Sophie's Choice (1982) Свали субтитрите
- Ето!
- Шампанското е отзад.
В магазина не можах да се сетя кое е любимото на Нейтън.
- А какво взе?
- Момчето от магазина каза, че...
...абе нещо "Роза". Каза, че е хубаво.
- Изненада!
- Изненада!
Такова ли обичаш? Не бях сигурен.
Стинго ти е купил шампанско.
Колко мило!
Много е хубава. Виж се само!
- Да, харесва ли ти?
- Много ти отива.
Това още повече ще ти отива.
- Какво?
- Казвал ли съм ти,
че единственото, което искам от теб,
е да си ми вярна?
И не ти ли казах, че, ако някога си била с онзи Катс,
дори по работа, и ако отидеш някъде с този долен
измамник, ще те потроша от бой?
- Да, но...
- Днес следобед той те докара.
Прекарала си целия следобед с него!
Или е по-добре да кажа, че цял следобед сте се чукали?
- Нейтън!
- Облече ли си новата рокля заради него?
За да може да я съблечеш в евтина хотелска стая?
Изпъна ли ти гръбнака в красива права линия...
Докато те чукаше? Обзалагам се, че го е направил доста пъти.
Чакай, Нейтън!
Откъде знаеш, че я докарал, да не си я следил?
Откъде знаеш, че я е докарал?
Според мен ще се почувстваш като идиот, когато разбереш причината.
О, моля те, недей!
Бебето от Юга защитава курвата от Полша!
Май нашето празненство ще се окаже по-досадно, отколкото очаквах.
- Мисля, че е по-добре да си вървиш.
- Няма да те оставя сама с него!
- Не разбираш...
- Няма нужда да търпиш това!
Да забравим всичко!
Да го зарежем! Да празнуваме! И знаеш ли защо?
Тук сме, за да пием за теб! Но защо всъщност?
- Прав си. Много съжалявам.
- Добре.
Не знам какво ми стана. И сега...
За най-добрия приятел
и най-доброто момиче!
- Така...
Все пак виж какво ти купих.
Беше опаковано, но...
Хубаво е. Много хубаво!
- Харесва ли ти?
- Дали ми харесва? Обожавам го!
Нали? Като този на Стинго е.
Така ли?
- Гравиран е.
- Чудесно. Просто чудесно.
Вдигам тост в чест на
моята раздяла...
с вас, мръсници.
Раздяла с теб,
хитрата пачавра на хиропрактиците от Кингс Каунти...
и с теб, утайката на Юга!
Не можа да ме заблудиш, Стинго.
Откакто милостиво ми позволи да прочета южняшкия ти пиянски опус
за юношеските ти години на самосъжаление
за клетата ти мъртва майка.
- Стига, Нейтън!
Както и да е. Ако погледнем оптимистично,
може да си на крачка от съвсем нова форма...
"Комиксът от Юга"!
- И сега, мила...
- Стин...
Искам да ти задам един въпрос, който ме мъчи от толкова дълго.
Тогава може би ще ми обясниш нещо.
Причината, поради която си тук...
Чакай!
Да се разхождаш по улиците...
с този съблазнителен парфюм...
да пийваш плодово вино не с един...
а с двама, с двама, дами и господа...
двама хиропрактици!
Накратко, възползваш се от ситуацията...
чакаш слънцето да те огрее...
докато в Аушвиц духовете на милиони мъртъвци,
все още чакат отговор.
- Не!
Кажи ми...
Кажи ми, Софи. Същият анти-семитизъм...
с който Полша придоби световно признание...
кажи ми, че този подобен анти-семитистизъм направлява съдбата ти
защитавал те по начин, така че да останеш...
измежду шепата хора, които са оживяли... докато милиони са загинали?
Кажи, кажи защо.
Искам обяснение!
Кажи защо...
Добрият стар номер 11379...
Кажи...
Какво правиш в света на живите?
Какви прекрасни трикове и хитрости
има в главата ти, че да ти позволяват да дишаш
свежият полски въздух?
Колко души в Аушвиц бавно са се задушавали...
с газ!
- Не!
- Обясни!
- Стига!
Обясни!
- Остави я на мира!
- Махай се!
Махай се!
Стой далеч! Не се меси!
Стой далеч! Махай се!
Махай се!
Излизам от къщата - те са тук. Връщам се - две празни стаи.
Няма Нейтън, няма Софи, последно са ги видели как я качва в такси,
а самият той бяга в обратната посока. Не мога да ти опиша колко е трудно...
- Доктор Блексток ли е?
- Да.
Аз съм приятел на Софи Завитовска, може да сте чувал за мен - Стинго.
О, писателят! Тя много се гордее с вас!
- Опитвам се да я намеря.
- Вие не живеехте ли в една къща?
Премести се снощи.
Тя ме потърси тази сутрин, не беше добре. Притесних се за нея.
Тя е мъжко момиче.
- Знаете ли къде мога да я намеря?
Ами приятелят й?
Мисля, че вече не са заедно.
Може да е при някоя приятелка.
Не познавам приятелите й.
Има една полякиня, която работи при един професор от Бруклинския колеж.
Спомням си как се казва! Соня Уаженска.
Тук има ли жена на име Соня Уаженска?
Съжалявам, върна се в Полша преди шест месеца.
Но мога да ви дам адреса й, ако искате.
Благодаря. Познавате ли приятелката й Софи Завитовска?
Да.
Само веднъж дойде да види Соня.
Познах я, защото едно време бях в университета в Краков.
Тя е дъщеря за професор Бегонски.
Студент ли му бяхте?
Веднъж чух негова лекция. Това ми стига.
Бил е известен с ненавистта си към нацистите.
Той беше луд по нацистите.
Според мен защото мразят евреите толкова, колкото и самият той.
Нацистите го убиха.
Един ден дойдоха и "разчистиха" всички учени.
Без въобще да взимат под внимание политическите им възгледи.
Мисля, че бъркате човека.
Ще ви покажа, вижте...
Збигнев Бигански...
Ето, Бигански,
професор по право в университета в Краков
от 1919 до 1939 година,
известен с анти-семитските си убеждения.
Провъзгласител на заповедта за създаване на пансиони за гетото....
която направи незаконно еврейските студенти...
да сядат на една и съща скамейка като поляците.
И така...
Казах на Йета, че напускам.
Преди няколко седмици бях получил писмо от баща ми.
Той беше наследил малка ферма, и знаейки, че съм свършил парите,
ми предлагаше да се върна на Юг и да се издържам от нея.
Не можех да остана в Бруклин.
Ехо?
Ееехо?
Софи? Ти се върна!
О, да! Здрасти, Йета!
Върнах се за вещите си.
Да знаеш нещо за Нейтън?
- Нищичко.
Той дойде тази сутрин за вещите си.
Добре.
Добре.
Стинго?
Да.
Съжалявам за случилото се снощи.
Но искам да знаеш, че Нейтън
не мисли онова за книгата ти.
Това го знаеш, нали?
Знам, че той наистина харесва това, което пишеш.
Но това вече няма значение.
Но...
ние още сме приятели.
Аз си заминавам. Отивам си вкъщи.
Там ще пиша по-добре.
Ние те прогонихме.
Това няма нищо общо с теб.
Днес говорих с доктор Блаксток.
О, Стинго! Мен ли търси?
Бих ти оставила бележка къде съм отишла,
но не се сетих. Съжалявам.
Съжалявам, че съм те притеснила.
Мислех си, че Соня, твоята приятелка, може да знае къде си.
Соня? Соня Уаженска? Но тя се върна в Полша.
Знам.
Отидох в Бруклинксия колеж.
Тя работеше за един професор там.
Да.
Мисля, че си го виждала веднъж.
Той е познавал баща ти.
Да, баща ми...
Той е чул една негова лекция
в университета в Краков, където е преподавал баща ти.
Разказал ти е за баща ми?
Софи, защо ме излъга?
Излъгах те, знаеш ли защо?
Страхувах се...
Страхувах се, че ще остана сама.
И така...
Довиждане, приятелю!
Софи, искам да разбера...
Искам да узная истината.
Истината?
Така няма да ти е по-лесно да разбереш.
Може да си мислиш, че, ако узнаеш истината за мен,
ще ме разбереш и така по-лесно ще ми простиш всичко.
Всичките ми лъжи.
Обещавам ти, че никога няма да те оставя.
Никога не го обещавай!
Никой, никой никога не трябва да го обещава!
Истината? Дори самата аз не знам каква е тя.
След всичките лъжи...
Баща ми...
Как мога да обясня колко много обичах баща си?
Баща ми вярваше, че е възможно хората да станат перфектни.
Всяка нощ се моля на Бог
да ми прости, че винаги разочаровах баща си.
Моля му се
да отдаде заслуженото на този добър човек.
Бях порастнала.
Бях станала възрастна. Бях омъжена,
когато осъзнах, че мразех баща си от цялото си сърце.
Беше зимата на 1938.
Баща ми цели седмици работеше над речта, която наричаше
"Проблем на полските евреи".
Обикновено пишех на пишещата машина речите
и не гледах думите, значението им, но
този път попаднах на дума, която не бях чувала преди това.
"Решението на проблема на полските евреи", заключваше той,
е "vernichtung."
Изтребване.
Онзи следобед не исках да ходя в гетото,
но нещо ме накара да го направя.
Не знам колко време стоях там,
гледах хората, които баща ми беше осъдил на смърт.
Всички тези мъже, жени и деца, щеха да бъдат "vernichtung".
Изтребване.
Изведнъж се сетих, че баща ми чака речта си
и забързах към къщи, за да я допиша,
но в бързането и припряността ми да я довърша,
направих толкова грешки и...
Изтичах с речта до университета и баща ми нямаше време да
я провери преди да я прочете.
И той застана пред всички тези хора,
прочете речта си и направи онези грешки
и видях колко много се ядоса.
Когато свърши, дойде при мен,
разбира се, аз бях със съпруга си.
И пред него и всички колеги каза:
"Зоша,
ти си глупачка."
Глупачка.
Нямах куража да му кажа: "Да, ами евреите?"
Евреите, но...
След този случай никога повече не ми се довери.
Нито съпругът ми.
После във Варшава
имах любовник,
той беше много, много добър с мен.
Софи, трябва да ни помогнеш.
Престани да я измъчваш.
Джоузеф живееше с полу-сестра си Уанда.
Тя беше лидер на Съпротивата.
Софи!
Какво е това?
Снимка на деца, отхвърлени от програмата за германизация:
програмата "Лебенсборн".
Това са деца,
отнети от полските си родители
за които в началото се смяташе,
че имат черти на Арийската раса.
Щяха да ги водят в Германия
и да ги направят германци.
Но по едно време беше решено,
че са напълно негодни.
Негодни!
Затова бяха оставени...
на разположение.
От теб искаме да преведеш няколко документа, откраднати от Гестапо.
Не мога.
Не мога да застраша живота на децата си.
Твоите деца може да са следващите.
Не, не, не! Не искам да се забърквам!
Две седмици по-късно
Гестапо уби Йосиф.
Прерязаха му гърлото.
Имаха смелоста.
О, Боже, имаха смелостта!
Не дълго след като убиха Йосиф,
бях арестувана.
Аз и децата ми бяхме изпратени в Аушвиц.
Когато влакът пристигна в Аушвиц,
германците решиха
кой ще живее и кой ще умре.
Ян, малкото ми момче...
Ян, малкото ми момче, беше изпратено в "Kinderlogg",
което беше детски лагер.
А Ева, момичето ми, беше изпратено в крематориум 2.
Тя беше "изтребена".
Благодарение на перфектният ми немски
и уменията ми на секретарка
и на нещата, на които ме беше научил баща ми...
толкова добре.
Започнах да работя
за Рудолф Хьос,
началник на Аушвиц.
Деня, в който ме взеха на работа при Хьос,
се наложи да мина през блок 25.
Там водеха затворниците,
които щяха да "изтребят".
Караха ги да стоят прави, понякога с дни.
Бяха голи и нямаха вода.
Ръцете им бяха протегнати през решетките
и хората плачеха и се молеха.
Тази жена ще бъде...
секретарка на Хьос.
Заведи я долу и се увери, че се е изкъпала грижливо.
Дай ми дрехите си!
Душът е тук.
Използвай този дезинфекциращ сапун.
Изгаря кожата и смърди.
Но трябва да го използваш, защото тя има чувствителен нос.
Обувки!
Остави обувките си тук.
Моля те, не ми ги взимай. Подарък са от баща ми.
Боже, как си ги крила в лагера?
Криех ги. Моля те...
Ако тя ги види, ще ти ги вземе.
Ще ги изчистя. Моля те, те са всичко, което имам.
Е, добре!
Благодаря.
Благодаря.
Не се страхувай!
Казаха ми, че можеш да ни помогнеш.
Можеш ли да помогнеш на Съпротивата?
Но какво мога да направя аз?
Еми Хьос има радио. Стаята й е под офиса на баща й,
където ти ще работиш. Ако вземеш радиото,
го донеси долу. Аз мога да го изнеса.
Да, да. Давам ти радиото,
ти го изнасяш, а мен ме убиват, защото съм го откраднала.
Затова трябва да накараш Хьос да ти се довери.
Но как?
Той е мъж... а ти си жена...
Разбира се!
Плешив, гладен, вонящ на антибактериални препарати.
Възхитително!
Не си права. Ти приличаш на германка.
Говориш немски перфектно. Ще работите само двамата.
А той е толкова нещастен мъж.
- Тогава направи нещо за мен.
- Какво?
Намери сина ми.
Казва се Ян. В детския лагер е.
Какво искаш да знаеш?
Дали... дали е...
- Дали е жив, така ли?
- Да.
Разбирам.
Хьос може да уреди да го освободят.
Направих любимия кекс на Химлер.
Това е новата...
секретарка от Лагера.
Заведи я в офиса.
Химлер не може да остане за вечеря.
Мислиш ли, че е преднамеренo?
Защо преднамеренo?
Казаха, че бягствата и закъснението със сградата са го разстроили.
Стига!
Представи си, тъпият пазач пуснал новото момиче в кухнята
без да я дезинфекцира. В кухнята!
Казвам, че децата...
- Те са напълно здрави!
Това е защото тук добре ги хранят.
Какво ще стане, ако избяхаме?
Трябва да се жертват като другите германчета.
Добре изглеждаш.
Едва пих
след като си тръгнах.
Представяш ли си?
Баща ми ме попита какво лекарство
взимам тук.
Какво да му кажа?
Върша Божа работа.
Решавам кой да живее и кой да умре.
Това не е ли Божа работа?
Ти си твърде млад, за да си спомняш какво причиниха на Германия след пораженията.
Не можем да си позволим да бъдем мили, ако искаме да оцелеем.
В детския лагер има епидемия.
Каквото и да правим, те измират като мухи.
Не можем да си позволим да бъдем чувствителни.
... и накрая чертата на характера,
характерна за всички хора, идващи от южен климат,
откровената глупост
Бързо ли говоря?
Не, командире.
Извинете.
Съжалявам че те безпокоя,
но си мислех, че можеш да отидеш в Берлин,
и да обясниш на Химлер колко несправедлива е заповедта му,
може да си промени мнението.
Няма обжалване! Местят ни и толкова.
Бързо, дай ми таблетките!
- Да повикам ли лекар?
- Тихо!
Нетърпимо е!
Сега е по-добре.
Този Ергоматин е вълшебен!
Радвам се, командире.
Седни.
Как се озова тук?
Малко затворници имат късмета да си намерят таква работа.
Сигурно
е съдба.
Съдбата ме срещна с вас,
защото знаех, че само вие ще разберете.
Какво да разбера?
Че има грешка.
Може ли да ви покажа нещо?
Това е един от най-старите полски документи,
предлагащ "последно решение" на проблема с Евреите.
Помагах на баща си да го напише.
Може би вие ще разберете колко несправедливо съм затворена.
Значи, твърдиш, че си невинна.
Господине, признавам вината за постъпката,
заради което ме изпратиха тук.
Искам само тази постъпка да бъде сравнена с моето досие...
не само като полски симпатизант на националсоциализма...
но и като активен участник в кампанията за свещена война срещу евреите.
Брошурата в ръката ви, комадире, потвърждава думите ми.
Умолявам ви. Вие имате силата да ме помилвате и да ме освободите.
Моля ви...
Забравяш, че си полякиня, тоест враг на Райха...
и винаги ще си бъдеш такава,
дори да не си извършила престъпление.
Флиртуваш безсрамно с мен!
Трудно е да се повярва, че си полякиня...
заради перфектния ти немски и начина, по който изглеждаш...
светлата кожа и структурата на лицето.
Типичка арийка.
Ти си необикновено привлекателна жена.
Има нещо в определени арийски жени...
чиста и искряща красота.
Светла кожа...
светла коса...
Това ме кара
да боготворя тази красота.
Извинете, сър! Въпрос от Фрау Хьос, сър!
Детето се възстанови след грипа и госпожата искаше да знаете,
дали според вас е достатъчно добре, за да отиде на матине
или трябва първо да се консултира с доктор Шмид?
Ако Фрау Хьос прецени, че е достатъчно добре да отиде на матине,
тогава предполагам, че тя е достатъчно добре, за да отиде на матине!
Връзката с теб е голям риск.
Бих поел риска, ако не напусках.
Но трябва да тръгвам. Ти също.
Изпращам те обратно в блок 3. Утре си тръгваш.
Командире, знам, че не мога да искам много за себе си,
а също и че вие трябва да спазвате правилата.
Но ви моля за една услуга преди да ме върнете.
Малкият ми син е в лагера. Казва се Ян.
Ян Завитовски. На 10 години е.
Притеснявам се за здравето му.
Моля ви да го освободите.
Той е болнав. И е толкова млад.
Моля ви...
Ако съм ви впечетлила с присъствието си, дори мъничко,
ви моля да го направите заради мен!
Не да освободите мен, а малкото ми момче. Моля ви.
Мислиш, че заради теб бих нарушил закона,
само защото съм показал малко привързаност. Това е отвратително!
Има легален начин! Програмата "Лебенсборн".
Той е идеалният кандидат!
Можете да преместите момчето ми от лагера в програмата "Лебенсборн".
Изпратете го на Райха, за да го направят добър германец.
Той е рус и прилича на германец...
И говори немски перфектно, също като мен.
Не разбирате ли, че Ян, малкото ми момче,
е идеален за програмата "Лебенсборн"?
Утре ще доведат сина ти.
Ще го видиш и... после ще уредя...
да го преместят от лагера.
Нямаш работа в тази стая!
Съжалявам, госпожице. Аз само...
Дойде, за да откраднеш радиото. Тъкмо щеше да го вземеш.
Ще кажа на баща си.
Той ще те накаже.
Щях само да го разгледам. Кълна се!
Често минавам оттук. Никога не съм виждала радио.
толкова е малко, толкова е изкусно.
Не вярвах, че наистина работи. Аз просто...
Лъжкиня! Искаше да го откраднеш!
Лицето ти те издаде.
Повярвай ми. Нямаше да взема радиото.
Напротив! Струва 70 марки.
Щеше да слушаш музика в мазето. Мръсна поляникя!
Мама казва, че поляците са по-лоши крадци и от циганите.
И че са по-мръсни!
Смърдиш!
Събуди се!
Припадна.
Дишай дълбоко. Свежият въздух ще те посъживи.
Дръж ниско главата си, за да се възстанови циркулирането на кръвта.
Според първата помощ е добре да се зашлевя.
Облегни се на леглото.
Само едно ще кажа: много си хубава.
Майка ми каза, че сигурно си шведка.
Кажи ми, какво е това на роклята ти?
Значката от шампионата по плуване.
Станах шампион. Бях само на 8.
Къде стана това, Еми?
В Дахау. Дахау беше много по-хубаво от Аушвиц.
Имаше страхотен басейн само за деца на офицери.
Ще ти покажа албума си.
Това бебе съм аз.
Тук получавам медала.
Това е басейнът в Дахау.
Тук съм с мама.
Това пак съм аз
с татко.
Събличам се!
Може утре да поплуваме.
Супер, татко!
- Лека нощ, Еми.
- Лека нощ, татко.
Бях се провалила с радиото.
Както и с толкова други неща през живота ми.
Но онази нощ
си повтарях:
"Спасих сина си. Спасих сина си.
Утре ще го видя.
И ще се сбогувам с него.
И той ще бъде спасен."
О, Боже, онази нощ бях толкова щастлива.
Такава надежда!
Но Хьос не си удържа на думата.
Никога не узнах какво се е случило с момчето ми.
И нали разбираш, заради това не исках...
да живея повече.
Докато Нейтън не се появи
и не ме накара да живея заради него.
Живей заради мен, Софи!
Живей заради мен!
О, Боже! Какво сме ти направили?
Внимавай!
Стинго!
Нейтън, остави стола! Не е време за шеги!
Остави стола!
- Остави стола!
- Стинго!
- Телефонът!
Доктор Ландау е. Братът на Нейтън.
Благодаря.
- Здравейте, аз съм Лари. Братът на Нейтън.
- Да! Лари!
- Нейтън ми е говорил за теб.
Знам, че сте приятели.
- Той също ми е говорил ми е за вас.
Може ли да се видим?
Разбира се. Само кажете кога и къде.
Брат ми много ви уважава.
Никога не съм срещал по-възхитителен човек от Нейтън.
- Има толкова широки познания.
- Прав сте.
Той е убеден, че ще станете
велик писател, нещо, което иска и от мен.
Моля, седнете.
Струва ми се, че той говори за всичко, което мисли.
Казал е на вас със Софи, че е биолог, който се занимава с изследвания.
Във Пфайзър.
Тази работа с биологията
е прикритието на брат ми.
Той няма никакви научни степени. Всичко е фалшифицирано.
Истината е, че той е луд.
- Боже!
- Едно от онези състояния, при които
цели седмици, месеци, дори години няма никакви проявления.
Във Пфайзър той работи в библиотеката.
Постоянната синекура му позволява да чете много
без да пречи на никого с неговото изследване
за един от законните биолози.
Едва ли Нейтън ще ми прости, ако разбере, че съм ви казал всичко това.
Той ме накара да се закълна, че никога няма да кажа на Софи.
Тя нищо не знае.
Най-странното е, че той беше идеално дете.
Успяваше във всичко.
Дори учителите обмисляха какво можеше да постигне.
Виждаш ли, той беше дете...
което всеки беше готов да похвали.
когато беше на десет години, ни казаха, че...
детето-гений страда от параноична шизофрения.
Оттогава, единствените училища, на които ходеше бяха...
скъпи психиатрични клиники.
Какво да направя?
Ако стои далеч от дрогата,
може би има шанс.
Дрога? На какво е?
Амфетамин, кокаин.
Не знаехте ли?
- Не.
Искам да го шпионирате.
Ако можете да го следите
и да ми се обаждате по телефона отвреме-навреме,
за да знам как е.
Съжалявам, че ви забърквам в това.
Според мен не разбирате.
Много обичам и двамата.
Те са ми приятели.
Добро утро, господин Стинго.
Страхувахме се, че нещо може да ти се е случило.
Мис Софи ме караше да ви търся.
Нзглеждате очарователно.
- Много ви благодаря.
Та какво искате да правим тази вечер?
Ела, скъпа.
Това беше идея на Нейтън - да те изненадаме с "Южняшка" вечер.
Книгите ти разпалиха желанието ми да науча повече за Юга.
И за пътуването.
Мис Софи и аз обсъждахме възможността да
отидем до твоят обичан Дикси през октомври.
И си мислех, ако ми позволите, мис Софи....
Разбира се.
...че може да направим сватбеното си пътешествие
и ти да ни придружиш не само като най-добър приятел,
а и като кум!
Имам честта...
да поискам твоята ръка.
Да бъда с теб...
от този ден нататък...
докато смъртта ни раздели.
С този пръстен...
се обричам на теб.
Традиция е младоженецът да поради нещо
на кума.
Казах на Нейтън, че се налага да оставиш за малко писането,
за да припечелиш пари, и това силно го натъжи.
Нейтън, не мога да приема това!
Стинго, не ги отказвай!
Не пропилявай таланта си.
Не знам как да ви благодаря.
Бъдеща госпожо Ландау,
окажете ми честта да потанцуваме.
Не е заради Нейтън.
Какво имаш предвид?
Не знаеш ли?
Това е тайна.
Призна ми, че заедно с екипа си
е открил лек за детския паралич.
в къщата ми.
Да беше жив Сол, да види това!
- Колата е готова, госпожо Цимерман.
- Слизам.
Какво каза Нейтън, когато те видя?
Не съм го виждал.
Той и Софи си тръгнаха преди няколко часа.
Той каза, че ще те потърси и ще оправи нещата веднъж завинаги
- Чакай, какво?
- Просто си ги изпуснал.
Софи му каза, че си въобразява, опитваше се да го успокои,
както прави винаги, като той стане такъв.
Един Господ знае какво му минава през главата.
Казах ти да внимаваш.
Следващият път ще ме слушаш!
Имам си по-приятна работа.
- Знаеш ли къде е той сега?
- Не.
- Ало?
- Върви в ада!
Нейтън?
- Добре ли си?
- О, да! Добре съм.
- Какво ти има на ръката?
- Той ми счупи ръката.
Изплаших се и избягах. Той има пистолет, Стинго.
Мисля, че ще го използва.
Не биваше да го оставям там.
Трябва да намерим...
- Нейтън?
- Стинго.
Сега слушай какво ще ти кажа. Слушай!
Добре ли е? Нейтън!
- О, Боже!
- Нейтън!
Скъпи, ще ми простиш ли?
- Остави телефона, курво!
- Знаеш, че те обичам.
Не искам никога повече да говоря с теб!
Нейтън, ние много те обичаме.
Никога не бихме те наранили.
Сега ни кажи къде си.
Върви в ада заради това, че ме предаде
зад гърба ми. Ти, човекът, на когото вярвах и се доверявах.
и на лайняната ти усмивка ден след ден?
Мед ти капеше от устата, когато ми даде да прочета ръкописа.
"О, леле, Нейтън! Много ти благодаря." Когато 15 минути по-рано
щеше да си в леглото с жената, за която щях да се оженя.
Оженя! Оженя!
По-скоро ще умра, отколкото да се оженя за изневеряваща полякиня,
която щеше да ме предаде, като си разтвори краката за шибан южняк!
Ще дойдем да те вземем. Къде си?
Не идвайте. Стойте си там. Аз ще дойда при вас.
- И двамата!
- Боже, Нейтън!
Стойте! Знаете ли какво ще ви направя,
лъжливи, отвратителни прасета!
- Ще ви пипна.
- О, Боже!
Обадих се в офиса на брат му.
Лари е в Торонто. Ще се опитат да се свържат с него.
Трябваше да остана там.
Може би щях да му помогна.
Никога не е бил толкова зле.
Можеше да ни убие.
Можеше и двамата да ни убие.
- Не ми пука дали ще умра.
Страхувам се, че той ще умре без мен.
Благодаря.
Стинго.
Къде отиваме?
Ами, искам да те заведа да видиш красотите във Вашингтон.
Ще минем през Белия дом.
Може да зърнем Хари Труман.
Исках предвид...
Къде отиваме...
всъщност?
Ами, ще те заведа в онази ферма,
за която ти казах, в Южна Вирджиния.
Мисля, че щом се установим там, можем да
отидем до Ричмънд,
за да си купим хубав грамофон и да изберем малко плочи.
Какво искаш да кажеш с "да се установим там"?
Ами...
Много те обичам, Софи.
И...
Искам да се оженя за теб.
Искам да живееш с мен във фермата.
Искам да напиша книгата си, ти да ми помагаш,
да създадем семейство,
защото...
много, много те обичам!
Има ли надежда...
и ти да ме обичаш?
Виж, Стинго, аз съм
прехвърлила трийсетте.
Какво ще правиш със стара полякиня като мен?
Ще се справя!
Ще се справя! "Стара полякиня"?
Не говори така. Ти...
За мен ти винаги ще бъдеш
на първо място.
Ами тогава да. Може да отидем. Разбира се.
Може да поживеем там малко и после...
Няма да се женим веднага, после ще го решим.
Софи...
Тук
трябва да сме женени.
Нали знаеш, че на Юг всички са християни?
Ами... не знам... Тоест...
Искам да се оженим скоро, аз те обичам отдавна.
Знам, че ме харесваш.
Нека мине малко време. Просто малко време.
Ще се оправим.
Нали знаеш, че не е само разликата във възрастта?
Между нас двамата, Стинго...
Трябва друга жена да роди децата ти.
Само ти.
Не би било честно спрямо твоите деца да съм им майка.
Софи, това ще бъдат най-щастливите деца на света!
Ще умра от нещо.
Ще ти кажа нещо, което никой друг не знае.
Никой, но искам да пийна нещо.
Първо ми сипи, ако обичаш.
Когато отидохме
в Аушвиц, беше пролет и...
пристигнахме през нощта.
Беше топла вечер. Много беше хубаво!
Мамо, притискаш ме!
Много си красива.
Искам те в леглото си.
Полякиня ли си?
На теб говоря!
И ти ли си мръсна комунистка?
Аз съм полякиня!
Родена съм в Краков. Ние не сме евреи!
Те не са евреи! Чисти са.
Аз съм християнка.
Аз съм вярваща католичка.
Не си комунистка?
Вярваща си.
Да, сър. Вярвам в Христос.
Вярваш в Христос, Спасителя?
Да!
А Той не е ли казал
"Оставете дечицата
да дойдат при Мене"?
Едно от децата ти може да остане при теб.
Моля?
Едно от децата ти може да остане при теб.
Другото - не.
Искате да кажете, че трябва да избирам?
Ти си полякиня, не еврейка.
Давам ти привилегия - правото да избереш!
Не мога да избера! Не мога да избера!
- Тихо.
- Не мога да избера!
Избери. Или ще пратя и двамата!
Избери!
Не мога да избера! Не мога!
Ще ги пратя и двамата!
Млъкни! Достатъчно!
Казах ти да млъкнеш. Избери!
Не ме карайте да избирам. Не мога!
- Тогава ще пратя и двамата.
- Не мога да избера!
Отведете и двете деца!
Живо!
Вземете момичето!
Вземете бебчето ми!
Вземете момиченцето ми!
И така...
ще отидем в тази ферма.
Но, Стинго, моля те, недей
да говориш за брак
и деца.
Достатъчно е това,
че ще отидем в онази ферма
и ще поживеем там
малко.
Бях на 22, девствен,
и най-после прегръщах
богинята на непрестанните ми фантазии.
Похотта ми беше неизчерпаема.
Похотта на Софи беше едновременно отдаване на плътските наслади,
но и начин да избяга от спомените и скръбта.
И нещо повече - сега разбирам...
Това беше неистов и необуздан опит да отблъсна смъртта.
"Скъпи мой Стинго,
Ти си такъв невероятен любовник. Трябваше да си тръгна,
прости ми, че не се сбогувахме, но трябва да се върна при Нейтън.
Повярвай, ще имаш много прекрасни жени,
които да те направят щастлив във фермата.
Но когато се събудих, се чувствах толкова зле и
бях отчаяна заради Нейтън.
Имам предвид, че се чувствах виновна
мислех за смъртта. Сякаш в кръвта ми
плуваше лед.
Затова... трябва да бъда с Нейтън, каквото и да значи това.
Може да не се видим повече, но...
повярвай ми, познанството ми с теб значи толкова много за мен!
Ти си чудесен любовник, Стинго.
Софи."
Той работеше във фармацевтична лаборатория.
Според мен оттам имаше цианида.
Намериха го до леглото, нали знаеш?
- Каква лаборатория?
- Не съм сигурен.
"Просторно леглото
в преклон направи.
Там...
съдния ден ще дочакам.
Бластяща и млада.
Нека равно е то.
А възглавката - кръгла.
И не ще го стъписа
на изгрева жълтата глъч."
И така завърши пътешествието ми
в странното място Бруклин.
Освободих яростта и тъгата си по Софи и Нейтън
и всички останали
жестоко убити, предадени и измъчени деца на Земята.
Когато отново можех да виждам,
видях първите лъчи на слънцето да се отразяват в мрачната река.
Не беше денят на Страшния Съд.
Просто сутрин.
Сутрин: блестяща и млада.
Превод: Бистра, doxa, maleus; със специалното съдействие на bnx.