Catwoman (2004) (catwoman.dvdrip.xvid-frozone.cd2.srt) Свали субтитрите

Catwoman (2004) (catwoman.dvdrip.xvid-frozone.cd2.srt)
-Бъди тук цяла нощ.
-Разбира се.
Задръж рестото.
Какво мога да ви предложа?
White Russian, без лед, повече водка...
...повече Kahula.
Най-доброто, чисто.
Търсиш ли нещо?
Миналата вечер убихте някого. Беше добро момиче. Искам да знам защо го направихте.
Котката ти заплете езика?
Не знам, казаха ми да промия тръбите...
и аз го направих.
-Защо?
-Не знам защо, Beauline...
има проблем с Beauline.
Тя чу нещо, което на трябваше. Не знам...
... че Хедеър ще прикрият всичко.
"Не мога да се примиря да превръщам хората в чудовища."
Боже! Изглеждаш невероятно!
-Харесва ли ти?
-Обожавам го.
-Харесва ли ти косата?
-Обожавам косата.
-Добре ли си?
-Ти добре ли си?
Този мъж е идеален за теб!
Радвам се, че те убедих.
Благодарение на Сали, искам си благодарностите!
-Благодарение на Сали...
-Да.
Дрехи и... сладка награда.
-Ще се оправиш ли?
-Чувствам се по-добре...
няма да се появявам в Космополитан няколко дни.
Виж, някаква луда мадама в котешки костюм е убила Славики снощи.
Действията на тази побъркана няма да попречи на Beauline да се появи на пазара.
Ще го пуснем другата седмица, както беше запланувано, защото...
го дължим на жените в тази страна.
Защото...
Този човек е толкова самовлюбен.
Почти е свършил.
Дай да погледна. От колко време получаваш главоболия, Сал?
От месец.
Добре, направи ми услуга и спри да използваш това.
Защо?
Защото те разболява, повярвай ми.
Горкият Том. Няма отпечатъци.
Да, и убийството на Славики, не е зле да го прегледаш.
Хей, Боб, искам да те питам нещо.
Твоята жена би ли излязла на перваза на сграда...
за да спаси улична котка?
Може би... ако котката носеше пица.
"Извинявай".
"Извинявай".
Има прилики, формата на "S"...
-ъглите на ченге ла на "Y".
-От един и същи човек ли са написани?
Това не е точна наука, но на това първото
има голямо разстояние между буквите, което е знак за самота. Отвореното "О" - несигурност...
Почерк на човек, който обича да угажда на хората.
Сега, ако погледнем ченгела на "Y" - много самонадеян...
почти до гневност, а "О" издава,
че този човек не обича да играе по правилата.
-Значи са различни хора?
-Много различни.
Ако събереш тези две жени на едно място, ще настане голям купон.
Имаш големи планове за уикенда, а Том?
Вече имам.
-Няма ли да ме оставиш да спечеля?
-Не съм такъв тип жена.
-Какъв тип?
-Губеща.
Може ли да те питам нещо?
Ти работиш за Хедеър, нали?
Някой беше убит във фабриката онази вечер...
Хей!
-Съжалявам.
-Сещаш ли се за някого...
който може да има зъб на компанията?
Много хора. Джордж Хедеър не е...
от най-милите хора на планетата. Той ме уволни.
Какво, да не съм заподозряна, детектив?
Не.
Изглежда ще постоим тук горе за известно време.
Бързаме ли?
Хей!
Дръж се здраво, трябва да спра това нещо.
-Мамо...
-Франки...
Ти си едно много смело момче. Всичко най-хубаво, партньоре.
Свърши се.
Не знам как го направи, но съм впечатлен.
Видях как го направи ти, и аз също съм впечатлена.
-Знаеш ли какво?
-Какво?
Трябва да го отпразнуваме.
Може ли да те заведа на вечеря тази вечер?
С удоволствие, но не мога тази вечер. Имам да...
свърша някои неща.
Избра неподходящата къща.
Ти си котката, която уби Славики.
-Не вярваш на всичко, което виждаш по телевизията, нали?
-Какво искаш?
-Съпругът ти. У дома ли си е?
-Аз съм тук...
-...защо му трябва да е тук?
-О, твърде жалко.
Ако съпругът ти се прибере, кажи му че знам всичко за Beauline...
че е болест в буркан. Не бих си изцапала мивката с него даже.
-Стига, аз го използвам от години.
-Това си е твоето погребение.
Защото който е убил Славики, го е направил, за да прикрие грозната тайната за Beauline.
Да не би да намекваш, че съпругът ми е убиец?
Предлагам, да ми кажеш къде е и аз ще го попитам сама.
Би трябвало да съм шокирана...
и да го защитя.
Но истината е, че не съм способна на нищо.
Искаш да го намериш?
Ето къде е.
-Мерси.
-Бих искала да помогна.
-Как да се свържа с теб?
-Няма ме в указателя.
Вземи моя телефон.
Обади се на ченгетата. Няма да повярват.
-Мисля, че е пълна загуба на време.
-Не...
-Какво?
-...мисли... никога!
Считай го като условие на нашата връзка.
Обожавам тази част.
Коя по дяволите...?
Харесваш ли маникюра ми? Тъкмо си го направих.
Упс... моя грешка.
Веднага си махни лапите от мен!
-Знам всичко за Beauline и че ти прикриваш всичко.
-Какво?
Онова момиче Пейшънс също е разбрало и затова си го убил.
Не съм я убивал аз.
Жалко, че последните ти думи ще са лъжа.
Стой!
Хей... стой на място, не мърдай.
Сега слез от там спокойно и бавно.
Котките идват, когото те пожелаят.
-А не когато им се заповяда.
-Няма да повтарям...
обърни се и си сложи ръцете на тила.
Арестувана си.
Хванах те.
-Смяташ, че това е игра?
-Да, сега вече е забавно.
-Ти си играеш, аз работя.
-Явно обожаваш работата си.
-Няма ли да ми сложиш белезниците първо?
-Ще ти ги сложа в килията.
-Внимавай, това може да те изпържи.
-Знаех си, усетих искрата между нас.
-Не и на първа среща.
-Не се ласкай. Арестувана си.
-Знаеше ли за нас?
-Няма никакво нас.
Жалко.
Всичко свърши.
Хайде момчета, вдигнете ръце. Кой може да вижда в тъмното? Аз мога.
Това е катастрофа, пълна катастрофа.
Как е разбрала за това? Коя е тя? И как аз не...
Всичко е наред, не се плаши.
Идеално, нямаш си никаква представа какво става тук...
всичко се проваля, а твоят съвет е "не се плаши".
Не, моят съвет към теб, Джордж, е престани да си правиш изкуствен тен...
спри да поглъщаш Виагра като витамини и устои на изкушението да излизаш с деца...
родени, когато е бил измислен клетъчният телефон.
Веднъж в мизерния си живот, Джордж...
бъди мъж.
Страхотно. Beauline върши чудеса, нали?
Добре, Сал, какво мислиш?
Не знам, на църква ли ще ходиш или на купон на Playboy?
Много ми помогна...
-Побъркана съм.
-Аз съм побъркана от Четвъртък до Неделя.
-Голяма работа.
-Какво ще стане, ако не хареса...
истинското ми аз?
Няма право да избира, Пейшънс. Ако иска да се получи нещо между вас, трябва те харесва такава, каквато си.
Здравейте, госпожо Хедеър, извинете.
Излизай.
Красота.
-Мерси.
-Ти също, но аз говорех за рибите.
Детективската работа е като любовта. Важно е постоянството в преследването, но когато го хванеш...
Харесва ти сушито?
Добре ли е?
Разкажи ми за тази, която се е измъкнала.
Жената Котка.
-Чувала си за нея?
-О, да...
...секси, черна кожа, камшик.
Тя ме целуна.
-Наистина ли?
-Да...
-Какво мислиш за това?
-Зависи...
-Харесваш ли лоши момичета?
-Само, ако аз съм бил лош.
Не, Пейшънс, лошото не е нещо, с което се примирявам.
Лошо, добро, трябва да е нещо средно, нали?
-Може да е по-сложно.
-Защо не поговорим за теб?
-Добре.
-Какво е да си художник?
Не съм точно художник. Да, наистина съм посещавала художествено училище...
Но после получих обикновена работа в рекламна агенция и...
сега вече не знам коя съм.
Знам коя си.
Ти си различна.
Ти си специална.
-И това ми харесва в теб.
-Мерси.
Наистина...
и искам да знам повече за теб.
Знаеш ли, има няколко неща, който трябва да ти обясня.
Например? Новият ти външен вид? Забивката ти?
Не точно това имах предвид.
Ей...
Можеш да ми кажеш всичко.
Аз... аз съм...
Мразя дъжда.
Какво казваше?
Нищо важно.
Том?
Аз съм.
Беше права за тайната на Beauline, не мога да повярвам, но беше права...
Beauline е опасен. Имам доказателства. Можем да го спрем, но трябва да сме двете.
Джордж ще го представи на пресконференция утре.
Beauline ще бъде пуснат на пазара в Понеделник. "Изникна нещо"
"ПРИБЛИЗИТЕЛНО СЪВПАДЕНИЕ 99.9%".
-Какво откри?
-Достатъчно доказателства, за да отстраня...
някого за дълго време.
Бях всичко, което искаха от мен.
Никога не съм била по-красива, по-силна.
След това навърших 40 и те ме захвърлиха.
Всичко е там, зад бюрото.
Как съм се справила? Следите от нокти беше малко трудно...
но мисля, че справих.
-Ти си го убила!
-Никой няма да спре Beauline да се продава.
Нито Славики, нито Джордж...
и със сигурност - не и ти.
Съжалявам, къде ми е възпитанието.
Мога ли да ти предложа нещо?
Консерва риба тон? Паничка мляко?
Димящ пистолет? Който, драга, току що си изпразнила в гърдите...
на съпруга ми.
О, Джордж, помощ... някой да ми помогне. Тази жена котка уби Джордж.
"Жената Котка убива отново.
Пейшънс...
Съжалявам.
Предполагам, че можеш да ми го вземеш от ръцете стига да искаш.
Ако исках.
Казвам ти, Славики е имал доказателства, че Beauline е опасен.
Затова Лаурел го е убила. Джордж е разбрал и тя уби и него.
-Тя прикрива всичко.
-И балистичната експертиза показва, че двамата са убити с едно и също оръжие...
пистолетът, който беше в твоята ръка.
-Ръката на Жената Котка.
-Каква е разликата?
-Има ли значение?
-Не разбираш ли...
Всички доказателства сочат към.
Няма нищо, което да сочи обратното.
Има. Аз. Можеш да повярваш на мен.
-Помниш ли първият път, когато ме видя?
-Да.
-Какво видя?
-Момиче, което спасява котка.
Не, не видя това. Видя луд човек, на перваза, който иска да скочи.
И всички доказателства...
сочеха към това. Наистина трябва да ми повярваш.
Как да го направя?
Не знам коя си.
Аз съм същото момиче, с което излезе снощи.
Приберете я.
Бъди добро коте.
Погледни ги нещата по този начин, Лоун...
може да си загубил жена, но поне хвана престъпника.
Дали?
Да.
Здравей, Миднайт.
"Прекарала си цял живот затворена в клетка, като си се примирявала с това, което си била."
"Можеш да бъдеш свободна, а свободата е власт."
Не става въпрос само за мен, Миднайт.
Знаеш ли, Ласи щеше да ми донесе ключа. Стискай лапи.
-Добре ли сте?
-Момиче като мен...
стои винаги на краката си.
Моят съпруг мечтаеше за свят, където всяка жена може да е толкова красива...
колкото винаги е желала да бъде.
Той посвети живота си преследвайки тази мечта.
Като изпълнителен директор на Хедеър възнамерявам да превърна тази мечта в реалност.
Утре ще пусна Beauline на пазара.
Благодаря ви много. Умирах от желание да получа от това.
Съпругът ми би искал да го имате. Той би искал това за всеки.
-Детектив Лоун, какво изненада.
-Така ли...
Всички, това е мъжът, който раздаде справедливост на човека убил моят съпруг.
-Можем ли да поговорим насаме?
-Качете се в моя офис.
Тръгвайте, трябва да е доставено до полунощ.
Видях я да стои там. Имаше следи от нокти по тялото му.
-Но няма по тялото на Славики.
-Не е имала време.
Също така няма мотив.
Какво ще стане, ако ви кажа, че знам истината?
Че знам кой наистина уби съпруга ви. Че знам за Beauline.
Детективе, звучите сякаш ме подозирате.
А ако ви кажа, че имам доказателства?
Ако имате доказателства, защо не сте ми сложили белезници?
Вие сте умна жена, госпожо Хедеър, красива, богата...
-смятах, че можем да се разберем някакси.
-Значи тези доказателства...
може да изчезнат. Да ги припишете на другото момиче?
Ако това е което искате да направя.
-А вие? Какво искате вие?
-Вие ми дадохте каквото исках...
току що си признахте, че сте били вие.
Защо бихте повярвали, че съм аз?
Защото се доверих на приятел.
Заради приятеля ви сега ще умрете.
Не бъдете глупава, Лоурел, не бихте искали да застреляте полицай.
Аз съм жена, Лоун.
Свикнала съм да правя много неща, които не искам да правя.
Предай много поздрави на съпруга ми.
Колко мило. Мерси. Сега мога да убия и двама ви.
Почакай, трябва да спря.
-Как си?
-Няма да мога да правя забивки вече.
Чуй ме...
искам да знаеш, че съжалявам, трябваше да ти повярвам още от началото.
Бъркаш ме с някоя друга.
Стига, Пейшънс.
Ще проверя там.
Не мога да повярвам, че ти се доверих.
-Ти си измамница.
-А ти какво си? Герой?
Крадец?
Откачалка?
Ако нямаш самоличност, защо се криеш?
Защото ти ме уби.
Аз бях тази, която заляхте в тръбите!
Аз съм Пейшънс Филипс.
Ти ли си?
-Не можеш да ме нараниш.
-Beauline!
Ако спреш да го използваш... лицето ти започва да се разпада.
Ако продължаваш да го използваш, кожата става като жив мрамор.
И нищо не чувстваш.
Ти си просто едно уплашено момиченце, което се е маскирало.
Ти си никоя.
Приличаш на убийца.
Искала си да го спасиш ли, драга?
Не можеш да спасиш даже себе си.
Играта свърши.
Познай?
Време е за продължението!
Подай ми ръка.
Помогни ми!
Може да не съм герой,
но със сигурност не съм убийца.
Знаеш ли какво? След като имам записана Лаурел да си признава за смъртните случай
и ако Пейшънс утре сутринта си е в килията, ще е много трудно...
да докажа, че тя е Жената Котка.
Точно така.
Много вкусно, благодаря. И ягодите също са добри.
Денят, в който умрях беше денят, в който започнах да живея. Благодаря ти за всичко, с любов, Пейшънс
В старият си живот копнеех да намеря някой, който ще разбере колко съм специална.
Ти разбра и затова винаги ще бъдеш в сърцето ми.
Но това от което имах нужда беше аз да го разбера.
Сега разбирам.
Ти си добър човек, Том, но ти живееш в свят...
в който няма място за такава, като мен.
Понякога съм добра,да... много съм добра!
Но понякога съм лоша, но само толкова колкото аз искам.
Свободата е власт.
Да живееш живот, необуздано и без страх...
е дарба, която ми беше дадена.
Започва моето пътешествие...