Ben-Hur (1959) (Ben.Hur.1959.DVDrip.XviD.AC3.5.1Ch.CD1-WAF.sub) Свали субтитрите
ГОДИНА ПЪРВА ОТ НОВАТА ЕРА
В годината на раждането на Христос,
Юдея, от близо век, се намираше под владението на Рим.
След 7 години, император Августус Цезар
разпореди на всички юдеи
да се завърнат по родните си места,
за да бъдат преброени и обложени с данък.
Пътищата на много от тях ги доведоха в столицата - Ерусалим,
размирното сърце на тяхната родина.
Старият град бе доминиран от крепостта Антония,
седалището на римската власт,
и от големия златен храм,
външен знак за една неизчезваща вяра.
Въпреки, че се подчиняваха на волята на Цезар,
хората зачитаха своето древно минало
и помнеха обещанието на своите пророци,
че един ден сред тях ще се роди спасител,
който ще им донесе изкупление и вечна свобода.
Ще бъдеш преброен в Хеброн.
-Име?
-Самуел.
-Град?
-Яфа.
-Кой род?
-На Михаил.
-Отмести се.
-Да.
-Име?
-Йосиф.
-От кой град?
-Назарет.
-Род?
-Давид от Витлеем.
А жената?
Съпругата ми.
Отмести се. Ще те преброят във Витлеем.
Хайде.
БЕН-ХУР
Историята на Христос ОТ ГЕНЕРАЛ ЛЮ УОЛЪС
26-ТА ГОДИНА ОТ НОВАТА ЕРА
Кое е това село?
Назарет.
Утре вечерта трябва да стигнем в Ерусалим.
Няма ли да гледаш войниците, Йосифе?
Виждали сме римляни и преди.
Да,
и пак ще ги виждаме.
Масата ми не е довършена.
Къде е синът ти?
Разхожда се из хълмовете.
Не си гледа работата, Йосифе.
Не.
Веднъж му го казах, а той ми отвърна:
''Аз трябва да върша работата на баща си.''
Защо тогава не е тук и не работи?
Той работи.
Тръбачи на легиона!
Добре дошъл, Месала.
Командването е твое.
Благодаря.
Аз ти благодаря, че ме сменяш.
Друсус,
когато бях момче, мечтаех да командвам този гарнизон.
Колелото се завъртя.
Аз командвам.
Мирно!
Първа редица, надясно!
Напред!
Бях забравил за жегата.
Ако беше само жегата...
живях тук до 14-годишна възраст. Ерусалим беше моят дом.
-Баща ми оглавяваше...
-Да, знам.
Всички помнят баща ти. Отличен губернатор.
Ако съществува такова нещо в тази проклета страна.
Ако искаш да се отличиш, Секстус, прави трудното.
Аз помолих да ме пратят тук.
Нещата са се променили, откакто си бил момче.
По какъв начин?
Не си плащат данъците, презират Рим...
Това не е нещо ново.
Освен това, религията. Казвам ти, те са пияни с религия.
Чупят статуите на боговете ни, дори тези на императора.
Наказвайте ги.
Правим го.
Ако ги намерим.
Открийте водачите.
Трудно е. Не знаеш къде да започнеш.
Тук действат странни сили.
Тази работа с ''месиите''...
Знам. Предричаха за идването на такъв, когато бях момче.
Крал на евреите, който ще ги отведе в някакъв анти-римски рай.
Направо ти се завърта главата.
Има някакъв дивак в пустинята, наречен Йоан,
който топи хората във вода.
Синът на дърводелец прави магий. Те ги наричат ''чудеса''.
Винаги се намира по някой размирник.
Не, не. Този човек е различен.
Той учи, че Бог е близо, у всеки човек.
Което е много мъдро, като си помислиш.
Твърде дълго си отсъствал от Рим.
Върни се, Секстус.
Отиди в Капри. Къпи се, почини край морето
и забрави, че Бог е у всеки човек.
-Бог е само един.
-Да, знам.
Императорът е недоволен.
Иска Юдея да се превърне в дисциплинирана провинция.
Заповяда ми да възстановя реда. Ще изпълня желанието му.
Как? Човек може да бъде бит, арестуван и хвърлен в затвора.
Но как се контролира това? Как да се бориш срещу една идея?
Особено ако е нова.
Отвън чака един евреин. Иска да види трибунът Месала.
Предполагам, че си има име.
-Казва, че е принц Джуда Бен-Хур.
-Дръж се с него като такъв!
Кажи му, че ще дойда.
Да, трибуне.
Центурион!
Тази страна е била негова, преди да стане наша.
Не забравяй това.
Да, трибуне.
Много мъдро. Този Бен-Хур е най-богатият човек в Ерусалим.
И стои начело на един от най-изтъкнатите родове в Юдея.
Бяхме приятели като момчета.
Бяхме като братя.
Секстус,
попита ме как може да се бориш срещу една идея.
Ще ти кажа.
С друга идея.
Казах, че ще се върна.
Не мислех, че ще го направиш.
Така се радвам.
-Виж се само.
-Виж се само!
Върна се като трибун.
Когато чух новините, вдигнах тост за теб.
Сега ще вдигнем още един.
-Майка ти и сестра ти?
-Добре са.
Говорят за теб, откакто разбрахме, че ще идваш.
-Тирза омъжи ли се?
-Не.
Кандидати не липсваха, но тя си мечтаеше.
Влюбена е в теб още от 5-годишна.
С нетърпение чакам да ги видя.
Все още ли ходиш на лов за чакали и лъвове?
Или си станал много изискан?
-Долу Ерос, да живее Марс!
-Долу Ерос, да живее Марс!
Където се кръстосват гредите?
Добре.
След всичките тези години!
Все още сме близко.
Във всичко.
Надявам се.
Знам.
Ти си римлянин, а аз евреин,
чийто живот ти някога спаси.
Най-доброто нещо, което съм направил.
Джуда,
ще ми бъде трудно да управлявам тук.
Ще имам нужда от помощ.
От твоята помощ и съвет.
-Искаш съветът ми?
-Да.
Изтегли легионите си.
Върни ни свободата.
За съжаление императорът си обича империята.
Особено държи на Юдея.
Но Юдея не държи на императора.
Има ли нещо по-тъжно от несподелената любов?
Моето жилище.
Малко е мрачно.
Не е мрачно.
Строго. Аскетично.
Римско.
Ще бъда втори по чин след новия губернатор, Валериус Гратус.
Той идва след няколко дни с още легиони.
Значи слуховете са верни.
Императорът не одобрява поведението на хората ти.
Носят се приказки за бунт. Той ще бъде смазан.
Но ти и семейството ти няма да се притеснявате.
Аз съм втори по важност тук, а ти си ми приятел.
-Аз съм евреин.
-Но приличаш на римлянин!
Какво общо имаш ти с бунтовната сган?
-Те са моя народ. Аз съм от тях.
-Бъди по-мъдър, Джуда.
Светът принадлежи на Рим. Ако искаш да живееш, ще станеш част от него.
Променил си се.
Пораснах. Видях свят, откакто напуснах Ерусалим.
Видях Рим. Не случайно едно малко селище на Тибър
е избрано да командва света.
Заради легионите ви.
Не само заради тях.
И други страни имат армии, добри армии. Воювал съм срещу тях.
О, не.
Съдбата ни избра да цивилизоваме света. Трябва да го сторим.
Нашите пътища и кораби свързват целия свят.
Римското право и архитектурата са гордост за човешкия род.
Аз вярвам в бъдещето на моя народ.
Разбира се. И можеш да им помогнеш.
Как?
Ти си аристократ.
Родът ти се ползва с почит. Ти си принц на твоя народ.
Богат си и имаш влияние. Репутацията ти е безупречна.
Ще те послушат, ако се обявиш срещу съпротивата.
Убеди ги, че е глупаво да се опълчват на Рим.
По-лошо от това, напразно е!
Защото ще заличи от лицето на земята твоя народ!
Аз съм против насилието. Всички го знаят.
Говорил съм срещу него и пак ще го направя.
Значи се разбрахме!
Кога мога да дойда да видя семейството ти?
-Надявахме се за утре.
-Добре.
А сега да вдигнем тост.
Виното е ужасно, между другото.
Специално ферментирало за римската армия.
Много сте жестоки към завоевателите.
Светът се е побъркал.
Но в него има едно нормално нещо:
Лоялността на старите приятели.
Трябва да вярваме един на друг.
Ще пиеш ли за това?
С цялото си сърце.
Ето го, така го помня.
Дворът, в който играехме на смяна на караула.
Покривът, от който хвърляхме камъчета и после се Криехме.
-Бяхме разбойници, нали?
-Не, бяхте добри момчета.
Искам това време да се върне.
Ето го. Нищо не се е променило.
Освен фонтана.
-Старият кладенец пресъхваше.
-Всяко лято.
Нов фонтан и нова Тирза. Пораснала си.
-Не е променен, нали, майко?
-Не?
Разбира се, че е. Беше момче, когато ни напусна, сега е мъж.
С големи отговорности.
Ела.
Императорът строи ли, строи, камъкът в мрамор превръща.
О, почти забравих. Донесох ти това.
Не съм виждала подобно нещо. Красива е!
-От Рим ли е?
-От Либия. Бях там миналата година.
Грандиозна кампания.
Армиите ни се срещнаха на брега. След двудневна битка те избягаха.
Превзехме столицата им. Варварски град, но много красив.
Беше, докато не го разрушихме.
Сега е само пепел.
Отегчавам ви с войнишки истории.
Ела с мен, има нещо, което искам да ти покажа.
Благодаря ти за това.
Избрах подходящ подарък за теб. Това е женска брошка.
Какво мислиш?
Великолепен е.
Арабски.
Носи всички черти на породата. Аз съм го развъждал.
Нека го опитам някой път.
Когато си поискаш. Твой е.
Даваш ми го?
О, Джуда.
Ти си добър. Ще бъде като в доброто старо време, знам.
Джуда, помисли ли
за това, което ти казах?
Да. Вече говорих с някои хора.
Говорих срещу насилието, срещу спречкванията.
Повечето мъже са съгласни.
Повечето? Не всички?
Не, не всички.
Кой не е съгласен?
Засегнатите, нетърпеливите.
Кои са те?
Да, Джуда. Кои са те?
Ще запазя ли приятелството ти, ако стана предател?
Да дадеш имената на престъпниците не е предателство.
Те не са престъпници, Месала. Те са патриоти.
Патриоти?!
Нека ти обясня нещо. Нещо, което може би не знаеш.
Императорът ни наблюдава. В момента наблюдава Изтока.
Това е моята голяма възможност, твоята също.
Ако въведа ред тук, ще получа всякакъв пост.
Ти ще се издигнеш с мен, обещавам. Знаеш ли къде можем да свършим?
В Рим! Да, може да стоим до самия цезар.
Сериозен съм. Може да стане и сега е моментът.
Кълна се, сега е времето.
Императорът ни наблюдава и ни преценява. От нас се иска да служим.
Искам да ми помогнеш, за да му служа добре.
-Говориш така, сякаш той е Бог.
-Той е Бог. Единственият Бог.
Той е силата, истинската сила на земята, не...
Не това.
Помогни ми, Джуда.
Бих направил всичко за теб, Месала,
освена да предам своите хора.
В името на боговете, какво значи животът на няколко евреи за теб?
Ако не ги убедя, това не значи, че ще ти помогна да ги убиеш.
Освен това ти трябва да разбереш едно, Месала.
Аз вярвам в миналото и бъдещето на моя народ.
Бъдеще? Вие сте поробен народ.
Може да завладеете земята. Може да изколите хората.
Но това няма да е краят. Ние отново ще се изправим.
Мечтите ти са мъртвородени. живееш с митовете от миналото.
Славата на Соломон си е отишла. Мислиш, че ще се върне?
Йешуа няма да възкръсне, за да ви спаси, нито пък Давид.
Има само една реалност в света днес. Да гледаш към Запада.
Не ставай глупак! Гледай към Рим!
По-добре глупак, отколкото предател или убиец.
-Аз съм войник.
-Който убива за Рим, а Рим е злото.
-Предупреждавам те...
-Не! Аз те предупреждавам.
Рим е оскърбление срещу Бога.
Рим задушава моят народ и страната ми, целия свят!
Но няма да е задълго.
В деня, в който Рим падне, ще се разнесе такъв вик на облекчение,
какъвто светът не е чувал преди.
Или ще ми помогнеш, или заставаш срещу мен. Нямаш друг избор.
Или си с мен, или си против мен.
Ако е само това изборът,
значи съм против теб.
Ето ги.
Къде е Месала?
-Къде е...
-Отиде си.
Отиде си?
-Но защо?
-Не можеше да остане.
-Какво стана?
-Новият трибун има задължения.
Хайде, нека да вечеряме.
Благословен да си, Боже, Отче наш, царю на света,
който ни даваш хляба на земята.
Няма да го видим повече, Тирза.
Искаше да ме използва, да предам хората ни.
-Господарю, керванът от Антиох.
-Да, Амра, видях.
Симонидис.
-Добре заварил.
-Господарю.
Симонидис е донесъл подаръци, както обикновено.
Кехлибар и нефрит за мен. Коприна за Тирза.
А за господаря, иберийско вино.
Да не забравяме най-добрия подарък, твоето присъствие.
Оказвате голяма чест на слугата си. Нося добри новини от Антиох.
-Керваните от Петра.
-Всички са пристигнали.
-Добре.
-Ето ги и сметките.
Ами Нумидия?
Търговският път е осигурен, подписан е договор с краля.
Веднъж в годината носиш сметките.
И веднъж в годината аз ставам по-богат.
Да, но най-голямото ми богатство е моят иконом.
животът ми приналежи на къщата на Хур.
Нищо друго не съществува за мен, като се изключи дъщеря ми.
-Тя сигурно вече е станала жена.
-Да, и е ваша собственост.
Родена е като дъщеря на ваш роб.
Когато те наследих, аз наследих приятел, не роб.
Естер дойде с мен от Антиох, за да й дадете разрешение да се омъжи.
Давам го. желая ти да се радваш на много внуци.
Ако е рекъл Бог, ще ги имам.
С ваше позволение, Естер иска да говори с господаря.
Искаш ли да се омъжиш, Естер?
Това е желанието на баща ми.
Съпругът ти ще е щастливец.
Как се казва?
Давид, син на Матиас.
От чий дом?
-От неговия собствен, господарю.
-Той е свободен човек.
Кажи ми повече за него.
Виждала съм го веднъж.
Търговец е, ползва се с добро име в Антиох.
Ще откупи свободата на Естер.
Свободата й ще е моят сватбен подарък за Естер.
Много сте щедър, господарю.
Обичаш ли този човек?
Ще се науча да го обичам.
Давам ти разрешение да се омъжиш.
Да пием за твоето щастие.
И за благополучно връщане в Антиох.
Обезпокоих те.
Не.
За какво си мислеше?
Вземах си сбогом
с този град
и с тази къща.
Ти не си идвала често тук. Какво си спомняш?
Баща ми често ме водеше тук,
когато бях малка.
Това беше дом, в който винаги бях щастлива.
Освен веднъж.
Когато вие и приятелят ви, римлянчето...
-Месала.
-Да.
Бяхте ходили на лов,
и те ви донесоха вкъщи ранен.
Докоснах лицето ви, докато лежахте там
и се помолих на Господ, ''Не позволявай това момче да умре.''
Спомням си как го каза. Нежно, както го казваш сега.
Да, господарю.
Господар? Аз ти дадох свободата.
Странно е. Аз не съм се чувствала робиня.
А сега
не се чувствам свободна.
Знаеш ли, в старите, мъдри дни на Соломон,
ако между робите
е имало момиче, което той е харесвал,
е можел да я отдели от останалите
и да я вземе при себе си.
Мъдрите дни на Соломон.
Било е различно.
И много отдавна.
Ако не беше младоженка,
щях да те целуна за сбогом.
Ако не бях младоженка,
нямаше да се сбогуваме.
Робският ти пръстен.
Честна размяна.
Свободата за теб. Пръстенът за мен.
Ще го носите ли?
Докато срещнете жената, за която ще се ожените?
Дотогава.
Боговете са благосклонни към моя повелител Гратус.
Надявам се да му хареса постът на губернатор.
Благодаря, трибуне.
Не виждам делегация от града.
-Такава няма да има.
-Няма ли?
Посрещането на Ерусалим няма да е много топло.
Но аз ви уверявам, че ще бъде тихо.
Да тръгваме.
Ето го Месала.
Той те видя, Джуда.
Новият губернатор.
Назад!
-Назад.
-Елате с мен!
Сигурно са евреите!
Отворете в името на императора!
Джуда! Тирза! Какво има? Какво е станало?
Отворете в името на закона!
-Гледах...
-Падна керемида и го удари.
-Не беше по моя вина.
-Няма да й повярват.
Няма да се наложи да казва нищо. Чуваш ли? Тирза, не казвай нищо.
Отворете портите!
Аз ще говоря с тях.
-Арестувайте го!
-Нека ви кажа какво стана.
-Задръжте тези жени.
-Спрете!
Стана случайно.
Нека ви обясня какво стана. Никой няма вина.
-Това е човекът. Видяхме го.
-Стана случайно.
-Случайно?
-Кълна се.
Опрях си ръката на керемидите. Една от тях поддаде.
Отведете го. Отведете всички.
-Той казва истината!
-Аз го направих! Оставете ги!
Внимание!
Месала.
В името на Бога, кажи им, че е грешка.
Подпрях се на керемидатата и тя падна.
Стана случайно.
Пусни ги! Те нямат нищо общо!
Пуснете слугите.
Пуснете ги. Вървете да си вършите работата.
Тръгвай.
Къде?
В Тир.
В Тир ли?
Аз още не съм осъден.
Отивам да умра в галерите, без да е имало процес?
Обвинението е лъжливо! В него няма капка истина!
Чакайте. Какво стана с майка ми и сестра ми?
Вържи му ръцете.
-Поне ми кажете, че са добре.
-Нищо не мога да ти кажа.
Продължавай. Движи се.
Тъмничар!
Пазач, натам!
Нагоре по стълбите!
Тъмничар!
Тъмничар!
Надясно.