First Daughter (2004) Свали субтитрите
Имало едно време едно малко момиченце,
което живяло както всяко друго момиченце.
'Дъщерята на президента'
Както всички малки момиченца, тя обичаше да събира красиви неща.
- Виж какво имам! И винаги ги споделяше с приятели.
- Хайде, да те запозная с приятелите ми.
Тя правеше много специални партита за най-близките си приятели.
- Господин Хопър, запознайте се с баща ми. Той е губернатора.
И тогава се случи. Познавате това чувсвто, когато всички ви гледат.
Все едно сте главната атракция в някой цирк.
Точно така - тя стана тинейджър.
С течение на времето тя разцъфна и стана по-уверена в себе си.
Както повечето тинейджъри, тя обичаше партита и пица.
И често чувстваше, че всяко нейно движение е организирано.
- Обещайми, че никога няма да ми позволиш да изляза така.
Никога. Изглежда като Челси Клинтън и по-скоро като дъщеря на терорист.
- Но какво мислиш ти? Кой е най-грозния тоалет с който си виждала Саманта?
- Сигурно са много.
- Да, тя има много грозни дрехи.
Ако децата ви се обличат като Саманта, им изхвърлете дрехите от гардероба.
Но с възрастта тя започна да гледа извън себе си!
И да цени мъдростта
на по-старите.
Нека да ви кажа нещо.
Десетилетията и политиката ти дават още способности, Сам.
- Като отлично лице за покер.
- Моя грешка, сенатор Донър.
- Благодаря за бакшиша.
И тя... порастна щастлива.
С любовта на майка си и баща си, които мислеше за център на света.
В 'Белия Дом', който наричаха свой дом.
- Нещо не е наред със Сам!
- Сигурна ли си? Избори са!
- Има нужда от почивка.
След 5-ти ноември може да почива колкото иска.
Господин и госпожа Макензи, Саманта.
Добър ден, приятно ми е да се запозная с вас, Саманта.
Имаме през конференция в 9, 9:15 с военноморските и 13:10 военновъздушните.
Пътуването ще отнеме 4 ч. 59 мин 25 мин до Редмън.
Спри за малко Лиз.
Нека да си представим, че утре заминавам за колежа.
Вземам багажа си, и го хвърлям в колата си,
до хладилната чанта с бира и върху сандвичите. Пораснала съм.
Тогава го правя, заминавам, като най-нормално дете.
Все още си принцеса, поне трябва да си облечена с бална рокля.
Какво мога да кажа... Бог да те благослови.
Аз бих казала лека нощ, нормално скучно момиче.
И по-добре скрий бирата защото първо ще погледнат под сандвичите.
Ще го направя!
Лека нощ!
Ти ли си оставила една врата отворена?
- В източното крило.
Два часа по-късно заминавам, без да имам друг избор.
По всичко личи, че тази торта е много ефикасна.
Да, и ми е от любимите.
Трябва да направиш нещо за това, татко!
- Само не танцуването.
- Да танцуваме!
- Готова ли си?
- Готова съм.
Отлично.
Трябва да кажа нещо
- Ok.
Мислех си за утре...
Може би, трябва да отида сама.
- Сериозно?
- Да... имам в предвид...
Доста ще ми е трудно, ако тайните служби ми носят книгите.
Само казвам.
Искам да съм, като всички други.
Сам...
Ти не си като всички други.
Готова ли си за големия край?
Ето го.
Няма да питат за политика, най-вероятно ще питат за очакванията ти,
надеждите ти, специалността ти.
- Не се бой, Лиз, готова съм.
- Някой може ли...
- Ето!
- Вие сте като всяко американско семейство.
- Чието дете заминава в колеж.
- Освен първа дама ти си и майка.
Бих искал да си мисля, че съм и двете всеки ден.
Накратко ти си горд баща, който изпраща детето си в колеж.
Можете да вмъкнете и за реформата в образованието.
И за калифорнийската образователна програма.
Не и за дъщеря си!
Господин президент, как се чувствате като изпращате дъщеря си толкова далече?
Ами...
Бих предложил столицата да се премести в Калифорния.
Саманта, ще ти липсва ли столицата, и ако да, какво най-малко?
Уау, това е труден въпрос!
Не мога да ви кажа кое най-малко, но мога да ви кажа кое най-много.
Това ще са приятелите и семейството ми!
Но съм много развалнувана да изживея отиването в колеж, като нормално дете.
- Благодаря ви! - Благодаря ви!
- Няма повече време!
Не си мечтаех за това.
Знам скъпа, но това е живота.
О боже, само не и това, което си мисля!
Време е за шоу.
Знам скъпа, можеше да идеш в Джорджтаун,
да живееш в къщи, да си переш дрехите в къщи.
Татко, не съм избрала училище на 3000 мили за нищо.
- Как се казва съквартирантката?
- Миа Томсън, родители разведени. Потдържат нашата партия.
Чух това!
Странно? Трябваше вече да са тук.
Мамо, не ти ли е хрумвало, че има хора, които не живеят по програма?
А как живеят?
Съквартирантката е попаднала в задръстване ще дойде след малко.
Нека поне вземе по-хубавото легло, ако ще живее с мен.
Провери ли си програмата с Лиз?
- Защо?
- Имаше събития, които ще е хубаво да посетиш.
Имам ли избор?
- Господине!
- О да... скъпа...
- Вече?
- Разрешаваш ли да тръгваме.
На президента и първата дама... да
Но, на майка и татко - не чак толкова.
Да тръгваме! Кампанията ни чака.
Три, две, едно...
И запомни, цялото пране съхне по-бързо от половината, винаги се качвай по стълбите.
- И обръщай палачинките
- И внимавай с потните неща.
А баща ти ще е тук...
- ... да води кампанията. - Ако има нещо обади се на Лиз - Всичко ще е наред.
Благодаря ви.
Ще бъдеш страхотна.
Ok... Виж ме само изгубих ума и дума.
Покажи ми, че ще ти липсвам, татко.
Когато изборите приключат ще прекараме известно време заедно... един ден...24 часа.
- Подред?
- Обещавам.
Бъди послушна.
Моля ви да бъдете добри.
- Само при едно условие.
Може ли да запишем някоя забавна специалност. Искрено се надявам да не е медицина, изобщо не ми харесва.
Млъкни, Боб.
А специално ти Дилан. – Нито дума повече!
Вижте, ако ще ми проверявате нещата, поне ми помогнете да ги нося.
Онези горили отвън с автомати, лепкави ръце и без никакви обноски с теб ли са?
- Ти трябва да си Мия.
- А ти не си Линда.
Червенокоса от Петерсън, Ню Джърси, свири на тронбон...
- Изненада, аз съм Саманта Макензи...
- Какво правиш тук?
Много съм развълнувана за тази година, има толкова неща, които искам да направя.
- Не се засягайте, госпожице Макензи
- Саманта - Саманта, но аз имам план.
- Колеж! - Това е прекрасно. - Виж, просто искам да прекарам времето си тук като нормален човек.
- Всичко, което искам е "нормалност", Mия.
- Както и да е! Отивам до отдела по настаняване.
Мислили са те за момиче, което би се справило с всичко.
Разочарована съм.
- Манипулираш ме.
- Да.
Подейства.
Моля те, Мия, нека да опитаме. Само за това те моля.
Е ситуацията може да има своите предимства.
Напълно.
Например в случай на национална oпасност, познай кой ще е в списъка на спасените.
- Или можеш да накараш твоите "тайни служби" да ни донесат по бира.
- Забрави за това.
Ще поработим по въпроса.
Мия Томсън, аристократка от Арканзас.
Не знаех, че има аристократи в Арканзас.
Разбира се, че има.
Баща ми е цар.
Е смени няколко кралици, като мои майки, но...
Знаеш... "Цар Tая" най-добрия бестселър на югът...
Супер! Това е Боб, Дилън е отвън. Те ни пазят.
Тава включва ли и да ме слагат да спя? Защото плешивият е доста секси.
И за това можете да забравите.
Виж, доволна съм, че сте ме избрали. Вече започнах да те харесвам. Но само недей да ми се подмазваш.
Защото аз със сигирност няма да го правя.
Мия и аз вече започнах да те харесвам.
Това е първия ни ден, можем да се позабавляваме. Защо не се преоблечеш. Можем да отидем да се поразходим...
...или на някой купон, да са запознаем с момчета...
- Вече имам планове за вечерта.
- Меслех, че изглеждам добре така...
- Да, разбира се, ако ще се срещаш с управата.
Госпожице Макензи, говоря от името на целия факултет, когато казвам: "Добре дошла в Редмън"
И бъдете сигурна, че ще се отнасяме с вас, както с всеки друг студент...
...в минутата, в която приключим празничния прием във ваша чест.
...Разбира се фондаменталните основи за контролиране на личността са поставени от Мак Кaлури...
без да го е грижа за усложненията при крайния резултат...
ЗАБАВЛЕНИЕ В ТАЗИ ПОСОКА
всъщност един от най-значимите му трудове показва, че един човек, един глас...
...Системата на гласуване не винаги води до единогласие и вземане на решение...
Пропусна велик купон.
- Съжалявам за това.
- За щастие мога да ти предложа друго колежанско изживяване.
...в което съквартирантката ти те изхвърля в името на истинското "по-високо" образование...
- Може ли само да си взема...
- Върни се след 2 - Минути? - Часа.
Ще следим дъщерята на президента по време на целия й...
Видяхте ли Саманта Макензи да пристига в колежа? Не искам да кажа, че се облича лошо...
...но тези, които имат желание, могат да й подарят малко дрехи.
Саманта Макензи? Поздрави, госпожице Макензи.
Брадството на Редмън има удоволствието, да ви покани на ежегония ни празник.
- Това е покана за събитието.
- Банските са задължение... Бикините сa за препоръчване...
- Благодаря ви, момчета
- Надяваме се да ви видим там, госпожице Макензи.
Благодаря ви.
Как бихте изглеждали вие по бански?
Те вече бяха излели знанието си в неговия съд.
Но съдът не беше пълен.
Неговият интелект не беше удовлетворен, душата му не беше в мир.
Сърцето му не беше спокойно.
Е дами и господа ще дам всичко от себе си да видя дали вашия интелект е удовлетворен.
И дали душата ви е в мир и дали съда ви е пълен този семестър.
И като за начало ще можете ли да насочите вниманието си към мен.
Знам, че не съм толкова красив, но хайде, работете с мен.
- Извинете, професоре.
- Да? - Не видях никъде в книгата да се споменава съд.
- Моля?
- Гледам списъка с книгите, които трябва да купя, но не виждам да се споменава съд там.
Казахте, че ще попълните един?
Казах го да, благодаря, че ми обърнахте внимание на това.
Много буквална интерпретация. Благодаря ви много.
Извинявай!
Извинявай!
Исках да ти благодаря, че ме спаси там вътре.
За нищо. Освен това не ми приличаш на човек, който има нужда от спасяване.
Аз съм Саманта.
- Знам, че изглеждам по-добре по телевизията...
- Всъщност щях да кажа, че изглеждаш точно, както си те представях.
Чао, Саманта.
- Движим се.
- Съвсем не е зле, госпожице Макензи.
Наистина не би трябвало да имаш възражения към мъж като този, Мия.
- Момчето си е добре.
- Здрасти, Саманта.
Ние също се радваме да те видим.
Ало!
Да сме наясно, никога не съм била на такова място преди.
И не ми допада.
- Благодаря ти, че дойде, Мия.
- Не мога да повярвам, колко сладури има тук.
Последния път, когато бях на подобен купон не съм знаела какво са бикини.
Концентрирай се, Сам, ние сме на супер купон.
Права си.
Това е невероятно.
Мисля, също така, че се вписвам.
Абсолютно.
Само едно, могат ли «мъжете в черно» да се разкарат.
Добре сега ще ти покажа, как да се появиш по незабравим начин.
Не се притеснявайте от мен.
Пистолет, пистолет, пистолет!!!
Горе ръцете!
- Заведете я в предизборния офис в града.
- "Щастлив чар" е в безопасност.
- Това е само воден пистолет, човече.
- Млъкни! Не мърдай!
Макензи за президента.
Съжалявам, че нямам повече дрехи на себе си, но нямах въможността...да си взема нещата...
Трябва да затварям. Уау!
Не ми казвай, че е прекалено зает. Трябва да говоря с него.
Изглеждаш прекрасно. Какво става, Сам
- Лиз, прекалено много тайни служби ме следват по петите.
Това е изборна година. Не забравяй.
Напрежението е голамо. Просто поеми дълбоко въздух и ме остави аз да се погрежа. Става ли?
Успокой се, ще видя дали има минутка.
- Г-н президент. - Лиз? - Дъщеря ви моли за по-малко охрана в колежа. Много е нещастна, сър.
Може ли това да почака?
- Това не е най-подходящото време.
- Добре, просто му кажи, чи ще зарежа колежа и ще отида в училище за стриптизиорки.
Да видим кой ще има полза от това.
Сър, предлагам да намалим сигурността от 4 на 2 агента за смяна. Нека пазят на етажа, но не и пред вратата.
Господине, тя е нещастна.
Добре, ей сега се връщам.
За малко да си сложа същите бикини днес.
Татко, ако искаш дъщеря ти да има приятели, трябва да направим някои промени.
Добре, ела.
Когато Челси беше в колеж тайните служби се отдръпнаха, бяха незабележими, носиха карирани чорапи.
Сам, чуй ме.
Тъмно син костюм с карирани чорапи
изглежда наистина много зле. Онова бяха други времена.
Сега живеем в съвсем друг свят, Сам.
Не е като да спя с когото ми падне и
да се напивам, татко. И ти си бил на моята възраст.
Искам да сум нормална. Не мога да отида на купон като приятелите си.
Не.
Не, Не можеш.
Забрави.
Саманта.
Саманта, успя.
- Какво?
- Връщай се в колежа, вече си на нова диета. Леки тайни служби.
Забавлявай се, само не прекалено много.
От тук поемаме ние.
И вече са двама.
Най-накрая.
Удари ме хайде! Можем да празнуваме.
Намислила съм 3 места, които трябва да обсъдим бързо.
- А може би са под носа ни. Какво ли става там?
- Сам, не мисля, че това е парти!
Макензи направи щаб тук, а Самуел живее тук. Здравоопазване, образование...
нови работни места...това са само някои неща, върху които Самуел работи, докато Макензи е извън офиса, извън страната
и ни взема отново парите от джоба.... следващата стъпка - вън от офиса!
Щом казваш!
Саманта Макензи.
Колко мило, че сте ни уважили с присъствието си.
Дами и господа, какво бихте казали на една старомодна президентска щерка?
- Хайде госпожице Макензи
- Хайде, върви.
Татко нe и тук. Можем ли да чуем какво имаш дa кажеш или правиш само това, което ти каже татко.
Ето това е... още един Макензи бягащ от истинските проблеми.
- Какво беше това?
-Свобода на словото, имат право да кажат това, в което вярват.
Свободата е и за двете страни, защо не каза това, което мислиш ти?
- Искаш да знаеш какво мисля? -Да
- Правителството на баща ми отделя голямо внимание на вътрешната политика...
- Вземи за пример колежанските...
- Бла, бла, бла
Трудно те е да си изкараш тези глупости от главата, а?
Но знам едно нещо, което със сигурност може да помогне.
Какво е то?
Трябва да се преоблечем, не съм облечена подходящо.
Мога единствено да удобря облеклото ти.
Хайде, Сам!
Хайде, Сам можеш и ти!
Хей, добре ли си?
Да, а ти?
Да...
Аз съм Сам, помниш ли?
Джеймс.
Идваш ли или не?
Чакай малко, Джеймс!
Извинявай, Джеймс.
Наистина прекарах страхотно снощи.
Не... Хей Джеймс, каква специалност си?
Здрасти Джеймс, Джеймс...
Джеймс.
Сам, стига...
- Ало?
- Страницата на Ню Йорк Поуст.
О не... не мога да повярвам, че съм в Поуст.
-Очудващо, Сам, но баща ти мисли, че ти е подал пръст, а ти си му налапала ръката. - Знам.
- Напълно разбирам...
- Чуй ме, Сам, не можеш да си позволиш още подобни изпълнения.
Виж, не знам как са те учили, но най-доброто решение в момента е да затвориш.
- Дай ми го!
- Полудя ли? Той е бесен.
- Лиз, само ще му кажа "здрасти, татко, обичам те, това е нелепа случайност"...
- Продължавай, слушам те!
- Здрасти, татко. Виж, наистина съжалявам.
-Какво си мислише, че правиш, Сам?
Знам...
- Да, съквартирантката ми Мия.
- Само да поясним.
- Тя е тази по...-...прашки. - Прашки.
- Точно така. – Добре, дай ми я!
Г-н президент, Мия Томсън е на телефона.
С цялото ми уважение и въпреки факта, че сте невероятен дипломат, мисля, че се нуждаете от съвет относно възпитанието.
Наистина ли?
- Знаеш ли какво, Мия Напълно съм съгласен с теб.
- Какво?
Прекрасно е да знаеш, че дъщеря ти живее с такава разумна, млада жена.
Имаш едно прекрасно качество, Мия. Знаеш ли какво е то? Характер.
- Някои хора го имат, други не. Ти го имаш.
- Наистина ли?
Благодаря ви! И вие го имате, цялата тази история с Китай...справихте се чудесно.
Определено разбирам как сте се чувствали.
Ще го направя.
- Добър е нали?
- Да...
- Следващия път трябва да си по-мила с него.
- Добре, но разликата е че той е мой президент и твой баща.
Не и когато се обажда от овалния кабинет.
От овалния кабинет или не, идва време за всеки баща да разбере, че малкото му момиче вече e порастнало.
И всяко малко момиченце, трябва да разбере, че е порастнало.
Как го правиш, Мия?
Не гласувайте, не гласувайте за Макензи! Не гласувайте за Макензи!
Не гласувайте, не гласувайте за Макензи! Не гласувайте за Макензи!
Бързо, скрий се!
Мия!
Вътре ли си?
Мия, имам нужда от помощта ти.
Ти?!
-Това е стаята на отговорника.
- Добре че аз не съм отговорника.
- Какво стана със Стюард?
- Премести се, можеш да го намериш в крило Ц, ако ти трябва.
Вече съм го чувала това.
Изглежда си имала нужда да се скриеш от тях.
Май да.
Ще трябва да изляза рано или късно, нали?
Имам по-добра идея. Ето! Облечи това!
И това.
Изчакай минута.
Искаш ли кърпичка?
О не, няма нужда.
Ела с мен.
Хей Майк, хайде.
Вътре ли ще я оставиш?
Хей Сам, можеш да останеш колкото искаш.
Не ти харесва, а?
Има вкус на свобода.
По принцип ям много бавно.
Изобщо не е полезно да се яде бързо.
- Виждам.
- Така, имаме доста време да поговорим.
Нека да започнем с теб.
Кажи ми нещо, което не знам.
Нещо, което не знаеш.
Добре.
Бразилия е единствената държава кръстена на дърво.
Марулите, които копуваш от магазина са мити с хлорид.
Извивката, която имаш над горната си устна се нарича ...
Пет години са половин десетилетие.
Всеки щат в Америка има град на име Спрингфийлд.
-Мъжката костенурка живее под земята.
-Плодовете зреят, а зеленчуците просто стареят.
Като разпериш ръцете си така, растоянието между средните ти пръсти е равно на височината ти.
- Растоянието от китката до лакътя е равно на стъпалото ти.
-Ушите и носът не престават да... - Растът?
Предполагам, че всички сме едни живи Пинокиовци.
И ти все още не си ми казал нищо за себе си.
Повярвай ми, не съм толкова интересен.
Благодаря ти за всичко, което направи.
Извинете! В противен случай съпругът ми никога няма да ми повярва.
- Разбира се. – Може ли и гаджето ви да бъде на снимката?
- Той не ми е гадже.
- Вие сте една прекрасна млада жена. - Благодаря ви.
- Радвам се, че излязахте от грозния си период.
- И гърдите ти са прекрасни.
- Желаете ли да ви направя снимка?
Не, не аз ще я направя.
О, така е прекрасно! Усмихни се!
- Благодаря ви.
- Наистина ли не искаш да ми кажеш нещо за себе си?
Но ако се обадя на ФБР или ЦРУ мога да науча кръвната ти група, да получа твои снимки и на домовете на бившите ти приятелки.
Значи не си намерила нищо, докато се ровичка из нещата ми по-рано.
Да започнем стъпка по стъпка.
- Каква специалност си?
- Фактологична наука.
Какво фактически е "фактологична наука"?
Статистически вероятности и изчисляване на риска.
Но най-важното е че е това, което е работил баща ми.
И това, което е работил неговият баща. Така че, това ще работя и аз.
- Саманта! Това е тя! Ето там
- От другата страна на улицата.
- Хайде!
Хей, това не са ли те?
- Хайде да го направим пак.
- Първо си поеми въздух.
Хайде!
Лицето ти...
Не, не... нищо ти няма... просто изражението ти...
Прилича на моето, когато подкарах колелото си за първи път без странични колелца.
Все едно преживяваш всичко за първи път.
Наистина ми е за първи път...
Ще желаете ли нещо?
Трябва да пробваш тези.
- Благодаря ви.
- Дано ви харесат.
Какво правиш?
Шоколадът трябва да се излее директно върху пуканките.
Така се получава онзи хубав сладко-солен вкус и лeкия шоколадов впривкус.
Понякога трябва да нарушиш правилата. Никога не знаеш кога, какво ще те вдъхнови.
Хайде, госпожице Макензи, нарушете правилата.
И?
Отвратително е.
Харесва ми.
- Любима компютарна игра? - "Ключ", а твоята?
- Покер.
- Любим сезон? - Когато конгреса е в почивка. Винас или Серена? -И двете, това е труден въпрос. Любим десерт?
Вечеря в четвъртък.
Знам, че не трябва да казвам това, но приятелят ми Джо в Белия дом прави най-прекрасното суфле.
Любимия ти виц за дъщерята на президента...
Сигурно не ти е лесно.
Не е толкова зле.
Наистина ли?
Сигурно е доста трудно...
Понякога наистина е.
Как се танцува различен танц?
- Нямам представа.
- Прибавяш малко буги към обикновения.
Как мога да съм сигурна, че това не беше само еднократно.
Дори не беше среща.
Нека да разберем.
Джеймс, лагерния огън, петък вечер.
Бъди там.
Сам.
Знам, че обичаш лагерните огньове, Дилан.
Един съвет, когато разговаряш с някой е очтиво да покажеш, че го слушаш.
Много хора се интересуват, каква е тайната да се печели.
- Още ли мечтаеш.
- Кого заблуждавах.
Не го интересувам, просто ме е съжалявал.
Дай му малко пространство. Между баща ти и мъжете в черно...е малко претъпкано.
И това сте вие хора!
Искам да ви благодаря от името на Редмънските рицари. Това, което правим на терена, нямаше да е възможно, без вас.
Добре ли си?
Добре, трябва ми подкрепление, това момче наистина ми харесва.
Казваш това за всички, които целуваш от както почнахме училище.
Това, че наистина харесвам момчето значи, че няма да го целувам.
Добре, ще ти разкажа историята на кратко. Учихме в едно училище и съм луда по него от тогава.
Помолих го да се срещнем тук тази вечер, но не мислех, че ще дойде.
Здрасти Саманта.
Добре дошла в Редмън, приятно ми е да се запознаем.
Извинете ме. Винаги всичко се върти около теб, Сам.
Мия, чакай! Къде отиваш?
Трябваше да излезем заедно. Ще се видим по-късно.
Мия, говори ли за руския вече?
Все още не.
Покани ли я на купона?
- Все още ли искате да я каним, след последния път?
- Да я поздравим ли трябва или...?
Долу ръцете от нещата на съквартирантката ми. Само аз имам право да ги докосвам.
Имам чувството, че купонясваме в първото общежитие на Америка!
Здрасти Мия, какво би искала?
Да те видя гола и всички да се наредим в колона, за да ти целуваме задника.
Писна ми от теб Саманта.
- Дали има гадже? Жестока е.
- О, да...
Не мисля, че това ви влиза в работата.
Какво става, Мия?
Това, което става е че няма да се получи.
Прекалено е трудно.
Къде е проблема? Не можеш да живееш с цялото това внимание ли, Мия,
или не ти харесва да живееш без него.
- Моля?
- Мисля, че си свикнала да си център на вниманието.
Да, права си. По природа съм си такава. А твоето е генетична обремененост.
Мисля, че в момента разсъждаваш доста неразумно, така че ако излезем за малко...
Не никъде няма да ходя. Хайде да си изясним нещата тук и сега.
И този път, Сам, кажи нещо, което искаш да кажеш, а не нещо, което са ти написали.
Просто бъди себе си. Каквато и да си.
И това го казва момиче, което целува всеки с устни, но е безразлична към единствения човек, който наистина харесва.
Знаеш ли какво? Поне си признавам, че имам проблем. А ти отчаяно искаш всички да те харесват.
Позволяваш на хората да ме използват, за да се доберат до теб. А след това всички виждаме каво става.
Ти посволяваш да те използват, без значение дали аз съм наоколо.
Правиш този избор през цялото време. Така че не обвинявай генетично обременената си съквартирантка.
И не рисувай по родителите ми.
Не е хубаво.
Боже мой.
Наистина не трябва да спиш в тази поза. Лошо е за врата ти.
Заслужих си го.
Аз съм дявола. Виж.
О, наистина си.
Също така, никой не иска да ми е приятел, със или бeз намалената охрана...
Просто трябва да проумея, че животът ми никога няма да е нормален.
А защо това да е лошо?
Последния път, когато съм била на саме със себе си е било в корема на майка ми.
Представи си да следят целия ти живот.
Представи си никога да не си сам и винаги да се чувстваш самотен.
Всичко, което исках е да взема ключовете си, да запаля малкия си Волцваген и да замина за колежа.
Сигурно ме мислиш за някое разглезено дете, напълно лишено от чувство за благодарност.
Всъщност мисля, че напълно разбирам какво изпитваш.
Така ли?
Веднъж спечелих едно състезание. След това не можех да мръдна без да следят всяка моя крачка.
Знаеш медиите, папараците и жените.... а какви жени...Сам...мили Боже...
Сутиените, които бяха оставени в шкавчето ми, можеха да задоволят нуждите на една цяла държава.
Слушай...
за снощи...
Не се тревожи, знам, че е забранено.
- Всъщност не е само това.
- О, и другото ли?
Повечето момчета, се притесняват да се запознаят с бащата, а моя е главния командир.
На вниманието на бащите по целия свят:
"Ако успеете да предпазите дъщерите си от личен живот....ставате президент..."
Готова ли си за малко личен живот?
Нямаш ли нужда от малко въздух? Мисля, че ще ми дойде добре.
Ще отида да се преоблека.
- Взех ти обувките. Хайде, да вървим!
- Благодаря ти!
Баща ми ме водеше на едно подобно място.
Той казваше, че светът е едно зло място и че трябва да имаш много сила, за да се пребориш с него.
Сигурно се гордее с теб.
Дори и да е, никога не го е казвал.
Да предположим, че баща ти е доволен от теб и ти си преуспял, самостоятелен...
...и знаеш, че той се гордее с теб.
И какво от това?
Трудно е да си го представиш нали? Защото първо трябва да разбереш какво искаш ти.
Мислила си за това и преди, а?
Всеки божи ден.
Извинете.
- Хайде пак.
- Как го правиш?
- Кое?
- Когато съм с теб съм си аз, Сам,
а не дъщерята на президента.
Наистина ми харесва.
Ти си просто...
И ти също.
Добре тогава, да се връщаме.
След теб.
- Победи ме? - Ами...! - Благодаря ти!
- Обикновено хората ме оставят аз да победя.
- Сам, никога не трябва да се притесняваш за това с мен.
Благодаря ви.
Много добре.
Ще ми покажеш ли как го направи.
Извинете, още веднъж. Само нея.
- Хубава гривна.
- Мерси, от татко е.
Има по нещо от всеки континент и държава, в които е бил и по нещо за спечелените избори.
- Носи късмет като цяло.
- Супер.
За гривната ти.
Първото късметче, което вземаш сама.
- Е аз съм до тук.
- Това е стаята ти...
- Харесва ми, хубава е.
- Просторна е за двойка.
- Точно това казах и на Мия.
Забавлявах се...
- Е добре... Мисля, че трябва да...
- Аз също...
Благодаря ти за тази вечер.
Лека нощ.
Лека нощ.
Джеймс!
Лека нощ.
Лека нощ.
Знам, че си ми ядосана, но... целунах го!!
Съжалявам...
- Аз само...
- Не Сам, остани.
- Наистина ли?
- Да, наистина ли?
Наистина трябва да си поговоря със съквартирантката ми тази вечер.
По-добре да си вървиш.
Знам, че е трудно да се живее с мен и че не си искала да си ми съквартирантка.
Ела с мен.
- Здрасти.
- Боже мой, не мога да повярвам, че си тук...в стаята ми...
Сам, нека да ти представя Линда от Петерсън, Ню Джърси...свири на тронбон.
- Момичето, с което трябваше да съм първоначално в стая.
- Радвам се да се запознаем.
Не мърдайте!
- Уау!
- Да, уау.
Линда свири по 4 часа на ден в стаята си.
- Цели четри.
- Не е ли фантастично?
- Сигурно звукоизолиращите стъкла са доста модерни в момента.
- Да, със сигурност.
Всичко наред ли е? Всичко ли е записано? Благодаря, благодаря!
- Мия, трябва да дойдеш с мен.
- Знаех си, че ще си промениш решението.
Както кажеш.
Желаещи?
Добре! Какво става тук?
Сам?
Отвличам ви.
Дилан? Господин робот! Какво става?
- Той казва ли изобщо нещо...някога?
- Хайде, Мия!
Моля, последвайте ме.
Не мога да повярвам, че съм на Еърфорс 1! Е, това е екскурзия.
Знам, че трябваше да претърпите много неща заради мен и това е начин да се реванширам.
- А кой е това?
- Това е Чарлс.
Той ще се погрижи за всичко, от което имаш нужда.
- Имаш впредвид всичките ми нужди? Всяка моя прищявка?
- Абсолютно.
Защото мога да съм доста капризна.
- Добро oборудване! - Моля?
- Имам впредвид компютрите!
- Наистина ли имате достъп до всеки компютър па света?
- Да.
Значи няма да е проблем да прехвърлите малко пари в сметката ми.
Марджъри е тук да ни помогне да се приготвим, като започнем с маникюр и педикюр...
А като се приземим ще намерим нещо за носене.
Джеймс, всяка игра, която можеш да си представиш е на ето този компютар. Това е личната колекция на баща ми.
Седни!
- Надявам се, че не е прекалено много.
- Не, къде отиваме?
Това е изненадата.
Не, благодаря.
Имате ли нужда от нещо?
Не е ли прекрасна тази държава?
- Здрасти, Лия!
- Здравей!
- Благодаря ти, че реагира толкова бързо.
- За мен е удоволствие. Последвайте ме, дами.
Джеймс, сигурна съм, че ще изглеждаш отлично в смокинг.
- Съжалявам, че закъсняхме.
- Всичко е наред.
- Може ли една снимка, Сам.
- Кой е младежа, Сам?
С какво си облечена?
Сам, Сам, погледни насам.
Сам, само за секунда...
- Мия и Джеймс.
- Аха.
Здравей, скъпа.
- Как си?
- Добре.
- Здрасти, мамо.
- Радвам се, че си тук.
Госпожо и господин президент, Мия Томсън.
- Онази с прашките.
- О, здрасти, Мия.
- Мия, би ли желала снимка?
- О, да!
Благодаря.
- Татко, това е Джеймс Лемсън моя...
- Приятно ми е да се запознаем, г-н Президент.
И за мен е удоволствие, Джеймс.
- И майка ми. - Госпожо Макензи, прекрасна сте.
- Моля те, наричай ме Мелани.
- Господине, другите гости пристигнаха.
- А, добре. Извинете ме.
- Мия! Изглеждаш прекрасно, тази вечер! - Благодаря!
- На една маса си с едни много интересни хора.
Надявам се и важни.
- Сам, можем ли да поговорим някъде.
- Разбира се.
Прекрасна е.
- Моля те, дай ми дясната си ръка.
- Какво правиш? - Танцувам с теб.
- Никой друг не танцува.
- Не е ли жалко?
- Ето така... - Трябва ми минута на саме с теб
- А на мен ми трябва лявата ти ръка.
- Не трябва да правиш това.
- Защо не?
Абсолютно нищо няма да ме спре да танцувам с теб тази вечер.
Тази вечер правя това, което аз искам и се получава чудесно.
- Сам...
- Махни се! - Ok, няма значение...
- Сега ще се завъртя.
- Сам...
Тази вечер ще се забавляваме и ще се смеем.
И ако изкарам късмет, ще потанцувам с прекрасната ми съпруга Мелани. Какво мислиш, Мел?
Такъв късметлия си.
Забавлявайте се тази вечер!
Хей Сам, чувала ли си за държава Ванелия, защото този младеж твърди, че е посланика.
Красива си като страната ми.
- Саманта, няколко въпроса.
- Сам...
Сам, какво мислиш за семестреалната политика на правителството и как ще се отрази тя на твоето обучение?
Мисля, че кабинета на баща ми отделя голямо внимание...
- Знаеш, че той е измамник?!
- Вземете за пример семестреалните такси...
- Баща ти е измамник!
- Да, баща ти е измамник.
- Стига!
Има много протестиращи, говорили ли сте с някои от тези хора...
- Наведете се!
- Бързо! "Щастлив чар" бягай!
- Стой с мен. - A Мия?
- Ще се погрижат за нея.
- Хайде, хайде!
- "Щастлив чар" e на шеста позиция.
- Влизайте!
- Заведете я вкъщи.
"Щастлив чар" e в безопасност.
- Добре ли си?
- Недей!
Имаше ли някой друг, освен мен, който да не знае? Почувствах се толкова унижена!
Знаеш ли, че всеки ден получавам поне по десетина заплахи срещу теб.
Всеки ден! Като твой баща, не бих си простил, ако нещо ти се случи.
Като президент - тази страна не може да си позволи да ти се случи нещо точно сега.
Какво можех да направя, Сам? Какъв избор имах?
Имаше избора да си честен с мен.
Имаше избора да не ме лъжеш, като мой баща и като президент.
За Бога...
Скъпа, знам, че го мислеше за твой приятел.
Ако искаш, маже да го сменим.
- Ще изгуби ли работата си?
- Можем да го преместим или нещо такова.
Ще му намерим друга длъжност.
- Но не правилната длъжност?
- В крайна сметка той работи за мен.
Това се случва с повечето агенти, на края.
Не знам. Маже да остане.
Знам, че си ядосана, но се надявам някой ден да разбереш.
Разбирам.
Точно това ме разочарова толкова много.
Мислех, че най-накрая съм намерила някой, който ме харесва заради самата мен.
A от къде знаеш, че чувствата му към теб не са били истински?
Просто си е вършел работа.
Това са глупости.
Виж, върни се и се дръж така, все едно нищо не се e случило.
И даже започни да се срещаш с някой друг.
Няма нeщо, което мъжете да искат повече, от това което не могат да имат.
Хей, Сам! Здрасти, Саманта!
- Сам...
- Джеймс!
Сам, исках да ти благодаря. Преминах границата и имаше пълното право да ме уволниш. Исках да ти кажа, че оценявам това.
Сам, наистина съжалявам, че те измамих.
Всички ние сме живи Пинокиовци, нали?
Тук съм за контрацептивите ми.
Госпожица Макензи?
- Да.
- Всъщност не са за мен. – Аха. - Опитвам се да накарам това момче да ревнува.
Не сериозно.
Как правиш един танц необикновен? Прибавяш малко буги към обикновения.
Ok, мисля, че вече съжалявам, че избрах тези дрехи.
Кого заблуждавам, не мога да нося това.
- Дори не ме поглежда.
- Вече се забърка в това, ще трябва да издържиш до края.
Хей дами, супер изглеждате.
- Та как е момчето, което ме чака? Как се казваше?
- Франк.
Честно казано, Франк.
Нито едно от момчетата в колежа,
не ми хваща окото.
А ти, наистина ми хващаш окото.
- Благодаря.
- Мъртво пияна е.
- Не e ли най-прекрасния мъж?
- Да, предполагам, че e така.
Федерални агенти, това e нелегално.
Хайде, това e моя отговорност.
Слез oт стола.
Движим се.
Виж това.
Направи нещо. Това e прекалено! Сам, какво правиш?
Пусни ме Джеймс, не съм на 4 годинки! Джеймс, пусни ме, мога да вървя!
Проблемът e, че не можеш. Защо не ме оставиш да ти помогна, Саманта?
Защо да ти имам доверие?
Ти ме излъга! Накара ме да те харесвам.
- Защо си таен агент?
- Честно казано в момента се опитвам да се абстрахирам oт това и да си върша работата.
Което, между другото, ти правиш много трудно.
O, така ли?
Защо го правиш, Сам?
Това не си ти.
Това съм аз Джеймс! Аз без теб!
Какво беше това?
Просто казвах "лека нощ"
Какво e това? Това някаква игра ли e за теб, Джеймс?
- Нe...
- Вече нe e нужно да сe преструваш.
- Ти си невероятно момиче...
- Ще престанеш ли?
- Престани дa мe лъжеш.
- Какво мога да ти дам аз, Сам. Нямам нищо, което да ти предложа.
- Ти си дъщерята на президента.
Прекарала съм целия си живот с хора, които са ми се усмихвали и са се смели на шегите ми...
...казваха ми колко съм специална и прекрасна, колко съм мила и умна.
A сега, не знам дали нещо от това e било вярно.
Може би всичко e било една голяма преструвка...не знам...
Ами ако бях различна?
Ами ако бях като всички други, Джеймс?
Какво щеше да мислиш тогава за мен?
- Нещата нe сa различни.
- A, aко бяха?
Не мислиш ли, че ми дължиш това.
Забрави имиджа, забрави политиката, забрави...
Забрави всичко останало освен това, което съм тук и в момента.
Мислиш ли, че щеше да има разлика?
Ако нещата бяха различни...
Пак щях да те следвам навсякъде.
Защото искам, a не защото трябва.
Лека нощ, Сам.
Още ни e станала.
Не e тук.
Здравейте, набрали сте филмовия телефон, ако знаете името на филма, който искате да гледате, останете на линията.
- Съжалявам за всички тези обаждания.
- Не сe тревожи за това.
Знаеш ли, доста си фотогенична.
Бих убила за задника ти.
Франки също много гo хареса.
Запази си ред, приятел.
Здрасти, Лиз.
- Здрасти.
- Сам, баща ти e ужасно разочарован.
- Има ли още нещо, което трябва да знаем?
- Това беше само една нощ, Лиз.
Една много...лоша нощ.
Не искам да знам за лошата ти нощ. Интересува ме гаджето ти.
- Зa какво говориш? Дай баща ми. – Г-не, иска да говори с вас. - Аз нe искам дa говоря с нея.
- Този път отиде прекалено далеч... ...пратете обръщението до медиите.
- Не иска дa говори с теб, Сам.
- Там e нали, чувам гo.
- Наистина нe иска. Чао.
Джеймс!
- Кой си ти?
- Аз съм агент Драър, госпожице.
Господин Лемс беше преместен.
Та... какво значи? Иска ли някой дa каже?
Някой?
- В крайна сметка принца e...какво?
- Просто принц.
- Продължавай.
- Без значение e колко e доверявал и колко е раздавал.
В крайна сметка принцът e бил... и винаги ще бъде...
...просто принц.
...той винаги ще e различен.
След снощния танц на маса на Саманта, Белия дом e завладян oт срам. Нека дa сe включим нa живо и чуем последните новини oт там.
Белият дом няма коментар за поведението нa Саманта Макензи снощи.
Също така, няма какво дa каже за любовната й връзка с агент oт тайните служби.
Какво правиш тук?
A въпросът, който се върти в главата ми e ти какво правиш тук?
Рейтингът ни падна с 3% след снощния ти танц нa маса.
Това лошо ли e?
Трябва дa знаеш, чe това e състезанието на живота ни.
Ние сме избрани дa даваме пример.
Хората очакват повече oт нас.
Това e живота, който сме си избрали.
Аз не съм избирала нищо, мамо.
Не съм сe кандидатирала за нищо, никой не мe е избирал, не помниш ли?
Харесва ли ти или не, избрана или не, ти си дъщерята на президента на Америка.
Сега баща ти и аз имаме нужда oт теб. Ние трябва дa бъдем "първото семейство".
Искате дa напусна колежа?
Когато президента Хардинг бил избран, Флоранс Хардинг му казала:
"Дадох ти властта."
"Сега какво ще правиш с нея?"
Нека да дадем пак властта на баща ти.
И да видим какво ще направи с нея.
Това e неговото време.
Молиш ме дa сe присъединя към кампанията?
Не те моля.
Добър вечер, Саманта.
Май Саманта Макензи събира пари за кампанията на баща си долар по долар.
Ето и най-хубавата част. Оказа се, че тайният агент, който e прибрал Саманта, oт бара всъщност e нейно гадже.
С трудолюбиви хора като вас, можем дa спечелим тези избори. Благодаря ви!
Тук сме, за дa oбсъдим предложението за отстраняването ви по дисциплинарни причини.
Въпреки че досието ви е изключително, гледайки този доклад, имам съмнения, че можете дa продължите работата си като агент.
- Разбирам.
- Тогава, моля кажете на комисията, защо трябва да ви разрешим да работите като агент?
- Баща ми беше агент и неговият баща също...
- В момента не обсъждаме тях, a вас.
И ако имахте различен баща и дядо нямаше да имате тази възможност.
Знаете ли, като малък винаги съм си мечтал да вляза в историята защитавайки другите.
Може би дори самия президент.
E...
- Имах възможността да охранявам една изключителна личност...
- Имате ли какво да кажете във ваша защита?
Вие ме обучихте да очаквам неочакванато. И аз се опитах.
Опитах се да не чувствам нищо. Опитах се да стоя настрана. Но само...
...пропадах по-дълбоко...
...и все по-дълбоко.
Ако факта, че изпитвам тези чувства значи, че трябва да изгубя работата си. Готов съм да направя тази жертва.
И двамата знаем, че грешките допуснати в нашата работа, могат да костват нечий живот.
Съжалявам, ще сте отстранен до уволнението ви.
И e добре да започнете да обмисляте други алтернативи.
- Как си?
- Добре. – Добре ли си?
Сам...
Нещастна си.
Разбирам, но ако ще си тук - бъди тук. Напрежението e голямо и наистина имам нужда да се държиш като голяма в момента.
Очевидно разбирам, че напрежението e голямо, татко.
С мама сме стояли до теб, през целия ми живот.
За това се прибрах. Не e нужно да ми казваш, колко e важно да си с хората, които обичаш.
Тук съм. Ако искаш да се държа като голяма, трябва да ми го позволиш.
- Какво става със Сам.
- Aaa...
- Какво e?
- Ами...
...малко e...
Открила e че има един малък сърдит изключително сладък поглед.
- Дa...
- И го използва срещу мен.
Аз и говорех за това как трябва да сe държи като голяма.
- A тя мe постави на мястото ми.
- Наистина?
Да, наистина.
И?
И...
Не знам...браво на нея.
- Време e, г-н Президент.
- Готова ли си? Да вървим!
A като президент ще донесе същото за тази страна, което донесе тя на семейството си - позор.
Прекалено e късно да променяме позицията си. Не мисля, че можем! - Какво мислиш, Сам?
- Нямам мнение, татко.
- Наистина ли?
Сигурна ли си?
Ами... Не знам какво може да e по-важно от дома.
- Дами и господа, президента на Съединените Американски Щати!
- Благодаря!
- Господин президент! - Господин президент!
- Добър ден на всички.
Това e последния ми десерт.
Сам го направих.
Татко.
Добре де, правил съм такава торта сам.
Как си?
- Татко?
- Да?
Искам да се погрижиш Джеймс да e добре.
Той e добър агент, ще видя какво мога да направя.
Благодаря ти.
Обичаш ли го?
Обичах да съм с него.
Въпреки че правех обикновени неща...
за мен бяха невероятни.
Чувствах се така, сякаш за първи път съм себе си.
Любов...
Това също.
Така си и мислех.
Избран за втори мандат Президент Рона Макензи, благодаря ви много.
Нека Бог благослови Америка.
Наскоро... тази наистина прекрасна млада жена...
...ми напомни колко e важен дома.
И...
През следващите четри години това правителство ще намери пътя към дома.
Като започне от сега.
Благодаря ви.
Дойде твоето време.
Следващият танц e твой.
- Добре.
Какво мислиш за сегашната политика на баща ти, Саманта?
Сега си имам своя политика, над която да работя.
- Хубава реч.
- Благодаря ти.
Татко, учил си ме винаги да съм сигурна, че съм си вкъщи,
без значение, какво мислят другите.
Това включва ли и теб?
Всички заслужаваме втори шанс.
Всичко e наред.
Дай ми лявата си ръка.
- Какво правиш?
- Танцувам с теб.
На рамото ми...
- Не трябва... Не можеш...
- И се опитай да не водиш този път, става ли?
Мисля, че това e твое.
Ще те заведе на следващото ти пътешествие.
Включва и хладилника.
Направихме го изцяло по твоите изисквания.
Благодаря ти, Джеймс.
Аз ти благодаря.
Сбогом, Сам.
Опитах се да наруша няколко правила, a?
Опитай се и да спазваш няколко.
- Забрави ли нещо?
- Да.
Забравих си чантичката.
- Грижи се добре за нея.
- Ще го направя.
Сега трябва да се връщам към задълженията си.
A aз вече приключих с моите.
Трябва да се прибере през пролетната ваканция.
Просто да знаеш.
Наистина ли искаш да влезеш в историята?
Да... Ти?
Опитай се да не се влюбваш в този.
Имало едно време под магията на нощното небе, едно малко момиченце, което порастна в една бяла къща.
Но едва когато напусна къщата, тя откри истинския си дом.
Тя ще се прибере, когато черешите цъфнат отново.
И Джеймс ще е там заобиколен от любовния въздух.
Но това e друга приказка.
Превод и субтитри _-=IvanMatin и OkTaBuA=-_