Little Black Book (2004) (Little.Black.Book.2004.DVDRip.XviD.AC3.CD1-CiMG.sub) Свали субтитрите
Въпрос: Дали едно момиче, което пада, не, всъщност, което скача
с отворени очи надолу в заешката дупка, и рязко попадайки в хаоса,
излиза от другата страна непроменено?
Отговорът?
Не.
Виждате ли, аз знам това, защото това момиче съм аз.
Но за да разберете наистина затруднението, в което бях попаднала,
т. е. , в средата на хаоса,
ще трябва да се върнем до първия ми ден на новата ми работа.
Всъщност, за да бъдем честни, ще трябва да се върнем малко по-назад,
започвайки с майка ми. Не се тревожете. Аз не я обвинявам
изцяло.
Тя вярваше, че всичките й проблеми ще се решат, слушайки Карли Саймън.
Най-добрите й хитове.
Втората страна. Побързай.
Нещо в гласът й, текстовете й и музиката й
помагаше на майка ми да се справи с бъркотията,
особено, след като са се били с баща ми
или пък когато ни напусна.
Хората казваха, че майка ми беше добре осигурена.
Казваха, че е късметлийка. Но тя вярваше,
че късмет е когато подготовката се срещне с възможността.
Трябва да се подготвяш за живота, който искаш.
И макар да знаех, че искам кариера в телевизионната журналистика,
отне ми много време и малко от музиката на Карли,
за да открия личност, с която най-много исках да работя.
- Тя е умна и се учи.
- Даян Сойер.
- Елегантна, умна, интелигентна.
- И с добър брак.
Добре казано.
- Костъмът й е малко бежов на цвят.
- Не, не е. Тъмносив е.
Тъмносивото не е бежаво. Тъмносивото е класическо. Придава самоувереност.
- Тя казва: "Аз съм елегантна и не ми трябват цветове, за да го докажа."
Точно така. Искам да работя за нея един ден.
- Би трябвало да работиш за нея.
- Ще работя за нея.
С вече избрана кариера, аз отидох в колеж,
надявайки се, че ще срещна някой, в който да съм напълно сигурна.
- Филип.
- Брус.
- Джереми.
- Ноа.
- Троцки.
- Франк.
- Бийн.
- Бийн? Като "господин Бийн" ли?
Бийн. Да.
- Аз наистина го харесвам, мамо.
- Така ли?
Да, така мисля. Може би.
Не се обвързвай, докато не си напълно убедена.
Длъжна си да се подготвяш за живота, който искаш.
Отново се обърнах към Карли.
И докато съквартирантките ми не ме разбраха, както аз се надявах.
- Връщай се в леглото.
- Това ми донесе увереност.
Съжалявам, Бийн.
Има много пътища, по които човек може да върви в живота си.
Но не мисля, че ние двамата сме на един и същи път.
Да усложним нещата между нас или да се обвържем напълно,
според мен би ни довело до хаос.
- Откъде знаеш?
- Убедена съм.
Ами ако грешиш?
Ами ако ни е било писано да сме двамата заедно?
Ами ако току що направи най-голямата грешка в живота си?
Стейси, скъпа! Усмихни се!
Стейси, скъпа! Усмихни се!
Има моменти в живота, когато се надяваш, че решенията ти не са били прибързани.
Бийн! Бийн!
И моменти, когато знаеш, че са такива.
- Стейси.
- Дерек.
- Радвам се да те видя.
- И аз също.
Срещнах моята половинка в живота. Бях убедена в това.
Да!
- Така е добре, нали?
- Барът затваря.
Какво правиш?
Първата ни година беше невероятна.
Бяхме неразделни, имаше синхрон по между ни,
бяхме влюбени.
И макар, че технически живеех в къщата на майка ми,
Практически през цялото време бях у Дерек.
Животът ми се подреждаше по ноти.
- Дерек!
- Боб!
Говорейки професионално, аз бях "момиче за всичко" в една забутана работа.
Не можеш да работиш това задълго, когато пътят ти е нагоре, нали?
Беше време за промяна.
И докато Даян Сойер беше все още недостижима,
телевизионната знаменитост Кипи Кан, не беше.
Гранд дамата на дневните толк-шоута се нуждаеше от помощник продуцент. Аз.
Това беше много добра работа,
- която ще ми даде начален старт.
- Айра Наклъс. Последвай ме.
Началото на края. Ден първи.
Доста е тясно, но бюрото ти е точно до това на...
- Барб.
- Кеймбъл-Дън.
Запознай се с новия помощник продуцент, Стейси Хойт.
- Холт.
- Както и да е.
Остави си нещата. Ще те заведа до режисьорната.
Имаме снимки, на които той е бил със стрийтизьорки.
Измамно копеле.
На това му казват "подвеждане". Така се подготвят гостите.
Имаме доказателства. Давай, сега. Бъди силна и яростна.
За времето, когато са вътре, те са готови да изкарат и девет рунда.
Днес има две шоута, девето и трето.
Девето е "Мамещи копелета". По моя идея.
- Задължена съм ти, Бей.
- О, няма проблеми.
Дова е добра идея. Защо не я продуцираш?
Продуцирам я. Карл изтегли кредит.
Вдишай дълбоко.
И време е за шоу.
Път, хора!
Някой да има билети за за Томас Огълстийн?
Още не съм решил за тези. На теб изглеждат ли ти добре?
Използвал ли си думите "тъпак", "мръсник" и "стрийптизьорка" по пет пъти?
- Наред са.
- Наред са.
Само аз ли съм така? Мисля, че и на един кон в Монтана му липсва торбата за зоб.
Току що ми дадоха сигнал, че сме готови да започваме, но преди да го сторим,
аз искам да се запознаете един с друг. Обърнете се към човека, който е зад вас
и си стиснете ръцете. Това би било чудесно.
- Загубих си писъците.
- Какво?
- Имам звънене на врата, сирена, туптящо сърце.
- Ако няма писъци, няма шоу!
- Барб!
- Ако няма писъци, няма шоу!
Давай, Барб.
Пускайте заглавието!
Бъди готов, ДиПи.
- Браво, Барб.
- А сега аплодисментите.
Бъди готова, Кипи.
Пуснете сигнала за Кипи.
Ето я и нея!
Радвам се да ви видя.
Здравейте.
Тя се движи право към теб. В готовност, трета камера.
- Трета камера.
- Карл, какво търсиш там?
Добре дошли в шоуто на Кипи Кан!
Днес ще подложим кучетата не един решаващ тест.
- Вашият мъж измамно копеле ли е?
- Не!
Ами тогава той ще трябва да премине през детектора на лъжата на Кипи Кан, за да го докаже.
- Фил, втора камера.
- Камера две готова.
- Пусни звъненето на вратата.
- Писъците.
По-добре вижте това.
Да! Вижте ме, смотаняци!
- Пуснете маймуните.
- Маймуни ли?
Охраната.
Да, вижте ме!
Какво?
Рапър-момчето, защо мислиш, че си тук сега?
Тук съм, защото жена ми се направи да изглежда като курва, за да стане известна.
- Камера четири.
- На нея съм.
Има нещо живо под масата.
Може и плъх да е.
Сестра ми те е видяла да се натикаш с някаква дърта стрийптизьорка.
Дърта стрийптизьорка?
Ти си луда! Никога не съм бил със стрийптизьорка.
Това не е баба ти.
- Това не съм аз.
- Лъжец!
- По-глупав си отколкото изглеждаш.
- Не, не съм!
Ти луда ли си?
- Ти си мръсник!
- Сега не е време за присъди.
- Искаш ли да се докажеш, Тей?
- Да.
- Какво казвате вие от публиката?
- Докажи се! Докажи се!
Нямам нищо повече. Лори, какво следва?
- Още един гост?
- Това правилния сценарий ли е?
- А имаме ли такъв?
- Кой е горе?
- Съжалявам.
Ало? Има ли някой там?
Исусе! Кипи ще...
- Избухне.
- Кипи не може да прикрива повече, Карл!
- Добро момиче.
- Има ли някой в кабината
или съм само аз тук долу? Аз съм съвсем сама тук долу!
Какво правите, бе хора? Да не сте полудели!
- Карл!
- Какъв беше проблема, Фил?
Ох, боже, ето го! Бая големичък е!
Добре, хора, имаме още много работа. Имаме две шоута днес.
Първо искам да кажа здравей на нашия нов помощник продуцент,
звънящата по вратите, Стейси Холт.
Само се шегувам, Стейси. Малка шегичка.
Добре дошла в нашето малко... нещо.
Кейти, искаш ли да им го покажеш?
Вижте нашия нов външен вид.
-"Кипи Кан кара конкурентите си...."
- Той ни връща към К-тата.
- Продължавай, Кейти, продължавай.
- Това й беше като запазена марка.
- Но това беше преди милиони години.
- Носталгия, народе.
Вслушайте се обратно в по-простите времена. Те ще си паднат по това.
Също когато капитан Кенгуру беше крал и Кейси Казим беше в детската градина.
- Той е луд.
- Кой създава реалността?
- Ние.
- Тогава се настройте за К-тата.
- Кип, трябваше да си в гримьорната.
- Махни К-тата, Карл.
- Те са сладки. Те са на Кипи.
- Те са боклук! Капиче?
Вижте тук:
Виждате ли тази орхидея? Е, току що я получих.
Което означава единствено, че това е нова снимка.
Нека да видя това.
Тя е права. Тази жестокост не може да продължава. Кейти.
- Карл.
- Ако някой има проблем с мен
- да ми го каже право в лицето. В противен случай...
- Използвайте изрази, започващи с "К".
Кипи, към гримьорната.
- Добро момиче.
- Казах ти.
Ще направя всичко възможно, за да хвана виновника, Кипи.
Благодаря ти, ...
Айра.
Наклъс.
Радвам се да се запознаем.
Работя тук от три години.
Добре, хора, съсредоточете се сега!
Става въпрос за шоута.
Покажете ми драма, патос, разкрития на живо.
Накарайте ме да плача. Айра.
Предложи нещо свежо.
-"Джуджета празнуват в ада".
- Не става.
- Хайде. Дайте го на татко.
- "Родители на парти".
- С кого са на парти?
- Изключвайки джуджетата?
- С джуджета.
- Какво?
Смесени двойки. Щастливи смесени двойки.
- Единия с норален ръст...
- А другия е джудже?
- Това е секси. Харесва ми.
- Тези джуджета са мои!
Пазарът на джуджетата не е твой! Освен това партито ти е през празниците.
- Моето парти е семейно.
- Те щастливи ли са?
- Ще те разплачат.
- Кипи е велика със сантиментите.
- Дай ми това!
- Не ме докосвай!
- Той няма щастиливи джуджета!
- Господа, моля ви!
Ще обединим сегментите. Ще си поделим финалните надписи и джуджетата.
Ние работим заедно, хора. Ние сме един отбор.
- "Баба ми е курва".
- Имаш баба?
- Няколко.
- Напечатай си домашното.
- "Порно в затвора".
- "Малък черен бележник".
- Не схванах.
- Малък електронен черен бележник.
- Като?
- Като джобните компютри
и разните органайзъри. Електронни доказателства
къде и с кого е бил вашия мъж.
При някои обстоятелства биха могли да са най-добрия приятел на жените.
Особено за една пренебрегната приятелка, жена или любовница.
- Аз мисля, че идеята е фантастична.
- Благодаря ти!
- Пък и аудиторията ни е 90 % женска.
- Секси! Напечатай си домашното.
Давайте! Хайде.
-"Бременни стрийптизьорки"!
-"Черни джуджета с бележници"!
-"Неестествена любов с животни".
-"Грамотността в елитните училища".
По дяволите! Свали я. Свали я.
Тя се шегуваше.
И аз се престорих, че съм.
Първо звъненето по вратата, после това на събранието?
Напълно съм унизена.
Не се притеснявай, никой няма да си спомня.
- Ти можеш да ми звъниш на вратата.
- Ей, спри се!
- Позвъни ми на звънеца.
- Тя наистина е разстроена.
О, моля те. Единствената жертва тук съм аз.
Защо съм принуден да си поделя финалните надписи с ?
- Не е честно.
- Идеята ти за джуджетата беше банална.
- Неговото извъртане я направи различна.
- Благодаря, почувствах се доста по-добре.
Ако получиш шоу, дори и с поделени надписи, това си е добра сделка.
Случайно знам, че има хора от конкурентните шоута
на всяко едно наше предаване.
Но това, което си струва е идеята ти за малкия черен бележник. Наистина ми хареса.
- Наистина?
- Да. Но не ми проливай сълзи в супата.
- Как точно работи всичко това?
- Избутваш най-добрите шоута напред.
Най-скандално, най-провокативно привличащите вниманието.
- После им се прави промоция. Всичко е за да привлечеш зрителите,
да натрупаш предавания, да донесеш приходи, да ти се поднови договора.
Сега започваме с пресяването, така че нещата доста намирисват.
- А какво шоу беше разпънато днес?
- Юнски уличници.
Слотове. От които ние определяме девет на месец.
"Ние"- това са търтеите. Помощник продуцентите. Когато някой от тях получи уличница... слот е добре.
Това е като признание. Трябват ти много признание, за да те повишат.
- И ти имаш най-много?
- Бързо схващаш.
Той е следващият. Единствения начин да си пред него е ако си спечелиш шоу на живо.
- Моля те.
- Този месец?
- Една седмица след петък.
- Помощник продуцентите никога не взимат шоута на живо.
- Керън Мескъл.
- Градска легенда.
Във всеки случай, ако го направиш, мигновено те повишават.
- Здравей, Барбара.
Здравей, Кипи. Чудесно шоу.
Да не говорим за това. Ти трябва да си Стейси.
Невероятно много съжалявам, за това което се случи.
Моля те. Нека този, който е безгрешен да хвърли първия камък.
Здравей отново.
Айра.
- Наклъс.
- Да, ти си.
Толкова съжалявам да чуя за теб и Нийл. Мислех си, че той е избранника ти.
Кипи?
- Съжалявам. Извинете ме.
- Чао.
- Кой е Нийл?
- Приятелят ми.
Бившия, всъщност.
"Здравей, Барбара. Как е Нийл? Ти трябва да си Стейси."
Кой липсва тук? О, аз!
Ти си права. Трябва да пусна толкова шоута в ефир, колкото е възможно. Да бъда видян.
Забелязан от някого, който и да е.
Така че това, което ще направя, не трябва да се тълкува като раболепничане,
лицемерие или отчаяние. По-скоро е загуба на личен интегритет.
Извинете ме. Лари, чакай!
- Той е забавен.
- Да, и талантлив също.
Добре, аз ще направя джуджетата.
- Твърде лошо, защото той никога няма да успее тук.
- Защо не?
Твърде много го е грижа какво мислят другите. Особено Кипи.
- И това е лошо, защото ...?
- Те си търсят ново лице.
- Но нали тя е шефа.
- От дълго време е във този бизнес.
Кой поред теб разкри снимките на таблоидите?
Рейтинга й пада, а пък и остават пет години до края на договора й.
Направи си извода.
- Винаги ли са така нещата?
- Не знам.
Не съм от много време тук, за да мога да кажа.
- Аз пък си мислих, че си тук...
- Доживотно?
Преди година и половина бях на Уол Стрийт,
а преди това карах автобус.
Нещата навсякъде са еднакви.
Хората ще ти кажат какви са, ако просто ги изслушаш.
Можеш и да ги разбереш, а понякога и да помогнеш.
- Нека да помогнем на Кипи.
- Трябва да те предупредя.
Не ми е комфортно с докосванията и сантиментите.
- Съжалявам.
- Благодаря.
Всичко е въпрос за пари.
- Във всеки бизнес.
- Дали тя знае?
Преди тя беше в най-излъчваното време не само в Ню Йорк.
Сега се подвизава в Джърси.
Едно е да започнеш оттук и съвсем друго завършиш тук.
Нищо не можем да направим, освен да спечелим шоу.
- Ами тогава да спечелим едно.
- О, добре.
- Можем да опитаме.
- Да спечелим едно за Кипи?
- Моля те.
- Още ми е рано за това.
Ти си още нова и току що започваш.
- Не я ли харесваш?
- Харесвам я, всъщност.
Много. Но не става дума за това.
Това може би е така, но то показва ли кои са ви истинските приятели?
Имат ли някакви тайни?
Е, това вече не е тайна за някой
и ние ще ви кажем защо след тези думи.
Ей!
Трябваше да видиш какво излезе от това животно.
Изпуснала съм толкова много.
- Мислиш се за много хитра, нали?
- Е, аз не съм Боб.
По-добре се извини.
Мисля, че току що обиди Боб.
- Голяма си хитруша.
- Не съм, не съм.
- Извини се.
- Добре, добре! Съжалявам, Боб, съжалявам.
- Чакай. Къде отиваш?
- Трябва да си доопаковам нещата. Две минути.
Разправих ли ти за братовчеда на Нювендайк? Най-полезения играч на Детройт?
Познай какво видя той в петък сутринта? Молба за договор.
Да, каза ми. Това е удивително.
Скъпи, копчето за превъртане не работи.
- О, боже!
- Какво?
- Има газове.
- О, боже!
- Боб, слизай. Ела тук, момче.
- Отвори прозореца, скъпи.
Плюс Роби Мур от Бъфало.
Тези двамата са най-добрите новобранци в страната.
И ако мога да ги пипна и двамата...
Не ако. Ще. Знам това.
- Какво му става на Боб?
- От мексиканската храна е.
- Искаш ли да го изкарам навън?
- По-късно.
- Мога и сега да го направя.
- Не.
Сигурна ли си?
Исусе! Боб!
Никакви сосове повече, ясно?
- Защо му даваш да яде сосове?
- Не знам.
- Какво гледаш?
- Кипи.
- Изучавам подредбата.
- Кажи ни как булимията
- се отрази на връзките ти, Лулу.
- Всички ме зарязаха.
Агента ми, приятелите ми, гаджетата ми.
- Лулу?
- Фриц.
- Топмоделът.
- Толкова се срамувах.
Познавам я.
Знаех, че повръща.
- О, документалния филм.
- Не, имах предвид, че я чух.
Чул си Лулу Фриц да повръща?
Да, няколко пъти. Отврат.
Мислиш ли, че ще ми трябва пуловер в Детройт? Вече е май.
Какво?
Не усещаш ли желание да обясниш повече?
Излизахме с нея известно време. Казвал съм ти това, нали?
Чакай да помисля. Не, не си.
Мислех, че съм. Ще се оправиш ли сама тука?
- Ще разхождаш ли Боб?
- Разбира се.
Не му позволявай той да те разхожда. Кой е шефът?
- Аз.
- Кажи му го.
- Аз съм шефа, Боб.
- Чу ли това, Боб?
- Никога не си я споменавал.
- Коя?
Лулу.
Защото не стоим тук, за да си разправяме за минали връзки.
Тя е била връзка.
- Стига, Стейси.
- Говорим си за тях.
Ти ми разправи за студентката по медицина, с която си излизал преди мен.
И за момичето преди това. Как й беше името? Джойс.
- Предполагам си забравил да ми споменеш.
- Ето защо мразя да говоря за това.
Само ще се борим със стари призраци.
Това е история. Свършила е вече. Миналото си е минало.
Говориш така, защото в миналото ти е имало топмодел, която е повръщала безшумно.
Знаеш, че не любопитствам за старите ти гажета.
Ето ти я разликата: Никога не съм излизала с Брат Пит.
Добре. Спри го.
Виж, имам много лоши спомени, свързани с
с разговори за стари връзки, независимо от това колко са случайни.
Щом толкова искаш да знаеш, имахме проблеми в леглото.
- Ясно?
- Аха.
- Боб мрази, когато се караме.
- Ние не се караме.
- Кажи му го.
- Ние не се караме, Боб.
Никаква Лулу Фриц повече, нали?
Никога няма да споменавам името й отново.
- Лулу Фриц.
- Не.
- Лулу Фриц.
- Не.
- И никога не ти е казвал за нея?
- Миналото си е минало.
Кажи ми, че не го цитираш.
Стигнахме до споразумение да не обсъждаме стари връзки.
- Преговаряйте наново.
- Няма.
Тези, които не се учат от миналото си, са осъдени да го повтарят.
Няма значени с коя се е срещал. От значение е защо е спрял.
- С какво се занимава?
- Работи за Дяволите.
-Че кой не работи за тях? Шегувам се.
- Помисли хипотетично.
Да кажем, че Дерек е като Нийл. Хипотетично.
Как разбра преди нещата да тръгнат натам? Той няма да каже:
"Ние скъсахме, защото излизах с всички жени от телефонния указател".
-"А аз само стигнах до К".
- Той ще каже:
-"Миналото си е минало".
- Точно така.
- Твоя човек крие нещо.
- Ами семейството му?
- Браво. Те винаги си казват мръсотиите.
- Не това имах предвид.
Какви са те? Можеш да разбереш много, ако знаеш от къде произлиза.
Не съм се срещала с тях.
Той не води момичета при тях.
- Просто не води.
- Мога ли да попитам
дали си мислила да преразгледате това решение да не се срещаш с родителите му?
Не искам да го карам да се чувства неудобно.
О, да. Нека да не правим това. То е лошо.
- Спри!
- В кой век живееш?
Ти си имаш права. Просто е задължително да научиш за него повече.
Него няма да го има, за колко, за две седмици? Използвай това време, умолявам те.
Научи нещо за него, каквото и да е. Информацията е власт.
- Изглежда нечестно.
- Ами то си е такова.
Ако искаш да си запазиш приятеля, разбери защо другите не са успели.
- Мислех, че си ги спряла.
- Спрях ги.
Виж, съгласна съм. Има по-добри начини да го направиш.
- Ще е чудесно, ако можеше да попиташ него.
- Или родителите му.
Но след като никой не спори с властелина и господаря, трябва да станеш съзидателна.
Според мен всички мъже трябва да идват с препоръчителни писма или предупреждаващи етикети.
Или малки черни бележници. Той има ли си такъв?
- Електронен бележник. Защо?
- Тя май е безнадежден случай.
- Тя не е такава.
- Добре, тогава го отвори. Проучи го.
А каква беше фамилията на Лулу?
Фриц. Защо?
- Какво е това?
- Класика. "Работещо момиче", 1988 г.
- Филма добър ли е?
- Филма е велик.
Не си ли го гледала?
Момиче от Стейтън Ийлънд се опитва да си пробие път в големия град
- по неин си начин.
- Мелани Грифит, а?
- Да.
- Тази никога ли не е чувала за телефонно повикване?
И Майк Никълс. Той е знаменит.
Гений е.
Плюс това е женен за Даян Сойер.
- Искаш да си като нея.
- Звъни!
Дами.
Не искам да съм като нея, Барб. Искам да работя с нея.
Аз ще работя с нея. Вярвам в това.
- Аз също вярвам в това.
- Ало, Лулу Фриц?
Айра Наклъс. Старши помощник продуцент в шоуто на Кипи.
Шоуто "Аз моделът, който повръщаше безшумно"
- е едно от нашите шоута с най-голям рейтинг.
- Какви ги вършиш?
Опитвам се да дам на младата невинност нейните 15 минути слава.
Съжалявам. Лулу,
ние си мислим да направим специално издание следващия месец.
Бихме искали да дойдеш утре за едно интервю.
Чудесно. Ще приготвим обяд и ще повръщаме ... безшумно.
С удоволстие бих се разкрила пред вашите зрители.
Добре. Да не тръгваме в тази посока.
Как документалния филм ти въздейства върху личния ти живот, Лулу?
Ами, той принуди Стефан, бившия ми, да се изправи срещу истината.
Той също повръщаше.
Очарователно. А преди Стефан?
Нямах толкова много срещи. Бях срамежлива
и грозна.
Защо топмоделите казват, че са били грозни, когато са били малки?
Да не е защото те искат да знаем, че са страдали?
Дали си мислят, че това ги прави по-достойни ?
И че ще им простим, защото са надарени? Бележка към топмоделите:
Никой не ви вярва.
- Никой не ме покани на бала.
- Това те е направило по-силна.
Значи единствената връзка, която си имала е със Стефан?
Не. Излизах с няколко души.
- Имена, моля.
- Фабрицио, Ренато,
Кармайн, Джани.
- Дерик.
- Тя му каза името.
Дерик.
Неговото име излезе от тази уста.
Дерик.
Дерик.
Нейното "Дерик" беше моя Дерек.
- Но повечето време бях самотна.
- Колко тъжно.
- Разкажи и за някой от по-ранните ти приятели.
- Например, Дерек.
- Дерик?
- Случайно го избра.
- Стейси, остави я да разказва.
- Да, добре. Продължавай.
Бях доста млада. Трудно ми е да си спомня.
- На всички ни се случва.
- Всичко беше толкова повърхностно.
- Кое не е в тези дни?
- Единствено и само секс.
- Единствено и само... Какво?
- Секс.
- Секс.
- Секс.
- Но сте имали проблеми в леглото?
- Ти не знаеш това.
Предполагам! Някой се нуждае от охлаждане.
Всъщност, леглото
беше единственото място, където бяхме напълно свързани.
По два, понякога и по три пъти на ден.
Странно как паметта ти пак заработи ей така.
Дерик и аз не си говорехме много. Аз просто го използвах за...
- Знаем.
- Беше изумително,
експериментално, диво.
- Звучи прекрасно. Защо се разделихте?
- Все старата история.
Разсписания, пътувания, изкушения.
- Той те е мамил.
- Не, аз го мамех. През цялото време.
Но той ми се умилкваше като болно кутре.
Накрая го помолих да се върне при старата си приятелка.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
- Тя беше отчаяна.
- Джойс?
- От къде й знаеш името?
- Ти го спомена. Тя го спомена.
- Каза го.
- Така ли?
Да.
Джойс.
Той се върна при нея от жалост.
Чудя се с какво се занимава сега.
Здравей, Дерик. Лулу се обажда!
Здравей, Дерик. Лулу се обажда!
Помислих си, че е добре да ти се обадя, за да знаеш, че сега съм в града.
Крава. Безшумно повръщаща крава.
И изведнъж, моя сигурен свят не ми изглеждаше чак толкова сигурен.
Здрасти, Боб. Гладен ли си? Аз не съм щото.
Лулу застана пред мен като червейче на кука.
Преглътнах го цялото,
а сега исках още.
Беше време миналото да си даде среща с настоящето.
Боб, виж. Кутия.
Трябва да почистя разни неща.
Той ми каза да го направя.
Просто проверявам нещата, ясно?
Я виж, снимки.
Значи това е истеричната Джойс.
Не ми изглеждаш толкова отчаяна.
Изглеждаш атлетична.
И красива. Къде ли е снимана?
Нюйоркския маратон. Добре.
Тук пресичаш финалната линия.
А тук плачеш.
И Дерек също, докато те прегръща.
Има толкова много хубави снимки, Боб.
Рейчъл Кийс.
Ти си педиатър, може би?
Какво ли се крие зад тази кокетна усмивка?
Какво?
Можеш ли да не ме гледаш по този начин, моля те?
Чувствам се доста неудобно.
Ето, видя ли? Приключих.
И не ме съди. Разбрано, Боб?
Ало, Стейси, аз съм. Там ли си?
Предполагам, че разхождаш Боб. Виж, забравих си електронния бележник.
Трябваш ми, за да ми продиктуваш няколко номера. Чао засега.
Електронен бележник?
Чу ли това, Боб? Дерек си е забравил електронния бележник.
Познай какво трябва да търсим.
Ако бях електронен бележник, къде щях да бъда?
Ако ние бяхме електронен бележник, Къде щяхме да сме, Боб?
Къде е?
Къде би могъл да бъде?
Той помоли за това.
Къде би могъл да е?
Късмет е когато подготовката се срещне с възможността.
Разбра ли, Боб?
Живота, това е сигурност. Тя трябва да е под контрол.
Парола, парола, парола. Каква ли му е паролата?
Благодаря ти.
Какво?
Отивай да си лягаш.
Отивай да си лягаш, Боб!
Секунди преди да го отворя
си представих как всичкото зло нахлува в света.
Аз бях Пандора.
Но след това ми мина.
Виж това. Джойс работи в 'Калейдоскоп Китчен'.
То е съвсем ново. Знаеш ли какво означава това?
Това е ново вписване. Това място го отвориха преди два или три месеца.
Как би могъл да знае това освен, ако не поддържат връзка?
- Това е абсурдно.
- Дами.
Бихме могли да й позвъним.
-"Ало, Джойс...".
- Къде е Лео, къде е Лео?
Мур? Правим изследване за предстоящите епизоди на
'Най-добрия шеф във високотехнологичната зона.'
Без гаранция, разбира се, но се чудя дали бихме могли
да прекараме малко време заедно,
- за да се опознаем малко повече."
- Не го прави.
Ами докторката, с която е излизал? Как и беше името?
- Барб.
- Трябва да признаеш, че това е поучително.
Видя какво научи от Лулу. Той не те е мамил.
- Никога не съм си мислила, че го е правил.
- Но ти каза, че са имали проблеми в леглото,
а това съвсем не е така.
Малка лъжа, безвредна. Освен, ако не е номер.
- Не е номер.
- Откъде си сигурна?
Представи си, че имаш куче.
- Какво?
- Куче, хипотетично.
И разбираш че баща му и дядо му са преследвачи.
- Чий баща?
- На кучето. Фактически,
цялото му мъжко потомство са преследвачи.
Шансовете са към това и той да е такъв.
- Полезна информация можеш да получиш само, ако проучиш нещата.
- Хайде, Лео.
Трябва да разбереш дали приятелят ти е преследвач?
- Не трябва.
- Сигурна ли си?
Хората са творение на навиците. Не напоследно, тяхното държане е шаблонно.
След като Нийл преспа с половината от квартала, аз разбрах, че го е правил с години.
Тогава си трай и вярвай в това, което ти казва или... Зависи от теб.
- Боже, мразя това.
- Знам.
- Мразя да се съмнявам.
- Ще го преодолееш.
Та какво беше името на тази чакръкчийка?
Педиатър. Доктор Рейчъл Кийс.
Барб?
Да?
Виж, уреждам си час. Нищо повече. Разбери как се чувстваш, след като я срещнеш.
Ако не можеш да оправиш като Кипи, поне краката ти ще са доволни.
Искаш ли да работиш с Даян Сойер?
Трябва да се научиш как да правиш проучвания.
В полеви условия.
Женска клиника "Хелт и Уелнес". Изчакайте, моля.
Погледни под капака преди да си купиш кола.
Благодаря, че изчакахте. Женска клиника "Хелт и Уелнес".
Бих искала да си уредя час при доктор Кийс, моля.
- Графика й е запълнен за месеца.
- Добре.
- Анулирани часове няма ли?
- О, почакайте.
Имаме един за четвъртък сутринта в 8:45.
- Ще го взема.
- Името ви?
Барб Кеймбъл-Дън.
И за какво се отнася, моля?
- Брадавици. Кокоши тръни. Адски ме болят.
- Ще се видим в четвъртък.
Ей, не пускайте пилетата навън!
Бях странно спокойна докато чаках да се срещна с жената, с която Дерек е бил преди мен.
Толкова спокойна, фактически, че дори не попитах
дали има някой вътре.
- Та кога ви беше последния период?
- Какво?
- Менструацията ви.
- Не разбирам.
Всеки месец трябва да отбелязвате промените във вашето тяло.
Разбирам това, което ми казвате.
Просто не разбирам защо вие искате да знам.
- Барбара Кеймбъл?
- Кеймбъл-Дън.
- Да.
- Аз съм д-р Кийс.
- Здравейте.
- Здравейте.
Какво ви води тук днес?
- Брадавици.
- Брадавици.
- Наистина болезнени.
- През цялото ли време?
Е, предимно когато стъпвам на тях.
На пети. Ох.
Падам си по обувките. Особено тези с високите платформи.
Опитвам се да не се поддавам. Това ми е порока.
Може би трябва да се сте по-подробна. Къде точно се намират тези брадавици?
- Искате ли да използвате огледалото?
- Не, не е необходимо.
Аз съм много гъвкава. Ето тука отдолу са.
Просто погледнете хубаво навътре.
Не можете да ги видите освен, ако не погледнете навътре.
Да, но по този начин. Защо не се отпуснеш, Барбара.
- Добре.
- Добро момиче. Ето така.
Само ще поставя ходилата ти на тези стремена.
Стремена?
Д-р Рейчъл Кийс - гинеколог на годината.
Гинеколог, а не педиатър? На бас, че тези ръкавици не са за опера.
- А сега ще направим малък преглед.
- Преглед? Къде?
Опа. Някой не си е свалил пликчетата.
- Само...
Ето така. Добро момиче.
Добре.
- Удобно ли ти е?
- Ами да помислим.
Просната съм върху масата от бившето гадже на Дерек, за да ми търси брадавиците.
Супер съм. Благодаря.
Барабара, знаеш ли какво казват хората?
Никога не можеш да бъдеш твърде дебела, твърде слаба или твърде мокра на масата.
Така че да ти мръднем дупето. Ето така, идеално.
- Сега ще вкарам спекулума.
- А, добре. Описание.
Може да усетиш лек натиск.
Ще погледнете ли тази маточна шийка, сестра Кисилевски?
Като за учебник. Сигурна съм, че няма да съм първата, която ви го казва.
Не искам да слушам повече.
Всичко беше толкова ужасно. Опитах да си обърна очите.
Което ме накара да фокусирам поглед върху нещо ужасяващо.
В средата, където трябваше да са най-хубавите снимки на д-р Кийс,
стоеше снимка, от която подскочих. Голяма снимка. Д-р Рейчъл Кийс и Боб?
Миризливия Боб! Защо би имала снимка с него, освен ако кучето не е нейно?
По-лошо. Ако е тяхно. Трябваше да поема управлението. И то бързо!
Д-р Кийс, аз работя в шоуто на Кипи Кан.
Бихте ли искали да ви дават по телевизията?
Казвай ми Рейчъл.
Създадох компания за витамини преди година и половина. Но ги спряха.
-О, я виж. Снимката ти е на тях.
- Борих се с тях за това.
Сигурна съм в това. Та кажи ми, Рейчъл.
Какво трябваше да пожертваш, за да стигнеш до тук?
Връзки? Семейство? Домашни животни?
Никога не съм искала да се установявам някъде за постоянно.
- Знаеш за какво ти говоря.
- О, да. Да се върнем на домашните любимци.
Забелязах снимка на куче в кабинета ти за преглед.
- Толкова щастливо изглеждаща.
- Боб.
Той е бившето ми куче, но то вече не е при мен.
- Толкова сладък беше.
- Бившето ти?
Куче. Не можех да го задържа след като се разделихме.
През деня в медицинския институт, а вече пишех книгата си.
- Написала си книга?
- Заповядай. Второ издание е.
Задръж я. За теб съм я донесла. Това е игра на думи.
"Ключове (Кийс) за вашата вагина".
Умно. О, и отново тази снимка.
- А къде е Боб сега?
- Той е с Дерек, бившия ми приятел.
Но имам право на посещения.
- Наистина ли?
- Разбира се.
Снимката в кабинета е направена преди няколко седмици на един пикник.
На пикник? Преди няколко седмици?
Бил е на пикник с този самовлюбен феномен?
- Главата ми се замая.
- Както и да е, Барб. Има добри новини.
Брадавиците ти са изчезнали.
Това е добре да се знае.
Това е добре да се знае.
Добре дошли отново в "Баба ми е проститутка, така че свиквай".
Кажи ми, бабо, като работещо момиче...
- В готовност, потайни госте.
- В готовност съм.
Изкарвах по около пет долара на уикенд.
Десет, ако си водих компания.
Какво ще кажеш, Кипи?
Кой, аз ли?
Хей, как мина?
- Стигнах до трета фаза с неговите бивши.
- Какво?
Но пък брадавиците ми изчезнаха. Тя е гинеколог!
Гине...
- Майко, не!
- Я млъквай!
Айра. Можеш ли...?
Гинеколог? Ужас.
"Ужас" не описва съвсем точно това, което преживях.
- Ето ти го шанса. Не го изтървай.
Тя е някаква свръх надарена личност. На колко да е, на 26 или 27 години?
Публикувала е книги. Практикува медицина.
А и има милион нейни снимки в офиса й.
- Само тя е на снимките.
- Да.
И да не забравяме и малката компания за витамини, която е имала.
- Погледни от добрата му страна.
- Която е?
Него го привличат изключителни жени. Красиви, талантливи.
Ето защо той е с теб сега.
Единствено ти трябва да разбереш дали той те е мамил?
Какво? Не е. Тя е влюбена по-скоро в себе си.
- Това са добри новини.
- Да.
Да.
Само че те са се видели преди няколко седмици.
Били са на пикник, което си е напълно нормално.
Той е напълно свободен да ходи на пикник с когото си иска.
- Но защо не ми го каза?
- Може би...
- Той е забравил?
- Може би.
- Да, добре.
- Кой по дяволите е сложил К-та
на всичките ми реплики?
Боб, намали. Друсаш бележника.
- Този път те хванах.
- Какво?
Излязла с някой, нали. Два на шест фута. Обича да ближе. Пърди много.
- Добре ли го разхождаш?
- О, всъщност
- той ме разхожда.
- Скъпа, не му позволявай това.
Разбира се, че няма! Не!
- Имам чувството, че не сме си говорили цяла седмица.
- А аз че изобщо не сме си говорили.
Боб, намали.
Бях доста зает тука, знаеш ли?
Боб! Боб!
Не живеем тук, Боб!
Хайде! Спри се!
Кийс.
Кийс? Като "Кийс за вашата вагина" ли, Боб?
- Предател.
- Стейс? Какво става?
- С кого разговаряш?
- Скъпи, няма да повярваш на това.
Искаш ли да чуеш нещо смешно?
Боб току що ме довлече на стълбището на една къща
- на няколко блока от теб.
- Кой е шефа?
На ул. 'Малвърн'.
Дали си има според теб приятелка в квартала?
Тъмнокос гений, около метър и седемдесет?
Стейс, той е куче.
Ако му позволиш, ще те разкарва накъдето си иска.
Чудя се откъде го е научил. Скъпи, съжалявам.
Трябва да вървя. Обади ми се после.
- Извинете!
- Съжалявам.
- Ало?
- Кой е?
- Ало?
- Кой е там?
Ало? Боб?
- Боб?
- Хайде, стига бе.
- Разпозна го по лаенето ли?
- Стой! Седни.
- И той го направи.
- Слизам долу.
Боб, хайде.
Хайде. Тук долу, тук долу.
Трябва да бъдеш много, много тих.
Боб?
Докато клечах, държейки за муцуната куче, влюбено в друга жена,
аз тъжно осъзнах, че съм стиганала до дъното.
Боб! Ела тук, съкровище! Малък палавник такъв!
Какво правиш навън?
Къде е татко? Нека му се обадим. Хайде, тиквичке.
Избягах си от парите. Къде е той?
Вътре, при нея.
Номер две.
- Да?
- Здравейте, аз съм Стейси Холт.
- Не ми използвай името!
- Холтенфрау. Разводачката на кучета.
- Тук съм за Стийв.
- Боб!
- Боб!
- Качвай се. Номер две.
Дали има свои снимки горе?
- Беше много мила.
- Благодаря. Това ме кара да се чувствам по-добре.
- Сега пък вибрира.
- Тъй ли?
Какво правиш?
- Задръж няколко минути.
- Спри се.
Този малък приятел може да ме направи много щастлива.
Сега вече и ме плашиш.
- Ако се превърне в пица, ще си купя един такъв.
- Изкарай това нещо от панталона си.
Значи Джойс има лунички, а?
- Навсякъде.
- Какво?
И въобще не е стеснителна.
Толкова много жени крият телата си в тези дни, но не и тя.
- От къде я измъкна?
- Знаеш ли,
натискаш ето тука и
и хоп, се появява снимка. Джакпот.
- Виж тази стрелка. Да я натисна ли?
- Не.
- Защо не?
- Добре. Да.
- Боже мой.
- Толкова са много.
Няма да правя това. Не мога. Все едно да се ровиш в бельото на някой.
Стейс? Би ли се появила по прашка пред родителите на приятеля си?
- И то неведнъж?
- Родителите на приятеля ми?
"Мама, татко, Джойс. Хавай '99 г."?
Не водил момичета у тях, а?
Я виж, Коледа '98 г. Били са в Аспен.
Не мога да повярвам.
Би могъл да има сестра на име Джойс, с която се целуват.
И ближат.
Ти натисни следващата стрелка.
- Мамка му.
- Колко е зле?
- Мамка му!
- Порнографии ли?
Падна му батерията.
- Къде отиваме?
- Трябва да заредим това бебче.
- Хайде.
- Добре.
Забързай се, Боб!
Веднага се връщам.
Взе да се оправя!
Добре!
Знам.
Защото го можеш.
Бих ли искала да ги синхронизирам? Душичка.
Представяне? Абсолютно.
А, без тез.
- Не. Ще си ми благодарна.
- Знам.
Исусе.
Представяме ви Джойс Мур и нейната евтина музика.
Накарай го да спре, Барбара.
- Опитвам се, опитвам се.
- Моля те, накарай го да спре.
Чудесно, сега пък замръзна.
- Ей, ако можеш по-добре ...
- По-късно.
Виж, сега.
Ако си щастлива с това, което знаеш,
ще заслужаваш ли обяснение за това, което не знаеш?
Хипотетично, ти имаш чудесна връзка с Нийл.
- Така му беше името, нали?
- Връзката ми с Нийл не беше чудесна.
Хипотетично. Женени сте, имате деца.
Изцяло и напълно се допълвате. Тогава Нийл умира.
- От къде идва този сигнал?
- Не знам. Смъртта му трагична ли е?
Така. Тогава разбираш, че той те е мамил. Че е водил двойствен живот.
Това дали ще отнеме онова, което сте имали заедно?
- Дали ще го превърне в една лъжа?
- Да.
- Защо?
- Защото изневерите са предателства.
- Изневерите са ...
- Предателства. Те са предателства.
- Това твоя мобилен ли е?
- Моя звъни.
Здравейте, аз съм Джойс Мур. Оставете съобщение след сигнала.
Какво? Компютърът е набрал Джойс?
- Какво си направила?
- Нищо! Просто си стоях там.
Това секретарят на Дерек. Знаете какво да правите и кога да го правите.
Дерек, там ли си? Джойс е. Видях, че току що си звънял.
Защо не вдигаш? Чакам да ми се обадиш вече цяла седмица.
- Какво?
- Добре. Звънни ми после.
Ако не съм в къщи, опитай на мобилния. Между другото, всички харесаха вица ти. Чао.
Неговия виц?
Какъв виц?
Дерек не се шегува. Никой не мисли, че е забавен.
Той не е забавен. Какво означава това?
Означава, че тя не е минало.
Винаги ли е така тука?
Това секретарят на Дерек. Знаете какво да правите и кога да го правите.
Дерек е. Проверява си съобщенията. Той ще чуе Джойс.
- Изтрий го! Унищожи го! Направи нещо!
- Как? Какво трябва да направя?
- Счупи го. Добре. Добре!
Дерек, ...
- Браво! А така!
- Да!
Какво?
Току що разбих телефонния секретар с хокеен стик.
Толкова се гордея с теб!
Имаше номера на тази машина, които му трябваха, а аз
просто я разбих. Разбих я на пух и прах.
Господ ме наказва.
Чувам те, Господи. Може да спреш вече.
Какво ми стана на мен?
- Ти разкри истината.
- Аз разкрих една цяла друга реалност.
Всичките си приказват с него. Д-р Кийс и Дерек. Джойс и Дерек?
Може би и една с друга си говорят. Може би само с мен не говорят.
В крайна сметка, той се е въздържал.
- Ще разбера какво става.
- Добре!
- Защо тя чака той да й се обади.
- Добър въпрос.
- Ако той още се вижда с нея, аз защо не знам?
- По-добър въпрос.
И ако той няма нищо за криене, защо крие всички свои стари връзки?
- Искаш ли да ти ги запиша въпросите?
- Предполагам, че трябва да знам
това, което не знам.
Просто трябва.
Ало. Джойс Мур?
Съжалявам, че се обаждам толкова късно.
Аз съм Барбара Кеймбъл-Дън от шоуто на Кипи Кан.
Правим сегментация на главни готвачи и с удоволствие бихме разговаряли с вас.
Не, не се шегувам.
Добре. Ще ви звънна утре и ще се разберем допълнително.
Радвам се, че си поговорихме.
- Искам двойно експресо.
- Съжалявам, не може.
- Искам двойно експресо.
- Съжалявам, не може.
- Какво?
- Живея в приземния апартамент
на 'Малвърн'. Ти се беше скрила пред входната ми врата снощи, душейки едно куче.
Не го задушавах. Ние си играехме.
Двойно експресо, моля.
Ти вече плашиш хората.
- Кофеина ще те накара да откачиш.
- Опитваш се да ме разстроиш ли?
Ако го направя, ще ми задържиш ли муцуната?
Аз ще взема кафето, а за вас един студен чай.
- Ще ги разменим после.
- Благодаря.
Чух това.
Джойс. Здравей.
Здравей. Ти си Барб. От къде знаеш, че съм аз?
Налучках.
Ще те наблюдавам.
Голям си шегаджия.
Имаме си малка закачка.
Чух прекрасни неща за теб и за 'Калейдъскоп'.
- От кого?
- От хора! Които са били там.
Които познават работата ти. Имаш вече фенове.
- Аз съм там само две вечери на седмица.
- Качество, а не количество.
Да. Разправи ми за шоуто.
Не го гледам много много, но то не е ли от рода на:
-"Жена ми спи със сестра ми"?
-"И с баща ми".
Не е, опитваме се да обновим шоуто точно сега.
Така че подхвърлих тази идея за съревнование между готвачи.
Това е проучвателната фаза, където аз се преструвам на Даян Сойер
и задавам бляскави въпроси, докато изглеждам шик.
Това е забавно. Защото тя беше в ресторанта миналата седмица.
Искаш ли си кафето?
- Не. Кой е бил там?
- Даян Сойер.
Тя е била тук? В Джърси?
Да. Управителят познава нейния продуцент,
така че те всичките дойдоха на една голяма вечеря. Тя е наистина мила.
Нали?
Цял живот си мечтая да я срещна.
Значи ще я видиш. Аз вярвам в съдбата, а ти?
И аз.
Извини ме. Идвам. Идвам.
- Здравей.
- Кип!
- В момента съм по средата на едно интервю.
- Добре, да, съжалявам.
Ще бъда много бърз тогава.
Телефонния ми секретар вкъщи нещо не бачка. А на мен ми трябват няколко телефонни номера.
- Знаеш ли къде ми е електронния бележник?
- Да.
Чудесно. Трябват ми телефоните
на Рафалски...
- Стейс?
- Да, да.
Може ли химикалката за малко? Благодаря.
Рафалски.
- Рафалски.
- И Лангенбрунър.
И Лангенбрунър.
- Това ли е?
- Да.
- Обичам те.
- Обичам те!
- И аз, Кип.
- Ей, слушай.
Щях да забравя. Паролата е "Боб".
- Разбрах.
- Добре. Чао.
- И така.
- Мога ли да те попитам нещо
напълно встрани от работата ми? Нали току що говори с Кипи Кан
за Джейми Лангенбрунър и Браян Рафалски?
- Познаваш ли ги?
- Бих искала.
Аз съм най-голямата хокейна откачалка от тази страна на Нюарк.
Опитваме се да ги ангажираме за шоуто.
Има цяла подбираща група. Аз съм тяхното хокейно момиче.
Трябва да се срещнеш с бившия ми. Той е съгледвач за Дяволите. Дай си бележника.
- Той замръзна.
- Мога да го оправя.
Това е много мило, но не, благодаря.
Добре. А защо просто не задържиш натиснат пауър бутона.
Давай.
Пауър бутона?
И би трябвало да чуеш..
- И стискай палци...
- Стискам ги.
... той да се е оправил.
Добре.
Не мога да повярвам.
- Мога да обясня.
- Ти имаш "I Spy".
Това е една напълно нова програма. Възразяваш ли?
- Имам "I Spy"? Не, не възразявам.
- Възразяваш ли да си я прехвърля?
Ето, мога да ти покажа, ако искаш. Само натискаш това.
И...
-... хоп!
- Хоп какво?
- Хоп, сега я имам.
- Но тя си е моя.
- Искам си я обратно, моля?
- Не. И двете я имаме.
Ти имаш една, а аз копие на нея.
- Никога не си правила това, нали.
- Девствена съм и се гордея с това.
Забавна си.
Значи аз съм на работа следващата сряда. Защо не дойдеш на вечеря тогава?
Ще те омая с моите пилешки хапки.
Как бих могла да откажа? Тя притежаваше непринуденост, откровеност
и отговори. Тя имаше отговорите.
Парти!
Парти!
- Отрежи го ,Фил, отрежи го!
- Отрязано.
О, Боже, идва насам. Тя идва насам.
- Брой до десет.
- Кейти!
- Успокой се.
- Добре!
Качва се!
- Седем, осем, девет...
- Карл!
Какво? Ти беше фантастична.
- Това бе много емоционално. Фил?
- Да. Аз се просълзих.
Повярвай ми. Никой не разбира джуджетата както Кипи. Както ти.
Всички го разбраха! Не схващаш ли?
- Искам нещо свежо, оригинално.
- Идеята беше негова.
- Айра?
- Сега пък си спомни името ми.
Сега започва речта за песента.
Моята песен изпята ли е, и твоята ще е изпяна.
Моят успех е и твой успех.
"Джери Магуайър".
Помагаш на Кипи, помагаш и на себе си!
Това беше много трогателно. Мисля, че всички трябва за момент да...
- По местата! Гадни джуджета.
- Момента свърши!
По местата! Готови, интрото.
Фил, възстановихме го.
В готовност, Кипи.
Боб, искам да се приближиш ама много близо.
По-близо, по-близо, по-близо, докато не кажа стоп.
Да, точно там.
Имаме доста сладки двойки, които да разискваме. Не мога да го повярвам.
За какво толкова си омърлушен?
Мислиш ли, че идеята ми е добра?
- Има предвид, достатъчно добра?
- За живо шоу ли? Абсолютно.
Убедена съм, че те ще ти го дадат.
- Защо? Какво знаеш?
- Не много. Просто след сбирката...
- Кога?
- В понеделник.
- Днес е големият ден!
- Знам!
- Продължавай.
- Аз ги подслушах.
Извини ме? Кой, кой?
- Барб, Карл, Кипи.
-Кипи? Кипи? Кипи е била там?
- Да.
- Продължавай.
Ами те мислят, че идеята ти за "Малкия черен бележник" е чудесна.
Те са прави. Време ми е.
Спуках си задника от работа. Аз съм следващият за повишение.
- В това има смисъл.
- В това има смисъл.
Малки черни бележници. Малки черни бележници. Малки черни бележници.
Този сезон шоуто на живо ще е ...
..."Кошмари от пластичната хирургия". Поздравления, Барб.
Нашият най-нов продуцент.
- Ти си, момиче!
- Браво.
Сега, хора. Хора, хора!
Тъй като сме на живо, очаквам всички да се залавят за работа, ясно?
Добре. Това е всичко.
Много лошо, Айра.
Съжалявам, Айра. Може би следващият път?
Мило.
Наивно, но мило.
Искаш ли да вечеряме?
Не мога. Аз съм в комитета На 'Кипи Кан може да кара",
'Кипи се грижи за детското обединение'. Ще се чуем после.
- Той добре ли е?
- Опитва се да бъде.
Ами ти? Градската легенда.
- Ти каза, че помощник продуцентите никога не взимат шота на живо.
- Какво знам аз?
Ела с мен. Имам изненада за теб.
Карл, ето я.
Стейси, Кипи хареса и твоята идея.
За съревнованието на готвачите! Та ако можеш да попиташ...
- Как и беше името?
- Джойс.
- Ако можем да го проведем в...
- 'Калейдъскоп Китчен'.
О, обичам К-тата. А Кипи обича готварски съревнования.
Така че направи тези предварителни интервюта там. Барб, ти си и помощник.
- Кейти.
- Карл.
- Какво ми каза той?
- Поздравления.
Първото ми шоу!
Е, още не е завършено, но ...
поне най-сетне имам нещо напълно легитимно, което да предложа на Джойс.
Просто е идеално. Идеално е! Благодаря.
- Съжалявам.
- Няма нищо, добре съм. Усмихвам се.
Сега Джойс би могла да приготви кейк, а публиката би могла да го опита.
Занеси това на четвърта маса. Убеди се, че имат все още вино.
Което по някакъв начин ме накара малко да се чувствам като лъжлива дърта циганка.
И хоп!
- А това е за десерт.
- Какво?
Какво си направила?
Джойс.
- Отвори я!
- "На Барб, нямам търпение да се срещнем.
С обич, Даян" Не мога да повярвам!
Управителят я измоли за теб. Един малък подарък.
- Благодаря ти.
- За нищо.
- От 24 маса оставиха това за теб.
- Благодаря, Гордън.
- От Пат Бърнс.
- Треньорът на 'Дяволите' от Ню Джърси.
Правилно, забравих. Ти си хокейното момиче.
О, Боже.
Билети за плейофите? Ти си му любимка.
Ела с мен. За утре вечер са. Имам предвид, ако можеш.
Тези билети са за купата Стенли. Загубила си си ума.
Ами не познавам никого другиго, който да харесва хокей.
Като изключим малкия ми брат, но аз бих искала да отида с теб.
- И Дерек ще бъде там.
- Кой?
Бившия ми приятел.
Казах ти за него. Той работи за Дяволите.
Ще се срещнем с него след мача да пийнем. Това ни е ритуал.
О, наистина ли?
Красивите хора пристигнаха.
Идват всяка сряда вечер, за да бъдат видяни.
По-добре да се обадя на мениджъра и да се убедя, че фоторепортерите са настрана.
Значи ще дойдеш? Чудесно. Обади ми се. Имаш ми номера?
- Да.
- Добре.
Тези обувки са Манолос, грибиян...
Джойс.
Ако бях на твое място, не бих довършила това изречение.
Стейси?
Лулу!
Снимай ни заедно. Тя продуцира шоуто на Кипи Кан.
- Защо тя те нарича Стейси, Барб?
- Защото това и е името.
Не, всъщност името ми е Барб.
Другата жена на срещата беше Стейси.
- Не?
- Да.
- Тя беше Барб.
- Не е.
Не. Какво?
- Наслаждавай се на яденето.
- Ела с нас, Стейси-Барб?
Добре, Филип. Донеси си камерата.
От къде се познавате?
- Правихме шоу миналата година за булимията.
- Защо ли не съм изненадана?
От нея на човек му се повдига. Или поне на мен.
- Съжалявам, аз наистина не я харесвам. Предполагам.
- "Предполагам"?
Тя се занасяше с брат ми и аз я взех под крилито си,
докато тя не ми взе Дерек.
- Той ти е изневерявал с нея?
- Не е, бяхме се разделили.
Но на единия ден си говорим за женитба,
а на следващия ден излизаме с други хора.
За да имаме свобода.
Господи, мразя този израз, а ти?
Мразя го. А после?
После той започна да говори за Лулу, което напълно разкри как стоят нещата.
И тогава тя ме посъветва да се срещам с други хора.
- Отвратително.
- А тя не означаваше нищо за него.
Тя беше малка забежка. Той искаше да се съберем отново.
Но по някакъв начин, ние станахме по-близки като приятели.
Така ли? Добре.
Да, но ако не сме, остават само бумерангите.
- Бумерангите.
- Да, нали ги знаеш.
Хвърляш ги някъде навън в света
- И те винаги се връщат при теб.
- Да, точно така.
Той купи ма двама ни по един и ние си обещахме никога да не ги хвърляме.
Така че без значение какво се е случило, ако се нуждаехме или искахме да...,
- тогава бихме могли да бъдем....
- Заедно.
Както и да е.
Защо говорихме за това?
Знаеш ли, той вероятно дори не би си спомнил тази случка,
не си спомня бумерангите. Но пък ето ме и мен, романтичката,
която все още си има нейните мечти в спалнята.
Колко глупаво е това?
Не е глупаво.
Просто е пропиляване на енергия.
Има толкова много интересни мъже навън, които те очакват.
Джойс, ти ще срещнеш правилния човек.
Или бих си върнала Дерек.
Няма ли да бъде забавно?
Точно сега не излизам с никого.
Веднъж глупак, срам за теб. Втори път глупак...
- Срам за мен.
- Именно.
Нещо в начина й, по който тя вярваше, че може да си го върне обратно,
ме накара и аз да го повярвам.
Благодаря, приятел.
Хей!
Прибрах се!
Ей, Боб. Как си?
Ела тук, приятел. Ела тук. Да. О, да.
Чух те от стълбището.
- Така ли?
- Да.
Силно ли беше?
Не, звучеше добре. Малко тъжно, като че ли. Всичко наред ли е?
Да. Работя усилено, но съм си добре.
- Прибра се по-рано.
- Казваш го така сякаш е нещо лошо.
Не е! Не, не, не.
Просто не те очаквах, това е всичко.
Какво му се е случило?
Една мишка.
- Една мишка е направила това?
- Да.
Ами изкочи една мишка и Боб откачи.
- Забрави за това.
- Боб се е уплашил от една мишка?
Направо полудя. Не би повярвал просто.
Мишката се качи на телефонния секретар
и от там просто се подиграваше на Боб.
Тъй че аз изтичах и взех стика ти, хокейния ти стик
и просто я смачках.
- Смачкала си мишката?
- Да.
Не, сякаш бих искала да смачкам мишката.
Тя избяга, но поне я изплаших доста.
Не мисля, че тя ще се върне.
- И за кутията ли се е погрижила?
- Много смешно.
Не, аз го направих.
Търсих друг телефон.
Който намери в затворена кутия с надпис "Лични неща".
Не се впрягай, Дерек, но ти не си точно 'господин Организиран'.
- Всичко ти е разбъркано.
- Добре, добре.
Не критикувай приятелчето си. То току що се прибра у дома.
- Йо, аз защитавах кучето ти, йо.
- Благодаря ти.
Той беше много тъжен, когато замина.
Много.
- Така ли?
- Липсваше му.
- Само на него ли?
- Не, и на Джойс и липсваш.
Искаш ли да знаеш защо се прибрах толкова рано?
Ще се срещам с родителите на Роби Мур утре.
- Това означава, че си близо.
- До подписване на договор.
- Чакай, чакай. Утре са плейофите.
- Да.
- Няма ли да отидеш?
- Не.
Ако утре не приключа с това дете, Тери ще подпише с него.
Не мога да пропусна тази възможност.
Знаеш ли какво? Правя това заради двама ни.
Съжалявам, Боб. За всички ни е.
Почувствах се като ходеща торба с лъжи.
Разбирайки това, което знаех и не разбирайки това, което не знаех,
разбрах, че повече от всичко искам да знам още повече.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
Той ми пускаше съобщенията от секретаря. Те бяха истерични.
Тя беше отчаяна.
Един ядосан готвач излиза на сцената.
Не мога да й покажа това.
Преднамерено ще навредя на приятел.
Знанието е ужасно и изумително нещо.
Просто зависи от гледната точка.
Погледни го от тази страна.
Ако знаеше коя си в действителност, тя щеше да те мрази.
Можеш ли да я обвиниш?
И Стейси.
Тя не ти е приятел.
Приятно прекарване на мача.
Здравей. Съжалявам, че закъснях. Бях в сърцевината на една криза с Дерек.
Помогнах му с нещо.
Той няма ли си някой, който да му помага. Като гадже, например.
Вероятно цял куп, но...
Ние се разбрахме да не обсъждаме кой с кого излиза, освен ако не е много сериозно.
Но оттогава не сме говори ли за това. Нито той, нито аз.
Защо да се нараняваме взаимно? Твърде болезнено ще е и за двама ни.
Съжалявам, това е мобилния ми.
Ало? Току говорих за теб.
Дерек.
Какво се е случило?
Може да си помислите, че е странно това, че не я удуших,
гледайки я как си флиртува и гука с приятеля ми.
Но не го направих.
Аз бях странно привлечена от техните закачки.
Любопитна за тази част от неговия живот,
за която бях в пълно неведение до преди няколко дни.
Те си имаха минало.
- Те си имаха настояще отделно от мен.
- Наште вкараха. Чуй.
Можеш ли да чуеш?
Тя не знаеше, че той си има приятелка, но и не искаше да знае.
Изведнъж разбрах какво трябва да направя.
Накрая го помолих да се върне при старата си приятелка.
Накрая го помолих да се върне при старата си приятелка.
Тя се обаждаше постоянно, молейки го. Умолявайки го.
- Тя беше отчаяна.
- Джойс?
- От къде й знаеш името?
- Ти го спомена. Тя го спомена.
- Каза го.
Така ли?
Джойс.
Той се върна при нея от жалост.
Барб беше права.
След като Джойс разбере, че той я е лъгал за Лулу,
тя никога няма да му прости.
Което беше в края на краищата това, което аз исках.
Тогава защо се чувствах толкова лошо?
- Не трябваше да ти показвам това.
- Не. Аз оценявам това, наистина.
Толкова е болезнено.
Вероятно съм му се обаждала няколко пъти, когато той беше с нея.
Но аз бях разстроена. Не бих се описала, че съм била истерична или жалка.
Но че тя знае,
че съм се обаждала, означава, че той й е казал.
Дори и тя да не ги е чула, тя знае за тях, а това е толкова болезнено.
Джойс, съжалявам.
Толкова съжалявам.
- Той е там.
- Къде?
Ей там, с оранжевия пуловер и с глупавата прическа.
Глупава е.
Да.
Ние стояхме там
и двете отчаяно влюбени в един и същи мъж.
И двете чувствайки се разочаровани от него.
На къде тръгна?
Прибирам се. Ще се видим утре за предварителното прослушване. Лека нощ, Барб.
Почакай, Джойс.
Почакай, моля те, почакай.
- Тази касета, Лулу...
- Не е заради касетата.
Просто
говорейки с теб и виждайки Лулу, всичко това събуди у мен само лоши спомени. .
Кого се опитвам да баламосам?
Чистата раздяла по не боли. Можеш да презаредиш,
да се оправиш и да продължиш нататък.
Но ако оставиш нещата объркани или не както трябва да са,
тогава наистина боли.
Завинаги.
Наистина ми е време да се махна надалеч от него.
От всичко това.
Аз дори не знам кой е той вече.
Не се почувствах по-щастлива в този момент.
Аз победих.
Но жертвите бяха големи, а победата без значение.
Аз отнех един добър приятел от някого, когото обичах.
И за нищо от това не се чувствах права.
Нуждаех се от връзка с реалността. Нуждаех се от мама.
Но тя беше излязла. Така че аз се обърнах към Карли.
Линията нежду добро и лошо се беше заличила.
В търсене на истината, аз се превърнах в лъжкиня.
Може би някои тайни трябва да си останат такива.
Всичко наред ли е?
Чудесно е. Да.
- Това прави една от нас.
- Какво ти има?
Не се чувствам много добре.
Не можеш да си тръгнеш. Ти ми трябваш.
Днес ми е шоуто. Аз съм нервна развалина. Ние сме на живо.
О, Боже. Напълно забравих. Разбира се, че ще съм тук.
Не бих го пропуснала за нищо на света.
Толкова си красива, като истински продуцент.
Здравейте. Слушалките.
Имаше нещо, което трябваше да ти кажа. Какво беше то?
- О, да. Ние сме на живо.
- Ето я и нея.
Време е за шоу.
Радвам се да ви видя.
- Добре дошли в шоуто на Кипи Кан.
- Внимавай за стълбата.
Трябва ми текущия ред.
- Кой е първи?
- Ти.
- Какво?
- За теб е.
- Какво?
- Всичко.
Нека да видим кой е зад вратата на Кипи.
Просто влез вътре.
Стейси, обърни се.
Точно така, Стейси. Чувствай се удобно.
Изглеждаш малко объркана.
- Знаеш ли името на днешното шоу?
-"Кошмари от пластичната хирургия"?
Не е. Всъщност то се казва "Малък черен бележник".
Нека да запознаем публиката с малко предистория.
Стейси е нов член в състава ни, която е използвала ресурсите на шоуто
за нейно собствено проучване
на нейния приятел, Дерек.
И на три от бившите му приятелки.
- О, не.
- О, не.
О, да.
Тя се разрови из неговия малък черен електронен бележник
- и намери бившите му приятелки.
- Не мога да повярвам на това.
След това ги интервюира под предлог, че ще бъдат гости на нашето шоу.
- Това е моята идея.
- Много лошо, човече.
- Барб е горе, ако ще искаш да я убиваш.
- И те ще бъдат тук.
Но не по повода, за който си мислят.
Вземете за пример топмоделът Лулу Фриц.
Добре дошла в шоуто на Кипи Кан.
Ти ни използва. Взела си ми идеята и си я поставила.
- Как можеш просто да стоиш си така?
- Камера две.
- Ти ми открадна идеята.
- Това е поезия.
- Открадна я.
- Ще си поделим финалните надписи.
Айра, тук се случва нещо голямо. Само гледай. Господи, гледаш ли?
Всичко беше толкова повърхностно. Единствено и само секс.
Бих искала да кажа, че не е. Това не е от документалния ми филм.
Точно така, Лулу. Това е една уловка.
Едно цвете?
- Една уловка, една шега.
- Как си могла да го направиш?
Стейси Холт, член на нашия състав, те доведе тук под фалшив предлог.
- Нейното име е Барбара.
- Не е. Жената, която продуцира шоуто е Барбара.
Жената до теб е настоящата приятелка на един от мъжете, с които си излизала.
- Стефан?
- Дерек.
Камера пет. Позвъняване.
Камера пет. Позвъняване.
Една друга жена за присмех, а тя дори не подозира.
Влезте, Д-р Кийс.
Добре дошла в шоуто на Кипи Кан.
Драма, патос, разкрития на живо.
- Добро е.
- Древногръцко е. Отиди на трета, Фил.
- Камера три, давай.
- Д-р Кийс, вие сте гинеколог.
Тази жена се престори на пациент,
за да придобие лична информация за приятеля си, с който сте излизали преди.
Но аз я прегледах.
- Е, всичко това беше постановка.
- Дори брадавиците?
Това беше шега. Никога не съм имала, никога.
А това е връхната точка. Джойс. Тя си мисли, че е на прединтервю за готварска надпревара.
Точно това й каза, нали, Стейс?
Влизай, Джойс.
Добре дошла в шоуто на Кипи Кан.
Сега идва трудната част. Можеш да се справиш.
Добре дошла.
Защо е цялата тази публика и ...?
- Лулу.
- Точно така.
Вие двете се знаете. Обаче вие двете знаете ли се?
- Барб?
- Не. Всъщност това е Стейси.
- Настоящата приятелка на Дерек.
- Какво?
Няма готварска надпревара днес.
Излъгала си ме? След всичко, което ти казах, ти си ме излъгала.
- Също като нея.
- За мен ли се отнасяше?
- Млъквай.
- Какво каза?
Дами, моля ви. Нека да светнем публиката.
Ние изпратихме цял екип на шоуто в "Каледъскоп Китчен",
представяйки се за екип 48 часа.
- За това ли бяха всичките цветя?
- Уловка, да. Покажете го.
- Защо тя те нарича Стейси, Барб?
- Защото това и е името.
Не, всъщност името ми е Барб.
Другата жена на срещата беше Стейси.
-Тя беше Барб.
- Не е.
- Какво?
- Провокираща както винаги.
Бих искала да кажа, че се радвам да те видя, но тогава бих излъгала.
Наслаждавай се на яденето.
Аз повръщах онази вечер, и то не нарочно.
Останете по местата си за още изненади, когато шоуто продължи.
Дами, останете по местата си. Все още сме на живо.
- Съжалявам.
- Не казвай и дума повече.
Искаше да го намразя? Мисията е изпълнена. Мразя го.
Но колкото и да е лош, той все още е твърде добър за теб.
- Бихте ли седнали.
- Това е напълно неприемливо.
Ще съдя цялото шоу за клевета.
Това е Америка и вие можете да съдите когото си поискате.
Но документа, който подписахте е железен.
На мен ми казаха, че ще обсъждаме болести, предавани по полов път.
Болести, предавани по полов път. Това си е идея.
- Деведесет секунди до ефир.
- Деведесет секунди.
- Обичам шоуто на живо.
- Унижаваш се, за да успееш.
Да, унижавам се. Всички се унижаваме.
Виж къде работим.
Хиляди като Стейси преминават от тук всяка година.
Ние разкриваме техните тайни. Не щадим ничии чувства.
И изведнъж проявяваш съвест, защото лично познаваш някой от тях.
- Ти си неетична.
- А ти си лицемер.
- Аз съм лицемер?
- Това шоу се основава на лицемерието.
Искаш да ме наричаш неетична? Добре.
Но не ме съди и след това да ходиш да се кланяш на Кипи за същото нещо.
Ние всичките плуваме в една и съща помийна яма.
Работим в телевизия за реалността, Айра. Това е реалността.
Четиридесет и пет секунди до ефир, Фил.
- Айра.
- Отдолу под седалките
има шапки на шоуто за всеки от вас.
има шапки на шоуто за всеки от вас.
- Трябва да се кача до контролната стая.
- Карл, ще се оправиш ли с това?
- Аз отговарям тук. Благодаря.
- Всички ли сте в това?
- Всички са знаели?
- Тук няма съзаклятие, сладурче.
Просто една добра идея за шоу.
- Да си против ми изглежда безсмислено.
- Наистина глупаво.
Или би могла да станеш част от нещо по-голямо.
Нещо напълно различно. Сега, разбира се, не мога...
Но повярвай ми, наистина ще е голямо.
- Огромно, велико.
- Говоря за едно истинско шоу тук, Стейси.
Променяйки формата. Разбивайки четвъртата и петата стена.
Една телевизия-камикадзе без ограничения,
без колебания, без Кипи.
Сега е момента да си на подиума.
Благодаря, Карл. Но да бъда толкова непристойна не ме интересува.
Не бъди глупава. Това, което направи беше по-непристойно от всичко, което съм правил.
Между другото, ако си тръгнеш сега, ще те съдя за измама.
О, хайде.
Това са твоите 15 минути. Не е чак толкова зле.
- Това е моя живот.
- Той ще свърши скоро.
Имах предвид шоуто.
Пет, четири, три, две..
Здравейте отново в шоуто на Кипи Кан
"Малък черен бележник".
Мисля, че е време да доведем и мъжът на деня. Какво ще кажете?
Готови ли сте за Дерек?
Дерек! Дерек!
Пускай писъка и звъненето.
Дерек, ела насам.
Какво по...?
Дрек си мисли, че идва на парти-изненада заради повишението на Стейси.
Ти се намираш вече в такова!
Лулу? Рейч, Джойс.
Какво по дяволите става? Какво правите всички тук?
- Можеш да го направиш.
- Искаш ли да му кажеш, Стейс, или аз да му кажа?
Да.
Искам да му кажа. Ще го направя.
Боже.
Какво става?
Всички те са тук заради мен.
Всички те са тук заради мен.
Виж, след като разбрах за теб и Лулу
- аз я интервюирах.
- Какво си направила?
Погледни я хубаво, та тя е Лулу Фриц.
Благодаря ти.
- Разговаряхме предимно за секс.
- Чакай малко. Ти се майтапиш, нали.
Тя каза, че вие двамата сте го правили по два, три пъти на ден.
Това е странно. Защо тя би лъгала така?
- Какво правиш?
- Чистка. Ти може да си следващия.
После отидох при Рейчъл. Исках да отида право при Джойс, но не можах.
Но не веднага, така че си измислих тази история с брадавиците
и отидох при Рейчъл, за кояти си мислех, че е педиатър.
Но това се оказа, майтап за моя сметка.
Можете да спрете камерите, защото това никога няма да види ефир.
Ние сме на живо в 70 телевизии.
Здравей, мамо.
Здравей, мамо.
Тогава Барб и аз се разровихме из електронния ти бележник.
- Барб коя?
- Барбара Кеймбъл-Дън.
Която ме предаде за това шоу.
Също както Карл предаде Кипи Кан.
В крайна сметка, нали това ми каза?
Да, да, това е. Върни си го на всички. Това е в правото ти. Така е справедливо.
Филип, хвани Карл.
Джей, дай ми Карл.
- Какво правиш?
- Връщам лентата назад.
Нещо секси само за теб, Карл.
- Кой е Карл?
- От ляво на сцената, с уродливата перука.
- Филип, на четвърта.
- Камера четири, давай.
Махни тази камера от мен. Фил?
- Не мога да му причиня това.
- Задръж така и раздели екрана.
Знаеш ли, че Карл ги накара да се приближат толкова близко до теб,
така че цяла Америка да може да види лепенката, която носиш на лицето си ето тук?
После той го изряза от копието, което ти даде.
- Сега върни на Карл.
- И ги даде на таблоидите.
Прекрасно, наистина прекрасно.
Погребваш Карл.
Погребвам него, нея, теб, мен.
Всички натам вървим.
Пусни рекламите.
Никакви реклами. Все още аз движа нещата. Остани с мен, Фил.
Не и ти. Теб ще те повишат.
Аз се махам от тук. Не мога да върша това.
Както и да е, Барб и аз се ровихме из твоя бележник и се натъкнахме
на една прекрасна снимка на Джойс
и на твоите родители на някакъв празник.
Което е наистина странно, защото ти никога не водиш момичета при тях.
- Не водя.
- Водил си нея.
Тя е друго нещо.
Защо?
- Да, защо?
- Кажи ни!
Знаеш ли какво? Няма да направя това.
- Защо?
- Ще се махнеш ли от пътя ми?
Тя по-добра ли е за теб?
Така предполагам.
Може би винаги съм го знаела.
Може би за това трябваше да се срещна с нея.
И когато го направих, разбрах, че и аз я харесвам също.
Толкова много те харесах. Искам да знаеш това.
Не по този странен начин, а по начина, по който си мислех
може би в някоя друга вселена бихме могли да бъдем приятелки.
Вчера ти ми каза, че си бил да уговаряш няколко новобранци,
а ти си се уговарял с Джойс?
Не с нея, а с брат й.
Роби Мур, новобранецът, е брат на Джойс.
Джойс се присъедини към нас, защото се опитваше да ми помогне.
Тогава защо не ми го каза направо?
- Защо лъжеш?
- Никога не съм те лъгал!
- Това си е е предателсво.
- Да.
Добре. Сега ще ми говориш за предателство ли?
Как по дяволите ще наречеш това тук?
Никога не бих направил това на теб.
Никога?
Тогава ми отговори на това.
Ако заедно си споделяхме ...
Защо не си споделяхме?
Не трябва да ми казваш всичко, Дерек.
Но защо би искал това?
Освен ако чакаш за някого другиго.
Някой, който не се страхува да каже: "Миналото не е минало, Дерек".
Или "Наистина искам да се видя с родителите ти".
Или "Аз наистина, ама наистина мразя хокея".
- Мразиш ли го?
- О, до края на деветия ининг.
- Това е бейзбол.
- Видя ли това?
Толкова ме беше страх да бъда честна към теб, към мен, защото
ако аз бях напълно честна,
болезнено честна,
товава трябваше да призная,
че нещата между нас не бяха наред.
Нали?
Ето ти го шоуто, Кипи.
"Приятелят ми принадлежи на бившите си
и аз току що разбрах това".
Съди ме, Карл.
Чуй ме.
Напълно осъзнавам, че може никога да ми проговориш.
И аз разбирам това.
Но преди да си тръгнеш, аз искам да знаеш, че цялата тази идея
не беше планирана. Не беше преднамерена.
Тя бе ми предоставена, а аз я доведох до този
резултат. Сега, съгласи се, че беше драматично. Че беше необикновено.
Но ти влетя с главата напред в тази мръсотия и излезе от нея
по един изключителен начин.
И аз се надявам, че един ден ти ще разбереш,
че ти получи това, което искаше, Стейс:
Получи живота си обратно.
Трябва да ти издера очите точно сега.
Но тогава как ще можеш да се погледнеш на сутринта в огледалото?
Изглежда си имаме публика.
Останете по места. Шоуто на Кипи Кан "Малък черен бележник"
ще продължи след малко.
Въпрос: Дали едно момиче, което скача в заешката дупка
и рязко попадайки в хаоса, излиза от другата страна непроменено?
Отговорът:
Не.
Не, не може да е затворено точно сега.
Стейси?
Стейси Холт. Аз съм Бийн.
- Кинг. Бийн Кинг от колежа.
- Бийн.
Бийн, какво правиш тук?
Инвентаризация. Току що приключихме.
"Bean There" е твое? Кафенето?
Идвам тук постоянно. Разбира се, че е твое.
Това всичко придобива смисъл по някакъв космически начин.
Разбрах. Разбрах.
Това може да ти прозвучи налудничаво.
Просто,
аз си пропилявах живота, поготвяйки се за него.
И аз започнах да си мисля, че всичко тръгна не както трябва.
Но може би ти си причината, Бийн.
- За?
- За всичко.
Може би си планът, към когото трябва да се придържам.
Бийн?
За 8:00 са разпродадени. Да опитам ли за 10:20?
Да, разбира се, скъпа. Ей сега идвам.
Това е съпругата ми, Колийн.
Трябва да се запознаеш с нея.
С удоволствие, но първо трябва да скоча в реката.
Е, хайде ся.
Всеки план, който имах за живота си, бе напълно погрешен.
Джон Ленън е казал, че "Животът е това, което става, докато кроиш планове".
- И тогава го застреляха.
- Да.
Просто трябва да живееш. Спри да планираш живота си.
Нека да си тече. И ще видиш, че може и да те изненада.
Вярваш ли в щастливия завършек, Бийн?
Да, така мисля.
А ти?
И аз.
Не е ли смешно?
Все още го вярвам с цялото си сърце.
Дори и когато момичето не е с момчето накрая.
Или, както в моя случай, с нито един от двамата.
- Това е чудесно. Поздравления.
- Благодаря.
Ти ще намериш своя щастлив завършек, Стейси Холт.
И благодаря за подкрепата.
Есента аз бях готова да опитам наново.
Малко оскърбена, малко унижена
и надявайки се, малко по-умна.
Вярвам, че ние сами пишем историята си.
И всеки път, когато си мислим, че знаем краят,
се оказва, че не е така.
Може ви късметът съществува някъде между
светът на плановете и светът на шанса.
И в спокойствието, което идва от знанието,
че не можеш просто да знаеш всичко.
Животът е забавен по този начин.
Веднъж, щом се отдръпнете от волана, може би ще отидете точно там,
за където принадлежите.
Това е такава поразителна история.
Минали сте през всичко това, и ето ви сега тук.
Мога да се справя с тази работа, Джейн.
Приготвям се за нея цал живот.
Много лошо, че Даян я няма.
Тя е?
По работа. Ще се върне следващата седмица.
Но преди да тръгне
тя ми каза, че ако намеря някой добър за тази работа,
имам предвид идеален,
да не го изпускам.
Добре дошла на борда, Стейси.
Искате да кажете,
- че получавам работата?
- Да, получаваш я.
Поздравления.
Не мърдай. Аз ще отида да проверя календара на Даян.
Благодаря.
- Ало, мамо? Получих работата.
- Получила си работата?
- Получила си работата! Тя е получила работата!
- Получих работата! Получих работата!
- Тя е получила работата!
- Удивително е, удивително.
- Знаех си.
- Би ли могло да има нещо по-хубаво от това?
Мамо, какво може да е по-хубаво то това?
Ти ли си Джейн?
Аз съм Карли Саймън. Тук съм за предварителен запис.
Джейн, Джейн, Джейн.
- Добре ли си?
- Ало? Стейси?
Скъпа? Скъпа, там ли си?
Ало? Здравейте, току що пристигам в студиото и мисля, че приятелката ви загуби съзнание.
Загубила е съзнание? О, Боже. Кой се обажда?
Казвам се Карли Саймън. И съм тук, за да се срещна с Джейн.
Мисля, че вече си възвръща съзнанието, така че ще й дам телефона.
Ало? Мамо?
Няма я. Наистина ли сте Карли Саймън?
- Да, аз...
- Не мога да повярвам.
- Аз съм израснала със вас.
- Ти ли си Джейн?
- Казвам се Стейси Холт.
- Стейси.
Току що ме назначиха тук. Моля ви, не казвайте на Даян, че съм припаднала.
- Вие наистина сте Карли Саймън.
- Добре ли си?
Това е най-... Да, благодаря ти. Толкова съм развълнувана.
Аз прегръщам хората, когато съм объркана.
И аз. И аз правя точно същото.
Аз мисля, че това е просто най-великият ми ден от живота ми.
Затова благодаря ти. Благодаря ти много.
Обичам те.