Little Black Book (2004) (Little.Black.Book.2004.DVDRip.XviD.AC3.CD2-CiMG.sub) Свали субтитрите
- Съжалявам, не може.
- Искам двойно експресо.
- Съжалявам, не може.
- Какво?
- Живея в приземния апартамент
на 'Малвърн'. Ти се беше скрила пред входната ми врата снощи, душейки едно куче.
Не го задушавах. Ние си играехме.
Двойно експресо, моля.
Ти вече плашиш хората.
- Кофеина ще те накара да откачиш.
- Опитваш се да ме разстроиш ли?
Ако го направя, ще ми задържиш ли муцуната?
Аз ще взема кафето, а за вас един студен чай.
- Ще ги разменим после.
- Благодаря.
Чух това.
Джойс. Здравей.
Здравей. Ти си Барб. От къде знаеш, че съм аз?
Налучках.
Ще те наблюдавам.
Голям си шегаджия.
Имаме си малка закачка.
Чух прекрасни неща за теб и за 'Калейдъскоп'.
- От кого?
- От хора! Които са били там.
Които познават работата ти. Имаш вече фенове.
- Аз съм там само две вечери на седмица.
- Качество, а не количество.
Да. Разправи ми за шоуто.
Не го гледам много много, но то не е ли от рода на:
-"Жена ми спи със сестра ми"?
-"И с баща ми".
Не е, опитваме се да обновим шоуто точно сега.
Така че подхвърлих тази идея за съревнование между готвачи.
Това е проучвателната фаза, където аз се преструвам на Даян Сойер
и задавам бляскави въпроси, докато изглеждам шик.
Това е забавно. Защото тя беше в ресторанта миналата седмица.
Искаш ли си кафето?
- Не. Кой е бил там?
- Даян Сойер.
Тя е била тук? В Джърси?
Да. Управителят познава нейния продуцент,
така че те всичките дойдоха на една голяма вечеря. Тя е наистина мила.
Нали?
Цял живот си мечтая да я срещна.
Значи ще я видиш. Аз вярвам в съдбата, а ти?
И аз.
Извини ме. Идвам. Идвам.
- Здравей.
- Кип!
- В момента съм по средата на едно интервю.
- Добре, да, съжалявам.
Ще бъда много бърз тогава.
Телефонния ми секретар вкъщи нещо не бачка. А на мен ми трябват няколко телефонни номера.
- Знаеш ли къде ми е електронния бележник?
- Да.
Чудесно. Трябват ми телефоните
на Рафалски...
- Стейс?
- Да, да.
Може ли химикалката за малко? Благодаря.
Рафалски.
- Рафалски.
- И Лангенбрунър.
И Лангенбрунър.
- Това ли е?
- Да.
- Обичам те.
- Обичам те!
- И аз, Кип.
- Ей, слушай.
Щях да забравя. Паролата е "Боб".
- Разбрах.
- Добре. Чао.
- И така.
- Мога ли да те попитам нещо
напълно встрани от работата ми? Нали току що говори с Кипи Кан
за Джейми Лангенбрунър и Браян Рафалски?
- Познаваш ли ги?
- Бих искала.
Аз съм най-голямата хокейна откачалка от тази страна на Нюарк.
Опитваме се да ги ангажираме за шоуто.
Има цяла подбираща група. Аз съм тяхното хокейно момиче.
Трябва да се срещнеш с бившия ми. Той е съгледвач за Дяволите. Дай си бележника.
- Той замръзна.
- Мога да го оправя.
Това е много мило, но не, благодаря.
Добре. А защо просто не задържиш натиснат пауър бутона.
Давай.
Пауър бутона?
И би трябвало да чуеш..
- И стискай палци...
- Стискам ги.
... той да се е оправил.
Добре.
Не мога да повярвам.
- Мога да обясня.
- Ти имаш "I Spy".
Това е една напълно нова програма. Възразяваш ли?
- Имам "I Spy"? Не, не възразявам.
- Възразяваш ли да си я прехвърля?
Ето, мога да ти покажа, ако искаш. Само натискаш това.
И...
-... хоп!
- Хоп какво?
- Хоп, сега я имам.
- Но тя си е моя.
- Искам си я обратно, моля?
- Не. И двете я имаме.
Ти имаш една, а аз копие на нея.
- Никога не си правила това, нали.
- Девствена съм и се гордея с това.
Забавна си.
Значи аз съм на работа следващата сряда. Защо не дойдеш на вечеря тогава?
Ще те омая с моите пилешки хапки.
Как бих могла да откажа? Тя притежаваше непринуденост, откровеност
и отговори. Тя имаше отговорите.
Парти!
Парти!
- Отрежи го ,Фил, отрежи го!
- Отрязано.
О, Боже, идва насам. Тя идва насам.
- Брой до десет.
- Кейти!
- Успокой се.
- Добре!
Качва се!
- Седем, осем, девет...
- Карл!
Какво? Ти беше фантастична.
- Това бе много емоционално. Фил?
- Да. Аз се просълзих.
Повярвай ми. Никой не разбира джуджетата както Кипи. Както ти.
Всички го разбраха! Не схващаш ли?
- Искам нещо свежо, оригинално.
- Идеята беше негова.
- Айра?
- Сега пък си спомни името ми.
Сега започва речта за песента.
Моята песен изпята ли е, и твоята ще е изпяна.
Моят успех е и твой успех.
"Джери Магуайър".
Помагаш на Кипи, помагаш и на себе си!
Това беше много трогателно. Мисля, че всички трябва за момент да...
- По местата! Гадни джуджета.
- Момента свърши!
По местата! Готови, интрото.
Фил, възстановихме го.
В готовност, Кипи.
Боб, искам да се приближиш ама много близо.
По-близо, по-близо, по-близо, докато не кажа стоп.
Да, точно там.
Имаме доста сладки двойки, които да разискваме. Не мога да го повярвам.
За какво толкова си омърлушен?
Мислиш ли, че идеята ми е добра?
- Има предвид, достатъчно добра?
- За живо шоу ли? Абсолютно.
Убедена съм, че те ще ти го дадат.
- Защо? Какво знаеш?
- Не много. Просто след сбирката...
- Кога?
- В понеделник.
- Днес е големият ден!
- Знам!
- Продължавай.
- Аз ги подслушах.
Извини ме? Кой, кой?
- Барб, Карл, Кипи.
-Кипи? Кипи? Кипи е била там?
- Да.
- Продължавай.
Ами те мислят, че идеята ти за "Малкия черен бележник" е чудесна.
Те са прави. Време ми е.
Спуках си задника от работа. Аз съм следващият за повишение.
- В това има смисъл.
- В това има смисъл.
Малки черни бележници. Малки черни бележници. Малки черни бележници.
Този сезон шоуто на живо ще е ...
..."Кошмари от пластичната хирургия". Поздравления, Барб.
Нашият най-нов продуцент.
- Ти си, момиче!
- Браво.
Сега, хора. Хора, хора!
Тъй като сме на живо, очаквам всички да се залавят за работа, ясно?
Добре. Това е всичко.
Много лошо, Айра.
Съжалявам, Айра. Може би следващият път?
Мило.
Наивно, но мило.
Искаш ли да вечеряме?
Не мога. Аз съм в комитета На 'Кипи Кан може да кара",
'Кипи се грижи за детското обединение'. Ще се чуем после.
- Той добре ли е?
- Опитва се да бъде.
Ами ти? Градската легенда.
- Ти каза, че помощник продуцентите никога не взимат шота на живо.
- Какво знам аз?
Ела с мен. Имам изненада за теб.
Карл, ето я.
Стейси, Кипи хареса и твоята идея.
За съревнованието на готвачите! Та ако можеш да попиташ...
- Как и беше името?
- Джойс.
- Ако можем да го проведем в...
- 'Калейдъскоп Китчен'.
О, обичам К-тата. А Кипи обича готварски съревнования.
Така че направи тези предварителни интервюта там. Барб, ти си и помощник.
- Кейти.
- Карл.
- Какво ми каза той?
- Поздравления.
Първото ми шоу!
Е, още не е завършено, но ...
поне най-сетне имам нещо напълно легитимно, което да предложа на Джойс.
Просто е идеално. Идеално е! Благодаря.
- Съжалявам.
- Няма нищо, добре съм. Усмихвам се.
Сега Джойс би могла да приготви кейк, а публиката би могла да го опита.
Занеси това на четвърта маса. Убеди се, че имат все още вино.
Което по някакъв начин ме накара малко да се чувствам като лъжлива дърта циганка.
И хоп!
- А това е за десерт.
- Какво?
Какво си направила?
Джойс.
- Отвори я!
- "На Барб, нямам търпение да се срещнем.
С обич, Даян" Не мога да повярвам!
Управителят я измоли за теб. Един малък подарък.
- Благодаря ти.
- За нищо.
- От 24 маса оставиха това за теб.
- Благодаря, Гордън.
- От Пат Бърнс.
- Треньорът на 'Дяволите' от Ню Джърси.
Правилно, забравих. Ти си хокейното момиче.
О, Боже.
Билети за плейофите? Ти си му любимка.
Ела с мен. За утре вечер са. Имам предвид, ако можеш.
Тези билети са за купата Стенли. Загубила си си ума.
Ами не познавам никого другиго, който да харесва хокей.
Като изключим малкия ми брат, но аз бих искала да отида с теб.
- И Дерек ще бъде там.
- Кой?
Бившия ми приятел.
Казах ти за него. Той работи за Дяволите.
Ще се срещнем с него след мача да пийнем. Това ни е ритуал.
О, наистина ли?
Красивите хора пристигнаха.
Идват всяка сряда вечер, за да бъдат видяни.
По-добре да се обадя на мениджъра и да се убедя, че фоторепортерите са настрана.
Значи ще дойдеш? Чудесно. Обади ми се. Имаш ми номера?
- Да.
- Добре.
Тези обувки са Манолос, грибиян...
Джойс.
Ако бях на твое място, не бих довършила това изречение.
Стейси?
Лулу!
Снимай ни заедно. Тя продуцира шоуто на Кипи Кан.
- Защо тя те нарича Стейси, Барб?
- Защото това и е името.
Не, всъщност името ми е Барб.
Другата жена на срещата беше Стейси.
- Не?
- Да.
- Тя беше Барб.
- Не е.
Не. Какво?
- Наслаждавай се на яденето.
- Ела с нас, Стейси-Барб?
Добре, Филип. Донеси си камерата.
От къде се познавате?
- Правихме шоу миналата година за булимията.
- Защо ли не съм изненадана?
От нея на човек му се повдига. Или поне на мен.
- Съжалявам, аз наистина не я харесвам. Предполагам.
- "Предполагам"?
Тя се занасяше с брат ми и аз я взех под крилито си,
докато тя не ми взе Дерек.
- Той ти е изневерявал с нея?
- Не е, бяхме се разделили.
Но на единия ден си говорим за женитба,
а на следващия ден излизаме с други хора.
За да имаме свобода.
Господи, мразя този израз, а ти?
Мразя го. А после?
После той започна да говори за Лулу, което напълно разкри как стоят нещата.
И тогава тя ме посъветва да се срещам с други хора.
- Отвратително.
- А тя не означаваше нищо за него.
Тя беше малка забежка. Той искаше да се съберем отново.
Но по някакъв начин, ние станахме по-близки като приятели.
Така ли? Добре.
Да, но ако не сме, остават само бумерангите.
- Бумерангите.
- Да, нали ги знаеш.
Хвърляш ги някъде навън в света
- И те винаги се връщат при теб.
- Да, точно така.
Той купи ма двама ни по един и ние си обещахме никога да не ги хвърляме.
Така че без значение какво се е случило, ако се нуждаехме или искахме да...,
- тогава бихме могли да бъдем....
- Заедно.
Както и да е.
Защо говорихме за това?
Знаеш ли, той вероятно дори не би си спомнил тази случка,
не си спомня бумерангите. Но пък ето ме и мен, романтичката,
която все още си има нейните мечти в спалнята.
Колко глупаво е това?
Не е глупаво.
Просто е пропиляване на енергия.
Има толкова много интересни мъже навън, които те очакват.
Джойс, ти ще срещнеш правилния човек.
Или бих си върнала Дерек.
Няма ли да бъде забавно?
Точно сега не излизам с никого.
Веднъж глупак, срам за теб. Втори път глупак...
- Срам за мен.
- Именно.
Нещо в начина й, по който тя вярваше, че може да си го върне обратно,
ме накара и аз да го повярвам.
Благодаря, приятел.
Хей!
Прибрах се!
Ей, Боб. Как си?
Ела тук, приятел. Ела тук. Да. О, да.
Чух те от стълбището.
- Така ли?
- Да.
Силно ли беше?
Не, звучеше добре. Малко тъжно, като че ли. Всичко наред ли е?
Да. Работя усилено, но съм си добре.
- Прибра се по-рано.
- Казваш го така сякаш е нещо лошо.
Не е! Не, не, не.
Просто не те очаквах, това е всичко.
Какво му се е случило?
Една мишка.
- Една мишка е направила това?
- Да.
Ами изкочи една мишка и Боб откачи.
- Забрави за това.
- Боб се е уплашил от една мишка?
Направо полудя. Не би повярвал просто.
Мишката се качи на телефонния секретар
и от там просто се подиграваше на Боб.
Тъй че аз изтичах и взех стика ти, хокейния ти стик
и просто я смачках.
- Смачкала си мишката?
- Да.
Не, сякаш бих искала да смачкам мишката.
Тя избяга, но поне я изплаших доста.
Не мисля, че тя ще се върне.
- И за кутията ли се е погрижила?
- Много смешно.
Не, аз го направих.
Търсих друг телефон.
Който намери в затворена кутия с надпис "Лични неща".
Не се впрягай, Дерек, но ти не си точно 'господин Организиран'.
- Всичко ти е разбъркано.
- Добре, добре.
Не критикувай приятелчето си. То току що се прибра у дома.
- Йо, аз защитавах кучето ти, йо.
- Благодаря ти.
Той беше много тъжен, когато замина.
Много.
- Така ли?
- Липсваше му.
- Само на него ли?
- Не, и на Джойс и липсваш.
Искаш ли да знаеш защо се прибрах толкова рано?
Ще се срещам с родителите на Роби Мур утре.
- Това означава, че си близо.
- До подписване на договор.
- Чакай, чакай. Утре са плейофите.
- Да.
- Няма ли да отидеш?
- Не.
Ако утре не приключа с това дете, Тери ще подпише с него.
Не мога да пропусна тази възможност.
Знаеш ли какво? Правя това заради двама ни.
Съжалявам, Боб. За всички ни е.
Почувствах се като ходеща торба с лъжи.
Разбирайки това, което знаех и не разбирайки това, което не знаех,
разбрах, че повече от всичко искам да знам още повече.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
Той ми пускаше съобщенията от секретаря. Те бяха истерични.
Тя беше отчаяна.
Един ядосан готвач излиза на сцената.
Не мога да й покажа това.
Преднамерено ще навредя на приятел.
Знанието е ужасно и изумително нещо.
Просто зависи от гледната точка.
Погледни го от тази страна.
Ако знаеше коя си в действителност, тя щеше да те мрази.
Можеш ли да я обвиниш?
И Стейси.
Тя не ти е приятел.
Приятно прекарване на мача.
Здравей. Съжалявам, че закъснях. Бях в сърцевината на една криза с Дерек.
Помогнах му с нещо.
Той няма ли си някой, който да му помага. Като гадже, например.
Вероятно цял куп, но...
Ние се разбрахме да не обсъждаме кой с кого излиза, освен ако не е много сериозно.
Но оттогава не сме говори ли за това. Нито той, нито аз.
Защо да се нараняваме взаимно? Твърде болезнено ще е и за двама ни.
Съжалявам, това е мобилния ми.
Ало? Току говорих за теб.
Дерек.
Какво се е случило?
Може да си помислите, че е странно това, че не я удуших,
гледайки я как си флиртува и гука с приятеля ми.
Но не го направих.
Аз бях странно привлечена от техните закачки.
Любопитна за тази част от неговия живот,
за която бях в пълно неведение до преди няколко дни.
Те си имаха минало.
- Те си имаха настояще отделно от мен.
- Наште вкараха. Чуй.
Можеш ли да чуеш?
Тя не знаеше, че той си има приятелка, но и не искаше да знае.
Изведнъж разбрах какво трябва да направя.
Накрая го помолих да се върне при старата си приятелка.
Накрая го помолих да се върне при старата си приятелка.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
- Тя беше отчаяна.
- Джойс?
- От къде й знаеш името?
- Ти го спомена. Тя го спомена.
- Каза го.
Така ли?
Джойс.
Той се върна при нея от жалост.
Барб беше права.
След като Джойс разбере, че той я е лъгал за Лулу,
тя никога няма да му прости.
Което беше в края на краищата това, което аз исках.
Тогава защо се чувствах толкова лошо?
- Не трябваше да ти показвам това.
- Не. Аз оценявам това, наистина.
Толкова е болезнено.
Вероятно съм му се обаждала няколко пъти, когато той беше с нея.
Но аз бях разстроена. Не бих се описала, че съм била истерична или жалка.
Но че тя знае,
че съм се обаждала, означава, че той й е казал.
Дори и тя да не ги е чула, тя знае за тях, а това е толкова болезнено.
Джойс, съжалявам.
Толкова съжалявам.
- Той е там.
- Къде?
Ей там, с оранжевия пуловер и с глупавата прическа.
Глупава е.
Да.
Ние стояхме там
и двете отчаяно влюбени в един и същи мъж.
И двете чувствайки се разочаровани от него.
На къде тръгна?
Прибирам се. Ще се видим утре за предварителното прослушване. Лека нощ, Барб.
Почакай, Джойс.
Почакай, моля те, почакай.
- Тази касета, Лулу...
- Не е заради касетата.
Просто
говорейки с теб и виждайки Лулу, всичко това събуди у мен само лоши спомени. .
Кого се опитвам да баламосам?
Чистата раздяла по не боли. Можеш да презаредиш,
да се оправиш и да продължиш нататък.
Но ако оставиш нещата объркани или не както трябва да са,
тогава наистина боли.
Завинаги.
Наистина ми е време да се махна надалеч от него.
От всичко това.
Аз дори не знам кой е той вече.
Не се почувствах по-щастлива в този момент.
Аз победих.
Но жертвите бяха големи, а победата без значение.
Аз отнех един добър приятел от някого, когото обичах.
И за нищо от това не се чувствах права.
Нуждаех се от връзка с реалността. Нуждаех се от мама.
Но тя беше излязла. Така че аз се обърнах към Карли.
Линията нежду добро и лошо се беше заличила.
В търсене на истината, аз се превърнах в лъжкиня.
Може би някои тайни трябва да си останат такива.
Всичко наред ли е?
Чудесно е. Да.
- Това прави една от нас.
- Какво ти има?
Не се чувствам много добре.
Не можеш да си тръгнеш. Ти ми трябваш.
Днес ми е шоуто. Аз съм нервна развалина. Ние сме на живо.
О, Боже. Напълно забравих. Разбира се, че ще съм тук.
Не бих го пропуснала за нищо на света.
Толкова си красива, като истински продуцент.
Здравейте. Слушалките.
Имаше нещо, което трябваше да ти кажа. Какво беше то?
- О, да. Ние сме на живо.
- Ето я и нея.
Време е за шоу.
Радвам се да ви видя.
- Добре дошли в шоуто на Кипи Кан.
- Внимавай за стълбата.
Трябва ми текущия ред.
- Кой е първи?
- Ти.
- Какво?
- За теб е.
- Какво?
- Всичко.
Нека да видим кой е зад вратата на Кипи.
Просто влез вътре.
Стейси, обърни се.
Точно така, Стейси. Чувствай се удобно.
Изглеждаш малко объркана.
- Знаеш ли името на днешното шоу?
-"Кошмари от пластичната хирургия"?
Не е. Всъщност то се казва "Малък черен бележник".
Нека да запознаем публиката с малко предистория.
Стейси е нов член в състава ни, която е използвала ресурсите на шоуто
за нейно собствено проучване
на нейния приятел, Дерек.
И на три от бившите му приятелки.
- О, не.
- О, не.
О, да.
Тя се разрови из неговия малък черен електронен бележник
- и намери бившите му приятелки.
- Не мога да повярвам на това.
След това ги интервюира под предлог, че ще бъдат гости на нашето шоу.
- Това е моята идея.
- Много лошо, човече.
- Барб е горе, ако ще искаш да я убиваш.
- И те ще бъдат тук.
Но не по повода, за който си мислят.
Вземете за пример топмоделът Лулу Фриц.
Добре дошла в шоуто на Кипи Кан.
Ти ни използва. Взела си ми идеята и си я поставила.
- Как можеш просто да стоиш си така?
- Камера две.
- Ти ми открадна идеята.
- Това е поезия.
- Открадна я.
- Ще си поделим финалните надписи.
Айра, тук се случва нещо голямо. Само гледай. Господи, гледаш ли?
Всичко беше толкова повърхностно. Единствено и само секс.
Бих искала да кажа, че не е. Това не е от документалния ми филм.
Точно така, Лулу. Това е една уловка.
Едно цвете?
- Една уловка, една шега.
- Как си могла да го направиш?
Стейси Холт, член на нашия състав, те доведе тук под фалшив предлог.
- Нейното име е Барбара.
- Не е. Жената, която продуцира шоуто е Барбара.
Жената до теб е настоящата приятелка на един от мъжете, с които си излизала.
- Стефан?
- Дерек.
Камера пет. Позвъняване.
Камера пет. Позвъняване.
Една друга жена за присмех, а тя дори не подозира.
Влезте, Д-р Кийс.
Добре дошла в шоуто на Кипи Кан.
Драма, патос, разкрития на живо.
- Добро е.
- Древногръцко е. Отиди на трета, Фил.
- Камера три, давай.
- Д-р Кийс, вие сте гинеколог.
Тази жена се престори на пациент,
за да придобие лична информация за приятеля си, с който сте излизали преди.
Но аз я прегледах.
- Е, всичко това беше постановка.
- Дори брадавиците?
Това беше шега. Никога не съм имала, никога.
А това е връхната точка. Джойс. Тя си мисли, че е на прединтервю за готварска надпревара.
Точно това й каза, нали, Стейс?
Влизай, Джойс.
Добре дошла в шоуто на Кипи Кан.
Сега идва трудната част. Можеш да се справиш.
Добре дошла.
Защо е цялата тази публика и ...?
- Лулу.
- Точно така.
Вие двете се знаете. Обаче вие двете знаете ли се?
- Барб?
- Не. Всъщност това е Стейси.
- Настоящата приятелка на Дерек.
- Какво?
Няма готварска надпревара днес.
Излъгала си ме? След всичко, което ти казах, ти си ме излъгала.
- Също като нея.
- За мен ли се отнасяше?
- Млъквай.
- Какво каза?
Дами, моля ви. Нека да светнем публиката.
Ние изпратихме цял екип на шоуто в "Каледъскоп Китчен",
представяйки се за екип 48 часа.
- За това ли бяха всичките цветя?
- Уловка, да. Покажете го.
- Защо тя те нарича Стейси, Барб?
- Защото това и е името.
Не, всъщност името ми е Барб.
Другата жена на срещата беше Стейси.
-Тя беше Барб.
- Не е.
- Какво?
- Провокираща както винаги.
Бих искала да кажа, че се радвам да те видя, но тогава бих излъгала.
Наслаждавай се на яденето.
Аз повръщах онази вечер, и то не нарочно.
Останете по местата си за още изненади, когато шоуто продължи.
Дами, останете по местата си. Все още сме на живо.
- Съжалявам.
- Не казвай и дума повече.
Искаше да го намразя? Мисията е изпълнена. Мразя го.
Но колкото и да е лош, той все още е твърде добър за теб.
- Бихте ли седнали.
- Това е напълно неприемливо.
Ще съдя цялото шоу за клевета.
Това е Америка и вие можете да съдите когото си поискате.
Но документа, който подписахте е железен.
На мен ми казаха, че ще обсъждаме болести, предавани по полов път.
Болести, предавани по полов път. Това си е идея.
- Деведесет секунди до ефир.
- Деведесет секунди.
- Обичам шоуто на живо.
- Унижаваш се, за да успееш.
Да, унижавам се. Всички се унижаваме.
Виж къде работим.
Хиляди като Стейси преминават от тук всяка година.
Ние разкриваме техните тайни. Не щадим ничии чувства.
И изведнъж проявяваш съвест, защото лично познаваш някой от тях.
- Ти си неетична.
- А ти си лицемер.
- Аз съм лицемер?
- Това шоу се основава на лицемерието.
Искаш да ме наричаш неетична? Добре.
Но не ме съди и след това да ходиш да се кланяш на Кипи за същото нещо.
Ние всичките плуваме в една и съща помийна яма.
Работим в телевизия за реалността, Айра. Това е реалността.
Четиридесет и пет секунди до ефир, Фил.
- Айра.
- Отдолу под седалките
има шапки на шоуто за всеки от вас.
има шапки на шоуто за всеки от вас.
- Трябва да се кача до контролната стая.
- Карл, ще се оправиш ли с това?
- Аз отговарям тук. Благодаря.
- Всички ли сте в това?
- Всички са знаели?
- Тук няма съзаклятие, сладурче.
Просто една добра идея за шоу.
- Да си против ми изглежда безсмислено.
- Наистина глупаво.
Или би могла да станеш част от нещо по-голямо.
Нещо напълно различно. Сега, разбира се, не мога...
Но повярвай ми, наистина ще е голямо.
- Огромно, велико.
- Говоря за едно истинско шоу тук, Стейси.
Променяйки формата. Разбивайки четвъртата и петата стена.
Една телевизия-камикадзе без ограничения,
без колебания, без Кипи.
Сега е момента да си на подиума.
Благодаря, Карл. Но да бъда толкова непристойна не ме интересува.
Не бъди глупава. Това, което направи беше по-непристойно от всичко, което съм правил.
Между другото, ако си тръгнеш сега, ще те съдя за измама.
О, хайде.
Това са твоите 15 минути. Не е чак толкова зле.
- Това е моя живот.
- Той ще свърши скоро.
Имах предвид шоуто.
Пет, четири, три, две..
Здравейте отново в шоуто на Кипи Кан
"Малък черен бележник".
Мисля, че е време да доведем и мъжът на деня. Какво ще кажете?
Готови ли сте за Дерек?
Дерек! Дерек!
Пускай писъка и звъненето.
Дерек, ела насам.
Какво по...?
Дрек си мисли, че идва на парти-изненада заради повишението на Стейси.
Ти се намираш вече в такова!
Лулу? Рейч, Джойс.
Какво по дяволите става? Какво правите всички тук?
- Можеш да го направиш.
- Искаш ли да му кажеш, Стейс, или аз да му кажа?
Да.
Искам да му кажа. Ще го направя.
Боже.
Какво става?
Всички те са тук заради мен.
Всички те са тук заради мен.
Виж, след като разбрах за теб и Лулу
- аз я интервюирах.
- Какво си направила?
Погледни я хубаво, та тя е Лулу Фриц.
Благодаря ти.
- Разговаряхме предимно за секс.
- Чакай малко. Ти се майтапиш, нали.
Тя каза, че вие двамата сте го правили по два, три пъти на ден.
Това е странно. Защо тя би лъгала така?
- Какво правиш?
- Чистка. Ти може да си следващия.
После отидох при Рейчъл. Исках да отида право при Джойс, но не можах.
Но не веднага, така че си измислих тази история с брадавиците
и отидох при Рейчъл, за кояти си мислех, че е педиатър.
Но това се оказа, майтап за моя сметка.
Можете да спрете камерите, защото това никога няма да види ефир.
Ние сме на живо в 70 телевизии.
Здравей, мамо.
Здравей, мамо.
Тогава Барб и аз се разровихме из електронния ти бележник.
- Барб коя?
- Барбара Кеймбъл-Дън.
Която ме предаде за това шоу.
Също както Карл предаде Кипи Кан.
В крайна сметка, нали това ми каза?
Да, да, това е. Върни си го на всички. Това е в правото ти. Така е справедливо.
Филип, хвани Карл.
Джей, дай ми Карл.
- Какво правиш?
- Връщам лентата назад.
Нещо секси само за теб, Карл.
- Кой е Карл?
- От ляво на сцената, с уродливата перука.
- Филип, на четвърта.
- Камера четири, давай.
Махни тази камера от мен. Фил?
- Не мога да му причиня това.
- Задръж така и раздели екрана.
Знаеш ли, че Карл ги накара да се приближат толкова близко до теб,
така че цяла Америка да може да види лепенката, която носиш на лицето си ето тук?
После той го изряза от копието, което ти даде.
- Сега върни на Карл.
- И ги даде на таблоидите.
Прекрасно, наистина прекрасно.
Погребваш Карл.
Погребвам него, нея, теб, мен.
Всички натам вървим.
Пусни рекламите.
Никакви реклами. Все още аз движа нещата. Остани с мен, Фил.
Не и ти. Теб ще те повишат.
Аз се махам от тук. Не мога да върша това.
Както и да е, Барб и аз се ровихме из твоя бележник и се натъкнахме
на една прекрасна снимка на Джойс
и на твоите родители на някакъв празник.
Което е наистина странно, защото ти никога не водиш момичета при тях.
- Не водя.
- Водил си нея.
Тя е друго нещо.
Защо?
- Да, защо?
- Кажи ни!
Знаеш ли какво? Няма да направя това.
- Защо?
- Ще се махнеш ли от пътя ми?
Тя по-добра ли е за теб?
Така предполагам.
Може би винаги съм го знаела.
Може би за това трябваше да се срещна с нея.
И когато го направих, разбрах, че и аз я харесвам също.
Толкова много те харесах. Искам да знаеш това.
Не по този странен начин, а по начина, по който си мислех
може би в някоя друга вселена бихме могли да бъдем приятелки.
Вчера ти ми каза, че си бил да уговаряш няколко новобранци,
а ти си се уговарял с Джойс?
Не с нея, а с брат й.
Роби Мур, новобранецът, е брат на Джойс.
Джойс се присъедини към нас, защото се опитваше да ми помогне.
Тогава защо не ми го каза направо?
- Защо лъжеш?
- Никога не съм те лъгал!
- Това си е е предателсво.
- Да.
Добре. Сега ще ми говориш за предателство ли?
Как по дяволите ще наречеш това тук?
Никога не бих направил това на теб.
Никога?
Тогава ми отговори на това.
Ако заедно си споделяхме ...
Защо не си споделяхме?
Не трябва да ми казваш всичко, Дерек.
Но защо би искал това?
Освен ако чакаш за някого другиго.
Някой, който не се страхува да каже: "Миналото не е минало, Дерек".
Или "Наистина искам да се видя с родителите ти".
Или "Аз наистина, ама наистина мразя хокея".
- Мразиш ли го?
- О, до края на деветия ининг.
- Това е бейзбол.
- Видя ли това?
Толкова ме беше страх да бъда честна към теб, към мен, защото
ако аз бях напълно честна,
болезнено честна,
товава трябваше да призная,
че нещата между нас не бяха наред.
Нали?
Ето ти го шоуто, Кипи.
"Приятелят ми принадлежи на бившите си
и аз току що разбрах това".
Съди ме, Карл.
Чуй ме.
Напълно осъзнавам, че може никога да ми проговориш.
И аз разбирам това.
Но преди да си тръгнеш, аз искам да знаеш, че цялата тази идея
не беше планирана. Не беше преднамерена.
Тя бе ми предоставена, а аз я доведох до този
резултат. Сега, съгласи се, че беше драматично. Че беше необикновено.
Но ти влетя с главата напред в тази мръсотия и излезе от нея
по един изключителен начин.
И аз се надявам, че един ден ти ще разбереш,
че ти получи това, което искаше, Стейс:
Получи живота си обратно.
Трябва да ти издера очите точно сега.
Но тогава как ще можеш да се погледнеш на сутринта в огледалото?
Изглежда си имаме публика.
Останете по места. Шоуто на Кипи Кан "Малък черен бележник"
ще продължи след малко.
Въпрос: Дали едно момиче, което скача в заешката дупка
и рязко попадайки в хаоса, излиза от другата страна непроменено?
Отговорът:
Не.
Не, не може да е затворено точно сега.
Стейси?
Стейси Холт. Аз съм Бийн.
- Кинг. Бийн Кинг от колежа.
- Бийн.
Бийн, какво правиш тук?
Инвентаризация. Току що приключихме.
"Bean There" е твое? Кафенето?
Идвам тук постоянно. Разбира се, че е твое.
Това всичко придобива смисъл по някакъв космически начин.
Разбрах. Разбрах.
Това може да ти прозвучи налудничаво.
Просто,
аз си пропилявах живота, поготвяйки се за него.
И аз започнах да си мисля, че всичко тръгна не както трябва.
Но може би ти си причината, Бийн.
- За?
- За всичко.
Може би си планът, към когото трябва да се придържам.
Бийн?
За 8:00 са разпродадени. Да опитам ли за 10:20?
Да, разбира се, скъпа. Ей сега идвам.
Това е съпругата ми, Колийн.
Трябва да се запознаеш с нея.
С удоволствие, но първо трябва да скоча в реката.
Е, хайде ся.
Всеки план, който имах за живота си, бе напълно погрешен.
Джон Ленън е казал, че "Животът е това, което става, докато кроиш планове".
- И тогава го застреляха.
- Да.
Просто трябва да живееш. Спри да планираш живота си.
Нека да си тече. И ще видиш, че може и да те изненада.
Вярваш ли в щастливия завършек, Бийн?
Да, така мисля.
А ти?
И аз.
Не е ли смешно?
Все още го вярвам с цялото си сърце.
Дори и когато момичето не е с момчето накрая.
Или, както в моя случай, с нито един от двамата.
- Това е чудесно. Поздравления.
- Благодаря.
Ти ще намериш своя щастлив завършек, Стейси Холт.
И благодаря за подкрепата.
Есента аз бях готова да опитам наново.
Малко оскърбена, малко унижена
и надявайки се, малко по-умна.
Вярвам, че ние сами пишем историята си.
И всеки път, когато си мислим, че знаем краят,
се оказва, че не е така.
Може ви късметът съществува някъде между
светът на плановете и светът на шанса.
И в спокойствието, което идва от знанието,
че не можеш просто да знаеш всичко.
Животът е забавен по този начин.
Веднъж, щом се отдръпнете от волана, може би ще отидете точно там,
за където принадлежите.
Това е такава поразителна история.
Минали сте през всичко това, и ето ви сега тук.
Мога да се справя с тази работа, Джейн.
Приготвям се за нея цал живот.
Много лошо, че Даян я няма.
Тя е?
По работа. Ще се върне следващата седмица.
Но преди да тръгне
тя ми каза, че ако намеря някой добър за тази работа,
имам предвид идеален,
да не го изпускам.
Добре дошла на борда, Стейси.
Искате да кажете,
- че получавам работата?
- Да, получаваш я.
Поздравления.
Не мърдай. Аз ще отида да проверя календара на Даян.
Благодаря.
- Ало, мамо? Получих работата.
- Получила си работата?
- Получила си работата! Тя е получила работата!
- Получих работата! Получих работата!
- Тя е получила работата!
- Удивително е, удивително.
- Знаех си.
- Би ли могло да има нещо по-хубаво от това?
Мамо, какво може да е по-хубаво то това?
Ти ли си Джейн?
Аз съм Карли Саймън. Тук съм за предварителен запис.
Джейн, Джейн, Джейн.
- Добре ли си?
- Ало? Стейси?
Скъпа? Скъпа, там ли си?
Ало? Здравейте, току що пристигам в студиото и мисля, че приятелката ви загуби съзнание.
Загубила е съзнание? О, Боже. Кой се обажда?
Казвам се Карли Саймън. И съм тук, за да се срещна с Джейн.
Мисля, че вече си възвръща съзнанието, така че ще й дам телефона.
Ало? Мамо?
Няма я. Наистина ли сте Карли Саймън?
- Да, аз...
- Не мога да повярвам.
- Аз съм израснала със вас.
- Ти ли си Джейн?
- Казвам се Стейси Холт.
- Стейси.
Току що ме назначиха тук. Моля ви, не казвайте на Даян, че съм припаднала.
- Вие наистина сте Карли Саймън.
- Добре ли си?
Това е най-... Да, благодаря ти. Толкова съм развълнувана.
Аз прегръщам хората, когато съм объркана.
И аз. И аз правя точно същото.
Аз мисля, че това е просто най-великият ми ден от живота ми.
Затова благодаря ти. Благодаря ти много.
Обичам те.
Превод: kracko