Alexander (2004) (Alexander.2004.TC.XViD-iNVFX.CD2.srt) Свали субтитрите
Напред!
Напред, мъже!
Тръгвай!
Напред!
Няма да е трудно да го стигнем!
До вечерта ще сме го хванали!
Конете ни са изтощени!
Александър! Александър, баща ми изнемогва!
Персите ни пометоха с колесниците си!
Колко са останали?
- Не!
Александър, ако тръгнеш след него рискуваш да загубиш армията си!
Ако го заловим ще покорим цяла империя!
Този път ми се измъкна, страхливецо!
...Но не можеш вечно да се криеш!
Ще се върна за теб! Напред!
Ваше величество...
- Ти се би смело.
Как ти е името?
- Глаукос, царю мой.
Къде е домът ти?
- В Берила...
Не падай духом.
Не се предавай точно сега.
Отново бъди смел, Глаукос.
Името ти никога няма да умре.
Александър...
Персийската империя, най-могъщата сила позната на света,
беше унищожена.
Александър беше на 25 години
когато стана цар на света.
Веднъж Александър ми каза,
че човек се чувства най-самотен, когато остане на саме с митовете.
Вавилон, Персия.
Сбъдна се мечтата, която беше сам мит за всички предишни гръцки царе.
Персите бяха победени.
В този славен момент,
Александър се възцари над всички.
По мое мнение, Вавилон беше достоен дом
за такъв велик владетел.
Замислете се за умовете, които са построили всичко това.
С архитекти като тези хора можем да построим прерасни градове.
Аристотел може да ги нарича варвари,
но той никога не е виждал Вавилон!
Тук има достатъчно злато за 3 поколения македонски армии напред.
Македония не може да побере цялото това злато, Касандер.
Богатствата на тази страна са огромни.
Надявам се, че празнуват в наша чест.
Ще използваме местното население Антигон, но не като наемни войници.
Звучиш като цар Филип.
- Филип така и не видя Вавилон.
Както и да е! Не исках да те обидя.
Здравейте!
Александър знам, че съм вече стар и сприхав,
но каквито и да са различията ни искам да ти кажа,
че в този момент баща ти щеше да се гордее с теб.
Благодаря, Променион.
Моля те, да ми простиш за острите ми думи.
Гневът е лошо нещо. Понякога ме заслепява.
Приятели мой! Произлизаме от малка, бедна земя,
а сега сме управляваме 2 милиона квадратни мили!
Не съм си и мечтал за такова нещо!
Никой ли от вас не се страхува, че това огромно богатство
може да ни унищожи?
Имаш право. Докато Дарий е жив, той е законният цар на Азия.
Аз съм нещо като узурпатор.
Но той няма никаква власт, Александър!
Крие се някъде в планините сам, без армия.
Докато се крие, хората могат да вярват в него.
Едва когато го намерим властта ни ще стане законна.
Какво ще правиш сега, Александър?
Трябва да довършим това, което започнахме в Гаугемала, Променион.
Трябва да намерим Дарий на всяка цена.
- Баща ти не би постъпил така.
Аз не съм баща ми.
Хайде! Забравихте ли, че не сме обиколили замъка?!
Какво е това?! Ако бях на мястото на Дарий, нямаше да излизам от тук.
Тук има по една цена за всяка нощ от годината.
Слава на боговете! Май започвам да забравям жена си.
Съветвам те да внимаваш с тези красавици, Вземи. Сега ще ти покажа...
...Да, господарю.
Внимавайте с тях, мой смели генерали.
Красотата може да бъде опасна.
Това е великият цар Александър.
Това е принцесата на хилядите рози.
Тя е най-голямата дъщеря на бившия велик цар Дарий.
Татайра.
Благородни Александър...
...моля ви за живота на сестрите ми,
за този на майка ми, за този на нейната майка...
Права сте, принцесо Татайра.
Аз и той сме Александър.
Моля ви... ... моля ви за живота на семейството ми.
Кажи ми как да ти служа, велики царю. Моля те... Погледни ме!
...В очите.
...принцесо...
...и ми кажи как искаш да бъдеш третирана.
Както съм третирана сега. ... Като принцеса.
Така да бъде.
Ти и семейството ти ще бъдете третирани като мое семейство.
Ще живеете в този дворец колкото пожелаете.
Имате ли други желания, моя благородна принцесо?
Не.
Казах ви всичко...
...което...
...Исках.
- ... Исках.
Вие сте истинска кралица.
Да. Тя е подходяща за теб,
но все още не прави нищо. Вече 3 месеца си във Вавилон,
а мен остави в Пила на милостта на враговете ти,
които между впрочем, са много. Антипий
започва да злоупотребява властта, която му даде.
Влиянието му става все по-голямо.
Той е Променион бяха от приближените на баща ти.
Променион е много опасен. Тези, от които най-много трябва да се страхуваш
са най-доверените ти хора. Те са като змии
Коварни са.
- За цар Александър!
Касандер е син на Антипий.
Пази се от Клавдий. Той беше любимец на баща ти.
Кротий. Той е велик мъж, така е,
но имай едно на ум за мъже, които мислят прекалено много.
Склонни са да се самозалъгват.
Дръж под око най-добрия си приятел.
Ти направи всичките си приятели богати
собствената ти майка и ти самия
живеем в една разточителна бедност.
Защо непрекъснато отказваш да ми повярваш?
Само черен ум като моя би могъл да разкрие
тайните на сърцето. Сърцата са изпълнени със зло, Александър.
С много зло!
В теб обаче, в теб, сина на боговете,
е скрито слънцето на този свят. Приятелите ти
не могат да се сравняват с теб. Името ти ще живее вечно.
Ти си олицетворение на най-ослепителната светлина на младостта!
Ти ще останеш вечно млад, вечно силен!
Никога няма да има друг Александър като теб.
Александър Велики.
Запомни, искам да ме доведеш във Вавилон както ми обеща!
Само аз мога да ти помогна. Нека неприятелите ти знаят че ако ти навредят
ще се изправят срещу мен, царицата на Вавилон.
Иска прекалено много в замяна на моментното ми пренебрежение.
Доведи я тук, Александър. Това ще й донесе голяма радост.
Радост?! Нейните съвети ме отвращават!
Остани при мен тази нощ, Хефестиян.
Тази вечер си свободен.
Благодаря ти.
Генералите ти се страхуват от обсебеността ти от това място.
Според тях, ти не си роден за цар на Азия.
Разбирам. Ти искат да се върнат по домовете си с много злато,
но аз прозрях бъдещето, Хефестиян! Виждал съм го хиляди пъти!
Виждал съм го във всичко! Тези хора искат...
...имат нужда от промяна.
Аристотел сгреши относно тях.
Защо?
- Погледни тези, които завладяхме.
Дори и когато умрат,
виковете им когато ме приветстваха ще продължат да се чуват!
Те излязоха по улиците! Какво ли са си мислели
пеели или писали, когато са чули за приближаването ни?!
Чули са за идването ни, но не са мислили, че ще влезем в града им.
Войниците вече строят градове!
Армията на Александър завладя цялата земя от Египет до далечния океан!
Можем да свържем тези земи, Хефестиян.
...Както и тези народи! Според някои, Александър започва да не вярва
на самия себе си...
Влезе в този град за да превърнеш жителите му в свои роби.
Но ние ги освободихме! Персийците вече не са роби! Да. освободих всички хора по света...
Това ще е по-славно дело дори и от това на Ахил, на Херакъл...!
Това ще е равно с делото на Прометей...
...който винаги е бил приятел на хората.
Всички знаем участта на тези герои.
Всички много са страдали.
- Всички страдаме.
Баща ти, моят баща...
Те стигнаха до края на дните си и накрая, това което имаше значение
бе какво са направили.
Преди време ми каза, че страхът то смъртта обзема всеки човек.
Няма ли друга, по-могъща сила?
Нима любовта не е по-силна от смъртта...
...Александър?
Понякога се питам... ... дали най-много...
...се боиш от майка си. Разделят ви толкова много години и мили.
От какво всъщност се страхуваш?
Не знам!
Когато бях дете, майка ми ми каза, да намеря слабостите на баща ми.
Какво съм аз, Хефестиян?
Слаб или божествен?
Скъпи мой Хефестиян, в този свят вярвам само на теб.
Липсваш ми!
Имам нужда от теб.
Само теб обичам, Хефестиян.
...Никой друг.
Все още извиваш главата си по този особен начин.
Ето така...
- Престани.
Гласът ти е по-хубав от този на вятъра. Ти си всичко за мен, Александър.
Никой друг няма очи като твоите.
Треперя като глупаво малко момче!
Ти си всичко на което се надявам.
Без теб животът ми не би имал смисъл.
Ужасявам се от мисълта, че мога да те загубя.
Никога няма да ме загубиш, Хефестиян.
Винаги ще бъда с теб.
...Чак до самия край.
Североизточна Персия.
Покоряването на Североизточна Персия
се превърна във свирепа война,
която продължи почти 3 години.
Александър преследва Дарий чак до Севария,
но така и не успя да го залови жив.
Беше полу-умрял, когато го намерихме, сир.
Поиска вода, пи малко и след това умря.
Строй се!
Великият цар Дарий беше предаден от собствените си генерали.
Той погреба тялото му и тръгна след тези генерали
в непознати земи.
Той прекоси река Оксиус
и навлезе в Седекия.
Навлязохме в легендарните непознати земи на Изтока...
...където преди нас бяха идвали само великите, митични герои.
Знаехме, че се намираме почти на края на света.
Онези предатели нямаше къде да избягат.
Александър хареса необятността на тази земя.
Изпращаше тук на заточение мъже и жени...
...които се бяха осмелили да оспорят властта му.
В тези продължителна война, той не показваше милост.
Александър изби всички племена, който отказаха да му се подчинят.
Скоро настъпи денят, в който бе отсечена главата и на последния му враг.
Александър беше единственият претендент за трона на Азия.
Стигнахме до Собрия и Бакбрия.
На това място, Александър взе едно от най-мистериозните си решения.
Александър!
Красива е, нали? Тя държи на теб, Александър.
...Вероятно обаче, твърде много.
Според вярванията в моята страна,
тези, които обичат твърде много губят всичко.
Тези, които обичат и мразят едновременно...
Баща ти ще се обърне от гроба. Не можеш да се ожениш за нея.
Това не е редно! Нямам й доверие!
Какъв е смисълът във всичко това Александър? Вземи я като своя наложница.
Искам син! Проклет да си, Филотий!
Благородниците в двореца имат сестри, от които ще излязат чудесни майки.
Като си взема азиатка за кралица, а не за робиня
ще засвидетелствам уважението си към местния народ!
Този брак ще ни постигне голям ефект. Така народите ни ще се обединят.
Това не означава, че един ден няма да си взема македонка.
Като втора жена ли? Това ще е обида за Македония.
Александър, става дума за честта на родината ни.
Точно така! Какво повече можем да спечелим, Александър?!
Дойдохме тук за да накажем местните за престъпленията им. Постигнахме го!
Минаха 7 години от какво напуснахме дома си! Вървим от планина на планина
преследваме номади и разбойници! Македония е съвсем беззащитна!
Защо? Дойдохме да строим пътища в Азия?!
Дойдохме да строим!
- Дойдохме да завладеем градовете им
и да увеличим териториите си. В това няма нищо лошо, Променион!
Какво печелят македонците от всичко това?
- По-богати сме от преди!
Ами народът ни?!
- Моите уважения, Променион,
но ако се беше справил при Гаугемала отдавна щяхме да сме хванали Дарий.
Как смееш, Неарций!
- Генерал Неарций!
Аз видях героичността и смелостта на войните ни!
Баща ми направи всичко възможно!
- Фелотий!
Седнете и двамата.
Александър, познавам те от момента, в който се роди.
Подкрепих те след като баща ти умря.
Нито за миг не се усъмних в качествата ти на водач.
Аз председателствах съвета, който те определи за цар!
Дай ни македонски наследник.
Македонски наследник.
Чухте ме ясно. Променион!
- Александър...
След сватбата ми ще вземеш две роти и ще се върнеш във Вавилон.
Успех по пътя. Ще управляваш двореца докато ме няма.
Ще ми пратиш още войски.
Няма да позволя да се месиш в решенията ми.
- Ти си царят,
но осъзнаваш ли колко много се отдалечи от пътя на баща си?!
Проклет да си, Променион, заради острите си думи!
Какво толкова постигна баща ми?! Какви доводи ще изкажеш?
Той не копнееше за битки и не им се наслаждаваше като теб!
Вземаше решенията заедно със съвета си. Всички бяхме равни.
Това е стара македонска традиция. Не взимаше решения въз основа на
личните си желания.
Стигнах по-далеч от колкото баща ми някога си е мечтал!
Стари човече, кога ще повярваш в мен?
Александър, бъди разумен!
Нима никога не сме били като равни?!
Не споделяхме ли всичко? Спомни си какво ни каза Аристотел за този народ!
Азиатка за царица?!
Ще се свържеш с народ, който никога не е спазил думата си към никой грък?
Аристотел не беше прав, Касандер! Тези хора имат достойнство!
С какво ти си по-добър от тях?!
А, Касандер? По-добри са от колкото теб.
Ти и тези като теб сте като...
Александър...
Това, което ме натъжава най-много не е недоверието ви
към преценката ми!
Натъжава ме презрението ви към този свят който е много по-стар от нашия!
10 години след като майка му настоя да се ожени за македонка...
Чрез този съюз между грък и варварка...
...най-могъщият човек на света си взе жена без политическа зестра.
Защо?
Според някои, така Александър искаше да спечели племената на своя страна.
Според други, той искаше наследник с азиатски корен.
Според други, Александър просто се влюбил в момичето.
Защо ли се ожени за нея? Едва ли обаче някой би могъл да остане равнодушен
към черните й красиви очи.
Заповядайте, господарю.
- Александър!
Това е сватбеният ни подарък.
По повод на този тържествен миг...
...вдигам тост за великата ми армия, която се би толкова славно!
В чест на войните ми, на тези, които тръгнаха с мен преди цели 7 години,
обявявам дълговете им за платени.
Ще бъдат платени от кралската хазна!
Да живее Александър!
В чест на булката ми...
...в чест на красивата ми булка,
...искам да ви благодаря, че ще бъдете с нас през семейния ни живот.
Надявам се, всеки един от вас ще има благоразумието да се ожени.
Ами бъдещите ни синове?
И като последно... последно...
Искам още нещо. Нека децата ви от местните жени получат гръцко възпитание
и военно обучение!
Нека възпитаме децата си така!
Нека отгледаме ново поколение войни,
който да се бият за царството ни в Азия!
Купих го от Египет.
Човекът, който ми го продаде каза, че е направен по образец на слънцето
и звездите.
За мен ти си...
...слънцето, Александър и се моля мечтата ти да
огрее над всички хора.
Пожелавам ти да имаш син.
Ти си велик човек.
Обичаш ли го?
Това е приятелят ми Хефестиян.
Човек може да обича по много различни начини, Макшала.
Ела.
Не!
Пусни ме! Не!
Не!
Не се страхувай от мен.
Повярвай ми...
...прекосих цялата земя и не се влюбих в никоя.
Сега намерих теб.
...Митът стана истински.
Какво ще правиш сега, велики царю?
Ще те убия!
Убий ме. Направи го.
Ако бях на твое място, щях да направя същото.
Ще умра като глупак заради...
...любовта ми.
Назад!
Животът ми вече ти принадлежи.
Ти ще си майката на сина ми.
Коя е тази жена, която наричаш своя царица, Александър?
Някаква си варварка. ... Винаги си бил непокорен.
Силната й дръзка природа вече й създава врагове.
Не ни дръж в неведение.
Не съм варварка, както твърдеше баща ти.
Във вените ни тече благородната кръв на Ахил.
Зевс е твоят баща.
Разбирам, че тази жена тя прави щастлив,
но послушай съвета ми.
Действай! ... И то по-скоро!
Минаха 7 години и хората се питат кой е този цар Александър.
Ще ти дам конкретно доказателство. Антипий всеки ден подрива властта ти.
Върни се във Вавилон и централизирай властта си.
Или пък се върни в Македония, но недей
да преследваш мечтата си като продължиш на изток!
Моят и твоят живот зависят от решението ти.
Не забравяй.
Мислите ми са насочени единствено към теб.
Трябва да се изправиш лице в лице с великата си съдба.
Гордея се, че съм твоя майка.
Мисли си за мен. Мисълта за теб ме запи от враговете ти.
Винаги помни едно нещо.
Аз те обичам повече от всеки друг.
Само ако не беше отражение
на сърцето на майка ми...
Какво има?
Кажи ми!
- Предателство!
Ще кажеш ли истината пред всички ни?
Да.
- Заговорът...
...дълбоко разстрои Александър,
не само защото в него бяха замесени младите му пажове,
които споделиха мечтата му, но
за съжаление, в заговора беше замесен Фелотий.
Приятелят му от детството беше командир на царската му стража.
Александър, спомни си кой съм и какъв съм.
Помня те, Фелотий, но очевидно ти самият не помниш себе си.
Според мен, покварената ти душа вече не ти дава мира.
Не!
- Никой от нас не защити Фелотий.
Не съм заговорничил! Честно казано, никой от нас не го харесваше.
Властта и богатството му преминаха в наши ръце.
Измъчвахме го. Искахме да разберем какво знае баща му Променион.
Това така и не научихме.
Какво да правим с Променион и 20 хиляди с него, които охраняваха тила ни,
беше доста деликатен въпрос.
Дали той беше невинен или вече беше решил да действа,
преди властта му да бъде отнета?
...Така ще се разделим. Войните му ще последват истинския цар.
Александър не може да отиде там.
Неотложността на въпроса налагаше Александър бързо да вземе решение.
Според мен, той вече беше взел решение
още по време на процеса срещу Фелотий.
Антигон, ти ще заминеш. Клавдий ще дойде с теб.
Побързайте.
След 3 дни непрекъснато яздене, Антигон и Клавдий
пристигнаха при Променион.
Войниците се съгласиха, че Променион е виновен.
Разбираха, че в противен случай и семействата им щяха да бъдат убити.
Клавдий, Антигон!
Променион.
Хиндукуш.
Спомням си нещо, което един от войниците каза за него.
Александър бил изпълнен с любов,
която го вдъхновявала да стигне до края на света.
Настъпи пролетта и Александър поведе 150 хилядна армия
чиято цел беше да прекоси Хиндукуш...
...и да навлезе в непознатото.
В мечтата му, този поход щеше да стигне чак до края на света.
Съставлявахме една мощна империя, чиято цел беше да прекоси хиляди мили
да достигне Гърция. Астрономи и архитекти,
доктори и ковачи, земеделци и търговци,
деца, любовници,
проститутки и да не забравяме робите,
които бяха най-онеправдани от всички.
Имаше всякакви етноси,
за добро или за лошо.
Нито една завладяна от нас територия, не оставаше същата.
Някога напълно обсебен от Макшала,
посещенията на Александър в покоите й намаляваха все повече.
Бяха женени от доста време, но тя не можеше да забременее.
Бездетността й дълбоко нараняваше Александър.
Според легендата, Зевс е оковал Прометай на един от тези върхове.
Говорят, че е бил затворен в пещера.
Според мита, пещерата има гнездо на огромни орли.
Орелът се излитал всяка вечер и изяждал дроба на Прометей.
Помниш ли какво ни каза Аристотел за тези планини?
Да, спомням си.
Каза, че като се изкачим на най-високия връх,
и погледнем на запад, ще видим Македония.
На изток е Големия океан.
Боя се обаче, че този свят е много по-голям от колкото си мислим.
Трябва да има път.
Съгледвачите разузнаха всяка позната пътека, Александър.
Не можем да заобиколим планината.
Можем да се отправим на изток, към Индия.
С помощта на боговете ще достигнем брега на Източния океан.
Ще го направим, Александър. След няколко години
ще се върнем тук. Сега обаче, мъжете трябва да се върнат по домовете си.
Ти намери ли дома си, Птолеми?
Все повече си мисля, че домът ми е Александрия.
Там поне е топло.
А и Селия...
...обожава онова място.
Жените връщат мъжете у дома.
Аз не знам къде е домът ми.
- Имаш Вавилон, Александър.
Майка ти все още чака да я поканиш да дойде!
Имам Вавилон.
Прекосих много богати и величествени земи.
Не спрях да преследвам мечтата си.
Усещам обаче, че това е последният ми поход.
Стремя се все повече и повече
да осъществя мечтата си.
Слънцето пак се показа.
Трябва да продължим, Птолеми.
Ще вървим докато не стигнем до края.
Индия. Индия, страната на тайнствеността и красотата.
Говореше се, че тази земя е по-богата дори и от Персия.
Никой не беше изследвал или пък завладял тази земя.
От самото начало, Александър се опита да обедини тази земя,
но всъщност, тя нямаше център. Царете в нея воюваха по между си.
Племената бяха управлявани от зловещи жреци,
които принасяха малки деца като жертва на божествата си.
Платоми и част от армията ни нападнаха някакви странни мъже,
които бяха доста дребни и се катереха по дърветата.
Готови за бой!
Те са животни. Хефестиян каза, че това са животни подобни на хора,
които са доста космати.
- Не го искам близо до себе си.
Нарекохме това племе ""маймуни"".
Маймуни. Невероятни са.
Погледни я, Макшала.
Здравей, животинче.
След това заваля дъждът.
Никога преди не бяхме виждали боговете да дават вода от небето
в продължение на 60 дни и нощи.
Трябва да си до него, Микений. Бъди при сина си!
Хайде, момче! Отново ще станеш силен.
Няма, велики царю. Боговете няма да се смилят над мен.
Ще остана при теб.
Какво стана?
- Ухапа го змия!
О, богове!
Фитий, докарай онзи укротител на змии!
Доведете ми укротителя!
- Дръж се, момче.
Къде го е ухапала?
- По врата.
Не! О, небеса, не! Дръж се! Бъди смел!
Бъди смел! О, всемогъщи Зевс!
Славата и златото от всички тези походи
не можеха да компенсират болката в душите ни.
Този поход беше кървав. Избивахме всяко племе което ни се съпротивляваше.
Докато водата се изливаше,
ние пиехме хубаво вино.
Напредвахме на изток и Александър все по-често връщаше завладените земи
обратно на победените от нас царе. Така печелеше гостоприемството им.
Тези му действия обаче, не се харесваха на армията му.
Започвахме да се питаме дали Александър
не си мисли, че изпълнява някакво геройство подобно на това на Херкулес.
За Индия!
Покровителят на майка ми Дионисий
е прекосил тези земи
преди Херкулес преди около 6 хиляди години.
За героите!
Макшала!
Излагаш се. Тези индийци...
Те са коварен и зъл народ.
- Опитай се да ги разбереш!
Опитах се...
...но повярвай, знам какво има в сърцата им, Александър.
В Персия, ти си велик цар.
Тук хората те мразят!
Нека да се върнем във Вавилон.
Там е силата ти.
Там ли искаш да се върнеш?
- Да.
Там е домът ми.
Тази нощ ще дойда при теб.
Нека бъде волята ти...
...царю мой.
Ваше величество.
Пия за армията ни!
Пия за 30-те хиляди красиви персийски момчета,
които станаха част от великата ни армия!
Пия за покойния ни цар Филип който не доживя
да види как великата му македонска армия се превърна
в такава сладка армия!
За Филип!
За истинския герой!
Пия за Клавдий, покровителят на македонския народ!
Щях да съм благодатен на боговете ако наистина бях такъв.
Всички сме чували какъв позор и падение е да видиш разпадаща се армия
в която служил в нея 30 години!
Ти приятелю, не можеш да управляваш дори собствената си провинция!
Дарил ли е Негово величество някой друг от най-приближените си хора
с провинция, която е толкова отдалечена от дома?
Ще можеш да налагаш закони, различни от моите, нали Клавдий?
Така да бъде! Предпочитам да бъда облечен в македонски дрипи
отколкото да блестя...
...с източната претруфеност.
Няма да се примиря с този позор, както направиха другите ти приближени.
Хефестиян, Хеарций!
Пинторий!
- Като губернатор
на една от най-азиатските ни провинции Клавдей
вероятно е забравил че персийските ми приятели
се прекланят пред мен, защото това е за тяхно добро!
Нима казваш, че принизявам гърците?
Пред гърците се държиш като син на Зевс,
какъвто всъщност не си.
Честта ми доказва произхода ми.
- Тогава защо приемаш
престорените азиатски поклони? Ако са свободни, защо ти се покланят?!
Покланяли са се и пред Херкулес Той е бил смъртен,
но все пак е бил син за Зевс.
- Как смееш
да се сравняваш с Херкулес?!
Защо да не го правя?
През живота си постигнах повече от него. Вървях по стъпките му.
Може би стигнах и по-далеч.
- Херкулес е бил съвсем сам!
Сам ли завладя Азия, Александър?
Кой започна инвазията на изток? Не беше ли баща ти?
...Или вече кръвта му не е достатъчно добра за теб?!
Зевс ли е твой баща? Обиждаш ме, Клавдий! Опозори баща ми! Внимавай!
Баща ти никога не би приел някакви си варвари за свои приятели!
Нямаше да се бие заедно с тях като с равни!
Вече не сме ли достатъчно добри за теб?! Спомням си времето,
когато си говорехме като мъже! Говорехме си право в очите!
Между нас нямаше настоящата пошлост и престореност!
Сега целуваш тях?
Взе си варварка за жена
и я нарече своя кралица!
Спри се, Клавдий,
преди да си унищожил живота си.
Нима си станал толкова горд, че вече не се страхуваш от боговете?
Тази армия, тази армия вече не е същата!
Мери си приказките!
Повече нямам нужда от меча ти! Махнете го от очите ми!
Ти опозори името на баща си! Опозори народа ни!
Без нас нямаше да спечелиш онази битка край Гаугемала!
Мислиш ли, че искам да опозоря родината си заедно с теб?!
Ти опозори всички ни!
- Викнете стражите!
Арестувайте го за измяна!
Махнете се! Кой е с него?
Кой е с него?
В името на Зевс, арестувайте го!
Не позволявайте да ви заблуди! Той е побъркан!
Не знае какво говори! Отведете го!
Точно ти ли говориш за измяна?! Помниш ли горкия Променион?
Уби го без да има вина! Не те ли е срам?
А? Народа презира лъжливите царе!
Варварският ти син никога няма да седне на трона!
Помогнете му...
Не!
Пуснете ме да мина.
- Не можем, ваше величество.
Аз съм царицата!
Искам да го видя. Чакам вече 3-ти ден.
- Той не иска да вижда никой.
Армията ти има нужда от теб...
...Александър.
...Биха ми простили всичко, но не и това.
Направи това, което всеки мъж с чест
би направил ва такъв момент. Няма за какво да съжаляваш.
Ти си Александър!
Скръбта, която те е обзела ще те унищожи.
Как станах толкова подозрителен, толкова сляп...?
Понякога, се налага на нараняваме тези, които обичаме.
...Той се държа надменно.
Клавдий беше прав за всичко!
Превърнал съм се в чудовище!
Ти си смъртен и онези индийци го знаят.
С моментното си падение ги караш да се чувстват горди!
Нима опозорих народа си?!
Македония- 8 години по-рано.
Филип, царят на Македония и водач на гърците!
Копнеех да видя момента, когато гърците ще приветстват македонки цар.
Да живее царят!
- Да живее народът!
Народът говори, че Филип е велик генерал,
но Александър е по-велик.
Ако някога отново ме обидиш...
ще те убия.
Липсваше ми. На пролет, от Персия,
ще докарат коня, който поръчах за теб.
За мен ще е чест да го приема. Не бих го разменил за нищо на света.
Сигурен ли си?
...Станал е по-непристоен от всякога.
Моят Филип пие твърде много вино. Напълно се е побъркал.
Вапе величество.
- Антипий.
Виждам, че малкият принц се наслаждава на спектакъла повече
от публиката.
- Харесва му да е сред хора.
Стой.
Аврий, изведи охраната.
- На ляво!
Ходом марш!
Отпращате охраната, ваше величество? Тук е пълно с хора.
Врагът ни може да е навсякъде.
- Спокойно, Клавдий!
Радвам се, че си тук.
Винаги можеш да разчиташ на този човек, Александър.
Отнасяй се към него като към мен. Той винаги ще пази гърба ти.
Добре, татко.
- Скъпи мой, Клавдий!
След малко тези гърци ще видят гордо вдигнатата ми глава.
Да ме наричат както искат! Настъпи част да научат кои сме.
Днес е този час.
Клавдий, погрижи се цял ден да се лее вино.
След малко ще празнуваме.
Твоят път свършва тук. Нататък продължавам сам.
Качи се при стражата.
Хайде.
Хайде!
- Татко, нека дойда с теб.
Искаш светът да те види като мой подвластник?
Това ли иска тя?
Не си придавай толкова наранен вид, Александър. Бъди мъж!
Цял късмет е, че въобще си тук днес...