The House Of The Spirits (1993) (The House of the Spirits 1993 CD1_bul.sub) Свали субтитрите
Хубаво е да се завърнеш!
Тате, ела, тате!
Хубаво е да се завърнеш!
Паметта ни е крехка.
Животът е твърде кратък.
Всичко се променя толкова бързо,
че нямаме време да разберем връзката между събитията,
това написа майка ми в дневниците си,
за да запазим връзка с времето!
Какво има, тате?
Искаш ли да легнеш?
Липсва ми Клара.
Тате...
...Мисля, че мама е тук сега.
Ела да легнеш.
Майка ми винаги говореше за любовта като за чудо.
Още като дете тя записваше всичко в нейния дневник,
за да види нещата в техните истински измерения.
Това било първия път, когато тя видяла баща ми.
Въпреки че баща ми бил дошъл да поиска ръката на по-голямата й сестра, Роза,
майка ми знаела, че е влюбена в него.
Клара, скъпа, не можем да се чуем!
И така, Естебан, ако това е желанието и на Роза...
По-важното е...
...не само Роза да бъде щастлива,
но и... – Решил съм...
да работя упорито всеки ден.
Убеден съм,...
че ако работя упорито всеки ден,
един ден ще бъда достатъчно богат...
не, Клара.
един ден ще бъда достатъчно богат да заведа Роза до олтара.
Клара, не!
Две години по-късно баща ми
открил злато, което щяло да го върне обратно при Роза.
Любовта го отвела в мините,
но тежката работа и очакването направили желанието му дори още по-силно.
Накрая, той успял и скоро щял да се върне, за да заведе Роза до олтара.
Хората дошли да отпразнуват номинациите на
дядо ми за кандидат на Работническата партия.
Въпреки че баба ми и дядо ми се опитвали да пазят
свръхестествените способности на майка ми в тайна,
всички знаели за тях.
Хората идвали при майка ми за съвет.
Просто исках да знам дали Клара може да ми помогне...
Имам голям дълг.
За политик това е скандал.
Не знам какво да правя.
Семейството ми...
- "Черният дявол" ще свърши в неделя.
Какво? – В третата race.
Благодаря много.
Обещавам, че никога повече няма да моля за помощта ви.
Благодаря, Клара.
Става дума за годеника ми...
толкова съм нещастна...
затова си помислих, че Клара може да ми помогне
как да го накарам да ме заобича отново.
Вашият годеник не може да понася миризмата на лавандула.
Затова ако спрете да се мажете с лавандулово масло,
може би той ще ви пожелае отново.
Клара?
Какво става?!
Засрамете се!
Тя е чувствително дете.
Роза, какво каза?
Каза, че скоро ще има смърт в нашето семейство,
причинена от нещастен случай.
Консервативната партия е във властта на нашата страна откакто се помня.
Това е партия на алчност, корупция, нетолерантност и остарели идеи.
Ние, Работническата партия, трябва да се борим срещу това.
Благодаря, скъпи приятели, за вашата подкрепа. Благодаря ви.
Трябва да пиеш.
Онзи, който разреже свинското. Това е традиция. Хайде!
Клара?
nun meows...
nun meows...
В брендито има достатъчно отрова да убие вол.
но...
за да бъда сигурен, че това е убило Роза, ще трябва да направя аутопсия.
трябва да я изследвам.
имате предвид, че... ще трябва да я отворите?
Клара...
...вината не е твоя.
не можеш да предизвикаш събитията...
скъпа...
просто ги усещаш малко преди да се случат.
Защо Роза трябваше да умре вместо мен?
Отмъщението...
Отмъщението не носи добро никому...
Отмъщението...
...то няма да върне Роза.
Защото аз съм погълнат от политиката в тази страна,
не подминавам убийците и крадците!
Майка ми беше убедена, че е нейна вината за смъртта на Роза.
Вярваше, че ако отново проговори някога, ще предизвика нови нещастни случаи.
Измъчвана от скръб и вина, тя останала безмълвна.
Решила никога повече да не произнесе и дума пред никого.
Вярно ли е, Клара?
Не можа ли да ме изчакаш, Роза?
Защо не ме изчака?
Ако знаех, че ще живееш толкова кратко,
щях да те отвлека и да се оженя за теб.
Щях да те направя щастлива.
След като престанала да говори,
майка ми заживяла в свой собствен свят,
изпълнен с нейните фантазии,
свят, в които логиката и законите на физиката не винаги важат.
Заобиколена от духовете на въздуха, водата и земята...
оставайки безмълвна в продължение на много, много години.
Няма да се върна в мината.
Но трябва да работиш нещо, Естебан.
Лекарствата на мама са скъпи.
Свърших.
Свърших.
Осъзнаваш ли, колко години от моя живот съм прекарала в грижи за майка ни?
Пътят към Бог минава през предаността и страданието,
както винаги си ме учила като дете.
Напускам. Мразя този град.
Защо не кажеш, че е, защото мразиш тази къща?
Това също.
Ще ми се да бях се родила мъж... за да мога да напусна също.
А аз се радвам, че не съм се родил жена.
Купих една стара ферма с парите от мината.
Ще ми липсваш.
Пиши ми, ако мама се влоши.
Хей, ти!
Мога да те закарам до "Трес Марияс?"
Как се казваш?
Секундо.
Сега аз съм господарят тук.
На всеки, който не му харесва, може да напусне.
А на онези, които останат...
няма да има липсва храна, но те трябва да работят добре и упорито.
Разбрахте ли?
Разбрахме, господарю. Няма къде да отидем.
Бутай, бутай.
Внимателно, може да се счупи колелото!
Хайде, аз ще броя. Едно, две, три!
В следващите 20 години, баща ми успял да възстанови Трес Марияс...
превръщайки я в една от най-продуктивните ферми в страната.
Работил усърдно от сутрин до вечер,
и бил в постоянен конфликт с недоволни работници.
Искаш ли да им платя надниците? Това ли е начинът, по който ми се отблагодаряват?
Знам, че изисквам, но искам да бъда справедлив.
Въпреки тежкия труд и конфликтите, баща ми искрено се наслаждавал на чувството,
че всичко, което притежава, е плод на неговата упорита работа.
Колко?
Ако можеш да ми заемеш малко пари, господарю?
Това е нахалство.
- 50 песос, господарю.
Вие сте най-влиятелният и богат мъж в града.
Не бих помолила никого другиго.
За какво са ти толкова много?
Билет за влака до града, червена рокля,
чифт обувки, парфюм...
дълготраен. Искам да бъда богата и известна.
Как да бъда сигурен, че ще те видя отново? – Ще се видим отново!
Знам.
Повярвай ми.
Как се казваш?
Трансито. Споразумяхме се, Трансито.
Харесвам амбициозни хора.
- Това ли е всичко?
- Да.
Телеграма за вас, господарю.
Спомняш ли си, когато бяхме деца?
Готвех ти...
вземах те след училище,
мога да се грижа за теб отново?
Ще направя онова, което мама ме помоли да направя.
Можаха да ме приемат като зет веднъж...
О, не нея, Естебан. – Могат да го направят отново.
Тя не е добре.
Нейната сестра, Роза, беше нещо специално.
Поне беше здрава и нормална,
но Клара е твърде странна. Никога няма да си щастлив с нея.
Ти просто ревнуваш. Защото никога не си обичала.
Трябва ти само един дом за стари моми.
Тя никога няма да бъде способна да те обича по
начина, по който ти имаш нужда да бъдеш обичан.
Клара е твърде странна.
Естебан, ти имаш нужда от жена, която да се грижи за теб,
някоя, която те боготвори и ти се подчинява
- Достатъчно, Ферула!
Тя живее в друг свят, откакто Роза почина.
Знам.
Не защото тя не може да говори, тя просто никога не е искала.
Знам.
Но докато може да ражда здрави деца на този свят, това е всичко, което има значение.
Може би сме я защитавали твърде много.
Невъзможно е да дадеш на някого твърде много обич.
Може би мога да я видя сега?
Не правете прибързани изводи.
Почакайте да я опознаете.
И трябва да обсъдим желанията на Клара, не мислите ли?
Ела! Ела!
Дошъл си да ме помолиш да се омъжа за теб, нали?
Клара! Не бъди нахална!
Мамо, искам да знам, не искам да губя време.
Аз също обичам нещата да бъдат ясни.
Да, Клара. – Тя каза нещо.
Затова дойдох. – Тя проговори!
Тя каза нещо! – Ти каза нещо!
Тя проговори!
Тя говори!
Тя говори!
Благодаря, Клара. Направи ме много щастлив.
Довиждане.
Наред ли е всичко?
Добър ден, Ферула.
Извини ме, че закъснях.
Внезапно... Не можех да си спомня дали беше днес.
Дължа ти извинение...
за молбата ми да дойдеш тук.
Надявам се, че не съм те накарала да ме чакаш дълго.
Не.
Радвам се, че успя да дойдеш.
Обикновено не ходя по такива места.
Всъщност, никога не съм била тук преди.
Клара, исках да поговоря с теб за...
Не се притеснявай.
Ще дойдеш да живееш с мен и Естебан след като се оженим.
Ще бъдем като сестри.
А приятелството ни... ще трае до края на живота ни.
Не се тревожи за Естебан. Аз ще говоря с него.
Дори няма да му казваме, че сме се срещали.
Нали?
Прости ми, съжалявам. Обикновено не плача.
Просто, не съм свикнала някой да ме докосва. Съжалявам.
Не съм свикнала някой да се държи мило с мен.
Никой не е проявявал нежност към мен.
Прости ми...
толкова съм объркана... и толкова облекчена.
Благодаря, скъпа Клара.
Скъпа сестро, Ферула.
И така...
...Естебан Труеба, вземаш ли...
...Клара де Вайе...
...за своя законна съпруга...
...да я обичаш и почиташ...
...в болест и здраве...
...в богатство и бедност...
...докато смъртта ви раздели?
Да.
А вие, Клара де Вайе,...
...вземате ли Естебан Труеба...
...за свой законен съпруг...
...да го обичаш и уважаваш...
...в болест и здраве...
...в богатство и бедност...
...докато смъртта ви раздели?
Да.
Да.
Прекрасна е.
О! Прекрасно е!
Добре дошли в Трес Марияс.. Моите поздравления.
Нали си спомняш сестра ми Ферула?
Сигурно сте уморени.
Ела, ще ти направя горещ шоколад.
Не сме изморени.
Добре ли пътувахте?
Тя не е дете, Ферула. Не се дръж с нея като с дете.
О! Скъпи, Естебан!
Да вървим!
Прости ми, Отче, съгреших. Не съм се изповядвала от седмица.
Отче, мисля, че сторих ужасен грях. – На плътта?
Плътта ми вехне, но духът ми не.
Дяволът ме измъчва.
Милостта на Бог е безгранична.
Не подозирате какви мисли се въртят в главата на една самотна жена, Отче.
Девица, която никога не е била с мъж,
не поради липса на възможност, а защото...
Бог ми изпрати болна майка, за която трябваше да се грижа.
Тази жертва е записана на небето, дете мое.
Дори ако имам греховни мисли, Отче?
Зависи от мислите ти...
Понякога...
...през нощта...
...Не мога да заспя.
Чувствам, че се задушавам...
за да се успокоя, ставам, разхождам се из къщата,
отивам до стаята на снаха ми и слагам ухо на вратата й,
понякога,
промъквам се на пръсти и я наблюдавам, докато спи.
Смятах, че е глупава и неспособна,
сега знам, че тя е от друг свят.
Може би времето й тук на земята, е само една малка част от нея.
Може би тя е по-близо до Бог, отколкото нас, Отче.
Изглежда като ангела на светлината.
Искам да легна в леглото до нея...
...и да почувствам...
...топлината на кожата й...
...нежния й дъх.
Моли се, дете мое,
молитвите помагат.
Почакайте, не съм свършила.
Когато брат ми, понякога, спи с нея...
...е дори по-лошо.
Молитвите ми са безполезни.
Не мога да спя.
Потя се, цялото ми тяло трепери.
Накрая ставам и тръгвам из тъмната къща,.
Минавам през коридора...
много внимателно, за да не скърца подът...
...и ги подслушвам...
...през вратата на спалнята им.
И веднъж дори ги видях...
...защото вратата беше отворена.
Това, което видях...
...не мога да ви кажа, Отче. Това е най-големият грях.
Вината не е на Клара.
Тя е невинна като дете. Брат ми я подмами в това.
Той желае много повече от нейното тяло...
иска да притежава онези тайни, които тя крие в себе си,
той е напълно прокълнат.
Само Бог може да съди и проклина, дете мое.
Но...
Какво правеха?
Добър разказвач си.
Ами, не успях да видя много добре,
но онова, което почувствах, беше невероятно.
Трепетните движения,
соковете на разврата,
думите, прошепнати в ухото й,
аромата на странните тайни,
истинско чудо.
Ще е момиченце...
...и ще се казва Бланка.
Не е ли красива, Естебан?
Понякога ми се иска майка да можеше да ни види.
Щеше да се гордее с теб, Естебан. И само помисли...
...малко момиченце. Не мога да чакам.
Но не ми харесва, че се разхожда твърде много.
Докторът ясно й каза, че трябва да си почива много.
Каза също, че повече не трябва да спи с теб.
Какво е казал?
Каза, че не е добре за Клара да спите заедно по време на бременността.
На мен не ми е споменавал нищо за това.
Просто ти казвам какво каза.
Но мисля, че имаше предвид,
че ще бъдеш твърде тежък за бебето или крехкото тяло на Клара.
Както и да е, не мисля, че е добре за Клара, твърде много вълнение.
Изглежда, Ферула, че се занимаваш с неща, които не те засягат.
Добро утро, Клара.
Нужно ли е винаги да се целувате?
О, да.
О, рита.
Мисля, че иска да излезе и да поздрави баба си и дядо си.
Баба си и дядо си? – Ще идват днес, спомняш ли си?
Е, тогава трябва да отидем да те изкъпем.
Чувствам се добре.
Докторът ми даде чудесно бадемово масло за корема ти.
Да предпази кожата от стрий.
Ужасно съжаляваме.
Казах им да вземат влака, но татко настоя да...
...кара тази безнадеждна стара кола.
Има нещо, което трябва да ви съобщим.
Ужасно е. – Кажете ми.
Поради силния сблъсък с влака...
родителите ви са излетели от колата...
главата на майка ви е отделена от тялото й...
а най-ужасяващото е, че...
да, но аз знам къде е!
Клара, недей, спри!
Не, аз знам къде е!
Клара, полицията ще я търси навсякъде.
Съжалявам, съпругата ми е малко... заради бременността е!
Сестро, Ферула, ще ми помогнеш ли? Ела!
- Тук е.
- Клара?
Но ние сме много далеч от мястото на катастрофата.
Тук е. Знам.
Господине, бихте ли ми направили услуга, да отидете до там...
и да потърсите една женска глава, която ще намерите там?
И побързайте, господине.
Мисля, че е време.
Побързайте, господине.
Всичко е наред. Спокойно.
Напъвай.
Всичко е наред.
- Напъвай!
Излиза.
Добре дошла на света, малка Бланка!
Дръж здраво, Бланка.
Концентрирай се, Бланка. – Ще им покажа, че Бланка е шампион.
Хвърли я към леля си Ферула!
О, давай, Ферула, удари по-силно!
Трябва ли да играеш с шапка?
Ще спечелим.
Ферула, не я хвърляй извън полето!
Не я хвърляй толкова надалеч!
Хайде, Ферула, престани с тези глупости!
Хайде, Ферула!
За малко да я хвана!
Трябва да учиш Клара да играе, хайде!
Спечелихме, малката ми. Бланка е шампион.
Понякога ми се иска майка да беше още жива, за да те прогоня от Клара.
Клара, да отидем да пийнем нещо разхладително. Само двамата.
Лельо Ферула, ще дойдеш ли да играеш с мен?
Лельо Ферула, моля те, ела да играеш...
Заповядай, скъпа моя!
Кои, по дяволите, са тези?
Какво, по дяволите, правите тук, махайте се!
Момчето,... имаме нужда от пари за храна.
Тогава се махай, ти и синът ти!
Махайте се!
Не ме ли помниш, Естебан?
Долу при реката?
Това е твоят син.
Погледни го.
Кръстих го на теб.
Не разбирам за какво говориш?!
Вземи тези и се махай! Хайде, вземи ги!
Ако ви видя отново в имота ми, ще изпратя кучетата си.
Никога няма да се отървеш от нас, Естебан!
Никога няма да се отървеш от сина си!
Защо си спряла да играеш?
Кой си ти? – Естебан Гарсия.
Майка ми и баща ми не са тук.
Знам.
Какво искаш?
Да видя къщата ви. – Не е позволено да си тук.
На непознати не им е позволено да влизат в нашия дом просто така.
Знам.
Тогава защо не си тръгваш?
Ще си тръгна след малко.
Ела тук!
Ела!
- Защо?
Просто искам да те помириша.
Ухаеш хубаво!
Мама ме къпе всяка сутрин.
Каква хубава рокля имаш!
Ела и седни в мен, за да мога да я усетя!
Леля ми Ферула я уши.
Представи си! Имаме една и съща кръв.
Не разбирам какво казваш?
Бланка, шоколадът ти е готов. Бланка?
И накрая, бих искала да помоля Педро да се изправи
и да ни разкаже историята си за кокошките и лисицата.
Имало едно време един курник...
и всяка вечер една лисица се промъквала...
за да краде яйцата им и яде пиленцата им,
и това много дразнело кокошките.
Хората са радват, че учите децата, госпожо Клара!
Педро!
- Бланка!
Бланка!
Клара, защо не използваш телепатичните си възможности
и не ми кажеш къде са тези деца?
не мога да се свържа с някой, който не иска да бъде намерен.
Ако не беше започнала с това проклето училище, нищо от това нямаше да се случи!
Клара, намерили са ги! Секундо ги намерил до реката.
Добре ли са? – Да.
Твоя е вината, Секундо!
Не искам никога повече да виждам сина ти с Бланка! Разбра ли?
Разбрах, господарю!
Ще затворя това проклето училище утре и ще изпратя Бланка в пансион.
Не Естебан, не, не можеш да направиш това!
О, да, мога!
Няма да гледам как дъщеря ми се превръща в туземка!
Тя е моя плът и кръв, и е мой дълг да й осигуря
подходящ живот, сред почтени хора от висока класа.
Но, Естебан, това не е нужно...
- Млъкни, Ферула!
И никога повече не се бъркай в семейните ми работи!
Педро!
- Бланка!
Училището свърши.
Единственото нещо, което правеше живота ми в скучното училище поносим...
беше чувството за летните ваканции, което имах.
Поздравления за обучението ти! – Има толкова време!
Гордея се с теб!
Училището свърши! – Благодаря на Бог!
Толкова съм щастлива, че си у дома!
Липсваше ни!
Всяка година, Педро и аз, се срещахме тайно край реката.
И сега след като завърших училище, можехме да бъдем заедно завинаги.
Толкова много ми липсваше!
Мислех, че ще умра в училище. Никога няма да се върна там.
Отсега нататък сме само ти и аз.
Какво има? – Знаеш ли...
...не сме само ти и аз! – Напротив!
Не ме интересува какво мисли семейството ми.
Обичам те и ти ме обичаш. И това е, което има значение.
Казват, че си започнал да изнасяш политически речи.
Хората тук са потискани от баща ти.
Страхуват се от него.
Всички го мразят.
- Педро...
обещай ми да бъдеш внимателен. Нищо не трябва да ти се случва.
Обичам те!
Обичам те!
Аз също те обичам.
Добре дошли, господин Труеба!
Консерваторите ме помолиха да ви направя предложение.
Аз не съм политик. – Вие сте могъщ човек, Естебан.
Мъж на честта, вие сте сенаторът, от който имаме нужда.
Страната се променя.
Нещата не са такива, каквито бяха, за съжаление.
Хората имат откачени идеи в главите си. Земеделците от твоя район
и работниците от градовете говорят за обединение.
Ако не заемем становище сега...
Ще си помисля.
В края на краищата ти си семеен човек и щастливото семейство трябва да се защитава.
Ние трябва да защитаваме нашите ценности.
Кой е това там?
Това е Конд Жан от Сатингли, който често отсъства от страната.
Разбрах, че е много богат и продължава да е ерген.
Може би дъщеря ти ще се закичи с герба на неговата фамилия.
Съобщи ми какво си решил за Партито, Естебан!
Извините ме.
Мога ли да се присъединя?
Слушал съм чудесни неща за вас, господин Труеба.
Хората казват, че вашата ферма е най-красивият имот наоколо.
И най-продуктивната, както чух.
Надявам се, че ще я видя някой ден и ще науча вашите методи.
Добре дошъл сте...
Да се махаме от тук!
Земетресение!
Клара!
Усетихте ли го тук? Случи ли се нещо?
Всичко е наред, господарю.
Клара?
Клара ме помоли да дойда и останах докато заспи.
Беше толкова изплашена по време на земетресението. Това беше всичко.
Всичко свърши, Ферула!
Достатъчно разруши семейния ми живот.
Искам да напуснеш тази къща веднага.
Не искам да те виждам никога повече...
...и ти забранявам завинаги да поддържаш връзка с жена ми...
или с дъщеря ми.
Ще ти изпращам пари всеки месец чрез отец Антонио.
Ще имаш достатъчно, за да живееш прилично, докато съм жив.
Но ако някога пак те хвана да безпокоиш семейството ми,
Ще те убия!
Кълна се...
...в душата на майка ни...
...ще те убия!
Проклинам те, Естебан!
Винаги ще бъдеш самотен...
...тялото и душата ти ще се свият...
...и ще умреш в страх...
...и с гузна съвест. – Махай се!
относно Клара...
Искам да знаеш, че никога не е имало нещо, което си си представял, между нас.
Никога!
Клара...
Бих искал да поговорим, Клара.
Как можа да го направиш?
Как можа да я прогониш?
Вече никой не стои помежду ни.
Но тя никога не е стояла помежду ни.
Обичам те, Клара!
Искам да те направя щастлива!
Искам да имаме щастливо семейство.
Но тя също е част от нашето семейство. Тя е твоя сестра.
Не ме интересува Ферула.
Интересуваш ме ти, ние, нашата любов.
Покажи ми, че ме обичаш.
Покажи ми, че съм твой съпруг.
Обичай ме!
Обичай ме!
Чуваш ли ме? Обичай ме!
Помогни ми, Клара!
Кажи ми какво трябва да направя...
за да имаме щастлив живот като съпруг и съпруга.
Просто ми дай малко време, Естебан.
Просто ми дай малко време.
Много време мина.
Добре изглеждаш!
Как ме намери, господарю?
Просто попитах за най доброто място в града.
Сега мога да ти върна 50-те песос...
...с лихвата.
Бих предпочел да ми дължиш услуга.
Почакай малко, Трансито.
Покажи ми...
...малко нежност.
Престори се, че те е грижа за мен.
От това имам нужда. – Но мен наистина ме е грижа за теб...
Много.
Ела.
Ела с мен.
Чувствам се много добре с теб, Трансито.
Като завръщане у дома е.
Ти си най-добрият, Естебан.
Ти си силен мъж.
Много силен.
Земеделец.
За ваше здраве!
Има нещо, което не разбирам, господин Тасини?
Сатини, мамо.
И то е...
...какво правите в нашата варварска страна?
Ами...
...аз съм в много изгодна позиция, която ми позволява да не работя до края на живота си.
Само да прекарвам времето си. Но луксозният живот е отегчителен.
Не можеш да си намериш място!
Моите лозя в Лихтенщайн и Ривиера.
но...
...тази страна...
...е предизвикателство за мен.
Но, господин Тасини...
Сатини.
Все още мисля, че е много странно,
защото току-що го направих още веднъж и не мога да ви открия в картите ми.
нито вашето семейство, нито възраст...
нито от къде идвате.
Може би твоите карти не виждат отвъд Атлантиka, Клара.
За мен ли е?
- Да.
Благодаря ви!
Прекрасно е!
Пет тона годишно, в две реколти.
Имаме предимство пред страните на север от екватора,
защото добиваме зрели плодове през различно време на годината.
Бог дава право на всеки да се бори за справедливост.
Не трябва да чакаме награда от горе!
Самият Иисус е бил революционер!
Имаме право да искаме заплащане на нашия труд!
Революция?
Да, разбира се!
Имаме право да не работим в Неделя!
Имаме право да гласуваме!
Имаме право...
Достатъчно! Връщайте се на работа!
Казах връщайте се на работа!
Кажи им да се връщат на работа!
Моля ви, върнете се на работа!
Ела тук!
Сегундо, не си ли научил сина си да не гледа в лице господаря си?
Свали си ризата!
...Тасини няма ли да вечеря с нас?
Сатини.
Код Сатини.
Още е навън, изучавайки житните посеви.
Проявява голям интерес към земеделието.
Да, и към това колко притежаваш.
Днес трябваше да освободя Педро Сегундо.
Казах му, че не желая да виждам лицето му тук никога повече.
- Защо?
Хванах го да настройва работниците срещу мен,
проповядвайки революция,
и ако не беше баща му, щях да го застрелям на място.
Господи!
Прекарах целия си живот, опитвайки се...
да помогна на тези хора.
да им дам всичко...
а сега това копеле Педро ги настройва срещу мен и им говори за техните права!
Познавам ги, те имат нужда някой да се грижи за тях.
Имат нужда от справедливост, татко, не от благотворителност!
Бланка, тези хора са деца!
Имат нужда от силна ръка,
това е езикът, който разбират. – Не можеш да спреш промените в света, Естебан!
Не, но мога да опитам.
Реших да се кандидатирам за сенатор на Консервативната партия!
Какво мислите за това?
Политиците са просто едни бандити и престъпници.
Може ли да затворим някой от прозорците?
Лельо Ферула? – Не!