Mediterraneo (1991) Свали субтитрите
И ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА МЕЧТАЕШ. (АНРИ ЛАБОРИТ)
МЕДИТЕРАНЕО
Изпратиха ни на мисия на Мигхисти,изгубен в морето остров...
най-малкия и далечен. С нулево стратегическо значение.
Задачата ни беше да наблюдаваме и да осъществим контакт.
Трябваше да го окупираме и да докладваме. Отряда ми беше от...
къде ли не. Отцелели при изгубени битки...
и разформировани полкове.
Взвод от палячовци като мен, надяващи се да оцелеят.
Елизео Страцабоско, с мулето
-много странен.
изкарал цялата война с нея Силвана. Води си я от дома.
Обича я като човек. Даже и повече.
Ей, Страцабоско! Сладък живот, Е?
Меден месец на Егеите. Пък довечера...
Прави се на глух, за да не им достави удоволствие.
Тук са и братя Мунарон, Либеро и Феличе.
Планинци не са виждали море.
Там са Ло Русо и Коласанти.
Нищо ли нямаш за пиене?
Ло Русо е с чин сержант Постигнал го е в Африка.
Какъв ли ще стане до края на войната? Коласанти, радиста...
живеещ в сянката на Ла Русо като симбиоза.
Това е Корадо Новерта, дезертьор.
Избягал е от няколко места, живее, за да се прибере вкъщи.
Жена му е бременна. Последния път са го заловили...
м/у Албания и Югославия, опитващ се да се добере до Италия.
Помощникът ми, Антонио Фарина, много е предан...
винаги готов за задачи дори чете мислите ми.
-Още колко, Лейтенант?
-Не много.
-Ще ни пуцат ли?
-Да се надяваме, че не.
Всички бяхме във възрастта, когато още не си решил дали...
да създадеш семейство или да се запилееш по света.
Лейтенант, колко дълго ще останем?
4 месеца.
По дяволите!
Силванке, не се безпокой.
Не ме излагай пред сержанта. Сядай и мирувай!
Мунарон!
Дай радиото!
Пази радиото!
Лейтенант, трябва ли да слагаме противогазите?
-Няма смисъл!-За к'во носим всичките тия глупости?
Лейтенант, к'во пише там?
-Гърция е гробница ``ton Itallon``.
-Какво значи ``ton Itallon``?
Добре, момчета. Имайте предвид островът е много тих.
Дръжте си очите отворени. Страца, отзад. Коласанти, в средата...
грижете се за радиото. Горе ще установим база. Разбрано?
Да, ама к'во значи ``ton ItaIIon``?
``За италианци.``
-А?
-``Гърция е гробница за италианци.``
Тука няма никой.
-Главата ти е като печка. Жега ти е, Е?
-Ад!
Няма възражения? Влизам.
Тоя път сме съгласни?
Няма шибана душа! Тоя град е пуст.
Полудя ли?
Не ме ли видя? Аз съм Фарина. Извинявай! Почти ме уби!
-Чухме гърмеж, и се шашнахме.
-Кой беше?
-Фарина! -Видяхме го да стреля.
-Той гръмна, и ние после.
-Чакайте! Лейтенант, ще обясня...
Фарина беше атакуван от пиле и отговори. Човека беше изненадан...
Значи бяхме атакувани от гръцки кокошки.
Стига простотии. Не трябваше да го убивате!
-Не беше голяма загуба...
-Стига глупости.
Шегичка. По-добре мъртво пиле, отколкото...
Това беше за повдигане на морала. Вие сте банда идиоти!
не се чете :)
На пост не се пуши.
Майната ти, Страцабоско!
Ако забележат цигарата, могат да те мернат в десятката.
К'во пушиш?
MiIit.
Дай да дръпна.
Уплаших те, а?
-К'во става?
-Чу ли? Виж!
Тревога!
-Кой по дяволите я вдига?
-Фарина.
Виж там.
Ще им сритаме задниците, Е...?
Лейтенант, наши са, пуцат ги яко!
Лейтенант, чух нещо, но има смущения.
Ето тука, Лейтенант.
-Какво казват?
-Чакай.
К'во става с нашите хора? Къде са?
Чакай, не разбирам.
-Британци са.
-Говорят английски.
Лейтенант, казват ли за нас нещо?
-Какво за нас?
-Не знам!
Не знаеш?!
-Какво не знаеш?
-Момчета, не знам.
Разбрах.
Всички на позиция! Максимална концентрация и не мърдайте. Британците...
ще са тук всеки момент. Разбрано?
Стой, кой е там?
Аз съм, Ло Русо.
-Парола.
-Това съм аз.
-Идентифицирай се. Парола?
-Казах ти, аз съм, Ло Русо.
Паролата, или ще стрелям.
Добре де...
``Савой или смърт``.
O.K., ела по-близо.
O.K., гъз! Контра парола?
``Memento audere semper``.
Май не е тая.
-Светкавица!
-Не!
-Това беше вчерашната.
-``Пица МАРГАРИТА!``
Да бе! ``4 Сезона`` ще ти се!
-Беше ``Кралица Маргарита``!
-Вярно, ``Кралица Маргарита``.
И смятаме да превземем гърците с тия 4-ма идиоти?!
Утре ви връщам всичките. Ясно?
-Е,не се вдетинявай де!
-Кой го каза това?
Кой? Казвайте! Малоумници!
Знам кой е. Познах го. Гъзолизец!
Не бях аз!
Не бях аз ли!
``Не бях аз!`` Двудневно наказание за всички и 4 за гъзолизеца!
Тихо!
Британците, усещам ги.
Кой е там? Парола!
Идентифицирай се, или стрелям.
Лейтенант, ти ли си?
Не! Не стреляй!
Не стреляй.
Силвана!
Моята Силвана.
Беше Силвана, момчета, ама...
Дадох ти специални нареждания...
-Каза ми да стрелям, и се подчиних.
-Не. Казах, ``Стой! Кой е там?``
``Идентифицирай се, или стрелям.``
Лейтенант, казах, ``Идентифицирай се, или стрелям.`` Те стреляха.
Страца, не беше наша грешката.
Гадове!
-Спокойно!
-Гадове!
Тая сутрин пилето, сега мулето! Как ще успеем да ги препарираме?
-Радиото!
-По дяволите! Радиото ми!
-Как е?
-Не знам.
-Може ли да се оправи?
-Не знам.
-Как така не знаеш?
-Казах ти, 'де да знам.
Беше най-важното нещо! Да се пази в готовност за работа!
Бяхме зависими от него и тоя планински кретен го строши!
Стига крещя. И да го ругаеш няма да помогне. Успокой се.
Успокой ми задника! Сега сме отрязани от войната!
Как ще комуникираме сега? С димни сигнали?
Моята Силвана...
Нищо няма.
Добре, момчета, оставате тук. За наблюдение и свръзка.
Ако видите кораб,изпращате сигнална ракета. В наша посока, не към тях.
До 2-3 дена ще ви изпратя смяна.
Не се безпокой за нас. Не сме много близки с морето.
Ще останем тук, ако смяната не е задължителна.
Ще си вземем припаси.
-Спогаждайте се.
-Благодаря, Лейтенант.
Лейтенант, една секунда.
Мунарон.
Мисията е документирана.
Довиждане.
ИТАЛИЯ, МИСЛЯ И МЕЧТАЯ ЗА ТЕБ.
Добро утро, Лейтенант.
-Добро утро, Лейтенант.
-Добро утро.
Някакъв си остров!
-Остров на духове. Тук няма никой.
-Радиото?...
-Някакви новини?
-Разглобих го. Няма да работи.
Тревожа се за мъжете заради бездействието...
по-специално Страцабоско. Постоянно е вглъбен в себе си...
а сега и смъртта на Силвана...
Дай да измислим нещо за повгигане на духа.
Мога да ги накарам да изкопаят прекрасен окоп.
-И защо?
-За нищо. Може да го изкопаят и да си го заровят пак .
-Ще се деморализират.
-Да изиграем симулирана атака.
-В тая жега?
-Тогава какво да направя, за да...
повдигна духа им?
-Виж, измисли нещо.
Сега ме извини. Трябва да обновя дневника.
Не мога да разбера...
-Фарина, женен ли си?
-Не.
-Сгоден?
-Не.
-Някой чака ли те в къщи?
-Роднините ми умряха като бях малък.
Никога не съм ги познавал.
Красиво е тук, нали?
Аха...
Изглежда като сухо място, място за овча паша...
но тук,преди 2500 год., преди Рим, е имало прекрасна цивилизация.
Имало е поети, философи, воини, богини.
Всичко сме техни потомци. Дори можеш да откриеш твоя род. Разбираш ли ме?
Харесваш ли поезия?
Ами, зависи.
Виж... това е писано няколко века преди Христа.
Можеш ли да четеш?
-Не и гръцки.
-Всяка поема е преведена.
Върховете спят, наоколо със долините, урви и клисури...
и създания от земята родени...
Ставайте! Пристигнаха! Видях ги! Те са тук!
Лейтенант, ставайте!
-Какво става, Сержант?
-Къде са пристигнали?
-На всякаде са! Много са!
-Британците?
Не! Опитах да заловя един, но изчезнаха.
-Кои бе?
-Децата.
Не е ли странно? Няма мъже.
-Само деца и старци.
-Съмнително.
-Може да е засада.
-Спомням си подобна случка в Испания.
-Може!
-Но не и сега!
Добре де, ама да не ми ревете после...
Здравейте, Мадам.
Мъжете... войниците, къде са?
Все още има баща???
Говори ми на италиански. Прекарах 20 години в Родес.
Италианци... Гърци... моето лице, мойта раса...
Едно лице, една раса.
Отче, къде бяха изчезнали всички?
Защо нямаше никой като дойдохме?
Германците бяха тук преди вас.
Разрушиха къщите и потопиха лодките.
Отведоха всички мъже- депортираха ги.
Щом видяхме кораба ви, помислихме, че се връщат.
И... се скрихме.
Познавам добре италианците.
Не харесваме чужденци, но...
вие сте по-малкото зло.
Обещавам да не ви притесняваме особено.
Съветвам ви да се преместите в кметството.
Ще ви е доста по-удобно.
Къде отиваш? Ние сме приятели!
Приятели, приятели.
Чакай! Ела насам!
Правилата забраняват сближаване с местните.
Първият, който докосне жена, кокошка или петел...
ще бъде съден. Разбрано?
Защо все трябва да крещиш? Я, по-добре ни помогни.
Сержант Ло Русо може да крещи когато си иска, защото...
сержантите крещят. Ясно? ЯСНО???
Добре се справяш!
Аз съм само дилетант.
Тоя човек ми напомня на Омир от картинките в учебника ми.
Откакто напуснах дома си за пръв път се чувствам добре.
Странен си, знаеш ли?
Не приличаш на войник.
Мобилизираха ме. Иначе съм гимназиален учител.
-Добре ли го казах?
-Много добре.
Учих гръцки от книги. Илиада, Одисея, поетите.
Четох за Гърция, но никога не съм бил тук.С мойта заплата...
Кой знае. Може би това е съдба.
Може би искам твърде много....
но... видя ли църквата?
Сериозно е повредена.
Ще се съгласиш ли... да изрисуващ... стените?
Чест ще е за мен, но не съм достатъчно добър за фрески.
Разбира се че си! Без пари, разбира се.
Сержант, намерих едни грамадни чушки.
Ще оправя дъските на леглото за да не ви боли гърбът.
Също поправих и тапицерията...
Внимавай бе!
Тапицерия...
-Как мислиш да готвиш чушките?
-Пълнени.
Сержант!
Здрасти, Новента.
-Познай какво нося.
-Писмо.
Да, до жена ми. Да ти го оставя?
Добре, ще го изпратя.
-Важно е. Кога ще пристигне?
-Като другите.
-Не съм сложил марка.
-Карай, ще се погрижа.
Благодаря.
-Да си виждал лейтенанта?
-Не.
-Няма ли го?
-Не.
Отвън има една жена иска да говори с командира.
-Лейтенанта го няма?
-Оцветява фреските.
Ние се потим тук, а той е на хладно в църквата.
Да й покажа ли къде е?
Ако много иска да говори, покажи й. Ако не, може да остане отвън.
Ло Русо...
Красива е.
Направо прекрасна.
Това е тя.
-Добро утро.
-Вие ли сте командира?
Аз съм.
-Аз съм Василиса. Василиса.
-Василиса?
-Да.
-Красиво име.
Аз съм Ло Русо... Никола.
-Говоря... за ``DuIiam``.
-Не познавам ``DuIiamо``. Съжалявам.
Не? Ergassia, разбираш ли?
Познаваме ли Ergassia? DuIiamо Ergassia?
-Работа! ... Работа!
-Работа?
Питаш за работа? Какво можеш да вършиш?
Аз съм ``puta``.
-``Puta`` на гръцки...?
-Проститутка.
-Стига бе! !
-Да! Правилно! Проститутка! Да.
Браво.
Добре... мисля... има различни начини да се каже едно нещо.
Интересува ли ви?
Ще трябва да хвърля един поглед за правилата...
-Но ще сме много... би ни интересувало.
-Добре.
И къде... да кажем... ще извършваш... да правиш това...
-тази дейност? Къщата?
-Моята къща.
-Твоята къща.
-Синята къща... синята.
Понеделник, вторник, сряда. Четвъртък почива.
Петък, събота, двойни смени. Неделя почивка. Разбрано?
-И що точно така?
-Щото аз решавам така.
Подреждане - по възраст и чин. Така че, аз съм първи.
-Лейтенантът е първи.-Той не ходи по проститутки. Аз съм първи,
след мен Коласанти, Новента, Страцабоско и малкия Фарина.
-Ами братята?
-Проклетите Мунарон!
Гледай си работата!
Търся доброволец да извика братята от планината.
Без доброволец остават на сухо.
Говори ми за любов, Мария. В живота ми единствена си ти.
Блестят очите ти прекрасни греят като две звезди...
-Сержант?
-Благодаря, скъпи.
Кажи ми, че не сънувам... Разбих я.
Кажи ми, че си само моя.
Вместо да четеш поезия, пей! Няма да те е страх.
С твоята любов не ще да страдам веч...
Чао.
Василиса...
Г-це Василиса.
Василиса!
Фарина, подай топката!
-Не ми я дава.
-Хайде де! Вземи я!
Благодаря.
Сигнална ракета от братята. Викай лейтенанта!
Всички цивилни по домовете! Врагът е тук! Бързо! Бързо!
Кои са? Англичаните?
Никого не виждам още!
Лейтенант, лейтенант.
-Вие ли пуснахте сигнала?
-Да, лейтенант.
Видяхме кораб с червено знаме.
-Мамка му! Руснаците.
-Знамето не е точно руско.
-Повече прилича на турско.
-Аха, турско.
-От нашите ли са турците?
-Какъв кораб?
-Прилича на рибарска лодка.
-Рибарска лодка.
И вдигате врява за една рибарска лодка?
-Казхте ни да докладваме за всичко...
-Добре се справихте. Може пък да е шпионин.
Ето го.
Италианци...Турци... Едно лице, една раса!
Май не е само тютюн.
Говорете каквото си щете. Има друго освен тютюн в него.
Димът на забвението. Като в Одисея.
Одисея.
Има вкус на чай.
Имаш ли още такива работи?
Опиум... Хаш...
Не, не, килимчета и такива неща.
Не килими, не.
Лейтенант, килими, хаш, опиум, на кой му пука! Той нищо не разбира.
-Какво става? Какво се случва?
-Къде?
Как къде? Италия...Европа!
-Н'нам. Какво н'наеш??
Мусолини, Хитлер, Германия!
-Н'нам!
-А?! Откъде падаш?
Кааш... Анталия... Фетийе... не война.
-Да му конфискуваме лодката.
-Защо?
За да отидем до Родес, до Италия,
където има действие.
-Толкова ли е важно?
Да! Тук сме забравени от Бога.
Не знаем какво става никъде по света.
Не ти ли е интересно? Аз викам, да тръгваме към фронта, където е екшъна.
Добре...
Да гласуваме.
Който е съгласен със сержанта, да вземем лодката на бедния Азиз...
и да се впуснем в опасно пътуване цели два дни до Родес...
без никаква гаранция за успех, да вдигне ръка.
Който иска да останем, да вдигне ръка.
Заради ранга си аз няма да гласувам.
Оставаме.
К'во е това гласуване?
Оставаме на острова на забвението.
Поеми малко забвение!
Това беше глупаво гласуване.
Мислил ли си някога, че ще свършим тук?
Ти пилето с ръце ли го яде? Лулата ти се е залепила за пръстите.
Пусни я да се върти!
-Какво общо има пилето със забвението?
-И двете ти залепват за пръстите.
Мисля, че това нещо в Италия сега е забранено.
Защо?
При фашизма всичко хубаво е забранено.
-Императоре, бихте ли го легализирали?
-Кое, стафидата ли?
-Каква стафида, бе?
-Какви ги разправяш?
-Като Император...
-Сержант Ло Русо.
Без военна служба... Император, Е? По лодките!
Не съм съгласен...
С това небрежно и разпуснато отношение, което ви е обзело.
Като ваш водач, не мога да, ъ-ъ вървя срещу течението...
Не мога да застана срещу волята на масите.
Също така разбирам вашия бунт срещу властта поради...
абсолютното безразличие на държавата.
-К'ви ги дрънкаш, Ло Русо?
Какви ги разправяш?
Казвам к'вото казвам. Освен това се чувствам...
изоставен от страната си, от Италия.
Ама ми е през оная работа! И пак ще го повторя!
Зарязаха ни тук, и тук ще си останем! Казаха:"Ще се оправите" и...
ние се оправяме.
-К'во разправят тия, Азиз?
-Н'нам.
Постоянно "Н'нам". Ти нищо н'наеш!
Ей, Азиз. Приятел... Приятел!
Закарай ме в къщи! Вземи ме! Приятел!
Италианци, Турци... Едно лице, една раса!
Откраднал е всичко! Всичко!
И сега какво? Ще седим тука като банда идиоти.
Никога не вярвай на турчин.
По дяволите, отче, не се подигравай! Дори и оръжия нямаме.
Как сега да окупираме острова?
Елате с мен.
Елате с мен.
Имахме оръжие през цялото време.
Приятели сме, нали?
И защо не искаш да праяиш любов с мен?
-Ами защото...
-Смущава ли те нещо?
Кое е най-прекрасното нещо на земята?
Някои казват турнир на велики воини, други добре обучена пехота, а трети - опънали платна кораби.
Аз казвам, че е моята любима. И така нататък... Един гръцки поет е написал това...
преди повече от 2000 години.
Да, но защо не искаш да се любим? Защо?
-Никога не съм го правил.
-Никога?
Ама...
Исках първия път да е с любов...
наистина с любов, разбираш ли?
Един живот не стига...
Един живот не би ми стигнал.
Не са достатъчни дните...
за толкова много неща, толкова много идеи...
Всеки залез ме трогва, защото още един ден си отива...
Аз съм тъжен, толкова самотен...
малка прашинка във вселената.
Искам да гледам залези с моята майка...
или със жена, която обичам.
Искам нощем да съм сам...сам...или...
с прекрасна уличница, по-добре отколкото сам...
Остави ли турчина нещо от неговия стаф?
Н`нам му беше името.
Благодаря
Ако нещата винаги бяха така...
ако ни вземеха оръжията, а оставеха това, нямаше ли да си живеем по-добре, а?
-Хайде, хайде.
-Идваме.
-Първо ти.
-Не, ти първо.
-Не, аз не искам!
-Давай!
Помниш ли винаги татко какво казваше? ``Ако трябва и в лайна ще плувам.``
-Ще ми се да го видя сега!
-Готови? 1, 2, Триии...
Василиса, какво е това нещо?
Мое е.
-Пушка в кухнята ти?
-За враговете е.
-Може ли да те попитам нещо?
-Какво?
Бих искал да те попитам... Не, не, нищо. Няма значение.
Давай. Питай.
Как така си станала... Как така си станала... ммм...
-Проститутка?
-Да.
Майка ми беше проститутка.
Баба ми беше проститутка също.
Сестра ми е проститутка.
Логично е, нали?
Логично... Логично.
А какво си правила преди?
Къде си била? Защо си дошла тук?
-Тук?
-Да.
В Атина работех с германците. Те ме докараха тук.
Те заминаха. Аз останах.
Това е.
-Харесва ли ти тук? Иска ли ти се да останеш?
-Не знам.
Хубаво е тук... засега.
И ти винаги ли...
винаги ли, ще бъдеш...
Проститутка? Ами...
Ами... Не знам.
Може би ще отворя таверна.
-Помля ме бе! Наказание!
-Не съм го докоснал!
-Лейтенант, я си го начукай.!
-Ти си го начукай!
(не се чете)
... ... ... ... ... ...
Я тихо!
Сега... Ще има дузпа.
При две условия.
Първо: Ти ще я биеш. Второ: Аз ще пазя.
(пак не се чете);) :-) :-0
Хипнотизирам те! Ще пропуснеш!
Разлюти ли се, Ее?
Давай да те видим!
Айде ритай де!
Айде 15 минути минаха!
Аз те хипнотизирах, ама...
Не ми показвай къде ще биеш... Ще пропуснеш.
Бягайте!
Какво по....?
Боже Господи!
Италианец е. Един от нас.
-Италианци?
-Лейтенант Рафаеле Монтини.
Сержант Никола Ло Русо.
Лейтенант Кармело Ла Роса.Както и да е, Видях какво стана. Нямаше дузпа.
От италианската армия ли сте?
-Егейци?
-Нещо такова.
Имах проблеми с двигателя, нищо сериозно, нещо в предавките.
Отговарям за Крит. Дивизията ни е обединена с британците.
-Британците??!
-Да! Те имат...
Някакви невероятни самолети! Британците и американците са много организирани.
Британци и американци? Да не си дезертьор?
Кой?
Вие май нищо не сте чували! Даже и за 8-ми септември ли?
Е к'во? Всяка година има 8-ми септември и 9,10...
И какво за 8-ми септември ?
-От колко време сте тук?
-От юни.
-Юни коя година?
-`41 .
-`41 , `42... `43... Три години?
-КАКВО?
Били сте тук 3 години?
Чу ли го? 3 години. Бил е тука 3 години!
-Всички сме били тук 3 години!
-Всички ли?
Пристигнахме заедно.
Значи за нищо не сте чували? Нямате ли радио, или нещо такояа?
-Имахме едно.
-Ще ви разкажа на кратко. Мусолини се провали.
Италия е разделена. Южна - британци и американци.
Северна: Германци и фашисти. Между тях Н О Д.
-Какво е Н О Д ?
-Национално Освободително Движение -
партизаните. В гражданска война сме.
Приятелите стават врагове, и обратно.
Голяма бъркотия е, много възможности, и работа за вършене.
Не можем да останем настрана. Заложени са големи идеали.
Може да се направят големи пари.
Готово!
-Поправих го.
-Ами това?
Самолета има прекалено много части! Това не е важно. Хвърли го.
Ще докладвам в щаба за вас. Може да изпратят някой кораб.
Като се приберете, обадете се в Палермо. Вземете жените, съпругите...
или когото да е там!
Три години! Не е за вярване! Три години!
Стига де! Вземи ме! Защо да не можеш?
-Хей, чакай малко.
-Закарай ме в къщи!
-Закарай ме в къщи!
-По-полека! Спокойно.
Спокоен съм.
Искам да си ходя в къщи.
Поне да ми беше взел писмата!
Това беше.
Скоро ще дойдат за нас...
и ще ни отведат в къщи.
И повече никога няма да се видим.
Не помня с колко мъже съм била до сега.
Не съм запомнила нито едно лице.
Когато си тръгнеш, няма да си спомням...
даже и теб.
Да...
Мен ще ме запомниш.
Хайде да го направим?
Защо?
-Добра игра, нали?
-Да, добра.
-Гледай го, постоянно печели.
-Гледай си твоята работа!
Голям късметлия си, попе!
Уж зарчетата се въртят, ама...
Същата работа! Никога няма да му свикна. Все едно пия пясък.
Нека да се утаи. Научи се да чакаш.
Душкай аромата, и чакай. Това му е кефа.
Какви ги разправяш? Кафето си е кафе! Ти го поръча, пии си го. Лайна!
Да чакаш! Всички чакат! За това ли сме тук?
-Аз ще проверя.
-Какво става?
-Ей. К'во става?
-Фарина ме гръмна.
-Как така те гръмна?
-Мой ред беше.
Той е вътре с нея. Не ме пуска Чуках, чуках...
и почнах да блъскам вратата. Той ме гръмна от прозореца.
-Да не е полудял?
-Невъзможно е. Какво става там?
-Антонио?
-Изчезвайте всичките! Разбрахте ли?
Оставете ни на мира.
-Започва да изпростява!
-Какво ще правим сега? А?
-Извикай Рафаеле.
-Аз?
-Аз ли да ида?
-Защо аз?
-Аз не мога.
-Той не може? Тръгвай!
Боли ли? Ранил те е леко. Виждаш ли? Ранен е. Айде бягай!
Давай, Гарибалди! Момчето е ранено!
-Нино?
-Още една крачка и стрелям!
O, той каза цяло изречение!
Да то го завра отзад, Нино!
-Наистина е полудял.
-Идиот! Наистина е опасен.
-Истина е.
-Нека да погледна. Боли ли?
Не е сериозно.
-Драскотина.
-Какво по дяволите става с него?
Вътре е с Василиса иска да ги оставим сами.
-Защо?
-Не зачита реда в графика.
Говори с него.
Нино! Рафаеле е тук да те види.
Антонио, какви ги вършиш?
Никой да не докосва Василиса! И за теб се отнася, лейтенант.
O.K., Антонио, но това си е нейната работа.
в смисъл, съществуват някои психо-физични нужди за сърцето...
тя ни предложи как да ги решим...
-Искам да кажа, тя е проститутка.
-От днес не е! Обичам я.
-Какво?
-Обичам я, лейтенант. Обичам я.
Обича я.
Василиса?
Ти също ли го обичаш?
Да.
Момчета, това променя всичко.Не можем да се противопоставим на чувствата?
-Не можем?
-Какво каза?
Не можем.
Неговите чувства ми простреляха ръката.
Е,стига де, нищо ти няма.
Трябва да се връщам... Боите ми изсъхват.
Най-доброто ви желая и много мъжки рожби...Чао Е!
Иди да го дезинфектираш.
На един му изсъхват боите, на другия раната. Да вървим.
Извинявай.
Сега Василиса и Антонио са съпруг и съпруга.
Да пием за женитбата.
И след това,ти Антонио, ще счупиш чашата...
за да е сигурно, че нищо не ще попречи на щастието им.
Италианците са като турците, Е?
Една раса, един стомах!
Лейтенант.
Къде е Новента?
Не знам.
Какво ли ще ни остане от това тук?
Когато ваканцията свърши.
И така ние отиваме на училище. Ваканцията свършва и се прибираме в къщи.
Тукашната атмосфера ми напомня за този момент.
Би било чудесно ако е така.
Светът се променя, а ние сме тук.
За добро или лошо. Такава ни е съдбата.
Съдба!
Съдба... може ли да я управляваме...
Може да опиташ ако ти харесва.
Някой да промени съдбата.
Не е лесно. Понякога й се подчиняваш.
Видя ли оная звезда?
Пожела ли си нещо?
Не е лесно.
Знаеш ли какво ми се иска? Хубав кораб, който да ме отведе.
Не че е лошо тук. Но...
Започвам да се чувствам...
нуждая се от някого.Някой...
който да ме обича.
Сержант, Аз...
Аз може да съм този.
Аз съм влюбен в теб.
Въобше не знам за бога как се случи.
Британци са!
-Сигурни ли сме че са приятели?
-Нещата се променят.
Италианци.
-Какво казва? Не го чух.
-``Италианци``.
Какво по дяволите искат?
Димитри.
Димитри! Те са италианци, италианци.
Кои са пък тези?
Те живеят тук. Прибират се у дома.
Не е позволено... Не са позволени животни на борда.
Но ние сме заедно.
И се прибираме заедно. В Италия.
Ако той не тръгне, и аз няма. Оставам. Няма да мръдна.
Опитай да ме помръднеш!
Видя ли Гарибалди? Малко аргументи... Айде.
Много багаж си взел, бе?
Сержант...
Какво е това?
Повече никога няма да се видим?
Не започвай пак! Имаме цало презокеанско пътуване!
Къде е Фарина? Не мога да го намеря.
-Ще го потърся.
-Много багаж си взел бе?
-Къде е?
-Не знам.
-Кажи къде е! Иначе ще го оставят тук!
-От къде да знам!
-К'во става?
-``К'во става?``?
К'во става? Какво искаш?
Какво мислиш че става? Излизай и да вървим!
Няма да дойда. Това е моята къща. Аз съм женен... Оставам тук.
Да не ни чакат момчетата.
Британци са. Бракът ти не е валиден в Италия. Ставай да вървим!
Валиден е за мен. Много валиден.
Вземи и нея тогава. Да тръгваме! Няма да ни чакат!
Къде да...? Къде?
Нямам дом, работа. Сам съм. За какво ми е да тръгвам? Не!
Всичко се променя. Италия трябва да се построи отново.
Голяма бъркотия е. Има големи възможности за нас.
Ще построим велика нация. Обещавам ти. Това е наш дълг.
Какъв дълг? Дори и да се съглася. Не помниш ли?
Забравиха ни тук. И аз искам да ги забравя.
Да построим Италия, да променим света! Не го вярвам. Не мога.
Аз оставам тук.
В буре с маслини на пустинен остров? Това ли са ти амбициите?
Тук се чуствам жив за първи път . Разбираш ли?
Василиса ще прави ресторант. Нужен съм й.
Не се ядосвай, Сержант.
Приятели сме, нали?
Фарина, това е дезертьорство, разбираш ли?
-Обичам те.
-И аз.
Не мога да повярвам.
Маслинка?
-Не съм гладен.
-Вземи една.
Казах, че не съм гладен.
Фарина е изчезнал напълно.
Изчезнал. Търсих го навсякъде.
-Сигурно е избягал в планината!
-Вероятно.
Може би е прав.
Рафаеле, ще построим велика нация.
Ще видиш. Ще се върне обратно да живее там. Ще видиш.
Дай една маслина.
Италианци, гърци, моята раса, моето лице
Едно лице... една раса...
Къде ли си сега?
РЕСТОРАНТ ВАСИЛИССА
Лейтенант!
Антонио, Много съжалявам.
Не бях сигурен за адреса. Благодаря.
Благодаря, лейтенант.
-Живял си тук през цялото?
-Да...
Видя ли ресторанта?
Имам изненада за теб!
Погледни кой е пристигнал!
Кой?
Ло Русо!
По дяволите! Лейтенант!
Животът съвсем не беше прекрасен в Италия.
Не ни дадоха да променим нищо.
Е?
Казах им...
``Вие победихте...``
``но не ме мислете. Тоя път без мен.``
Това им казах.
И пристигнах тук.
А ти? Какво ще правиш сега?
Ще ти помогна...
ПОСВЕЩАВА СЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО СА НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ...
subs.unscs.bg