The Village (2004) Свали субтитрите
Кой ще ме ощипе сутрин да ме пробуди?
Кой ще ми се смее сега, когато се препъна?
В чие дихание ще се заслушвам...
...че да мога да заспя?
Чия ръка ще ме държи...
...че да мога да вървя?
В такива моменти можем да се запитаме...
дали сме взели правилното решение да се установим тук.
Признателни сме за времето, което ни е отредено.
Що за зрелище ви е привлякло тъй силно вниманието?
Трябва да си го нося в джоба, за да ми помага да преподавам.
От къде се взе това?
Филип, ти ли го донесе?
- Не, г-н Уокър.
Проверих внимателно. Главата му беше извита и козината му беше махната.
Разбирам...
- Убито е!
Но кой би го направил?
Кой би извършил такова ужасно нещо?
Онези, за които не говорим са го убили.
- Това било значи.
Какво те навежда на тази мисъл?
Те са месоядни.
Имат голем нокти.
Деца...
Тези, за които не говорим, не са нарушавали границата ни от много години.
Ние не ходим в горите им,
те не навлизат в нашата долина.
Установили сме примирие.
Ние не ги заплашваме с нищо.
Защо те биха направили това?
Не трябва да наблюдаваме Прелета на птиците.
Миналата година го пропуснахме и започна да ми липсва ужасно.
Знам че и на жена ти й липсват децата, накичени с перушина.
На мен ми е забавно.
Не го казвам в този смисъл.
Август Никълсън е председател на днешната среща.
Един младеж иска да говори пред старейшините.
Добре, нека влезе.
Алис.
Здравей, Лукас.
"Майка ми е в неведение по причината за днешното ми посещение."
"Тя не е давала съгласието си, нито ме е съветвала по някакъв начин."
"Кончината на малкия Даниел Никълсън от болест
или други обстоятелства, обсебва мислите ми."
"Искам разрешение да пресека забранените гори
и да отида до най-близкия град."
"Ще взема нови лекарства и ще се върна."
"С уважение към Тези, за които не говорим..."
"Убеден съм, че те ще ми позволят да премина."
"Тези същества усещат вълнението и страха."
"Ще разберат, че имам чисти помисли и не се страхувам."
"Край."
Какво се върти в главата ти?
Кажи нещо, Лукас!
Финтън Койн е в кулата и му обещах да стоя с него.
Мислил ли си някога за градовете, Финтън?
Градовете?
В какъв смисъл?
Порочни места, където живеят порочни хора. Това е.
Благодаря ти, Лукас.
Ти си добър приятел.
Надявам се никой да не те е видял.
Изглежда, че наоколо се навърта някакъв хищник.
Най-вероятно койот, или вълк.
По начина му на... убиване - отделяне на козината,
но запазване на плътта,
можем да преценим, че това животно е бясно.
И следващите две седмици трябва да сме много бдителни
за среща с този койот.
Бъдете внимателни, когато пускате децата навън да играят.
Относно другото мнение...
...не вярваме нашата граница да е била нарушавана.
Онези, за които не говорим, са доста по-едри от койотите...
...и бихме разбрали, ако са идвали насам.
Ужасна е тази работа с койотите, нали, татко?
Не се тревожи, Кити.
- Ти не си ли обезпокоен?
Сигурен съм, че всичко ще приключи скоро.
Тогава може ли да поговорим за друго?
- Би било облекчение.
Влюбена съм!
Бих искала позволението ти да се омъжа, татко.
Има си обичай, по който се очаква да стават тези неща.
Например момчето трябва да стои редом с теб в такъв момент.
Къде е той в цялата тази история?
Още не съм говорила с него.
Младежът е в неведение за намеренията ти?
Той е скромен. Ще говоря с него, но не без благословията ти.
Няма да говоря, ако не ми дадеш благословията си.
Кити!
Лукас Хънт е.
Лукас?
Имаш лошо мнение за него?
Не. Всъщност съм си мислил за него.
- Той не е като другите момчета, татко.
Не е някой празноглав дърдорко.
Не, разбира се, че не.
Значи имам твоята благословия?
Направи ми първо една услуга.
Не казвай на никого за намеренията си, преди да говориш с младежа.
Добър ден, Лукас.
Искам да... да ти кажа нещо...
Обичам те, Лукас.
Обичам те... колкото е дълъг денят.
Обичам те повече от слънцето и луната, взети заедно.
И ако и ти чувстваш същото, няма нужда да се крием вече.
Любовта е дар, трябва да сме благодарни.
Трябва да й се отдадем с цялото си същество.
Благодаря... Благодаря!
Спи, миличко, спокоен сън
Цял живот и силна обич чакат вън
Ще дойде този час за теб
Света да опознаеш ти отвред
Часът всичко да научиш
Как сянката си идва и отива
И вятърът как клоните превива
Как с цветя долината се покрива...
Често съм се чудил, дали ти и синът ми ще се справяте, защото хич не сте по приказките.
Ти си добър човек.
Трябва да извиниш държанието ми. Не съм спал доста време.
Справяш се чудесно, Джеймсън.
Само още мъничко! Събери смелост.
Не се блъскай така! Съсипваш ми ризата.
Издават звук, когато и аз шумя и се крият, преди да нападнат.
Смелост, човече! Това са бабини деветини.
Не се разколебавай! Стегни се!
Може да те надуши като куче.
Простете, г-н Никълсън?
Можеш да бягаш от скръбта, както правим ние.
Но скръбта ще те намери.
Наистина може да те надуши.
Давай!
Не знаех, че можеш да бягаш толкова бързо.
Оцеляваме, защото бягаме.
Ноа трябва да бъде наказан. Удари малкия Джозеф с пръчката.
Ноа Пърси!
Спри веднага тази врява!
Знаеш, че направи беля, нали?
Никакво удряне, никакво...
- Ще те затворя в тихата стая.
Ще плача дълго.
Ами ако сключим сделка?
- Чудесна идея!
Би било разумно, да пазим в тайна уговорката ни. Ще се справиш ли?
Като църковна мишка.
Не е нужно да ходиш в тихата стая, ако се закълнеш
никого да не удряш вече.
Никакво удряне, никакво...
- Никакво!
Без удряне...
- Абсолютно никакво!
Никакво.
Сделката е сключена.
Трябва да се връщаме.
Какво да направим с оставащото време?
Едно надбягване?
- Става.
Нагоре по хълма до Скалата за отмора.
- И без номера!
Възмутително е изобщо да го споменеш. Настоявам да си вземеш думите назад.
Това училищният звънец ли е?
Айви, играеш нечестно!
Знам, съжалявам.
Сестра ми доста плака.
Чудиш се как те разпознах?
Шепа хора, включително и ти, излъчват мъничък цвят.
Съвсем слабо, като омара.
Единственото нещо, което различавам в тъмнината.
Татко също го има.
Интересува ли те какъв е твоят цвят?
Не бих ти казала. Не е редно дама да говори такива неща.
Дори не бива да питаш.
Тичаш като момче.
Благодаря.
Знам защо отхвърли сестра ми.
Когато бях по-малка...
...ти държеше ръката ми, докато вървях.
И един ден спря.
Веднъж дори се препънах в твое присъствие и за малко да падна.
Преструвах се, разбира се, но ти не ме задържа.
Понякога не правим нещата, които бихме искали,
за да не разберат другите, какво искаме да направим.
Какво?
Какво е това? О, боровинки!
Какъв прекрасен подарък!
Внимавай!
Държиш лошия цвят.
Този цвят привлича Онези, за които не говорим. Трябва да го заровим.
Не трябва да береш от тези боровинки повече!
Извади ги от джоба си.
Какво има? Дишането ти се промени.
Никога не се бях заглеждал преди.
Не трябва да береш повече това! Къде ги откри?
"Днес, на Скалата за отмора,
Ноа Пърси даде на Айви Уокър боровинки с лошия цвят."
"Когато го попитах къде ги е открил,
защото не бяха като другите, които съм виждал,
той посочи някъде над Скалата за отмора."
"Вярвам, че Ноа Пърси е влизал в горите
и го е правил многократно."
"Също така вярвам, че заради неговата невинност
съществата, които обитават горите, не са му причинили вреда."
"Това засилва убеждението ми, че ще ме пуснат да премина,
ако усетят, че не ги заплашвам."
Ще говорим за града само този път
и никога вече.
Баща ти бил тръгнал на пазар във вторник,
в 9:15 сутринта.
Бил открит ограбен и гол в мръсен канал, два дни по-късно.
Защо ми разказваш тази гадост?
За да опознаеш същността на това, към което се стремиш.
Не се стремя към това. Намеренията ми са искрени.
Мисля единствено за хората от това село.
Прости ми, но се страхувам за живота на единствения си син.
Не аз съм потаен.
Какво имаш предвид?
Има тайни навсякъде в това село.
Не го ли чувстваш? Нима не забелязваш?
Това е моят начин да се чувствам добре.
Лошите неща от миналото ми да не бъдат забравени.
Забравата им би им позволила да се преродят под друга форма.
Тогава ги разкрий!
Не!
Може би трябва да поговорим с Едуард Уокър заедно.
Той би могъл...
- Не, той също има тайни.
Той крие чувствата си към теб.
Понякога не правим неща,
които другите знаят, че искаме, но не ги правим.
Що за безсмислица е това?
Не бива да се тревожиш. Нищо няма да ми се случи.
Понякога се държиш като хлапе.
Какво те кара да си мислиш, че той има някакви чувства към мен?
Никога не те докосва.
Няма да се измъкнеш.
Здрасти.
Играех една игра с Ноа.
Мошеникът трябва да се е скрил пак в къщата ми.
А къщите са против правилата.
Знае го.
Добре ли си?
С Кити довечера ще се грижим за децата. Трябва да съм с нея.
Чух родителите си да говорят за теб.
Знам за молбата ти да отидеш до градовете.
Мисля, че е благородно, но не съм убедена, че е правилно.
Не се ли гневиш, че не можеш да виждаш?
Аз виждам света, Лукас Хънт.
Просто не като теб.
Ами Ноа?
Ами ако има лекарства за Ноа, които да му помогнат да се успокои и да учи?
Може ли да не говорим за това? Стомахът ми се свива.
Кити ще се омъжва.
Преоткри любовта с Кристоф Крейн.
Мислиш, че изборът й е странен?
Сещаш се, той не се обляга на стола си, за да не си измачка ризата.
Но е истински джентълмен.
И много си пада по сестра ми.
Мисля, че Кити е щастливка.
Както и аз.
По-голямата ми сестра говори за това.
Сега съм свободна да получа внимание от когото и да е...
...който би се заинтригувал.
Ще те хвана...
Държа те. Ще ми донесеш ли одеяло?
Виждала ли си Ноа?
Лукас?
Лукас?
Бързо, в мазето!
- Боже милостиви!
Те идват!
- Затвори вратата!
Ноа, затвори вратата!
- Те идват.
Затваряй вратата!
- Идват!
Ноа, влизай вътре!
- Побързай!
Всички вътре!
Те идват, влизай!
- Нека да затворим вратата.
Лукас е някъде навън.
Той е някъде на сигурно място. Моля те, затвори вратата!
Ще дойде, за да се увери, че сме добре.
Айви, моля те!
Не.
Не им позволявай да влязат.
По знаците, които намерихме тази сутрин по домовете си...
...съдя, че ни предупреждават. Действат така, сякаш са заплашени.
Съществата никога не са ни атакували без причина.
Някой от присъстващите има ли идея...
...каква е причината за тези събития?
От кого е тази бележка?
"Моля да бъде прочетено така, че всички да чуят."
"Аз донесох това бреме над селото."
"Преди два дни пресякох забранената граница
на Ковинтън Удс..."
"...и там бях забелязан от Тези, за които не говорим."
"Искрено съжалявам."
"Посрамих себе си и семейството си."
"Моля се тази моя постъпка да не доведе до повече страдания."
"С огромно съжаление, Лукас Хънт."
Загазил ли е?
Не се притеснявай.
Ти си безстрашен по свой начин.
Признателни сме...
...за времето, което ни е отредено.
Имам по-голяма сестра.
Г-жо Кларк, вие имате много тайни.
Кити ми напомня за нея.
Какъв човек е била тя?
Дръзка.
Непрекъснато спорехме.
Мога ли да попитам за името й?
Защо тя не е дошла в Ковинтън Удс?
Сестра ми не доживя до 23-тия си рожден ден.
Неколцина мъже отнеха живота й на една уличка до дома ни.
Моля, станете!
Хайде.
Тя няма да намачка ризата ми така, нали?
Много благодат на този тъй радостен ден.
Церемонията беше възхитителна, нали?
Великолепна.
Забелязах няколко пъти да посягаш с длан към очите си.
Трябва да е било някаква прашинка.
Г-н Уокър!
Г-н Уокър!
В селото са.
Оставили са още предупреждения.
Искат да напуснем.
Не може да бъде.
Едно от тях ни забеляза.
Изгуби се в тъмнината.
Сигурен ли си?
Момчета, останете с Айви.
Тя ще ви развесели с някоя и друга история.
Ще отидем заедно.
Добитъкът е избит и одран.
Кожите и перата липсват.
Има знаци по всяка отворена врата.
Знаците са на високо.
Койотите не могат да стигнат до там.
Старейшините ще проведат разследване утре.
Всеки от членовете на селото ще бъде разпитан в заседателната зала.
За да разберем защо границите са били нарушени?
Да.
Студено е.
По-добре да влезеш.
Защо стоиш на тази веранда?
Не е безопасно.
Има и други веранди.
Мислиш ли, че съм мъжкарана?
Иска ми се да правя момчешки неща...
...като онази игра, която момчетата играят до стария пън.
Застават с гръб към гората
да проверят колко могат да издържат, преди да се уплашат.
Толкова е вълнуващо.
Разбрах, че ти държиш рекорда.
Разправят, че никога нямало да бъде подобрен.
Това са детски игри.
Как така си толкова смел, докато на всички останали им треперят гащите.
Не ме вълнува какво може да се случи, а само какво трябва да се направи.
Как разбра, че съм тук?
Видях те през прозореца.
Не...
Няма да ти кажа какъв е цветът ти.
Престани да питаш.
След като се оженим, ще танцуваш ли с мен?
Намирам го за много приятно.
Защо не ми кажеш какво се върти в главата ти?
Защо не престанеш да ми казваш какво се върти в твоята?
Защо ти трябва да водиш, когато аз искам да водя?
Ако искам да танцувам, аз ще те поканя на танц.
Ако искам да кажа нещо, ще си отворя устата и ще говоря.
С всеки друг ми е досадно да разговарям.
Какво хубаво има в това, да ти кажа,
че си в мислите ми от момента, в който се събудя?
Каква полза от това, да ти кажа, че понякога не мога да мисля ясно,
или да си върша нормално работата?
Каква полза да ти кажа, че изпитвам страх като другите...
...само когато си мисля, че може да си в опасност.
Затова съм на тази веранда, Айви Уокър.
Страхувам се за твоята безопасност, повече от тази на другите.
И да...
...ще танцувам с теб на нашата сватба.
Ходих до склада два пъти да нося храна
за сватбената церемония.
И добитъкът беше недокоснат по това време?
Да, г-жо Хънт, всичко си беше наред.
Благодаря ти, Беатрис.
Извинете.
Вярна ли е историята... за Лукас и Айви?
Мълвата се е разнесла из цялото село.
Бяхме уведомени рано тази сутрин за намеренията им.
Удивително е да видиш как двама влюбени са решили да се свържат в брак.
Няма правила за това.
Кити...
исках първо с теб да говоря.
Не бих искала да страдаш по никакъв начин.
Ти си ми най-скъпа от всички.
Ако се чувстваш зле заради Лукас, ще се откажа от него.
Не е правилно една обич да се жертва заради друга.
За нищо не бих жертвала любовта си към теб.
Ти също си ми много скъпа.
Бог да благослови съвместния ви живот.
Какво се е случило?
Нещо заради Айви и мен ли е?
Знам, че много държиш на нея.
А също и тя на теб.
Има различни видове любов.
Господи!
Айви...
Ноа?
Ще закъснееш за заседателната зала. Искаш ли да отидеш с баща си?
Ноа?
Лош е... Лошият цвят.
Лошият цвят.
Мамо...
Моля?
- Какво става?
Имало е инцидент.
Ноа Пърси има следи от кръв по дрехите и ръцете си.
Кръвта не е от него, но не казва чия е.
Боже всемогъщи!
Айви!
Има ли някой ранен?
Някой ранен в тази къща?
Има ли някой?
Някой да е ранен тук?
22, 23, 24...
31, 32, 33...
Лукас?
Лукас Хънт!
Веднага ми отговори!
Г-н Уокър!
Татко... не мога да видя цвета му.
Айви.
Отдръпни се...
Отведете я!
Не!
Раните му са тежки.
Може да умре по всяко време.
Молете се за него с най-чистите си помисли.
Той ще ги чуе.
Влюбена съм.
Знам.
И той е влюбен в мен.
Знам.
Ако той умре...
...целият ми живот си отива с него.
Искам разрешение...
...да премина през Ковинтън Удс...
...да стигна до градовете...
...да донеса лекарства...
...които да спасят...
...Лукас Хънт.
Ти си ми баща.
Ще те послушам за всичко.
Ще се доверя на твоето решение.
Направих, каквото можах, да затворя раните, но има инфекция.
Какво може да се направи?
Можем само да се молим.
Ако нямаше ограничения, какво би могло да се направи?
Какво имаш предвид?
Има ли изобщо нещо, което може да се направи за момчето?
Моля те, Виктор, бъди така добър и ми отговори на въпроса.
Ако инфекцията бъде спряна, той все още може да оздравее.
Това е, което мога да кажа.
Неспокоен си.
Знам какво ти се върти в главата.
Мислиш си за ходене до града.
Кажи ми, че греша.
Дал си клетва, Едуард, както всички нас, да не се връщаме.
Знам, че е болезнено, но нищо хубаво не става без жертви.
Дал си дума, не може да нарушиш клетвата.
Тя е свещена.
- Това е престъпление...
...това, което стана с Лукас.
Приел си клетвата...
Ти и всички старейшини... Слушаш ли ме изобщо?
Ти...
...си дал клетва.
Моментът, в който чух, че зрението на дъщеря ми е изцяло загубено
и че завинаги ще остане сляпа, седях пак на точно този стол.
Бях толкова засрамен.
Какво знаеш за дядо си?
Бил е сред най-богатите хора в градовете?
Така беше. Имаше дарба за това.
Ако му дадеш долар, за десетина дни може да направи от него пет.
Не си запозната с парите. Те не са част от живота ни тук.
Парите са порочно нещо.
Могат да превърнат добрите хора в чудовища.
Баща ми не беше наясно с това. Въпреки всичките си способности
не умееше да преценява хората. Той беше добър човек, Айви.
Имаше смях, който можеше да се чуе през три къщи.
Държеше ми ръцете, както аз твоите.
Научи ме как да съм силен, как да обичам.
Заръча ми да водя, когато всички останали могат само да следват.
Твоят дядо, Джейм Уокър, умря в съня си.
Някой опрял пистолет в главата му и го застрелял, докато сънувал.
Разказвам ти това, за да разбереш някои от действията ми...
...и тези на другите.
Ти си силна, Айви. Ти водиш, когато другите следват.
Виждаш светлина, когато наоколо е непрогледна тъмнина.
Вярвам в теб.
Вярвам ти повече, отколкото на всички останали.
Благодаря, татко.
Айви, знаеш ли къде си сега?
До стария склад, който никой не се използва.
Да.
Айви.
- Да, татко?
Постарай се да не крещиш.
Какво?
Тръгвам да донеса лекарства.
Трудно ми беше да реша.
Какво е това?
Айви...
...поиска разрешение...
...да отиде до градовете...
...за лекарства.
Кристоф.
Кристоф,
не бива да се страхуваш.
Имаме магическите камъни.
Те ще ни пазят.
Защо не сме чували преди за тези камъни?
Кристоф, моля те, не ни изоставяй.
Няма от какво да се страхуваш.
Тогава защо носиш мантията със защитния цвят?
Имаме факли.
Безопасно е.
Забранено е.
Кристоф.
Айви,
има нещо в тези гори.
Стомахът ми се свива.
Ти ще си в безопасност. Те няма да ти навредят, защото не виждаш.
Ще се смилят над теб, както са се смилили над Ноа
когато... нахлу в горите им.
Те ще убият мен, Айви.
Не мога да остана.
Ще се справиш по-добре от всяко момче, всеки би го потвърдил.
Това е мой проблем, Финтън.
Можеш да тръгваш
- Идваш ли с мен?
Постарай се да не крещиш!
Има някаква странна миризма.
Точно пред теб е.
Какво е това?
Не мога да го обясня с думи.
Само на няколко стъпки е.
Онези, за които не говорим!
- Не се страхувай.
Това е само чучело.
Не се страхувай.
Имаше слухове за някакви същества в тези гори.
Пишеше го в една от историческите книги, която изучавах в градовете.
Писъците от гората?
Ние създадохме тези звуци.
Церемонията на месото?
Ние го вземахме. Винаги отговаря някой от старейшините.
Ами браздите - и те ли са фалшиви?
Не искахме никой да ходи в градовете, Айви.
Ами обезобразените животни?
И за това ли са отговорни старейшините?
- Сигурен съм, че е някой от тях.
Няма да се случи отново.
Няма човек в селото, който да не е загубил някой незаменим,
който да не е изгубил толкова, че се пита дали си заслужава да живее.
Това е мрак, който...
...не бих искал да познаваш.
Прости ни за глупавите лъжи, Айви. Не сме искали да навредим.
Тъжно ми е... за теб, татко.
И за всички старейшини.
На тази хартия са изброени необходимите лекарства.
Има ги навсякъде в града.
Ще отидеш с двама придружители.
Следвай шума на потока.
След половин ден ще стигнеш до скрития път.
На това място ще те чакат придружителите, докато се върнеш.
Сама ще тръгнеш по пътя...
...и ще излезеш от Ковинтън Удс.
Няма да казваш на никого в градовете, къде сме.
Ще се върнеш много бързо.
Не мога да дойда с теб.
Отдала си сърцето си на това момче.
Той е в беда.
Готова ли си да поемеш това бреме,
което по право е само и единствено твое?
Приготвям нови дрехи за Лукас. Ще му трябват.
Алис, изпратих за помощ.
Изпратих Айви в градовете.
Не можеш.
Това е всичко, което мога да ти дам.
Това е всичко, което мога да ти дам.
Приемам.
Какво си направил?
- Той е жертва на престъпление.
Споразумяхме се никога да не се връщаме. Никога!
Каква беше целта на нашето заминаване?
Надеждата ни за нещо добро и справедливо.
Не бива да вземаш решения без нас.
Отиде твърде далеч.
- Виновен съм, Робърт.
Взех решение, воден от чувства. Не мога да погледна в други очи
и да видя същия обвиняващ поглед, който срещам в Август.
Твърде болезнено е. Не мога да го понеса.
Изложил си на риск всичко, което сме постигнали.
Кой си мислите, че ще поддържа това място, този живот?
Да не планирате да живеете вечно?
Бъдещето ни е в техни ръце.
Айви и Лукас могат да продължат този начин на живот.
Да, поех риск. Надявам се винаги да съм способен
да рискувам всичко в името на правдивата кауза.
Ако не можехме да вземем това решение, никога вече нямаше да сме невинни.
Именно това е, което съхраняваме тук - невинноста.
Аз не съм готов да се предам.
Оставете нещата така.
Ако това е краят, значи така трябва.
Можем само да се надяваме. Надеждата е най-хубавото на това място.
Не бива да бягаме от мъката.
Знаете, че брат ми беше убит в градовете.
Другите от семейството ми умряха тук.
Страданието е част от живота. Сега знаем това.
Айви се стреми към надеждата. Нека я оставим.
Ако това място си заслужава, тя ще го преоткрие.
Но как си могъл да пратиш нея?
Тя е сляпа.
Тя е по-способна от повечето хора в селото...
...и е водена от любов.
Светът се движи от любов.
Той коленичи пред нея в благоговение.
Как сянката си идва и отива
И вятърът как клоните превива
Как с цветя долината се покрива
Спи, миличко, спокоен сън...
Имаше слухове за някакви същества в тези гори...
В една от историческите книги, които изучавах в градовете.
Не е истина.
Ноа?
Боже мой, какво е това?
Къде е той?
Открил е един от костюмите, който криехме под дъските.
О, не!
Господи!
Животните.
Волята му за живот е много силна.
И след половин ден път ще стигнеш до скрития път.
Ще следваш пътя сама...
...и ще напуснеш Ковинтън Удс.
Не бива да казваш на никого в градовете къде сме.
И ще се върнеш бързо.
Сестра ми не доживя до 23-тия си рожден ден...
Неколцина мъже я изнасилиха и я убиха...
Изоставиха я на бунището,
близо до сградата, където живееше.
Брат ми работеше в Бърза помощ в центъра на града.
Дошъл някакъв наркоман с рана на ребрата.
Брат ми се опитал да превърже раната...
Той извадил пистолет от якето си...
...и прострелял брат ми в лявото око.
Съпругът ми, Майкъл,
тръгнал към супермаркета в 9:15 сутринта.
Беше намерен ограбен и без дрехи...
на Ийст ривър, три дни по-късно.
Баща ми беше застрелян от бизнес-партньор,
който после се обеси в килера.
Карат се за пари.
Аз съм професор,
преподавам Американска история в Университета на Пенсилвания.
Имам идея...
...за която бих искал да поговорим.
Миля-27, виждам някакво момиче. Ще проверя.
Бъди внимателен!
Уокър "Охрана на природата"
Не е позволено да идвате тук.
Моля, върнете се в колата си.
Какъв беше този шум?
Какво правите там? Как... как се озовахте тук?
От градовете ли си?
От къде сте?
Горите.
Идвате от горите?
Там?
Ще ми помогнете ли?
Трябва да намеря лекарства.
Трябва да открия тези неща. Не бива да се губи време.
Вижте, госпожо...
Аз би трябвало...
Някой ранен ли е?
Моля ви, господине, трябва да побързам.
Значи, живееш... там?
- Да, господине.
Брейкър...
Как се казваш?
- Кевин.
Кевин.
В гласа ти има доброта.
Не очаквах това.
Имаме постове на всеки десет мили около буферната зона.
Имаме медицински материали за случаи на ухапване от животно или подобни рани.
Можете ли да откриете нещата от този списък?
Трябва да ме изчакате тук.
- Моля ви, господине.
Моля ви... вземете това като заплащане.
Нали...
Нали не ме лъжеш?
Не разбирам.
Как ти е името?
Айви.
Айви Елизабет Уокър.
Оказа се преобърнат влекач, който
е причинил едночасово задръстване при тунела Линкълн.
Тялото на седемгодишната Катрина Нелсън е намерено днес.
Детето се издирваше от три дни.
Още 14 войници загинаха в сражение, когато бомба се е взривила наблизо
Температурата навън е 35 градуса.
Какво стана с момичето? Опитах да се свържа с теб по радиостанцията.
Но не ми отговори.
- Бяха някакви тийнейджъри.
Изгубили се.
Мога ли да ти дам съвет? Не завързвай разговори.
Само им обясняваш простичко, че ни се плаща да не позволяваме
на никого да влиза там и да притеснява животните.
Любопитството на хората е голямо.
Наистина е лесно, Кевин. Просто пазиш границата.
Това е. Преди няколко години...
писаха по вестниците, че на някакви правителствени служители им било платено
да се погрижат самолетите да не прелитат над това място.
Беше много неприятен момент за мен.
Не ме въвличай в проблеми.
Просто не завързвай разговори.
Джей, къде е подвижната стълба?
Трябва да поправя една табела.
Отзад е.
Айви се върна с лекарствата от градовете.
Била е нападната от едно от съществата, но го е убила.
Ноа.
Господи!
Ще го намерим.
Ще му направим...
...подобаващо погребение.
На останалите ще кажем...
...че е убит от съществата.
Синът ти направи историите ни истински.
Ноа ни е дал шанс да съхраним това място...
...ако това е нещо...
...което все още желаем.
Върнах се, Лукас.
Превод: dino