25th Hour (2002) (25th.Hour.2002.DVDRip.XviD.AC3-wohov.CD2.srt) Свали субтитрите

25th Hour (2002) (25th.Hour.2002.DVDRip.XviD.AC3-wohov.CD2.srt)
И Джейкъб Елински да се шиба. Скимтящо мрънкало.
Да се шиба и Франсис Екзейвиър Слотъри,
дето не откъсва поглед от задника на гаджето ми.
Да се шиба и Натюрел Ривера. Аз й вярвах, а тя ми заби нож в гърба.
Тя ме прати в затвора, кучка. И баща ми да се шиба,
с тази негова безкрайна мирова скръб.
Пие си той сода, а продава уиски на пожарникарите.
Да се шиба целият град.
От Лонг Айлънд до Парк Авеню.
От бедните квартали в Бронкс и Бруклин,
до мезонетите в Стетън Айлънд.
Да ги срине дано някое земетресение. Да ги изпепели поредният пожар.
Да стане на пепел,
а после океанът да погълне това свърталище на плъхове.
Не.
Ти ходи да се шибаш, Монтгомъри Броуган.
Щеше да постигнеш каквото пожелаеш,
а пропиля всичко, кретен безподобен.
Какво мислиш за Натюрел?
- Майка ти би я харесала.
Можеш ли да й се довериш?
- Защо трябва да й се доверявам?
Аз мога ли да й се доверя?
- Накъде биеш?
Подмятат ми какво ли не.
Може би тя ме е изпяла.
- Защо?
Може да са я притиснали. Напипват ти слабото място и...
Тя те обича. Не ми се вярва.
- Не знам.
Странна работа.
Гледам хората и се питам: ''Това ли са приятелите ми?''
Та аз дори не ги познавам.
Дори Натюрел не познавам.
Дали наистина я познавам? Нямам представа.
Мога да се доверя единствено на теб, на Джейкъб и на Франк.
Отдавна не съм ги виждал.
- Сигурно.
Имам среща с тях, трябва да тръгвам.
Дояж си яденето.
- Не мога.
Ще се видим утре сутринта.
- Ще се кача на автобуса.
Аз ще те закарам. По-бързо ще стигнем.
Това е за теб.
Задръж я. Като беше малък, спеше с пожарникарската каска.
Искаше да си като татко ти. Колко спорихме, докато ти изберем име...
Искал си да ме кръстите Джеймс.
- Джеймс Броуган младши.
Майка ти реши, че е скучно.
- Харесвала е Монтгомъри Клифт.
''Място под слънцето'' беше любимият й филм.
Казвах й, твоят Монтгомъри Клифт умря съвсем млад. Лоша поличба е.
Лоша поличба. Трябва да тръгвам.
До скоро, татко.
Той ще работи за мен. Аз ще заема поста му.
Трябва да затварям. Утре ще поговорим.
Кретен!
Как си?
Влизай.
Една бира?
- Супер.
Заповядай. Наздраве!
Мили боже!
В ''Таймс'' писаха, че въздухът тук е отровен.
Майната им на ''Таймс'', аз чета ''Поуст''.
Агенцията за опазване на околната среда твърдят, че не е.
Някой лъже.
Ще се преместиш ли?
Знаеш ли колко съм платил за апартамента?
Ако ще Бен Ладен да бомбардира съседната сграда, не мърдам оттук.
Какво ще му кажем?
Нищо.
За седем години отива в ада, приятно прекарване ли да му пожелаем?
Ще го напием, поне последната вечер да се забавлява.
Нищо повече.
- Значи не те притеснява?
Не знам защо ме покани.
- Какви ги говориш?
Напоследък много рядко се виждахме.
Ние сме приятелите му от миналото.
Приятелите му от настоящето го подредиха така.
Не мога да повярвам, че ще го приберат за 7 години.
Някой го е изпял и...
- Не ми ги пробутвай тия.
Какво?
- Не ми се слушат тъпотии.
Вярно, хванаха го, но Монти е наркотрафикант все пак.
Случайно ти да караш последен модел ''Додж''?
Не, за разлика от него.
Колко ли хора страдат, за да си позволи такава кола?
Хванали са го, отива в пандиза.
Вие двамата сте най-добрите ми приятели.
Обичам го като брат, но сам си го изпроси.
Напълно го заслужава.
На кого ще остави Дойл?
- Откъде да знам?
Може би ще го остави на Натюрел.
Трябва да му позволят да вземе и Дойл.
Какво?
- Така няма да е самотен.
Няма право да помъкне и куче в пандиза, Джейк.
Казах, че щеше да е хубаво, ако можеше.
Да, хубаво щеше да е.
Монти е железен, ще се справи.
Аз не бих издържал и един ден, но...
Монти е различен.
- Смяташ ли?
Ти май нищо не схващаш.
- Какво има да схващам?
На мъже с външния вид на Монти, никак не им е лесно в затвора.
Има три възможности, и трите - ужасни.
Първо - може да избяга, второ - да се качи на експреса към ада.
Казвам само, че съществува и такава възможност.
Трето - отива в затвора.
- Така и ще направи,
ще влезе, а после ще излезе.
Може би. Но едно ще ти кажа,
най-добре тази вечер да се сбогуваме завинаги.
Какво значи това?
Ако избяга, няма да се върне.
Ако дръпне спусъка, пак няма връщане назад.
Ако го тикнат зад решетките, няма повече да го видим.
Аз ще го видя.
Ще го посещавам, ще го чакам да излезе.
Не ми се слушат простотиите ти. Само на теб би ти хрумнало.
Няма да го видим повече! Да не мислиш, че пак ще пием бира,
ще си спомняме доброто старо време и отново ще бъдем приятели?
Това е последната ни вечер. Събуди се най-после.
Освободете я.
Гаджето ти е голяма хубавица. Латино мадама.
Леле, как ме смрази с тоя поглед.
Видяхте ли как ме погледна?
Натюрел Ривера! Какво име само!
Видяхте ли какви бомби извади?
Измислете нещо друго. Няма как да я накиснете.
А, не!
Не, нещо не ти е ясно. Тя те накисна.
Лъжеш.
- Не думай.
Трогателно. Той й имал доверие.
Но тя ще се измъкне. Подписахме й заповедта.
Голям купон ще вдигне в латино ресторанта в Бронкс.
Защо не? Заслужава си да се полее.
Скъпарският апартамент остава за нея.
Да не си мислиш, че си е падала по хубавото ти лице? Мама му стара.
Мацките надушват кацата с меда.
- Голяма умница е тя.
Но от друга страна ти...
- Също трябва да си умник.
Получил си стипендия за гъзарско частно училище.
Не е зле за идиотче от Бей Ридж.
- Но са те изхвърлили,
защото си пробутвал трева на богатите хлапетии.
Знаеш ли какво се случва в затвора на хубавци като теб?
Много ще ти се зарадват.
Може би да.
Но като се замисля - може би не.
Ваша чест, какво да кажа... Оплесках нещата.
Майка ми почина. Длъжен бях да помогна на татко.
Свързах се с неподходящи хора, грешката ми се оказа катастрофална.
Така е. Но ми беше за първи път.
Разкайвам се, никога няма да се повтори.
Ще се размина с условна присъда.
- Май не четеш вестниците, отворко.
В Ню Йорк се радваме на закона ''Нелсън Рокфелер''.
Сега ще те образовам.
У теб открихме цяло кило хероин, това си е углавно престъпление.
За първо провинение присъдата е от 1 5 години до доживотна.
Заседателите се осланят на прокурора.
Ако жената на прокурора не му е пуснала, спукана ти е работата.
А ако извадиш късмет,
да речем, че миналата вечер са го сбъркали от секс,
може и да пледира за по-кратка присъда. От 3 до 8 години.
Всичко е в ръцете на прокурора.
А той няма начин да не се осведоми дали си ни съдействал.
Защо просто не ни разкажеш за приятелчето ти Николай?
Така ще си облекчиш положението.
Може ли да задам един въпрос?
Като ти налапа оная работа, пак ли приказва така?
Мен ако питаш, не му млъква устата.
Не е ли малко досадно? Вместо да ти върти свирки, той приказва.
Слушай, белогъзо кретенче,
като те опънат отзад в пандиза, и те наричат ''Шърли'',
ще го дължиш единствено на себе си.
Нямаме повече работа тук.
Ще информираме прокурора, че човекът се оказа голям инат.
Хвани си някое гадже.
- Аз?!
Ти пък кога си имал гадже? Кога за последно си правил секс?
Добри перспективи ми се очертават обаче.
Ти спадаш към 62-та процента.
Какво значи това?
Всички ергени в Ню Йорк се борят за едни и същи жени.
Поне хетеросексуалните.
- Значи аз съм от 62-та процента?
Значи съм по-добър от 62-а процента от нюйоркските ергени.
Защо реши, че спадам към тях?
- То си е цяла наука.
Наистина звучи доста научно. Ти към кой процент спадаш?
Как не се сетих!
Кой измисли тая схема?
- Аз.
И затова спадаш към 99-те процента? Интересно.
Как го определяш?
- Имам си система.
Не казвам, че си лош човек.
- Но съм лош ерген.
По-добър си от средния тип ергени.
- Какви са критериите?
Първо - пари. Ти нямаш.
Попечителските фондове не струват. Червената лампичка светва,
ако мама и татко спрат да кихат.
Второ, имаш хроничен лош дъх.
Не се обиждай, но повечето жени не си лягат с теб, ако намирисваш.
Майната ти.
- Не се ядосвай.
Първо, аз...
Да оставим настрана какви пари печелиш.
Случайно съм благословен с много голям пенис.
Генетика, какво да ти кажа.
Това, че си боядисваш косата, не ти ли пречи?
Ако притесняваше мен, щеше да притеснява и жените.
Но се боиш да не побелееш и си слагаш оцветител.
Косата не е показател.
- Маниерите на маса също ли не са?
Онова сребристо нещо отляво се нарича ''вилица''.
Когато се яде ориз, се използват пръчици или вилица.
Никой зрял човек не яде ориз с голи ръце.
Ти си скаран с добрите маниери.
- Критикуваш маниерите ми?
По цял ден се стараеш
да разобличиш политиката на някое правителство,
после излизаш извън офиса си,
в света, наречен ''реалност''
и нямаш представа как да се държиш.
Повече нямам какво да кажа.
Ти ли ще ми обясняваш какво значи ''реалност''?
Ти си богаташко еврейче, който се срамува от богатството си.
Всяка секунда от живота си нещастен,
за да компенсираш факта, че си привилегирован. Майната ти.
Зарежи тоя първосигнален либерализъм.
На това ли му викаш ''реалност''?
А къде е Монти?
- Да видим.
Монти отива в затвора. Той е една кръгла нула.
Не ми се ходи на тренировка.
- Не отивай.
Хайде да идем у нас. Хайде де.
Майка ми няма да се прибере скоро. Има и хапване.
Добре, щото съм безпарична.
- Питър ще е вкъщи. Какво ще кажеш?
Не ми пука.
- За малко да ти повярвам.
Едно време много си падаше по него.
- Не съм.
Само исках да станем роднини.
Не се прави, че не го харесваше.
Всеки ден го караше да те изпраща до вас.
Всеки ден? Откачи ли?
Как си, Саймън?
- Радвам се да те видя, Монти.
Какво е това?
- Нов човек, страхотен е.
Цял камион ще ни трябва.
Аз си движа бизнеса.
Опитвах се да ти помогна.
Кога се разделиха?
- Преди месец,
но тя продължава да го търси.
Той ли я заряза или тя него?
- Извинете.
Може ли огънче? Имате ли запалка?
Много благодаря.
Какво прави?
- Пълен перко.
Май се познаваме.
- И ти ми се виждаш позната.
Беше съученик на брат ми.
- На Пит?
Знам те кой си.
Нат, да вървим на тренировка.
- Ще те настигна.
Както кажеш. Тъпачка!
Какво тренираш?
- Баскетбол.
Сериозно? В защита?
Център.
- Значи си силна и бърза.
Аз играех номер едно.
Ако не ходиш на тренировки, ще те изритат.
Исках да си допуша цигарата.
Нямаше да се сетя, че си баскетболистка.
По-скоро ми приличаш на бегачка.
Откъде си?
Искам да кажа... Дали си спечелила стипендия?
Не може ли да съм от Ривърдейл?
- Не, просто съм любопитен.
Нищо не исках да кажа. И аз учех тук със стипендия.
Късметлийка си.
Как се казваш? Нат? Натали?
- Натюрел.
Сериозно?
Много ми харесва.
На колко години си?
- На 1 8. Защо?
Не всеки ден се среща мацка като теб, при това център в отбора.
Съсипа ме.
А ти на колко години си?
- Предостатъчно.
Не си ли прекалено дърт да се мотаеш тук?
Не се мотая, просто минавах.
- А ако бях на 1 7?
Разговорът ни щеше набързо да приключи.
Но ти си на 1 8, няма проблем.
Може ли да намина да видя как играеш?
Много бих искал.
Може би.
Ще ти крещя: ''Поеми защитата''.
Искам да те запозная с един човек.
- С кого?
С едно момиче.
Джоуди, там ли си?
- Здравей, скъпи.
Може би защото не работиш на Уолстрийт.
Всички ли знаят за схемата ти?
- Поне в този бар.
Скива ли какъв задник има?
- Прекрасна е.
Един от колегите ми в училище, преподавателят по биология, Тери...
Познаваш ли го?
- Не.
Та той си пада по едно момиче.
- Ученичка?
За трета година е в гимназията, значи е на 1 6,
може би 1 7 години.
Не че е хубавица... Не и в класическия смисъл.
Но е някак...
Знам ли, има нещо в нея.
Казвам му аз на Тери
да не се занимава, но напълно е откачил.
Само като заговори за нея и ми настръхва косата...
А той ми казва: ''След 5 години тя ще е завършила,
аз ще съм на 36.''
Нищо лошо няма в това.
- Не си я чукал, нали?
Не ме ли слушаш?
Разбира се, че не съм я чукал.
- Добре.
Защото това ще е голяма грешка.
- Да не съм педофил?
Знаеш ли кой въпрос не се задава в магазин за сутиени?
''Този става ли за деца?'' Помисли си.
Какво ще рече това?
- Това е шега.
Защо все така става? Защо не можем да пийваме без да приказваме?
Франсис Екзейвиър Слотъри.
Радвам се да те видя, Натюрел.
- И аз теб.
Изглеждаш фантастично.
- Благодаря.
Как я карате?
- Франк флиртува с барманката.
Каква е присъдата?
- Престъпно запленяващ външен вид.
Има цици, какво толкова.
- Видя ли й задника?
Сексапилът й е потресаващ.
- Ще те потресе, като ти лепне нещо.
Типично. Точно за това ти разправях.
Ако някоя мацка има готини цици, другите я обявяват за уличница.
Моите са готини, но не съм уличница.
- Така си мислиш ти.
Обаждам се на някое момиче за среща,
а половин час не мога да затворя телефона. Защо?
Вие сте ненормални. И друго ми обясни.
Защо жените трябва непременно да плачат, ако сексът им хареса?
Защо? Обясни ми.
Божичко!
- Какво?
Сериозно ли говориш?
- Явно е продиктувано от радост.
Ти ги докарваш до сълзи.
Да знаеш каква история пропусна за въображаемия приятел на Джейк?
Къде е твоят човек?
- Кога е идвал навреме?
Само утре да не закъснее.
- Как е баща му?
През последните месеци остаря с 20 години.
Жалко.
- Да мислим позитивно.
Тази вечер трябва да го забавляваме.
Дай ни още сексуални напътствия, ще ни повдигне духа.
Къде е тоалетната?
Обзалагам се, че и тя плаче след секс.
Ще ти се да разбереш.
Още по едно за всички.
Отдавна ли чакате?
- Не, подранихме.
Къде е Натюрел?
- Тези са от мен.
Благодаря ти, Джоуди.
- Елате в неделя на рождения ми ден.
Благодаря ти, Джоуди.
- Не е задължително да идвате.
Просто ми хрумна.
- Благодаря.
Майната му на тая неделя.
Целият град дойде да се сбогува.
- Много почитатели имаш.
Ние сме най-възрастните тук.
- ''Ние''?!
Това е моят човек.
Как си, дългуч?
- Ето го и него.
Сутринта ще съм на друго място.
- 7 години, не е шега работа.
Голяма досада.
- Да, това е точната дума.
Добре ли си?
- Гледам да не мисля.
Кой е този?
- Легендарният диджей Дъск.
На 1 7 години е тоя кретен,
но мадамите подскачат като луди, като го чуят.
Не се притеснявай за тъпканака.
Това са моите приятели.
- Мини отзад.
И запомни, да не ти пада пердето, докато не му дойде моментът.
Всичко хубаво.
- Ще се видим все някога.
Ей, Елински. Г-н Елински, какво правите тук, за бога?
Не знаех, че въобще излизате извън училищната сграда.
Мери Данунцио?
- Дето не заслужава отличен.
Майтапя се.
Тук съм с едни приятели.
- Този, който влезе днес в часа,
май познава всички тук. Дали няма да ни вкара?
Не.
- Вече не пускат никого.
На всяка цена трябва да вляза. Да не сте почитател на Дъск?
Естествено.
- Там е истината.
Не мога да повярвам, че ви допада.
Смятах, че си падате по Бари Манилоу.
Намирам, че Дъск е много добър,
но предпочитам ранните му творби.
- Ранните творби казвате...
Какво се моташ? Задържат вратата.
Вие сте човекът с кучето.
- Пак ли ти?
Не е ли време да си лягаш?
Аз съм с Джейк. Ние сме любовници.
Майтапи се.
- Любовниците идват с нас.
Тук съм с трима приятели.
- Момичета?
Не.
- Ако обичаш.
Не можеш да помъкнеш момчетиите.
- Тя няма право да влиза.
Тези двамата са с мен.
Виждала съм това място на снимки. От гостуването на ''Дафт Пънк''.
Ти кой си? Известен ли си?
- Данунцио, стига си питала.
Пийни си шампанско.
Коя е тя?
- Ученичка е на Джейк.
Какво?
Наздраве.
Шампанско за моите приятели и брадва за моите зложелатели.
Наздраве.
Май ти хареса, а?
- Уха! Няма ли да танцуваме?
Ела да танцуваме.
- Ти отивай. Ще дойда по-късно.
Сигурен ли си?
Дафни, имаш ли уиски?
- Какво да бъде?
''Макалан 1 8''.
- На горния етаж.
Идвам с теб. По-бърз от вятъра ще съм.
Не мога да повярвам, че вкара моя ученичка тук.
Много е готина. Само дето приказва прекалено много.
Заради теб ще ме уволнят.
Ще каже на приятелки, те - на свои приятелки и...
Срещнал си я случайно, побъбрили сте си.
До момента не си съгрешил.
Тя е луда по теб. Всеки момент ще ти скочи.
На 1 7 години е и е моя ученичка. Не мога...
дори да я докосна.
- Сега не.
Но след 7 месеца ще завърши. С Натюрел беше същото.
Казах ''до момента''.
Пързалям те.
Ти си прекалено умен за подобни щуротии.
Винаги си се отнасял с разум към тези неща.
Не мога да не те уважавам заради това.
Заповядай.
Още една чаша и залязвам.
Вдигни тост за мен.
- Да вдигна тост?
Дълго време няма да се виждаме.
Кажи нещо хубаво, за да запазя добрия спомен.
Ти чак се притесни, Джейк.
Наздраве за Дойл. Вече е твоето куче.
Не е.
- Той те обожава.
А и има нужда да живее някъде.
- Знам ли...
Знаеш в какъв апартамент живея.
Дойл не е някой лиглъо. Видял е какво ли не.
Ами Нат?
Тя ще се премести при майка си, а тя го ненавижда.
Дойл не може да понася Франк, а баща ми е алергичен към кучета.
Когато го спасих...
Господ ми е свидетел, това е най-доброто дело, което съм сторил.
Всеки божи ден след това дължи на мен.
Ще му осигуриш ли дом, когато ме няма?
За мен ще е чест.
Наистина ли?
Тук ври и кипи. Фрашкано е с мацки.
Ти си падаш по откриване на млади таланти.
Коя е тая пичка с теб, Джейк?
Моя ученичка.
- Бива си я.
Какво?
Не ми казвай, че е същата. Приятелката на Тери.
Никога вече няма да споделям нищо.
- Не го закачай.
Той е единственият благороден човек наоколо.
Купонът е започнал без мен?
- Да, дебел руски задник.
Дебел украински задник.
- Да не би да има разлика?
Отдавна ли сте тук? Отворили сте ''шампанское'' без мен.
Временцето ми е ценно.
- Как си, Константин?
За теб съм Костя. Добре съм.
По-добре ще съм, когато Франк се върне.
Джейсън, нали?
- Джейкъб.
Харесва мое ''шампанское''?
- Бива го.
Монти, уредил съм ти една красавица.
Не съм в настроение. А и си имам красавица.
Това е последната ти вечер като свободен човек.
Специално съм я подбрал.
- Последната, която ми докара,
беше с 3 зъба, и то задни.
Умирам от смях, като те слушам.
Защо да умираш от смях?
- Каза нещо много смешно.
Трябва да обясниш...
Това е евфемизъм.
- Обясни му, ти си учителят.
Смятам, че той има предвид, че когато кажеш: ''Ще умра от смях'',
значи, че имаш предвид някоя забавна история.
Смешното е, че ще умра от смях. ''Ще умра от смях.''
Нищо не се връзва. Виждате ли с какво се разправям?
Ела. Трябва видиш нея.
Натюрел е на дансинга.
- Трябва да я видиш.
Защо не намериш момичета за приятелите ми?
Не ме мисли мен.
- Ела.
Зарежи го, трябва да поговорим.
Тук ли да ви чакам?
- Наглеждай Нат и отличничката.
Да кажа ли на Нат, че правиш секс с проститутки?
Недей.
- Говори каквото си искаш.
Не мърдай оттук. Отиваме да вземем Дойл.
Кога да те взема?
- Свършвам в 4.
Да се оттеглим.
Трябва да поговоря с Франк, ще се видим долу.
Чичо Николай иска да говори с теб.
- Знам, само 5 минути ми трябват.
Чакат те.
- Дай ми 5 минути бе.
Сребристото й отива.
- Знаеш я Натюрел.
Казвал съм ти го и преди.
Продължавам да си фантазирам за нея, дори след като съм спал с нея.
Съвсем нормално ми се струва.
Утре отиваш на топло, а? Бързо ще мине, не го мисли.
Как си?
- Шест месеца...
Само 6 месеца преди да ме приберат, щях да дойда с мангизите.
После само щях да гледам как паричките ми се множат.
Мислех си: ''Ще продължа още малко, да има от какво да живея''.
Алчността ме заслепи. Сам се прецаках.
Не мисли за това, само се мъчиш.
- Друго не ми остава.
Мога само да мисля по въпроса. Няма да издържа.
Мъжете там са много по-корави от мен.
Мога да изплаша някой наркоман, ако Костя е зад мен, да.
Но там ще съм клъощавият бял без нито един приятел.
Жив ще ме изядат.
- Едва ли.
Ти си много по-умен от тях.
Дръж си очите на четири и устата затворена.
Ще разбереш кой командва, за една седмица ще ги разучиш.
Там леглата са на два етажа, за да ни съберат всички.
Ще съм в едно помещение с още 200 души.
Представи си първата нощ. Светлините угасват,
пазачите ще ми се присмиват с думите: ''Тук ти си никой''.
Вратата се затваря, а някой здравеняк е опрял коляно в гърба ми.
Как да се бия с тях, много са! Ще ми смажат физиономията
с единствената цел да ми избият зъбите,
за да не ги хапя, като им въртя свирки.
Все ще издържа седем години, минус 84 дни за добро поведение.
А после? Не мога да си намеря работа извън престъпния свят.
А и за там не ставам. При втора присъда ще ми лепнат доживотна.
Ще бъда 38-годишен изпедерастен бивш затворник с изкуствени зъби.
На 38 още ще си млад. Ще излезеш и ще започнем нещо.
Ще отворим бар. Все пак сме две ирландчета от Бруклин,
за къде сме без бар?
В понеделник вечер сандвичите ще са безплатни.
В ъгъла ще имаме джубокс, ще пием ирландска бира.
Мразя ирландската бира. 1 5 години си работил, за да избягаш от нея.
И аз я мразя, но ти казвам, че имаме възможности.
Не ми се вярва. След 7 години ще си имаш бизнес.
Познаваме се, откакто бяхме 3-годишни.
Някога да не съм си удържал на думата?
Да съм те излъгал или вързал тенекия?
Когато излезеш, аз ще те посрещна. Чуваш ли?
Ще те посрещна, мамка му.
- Знам.
Но утре няма да си там, а мен само утрешният ден ме вълнува.
Хрумна ми нещо.
Само така ще мога да дишам. Трябва да ми направиш една услуга.
Джейк Звяра.
Какво правиш?
- На кого му пука?
На мен ми пука. На мен!
Знаеш ли какво ще стане, ако някой ме види?
Ще прощавате, г-н Елински.
- Пияна ли си?
Преди това взех екстази.
- Не искам да знам.
Натюрел е жестока. Познава всички до един. И името й ми харесва.
Звучи наистина натурално. Като в натура.
А гаджето й Монти, той да не е собственикът тук?
Мери?
Дали е възможно да не споделяш с никого в училище за тази вечер?
Дали е възможно да ми пишеш отличен за срока?
Шегуваш се, нали?
Шегуваш се, нали?
- Шегувам се.
Точно това ми харесва у теб, Елински.
Какво?
Какво ти харесва у мен?
Няма значение.
- Смяташ ли, че съм особена?
Не. Позволяват ли ти да не се прибираш?
Да не мислиш, че на майка ми й дреме? Вероятно е при гаджето си.
Трябва да поспя.
- Рано е още.
Дъск сега започва.
Дали има тоалетна тук?
- Да.
Къде е?
Нагоре по стълбите, ей там.
Да не ти се пикае?
- Не.
Може ли да те помоля нещо?
Дръж Монти под око. Не се отделяй от него.
Какво има?
Държи се много особено.
След няколко часа влиза в затвора. Как да се държи?
Например може да се страхува.
- Той се страхува.
Повярвай ми, много се страхува.
Не искам да си причини нещо.
Ще го наглеждаш ли?
Не иска да съм тук.
- Защо да не иска?
Не си ли забелязал как ме гледа напоследък?
Сякаш ми няма доверие.
Поради каква причина ти няма доверие?
Тръгвам си, ако го видиш...
Разбрах те.
Добре ли си?
- Как можа да го направи?
Захвърли всичко на вятъра. Аз съм най-добрият му приятел.
Как му попречих? Какво му казах? Нищо. Нито дума.
Нищичко не казах, като започна да продава трева на хлапетата.
Всички говореха, че купуват от Монти. Знаех, че ще го пипнат.
Сигурен бях.
Но не казах нито дума. Години наред го гледам как затъва.
А тия изроди, дето човек дори кучето си няма да им повери...
Казах ли му: ''Внимавай, Монти. Дай по-кротко.''?
Нищо не казах. Само гледах как си съсипва живота.
Ти също нищо не направи.
- Монти не приема съвети.
Знаеш го какъв е инат. Сто пъти съм му казвала да престане.
Преди или след като заживя с него?
- Недей тази вечер.
Как се плаща такъв апартамент?
- Трябва да пийна.
Джей Ди, дай една текила.
Преди или след като ти подари платинената огърлица?