25th Hour (2002) (25th.Hour.2002.DVDRip.XviD.AC3-wohov.CD1.srt) Свали субтитрите
- Как му казвате? Булпит?
Питбул, но това е друго. Кой го знае какво е.
Някой се е набутал заради него. Дай ми пистолета.
Откачи ли?
- Оставили са го да се мъчи.
Изхвърлили са го в движение.
- Ужасно наистина. Да вървим.
Хората ни чакат.
- Не им е за първи път.
Горкичкото, сигурно има счупена кост.
Ама има силици да скача.
- Тоя булпит хич не се шегува.
Да не искаш да довтасат ченгетата?
- Обгорили са го като пепелник.
Ама че кретени. Дай да го набутаме в багажника.
Наблизо има ветеринар. Кучето ми влезе под кожата.
Искаше да те ухапе. Мърша и половина.
Утре ще ти купя някое паленце.
- Притрябвало ми е паленце.
Къде хукна бе, Монти? Чакай.
Няма да търпя тоя булпит. Отврат!
- Казах ти, не е питбул.
Добро куче е. По очите го познах. Не се е дал без бой.
Голям тъпак си понякога.
- Да не губим време, че ще умре.
Ти искаше да го застреляш.
- Беше проява на милосърдие.
Но не е готов още да умре.
- Току-що ли ти го каза?
Като малко дете е. Всички плачат, като видят инжекция,
не знаят, че после им е от полза.
- Ти нямаш деца.
Как не ме разбираш, Костя?
Хайде бе, кучи сине.
Така ли ще висиш? Помогни ми. Отвлечи му вниманието например.
Хайде бе.
Искам да ти помогна бе, тъпчо.
Тръгваме.
Искаш мъжкар, а? Има ли по-голям мъжкар от Монти?
Какви ти ги ражда малката главичка?
- С бързина и рефлекс
и вече е в багажника.
- Целият си в кръв.
Тая кръв е на кучето. Трябва да се научиш да разпускаш.
Имаш дупка в гърлото и шурти кръв.
Любовно ухапване е това.
- Правило номер едно:
няма да спасяваш полумъртви гадини. Вече ни чакат.
Хора с пари при това.
Какво се правиш на каубой? По-скоро на кучебой.
Костя, отлично си овладял езика.
- Ти си голям карък.
Ако нещо може да се прецака, непременно се прецаква.
Така е по закона на Дойл.
- Кой е пък тоя Дойл?
Закона на Дойл!
- Закона на Мърфи!
Не съм чувал за Мърфи.
- А аз - за Дойл.
По закона на Мърфи, ако нещо може да се прецака, се прецаква.
25-ят ЧАС
Как е, Монти? Здрасти, Дойл.
- Кротко, Дойл.
Какво искаш, Саймън?
- Искам си дозата,
събудих се и си искам дозата.
- Иди на 1 1 0-а улица.
На 1 1 0-а? Нямам работа там.
Прибери ги веднага.
Не искам да го правиш от съжаление.
- Оттеглих се от тоя бизнес.
Тази сутрин се порязах 4 пъти, докато се бръснех.
Хайде бе, човек. Не мога да ида в Харлем.
Виж ме на какво приличам. Ония негра жив ще ме одерат.
Излязох от бизнеса. Вдигай си задника оттука.
Да не те е шубе, че ще те изпея на ченгетата?
Изобщо не ме слушаш. Гепиха ме.
Излязох от играта.
Цели пет години купувам от теб.
- Разкарай се.
Разкарай се, мамка ти.
- Добре де.
Тръгвам си, няма нужда да ми се зъбиш.
Но това няма да го забравя.
Никога няма да го забравя.
Как му е името?
- Дойл.
Извинете, сър. Какво обичате?
Извинете.
Кого търсите?
- Някога учех тук.
Ще ви помоля да излезете. В сградата не се допускат кучета.
След минутка излизаме.
- Забранено е за кучета.
Разбирам. Не се страхувайте от кучето.
Вижте какъв мухлъо съм бил.
Аз съм този в центъра с топката.
- Не сте били център обаче.
Бях нападател в училищния отбор.
Никой не е подобрил рекорда ми.
- Марвин Рей го подобри.
Не може да бъде.
- Може.
Сигурна ли сте?
- Аз съм тренъор на момичетата.
Онази година бяхме непобедими, но после ме изгониха от отбора
и всичко отиде по дяволите.
- Жалко.
Да знаете къде мога да открия Джейкъб Елински?
Стар приятел ми е.
''Нека се раздаваме, докато можем, като птици в любовен полет.
Защото внезапно времето ще изтече, в безвремие ще потънем овреме.
Силите си да обединим, към целта да се устремим.
Преди железните щипци на живота да ни притиснат до стената.
Не знаем що е умора, нека се обичаме до изнемога.''
Чудесно.
Изразително го прочете.
Какво е вашето мнение?
Каква е идеята на стихотворението?
Люк.
- Може ли да отида до тоалетната?
Преди 20 минути беше там.
- Имам уринарна инфекция.
Да се върнем към стихотворението.
''На свенливата му любима'' от Андрю Марвъл.
Не е кой знае колко проницателно. Казва й, че иска да си легне с нея.
Извинете за момент.
Как си?
- Той ти е приятелче.
Извинявай, че ти се натрапвам, исках да поговорим.
Какво става тук?
- Преподавам.
Подредил си ги в кръг.
Пинизчийско! Здравейте.
Извинете, че ви прекъсвам. Плановете малко се промениха.
Довечера ще се видя с баща ми, а едни хора ще организират...
прощален купон. Защо не се срещнете някъде с Франк?
Може би в оня бар, в който той кисне постоянно.
А аз ще мина по-късно.
- Идеално.
Тая, готината, с червената блузка ме сваля. Как издържаш, не знам.
Оправям се. До скоро.
- Някъде около полунощ.
Разбрахме се.
Приятен ви ден.
Извинете, че ви прекъснах.
Божичко.
Може ли за момент?
Разбира се. Заповядай.
Нали уж в учителската стая не се допускат ученици?
Не издавам учителски тайни.
Заповядай.
Какъв е проблемът?
- Защо не получих отличен?
Получи каквото заслужаваш.
- Никой в класа не може да пише.
Ти не се конкурираш с тях.
- Напротив.
Като кандидатствам за колеж, по случайност държат на оценките.
Ако нямам добър успех...
- Успехът ти ще е отличен.
Винс Мискела описа как баба му умряла и му писахте отличен.
А по време на самото погребение,
този велик ум се натряска на купона и пускаше ръце на момичетата.
По милост ли му писахте отличен?
Всички описват смъртта на баба си,
не защото преживяването ги е травмирало,
а защото оценката им е в кърпа вързана.
А вие се правите на сантиментален: ''О, Винс, така ме разтърси!''
Нито вие се трогнахте, нито аз.
Това им е работата на бабите. Да умират.
Момчетата по-трудно изразяват чувствата си.
Значи Винс изрази мъката си, като ме пляскаше по задника?!
Каква беше реакцията на майка ти?
За кое?
Да.
Каза: ''Откъде намери пари?''
А ти...
- Какво отвърнах аз?
Или откъде намерих пари?
- Ти какво каза?
Казах: ''Не ми взе пари, защото ме сваля.''
Така ли беше?
Не.
Защо се интересувате?
- Чисто любопитство.
Значи няма да ми повишите оценката?
Не.
Прекрасно. Само си загубих времето.
- Почакай.
Слотъри. В момента не мога да говоря.
Ще ти звънна по-късно.
- ...да се срещнем с Монти...
Франк, с нас ли си довечера?
- Не, имам среща с приятели.
Кое е новото маце? Може ли първи да се отчета?
Прощално парти ще е.
- И още нещо.
Следиш ли процента на заетостта?
- Защо? Нервиш ли се?
Безработицата спада през последните 3 седмици.
И смяташ, че процентът на заетостта ще се покачи?
Погледни ме, като ти говоря.
Обикновено данните се потвърждават.
Когато вън завали, хората са мокри до кости.
Не и този път. Имам си теория.
Имал теория?!
Майната ти и на теб, и на теорията ти.
Накиснали сме се с 60 милиона.
- Сто.
Сто милиона ли, мамка му? Какво зяпате бе?
Да не искате да се влеете в редиците на безработните?
Знаеш, че ми вдигнаха лимита.
- Преди седмица.
Какво очакваш, да стоя безучастно?
- Първо, няма да повишаваш тон.
Нямаш право да застрашаваш мен, себе си и фирмата,
като рискуваш сто милиона заради някаква идея. Прав ли съм?
Прав ли си наистина? Слушай.
Броят на безработните ще падне до 1 35-1 40 хиляди.
Пет пари не давам за мнението ти, каубой.
Влачиш ми се тук, дори не си избръснат. Не си играй с тая топка.
По цял ден пиеш ''Ред Бул'', вониш на алкохол, не спиш нощем.
Ако продължаваш да играеш рисково, ще ти бия шута.
Все още съм ти шеф и ти нареждам да се отървеш от тия акции.
Ясно ли се изразих, Франк?
Ясно ли се изразих?
- Да.
Приятен ден. Между другото, уговорката за петък остава.
Не закъснявай.
- Смут в борсовите среди.
Всеки момент ще бъдат обявени сводките за безработицата.
Според Уолстрийт бройката ще е приблизително 250 000.
Според индекса ''Братя Соломон'' бройката ще надвишава 280 000.
Майната им на ''Братя Соломон''.
- Моля?
Пазят си гърба и подвеждат останалите.
Защо е толкова важно да...
- Фелън. - Филън.
Повече работни места, по-малко свестни хора, заплатите се вдигат,
инфлацията скача. Чат ли си? Съмнявам се.
Затова аз съм тук, а ти разнасяш пощата. Ставай от бюрото ми.
И ризата, и връзката ти са раирани.
- Заради мадамите.
А да са ти казали мадамите, че така ги затормозяваш оптически?
Махай се! Изчезвай!
Захващай се, малкият. Защо не си захапал телефона?
Май дочух, че татенцето ти резна джобните.
Пренебрегваш пряка заповед?
- Слушай сега, Маркюз.
Случайно да ти давам акъли как да духаш на момченцето в леглото ти?
Как се движи броят на безработните?
- Около 250-270.
Много високи показатели.
Франк, действаш ли?
- И питаш.
Ето и резултатите.
138, 1 12
Спасявай ме.
Сега вече стана напечено!
Къде беше? Събудих се в 7 ч., а теб те нямаше.
Имах нужда да се поразходя.
Откога ме чакаш?
- Цял ден.
От сутринта те чакам.
Денят е чудесен.
- Може да се каже.
Толкова ми липсваше тази сутрин, г-н Дойл.
Искам да говориш с мен.
- За какво?
Кажи ми как се чувстваш.
- Как бих могъл да се чувствам?
Не искам да гадая.
- Недей.
Кажи ми какво искаш.
Да съм като момичето от ''Х-мен'', дето минаваше през стени.
Ако не овладея тоя номер,
един изстрел в главата и проблемът ще се разреши.
Дори не се шегувай за това.
- Кой каза, че се шегувам?
Какво ще правим тази вечер? Преди да се самоубиеш...
Чичо Николай прави купон в моя чест. Може да минем оттам.
Няма как да не ида. Да се опитаме да се позабавляваме.
Нали вече не се занимаваш с тях?
- Може да се каже.
Никого не са оставили да се измъкне, но...
Този навик ти е направо отвратителен.
Ела да се изкъпеш с мен.
Не сега.
Ти върви.
Не ме виждаш в ролята на баща?
- Не.
Е, можеш да станеш баща, но не и да отглеждаш деца.
Смяташ, че няма да гледам собствените си тортили?
Няма да имаме деца, ако ги наричаш ''тортили''.
Смятам, че децата ни...
ще са прекрасни. Нали?
Я да ти видя татуировката.
Не мога да повярвам, че си я направи. Защо?
Цял живот си живяла в Щатите, само два пъти беше в Пуерто Рико.
Гордея се с произхода си.
Аз трябва ли да си изрисувам ирландския флаг на задника?
Няма къде. Задникът ти е много клъощав.
Децата ни ще са с идеални задници, като се има предвид твоя.
С това темпо, какви деца?
Сигурно е майка ти.
Идвам.
Дойл, стига вече.
Костя, ама как все не улучваш момента.
Извинете за безпокойството. Монтгомъри Броуган тук ли е?
Монти?
Монтгомъри Броуган?
Аз съм агент Флъд, отдел за борба с наркотиците.
Какво става?
- Имаме заповед за обиск.
Сериозно ли говорите?
Ами моля.
Спокойно, Дойл.
- Не виждам табела на кучето.
Той не излиза навън.
- Дръж го мирен, да не иде в приют.
Виждал съм как хапят тези зверчета.
Я ела.
Долу.
Може ли да седна?
- Заповядайте.
Г-це Ривера? Така се казвате, нали? Ще ви помоля да останете тук.
Кой знае какво може да потулите...
Този диван никак не е удобен.
- Стойката ти е крива.
А това е много важно.
- ''Кастро'' ли са производителите?
Никак не са удобни. Нещо ми убива.
Едно не ми е ясно, като го видиш, ще решиш, че е екстра качество.
Колко платихте за дивана, г-це Ривера?
Може да е от възглавниците.
- Нищо чудно.
Така ще да е. Възглавниците...
Хайде, да приключваме.
Ето какво ми убивало, г-н Броуган.
Добре, че разбрах какво било.
Сега ще е далеч по-удобен.
Мама му стара!
Г-н Броуган, изпята ви е песента. До самия край.
Мама му стара!
Скъпи?
Добре ли си?
- Най-прекрасната нощ в живота ми.
Най-прекрасната.
- Цял ден те чакам.
Кажи ми поне дали ще прекараме малко време заедно.
Защо не говориш с мен? Поне ми кажи.
Това е последната ни вечер заедно.
- Не е.
Това е моята последна вечер. Не и твоята.
Много вечери те чакат теб.
Ще излизаш с приятелки, ще обикаляш по баровете...
''Наша'' значи твоя и моя.
- Или просто да гледаш телевизия.
Всякакви вечери те очакват.
- Кое точно не ти е ясно?
Точно сега не ми е до това. Скъпа, не говори.
Моля те, само замълчи.
- Защо поне не го обсъдим?
Дори не ме гледаш в очите.
- Ще се видим в китайския квартал.
Къде отиваш?
- Трябва да се видя с баща ми.
Ако те помоля, ще си сложиш ли сребристата рокля?
Щом държиш.
Искам да те запомня така.
Страшна си.
Здравей, хубавице. Че и бебчето ти е сладур.
Казвали ли са ти, че приличаш на Холи Бери? Я ела.
Ще ти направя получерно, полуруско бебе.
Толкова красиви жени. Обожавам го тоя квартал. Колко са наемите?
Не ти е по джоба. Какво правиш тук?
Нещо не е наред.
- Не бе, всичко е идеално.
Чичо Николай иска да се уверя, че ще дойдеш довечера.
Ти си третият човек за днес. Какво става?
Какво иска от мен? Доста път си бил дотук.
Не си ли чувал за телефона?
- Ти не се обаждаш.
Иска да е сигурен, че ще дойдеш.
- Там съм.
Ще доведа едни приятели и Натюрел.
Защо ще я водиш?
- Защо не?
Вече сме го обсъждали. Пак ще се ядосаш.
Я престани. Казах ти вече, не е тя.
Сигурен ли си? Може би леля й е нелегално пребиваваща.
Тия мексиканци...
- Тя е пуерториканка,
и е гражданка на САЩ, за разлика от теб.
Може федералните да са я вербували.
Съвсем си изперкал.
Попита ли я?
- Не.
Преди да те приберат, трябва да знаеш.
Ще се видим довечера.
''При Броуган''
Пожарникарите отбиват ли се?
- Рядко.
Никак не им беше лесно.
С този Ник бяхме съученици в началното училище. Помниш ли го?
Ник, да. Добро момче беше.
Иначе барът май върви.
- Ще си свалиш ли палтото?
Не, малко ми е студено.
Това се казва пържола.
- Най-доброто за теб, скъпи.
Ще ти пращам курабийки. С фъстъчено масло, нали?
Говорих със Сал. Може и да направи нещо.
От 20 години е извън играта.
- Но познава когото трябва.
Не е там работата. Не искам да те замесвам.
Сериозно ти говоря. Аз ще се оправя.
Все още ще си млад, като излезеш. Не се забърквай в нищо.
Не се притеснявай за мен.
Защо се стече така животът ти?
Можеше да станеш какъвто пожелаеш.
Лекар, адвокат...
- Не ме карай да се чувствам гузен.
Когато Сал те притискаше, едва ли би искал синът ти да учи право.
Тогава не се оплакваше.
Да не би Доналд Тръмп да те финансираше?
Много грешки направих.
- Да не го обсъждаме повече.
Защо не спрях да пия след смъртта на майка ти!
На 1 1 години остана без майка, а баща ти беше пияница.
Аз съм виновен за всичко.
- Престани.
Вината не е твоя.
Отивам до тоалетната.
Ходи да се шибаш
Ти ходи да се шибаш.
Ти и целият този град...
Всички тия просяци, дето ми взимат парите и ми се хилят зад гърба.
Както и тая отрепка, дето ми бърше стъклата.
Що не си намери свястна работа!
Както и тия сикхи, и пакистанци с техните очукани таксита,
от порите им струи къри и ми увоняват деня.
Бъдещи терористи, я чупката!
Ще си направя операция за увеличаване на пениса.
И тия педали с избръснатите крака и напомпани мускули,
дето си въртят свирки в собствения ми парк.
Да се шибат и корейците, все надуват цените в магазина,
и увиват розите в станиол.
1 0 години са тук, и още ''Не говори английски''.
Да се шибат и руснаците. Мафиоти, дето клечат по кафенетата,
пият чай в малки чашки и смучат бучки захар.
Въртят си гадните номерца. Връщайте се, откъдето сте дошли.
Да се шибат и гадните евреи,
дето ми се мотат по 47-а улица с мръсни дрехи и пърхот по косата
и продават диаманти от ЮАР.
- Жена ви го заслужава.
Да се шибат и брокерите от Уолстрийт.
Въобразяват си, че са центърът на Вселената,
изживяват се като Майкъл Дъглас в ''Уолстрийт''
и си блъскат главата как да ошушкат хората. Тях пратете на топло!
Да не мислите, че Буш и Чейни не са били наясно? Друг път!
Да се шибат и пуерториканците, дето живеят на наш гръб.
Един парад не могат да направят като хората.
Да не говорим за ''Домъкни-канците''.
До тях пуерториканците са цвете.
Да се шибат и италианците, с тия наплескани коси,
анцузи и медалъони.
Размахват бухалки като бесни.
Да вземат да се явят на прослушване за ''Семейство Сопрано''.
Ще ти смажа тиквата бе.
Да се шибат и богаташките жени със скъпарските си шалчета.
Охранени физиономии, опънати и лъснати до неузнаваемост.
Кого ще заблудиш, скъпа?
Да се шибат и неграта. Отказват да подават,
не желаят да играят в защита, правят минимум по 5 крачки
и за всичко винят бледоликите.
Робството бе отхвърлено преди цели 1 37 години.
Гледайте напред бе, мамка ви.
Да се шибат и корумпираните ченгета.
Могат да изстрелят 41 куршума в тялото на невинен имигрант.
Вие се изгаврихте с доверието ни.
Да се шибат и свещениците. Само гледат да опипат някое дете.
Да се шиба и църквата, която ги защитава,
а така и не ни избавя от злото. Христос леко се е измъкнал.
Един ден на кръста, един уикенд в Ада
а ние да го почитаме цяла вечност.
Я пробвай да изкараш 7 години в ''Отисвил''.
Да се шиба и Осама Бен Ладен, Алкайда,
както и всички фундаменталисти по света.
В памет на невинните се моля да се пържиш в керосин,
заедно със 72-те си курви!
Всички арабески с кърпи на главите, що не ми оближете ирландския гъз!