Ако тогава можеше да го чуеш. Щеше ли да го наричаш луд?
Шибан американец.
Просто исках да говоря с него.
Е, човече, той замина.
Изчезна в джунглата, с хората си.
Ще го почакам.
Той се чувства добре с хората си. Забравя себе си, когато е с хората си.
Забравя себе си.
Капитане.
Може би трябва да изчакаме в лодката.
Окей, Готвач.
Ще се върнем за известно време в лодката.
Да. Стой с Ланс.
Този полковник е хахо, човече.
То е по-зле и от луд... Той е зъл.
Това е устроил човекът тук.
Човече, това е шибано езическо идолопоклонничество!
Огледай се. По дяволите, той е ненормален.
Значи ще ми помогнеш?
Да ти помогна? Шибана работа, ще ти помогна.
Ще направя всичко, за да се махна от тази кланица.
Можем да им взривим задниците. Те така са се разпръснали,
че няма и да разберат.
Не се страхувам от тези шибани черепи,
олтари и простотии.
Мислех си, че ако умра на такова лошо място,
тогава душата ми ще може да отиде в рая.
Но сега...
По дяволите.
Искам да кажа, че не ме е грижа, къде ще отиде
след като няма да е тук.
И какво искаш да направиш?
- Ще убия този задник.
Махай се от тук.
Трябваш ми за да ме чакаш тук.
Ще отида с Ланс, да потършуваме наоколо,
да проверя мястото,
и да видя дали мога да намеря полковника, окей?
Какво искаш да направя?
Проклятие.
Ето, вземи радиото,
и ако не се върна до 22:00 часа,
ще се обадиш за въздушен удар.
Въздушен удар?
Кодът е "Всемогъщ,"
координатите са 0 - девет -2-6-4-7-1-2.
Всичко е там.
0 - девет -2-6-4-7-1-2.
Всичко, което видях ми говори, че Курц е полудял.
Мястото беше пълно с трупове...
Северновиетнамци, виетконгци, камбоджанци.
Ако все още съм жив,
това е защото той така иска.
Хей!
Там миришеше на бавна смърт.
Малария...
Кошмари.
Това беше края на реката.
Откъде си, Уилърд?
От Охайо съм, сър.
Там ли си роден?
Да.
И къде точно?
В Толедо, сър.
Колко далече си от реката?
Река Охайо ли, сър?
Аха.
На около 200 мили.
Веднъж отидох до реката, когато бях малък.
Има едно място в реката...
не мога да си спомня.
Трябва да е било плантация с гардения
или цветна плантация по едно време.
Сега всичко е диво и обрасло,
но за около 5 мили,
можеш да си помислиш, че раят е паднал на земята
във формата на гардении.
Обмислял ли си някога...
истинската свобода?
Свобода от мнението на другите...
дори и от собствените ти мнения?
Казаха ли защо... Уилърд...
защо искат да прекратят командването ми?
Бях изпратен на секретна мисия, сър.
Вече не е секретна, нали?
Какво ти казаха?
Казаха ми...
че сте...
съвсем побъркан.
И, ъ...
че вашите... методи са...
нездрави.
Методите ми нездрави ли са?
Аз не виждам...
никакви методи... изобщо, сър.
Очаквах... някого като теб.
А ти какво очакваше?
Ти убиец ли си?
Аз съм войник.
Не си нито едното, нито другото.
Ти си момче за поръчки...
изпратено от служителите в бакалията...
да прибере една сметка.
Защо, а?
Защо свястно момче като теб
иска да убие един гений?
Много добре се справяме, а?
Защо?
Знаеш ли...
знаеш ли... че човекът...
човекът наистина те харесва?
Харесва те. Наистина те харесва.
Но...
има нещо предвид за теб.
Не си ли любопитен за това?
Аз съм любопитен.
Много съм любопитен.
А ти любопитен ли си?
Там става нещо, човече.
Знаеш ли нещо?
Аз знам нещо, което ти не знаеш.
Правилно, момче.
Човекът е с ясен разсъдък,
но душата му е полудяла.
О, да.
Мисля, че той умира.
Той мрази всичко това. Мрази го.
Но човекът е, ъ...
Чете поезия на висок глас, нали?
И един глас...
Един глас...
Той те харесва, защото си все още жив.
Той има планове за теб. Аз няма да ти помогна.
Ти ще му помогнеш. Ти ще му помогнеш.
Какво щяха да кажат, когато той си отиде?
"Защото той умира, когато то умира,
Когато то умира, той умира." Какво щяха да кажат за него?
Че е бил благ човек, че е бил умен човек?
Имал е планове, имал е мъдрост?
Глупости, човече!
Аз ли трябва да съм този който да ги оправи?
Погледни ме - Грешно.
Ти.
Почти осем часа.
Боже.
Заспал съм.
Заспал съм и сънувам, че съм на тази лайняна лодка.
По дяволите.
Бяха ли минали осем часа?
Ало, Всемогъщия, Всемогъщия.
Тук е речен патрул Улична Банда.
Проверка на радиовръзката, край.
Патрул Улична Банда,
тук в Всемогъщия, в готовност, край.
О, Господи!
Списание Тайм.
Седмично списание.
22 септември, 1967. Брой 90...
Страница 12.
"Войната на хоризонта. Американците трудно ще повярват...
че САЩ печелят войната във Виетнам.
Въпреки това...
едни от най задълбочените изследвания...
на положението на конфликта, събрани до сега...
предлага важни доказателства, че силата на американската мощ...
две и половина години след голямото начало...
започва да се чувства.
Специалистите от Белия дом поддържат толкова мощен конфликт...
който може да докара врага до положение, в което...
просто да не е в състояние да се бие."
Това познато ли е?
"Тъй като Линдън Джонсън се бои, че американското общество...
не е в настроение да приеме оптимистичните му заключения...
може никога да не позволи докладът да бъде напълно обнародван.
Дори и така, той е достатъчно впечатлен от разкритията...
и достатъчно нетърпелив да обяви заключенията...
да позволи на експертите, работещи по въпроса...
да говорят за него с общи понятия."
Без дата, списание Тайм.
"Сър Робърт Томпсън...
който спечели победа над партизаните - комунисти в Малайзия...
сега консултант в корпорация РАНД,
наскоро се върна във Виетнам, за да разясни ситуацията на президента Никсън.
Миналата седмица той каза на президента...
че нещата там са много по-добре...
и дори ухаят много по-добре."
На какво ти мирише, войнико?
Ще бъдеш свободен. Но под наблюдение.
Прочети това, когато имаш време.
Не ги губи.
Не се опитвай да избягаш. Ще бъдеш застрелян.
По-късно ще говорим за тези неща.
"Ние сме кухите хора,
Ние сме препарираните хора,
подпрени заедно с глави пълни със слама.
Уви! Сухите ни гласове, когато шепнем заедно,
са тихи и безсмислени
като вятър през суха трева...
О, той е там, вън.
Наистина е там, навън.
Образ без форма...
Оттенък без цвят.
Парализирана сила...
Жест без движение."
Знаеш ли какво казва човекът? Знаеш ли?
Това е диалектика. Много проста диалектика -
От едно до девет.
Без "може би", без предположения, без дроби.
Не можеш да пътуваш в космоса.
Не можеш да излетиш в космоса с дроби.
На какво ще кацнеш? 1/4, 3/8?
Какво ще правиш, когато тръгнеш от тук до Венера?
Това е диалектична физика.
Диалектичната логика е когато има само любов и омраза.
Или обичаш някого, или го мразиш.
Така завършва шибания свят.
Погледни в какви шибани лайна сме, човече!
Не с удар... С хленчене.
А с хленченето съм се разделил, момче.
По реката,
си мислех, че в мига, в който го погледна,
ще знам какво да правя.
Но това не се случи.
Бях вътре с него дни наред,
не бях под охрана.
Бях свободен.
Но той знаеше, че никъде няма да отида.
Знаеше повече от мен за нещата, които бих направил.
Ако генералите от На Транг
можеха да видят това, което видях аз,
дали все още щяха да искат да го убия?
Вероятно дори още повече.
Какво биха желали неговите хора у дома,
ако научеха в действителност колко далече от тях е отишъл?
Той скъса с тях,
и след това скъса със себе си.
Никога не съм виждал човек така разбит и разкъсан.
Виждал съм ужаси,
ужаси, които и ти си виждал.
Но нямаш право да ме наричаш убиец.
Имаш право да ме убиеш.
Имаш право да го направиш.
Но нямаш право да ме съдиш.
Невъзможно е с думи...
да се опише...
какво е необходимо...
за онези, които не знаят
какво означава ужас.
Ужас.
Ужасът има лице...
и трябва да се сприятелиш с ужаса.
Ужасът и страхът са твои приятели.
Ако не са, значи са страховити врагове.
Те са истински врагове.
Спомням си, когато бях със специалните части.
Сякаш беше преди хиляда века.
Отидохме в един лагер да ваксинираме едни деца.
Тъкмо напускахме лагера...
след като бяхме ваксинирали децата срещу полиомиелит,
и един старец дойде тичешком след нас,
и плачеше.
Не можеше да каже нищо...
Върнахме се обратно.
Бяха дошли и бяха отрязали всяка ваксинирана ръка.
Бяха струпани там на купчина, купчина от малки ръчички,
и си спомням...
Аз... аз...
Аз плаках.
Ревах като... като... бабичка.
Исках да изскубя зъбите си.
Не знаех какво искам да направя.
И искам да го запомня.
Не искам никога да го забравя.
Не искам никога да забравя.
И тогава разбрах, сякаш бях ударен,
сякаш бях застрелян с диамантен...
с диамантен куршум точно през челото.
Помислих си, "Боже мой! Геният на това,
геният, който би направил това."
Идеален, автентичен, завършен, кристален, чист.
Тогава разбрах, че са по-силни от нас
защото можеха да издържат това. Те не бяха чудовища.
Бяха хора, тренирани кадри.
Тези хора се биеха със сърцата си,
имаха семейства, имаха деца,
бяха пълни с любов,
но имаха силата,
силата...
да направят това.
Ако имах 10 дивизии такива мъже,
тогава неприятностите ни тук бързо щяха да приключат.
Трябва да имате мъже, които са морални,
и в същото време,
са в състояние да използват първичните си инстинкти,
да убиват без чувства, без страст,
без присъда.
Без присъда.
Защото съденето ни провали.
Тревожа се, че синът ми може да не разбере
какво се опитах да бъда,
и ако трябва да бъда убит, Уилърд,
бих искал някой да отиде до дома ми
и да разкаже на сина ми всичко.
Всичко, което съм направил, всичко което видя.
Защото няма нищо, което да мразя повече от...
смрадта на лъжите.
И ако ме разбираш, Уилърд,
ще направиш това за мен.
Улична Банда,
тук е Всемогъщия, край.
Улична Банда,
Тук е Всемогъщия чакам, край.
Улична Банда,
Тук е Всемогъщия, чакам.
Как ме чувате?
Щяха да ме направят майор за това,
а вече дори не бях в армията им.
Всички искаха от мен да го направя...
а той най-много.
Чувствах се, сякаш той беше там,
и ме чака за да махне болката.
Искаше само да си отиде като войник -
прав.
Не като смрадлив ренегат.
Дори джунглата го искаше мъртъв,
и тя е този, от когото той получаваше заповедите си.
"Обучаваме младежите си да хвърлят огън върху хората,
"но техните командири не им позволяват
"да пишат 'чукам' на самолетите си,
защото е неприлично."
Ужасът.
Ужасът.
Пуснете бомбата. Унищожете ги всичките!
Викам Улична Банда.
Улична Банда, тук е Всемогъщия.
Чувате ли ме? Край.
Улична Банда,
Улична Банда тук е Всемогъщия...
Ужасът.
Ужасът...
Превод Георги Йорданов