Ben-Hur (1959) (Ben.Hur.1959.DVDrip.XviD.AC3.5.1Ch.CD2-WAF.sub) Свали субтитрите
-Кажи им да излязат.
Вървете!
Вратата.
Къде са майка ми и сестра ми?
Къде са?
Тук, между тези стени.
Губернаторът се възстановява. Те ще живеят.
Но, разбира се, ще бъдат осъдени.
Възможно ли е?
Възможно ли е да ни причиняваш това?
На хората, които познаваш? На семейството, което си обичал?
Ще ги освободиш. Ще ги пуснеш да си вървят!
Не съм се опитал да убия губернатора. Аз не съм убиец!
Знам, че не си.
Знаеш?
Ти си злодей.
Не, Джуда, не съм.
Поисках помощта ти.
Сега я получавам.
Ти ще послужиш за пример, така ще обезкуража бунтовниците.
Като заклеймявам стар приятел, хората ще се боят от мен.
Но защо семейството ми?
Пусни ги.
Моля те.
-Месала, моля те.
-Молиш се?
А аз не те ли молих?
Ти избра това. Нямам какво повече да кажа.
Убий ме, и сестра ти и майка ти ще умрат,
разпънати на кръст пред теб!
Давай, Джуда.
Убий ме!
Нека Бог ме дари с отмъщение.
Ще се моля да си жив, като се върна.
Да се върнеш?
Отведете го.
Часови.
Трибунът ще говори с вас сега.
Трибуне, аз съм икономът в къщата на Хур.
Помня те.
Бяхме на път за Антиох, когато чухме за случилото се.
Джуда Бен-Хур не би сторил такова нещо. Познавате го, трибуне.
По-добре от теб.
Тогава нямате и капка съмнение, че обвиненията са безпочвени.
Затворниците бяха осъдени.
-Осъдени?
-Но това не е вярно.
Джуда никога не е мислил да напада губернатора.
Знаете, че той никога не би направил такова нещо.
В сърцето си го знаете.
Друсус.
Задръж този човек тук, докато го разпитаме.
Стой!
Вода за войниците.
Първо войниците!
Махнете се от кладенеца. Никаква вода за тях!
Махнете ги от кладенеца! Ей, ти!
Ела насам! Вода за конете!
-Вода. Вода.
-Първо войниците!
Ето.
Чакай.
Никаква вода за него.
Господи,
помогни ми.
Ей, ти! Казах да не му давате вода!
Хайде, ставайте всички!
Изправете ги на крака!
Връщай се в редицата, куче такова!
Ставайте!
Да тръгват!
Ей, ти, върни се на мястото си! На мястото си!
Напред, кучета!
Скоро лодката на консула ще доближи борда ни.
Готови за вдигане на греблата.
Вдигнете греблата!
Спуснете греблата!
Новият командващ, Куинтус Арий.
-Колко гребци?
-Двеста, консуле.
-А смените?
-По 30, на всеки час.
Този човек е болен. Сменете го.
-Сменете го.
-Веднага.
-Този човек ли създава проблеми?
-Непокорен е, консуле.
Това ще престане.
Колко служба имаш?
Четиридесет и първи.
Месец без един ден на този кораб.
Държиш точна сметка. А преди?
Три години на други кораби.
Три години.
Имаш дух да отвърнеш на удара
и разум, за да се въздържиш.
Очите ти са пълни с омраза, 41-ви.
Това е добре. Омразата поддържа човека жив.
Дава му сила.
Сега ме чуйте всички.
Осъдени сте. Държим ви живи, за да служите на този кораб.
Ако гребете добре,
ще живеете.
-Корабът е готов, консуле.
-Спуснете греблата.
Спуснете гребла!
Знаете, че флотилия от македонски галери
ограбва римски търговски кораби.
Императорът е възложил на нас честта
да ги открием и унищожим.
Бойна скорост, хортаторе.
Бойна скорост!
Скорост за атака.
Скорост за атака!
Скорост за таран.
Скорост за таран!
Почивка.
Стой!
Почивка!
Защо си тук?
Беше ми заповядано да се явя при вас през почивката.
О, да.
Бях забравил.
Можел си да ме убиеш както съм спял.
Ти си обречен човек. Защо не го направи?
Не съм готов да умра.
Какво мислиш, че ще те спаси?
Богът на моите предци.
Твоят Бог те е забравил.
Той няма по-голяма сила от образите, на които се моля аз.
Моите богове няма да ми помогнат. И твоят Бог няма да ти помогне.
Но аз мога.
Интересува ли те това, 41?
Виждам, че те интересува.
Аз съм воин по професия и в свободното си време
намирам удоволствие в това да обучавам воини.
Притежавам някои от най-добрите гладиатори в Рим
Искаш ли да станеш един от тях?
За да умра като ваш роб?
По-добре това, отколкото да живееш във вериги тук.
Това няма да продължи вечно.
Няма ли?
Какво ще направиш, ако избягаш?
Майка ми и сестра ми бяха обвинени с мен,
въпреки че бяха невинни. Няма да намеря покой...
Не ми казвай, че и ти си невинен.
-Ще се промени ли нещо?
-Не.
Обмисли предложението ми. Няма да можеш да избягаш, ако победим.
Ако загубим, ще потънеш с кораба, окован за греблото си.
Не мога да повярвам, че Бог ме е оставил жив досега,
за да умра, окован за гребло.
Много е упорита тази твоя вяра,
вярваш, че в съществуването има някаква висша цел.
Един разумен човек отдавна би се отказал от това.
Като вас.
Защо се отказахте?
Връщай се при греблото си, 41-ви.
Врагът е забелязан, консуле.
Съобщете на флотилията. Пригответе се за битка.
Всички стражи да заемат позиции
-Готови за зареждане.
-Бъдете готови за стрелба.
По-живо!
Побързайте със смолата. Вземете още амуниции.
Вдигнете греблата!
Спуснете гребла!
Оковете гребците!
Пазач.
Освободи 41-ви.
Не! Не искам да умра!
Не искам да умра!
41-ви, защо той направи това?
Не знам.
Преди време един друг човек ми помогна.
И тогава не знаех защо.
Нормална скорост!
Номер едно, пали.
Огън.
Огън!
Огън!
Чакайте команда за изтегляне.
Вдигни греблата! Изправи!
Изтегляме се!
Кормчия, надясно.
Удължи греблата!
Огън!
-Внимавай!
-Огън!
Кормчия, таран! Предай заповедта долу!
Скорост за таран!
Една галера се насочва към нас, консуле.
Ще ни ударят! Ще ни ударят!
Защо ме спаси?
Защо ме освободихте от веригата?
Как се казваш, 41-ви?
Джуда Бен-Хур.
Джуда Бен-Хур,
остави ме да умра.
Ще ви държим жив, за да служите на този кораб.
Гребете добре и ще живеете.
Платното квадратно ли е?
Не мога да кажа.
И за двама ни ще е по-добре да е вражески.
За мен смърт.
За теб свобода.
Римски е.
Към задната част!
Добре дошли, консуле. Вече бяхме изгубили надежда.
Вода.
Целия флот ли загубихме?
Пет галери.
-А битката?
-Битката беше спечелена.
Победата е ваша.
-Победили сме?
-Напълно.
В желанието Си да те спаси,
твоят Бог спаси също и римската флота.
Да живее Арий!
Изправете греблата!
Изчисти морето от голяма опасност, Куинтус Арий.
Този жезъл на победата е извоюван с достойнство.
Кой е човекът, който язди до теб?
Човекът, който ме спаси, за да се върна и да ви служа.
Само това ли знаеш за него?
Не. Бил е обвинен в нападение над губернатора на Юдея.
Но е бил невинен.
Ако не е, има някакво странно непостоянство в действията му,
опитва се да убие губернатора ми, а спасява живота на моя консул.
Ела утре. Ще говорим за това.
Имаме всички сведения за този човек,
ползвал се е с известна почит в страната си.
Атаката му срещу губернатора е атака срещу Сената и Рим.
Аз съм убеден, че не е имало такава атака.
Позволи ни да продължим, консуле.
Позволи ни да сме щедри.
Като награда за теб и твоята велика победа,
няма да го връщаме обратно. Даваме ти го като твой роб.
Такава е волята на Сената
и на римския народ.
Не преди дълго, аз се върнах в Рим
с един млад човек, който бе спасил живота ми.
Познавате го като най-добрият водач на колесници в Рим.
Пет пъти води конете ми към победата.
Познавам го като човека, заел мястото на сина, който изгубих.
Изпитвам бащинска гордост от постиженията му,
нещо, което мислех, че няма да изпитам никога.
Връзката ни с него тъй или иначе е много силна,
но тази вечер искам да споделя нещо с вас.
Формалностите по осиновяването бяха приключени.
Младия Арий е законен носител на името ми
и наследник на моята собственост.
Този пръстен на предците ми
щеше да е притежание на сина ми.
Сега е твой.
Странна е волята на съдбата, която ми даде нов живот
нов дом
и нов баща.
Тя ме доведе тук.
Може и да ме отведе оттук.
Но където и да отида,
винаги ще нося този пръстен, както подобава на един син на Арий.
С благодарност и признание,
и с голяма чест.
Това е моят стар приятел Пилат Понтийски.
Преди да дойдеш в града, конете ми винаги печелеха.
Великолепни коне, извънредно бързи.
Но не достатъчно бързи, за да те победят.
-Кажи ми, от Юдея ли идваш?
-Да.
Чух, че климатът там бил тежък.
Не и за юдейците.
Изгледите са лоши. Ще ме правят губернатор.
-На Юдея?
-Да.
Аз исках Александрия.
Но изглежда пущинакът се нуждае от моя талант.
Скорпионите и пророците не могат да живеят без мен.
Не мисли за праха на Юдея, поне тази вечер.
Кози и Йехова.
Ти тръгваш.
Налага се.
Това е пътуване, от което не мога да те спра.
По очите ти личи, че духом си там. Аз мога да позная болката.
Все пак те съветвам да изчакаш.
Гратус ще бъде сменен.
Губернатор ще стане Пилат Понтийски.
Кога?
Много скоро.
Това ще ни послужи на целите.
На нищо няма да ни послужи, ако се върна в Юдея и съм закъснял.
Това чувство ме преследва във всеки момент, прекаран тук.
Ще те види ли Рим отново?
Тук е тази част от живота ми, който ти създаде за мен.
Ще я помня.
Боговете, не взимат под внимание един старец.
Те си имат начин.
Простете.
Вие не сте тукашен.
Да не сте от Назарет?
Защо питате?
Мислех си,
че може да сте онзи...
Онзи, когото се върнах да открия от моята страна.
Трябва да е на вашата възраст.
Кой?
Когато Го видя,
ще Го позная.
О, прости ми. Аз съм Балтазар от Александрия.
Гост съм на шейх Илдерим.
Безмозъчна торба с кокали!
Не! Не! Не с камшика!
Това е домакинът ми.
По-нежно!
Глупак! Празноглавец! Нищо не разбираш от коне!
Ако удариш чедата ми още веднъж, ще изцедя кръвта ти капка по капка.
Сега ги води нежно на първия завой и после ги пусни да бягат! Хайде!
Запомни добре думите ми! Покажи малко мъдрост!
Красиви коне.
Сега! Готови са! Пусни ги да бягат!
Гледай. Няма да вземат завоя.
Не! Не!
Абадон, спри го!
Не с камшика!
Ще го убия!
Ти си се побъркал! Дай ми поводите, глупако!
Мислиш, че може да се отнасяш с конете ми като с животни?
Язди крави и кози! Само за това ставаш!
Слизай, идиот!
Язди кози, не коне!
Аз съм прокълнат. Видяхте ли какво стана?
Този пътник предрече, че ще се случи.
Конете ви са чудесни, но не са добър впряг.
Не са ли?
Един от тях е стабилен, този от външната страна.
-Антарес.
-Най-бавният?
Трябва да се впрегне от вътрешната страна, за да държи.
Имаш отлично око. Къде си го придобил?
На арената в Рим.
Състезавал си се в прочутата арена?
Кажи ми, приятелю, ще накараш ли моите 4 коня да бягат като един?
Тръгнал съм за Ерусалим.
Керванът ти ще почива до утре, нали?
Ще имаме време да пийнем, да хапнем и поприказваме.
Ела в палатката ми да се освежиш.
Нека да чуя как си се състезавал в Рим.
Ако имах глас, щях да ти изпея ода за конете.
Не се е раждало по-красиво животно
от сътворяването на света насам.
А утре ще сложа Антарес от вътрешната страна.
Като го направиш, скъси хомота. Ще им помогне при завоите.
Джуда Бен-Хур.
Ти си евреин, а си карал колесница в голямата арена.
Да.
По странно стечение на обстоятелствата.
Идването ти тук е така навременно.
Можем да постигнем чудеса!
Но ти трябва да тръгваш.
Пътуването ми не търпи отлагане.
Може би после ще се върнеш.
Ако го направиш, доведи приятелите и жените си.
Нямам жени.
Никакви?
Аз имам шест, не, седем.
Аз преброих осем.
И това е така, защото пътува. У дома има повече.
Повярвай ми, голямо предимство е да имаш много жени.
-Някой ден се надявам да имам.
-Една жена!
Един Бог, това го разбирам. Но една жена не е цивилизовано.
Не е щедро.
-Не ти ли хареса храната?
-Разбира се.
Благодаря. Благодаря.
Приеми съвета ми, приятелю. Купи си малко жени.
Сега трябва да кажа лека нощ на моите.
Когато им се доспи, стават нетърпеливи и ревниви.
Чакат да видя на кого ще кажа първо лека нощ.
-Тогава да се сбогуваме.
-Не, не, остани.
Остани да ги видиш
Елате, деца мои. Елате.
Срамуват се от непознати.
Елате.
Не се страхувайте. Елате.
Хайде, деца мои.
Те произлизат от арабската порода на фараоните
и аз съм ги нарекъл с имена на звезди.
Ела, Антарес.
Ти си най-бавният и можеш да тичаш по цял ден без умора.
Какво? Да, да.
И аз те обичам, добрият ми Антарес.
Ела, Ригел.
И двамата сме се нахранили добре, светът е чудесен.
Това е добрият ми Ригел.
Да, готов си за сън.
Работата за деня е свършена, а?
Да, отиваш да спиш след минута.
Лека нощ. Лека нощ, съкровището ми.
Стой мирен, Алдебаран. Не съм те забравил.
Не. Ти си най-бързият, но трябва да си стабилен.
Не съм виждал по-хубави коне дори в Рим.
Трябва да видиш майка им, Мира.
Не смея да я водя с мен. Моите хора не понася.
Добре, добре.
Приемат те като приятел, а те не показват така лесно обичта си.
Хайде, Антарес, Ригел, късно е.
Алтаир, Алдебаран, отивайте да спите.
Трябва да сте силни и бързи.
Вървете, деца мои.