25th Hour (2002) (25th.Hour.2002.DVDRip.XviD.AC3-wohov.CD3.srt) Свали субтитрите
Платена е с пристрастяванията на други хора.
А вие отлетяхте за Сан Хуан, първа класа.
Кой плати ваканцията ти в Пуерто Рико?
Преди Монти никога не беше ходила в Пуерто Рико.
Казала си му да се откаже, друг път.
През живота си не си работила, но не си била лишена от нищо.
Думичка не си му казала.
- Не ми се прави на много морален.
Ти си най-добрият му приятел, но вината е изцяло моя, така ли?
Не съм се възползвал от парите му.
- Престани да ми го натякваш.
Дойдох при теб като приятел.
Кажи ми, че си пиян и не знаеш какви ги дрънкаш.
Аз съм ирландец и нося на пиячка. След 7 години аз ще го чакам,
а ти ще се омъжиш за пари.
- Какви те прихващат?
Искаш да ме изкараш виновна, добре. Доволен ли си сега?
За бога...
Искам само да кажа, че ти знаеше къде крие парите.
Знаеше и къде крие дрогата.
- Какво намекваш?
Какво намекваш, Франсис?
- Много добре разбираш.
Когато се запозна с теб, му казах...
но не ме послуша.
Казах му: ''Натюрел Ривера...
е поредната използвачка.''
Къде ли не те търсих...
Тя добре ли е?
Нека да си тръгваме.
Ще изчакаме Монти.
Аз я целунах.
- Какво?
Ученичката, целунах я...
- Да не се изживяваш като Ар Кели?
Целунах 1 7-годишната си ученичка.
- Джейк!
Пийни нещо и млъкни.
- Извинете, може ли чаша вода?
Дай му едно уиски.
Не ми се пие повече.
- Сипи му едно. Ти, млъкни и пий.
Как върви купонът?
- Супер. Благодаря, че го уреди.
За първи път отидох в затвора, като бях на 1 4.
Бях клъощаво момченце, уплашен до смърт.
Като излязох, имах брада и бях зрял човек.
Върнах се в родния си град, открих майка си.
Целунах я, а тя изпищя. Не ме беше познала.
Бил съм в три различни затвора, в три различни държави.
Знаеш ли какво научих?
Научих, че затворът е кофти място.
Седем години е дълъг период от време.
Много хора са способни на всичко, за да избегнат такива 7 години.
Баща ти е работяга.
Къде беше барът му? На Стетън Айлънд?
Бей стрийт 21 92.
Дошъл е от Бей Ридж с джип ''Крайслер''.
Знаеш ли колко километра е навъртял...
Баща ти ми допада.
Работяга е той.
Но е нямал късмет.
Всички в квартала са обожавали майка ти.
Разправят, че била хубавица.
- Мога да помогна на баща ти.
Ще ми трябва такъв човек. Работлив...
Човек, на когото да имам доверие. Мога да се погрижа за него.
Разбираш ли ме?
- Не е необходимо.
Не съм те молил за това. Не замесвайте баща ми.
Зададох ти въпрос.
- Отлично те разбирам.
Ще му осигурим работа.
Ще му помогнем да се издължи.
- Не, благодаря.
Хубаво оръжие.
Точен мерник.
Никога не засича.
Стрелял ли си по човек?
- Не.
За теб това е само играчка.
Нещо като декор, все едно си актъор.
С оръжие в ръка се чувстваш... опасен.
Няма как да знам. Пистолетът не е мой.
Нищо не съм казал, Николай. Господ ми е свидетел.
Притиснаха ме, за да стигнат до теб.
Постараха се, но нищичко не съм казал.
Вярвам ти, Монтгомъри.
Ето и моя съвет.
Като идеш там, разбери кой командва парада.
Открий човека без покровители, без приятели.
И го пребий така, че очите му да изхвръкнат.
Нека те сметнат за малко откачен, но достоен за уважение.
Ти си хубаво момче. Няма да ти е лесно. Но помни!
Аз бях на 1 4 години, когато попаднах там.
На ръката си татуирах ''оцеляване'',
нощта преди да вляза в затвора.
И го постигнах.
За да оцелеем, правим каквото се налага.
Монти, моля те.
Имаме друг проблем.
- Кой знаеше къде държиш дрогата?
Гаджето ти и Костя. Никой друг.
Изправете го. Костя те е изпял.
Той открадна 7 години от живота ти.
- Заплашили са го.
Вместо да излежи присъдата като истински мъж, той те е издал.
Знаеш ли как се използва? Този човек не заслужава да живее.
Той те предаде и те окраде. Открадна 7 години от живота ти.
Убий го!
- Не го прави.
Млъквай! Не говори, изрод такъв.
Защо го направи? Остави ме да мисля, че е била тя.
Защо каза, че е тя?
- Убий я тази хлебарка.
Защо го направи?
Защо ми каза, че е тя?
- Убий го.
Нямах избор. Никакъв избор нямах, Монти.
Защо?
Защо?
Нямах друг избор.
Каза ми да му имам доверие. Това ще ми струва 7 години.
Вие се оправяйте с него.
- Пази се.
Правете с него каквото искате. Щом изляза оттук,
излизам и от играта. Баща ми също.
Може ли вече да си тръгвам?
Запомни какво ти казах.
Човекът... без приятели.
Монти, не ме оставяй.
Ти бе мой приятел.
- Съжалявам.
Върви, купонът тече без теб.
Знаеш ли колко е часът?
Късно е. По-скоро вече е рано.
Още ли имаш сили да продължиш?
Определено.
Това е Джейк. Помниш ли го?
Иди при Джейк.
Колко е часът?
- Разполагаме с още няколко часа.
Прости ми за всичко, на което те подложих, Натюрел.
Бях объркан.
Мислех, че ти...
Няма значение.
- За мен има.
Не искам да ме мразиш.
- Как да те мразя, Монтгомъри?
Аз те обичам.
Стой при мен.
- Остава ми още нещо.
Остани.
- Ще се върна.
Това се казва живот. Да работиш на такъв влекач.
Всяка сутрин плаваш по реката.
- Много хубаво би било.
Много хубаво.
Колко е часът?
6,1 5.
Да започваме.
Готов ли си за г-н Дойл?
Вече е твой.
Искам да ме направиш много грозен. Не мога да се явя така.
Важен е първият ден. Ако ме видят в този ми вид, свършено е с мен.
Каза, че си готов на всичко.
Трябва да ми помогнеш.
- Какво си въобразяваш?
Че ако си с насинено око, няма да те закачат?
Искам да ме обезобразиш.
- Не мога.
Аз мисля, че можеш. Дори ти се иска.
Смяташ, че си го заслужавам. От години ме гледаш,
сякаш ти се ще да ми налееш малко мозък. Сега е моментът!
Това ли ти е услугата? ''Обезобрази ме''?! Откъде ти хрумна?
Не се лигави, Франк. Няма да ти отвръщам.
Няма да те удрям. Какво искаш от мен бе, мамка ти?
Това е пълна лудост.
- Млък! Никой не говори с теб.
Стига простотии. Отиваме да закусим, това ще го забравим.
Недей.
- А лъжите, които ми пробутваше...
Аз ще съм до теб, Монти. Лъжа и измама!
Не е на себе си.
- Теб те устройва идеално.
Кое точно ме устройва?
- Мен ще ме приберат,
а ти ще се погрижиш за Натюрел.
- Никога! Ти си пълен кретен.
Виждам как й зяпаш циците и задника.
От години искаш да я чукаш.
- Млъквай.
Престани.
Не го прави!
- Направи го!
Направи го, лиглъо.
Франк, престани! Ще го убиеш!
Престани.
Съжалявам.
- Стига толкова.
Божичко!
За бога, Монти!
Всичко е наред. Вкарай ме вътре.
Веднага. За бога, скъпи.
Нека те заведа в болницата.
- Защо остана с мен толкова време?
Отдавна трябваше да ме зарежеш.
- Не говори така.
Ще те чакам. Колкото е необходимо.
Не плачи, скъпи.
- Аз съм идиот, провалих всичко.
Всичко провалих.
Кой е?
Кой ти го причини?
- Да тръгваме.
Нека те заведа в болницата.
- Няма нужда.
Как се случи?
- Нямам представа.
Изглежда ужасно.
Що за хулигани са тия руснаци!
Ще го заведа в болницата.
Тук ще се сбогуваме, татко.
- Нямаш ми доверие като шофъор?
Не мога така. Остави ме сам да ида, по-лесно ще ми е.
''По-лесно''?! Нищо не разбираш. Нека да те закарам.
Искам да знам къде да идвам за посещения. Става ли, приятел?
Помогни ми. Дай ми чантата.
Няма да ходим в болницата.
- Да вървим.
Трябва да тръгвам.
- Един момент.
Не, ще го взема.
Не искам да ми идваш на посещения.
Искам да си щастлива, забрави ме и продължавай напред.
Според мен трябва да хванем Хенри Хъдсън към Спрейн Брук,
а после по Таконик. Така ще стигнем до ''Отисвил''.
Божичко, какво са ти причинили? Казвам ти, ще ти мине.
Изглеждаш много зле, но когато отокът спадне...
Тези хулигани здравата са те пребили. Колко бяха?
Не знам, тате. Доста.
- Отвърна ли им?
И още как.
- След месец ще се оправиш.
Ще изглеждаш както обикновено.
- Татко?
Ти беше прав. Не е била тя. Не Натюрел ме е издала.
Много ясно, че не е тя.
Много сладко куче.
Сладко куче си ти.
Том
Монти
Само една дума кажи и завивам наляво.
По моста ''Вашингтон'' и на запад. Ще те закърпим и продължаваме.
Ще открием някое хубаво градче,
по пътя ще се отбием в Чикаго за един мач на ''Мечките''.
Само ми кажи, ако искаш.
Ще ти отнемат ресторанта.
- За бога!
Да го взимат. Да не мислиш, че е по-важен за мен от теб,
единственото ми дете? Само една дума кажи.
Ще ме издирят. Рано или късно.
Знаеш ли как залавят бегълците? Като се върнат у дома си.
Бягат, но после се връщат и тогава ги хващат.
Ти ще избягаш и никога няма да се върнеш.
Няма да се върнеш у дома.
Ще караме...
Без да спираме.
Ще се отправим към края на света, накъдето ни видят очите.
Никога не си пътувал на запад от Филаделфия.
Красива е тази страна, Монти.
Сякаш е друг свят. Планини, хълмове, крави, ферми
и бели църквички.
С майка ти се отправихме веднъж на запад. Преди ти да се родиш.
От Бруклин до Тихия океан за 3 дни.
Имахме пари само за бензин, сандвичи и кафе. Но стигнахме.
Всеки мъж, жена или дете трябва поне веднъж да види пустинята.
Километри навред пустош. Само пясък, скали и кактуси.
И синъото небе. Жива душа няма наоколо.
Нито сирени, нито автомобилни аларми.
Не чуваш клаксони, нито ругатните на лудите по улиците.
Там осъзнаваш какво значи тишина. Там откриваш покой.
Можеш да усетиш и Божието присъствие.
Тръгваме на запад.
Докато открием някое хубаво градче.
Знаеш ли защо съществуват тия градове в пустинята?
Хората са искали да избягат отнякъде.
Пустинята е подходящо място за ново начало.
Ще намерим някой бар и ще си поръчаме питие.
Две.
От две години не съм пил алкохол, но с теб ще ударя едно.
Последно уиски с момчето ми. Ще го пием бавно,
за да усетим вкуса на ечемика.
После аз ще си тръгна.
Искам ти да го вземеш.
Ще ти го пазя.
Ще ти кажа да не ми пишеш, да не ме посещаваш.
Ще ти кажа, че с майка ти и с теб ще се срещнем в Божието царство,
но в някой друг живот.
Все някъде ще си намериш работа.
Такава, за която ще ти плащат в брой.
Ще започнеш нов живот. Никога няма да се върнеш.
Монти, има хора като теб,
които притежават дарбата да печелят приятели.
Здравата ще бачкаш.
Очите ти да са на четири и устата затворена.
Ти си нюйоркчанин, такъв и ще си останеш.
Ню Йорк е в кръвта ти.
И цял живот да прекараш на запад, ще си останеш нюйоркчанин.
Приятелите ще ти липсват, кучето ще ти липсва, но ти си силен.
Наследил си го от майка си. Ти си силен като нея.
Ще се свържеш с когото трябва за документи,
шофъорска книжка.
- Казвам се Джеймс.
Май не си тукашен.
- Не съм.
Сега ще те снимам. Не мърдай. Усмихни се.
Усмихни се де, Джеймс.
Ще забравиш предишния си живот. Нямаш право да се върнеш.
Нямаш право да се обаждаш, нито да пишеш.
Ще си изградиш нов живот
и ще го изживееш, както му се полага.
И може би, виж това е опасно,
но може би след няколко години ще пратиш известие на Натюрел.
Четири, три, две, едно.
Честита нова година.
Пипни го.
Майка ти е побъркана. Побързай, не ме оставяй сам.
Ще имаш ново семейство, възпитай ги подобаващо. Чуваш ли?
Осигури им хубав живот. Дай им всичко.
Ще имаш син. Може би ще го кръстиш Джеймс.
И след като аз вече ще съм си отишъл,
за да бъда отново с майка ти,
ти ще ги събереш и ще им кажеш истината.
Ще им кажеш кой си и откъде си.
Ще им разкажеш цялата история.
Ще ги попиташ дали осъзнават какъв късмет имат, че са на този свят.
Защото си бил на косъм да пропуснеш всичко това.
Този живот за малко щеше да остане неосъществен.