The Bonfire Of The Vanities (1990) Свали субтитрите
Добре дошли, г-н Фалоу.
Така се радвам да ви видя.
Това е г-н Бавардаж.
- Приятно ми е.
Внимавай с това!
Ако нямате нищо против, трябва да побързаме.
Ще се качим на тази количка.
- Доста хора ви чакат.
За всички нас е голяма чест.
- Това е исторически момент.
Ще се видим горе!
- Ето, тръгнахме.
Трябва да ви призная, че се възхищавам на книгата ви.
Когато помолили Фокнър да препоръча три романа, той казал:
''Ана Каренина'', ''Ана Каренина'' и ''Ана Каренина''.
А днес би казал: ''Истинският Маккой и забравените Лем''...
Сигурно сте го чували милион пъти,
но сцената, в която удрят кмета с бурканчето майонеза...
После ще продължа.
Насам, г-н Фалоу.
Извинете, господа. Направете път на г-н Фалоу.
Продължаваме напред.
Не биваше да го допускаме. Толкова съжалявам, г-н Фалоу.
Разкарайте ги.
Насам, г-н Фалоу.
Ще минем през тези врати...
Почти стигнахме.
Ако позволите да ви цитирам...
Вижте тези работливи пчелички.
Ако позволите да ви цитирам...
''За бога, кой е донесъл полупразно бурканче майонеза
на обществено място?'' Здравейте, г-н посланик!
Аз съм Чарлс Бюканън. Съпругата ми и дъщеря ни.
Прочетох книгата ви 1 5 пъти.
Догодина ще се запиша на курс, за да я изуча подробно...
Ще се качим самички. Спокойно, ще се погрижа за нея.
Гладна ли си?
Това е сьомга. Не бива да я пипате.
Г-н Фалоу, за мен е чест най-сетне да се запознаем.
Мили боже!
Малко сме закъснели. Какво да кажа? Нямам думи.
Как се казваш? Омъжена ли си?
Животни!
Да съблечем това...
Май на някой му трябва дезодорант.
И така, да започваме.
Всичко е под контрол. Моля, без паника.
Извинете, като че ли пропуснах да се представя.
Казвам се Питър Фалоу и съм писател.
Ако сте следили пресата и сте гледали телевизия,
няма начин да не знаете кой съм.
Сензацията на годината. Героят на деня.
Аз и книгата, която написах, сме хит.
Истинският герой на деня тази вечер дори не е сред нас.
Ще стане дума и за него.
А дотогава, се потопете в разкоша на мига
и си спомнете цитат от един друг бестселър:
''Каква полза за човека да придобие цял свят,
щом е изгубил душата си?''
Това е историята именно на един такъв човек.
Всичко започна в дъждовна нощ преди малко повече от година.
Нашият герой трябваше да се обади по телефона.
Въпреки 1 1апарата и 7 линии, които имаше в 1 4-те стаи
на апартамента за 6 млн. долара, той не можеше да се обади.
Пипнах те!
- Какво правиш, за бога?
Извеждам кучето на разходка.
Ти не извеждаш кучето, а Маршал.
Той е част от семейството. И освен това, навън вали.
Знам.
- Маршал също го знае.
Затова не му се излиза. Нали, Маршал?
Добре. Приятна разходка.
Не е особено въодушевен.
- Нито пък аз, Бил.
Аз съм Тони, сър.
- Все едно.
Хайде, Маршал. Дръж се мъжки.
Здравей, Шърман.
- Добър вечер, Полард.
Вали като из ведро.
- Да, забелязах.
Шърман, ти си истински приятел на най-добрия приятел на човека.
Полард, голям си празнодумец.
- Моля?
Това ли е най-умното, което ти роди главата?
Не разбирам за какво говориш.
Ако си мокър на връщане, използвай помощния асансьор.
Да вървим, Маршал.
Здравей, Мария. Аз съм.
- Кой?
Може ли да говоря с Мария?
- Кой се обажда?
Шърман, ти ли си?
Мамка му!
Върнахме се.
Целият подгизнах, а Маршал не свърши нищо.
Щом искаш да говориш с Мария, защо се обаждаш на мен?
Какво?
Когато лъжеш, челото ти се сбръчква.
За какво говориш?
Да можеше да се видиш отстрани!
- Пропуснах ли нещо?
Твърдиш, че не си се обаждал да търсиш Мария?
Кого?
- Познавам гласа ти.
Джуди, разхождах кучето...
- Толкова много бръчки!
Не те лъжа. Наистина разхождах кучето.
Прибирам се и ти започваш... Направо нямам думи.
Искаш да потвърдя нещо нелепо.
- Нелепо?!
Чуваш ли гласа ми? Аз съм в стрес.
Не искам да бъда такава.
Аз съм стройна и красива. Не го заслужавам.
Ето ти телефона, обади й се. Нямам нищо против.
Ти си жалък и долен лъжец!
И ми изкаля френския килим.
Тя имаше право и Шърман го знаеше.
Как можа да постъпи така глупаво заради едно обаждане?
На другия ден думите на Джуди още кънтяха в ушите му.
''Жалък и долен лъжец!''
Кембъл, готова ли си?
- Да.
Чакай, къде е майка ти?
- Кембъл...
Плаче на велометъра.
Да, тя плачеше. Като много други мъже,
Шърман беше безпомощен пред женските сълзи.
Не иска да ме целуне, защото цялата съм мокра.
Кембъл, върни се да целунеш майка си.
Защо просто не й каза:
''Джуди, аз все още те обичам.
Обичам дъщеря ни, дома ни, нашия живот...
Но аз съм Господар на Вселената. Заслужавам повече.''
Като другите облагодетелствани на Уол Стрийт.
Колко бяха? Не повече от 400. Господарите на Вселената.
Шърман Маккой бе един от тях и всичко му бе позволено.
Набрали сте телефон 555-87-71. Оставете съобщение.
Мария, търся те от няколко дни. Звънни ми в службата.
Джийн се обажда от Лондон.
Не се вълнувай прекалено, Роули.
Нека не губим самообладание заради няколко милиона долара.
Как го правиш, Шърман? Сякаш си от лед.
Никога не забравяй, че обезумял брокер няма бъдеще.
Колко ще струва сделката с френското правителство?
Трябват ми 600 млн. долара.
Искаш да вложим 600 милиона?
Залагаме на сигурно.
Къде си, Джийн?
- На мач по крикет.
Някой здравата фрасна топката.
- Кой играе?
Не изпадай в подробности, Роули. Мъже в бели панталони.
Е, ще участваме ли?
- Цената на златото е стабилна.
Ако това ще те успокои, Бърнард Сакс вече вложи 300 млн.
Шърман, ще побелея от теб.
- Побелял, но богат.
Сделка за 600 млн. долара.
Комисионната му щеше да бъде 1,7 млн.
Само за един ден.
Той бе на върха. Недостижим и недосегаем.
Нито пари, нито власт можеха да го свалят от там.
Чудесна височина, от която да наблюдаваш света...
... или да паднеш.
ПРИСТИГАМ ДОВЕЧЕРА. МАРИЯ.
Шърман, ти си истински ангел, че дойде да ме посрещнеш.
Исках да поговорим. Направих голяма глупост.
Точно сега ли трябва да говорим?
- Налага се.
А не искаш ли преди това малко гуши-муши?
Имаше си и своята забавна страна, но никак не ми беше смешно.
Ти си виновен, че са те хванали да бъркаш в касата с леда.
Казва се ''в кацата с меда''.
Хайде да спрем да говорим за жена ти.
Да се усамотим ли в нашето гнезденце на 59-а улица?
Мисля, че тя знае.
- Разбира се, че знае.
Шърман, толкова си сладък.
Целия бих те изяла, ако можех да сваля проклетия цип.
Това не беше ли отклонението за Манхатън?
Вече е късно. Ще завия на следващото.
Ще завиеш от удоволствие.
Къде сме?
- В Бронкс.
Това пък къде е?
- На север от Манхатън.
Трябва да завием надясно и да се върнем обратно.
Един най-обикновен погрешен завой.
На всеки може да се случи.
Едно телефонно обаждане, един погрешен завой
и съдбата ви тръгва в посока, каквато дори не си представяте.
Защо не виждам бели хора?
Дано не ми одраскат колата.
Аз съм южнячка. Не си падам по чернилки.
Извинете, ще ви помоля да не пипате колата. Благодаря.
Да се махаме оттук!
Още е червено.
Здрасти, кукло! Добре дошла на купона!
Измъкни ни оттук, за бога!
Искам си парите! Веднага!
Няма защо да се тревожиш.
Ти така си мислиш. Всичкият ми багаж е отзад.
Не искам да правя глупости. Ако запазим хладнокръвие...
Около нас се води война, а ти ми се правиш на разумен?
Ето стрелка. Точно пред нас.
Виждам я.
- Тогава завий!
Точно това мисля да направя!
Сега ще излезем на магистралата за Манхатън.
Какво е това?
Прилича на труп. Не, животно е. Умряло ли е?
Това е автомобилна гума.
- Умряла гума?
Успокой се, Мария. Това е гума. Просто е голяма.
Какво правиш?
- Не мога да я заобиколя.
Нали няма да я местиш?
- Напротив.
Пази си обувките.
Побързай.
Мръсна, гнусна гума...
Искам да се махна оттук. Искам да се върна в Манхатън.
Побързай, Шърман.
Мили боже!
Туземците!
Имаш ли нужда от помощ?
- Не.
Не, благодаря. Здравейте.
Какъв е случаят? Трябва ли ти помощ или не?
Не, но все пак, благодаря.
По дяволите!
Шърман, побързай!
Бихте ли ме извинили? Трябва да вървя.
Къде си помъкнал тая гума?
Ваша ли е? Тогава си я вземете.
Майчице!
Бързо, качвай се!
Идват! Заключи си вратата!
- Тръгвай!
Махай се!
Спри, ще се блъснем!
Дай заден!
Разкарай се от колата! Нищо не виждам!
Внимавай! Спри!
Отвори вратата, кучко!
Накъде да карам?
Какво правим тук?
Завий наляво, Мария.
- Накъде?
Наляво.
- Наляво ли? Добре.
Майната му на багажа. Ела да пийнем по нещо.
Трябва да съобщим в полицията.
Разбира се. За малко да ни ограбят.
Като че ли ти бутна...
Като че ли ние бутнахме единия от тях.
Чу ли онзи тъп звук? Беше като от удар.
Ти видя ли някой да пада?
- Не.
Нито пък аз.
Ако изобщо ни питат, ще кажем, че двама негри са ни спрели,
опитали са се да ни ограбят, но ние сме избягали.
Ако съобщим в полицията...
А защо не ги поканим в любовното ни гнезденце?
Медийните акули с удоволствие ще дотичат, за да ни глътнат.
Медийни акули?
- Вестници, радио, телевизия...
Вече виждам заглавията:
''Г-н Шърман Маккой, Парк Авеню и г-жа Артър Ръскин, 5-то Авеню
се възстановяват след приключение в Бронкс.''
Как ще обясниш на жена си?
- Да, имаш право.
Щях да се чувствам по-добре...
- Не се измъчвай, Шърман.
Аз карах колата и ти казвам, че никого не съм бутала.
Нищо няма да съобщавам.
Ако си джентълмен, ще подкрепиш решението ми.
Бяхме в джунглата.
Те ни нападнаха.
- Така си беше.
Пробивахме си път.
- Можеха да ни убият.
Борехме се. Чувствам се като животно.
Как само настъпи газта...
Най-трудното беше да се опазя от скоростния лост.
Това се нарича рефлекс.
- И онази гума...
Оня беше голяма буца, нали?
- Твоята е по-голяма.
Беше страхотен.
- И двамата бяхме страхотни.
Това ще е най-страхотният секс, който сме правили.
Все още мисля...
- Стига си мислил! Чукай!
Г-н Соненбърг?
Къде е, по дяволите?
Седнете си на мястото, г-н Локуд. Когато адвокатът ви се появи...
От 2 до 6 години, г-н съдия!
Преди две седмици той ми каза от 2 до 6 години затвор
или стигаме до процес.
Не искаме да се стига до там.
- Аз искам!
Приближете се!
Виж какво, кучи сине, ти си добро момче. Животът е пред теб.
Всяка година в Бронкс стават по 7000 престъпления.
Времето ми стига само за 650.
Искам процес!
- Сядай си на мястото!
Когато адвокатът ти се появи, ще се споразумеем.
Ще си ми благодарен, че не съм ти лепнал 25 години.
Колкото ще получиш, ако се стигне до процес. Изчезвай!
Какво е направил?
Изнасилил 70-годишна старица и я хвърлил в контейнера за смет.
Мили боже!
- Добре дошъл в Южен Бронкс.
Следващото дело.
Народът срещу Харолд Уилямс. Дело номер 294721.
Това дело беше прекратено.
Разбий ги, тигре.
- Защо това дело е тук?
Ваша чест, може ли да се приближа?
Кой сте вие, по дяволите?
Креймър. Помощник-областен прокурор.
Г-н Креймър, понеже сте нов, ще ви обясня нещо.
Казано на наш език, това дело е боклук.
Което означава, че нямате никакви доказателства.
Областният прокурор, г-н Уайс, ми даде инструкции...
Много добре го знам що за човек е.
Г-н Уайс се интересува от случая, единствено защото г-н Уилямс
е бял и живее в голяма къща в Ривърдейл.
Не ви разбирам.
- Тази година ще има избори.
99% от хората, които съдим, са чернокожи,
а другите не знаят английски. Но затова пък всичките гласуват.
Всяка нощ вашият шеф, областният прокурор Уайс,
Сънува се в кметско кресло, но му трябва някой бял,
когото да осъди и да хвърли в затвора.
Тогава всички ще го харесат. Пресата, гласоподавателите...
Дори майка ви.
Схващате ли сега?
- Да, сър.
Предайте на шефа си, че знам, че е тръгнал на лов
за своята голяма бяла жертва. Но това няма да бъде г-н Уилямс.
Не го приемай лично. Сигурно не ти е харесал обувките.
Вие ли сте Андруити?
- Аз съм детектив Мартин.
С колегата Голдбърг идваме от болницата.
Някакъв Хенри Лем дошъл снощи със счупена китка.
Гипсирали го, но тази сутрин го довели със сътресение.
Изпаднал в кома. Лекарите казват, че ще умре.
Говорихте ли с него?
- В кома е.
Това ли е всичко?
Сестрата чула хлапака да казва, че го бутнал ''Мерцедес''.
Майката ли ви го каза?
- Тя не говори с полицията,
защото е събрала доста глоби за паркиране.
Защо сте дошли? Жертва в кома, няма свидетел, няма шофьор...
Такъв случай се нарича боклук. Нали така, Креймър?
Имаме проблем.
- Чували ли сте за отец Бейкън?
Това не е за мен, господа. Креймър ще се погрижи.
Отец Бейкън ли?
Това е трагедия!
Един свестен младеж бе повален.
Той бе добър християнин, всички го обичаха.
Завършваше гимназия, щеше да учи в колеж...
И тогава се появиха те -
богати бели хора с голяма скъпа кола и... бум!
Бутнаха го и дори не погледнаха назад.
Какво ще правим с глобите за паркиране?
Нали вие сте отец Бейкън?
- Да. И винаги ще бъда.
Нямаме доказателства...
- Ето го вашето доказателство.
Извинете, не ви видях.
Г-жа Лем не разговаря с полицаи.
Докато не си намери адвокат, аз ще говоря от нейно име.
Искам да проверя някои неща. Младежът е бил бутнат от кола?
Докато невинно се разхождал по бул. ''Брукнър''.
Шофьорът е избягал от местопроизшествието.
Без свидетели не можем да възбудим процес.
Имате думата на майката.
Всички ние й вярваме, но това не е достатъчно.
Ако този младежът бе от Парк Авеню и го бяха прегазили
двама негри с ''Понтиак'', щеше да има процес, нали?
Патрулирам и на Парк Авеню и на ''Брукнър''.
Навсякъде има и добри, и лоши.
Ще се опитаме да помогнем, но не възлагайте големи надежди.
Господа, ще поискам нещо от вас!
Искам да заложите на парата.
- На какво?
Парата на вярата се надига в душите на народа ми
и всеки момент ще избие.
- Разбирам.
В деня на Страшния съд аз ще бъда вашата предпазна клапа.
Тогава ще ми бъдете благодарен, че съм на ваша страна.
Аз съм единственият негър, който може да контролира парата,
за да не изчезне белия ви задник от лицето на земята.
Благодаря, отче. Ще се опитаме да помогнем.
Извинете...
Благодаря ви.
Той ми каза...
... че започвал с ''Р''.
Втората буква била ''Е'' или ''П''.
Това били първите две букви на регистрационния номер.
Трябва да се преместим оттук.
Дали да не се преместим извън Ню Йорк?
Ще спестим доста пари. Какво ще кажеш?
За кое?
Да напуснем Ню Йорк.
- Не.
Баща ми го е направил.
- Ти не си като баща си.
Тя знаеше как да го засегне. Наистина не беше като баща си.
Баща му беше лъвът на ''Дънинг, Спонджет и Лийч''
и всеки ден от живота си бе пътувал с метрото.
Баща му бе човек, който вярваше в принципите,
но от уроците му за морал и дълг Шърман не бе запомнил нищо.
Шърман Маккой по нищо не приличаше на баща си.
Какво търсиш във вестника?
- Нищо особено.
Какво значи облигация?
- Шърман, би ли й обяснил?
С майка ти много бихме искали да чуем.
Това е начин да дадеш пари назаем.
Ако искаш да строиш магистрала или болница,
ще ти трябват много пари. Тогава издаваш облигация.
Ти строиш ли магистрали?
- Всъщност, не.
Мисля, че я обърка.
- Нека аз опитам.
Миличка, татко наистина нищо не строи.
Той работи с облигациите на хората, които дават парите.
И той това каза - облигации.
Представи си, че облигацията е парче торта.
Тортата не си я правила ти,
но всеки път, когато дадеш на някого парченце,
падат малки трохички.
- Трохички?
И те остават за теб.
Много хора са продали душата си заради тези трохички.
Татко реже от чуждата торта и събира всички трохички.
Представи си много трохички.
Една огромна златна торта и безброй златни трохички.
Татко тича напред-назад и събира всяка една от тях.
Ето това прави татко.
Щом искаш, наричай ги трохички.
- Правя каквото мога.
Извинете ме.
По мое време в тази работа имаше почтеност.
Сега са важни само парите.
Не аз създавам правилата...
Достатъчно основание да не участваш в играта.
С Джуди малко... Не е нищо сериозно.
По повод тази част от историята бях блажен невежа.
Не знаех за надигащата се буря. Не бях чувал за Шърман Маккой.
Нямах представа, че скоро всички ще свързват името му с моето,
и че обреченият му свят ще промени съдбата ми.
Не подозирах, че Шърман Маккой е решението на проблемите ми.
Ти си лошо момче.
Карълайн, ти си дявол.
- А ти си свиня!
Ще се присъединиш ли към нас?
- Не съм сама.
Хубавец е, нали, Джордж?
Филипо Чираци - художник, Питър Фалоу - неудачник.
Голям навалица, а, Филипо?
Защо не седнеш в Били Кортес, Карълайн ще ми седне на лицето!
Не, благодаря. Последния път получих инфекция.
Добър вечер, Питър.
- Добър вечер, Джералд.
Не, не ставай. Нали познаваш дъщеря ми?
Как си, Евелин?
- Той е от невидимите служители.
Един от многото журналисти, които уж пишели за вестника ми.
Чест е, че го виждаш. На мен рядко ми се случва.
Мога да обясня. Пийнете с нас.
- Благодаря, но сме с компания.
Снощи бях на вечеря. Тъкмо приключвахме с пудинга.
Едно 4-годишно дете влезе, влачейки детска количка.
В нея имаше едно лайно. Неговото си, предполагам.
Родителите само се усмихнаха.
Инвестирах в теб пари и време, но не се получи, Питър.
И аз бих могъл да се усмихна.
Но когато вкъщи се появи лайно, просто пускаме водата.
Не го слагаме на масата и не го наричаме хайвер.
Не се и съмнявам.
Работя по много важен материал, за който не мога да говоря тук.
Искрено се надявам, Питър.
Да вървим, Евелин.
Това беше краят. Знаех, че някой ден ще се случи.
Някой ден ли? Случи се днес!
Удавих шанса си в алкохола. Всичко свърши.
Трябваше да се примиря с този факт.
Можех да се върна у дома.
Малък град, провинциален вестник...
Или да напиша един-два романа... Или пък да си прережа вените.
Последната идея ме грабна, изискваше най-малко усилие.
И тогава иззвъня телефонът.
Питър, обажда се Албърт Фокс.
Да, Питър е.
Звучиш страхотно. Имаш ли изобщо пулс?
Обаждах се в редакцията, но никой не се сети кой си.
Нещо да съм пропуснал?
- Не, днес ще работя вкъщи.
Искам да поговорим за един дяволски добър материал.
Чакай ме в 19:00 ч. в четвърто студио на NВС.
Прочете ли материала за Лем?
- Да, хвърлих му едно око.
Какво мислиш?
Истинска семейна трагедия. Къде видя сензация?
Бедно черно хлапе кротко си ходи по улицата,
някой го прегазва и офейква.
Няма нищо смешно. Черните са освирепели.
А когато отец Бейкън се ядоса, да не си му пред очите.
Да не би да ти пука?
Защо го правиш?
Аз съм адвокат. Искам справедливостта да тържествува.
Отец Бейкън ми е приятел, което е добре за него.
Като ти знам положението, реших, че ако пръв отразиш...
Я, чакай! Какво му е на положението ми?
Снощи шефът ти ми беше на гости. Каза ми това-онова.
Ясно.
Нали имаш малка дъщеря? Бас държа, че си има количка.
Да, има. Защо?
- В колата имаш ли уиски?
Кой е Хенри Лем?
Бил е в класа ви по английски в гимназията ''Рупърт''.
Какво е направил?
- Нищо. Пострадал е сериозно.
Аз съм репортер.
- Не си го спомням.
Какъв ученик беше?
- Изобщо не го помня.
Добър ученик ли беше?
Учениците в ''Рупърт'' се делят на сговорчиви и на убийци.
Щял да учи в колеж.
- В Градския колеж.
В града, завършиш ли гимназия и още си жив, те приемат.
Как се държеше в час? Влечения, специални умения?
Във всеки клас има по 65 ученика.
- Тестове, домашни или дневник?
В гимназията ''Рупърт'' от 20 години няма дневници.
Все трябва да пазите нещо. Отсъствия, бележки...
Не. Вие сигурно си мислите за добрите ученици.
Просто ги държим по-далеч от улицата.
Добър ученик е всеки, който идва в час и не пикае по учителя.
По този стандарт...
Хенри Лем добър ученик ли беше?
Никога не е пикал по мен.
Преувеличаваш, Бърнард. Франкът не е проблем.
Можем да се застраховаме до края на януари
или до края на плащането, но не смятам, че е нужно.
Имаме известен дял в...
Аз не бих ги нарекъл проблеми.
Нека работата не ни докарва до... кома.
Дай да го видя! Не ти, Бърнард.
ПОЛИЦИЯТА ПРЕМЪЛЧАВА ЗА ИЗБЯГАЛ ШОФЬОР
Чакай. Какви ги говориш?
Не можем да чакаме. Трябва да действаме веднага.
Не бъди такъв песимист.
Нека не си изпускаме нервите и да го направим.
Но беше твърде късно. Той бе затворил.
600 милиона долара.
На Уол Стрийт обезумял брокер няма бъдеще и Шърман го знаеше.
Тъкмо за теб си мислех. Къде се изгуби?
Видя ли тази извратена истина?
- Няма ли да получа целувка?
Знаеш, че чета вестниците спазматично.
Искаш да кажеш спорадично?
Кой е тоя Питър Фалоу? Всичко е объркал.
Извинете, какво става тук?
Поставям нови домофони във всички апартаменти.
Вие ли сте Карълайн Хефтшанк?
Трябва да се подпишете.
Аз не живея тук. Нейна гостенка съм.
Няма проблем.
Бяхме на косъм.
- Какво става?
Не знам. Карълайн плаща 300 долара за този апартамент.
Наемът е фиксиран, но аз го плащам по 1 1 00 долара.
Това е незаконно, но за да изхвърлят Карълайн,
трябва да докажат, че го дава.
- Не е ли странно, че беше тук?
Особено след днешната статия?
- Ти си абсолютен параноик.
След 20 минути тръгвам за летището.
Нямаме много време.
Дали ще свържат колата с мен?
- Не знаят номера, няма свидетел.
Този, който може да те разпознае, е в неизлечима кома.
А ако другият е отишъл в полицията?
Досега да го е направил.
Но се съмнявам, защото е престъпник.
Ама че бездарна картина.
Рисувал я приятелят на Карълайн, Филипо Чираци.
Господи, тази прилича на теб.
- Не е възможно.
Къде отиваш?
- На летището.
Таксито скоро ще дойде. Имаме време за един заешки рунд.
Днес загубих 600 млн. долара. Вероятно и работата си.
В момента не ми е до секс.
Знаеш, че не обичам, когато вече си го вдигнал.
Ти си непоправима.
Още можем да идем в полицията. Ще си наемем добър адвокат...
И сами да се напъхаме в устата на вълка?
Аз карах колата и би трябвало аз да преценя.
Не съм съгласна, Шърман.
Нищо няма да излезе от тази жалка статия.
Абсолютно нищо.
Г-н Фалоу. Нашият герой.
- Преподобни Бейкън.
Приличате ми на сродна душа. Г-н Корсаро.
Радвам се да ви видя.
- Имате нещо изключително.
Можех да се обърна към всеки вестник и ТV станция,
но избрах вас двамата.
Искам да раздухате новината. Искам да я разнищите.
Е, чака ни работа.
Дали не правим от мухата слон? Честно казано...
Честно? Това е шоу-бизнес.
Честността и бизнесът не вървят ръка за ръка.
Знам, но аз съм журналист.
Аз пък чух, че сте алкохолик
и за малко щели да ви уволнят.
Явно ме бъркате с някого.
- Не мисля така.
Готови сме да започваме.
Хвани го отдалече, а после - в близък план.
Внушителен е, нали?
- Определено.
Всичко е законно, нали?
- Разбира се.
Този Хенри Лем е добро хлапе, няма досие и е добър ученик.
Няма две мнения.
Когато приключим, хлапето ще е светец.
Затова питам дали е истина.
- Истина е.
Снимаме, преподобни.
Братя и сестри,
стоя пред вас с разбито сърце.
Стоя пред вас със сърце изпълнено с гняв.
Сърцето ми кърви, защото нашият брат и ближен,
нашият син Хенри Лем бе покосен в разцвета на младия си живот.
Сега той лежи в болницата наранен като моето сърце.
Но сърцето ми е пълно и с гняв. Да, с гняв!
Защото шофьорът на колата не е направил нищо.
Нито пък полицията!
Нито този човек - г-н Ейбрахам Уайс!
Споменава скапаното ми име!
Положението е скапано.
Кой си ти, по дяволите?!
Помощник-областен прокурор Креймър. Работя тук.
Има най-много 200 ''Мерцедес''-а, чиито номера
започват с буквите ''РЕ'', ''РБ'' или с ''РП''.
Как са измъкнали информацията от пътната полиция?
Ние разполагаме с нея от седмица.
И не сме издирили колата?
Аз да не съм Магьосникът от Оз?!
Без свидетел сме с вързани ръце.
Не знаем къде е станало и дали изобщо се е случило!
Открийте колата!
- Без свидетел няма дело.
Но ако шофьорът сам дойде при нас и каже:
''Ами да! Аз прегазих хлапето.
Не съобщих в полицията... Аз съм вашият човек.''
Тогава вече ще има дело.
- Открийте колата!
До вчера бях уважаван еврейски либерал.
А днес, след 1 0 мин. новини, съм еврейска расистка свиня?
Италианците ще си умрат от кеф. Ирландците също.
Както и белите богаташи.
Те най-много от всички. Обожават да ми се присмиват.
Всички богати кучи синове. Мислят си, че градът е техен.
Седят си на топло в Манхатън,
в скъпите си апартаменти с отделно крило за прислугата.
Вярват, че парите ще ги опазят. Проклети тъпи копелета!
Ще им подпаля белите задници.
Да ги видя, когато цветнокожите видят пушека и ги погнат.
Искам да се чувстват като всеки пуерториканец, кубинец, кореец,
албанец, филипинец или негър.
Мислите, че те не знаят как да минат моста за Манхатън?
Смешно ви е, а?
Друга песен ще запеете, ако вземат да ни гръмнат.
Ще докажем на мръсните черни... Нищо лично, Ал.
Ще докажем на тези негри, че ги обичаме.
С цената на всичко!
Аз не съм расистка свиня.
До ноември ще ги убедя,
че съм първият черен областен прокурор на Бронкс.
Ще ме молят да стана кмет. Изборите са ни в кърпа вързани.
Няма съмнение!
- Така ще постъпим!
Ще преслушаме всеки бял задник от Олбъни до Парк Авеню.
Ето го, идва.
- Здрасти, Тони.
Аз съм Еди, сър.
- Детективи Мартин и Голдбърг.
Разследваме пътно произшествие. Сигурно вече сте чули.
Да, по телевизията. Снощи.
Жена ми каза: ''И на нашия ''Мерцедес'' номерът почва с ''Р''.
Както и на много други.
- Ще се качвате ли?
Да, разбира се.
Защо? Искате...
- Стига да е удобно.
Трябва да изясним някои неща.
Карахте ли през онази нощ? Миналия вторник.
Нека помисля...
- Някой друг кара ли я?
От време на време жена ми. И момчето на паркинга.
Оставяте да ви паркират колата? Може ли да я видим?
Колата? Сега ли?
- Да, преди да си тръгнем.
При подобни произшествия по колата винаги остават следи.
И искате да я огледате? Разбирам.
Нямаме описание на шофьора, и оглеждаме колите.
Извинете за безпокойството. Рутинна проверка.
Щом е рутинна, аз трябва да участвам.
Все пак колата е моя.
Разбирате ли?
- Не.
Щом има рутина при едно такова разследване,
трябва да има рутина и при мен - като собственик на кола с номер.
Само това исках да изясня. Рутината.
Просто искаме да видим колата.
И аз това казах. Разбирате ли?
- Не.
Извинете, г-н Маккой, искате ли да ни кажете нещо?
Не. Какво имате предвид?
Сега е моментът да го направите. Преди нещата да се усложнят.
Не. Исках само да бъда... сигурен и уверен...
Ако решите да ни сътрудничите, добре.
Но ако имате причина да не го правите,
не казвайте нищо. Имате право да мълчите.
Имате право и на адвокат.
Ако не можете да си го позволите,
ще ви бъде назначен безплатно. Нали това ви интересуваше?
Мисля, че трябва...
... да се посъветвам с адвокат.
Аз небрежно му казах правата.
- И му седна на бюрото.
А оня се облещи и започна да заеква.
Знаех си, че крие нещо.
- Г-н Уайс, пипнахме го.
Кого?
- Шърман Маккой.
Мислиш, че е той?
- Да. Пък и живее в Манхатън.
Баща му е управлявал ''Дънинг, Спонджет и Лийч''.
Пред закона всички сме равни.
- Нямаме нищо срещу него.
Ще го викнем за разпит, ще обявим, че имаме заподозрян.
Свидетелят е в кома. Да вървим, чакат те за речта.
Покажете на бедните в града, че има справедливост.
Че законът е един и за белите богаташи и за черните бедняци.
Да притиснем богаташите?
- До стената.
Това момче ми харесва.
Казвам му: ''Назначен съм за твой адвокат.''
А той ми отговаря: ''Майната ти! Не искам негър, а евреин.''
Момчето има вкус.
- Готов е да се споразумеете.
Ще признае, че е бил там?
- Ще признае каквото му кажеш.
Обади се на Андруити. Кажи му, че е свързано с оня Лем.
Бяха двама. Големият сигурно е отишъл в полицията.
Вярвам ви. Било е нагласено.
Смятали са да ви оберат, така че едва ли ще иде при ченгетата.
Знам, че сте най-добрият адвокат по криминални дела,
но искам да изпреваря събитията, за да не се стига до усложнения.
В смисъл?
- Ще поема инициативата.
Ще отидем с Мария... тоест с г-жа Ръскин в полицията
и ще разкажем какво се случи.
Не познавам закона, но смятам, че постъпихме правилно.
Вие от Уол Стрийт май обичате риска, а?
Да не сте откачил?
Ония ще ви разкъсат. Живи ще ви одерат.
Забравете политиката, телевизията,
отец Бейкън и предизборната кампания на Уайс.
Прокурорите в Бронкс съдят хора с имена като
Тифани Латур, Санчо Родригес, Чонг Уонг и Шабаз Казан Тамали.
Страшно ще им хареса да пипнат двама симпатични бели богаташи.
Само си отворете устата и с вас двамата е свършено.
Ще превърнат ареста ви в шоу, а това ще е ужасно неприятно.
Нямате представа какво е да те арестуват в Южен Бронкс.
Свържи ме.
Да, ще изчакам. Трябва да говоря и с г-жа Ръскин.
Чух, че сте завършили Йейл.
- Да. И вие ли?
Какво смятате за него?
- Не е зле, в сравнение с другите.
Дават добро образование.
Можеш да работиш каквото искаш, стига да не е работа с хора.
Андруити, скапан жабар! Как си?
Тук сме с г-н Шърман Маккой.
Според теб дали ще му трябва адвокат?
И какво означава това?
Разбира се.
Имаме проблем.
- Какъв?
Ще ви арестуват.
Кариерата и бракът му бяха почти съсипани,
ченгетата го дебнеха, целият му живот куцаше, но...
Шърман отиде на опера.
ПОКАЙ СЕ, НЕГОДНИКО!
Това е той, Дон Жуан, изправен пред жестокото лице на съдбата.
Той осъзнава своето злодеяние.
Целият му живот е пропилян в разврат.
Вие сте съпругът на Джуди Маккой.
Познавате ли поета Обри Бафинг?
Претендент е за Нобелова награда и има СПИН.
Говорехме си за операта.
- Близък е гневът на небесата.
Възмездието няма да закъснее.
Виждам смъртоносната мълния над главата му...
И изведнъж той я видя. Мария!
Последва я през залата.
Мина покрай фалшиви усмивки на изкуствени зъби,
увлечени в разговор групички и мършави дами,
на които им се брояха ребрата. Това ли беше неговият свят?
Преди да успее си отговори, видя да представят Мария...
... на жена му.
Мария сега се върна от Италия.
- Тя живее в самолетите.
Подскача между Италия и Ню Йорк като топче за пинг-понг.
Познаваш ли Нанали Войд?
Боби Шалфет от спектакъла.
Артър Ръскин.
И съпругата му Мария.
Вече се познаваме.
Защо веднъж не се престориш, че ти е интересно?
Ела да те запозная с Обри Бафинг.
- Кой?
Претендент е за Нобелова награда и има СПИН. Ще ти допадне.
Една семейна двойка не би трябвало да стои настрана.
Не е учтиво. Моля те, иди при другите.
Той отказва да се покае и да промени живота си.
Храната, виното, плътта...
Той не може да устои на фаталното им привличане.
Трябва да поговорим.
- Не бива да се срещаме така.
Познаваш ли Борис, балетиста? Борис Карлов, Шърман Маккой.
Той е дефектирал.
- Искаш да кажеш дезертирал.
Не, искам да кажа, че не говори английски.
Сигурна ли си? Знаеш ли какво става?
Борис, искаш ли да ти изям задника?
Видя ли? Прекалено е сложно за руския му мозък.
Трябва да поговорим.
Продължавай да се усмихваш. Мъжът ми ни наблюдава.
Толкова е доволен от себе си. Току-що сключи нова сделка.
Ще превозва араби до Мека със самолет.
Утре ще ме арестуват.
- Всички самолети са израелски.
Ще натрупа цяло състояние.
- Така нареченият адвокат...
Днес ме нарече курва пред прислугата.
Как да ръководя домакинството, като ме унижава пред слугите?
Имаш право.
Извинявай. За какво говорехме?
Другият е казал в полицията, че аз съм карал колата.
Утре ще ме арестуват. Кажи ми какво да говоря.
Скъпа, нуждая се от съвет. Познаваш ли Обри Бафинг?
Мнозина от нас попадат в прегръдката на смъртта,
изгарят от желание за живот, също като Дон Жуан,
но смъртта ги повлича към огньовете на ада.
Гласът на призрака кънти в главите ни: ''Покай се!''
Пазете си дрехите. Синът ми си е забравил пластилина.
Как си?
- Това е просто формалност, нали?
Да, така ми обещаха.
Снощи видях Мария и й казах, че може да ви потрябва.
Тази сутрин е заминала с някой си Филипо Чираци.
Май гаджето ти си има ново гадже.
Спокойно. Рутинна проверка. Андруити ми обеща.
Ще приключим преди да се усетиш. И никой няма да разбере.
Сложи му белезниците.
Шефът скоро ще е тук. Както и пресата.
Каква преса?! Рей ми обеща без глупости.
Уайс се разпореди тази сутрин.
Някой ще ми плати за това.
Постарах се да бъда там.
Очертаваше се интересен ден. Щях да се запозная с Маккой.
И когато той се появи...
Какво става, по дяволите?!
Кои бяха тези хора? Какво правеха тук?
Материалът си беше мой! Маккой бе моята сензация!
Виж тези отрепки. Я се разкарайте!
Сложи му белезниците.
Ще ида в затвора, нали?
- Не казвай нито дума.
Не си крий лицето. Тези хора не съществуват.
Ще ида в затвора.
Какво ще кажете в своя защита?
За първи път ли ви арестуват?
- Къде е съпругата ви?
Прегазили сте сина на г-жа Лем. Имате ли какво да й кажете?
Погледни насам! Искам да те снимам, нещастнико.
Това парти не е като другите, а?
Здравейте, г-н Маккой.
Не прави изявления! Не говори с никого!
Ще се видим в залата. Прави се, че не ги забелязваш.
Тишина! Всички да седнат! Млъкнете!
Г-н Маккой, знаете ли в какво сте обвинен?
Моля?
- За какво ще пледирате?
Съжалявам.
Много съжалявам. Моля ви, простете ми.
Тишина!
Простете ми за живота ми... За всичко.
Искрено съжалявам.
Млъкни, Шърман! Обвиняемият пледира за невинен.
Определям гаранция от 1 0 000 долара.
Тишина!
Всички да седнат!
Ваша чест...
Ние от кабинета на г-н Уайс смятаме, че не е справедливо,
ако освободите този човек с такава незначителна гаранция.
Сумата няма да попречи на клиента да се яви на процеса.
Помислете за отзвука.
Това са пълни глупости. Гаранцията вече е определена.
Лично г-н Уайс ме инструктира да настоявам за гаранция
от 250 000 долара в брой!
Ако не сте съгласен, направете официално възражение.
Освобождавам г-н Маккой срещу гаранция от 1 0 000 долара.
Разкарайте тази менажерия от моя съд!
Ваша чест, това ще нанесе непоправима вреда на процеса...
Г-н Креймър, вече казах!
-... и на вярата на хората.
Това ще опорочи наказателната система.
Обвинявате ме в порочност?! Съдът ви заповядва да млъкнете!
Дръжте го!
Измъква се!
Ще го изпуснете.
Не успях да се представя на Шърман Маккой.
Преди да разменим дори дума, той изчезна.
Започнах да разбирам значението
и огромната сила на жалката ми статийка.
Чакали.
Тези кучета преследваха с лай плячката си.
Господи, аз бях един от тях.
Отказвам се. Стига толкова.
Събрах малкото си останало достойнство и тръгнах към къщи.
Извинете, знаете ли къде мога да си хвана такси?
Шърман Маккой.
- Знам кой си.
Какво правиш тук?
- Чакам такси.
Ето го!
Трябва да изчезваш оттук. Ще се качим на метрото.
Обикновено не пътувам с метро.
- Нито пък аз.
Дължа ти извинение.
- Не, бяхте много любезен.
Дори не знаеш кой съм.
- Няма значение. Благодаря ви.
Трябва да вървя.
- Къде? Влакът се движи.
Хайде, ела и седни. Сядай.
Ще те изпратя.
Искаш ли една глътка?
- Не, благодаря.
Какво могат да ти направят? Най-много да те арестуват.
Благодаря.
Дали метрото ще спре някъде около Парк Авеню?
Не се е случвало през последните 1 млн. години.
Навремето баща ми всеки ден пътуваше с метрото.
Май не е живял в Южен Бронкс?
- Не.
Изглеждам ужасно.
Направо не си за гледане. А и миришеш кофти.
Май в ареста се напиках.
Успокой се.
Добре съм, само дето не мога да си събера мислите.
Това ще те ободри.
Благодаря.
- Няма за какво.
Тогава излезе статията.
Питър Фалоу всичко е объркал. Пълно безразличие към истината.
Това е твоята спирка.
Всички ми говорят на малко име, сякаш ме познават.
Адвокатите, полицията, пресата... Как станах толкова важен?
Нищо лично, просто си поредната им жертва.
След седмица няма да си спомнят, че са те разкъсали.
Благодаря за всичко.
Трябваше да съобщя в полицията още същата вечер,
но нямах право да вземам такова решение.
Не аз карах колата.
Шърман, чакай!
Какво искаме?
- Справедливост!
Какво получаваме?
- Расизъм!
Ето го и Шърман. Да го поздравим!
Ах ти, стара лисица. Не им се давай на тия репортери.
Кръжат над лайното като мухи.
- Махваш с ръка и ги разгонваш.
Но те пак се връщат.
- А аз те мислех за скучен.
Поздравления!
Говори ли с някого да екранизира случилото се?
Ще смекчим расовия проблем, за да се харесаш на повече хора.
Искам да съм в играта, преди трупът да е изстинал.
200 000 долара.
- Моля?
Няма какво да ми се молиш. Искам правата. 250 000 долара.
Книга и мини-сериал - 500 000. Ако идеш в затвора - двойно.
Страхотно предложение, нали?
- Извинете ме.
Не исках да ви прекъсвам, но Джийн ме помоли да намина.
Още с никого не съм говорил.
- Ако можем да помогнем с нещо...
Ще бъда на работа след ден-два.
- Не е нужно.
Изпратиха ме да ти кажа да не идваш...
Не се връщай на работа. Те не искат да се връщаш.
Заради арестуването ти и заради провала с французите...
600 млн. са доста пари...
- Това ли е крайното решение?
Да. Съжалявам.
Джуди, какво става тук?
Поканих гостите преди седмици. Да си беше погледнал бележника.
Но при тези обстоятелства...
- Знам всичко.
Видях те по телевизията.
- Джуди, съжалявам.
Ти предаде мен, Кембъл... Дори себе си.
Благодарение на теб ще имам благотворителен търг.
Животът продължава. Все някак ще го преживея.
Ще можеш ли да ми простиш?
Бих ти простила всичко, но не и телевизията.
Напускам те.
След празненството.
Би ли ме извинил? Имаме гости.
Извинявай за безпокойството. Да намина ли по-късно?
Не. С повече хора е по-весело.
Ние от управителния съвет на кооперацията те подкрепяме.
Искаше ми се да умра. Всички крещяха името ми.
Знам, че ти е тежко...
- Но се сетих, че имам пушка.
12-ти калибър.
- Познаваме се отдавна...
Заедно учихме в ''Бъкли'', бащите ни бяха приятели...
Говоря ти като приятел и като президент на съвета.
Чудех се как ще дръпна спусъка, като налапам дулото.
Сетих се, че мога да го натисна с пръста на крака.
Това едва ли е най-добрият вариант.
Това пушка ли е?
Къде да го направя? И кой ще ме намери?
Уместен въпрос.
Защо не заминеш за известно време?
Искаш да се изнеса?
Това е моят дом.
- Знам.
Няма къде да отида. Дебнат ме отвсякъде.
Трябва да се защитавам.
Някакви хора скандират пред сградата.
Негри с баскетболни топки. Излагаш ни на риск.
Знам, че нямаш вина, но това не променя фактите.
Щом те е страх, ти се изнеси.
- Моля те, осъзнай се.
Веднага напусни дома ми!
Дойдох като приятел.
- Вън!
В ''Бъкли'' беше мазна надувка. Изобщо не си се променил.
Ще се оплача, че застрашаваш наемателите в сградата.
Още една дума и ще ти застраша задника!
Да те няма!
Отнася се и за вас! Всички вън!
Казах да се махате!
Паразити! Всички вън! Разкарайте се от дома ми!
Изчезнете от живота ми!
Шърман Маккой е мъртъв!
Шърман Маккой от Парк Авеню и Уол Стрийт...
... никога вече няма да бъде същият!
По същото време получавах похвали и поздравления.
Би трябвало да ликувам, но не можех.
Срещата ми с Шърман Маккой бе променила всичко.
Истината се бе оказала различна.
Татко, чакат ни за вечеря.
- Дали да не вземем Питър с нас?
Дай всичко от себе си за статиите по случая.
Добре е за продажбите да пишем за нещастните Лем.
Горките рунтави чернилки.
Извинявай, Питър...
Търсят те по телефона.
Благодаря. Чакам обаждане във връзка с материала.
Къде е телефонът?
- Излъгах те.
Исках да останем насаме.
Ще ти направя услуга.
Ще ми покажеш гащичките си?
Не го заслужаваш.
Искам да ти кажа нещо.
- Отвън ме чакат хора.
Отпусни се, скъпи.
Спомняш ли си...
... гаджето ми? Художника.
Фредерико. Не, Франко.
- Филипо. Лайното.
Много си пияна.
Филипо изчезна с една кучка, за която сигурно си чувал.
Това не е ли опасно?
Или поне нехигиенично?
- Млъкни, Питър.
Не ме слушаш. Името й е Мария Ръскин.
Взе назаем апартамента ми.
Взе назаем и Филипо.
И както се оказа,
била е в колата с Шърман Маккой при малката им злополука.
Шегуваш се.
- Никога не се шегувам.
Била е в колата.
Откъде знаеш?
- Подслушвали са апартамента.
Скрили микрофон в домофона.
Собствениците искали да докажат, че не живея там.
Сега нямам апартамент, нямам гадже...
Знаеш ли къде са?
- Не.
Разчитам на теб да ги откриеш.
Когато ги намериш, дай им това.
Кажи им, че е от кучката, която ги е разкрила.
Благодаря, че веднага приехте да се срещнем, г-н Ръскин.
Питър Фалоу?
- Приятел съм на жена ви.
Радвам се, че замина. Иначе нямаше да мога да пия.
''Корвоазие'' в коктейл.
Къде е Мария?
- В Италия, както винаги.
Млада е, трябват й млади хора. Не съм глупак, знам какво прави.
Трябва да говоря с нея.
Секретарката ми ще ви даде телефона.
Не бива да пия, но обожавам този коктейл.
Значи работите в ''Сити Лайт''?
Правим портрети на нови магнати и се сетихме първо за вас.
Това ми харесва. Нови магнати. Какво искате да знаете?
Най-интересното се случи преди няколко седмици.
Тъпият пилот така кацна, че излезе от пистата.
Отивахме в Мека. Самолетът беше пълен с араби и животни.
Кози, овце, кокошки... Никъде не ходят без тях.
Трябваше да застелем навсякъде, за да не осерат всичко.
Та самолетът излезе от пистата и с трясък се заби в пустинята.
Дясното крило се забоде в пясъка и започнахме да се въртим в кръг.
На 360 градуса. Страшно се уплаших.
Поглеждам при пътниците - тихо и спокойно.
Събраха си багажа и животните
и се загледаха през прозорците в горящото крило.
Чакаха да отворят вратите, сякаш нищо не се е случило.
Смятаха, че това е нормално.
Забождаш крило в пясъка и се въртиш в кръг, докато спре.
Откъде да знаят? Не се бяха качвали на самолет.
Мислеха, че така се спира.
Г-н Ръскин?
Г-жо Ръскин?
Аз съм Питър Фалоу. Приемете моите съболезнования.
Много мило. Познавахте ли моя Артър?
Бях дори прекалено близо, когато той почина.
Непрекъснато се обвинявам, че не бях до него.
Разбрах, че сте любовница на Шърман Маккой.
И че вие сте шофирали в нощта на злополуката.
Шърман никога не би ви го казал.
- Какво точно се случи?
Виж какво, г-н Пенис, днес погребвам съпруга си.
Махай се! Изчезни! Да те няма!
С всеки изминал ден ставаше все по-интересно.
Някои от фактите в статията дори бяха истина.
Отново бях във форма. Отново бях репортер.
ВДОВИЦАТА НА ФИНАНСИСТ СЕ ОКАЗВА МИСТЕРИОЗНА ДАМА
Що за долен скандалджия си?!
Отпечатал си статията, без да се посъветваш с нас!
За какъв се мислиш?!
- Успокой се.
Моля ви, говорете по-тихо.
Мога да докажа, че Маккой не е карал колата.
Кой го е грижа? Болницата е виновната страна.
Болницата?
- Да!
Постъпва със сътресение, а те му гипсират китката.
Ще съдим болницата.
Точно към това се стремим през цялото време,
но ти всичко обърка.
Ами Шърман Маккой? Ами истината?
Поздравявам те. Отново си репортер.
И не забравяй кой ти даде този материал.
Ти ще помогнеш на нас, а ние - на теб.
Това сътрудничество ще бъде много плодотворно.
За всички нас.
Знам, че нищо не може да излекува раната ти,
но 1 0 млн. долара обезщетение ще облекчат болката ти.
Знам какво да направя. Ще се погрижа за себе си.
Дрехите ми не са подходящи.
Ако лимузината на г-н Фокс ме вземе утре сутринта,
ще обиколя магазините.
Разбира се.
Написах каквото искаха.
Щом работиш в публичен дом, трябва да се стремиш към едно -
да бъдеш най-добрата курва.
Бях в изгодна позиция и трябваше да се възползвам.
Ще съдят болницата.
Всичко е заради парите.
Използват трагедията, за да извлекат лична изгода.
Това е ужасно.
- Млъквай, нещастнико!
Какво става с кампанията ми - ''народът срещу Шърман Маккой''?
Какво стана с мястото ми, с моята кауза?
С моята надежда?
Трябва да поговориш с тази Ръскин.
Ще съобщиш в пресата, че смятаме да я разпитаме,
и че ако тя е жената от колата, ще я обвиним.
А ти, отворен грозник такъв!
Ти ни забърка, ти ще ни измъкваш!
Гледай ме, когато ти говоря!
Намери тази жена и й кажи, че страшно е загазила.
Но ако реши да ни сътрудничи и да каже каквото искаме,
ще й осигурим имунитет.
Какво чакаш?! Тръгвай!
Сега ли? Днес погребва мъжа си.
Не ми пука, дори да беше първото причастие на майка й!
Върви. Веднага!
Чух, че сте подходили творчески към жиците в сградата.
Подслушвали сте апартамента на Карълайн Хефтшанк.
За 3 минути разбрах каквото ми трябваше.
Не беше материал за статия,
а за цяла книга, достойна за ''Пулицър''.
Сега се нуждаех от финал.
Пазите ли касетата със записа?
Изпратих я на адвоката на Маккой и зачаках фойерверките.
В момента не ми е до секс.
Знаеш, че не обичам, когато вече си го вдигнал.
Ти си непоправима.
Това сме аз и Мария! Откъде взехте този запис?
Можем да идем в полицията. Ще си наемем добър адвокат...
И сами да се напъхаме в устата на вълка?
Аз карах колата и би трябвало аз да преценя.
Не съм съгласна, Шърман.
Подслушвали са ни? Защо?
Нямам представа. Който е изпратил касетата,
явно е твой почитател и не го е грижа за Мария.
Касетата е доказателство!
- Не. Това е незаконно.
Човекът, който я е записал, може да иде в затвора.
Ако касетата беше твоя, щеше да е законно.
Как така моя?
Ако ти беше записал разговора, щеше да е страхотно.
Но сега няма да я признаят.
- Тогава каква полза от нея?
Хрумна ми нещо. Знам какво ти трябва за погребението.
Чие погребение?
Съгласно желанието на г-н Ръскин,
Мани Лиърман ще изпълни откъси от любимите песни на Артър.
Трябва да поговорим. Можеш ли да дойдеш?
Какво правиш тук?
- Трябва да поговорим.
От вестниците става ясно, че си се разприказвал.
Нямам нищо общо. Не искахме да те забъркваме.
Разбирам.
- Трябва да ми помогнеш.
Какво да направя?
Ще ти прозвучи странно, но би могла...
... да разкажеш на полицията какво се случи онази нощ.
Толкова си сладък!
Не съм сигурна дали някой знае какво всъщност се случи.
Погребенията са толкова възбуждащи.
Цяла сутрин се подмокрям.
Мария, престани!
- Какво ти става?
Защо се дърпаш? Какво имаш отзад?
Напипвам нещо метално.
Това е катарамата на колана.
- Ти нямаш катарама на гърба.
Опитваш се да хитруваш. Искам да видя какво криеш.
Микрофон? И жица?
Долен мръсник!
Не исках да го правя, но ти не ми остави друг избор.
Г-жо Ръскин?
- Изчезвай, който и да си!
Аз съм Джед Креймър от кабинета на областния прокурор.
От областната прокуратура.
Е, г-н Маккой, свършено е с теб.
Аз те защитих. Постъпих като джентълмен.
Опитах се да не те замесвам. Сега е твой ред да ми помогнеш.
Никога! Никога!
Дано увиснеш на електрическия стол!
Г-жо Ръскин, простете за безпокойството...
Няма го вече.
- Смъртта е болезнена загуба.
Току-що избяга през задния вход!
Кой?
- Шърман Маккой.
Извинете, ако съм ви стреснала, но той се държеше странно.
Къде са ми обноските? Аз съм Мария Ръскин.
Креймър. Джед Креймър.
Помощник-областен прокурор в община Бронкс.
Разбирам. Ах, какъв сте хубав!
За толкова неща имаме да си говорим.
Ако реша да свидетелствам,
трябва да знам какво да кажа и какво не.
... да разкажеш на полицията какво се случи през онази нощ.
Толкова си сладък!
Не съм сигурна дали някой знае какво наистина се случи.
Портиерът не знаеше дали си тук.
Вече влизам през задния вход.
- Ясно. Може ли...?
Разбира се. Заповядай.
Нищо не е останало.
И Джуди ли не остана?
Бързо е реагирала.
Намери си добър адвокат.
Не знам дали изобщо някога съм харесвал жена ти,
прекалено скъпия ти апартамент,
обзавеждането...
Колата, работата, дрехите, живота, парите ми!
Нали не си бил толкова път със скапаното метро,
за да ми четеш конско за моралните ми принципи?!
Не искам да слушам!
Не и преди онова, което ме чака утре в съда!
Ако за това си дошъл...
Не знам как да ти го кажа.
Дори не се обади. Искахме да ти помогнем.
Дойдох да ти кажа, че можеш да разчиташ на нас.
Ти си наш син и ние те обичаме.
Нямах предвид нас с майка ти, а себе си.
Аз те обичам. Исках да го знаеш.
Моля те.
Решил ли си вече какво ще правиш?
Нямам голям избор.
Има само един начин всеки да си получи заслуженото.
Какъв?
Да излъжа.
Винаги съм вярвал в истината.
През целия си живот съм бил честен.
За мен истината е най-важният спътник на почтения човек.
Пътеводна светлина в мрака, в който живеем,
но въпреки това...
- Продължавай.
Щом истината няма да ти върне свободата...
... тогава излъжи.
Къде стана произшествието?
На отклонението за магистралата или на улицата?
На самата улица.
Имаше ли някакво препятствие, което ви наложи да спрете?
Не. Нямаше нищо.
И един последен въпрос.
Кой шофираше, когато Хенри Лем бе прегазен?
Шърман не позволява на никого да му кара колата.
Значи Шърман Маккой е бил зад волана?
Да.
Заключете го! Приберете го на топло!
Успокойте се!
Това беше краят. С Шърман Маккой бе свършено.
Надявах се историята ми да има друг край.
Всичките ми усилия отидоха на вятъра.
Моят герой вече го нямаше.
Мария сякаш опря пистолет в главата му и дръпна спусъка.
Тя и всички останали в залата.
Вълната на победата се надигна.
Също както приливът, в който се бе удавил Шърман.
Господарят на Вселената бе загазил за трети пореден път.
Това беше краят и вече нямаше надежда.
Мракът го обгърна...
И тогава забелязах нещо странно.
Шърман се усмихваше.
Всички да седнат! Иначе ще ви изгоня!
Прекалявате!
Тишина!
Тишина!
Продължете, г-жо Ръскин.
Исках да съобщим в полицията, но той не ми позволи.
Каза, че щом той е карал, би трябвало той да прецени.
Това изненада ли ви?
Бях шокирана.
Ценя всички човешки добродетели.
Така е, защото самата аз ги притежавам.
Имаме време за един заешки рунд.
Днес загубих 600 млн. долара. Вероятно и работата си.
В момента не ми е до секс.
Знаеш, че не обичам, когато вече си го вдигнал.
Непоправима си.
Не е късно да идем в полицията. Ще си наемем добър адвокат...
И сами да се напъхаме в устата на вълка?
Аз карах колата, Шърман...
Дай ми тази касета!
Тишина!
Това е измама!
Тишина, по дяволите!
Приближете се.
Веднага, господа!
Мамка му!
Касетата не е доказателство.
Чия е тази касета?
- Моя.
А вие мълчете!
Припомням ви, че все още сте под клетва.
Вие ли записахте този разговор?
Да, сър.
Аз записах този разговор на тази касета.
Това е моята касета, с моя разговор, и аз я записах.
Махайте се оттук! И тримата!
Нима ще ги оставите да се измъкнат?
Тишина!
Искате да проверите непоколебимостта на този съд?
Тогава млъкнете и седнете!
Много добре.
По случая народът срещу Шърман Маккой...
Предвид доказателствата, съдържащи се в този запис,
обвиненията ще бъдат свалени в интерес на справедливостта.
Справедливост? На това ли му викаш справедливост?
Това не е справедливост, расистка свиня!
Расист?!
Осмелявате се да ме наричате расист?
Чуйте ме внимателно.
Какво значение има цветът на кожата,
щом свидетелите лъжат, въпреки че са под клетва?
Щом прокурорът подкрепя лъжесвидетелстването?
Щом самият областен прокурор
хвърля един човек на тълпата заради политическа изгода?
Щом един свещеник...
... един Божи човек...
... преследва лични облаги?
Това ли е справедливост?
Не ви чувам.
Ще ви кажа какво е справедливост.
Това е законът.
А законът е желанието на човека
да следва принципите на почтеността.
Почтеност.
Почтеността не е сделка.
Не е възможност за изгода. Не е договор или измама.
Почтеността...
Почтеността е всичко онова, на което ви е учила баба ви.
То е вътре във вас.
Вървете си по домовете.
Вървете си и бъдете почтени хора.
Бъдете почтени.
Г-н Маккой, свободен сте.
Не!
Не мога да повярвам!
По дяволите!
Ето че стигнахме до финала на нашата история.
Никой от нас не видя повече Шърман Маккой.
Той изчезна в блясъка на славата като герой на нашето време.
Или поне приличаше на герой, доколкото това е възможно.
А сега бързам да ви представя героя на деня.
Носителят на ''Пулицър'' и на всички възможни награди.
Дами и господа, г-н Питър Фалоу.
Шърман имаше толкова много, а загуби всичко.
Но запази душата си.
Докато аз тръгнах от нищото, а спечелих всичко.
''Каква полза за човека да придобие цял свят,
щом е изгубил...'' Е, и на това сме доволни.
Превод и субтитри ПОЛИНА НИКОЛОВА
Редактор МАРИЯ ПЕЕВА