The X-Files 721 - Je Souhaite (1993) Свали субтитрите
Ансън. Върни се, Ансън.
Ансън. Викам Ансън.
Къде си, Ансън?
Ансън.!
Ансън. Викам Ансън.
Къде си, Ансън?
Ансън.!
Къде си, Ансън?
Ансън, идвай тук!
Предопреждавам те за отношението.
Изчисти ли 407?
Не, естествено, че не си почистил 407.
Имаше цяла сутрин.
И ти си мислиш, че ще спечелиш една от тези лодки, по начина по който я караш?
За нищо няма да събереш пари?
Една проста работа не можеш да свършиш.
И маймуна може да я свърши, нали, Джей?
Ама ти не можеш. Какво да кажа за теб?
- Млъкни.
- Извинете?
Това не го разбрах.
Почисти 407, махни тези увехтели неща, и го направи веднага.
И когато се върна след час, по-добре да е направено.
Ансън!
Ансън?
- Кучи...
Ансън.
Ансън!
O, това беше, Ансън.
Чу ме, Анс...
Да ви предложа кафе?
Вода? Нещо друго?
Добро утро.
- Добро утро.
Специален Агент Дейна Скъли, това е Джей Гилмор.
Сега... Радвам се да се запознаем.
Радвам се... Много мило.
Г-н Гилмор дойде до тук за да ни види чак от Мисури, щата "Покажи ми" .
Казахами , че вие сте хората, които най-добре ще разберат моята сит... ситу...
Добре. Ситуацията на Г-н Гилмор.
Това състояние се получи неочаквано преди около месец.
Ансън Стоукс, той ми го причини.
Не знам как. Но знам... че беше той.
Ансън Стоукс е негов бивш служител...
в складовите помещения, притежания на Г-н Гилмор .
Но нещо не сте се разбрали.
Той ми каза да млъкна! Аха?
Да. И тогава Г-н Гилмор се е залепил...
- Залепен... залепен.
- А-ха.
И Ансън Стоукс станал неоткриваем.
Появил се няколко дни по-късно, полицията искала да го разпита, но той отказал.
Знаете ли какво е казал? Че нищо не му е направил.
Ами, да бъдем честни, Сър, те не биха. Те не са.
Те ми направиха цяла нова уста.
Дали ще платят за това?
Проклета справедливост!
O.
- Мълдър, казавам само, че...
- Знам.
Това не е престъпление, и че този Стоукс едва ли знае нещо.
Виж, има заболяване наречено микростомия... малка уста...
Което се дължи на намаляла склеродерма.
Свръх производство на калоген.
Това може да превърне човешката уста в много малък процеп.
Но това не става изведнъж, нали?
Не става за миг. Херурзите на Гилмор са зациклили.
Пишат до разни научни журнали.
Това е съпътствано от назал аплазия, пълната липса на нос.
Това е нос, Скъли. Говорим само за устата.
Но говорим за нещо медицинско, психологично, но не и криминално.
- Не и доколкото виждам.
- Може би, но все още искам да знам...
- Защо Ансън Стоукс не е искал да говори с полицията.
- Мълдър.
Това малко... не се връзва, не мислиш ли?
Малко.
A, проклетия.
- Лесли!
- Какво? Какво има?
Агенти. Вероятно. Поеми ги, става?
Здрасти. Търсим Г-н Ансън Стоукс.
Не е тук.
Знаете ли кога ще се върне?
Ами, ние сме Агенти Мълдър и Скъли от ФБР
Лодката... Лодката не е наша.
Взехме я от някого, и знаете, те си плащат данъците.
Окей.
Ансън не е тук.
Уау. Как ти е името?
- Лесли Стоукс.
- O, ти си брат на Ансън?
Здравейте.
Не сме дошли да си говорим за лодката, Лесли.
Искаме да поговорим за брат ти и за неговия работодател, Г-н Гилмор.
И за гадната ситуация в която се е озовал.
- Знаете ли за това?
- Онова с устата?
Ами, да, знам, това е, а...
Това е, като, Химия.
"Химия"?
Ами да, знаеш, хората съхраняват разни химикали, като...
Като брат ми, веднъж помериса нещо такова.
Знаеш, разни хора с лаборатории,
знаете, като тези в складовете.
Това е нещото, което трябва да проверите.
Трябва да тръгвам. И тръгвам. Окей.
Окей.
Сега разбирам какво става.
Ако вярваме на Гилмор, той е стоял точно тук.
Ами, не подушвам никакви гадни химикали.
И все още си имаш устни.
Очевидно всичко си е както е било.
Хей. 1978.
Минало е доста време преди тези неща да видят слънчева светлина.
Това е жалко, Мълдър. Под всичкия този прах,
тези мебели изглеждат чудесно.
Явно искаш да врътнеш малко търговия докато си тук?
Мълдър, тези мебели са скъпи. Много скъпи.
- На къде биеш?
- Искам да кажа...
че доста пари са си стоели тук, и че може би нещо липсва.
- Като какво?
- Не знам. Бижута.
Ансън Стоукс е отворил складовата клетка, и после изчезнал неочаквано.
- Поел с Титаник.
- А-ха.
Това ли е престъплението... кражба.
Това не обяснява случая с Гилмор.
Хей, Скъли, Виж това.
- Аух.
- Тази жена изглежда ли ти позната?
- Това е жената от караваната.
- Младата жена от караваната.
От колко време диското е мъртво?
Вече две. Вече две, и нямам, какво да покажа.
Имаш си лодка.
И какво му е хубавото? А?
Това нещо е като голямо... знаеш, голям...
- Бял слон?
- Какво? Съжалявам. Какво значи това?
Това е скъпа вещ без никаква цел, и е повече неприятност от печалба.
И за какво ми даде това?
- Защото го поиска.
- Добре. Не мога да го отценя.
Но не трябваше ли да е потопено във вода?
- Не си оточнил вода.
- Трябвало е да оточня, че лодката трябва да е във вода?
това се знае.! Шибан бял слон.
Дори не мога да си платя данъка за нея.
Защо не използваш последното си желание да се отървеш от нея?
Искаш да те пратя в приют ли?
Казах ти, Лесли, че прахосах две желания, Окей?
Чуваш ли? Няма да похабя и третото, нали? Хайде.
Хайде!Трябва да се концентрирам. Да си изясня.
Трето желание, трето желание. Последно желание. Направо се обърках.
Ако се случи да кажа "Желая" случайно, това не се брои.
Не и докато не съм напълно готов, Окей?
Можеш да си върнеш устата на човека.
Казах само, че желая Джей да млъкне по дяволите.
Ако се чустваш кофти заради това , което му направи Можех да го поправиш, Окей?
- Не става така.
- Както и да е.
- Лесли, ще ми помогнеш ли?
- А, пари.
- Да. Това не е зле.
- Пожелай пари.
Но не е ли по-добре да помислим за нещо, което може...
да генерира пари отколкото само пари?
Мозък? Талант? Здраво бачкане?
Машина за пари.
Окей, не това... Нещо по-добро.
Окей. Но аз само...
- Безкараен брой желания.
- Окей!
Само три, момчета. Успокой те се.
Проклятие, това е трудно!
Знаеш ли, Помислих си.
- Това е доста очевидно.
- Какво, какво, какво?
- Какво?
- Какво?
- Сериозно, какво?
- Забрави!
- Готов съм.
- Да?
Разбрах го. Окей, Готови? Аз съм готов.
Абсолютно готов. Окей, ето.
Искам да стана невидим...
- Шегуваш се.
- Не, перфектно е.
Да, ще имам нещо , което никой на Земята няма.
Ще мога, знаеш, да шпионирам и да уча сектретна информация. Да си пазарувам.!
- Да влизам в женските съблекални?
- Не и това, Окей?
Говоря за неща тип Джеймс Бонд, знаеш?
Желанието ти е смразяващо и не обикновено.
Не трябва да ти харесва, нали? Само го изпълни, нали?
Готово.
- Моите... дрехи и те ще станат невидими, нали?
- Не си оточнил за дрехите.
Издънка!
O, Господи. Стани невидим, моля.
Да.!
Това е удивително.! Хей, Хей, Хей, братко.
Хей, Лесли, Тук съм. Ей тук съм.
Виждаш ли ме?
Уоу.! Aaх.! Проклетия.!
- Ансън, добре ли си?
- Да, Да, добре съм.
Не си виждам краката.
Виж, ето ме.!
Аз съм невидим.! Невидим, бейби.! Уау.!
- Йо-хо!
- Да.!
Не ме виждаш, нали?
- Аз...!
Хей, а...
Махнете се от пътя ми, птици.
O. Ами, здравейте, дами.
Ето го Ансън. Точно така.
Хайде. Хайде, Хайде, Хайде, Хайде. Промяна, промяна.
Добре. Ето ни.
Имаш ли нужда за посоката?
Не се тревожи. Ето го Ансън.
Уха!
Може ли да тръгваме вече?
Пропуснала си малко тук.
От тук му виждам задника.
Това е Ансън Стоукс?
Да.
Зъбната му картина съвпада.
Намерен е на около половин миля от дома му.
Вероятно е ударен от кола или камион.
И е невидим.
Да, така е.
Уау.
Знаеш ли, през седемте години през, които работим заедно съм виждала доста удивителни неща,
но това... то води класациите.
Това... ще промени корените на науката.
Удивително, но мисля, че няма нищо общо с науката.
Спомняш ли си Г-н Тръпка в Събота Вечер?
- Да.
- Направих малка проверка.
Името му е Хенри Фланкен.
Той предифинирал понятието "среднощен успех."
През 1977, банковата му сметка била 36,000 долара.
И през 1978, била вече 30 милиона долара.
И после умрял по-много интересен начин.
И как?
Хронична морбидна тумансия.
- Не си мислиш това?
- Ами!
На 4 Април, 1978, е приет в местната болница...
с доста напреднало състояние.
При него било специфично.
Трябвало да срежат вратата за да го набутат в болничната стая.
И това какво общо има с това тук?
Ами, мисля, че нашата мистериозна жена е връзката,
за която не намирам информация.
- Мисля, че тя е отговорна за всичко това.
- Но как?
Не знам,
но трябва да говорим с нея.
Май трябва да остана тук с тялото. Нали знаеш...
Не е добра идея да го оставяме без охрана.
Това е наистина удивително.
Окей.
Съжалявам за загубата ви.
- Ансън не е страдал, нали?
- Едва ли е страдал.
Но тази част с невидимия, това не,
не е ли странно?
А...
Лесли, тук имаше една жена по-рано. Къде е тя сега?
Тя... Тя замина.
Нека ти кажа какво мисля. Мисля, че тази жена е Джуниах.
- Познато ли ти е това?
- Не.
Това е женското име за "джин" ...
дух от Средно-Източния фолклор?
Да, и Барбара Идън никога не е убивала.
Сега, в Арабската митология, се казва, че те са обекти създадени от въздух...
но с човешки форми.
Те можели да изпълняват специфични задачи и определени желания.
Живеят в малки предмети като лампи и пръстени. Вече звучи ли ти познато?
Лесли, мисля, че брат ти е намерил един такъв обект...
в складовите помещения, нали?
Избавил е една Джунаях,
и отправил няколко страни желания към нея,
като устата на Джей Гилмор и тази яхта в двора.
Чакай малко. И ти вярваш на това?
Да.
И Лесли, за твоята безопасност,
за да не се случи, това което стана с брат ти, и на теб.
Трябва да ми покажеш този обект веднага.
Ще постъпиш правилно.
Скъли, ела виж това.
Хайде. Той няма да отиде никъде. Хайде.
Чао.
Поканила съм група изследователи които ще долетят от Харвард.
Не мога да търпя да видя лицата им.
- Какво е това?
- Не е това което се надявах да е,
да излезе нещо от вътре.
Мисля, че тук братята Стоукс са пазели тайната си.
Но не това искам да ти покажа.
- Познали го? Ами нея?
- Бенито Мусолини.
Твоята мистериозна жена или някой доста приличаш на нея.
Компютърът казва, че е тя.
Прекарах я през софтуер за разпознаване на лица...
и не можах да намеря съвпадения в съвремения архив.
Тогава проверих и в Националния архив.
- И ето.
- Дори и това да е тя,
Мълдър, какво прави с Мусолини?
Или Ричард Никсон, например.
Не знам, освен че и двамата...
са били властни мъже и са имали всичко, което са желали.
Виждаш ли? Добре ти беше тук.
Хубав килим. Как дишаш в това нещо?
Да свършваме с това нещо, моля?
- Три желания. Давай.
- Не ме карай да бързам, добре? Искам да го направя добре.
Трябва да съм по-умен от Ансън. Проклетия, Ансън.
Нека ти отправя предложение?
Хмм.
- Какво?
- Това!
Твоята невъзможност?
Явно става въпрос за трагедия.
Ами, да, Доста трагично.
Аз и Ансън играехме бейзбол.
Господи, пропуснах. И Ансън караше.
Бях доста далеч.
O...
Имаш впредвид това!
Да, права си.
Мога да си пожелая солиден златен инвалиден стол.
Това беше мило. Но знаеш ли какво?
Има нещо , което искам повече.
Няма да повярвате на очите си.
Аз го направих. Готови?
О, той е...
Той е невидим, след всичко.
Той е там.
Окей. Знаеш ли какво? Той ме влудява.
Не за това помолих. Целият е объркан.
- Бил е ударен от камион. Какво очакваше?
- Да.
Помолих да го върнеш към нормалното.
- Помоли ме да го върна обратното.
- Окей, знаеш ли, това...
И е почнал да мирише лошо! Не това исках!
Поне да можеше да говори. Знаеш ли какво? Това е следващото ми желание.
- Желание номер две: : Желая Ансън да може да говори.
- Не, не искаш.
Да, искам, окончателно! Желая Ансън да говори!
Готово.
Искам да се застрелям.
O!
Бях толкова щастлива. Толкова развалнувана.
Какво си мислех? Невидим човек?
Видя го. Беше истина.
Не знам какво да кажа, Мълдър. Аз съм...
Знех, че имам доказателството в ръцете си,
Твърде хубаво за да е истина.
Не затова е изчезнало тялото.
Защо е изчезнало тялото?
Май е въпрос на изпълнено желание.
Желание? Чие желание?
Кой би искал Ансън Стоукс обратно? Наистина обратно?
Брат му, Лесли?
Ами, това не е добре!
Какво ми направи.
Възкръсна от мъртвите, човече! Каква е тази благодарност?
Какво ми направи?
Изхабих си две желания за теб, това направих!
Не си чуствам сърцето.
Аз... не си чуствам кръвта.
И съм жълт!
И студен. Аз съм студен.
- Знаеш ли какво? Издънка.
- Аз съм студен.
- Студен съм.
- Изхабих две желания за теб...
и чудесна купа с корнфлейк.
Ето, пускам топлото! Сега щастлив ли си? Щастлив ли си?
Има ли друго, което да направя за теб, приятел?
Какво каза? Или да сритам жълтия ти задник?
Благодаря за нищо.
Направи третото си желание, шампионе?
Искам да се махам от тук преди да съм се стопила.
Да, ще ти кажа аз. Последното ми желание ще е за мен, Окей?
Ще бъде за мен. Чу ли това, Ансън?
Изхабих две желания за теб, и на теб не ти пука за това.!
Окей. Добре. Трето желание.
Да видим. Бих желал...
Бих пожелал пари.
Всеки желае пари.
Тези невидими работи.
Това явно е доста глупаво, кажи, Ансън? Да си невидим!
Много умно, а?
Ренгенови очи, може би. Не това .
Както казах, солиден златен инвалиден стол.
- а...
Чакай, схванах. Крака!
Ще си свалители очилата, мадам?
Имате ли име?
Не за дълго , сега.
Мога ли да ви наричам Джиин? Късото на Джиниах.
Пожарникарите откриха две тела.
- Лесли Стоукс и брат му Ансън?
- Виж това.
И , а, Ансън Стоукс е видим сега, разбира се.
Но искам обяснение...
как трупът му се е озовал тук от заключената морга...
през целия град.
Питай него. Той разбира всичко.
Знам какво казва. Казва, че сте някакъв джиин...
от Хиляда и Една Нощ или нещо такова...
- И изпълнявате желанията на хората.
- И вие разбирате.
Но не разбирам дали сте добър джиин или лош.
Всички с които сте били в контакт са свършили зле.
Значи заключението е ясно? Лош джиин?
Вероятно лош. Вероятно прокълнат. Прокълнат за другите.
Вие хората сте прокълнати с вашата глупост.
Всички.
Човечеството. Всеки с когото съм имала контакт без изключение.
Винаги желаят грешните неща.
- Грешните желания?
- Да.
Винаги е, "Дай ми пари.
Дай ми големи цици. Дай ми голяма работа.
направи ме смел като Фонц. "
- Или друго голямо име.
- Явно доста сте обикаляла.
И какво? От 500 години, хората въобще не са се променили.
Петстотин години?
Само дето миришат по-добре сега, общо казано.
Но хората искат власт...
слава, и собственото си самоунищожение.
Казвате, че сте свидетел...
на 500 години от човешката история?
Някога бях човек.
Родена съм през 15 век във Франция.
И един ден дойде търговец с прашно килимче.
- И аз открих, че в него има ифрит.
- "Ифрит"?
Много могъщ джиин.
Предложи ми три желания. Първо помолих за едно здраво муле.
А после, а, за магическа чанта винаги пълна с репи.
Споменах ли , че това беше 15 век във Франция?
А третото желание?
Третото... Исках да е велико.
Не исках да го губя.
И накрая, мислех, че е много умно, поисках...
"Могъща сила и дълъг живот."
И станахте джиин и вие.
Маркираме със знака на джиин... ето тук.
Завинаги. Нещо като затворническа татоировка.
Трябваше да съм по-конкретна.
Арестувана ли съм?
Не знам за какво бихме ви задържали.
Не е изненадващо, че нямаме доказателства за нищо,
Май е свободна да си върви.
Не, не съм. Той ме отвърза.
Имам си три желания.
Така, вашият партньор замина набързо към летището.
Май не ме хареса много.
Тя не знае какво да прави с вас.
- И аз не знам, наистина.
Винаги можеш да се откажеш от трите си желания.
Аз ще изчезна. Без лоши чуства.
- Не мисля така. И какво е първото ти желание?
Ами...
Какво би си пожелала ти на мое място?
Аз не съм ти. Няма значение.
Не, но, ти знаеш... Бих искал да знам.
Бих...
пожелала никога да не съм чувала думата "желание" преди.
И да живея живота си момент след момент,
да се възхищавам на това каквото е..
вместо да съжалявам за това какво не е.
Да седна някъде със страхотна чаша кафе,
и да си гледам как се развива света.
Но отново, аз не съм ти.
Така, че се съмнявам това да е твоето желание.
Май разбирам какъв е проблема тук.
Казваш , че повечето хора си пожелават грешните желания, нали?
Без изключения. Все едно да дадеш пистолет на шимпанзе.
Това е защото техните желания са свързани с лична облага.
- Възможно е.
- Значи трика е...
да си избереш желание, което да е за всички.
Така че,
Пожелавам си мир за Земята.
Мир на Земята. Това е?
Какво лошо има в това? Не можеш да го направиш?
Не. Мога.
- Готово.
O, щуротия.
Май трябваше да го очаквам!
Скъли.
Скъли?
Ало?
Ало!
Много добре. Джиини!
- Джиини! Или както и да ти е името!
- Да?
- Какво по дяволите е това?
- Това си пожела... мир на Земята.
Слушай.
Знаеш прекрасно, че не това имах предвид.
- Не беше конкретен.
- Това няма общо с конкретност!
Не трябваше да изкореняваш цялото население на Земята...
за да ми демонстрираш малко мир на Земята.
Не си казал "Добрите хора."
Да не очакваше да променя душите на 6 билиона хора?
Никой не е успявал до сега.
Нито Алах или Буда или Христос.
Но ме накара да го направя заради теб?
И за да се почустваш добре?
Това ли казах? Не съм казвал това.
Колко егоистично за теб.
Желаеш да не си правил първото си желание.
Да, така е, ако това ще премахне намесата ти напълно.
И още нещо. Мисля, че имаш доста ужасно разбиране за нещата.
Явно това е последствието от валянето 500 години в прашно килимче .
Но ние не сме толкова глупави. Не сме шимпанзета с револвери.
Мисля, че има и друга възможност тук и тя е, че ти си тотална кучка!
Агент Мълдър?
Сър.
Как влязохте тук?
Ааа...
"Докато имам само едно желание останало...
желая да го използвам за доброто на цялото човечество.."
Хмм.
Да не си адвокат?
Трябва да съм с теб.
Ще изровя перфектното последно желание. Ще те оставя без да има с какво да се заядеш.
Няма да те оставя да го интерпретираш както си искаш...
и да изглежда добре в очите на всички.
и ще го открия.
Скинър ми се обади, Мълдър. Всичко наред ли е?
Не си спомняш за изчезване...
на населението на Земята за около час тази сутрин?
Не.
Значи всичко е наред.
Мъл...
Ще ни дадеш ли минута, моля?
Разбира се.
Като днес?
Хм...
- Къде отиде тя?
- Бинго!
Не. Трябва да е...
накаква хипноза или нещо подобно.
Скъли, то е каквото е. Изследва невидимо тяло, не помниш ли?
- Поне така си мислех.
- O!
Мълдър, добре. Кажи...
Кажи , че си добре. Кажи, че беше така.
тогава ти се намираш в необикновенна опасност. Дори сам го каза днес.
Не, трикът е да си конкретен, да направиш перфектното желание.
Тогава всички са доволни.
Ще бъде за по-безопасен свят, за по-щастлив свят.
Да има храна за всички, свобода за всички,
да се сложи края на тиранията.
- Пропуснах ли нещо?
- Звучи чудесно.
- Тогава къде е проблема?
- Може би е в гледната точка...
нашия живот тук, Мълдър, и да имаме това.
Може би това е процес...
и един човек не може да го промени с едно желание.
Готов ли си?
Да, готов съм.
Не мога да повярвам, че не искаш повече масло в пуканките си.
Това не е Американско.
- Захарен снакс, Мълдър?
- Това е класически Американски филм.
Това е което всички мъже казват. Това е мъжки филм.
Окей, когато ме покани у вас, не очаквах да гледаме филм.
- И какъв е повода?
Не знам. Това е да почустваш... нещата които правиш.
- Наздраве.
- Наздраве.
Не знам дали забелязваш,
но не направих света по-щастливо място.
Но се чуствам щастлива.
И това е нещо.
И това е нашето духовно пръсъствие.
И какво беше последното ти желание?
Добре съм.
Заповядай те.