Once Upon A Time In The West (1968) (Once.Upon.A.Time.In.The.West.1968.DVDRip.AC3.XviD-OS.iLUMiNADOS.CD2.sub) Свали субтитрите
Нищо не знам, кълна се.
Аз само уредих срещата. Кълна се, че...
...не знам нищо.
Кой е там?
Направи ли кафе?
Направи.
Не съм мигнал.
Група облечени в черно отрепки ме преследваха цяла нощ.
Обаче ги зарязах насред пустинята.
Ако извадят късмет, ще се приберат до три дни.
Дай на мен. Ти сложи кафето.
Искат да ме обесят, големите черни гарвани.
Идиоти.
По дяволите.
Бих убил всеки, но никога дете.
То е все едно да убиеш свещеник.
Католически свещеник.
Да, светът е пълен с хора, които мразят Шайен.
Аз не съм такова гадно копелето, каквото ме изкарват.
Разбира се, ако някой си е наумил да ме убие...
...това ме вбесява.
А вбесеният Шайен...
...не е красива гледка.
Особено за една дама.
Но ти си прекалено умна, за да ме ядосаш.
Значи тук съм извършил убийствата?
Да.
Не прилича на място, което да си заслужава.
Някой да се облича като мен и хората ми...
...за да сложат примката на моя врат...
...изобщо не ми харесва.
Но го разбирам.
Това, което не разбирам е защо.
Аз също.
Виждам, че и ти доста си търсила причината.
Да.
Ами ако е имало цял куп причини?
Кръгли. Жълти.
Нали се сещаш.
И като ги удариш...
...дрънкат.
Може би.
Но не ги намерих.
Между другото,
знаеш ли нещо за мъж който се скита наоколо и свири на хармоника?
Не може да не го забележиш.
Вместо да говори, той свири.
А когато е по-добре да свири, той говори.
Знаеш ли, госпожо, когато си убил четирима лесно стават петима.
Сигурно. Ти си специалистът.
Госпожо, струва ми се, че не схвана мисълта ми.
Схванах я, разбира се.
Тук съм сама в ръцете на бандит, който е надушил пари.
Ако искаш можеш да ме тръшнеш на масата и да се забавляваш.
Можеш дори да извикаш хората си.
Никоя жена не е умряла от това.
Като свършите ще ми трябва само една гореща вана,
и ще си бъда пак същата както преди.
Само с още един мръсен спомен.
Поне правиш хубаво кафе.
Не е зле.
Поздравления.
Кажи, беше ли необходимо да убиваш всичките?
Казах ти само да ги сплашиш.
Хората най-добре се сплашват като умрат.
И какво постигна с глупавото си клане?
Сега се появи и г-жа МакБейн.
Това не го очаквах. Случва се в бизнеса.
Да кажем, че не го бях планирал.
Нямам време за изненади, Франк.
Знаеш това.
Качих се на влака с поглед към Атлантика,
и преди да ми изтекат очите,
искам да видя и синевата на Пасифика през този прозорец.
Знам къде се качи.
И аз бях там, забрави ли?
Каза, да отстранявам дребните пречки по трасето.
Е, имаше няколко.
Но все пак пропътувахме дълъг път.
И то бързо.
Туберкулозата на костите също пътува бързо.
Не ми се прави на болен, г-н Мортън.
Познавам те още откакто едва накуцваше.
Наблюдавах как тази тлен се разпростира по малко всеки ден.
Всеки нормален човек би си пръснал мозъка.
Но ти просто стана по-нетърпелив.
Иначе не си се променил много.
Но ти се промени, Франк.
И то много.
Обикновено се грижеше за определени неща лично.
Сега стоиш на заден план.
Накрая ще почнеш да даваш заповеди.
Това е защото сега не искам да те оставям много сам.
Все повече и повече ще се нуждаеш от някого до себе си.
- От приятел.
- Или от партньор.
Как се чувстваш зад това бюро, Франк?
Почти както когато държа пистолет.
Само че много по-силен.
Знаеш ли, като се въртя покрай теб и аз започвам да мисля...
...за големи неща.
Този бизнес с МакБейн...
...ми дава някои идеи.
Много съжалявам за теб, Франк.
Ти се стараеш.
Но никога няма да успееш да станеш като мен.
Защо?
Защото има много неща, които не разбираш.
Това е едно от тях.
Франк, има много видове оръжие.
Но единственото, което може да спре онова, е това.
А сега да се върнем към малкия ни проблем.
Оръжията ми може да ти изглеждат прости, г-н Мортън,
но те правят достатъчно големи дупки за малките ни проблеми.
Много скоро вдовицата МакБейн няма вече да е проблем.
Събуждаш се една сутрин и казваш, "Познавам те, свят."
"Вече няма да има повече изненади."
А после срещаш един мъж, който...
...изглежда добър човек.
Ясни очи, силни ръце.
И иска да се ожени за теб.
Което не се случва често.
И казва, че е богат, а това не вреди.
И си мислиш, "По дяволите Ню Орлианс."
"Ще кажа 'да' и ще ида да живея в пустинята."
"Нямам нищо против да му родя половин дузина деца."
"Ще се грижа за къщата. Ще правя нещо. Какво пък?"
Е, дано Бог ти даде покой, Брет МакБейн.
Макар и да му коства усилия да те измъкне от прегръдката на дявола.
И все пак бих се заклел, че е оставил пари някъде тук.
Ако ги намериш, твои са.
Г-жа МакБейн се връща в цивилизацията.
Без съпруг, но с голямо бъдеще.
Заслужаваш нещо по-добро.
Последният мъж, който ми каза това е заровен там долу.
Знаеш ли, Джил, напомняш ми за майка ми.
Тя беше най-голямата курва в Аламеда
и най-изисканата жена, която някога е живяла.
Който и да е бил баща ми, за час или за месец...
...сигурно е бил много щастлив човек.
Какво искаш?
Шайен е прав. Щом си убил четирима, лесно стават петима.
Не е време да си тръгваш.
Донеси малко вода.
От кладенеца.
Обичам водата да е прясна.
Чуеш ли странен звук, легни на земята.
Звук? Какъв?
Такъв.
Значи не само свири, ами може и да стреля.
Добро утро, г-жо МакБейн.
- Какво ви води насам?
- Добро утро.
Може би не си спомняте, но вчера на погребението...
Спомням си отлично.
Мога ли да ви помогна?
Да.
Виж се с Франк. И му кажи, че знам всичко.
Защо всички ме преследват заради този Франк?
Не го познавам. Никога не съм го чувал.
Имам си свои грижи и искам само да ме оставят на мира.
Кажи на Франк, че искам да преговарям с него. Лично.
Казано ти е да не идваш тук по никакъв повод.
Каквато и работа да имаш с Франк, дръж я далеч от тук.
Знам, но щом жената каза, че знае всичко,
помислих, че най-добре да дойда тук и да ви кажа.
А не си ли помисли, че може да е номер?
Да, но нали знаеш, че много внимавам.
Не може някой да ме е проследил.
Това беше първото което научих, като работих за теб.
Да слушам без да ме видят и да гледам без да ме чуят..
По-добре се научи да живееш сякаш той не съществува.
Познаваш ме отдавна, Франк.
Знаеш, че можеш да ми имаш доверие.
Мърляч.
Как може да се има доверие на човек, който носи и колан и тиранти?
Та той не се доверява дори на панталона си.
Да се разкарваме от тук.
Последна спирка.
Да.
Качете го.
Вържете го.
Почакай, Франк.
Аз не...
Никой не те е проследил, а?
Не. Повярвай ми.
Значи така мога да ти се доверя.
Мога да обясня. Не знаех, че той...
- Изчезвай.
- Не, Франк.
Изчезвай.
Франк, чакай!
Казах ти да си мълчиш.
Логан и Джим погрижиха ли се за жената?
Някой се е погрижил за тях.
Намерихме ги мъртви пред къщата на МакБейн.
Жената я нямаше.
Доста измират приятелите ти, Франк.
Първо трима, после двама.
Значи ти уреждаш срещи.
А ти не идваш на тях.
Какво искаш?
Кой си ти?
Дейв Дженкинс.
Дейв Дженкинс е мъртъв отдавна.
Колдър Бенсън.
Как се казваш? Бенсън също е мъртъв.
Ти трябва да знаеш по-добре от всеки.
Ти ги уби.
Кой си ти?
- Кой си ти, ти...
- Франк!
Жената.
Губим време.
Добре. Този път ще се заема лично.
Да, това сигурно ще ти е лесно.
Загрейте го за мен.
Ако прави проблеми, ударете го.
Но не по устата. Ще трябва да говори. И то доста.
Чакай ме на скалата Навахо.
И наглеждай сакатия.
Добре, Франк.
- Виждаш ли някого?
- Не.
Ето го.
Само да стреляш ли умееш?
Или можеш и да режеш?
Ей, ти.
Почакай малко.
Дай да те огледаме.
Господин Пуф-Паф.
Лесно е да те открие човек. Копеле.
Няма нужда да те убивам сега.
Оставяш следа като охлюв.
Две прекрасни, блестящи релси.
Има друго копеле.
Което се отдалечава с всяка изминала минута.
Ето. Точно това, което мъжът ви поръча.
И тъй като той плати в брой, всичко ви принадлежи.
Дъбови талпи, бук, бор.
Всичко е първо качество.
Има още греди и материали за основа.
Десет сандъка пирони, 20 варела катран, и всички тези инструменти.
Може би е искал да разшири фермата.
Да разшири фермата?
Можел е да построи поне осем ферми.
Между другото, госпожо,
МакБейн поръча и това. Каза, че е важно.
Самo че забрави да ми каже какво да напишем на него.
Гара.
Какво казахте?
Казах да напишете "гара".
Това ли търсиш?
Писна ми от касапските ти методи.
Знам, че жената е тук.
Не искам повече безсмислени убийства.
Готов съм да се споразумея за земята.
Да платя каквото е необходимо.
не искам да губя повече време.
Правиш голяма грешка, Мортън.
Извън влака си като костенурка, без черупка.
Жалък си.
Сакатият говори надуто, за да не разберат колко го е страх.
Дойдох, за да направя сделка, Франк.
Нямам време да се състезавам с теб.
Да се състезаваш?
Та ти не можеш... дори да се държиш на краката си.
Това стига ли ти за да се почувстваш силен?
Мога да те размажа като гнила ябълка.
Да, но няма да го направиш.
Защото нямаш полза от това.
Кой знае докъде щеше да стигнеш, ако краката ти бяха здрави.
Помогнете му да се качи на влака. И го наглеждайте.
Мортън. Не се тревожи за земята.
Щом искаш да платиш, добре.
Какво ти пука кой е новият собственик.
Шайен!
Тука има една табела. Пише "резервоар за вода".
И тук също. Само че пише "поща".
На тази пише "конюшня".
А на тази "църква".
Какво по дяволите е това?
Не виждаш ли?
Това е гара.
А около нея, град.
Градът на Брет МакБейн.
Той е бил луд!
Да, по особен начин.
Ирландец.
Знаел е, че рано или късно железницата ще мине през Флагстоун и ще продължи на запад.
Огледал е всичко наоколо
докато е открил това парче пустиня.
Никой не го е искал.
Но той го купил.
После затегнал колана и чакал с години.
Какво е чакал?
Железницата да стигне до тук.
Но как е бил сигурен, че ще мине през имота му?
Парните локомотиви не могат да вървят без вода.
А единствената вода на 80 километра западно от Флагстоун е тук.
Под тази земя.
не е бил глупав, нашият мъртъв приятел.
Щял е да продаде това парче пустиня за теглото му в злато.
Не можеш да продадеш мечтата на живота си.
Брет МакБейн е искал своя гара.
Имал е право да я построи.
- Откъде знаеш всичко това?
- Видях един документ.
Всичко беше наред. Печати, подписи, всичко.
Но много странно.
С много ситен шрифт, има една клауза,
която казва, че МакБейн или наследниците му губят всички права
ако гарата все още не е построена...
...когато железницата стигне до тук.
Като говорим за железница, забелязах че...
...забелязах че работниците са вече зад онези хълмове.
и преди да се усетим, ще стигнат до тук.
Да.
Да.
Слушай.
Хармоника.
Град, построен около железница...
Може да донесе цяло състояние.
Стотици хиляди долари.
Дори повече.
Хиляди хиляди долари.
Наричат се милиони.
Милиони?
- Да, милиони.
- Да.
Винаги съм смятал, че ще е лесно да се спогодиш с една умна жена.
Само трябва да...
Ей, вие какво се мотаете?
Че какво да правим, шефе?
Какво да правите ли?
Постройте гара, идиоти такива!
Предполагам, че няма да прилича много.
Но ще е първото нещо, което ще види, когато се върне.
Ако се върне.
Мисля, че...
Да.
Започвам да си мисля, че ще бъде жалко да те убия.
Ти обичаш живота.
Обичаш също да усещаш мъжки ръце навсякъде.
Харесва ти.
Макар да са ръцете на този, който уби мъжа ти.
Ама че...
Ама че си измамница.
Има ли нещо, което не би направила, за да спасиш кожата си?
Няма, Франк.
Сега разбирам защо толкова им липсваш...
...в Ню Орлианс.
Великото изобретение, телеграфът.
"Джил? Брюнетката?"
"Всички клиенти на най-изискания бардак на улица Бърбън
плачат, откакто ти замина."
Я ми кажи.
Знаеше ли стария МакБейн?
Да.
Обзалагам се, че е знаел.
Точно такъв като него би се оженил за курва.
Това е идея.
Мога да се оженя за теб.
Тогава земята ще стане моя.
А може...
...от теб да излезе чудесна съпруга.
Само че аз не става за съпруг.
Колко жалко.
Ще трябва да измисля друго решение.
По-просто.
По-бързо.
Като шериф на този окръг,
ме помолиха да проведа продажбата чрез търг
на цялото имущество на тук присъстващата г-жа Джил МакБейн.
Парцелът е голям 320 акра.
Няма никакви тежести или ипотеки.
Този имот, заедно с всичко,
принадлежащо към него,
ще бъде прехвърлено на щастливия купувач в момента на продажбата.
Всичко е описано в
инвентарния списък, който ви раздадохме.
Цялата собственост ще бъде продадена на този, който предложи най-много.
Така. Ясно ли е за всички?
Обявявам търга за открит.
Кой ще започне?
Списък с всички предмети. Някои си заслужават.
Добре. Кой наддава пръв?
200 долара.
Започваме с 200 долара.
200 долара. Чувам ли повече?
Тая пустош не си заслужава.
Хайде приятели, 200 долара.
Само животните там струват два пъти повече от това.
Е...
Кой ще даде 300 долара?
Вижте, разбирам че не предлагаме Калифорния,
но 200 долара са адски ниска цена за цялото имущество.
Дами и господа, не бих взел 200 долара дори за депозит.
Никой ли няма да даде повече?
Сигурна ли сте, че не искате да обявим начална цена?
Дано греша, г-жо МакБейн,
но има вероятност да продадете мястото за чиния боб.
Искам само да го продам.
- Хубава ръка ти се падна.
- Щом казваш.
- Колко?
- Една карта.
Една и за мен.
Аз искам три.
Може ли и аз да играя?
15.
Да, седнете.
Аз ще раздавам.